България въ Шенгенъ?

[Hatshepsut]

Защо ЕС не иска да бърза с влизането на България в Шенген

България още не е готова: баварският вътрешен министър е срещу бързото приемане на страната в Шенген. Очевидно Европа не иска да повтаря грешката си с прибързаното източно разширяване на ЕС, пишат немскоезичните медии

Аргументите на баварския вътрешен министър Йоахим Херман: "В никой случай Шенгенското пространство не бива да се разширява за сметка на сигурността на германските граждани". Министърът заяви това пред вестник "Велт ам зонтаг". Той вижда такава опасност заради "ширещата се корупция и проблемите с организираната престъпност" в България и Румъния.

"Трудно можем да обясним защо би се налагало да връщаме контролите по границата с Австрия, а в същото време да се отказваме от тях по границите на България и Румъния заради недостатъчно надеждна охрана на външните граници на ЕС там", казва баварският вътрешен министър, цитиран от ДПА. Принципно той е за приемането на България и Румъния в Шенген, но в по-дългосрочна перспектива. "Като цяло това е желателно", казва Херман. Но сега е още рано, твърди той.

"България трябва да чака", пише по същия повод вестник "Велт ам зонтаг". Изданието посочва, че българският премиер Бойко Борисов настоява страната му бързо да бъде приета в Шенген. Шефът на ЕК Жан-Клод Юнкер пък още миналата година обяви, че ако ЕС иска да заздрави охраната на външната си граница, "без никакво отлагане трябва да приеме Румъния и България в Шенген". Германската канцлерка Ангела Меркел принципно споделя виждането на Юнкер и определя неговото предложение като "разумен подход", припомня още изданието.

Грешката на източното разширяване на ЕС

В друга своя публикация, свързана с темата, неделното издание на "Ди Велт" посочва, че източното разширяване на ЕС стъпва на едно недоразумение. Когато през 1989 г. падна "Желязната завеса", бързо стана ясно, че източноевропейските държави най-много от всичко на света желаят да станат част от НАТО и ЕС - при това колкото се може по-бързо. От една страна - за да не се чувстват застрашени от Русия, чиито имперски амбиции тези държави дълги години трябваше да търпят. Но по-важен беше друг мотив: само защото се намираха от източната страна на линията Одер-Ниса, тези държави се оказаха с ограбен суверенитет, техните общества бяха държани в подчинение от едни много амбициозни диктаторски режими и по тази причина не им беше позволявано да се развиват. Можеше ли тогава, след края на разделението на Европа, да има нещо по-логично от това тези държави бързо да бъдат интегрирани в Европа - включително и като един вид обезщетение за дългогодишните им лишения? Желанието тогава беше огромно, а и Европа нямаше друг избор - ако не беше откликнала на това тяхно желание, можеше да се стигне и до експлозия. И бързо се взе решение за тъй нареченото източно разширяване на ЕС.

Но беше пренебрегнато нещо много важно: кои държави да бъдат интегрирани със Запада, беше определено по чисто формални признаци, без да се вниква в съдържанието на въпроса. Полша е един от най-ярките примери за това: през последните две столетия тя е била суверенна държава само за кратко - многократно е била разделяна, окупирана и тормозена. На моменти дори е изчезвала напълно от картата на Европа като самостоятелна държава. С падането на "Желязната завеса" възникнаха нови държави, а стари - като Полша и Унгария - отново получиха своята независимост. Те смятаха, че присъединявайки се към западната общност, ще съхранят своя суверенитет. Но те игнорираха (умишлено или не) факта, че още от първата минута на своето членство в ЕС те преотстъпват част от своя суверенитет. Именно на това недоразумение се дължи голяма част от днешния конфликт вътре в ЕС между източните и западните страни-членки на общността. И това най-добре личи по темата за бежанците и тяхното разпределение в Европа.

Оста Изток - Запад

В момента изглежда, че Европа е заплашена от ново разделение по оста Изток - Запад. Но ЕС вече не е онзи от преди 1989 година, той не бива и не може повече да бъде старият ЕС. Никой не вярва, че различията между източните и западните страни могат да бъдат заличени за две или три поколения. Но те не могат да бъдат също и вечно бреме за Европа. Затова Меркел, Макрон и целият стар ЕС трябва да се посветят много по-енергично от досега на проблемите на Източна Европа. И най-вече сега, когато тази задача изглежда толкова безперспективна.

https://www.mediapool.bg/zashto-es-ne-iska-da-barza-s-vlizaneto-na-bulgaria-v-shengen-news274894.html

[Hatshepsut]

България влиза в Шенген до май

От пролетта българите ще минават бързо по летищата в Европа без проверка на документи

До края на мандата на комисията “Юнкер” България ще бъде приета в Шенгенското споразумение, но само по въздух, съобщи “24 часа”, като се позовава на високопоставени източници в Брюксел.

Вестникът припомня, че през май са изборите за Европейския парламент. Добрата новина вече била намекната пред премиера Бойко Борисов и пред шефа на комисията по сигурност в Народното събрание Цветан Цветанов. В рамките на конгреса на ЕНП в Хелзинки лидерът на депутатите от ГЕРБ и зам.-шеф на партията направи важни двустранни срещи, включително с германския вътрешен министър Хорст Зеехофер.

След приемането ни в Шенген по въздух паспортните проверки по летищата за българи ще се премахнат, а пътници от и за София вече няма да минават през граничен контрол, на летищата в Европа ще се отива директно до лентите за багажа. България няма да бъде в сухопътния Шенген заради мигрантския натиск. Ние сме външна граница на ЕС и, ако влезем в сухопътния Шенген, мигрантите, веднъж влезли, ще отиват без паспортен контрол навсякъде из Европа.

https://nova.bg/

[Hatshepsut]

България и хърватският (последен) влак за Шенген

За да влезем в общото европейско пространство, два фактора ще имат ключова роля - техническата експертиза през септември и дипломацията след това

Хърватия, която влиза в еврозоната преди нас, ще влезе и в Шенген от началото на 2023 г.
България и Румъния ще използват момента, за да се опитат да достигнат най-накрая заветното безгранично пространство.
През септември ще има техническа проверка и в двете страни, но Румъния изглежда по-напреднала и уверена.

Шенген се превърна в нещо като Шампионската лига за България. Всички знаем, че на теория тя е отворена за всички европейски страни, но на практика все не достигаме до нея, като се проваляме на прага ѝ.

София се опитва да стане член на пространството без граници от поне десетилетие. Напоследък тази тема съвсем изчезна - пандемията върна границите, а след това дойде войната. България пък смени няколко правителства и корупцията, а не Шенген, беше най-важното за тях.

Сега обаче имаме поредния (и може би последен за дълго време) шанс. През май Европейската комисия призова Европейския съвет да приеме решение, което да позволи на Хърватия, Румъния и България да се присъединят към шенгенската зона.

Коментарите си комисията включва в специален и първи по рода си доклад за състоянието на Шенген. В него се отбелязва, че трите страни са изпълнили всички изисквания. Бързият влак за Хърватия вече е тръгнал, страната добре си е написала домашното и вече преминава през последни формални процедури в Брюксел, за да се присъедини от началото на 2023 г. За България и Румъния все още няма гаранции, че това ще се случи. Двете балкански държави трябва да впрегнат всички сили, за да "хванат" вълната на разширяването, която ще е последната за много години напред. Резултатите от тези усилия ще бъдат ясни до октомври.

Шенген отново е на дневен ред

Европейските институции в лицето на комисията и Европейския парламент многократно са призовавали за присъединяването на Румъния и България към безграничната зона.
Темата наскоро бе коментирана и от комисаря по вътрешните работи на Европейския съюз Илва Йохансон, която заяви: "Шенгенската зона трябва да бъде завършена, като се позволи на трите балкански страни да заемат мястото си в зоната без паспорти." Тя подчерта: "Лятото ни вдъхновява да възстановим напълно свободата на движение и да подготвим Шенген за бъдещето, така че нашите деца да могат да работят, учат и пътуват из цяла Европа по всяко време и където пожелаят."

Десетилетие след последните успешни технически експертизи обаче този процес все още не е приключил. Причината бе липса за единодушие от лидерите на държавите членки, което спъваше процеса. В един момент стана повече от ясно, че основният противник на влизането на България - Холандия, не смята, че страната отговаря на политическите критерии и има сериозни проблеми с организираната престъпност и корупцията, които ще повлияят на единната зона. Франция беше другата държава, която мълчаливо подкрепяше холандското вето.

След като темата загуби инерция в последните години, изглежда, че преговорите на Хърватия открехнаха вратата и за България и Румъния.

Идеята на споменатия доклад на Европейската комисия за състоянието на Шенген бе да бъде в основата на преговори между държавите членки за реформи в Шенген, които включват по-добро управление на границите, полицейско сътрудничество, както и визови политики и защита на данните. На тези нови приоритети ще трябва да отговарят и бъдещите членове на безвизовото пространство в най-кратки срокове. За Хърватия нещата са сигурни, като има единодушие сред европейските лидери, че покрива всички критерии. Освен приемането на еврото страната ще бъде и част от шенгенското пространство от началото на 2023 г. и в момента текат последните формални процедури за това.

"Убедени сме, че Хърватия отговаря на всички условия за влизане в Шенген, и ще направим всичко възможно по време на нашето председателство... за да й помогнем да се присъедини от следващата година", каза чешкият премиер Петр Фиала пред репортери след среща с хърватския му колега Андрей Пленкович в Прага.

Къде сме ние

Според източници на "Капитал" в съвета България и Румъния този път са стъпили с единия крак от другата страна - политическо съгласие по въпроса вече има и за тях, но предстои нова техническа проверка през септември. Тя ще мине и през двете и ще бъде в системите на МВР, за да оцени готовността, вземайки предвид и последните реформи.

Влизането в шенгенското пространство бе тема и на правителството на Кирил Петков. "Отпушването на пътя към Шенген беше сред приоритетите на нашето управление. Предстои една последна проверка, която инициирахме заедно с колегите от Румъния", казва бившият премиер Петков за "Капитал".

Министърът на правосъдието в служебното правителство Крум Зарков вече потвърди, че сега е моментът България да направи последните крачки. По думите му България може да покаже, че е тръгнала "по необратим път" при предстоящата в края на септември проверка.

Вицепремиерът Илияна Йотова, която като евродепутат работеше усилено по темата за влизане в общото пространство, заяви за "Капитал": "Надявам се до края на годината България, Румъния и Хърватия заедно да бъдат част от шенгенското пространство. България трябваше да се присъедини още през 2011 г., когато изпълни техническите критерии. Сериозно сгрешихме, като допуснахме техническата преценка за членство да бъде изместена от политически съображения и така повече от 10 години. Европейският съвет най-сетне проумя, че успоредно трябва да вървят процесите по реформа на Шенген, защото има норми, които не издържат на възникнали кризи и приемането на нови държави."

Това не означава, че нещата са сигурни

Членове на сегашния и на предишния кабинет изказаха опасенията си, че можем да изпуснем и този влак. Подобна позиция изказа официално и президентът Румен Радев. "Не можем повече да си позволим да губим време и ресурси, не можем да си позволим риска България да остане в периферията на ЕС", каза президентът при представянето на служебния кабинет.
Временното правителство опитва да се презастрахова, в случай че нещата не се случат, както ни се иска: "Министерството на правосъдието и МВнР имат много какво да направят, защото въпросът не е (само) технически, техническите проблеми са отчетени като решени още преди 10 години, а преди всичко политически", казва Крум Зарков.

Чешкият премиер Петр Фиала пък допълни на същата пресконференция, на която съобщи новината за Хърватия: "Мога да си представя, че ще разгледаме трите молби заедно, но ако (България и Румъния) се окажат пречка, би било справедливо да... приемем Хърватия, където усещам общо съгласие и технически пречки липсват."

Вървят ли двама на дълъг път

Из брюкселските кулоари усилено се говори, че от двете страни Румъния е по-подготвената технически за присъединяване към Шенген. Букурещ осъзнава това и е готов да се възползва от момента, защото знае, че ако не го направи, по-добра възможност може и да не се появи скоро. Премиерът на Румъния Николае Чука вече заяви, че очаква Румъния да влезе в шенгенското пространство преди края на тази година. Чука също така изрази увереността си, че Брюксел ще вдигне мониторинга на страната, с който се наблюдава реформирането на съдебната система, както и премахването на корупцията след години на критики от изпълнителната власт на ЕС.

"Всичко, което направихме от началото на конфликта в Украйна, показва, че сме готови да станем членове на Шенген. Очакваме всички други лидери на ЕС да признаят това", подчерта Николае Чука. Думите му бяха потвърдени от комисаря Илва Йохансон по време на посещението й в лагера за хуманитарна помощ на граничния пункт Сирет с Украйна през пролетта: "Както знаете, през последните десет години комисията оцени, че Румъния е готова за Шенген. Опитваме се да убедим съвета да продължи напред, защото е време Румъния да стане пълноправен член на Шенген."

Крум Зарков потвърди, че има "известно изоставане" на страната ни спрямо северната ни съседка, по наваксването на което работи Министерството на външните работи.

"Дали Румъния е по-подготвена от нас, ще стане ясно от заключенията от проверката, които Европейската комисия ще изпрати през септември и в двете страни. В голяма степен България е свършила работата си и по новите изисквания за периода 2022-2023 г. По отношение на миграционните изисквания сме покрили необходимото ниво по сигурността на границите. Има още какво да се желае по отношение на борбата с каналджийството и трафика на хора. За работата ни с Фронтекс забележки няма, добре се справяме и с трансграничното сътрудничество още от периода, в който се създаде добра координация между България, Република Северна Македония и Гърция по време на т.нар. Балкански маршрут на мигрантите.".

Илияна Йотова
вицепрезидент

Капитан Андреево и други проблеми

Външното министерство обаче не е ключово в този процес. Далеч по-важно е друго ведомство - вътрешното. Върху него пада тежестта на охраната на границите и съвместимостта, както и такива драми като случилото се с Капитан Андреево. Показателно е, че все още никой от системата на МВР не е понесъл санкции за ставалото там десет години.
Кирил Петков директно свърза пред "Капитал" темата за турската граница и Шенген. "През годините към България са идвали много официални сигнали от европейски институции, евродепутати, точно за проблемите с граничния контрол на Капитан Андреево. От тях става ясно, че заради неглижирането им към днешна дата българските граждани не могат да пътуват свободно в Европа", заяви бившият вече премиер.

Но дипломацията също има роля. Именно така България очевидно е успяла да преодолее политическите пречки пред членството в съвета, като със сигурност поне Франция към момента изглежда готова да не наложи вето.

Какво следва

Ако проверката е задоволителна и приключи навреме, въпросът може да бъде поставен на лидерския съвет през октомври в Брюксел. Въпросът е кой ще представлява страната на него и колко убедителен може да бъде.
Остава и предизвикателството за работещ парламент, който спешно да прокара промени в законодателството, ако се налагат след експертизата, казват дипломати от Брюксел.

"Двама европейски лидери, които доскоро бяха против влизането на България в Шенген, ми споделиха в разговор, че вероятно ще изчакат резултатите от изборите преди да вземат финално решение за България. Те искат да знаят, че ще има редовно правителство, на което да могат да се доверят."

Кирил Петков
бивш министър-председател

Това би означавало обаче провал на българската кандидатура, тъй като изглежда трудно постижимо да има нов кабинет бързо след изборите, а румънци и хървати надали ще чакат.
И според Крум Зарков сериозен пробив без работещ парламент все пак може да бъде направен - чрез внасяне на законопроекти, които Брюксел очаква от дълго време. Това обаче е по-скоро оптимистична прогноза. На прага на Шенген е възможно страната отново да остане пред затворена врата. Този път сама.

По темата работи Мирела Веселинова

https://www.capital.bg/politika_i_ikonomika/bulgaria/2022/08/12/4378835_bulgariia_i_hurvatskiiat_posleden_vlak_za_shengen/

[Лина]

Никакъв Шенген за нас !
Борисов дори не чух да коментира скандала за лабораторията на ГКПП „К. Андреево”, то това е най – ниското ниво, какво да се очаква „нагоре” по изискванията.

[Hatshepsut]

Шолц обяви, че България покрива техническите критерии за членство в Шенген

България, Хърватия и Румъния покриват всички технически изисквания за Шенгенската зона, заяви германският канцлер, цитиран от "Ройтерс". Ще работя за това тези страни за станат пълноправни членове, допълни Олаф Шолц.

В думите му няма особена новина освен това, че и неговата администрация ще работи за това трите страни от Югоизточна Европа да станат част от пространството за пресичане на държавни граници без паспортен контрол.

Позицията на Германия от няколко години е такава, проблемът е, че има други държави от Шенгенското споразумение - като Дания и Нидерландия - които настояват, че първо България трябва да покаже резултати от борбата с корупцията, включително тази в граничния контрол и паспортните служби.

Още не е ясно доколко е изградена в България и интегрирана с останалите страни от Шенген европейската Система вход/изход (Entry/Exit System - EES) за контрол на пътуващите от трети страни, която неотдавна бе задействана само на три летища у нас.

"Шенген е едно от най-големите постижения на Европейския съюз и ние трябва да го защитаваме и развиваме. Това между другото означава затваряне на оставащите празнини", каза Шолц в реч, произнесена в Прага.

https://www.dnevnik.bg/evropa/2022/08/29/4384888_sholc_obiavi_che_bulgariia_pokriva_tehnicheskite/

[Лина]

А Германците няма да ни съпортнат?

Мисля си, че не можем да се справим като външна граница на ЕС и в момента. Ердоган е притиснат от народа си да разкара мигрантите от територията на страната си, защото (въпреки че има мюсюлманска солидарност, сиренето е с пари) те подбиват работните заплати, вършат престъпления и са разход за държавата им в момент на криза. Знаем че  мигранти всеки ден минават през нашата територия. Подиграваха се на оградата с Турция, а то трябваше да направят не ограда, ами бетонна стена.

[Hatshepsut]

Проверката за Шенген завърши, резултатите - на 26 октомври


Служебният вътрешен министър Иван Демерджиев с вътрешните министри на Германия Нанси Фейзър и на Австрия Герхард Карнер. И двете държави в различни периоди са се противопоставяли на влизането на България в Шенген

Проверката за готовността на България да стане част от европейското безвизово пространство е приключила в четвъртък вечер, а резултатите й ще бъдат обсъдени на европейско ниво на 26 октомври.

Това съобщи в петък служебният външен министър Николай Милков, добавяйки, че българските власти не са получили "официален отзив" за видяното от експертите на Европейската комисия и на държавите членки, които бяха два дни в България, за да съберат информация за управлението на границите, връщането на незаконни мигранти, работата с Шенгенската информационна система, прилагането на общата визова политика на ЕС, спазването на основните права на човека, нивото на полицейското сътрудничество и функционирането на българските институции.

Според министър Милков проверката е приключила успешно. Ако членовете на делегацията са на същото мнение, изводите им ще бъдат обсъдени от министрите на вътрешните работи на 8 и 9 декември в Брюксел. При съгласие, те могат да препоръчат на европейските лидери да одобрят влизането на България и Румъния на срещата си преди Коледа.

Милков каза, че сега външно министерство трябва да направи "спешни совалки", "да положи лобистки усилия на различни нива", за да се гарантира положително решение през декември.

Правителствата на България и на Румъния през март поканиха европейските държави, които имат последната дума по разширяването на Шенген, да изпратят проверки на място, за да се убедят, че те са готови за присъединяване, 11 години, след като Европейската комисия обяви, че те са изпълнили техническите условия за членството.

Европейската комисия определи тази седмица проверките като израз на желанието на двете държави да увеличат взаимното доверие.

Също в петък, но в Люксембург вътрешните министри от ЕС изслушаха информация от Чешкото председателство на Съвета за "актуалната ситуация, около разширяването на Шенген", но без резултатите от проверките, които още не са описани. Прага си поставя за цел да провери дали е възможно да се намери единодушие сред шенгенските държави за приемането на България и Румъния, преди да постави въпроса на гласуване през декември.

За Хърватия, за която няма разделение, се очаква само положително становище от Европейския парламент, за внасяне на въпроса за приемането й в Шенген за окончателно решение от Съвета.

Нидерландският премиер Марк Рюте, който на няколко пъти е налагал вето за приемането на България и Румъния, заяви тази седмица в Букурещ, че "може да става дума за присъединяване към Шенген, когато всички условия са изпълнени".

"Имаме и механизъм за наблюдение, имаме и Механизъм за сътрудничество и проверка. Следващите стъпки ще дойдат, трябва да видим какво предстои в тази процедура и след това ще говорим по-нататък", заяви Рюте, насочвайки вниманието към все още неотмененият от Европейската комисия мониторинг за борбата с корупцията и правосъдните реформи в България и Румъния.

За приемане на нови членове в Шенген се изисква единодушно решение на държавите членки.

https://www.dnevnik.bg/evropa/2022/10/14/4403345_proverkata_za_shengen_zavurshi_rezultatite_-_na_26/

[Hatshepsut]

 

Парламентът на Нидерландия с резолюция срещу членството ни в Шенген

Нидерландският парламент прие резолюция, в която се казва, че Нидерландия не трябва да гласува за присъединяването на Румъния и България към Шенгенското пространство, съобщи за румънския „Аджерпрес“ холандският евродепутат София ин'т Велд, координатор в Комисията по граждански свободи (LIBE) на Европейския парламент.

Това се случва в деня, в който българския министър на вътрешните работи Иван Демерджиев обяви, че вратите на Шенген били широко отворени за нас, защото на последния съвет на ресорните министри никой не споменал нищо за нелегалната миграция през България и защото мисията на ЕК този месец у нас останала доволна от подготовката ни.

Във вторник Европейският парламент прие с голямо мнозинство предложение за резолюция, с която призовава държавите-членки да позволят на Румъния и България да се присъединят към Шенгенското пространство за свободно пътуване без забавяне.

Холандските депутати искат от правителството да не гласува за присъединяването на Румъния и България към Шенген, като искат да се анализира функционирането на върховенството на закона, намаляването на нивото на корупция и организираната престъпност в двете страни, съобщи и Romania Journal.

В документа, приет от холандския парламент, се посочва, че проблемите, свързани с корупцията и организираната престъпност в дадена страна от Шенгенското пространство, "могат да предизвикат сериозни проблеми за функционирането на граничния контрол на съответната страна и следователно да представляват риск за сигурността на Нидерландия и на цялото Шенгенско пространство".

"За мое голямо съжаление преди няколко минути разбрах, че холандският парламент прие резолюция, в която се казва, че Холандия не трябва да гласува за присъединяването на Румъния и България към Шенгенското пространство. Дълбоко съжалявам за това. Моята партия гласува против тази резолюция, искаме Румъния и България незабавно да се присъединят към Шенгенското пространство, вие изпълнихте необходимите критерии. Страхувам се, че министър-председателят на Холандия прави много малко, за да убеди холандския парламент или да поеме отговорност и да каже, че в интерес на Европа ще се съгласи в Съвета (с присъединяването на Румъния и България към Шенген, ред.). Трябва да разберете, че не всички в Холандия са против. Моята партия иска България и Румъния незабавно да се присъединят към Шенген, но повечето партии в правителството не искат това", казва София ин'Т Велд пред "Аджепрес".

https://clubz.bg/128757

[Hatshepsut]

Доклад: България и Румъния са повече от готови за Шенген

ЕП призова до края на годината България и Румъния да се присъединят към Шенген

Нов доклад, изготвен при проверката на Европейската комисия в България и Румъния за приложението на правилата за Шенген, показа, че двете страни са повече от готови да се присъединят към европейското пространство без гранични проверки.

Това заяви днес говорител на Европейската комисия на пресконференция.

От 2011 г. ЕК настоява за разширяването на Шенген, посочи говорителят.

Според комисията България, Румъния и Хърватия са изпълнили всички необходими изисквания, за да се присъединят.

„Наскоро беше извършена оценка в България и Румъния, организирана и съгласувана от ЕК, с участието на представители на държавите от ЕС. Потвърдено бе, че България и Румъния са повече от готови да се присъединят към Шенген. Резултатите са изключително положителни, не бе установен никакъв проблем, който би оправдал по-нататъшно забавяне”, поясни говорителят.

По неговите думи всички държави от ЕС признават огромните постижения на България и Румъния в прилагането на правилата за Шенген.

„Чешкото председателство бързо ще придвижи въпроса напред”, посочи говорителят.

Работната група по въпросите на Шенген към Съвета на ЕС е разгледала въпросния доклад вчера на закрито заседание.

Чешкото председателство възнамерява да постави въпроса на гласуване на заседание на Съвета на ЕС на 8 декември. За положително решение е необходимо единодушие.

https://www.vesti.bg/sviat/doklad-bylgariia-i-rumyniia-sa-poveche-ot-gotovi-za-shengen-6154019

[Hatshepsut]

Еврокомисията: новият срок за България и Румъния в Шенген е 2023 г.


"Има само един печеливш и той е в Кремъл. Макар че декември е месецът на подаръците, бих призовала да не се правят подаръци на Путин", заяви Йохансон пред евродепутатите във вторник

България и Румъния загубиха мача за Шенген, но все още не са отпаднали. С тази терминология със световното първенство можем да сравним продължаващия дебат по темата в Европейския парламент (въпреки че тези дни Катар е дума, която предизвиква спазми в Брюксел).

На извънредна сесия на парламента във вторник вечер по темата "Шенген" еврокомисарят по вътрешните работи Илва Йохансон отново пледира за присъединяването на Румъния и България към движението без паспорти в ЕС. Гласуването този декември беше блокирано от ветото на Австрия и Нидерландия. Според Йохансон новият срок, който комисията си поставя за влизането на двете държави в зоната, е 2023 г.

"Всички загубихме в задънената улица миналата седмица.(...) Ако сме разделени, ние сме слаби. Като съюз трябва да приветстваме Румъния и България в Шенген, както обещахме, както заслужават, както е правилно. Ако ли не, значи сме в ръцете на Русия, давайки път на разделение и раздори. Всички ние ще спечелим от влизането им чрез по-голяма сигурност и просперитет и трябва да покажем на света, че времето изисква Европа на солидарност", каза Йохансон.

Инициативата за дебата в ЕП беше на български и румънски евродепутати. Те пък призовават комисията да заведе дело в съда на ЕС срещу блокирането на двете страни за шенгенското пространство.

Според юристи, до които "Капитал" се допита обаче, дори и такъв иск да бъде входиран от комисията в Съда на ЕС, ефектите от него едва ли ще променят ситуацията.

Аргументите за обжалване

"България няма нужда от утеха, България има нужда от конкретни действия, каза евродепутатът Елена Йончева. Ще се обърнете ли към Съда в Люксембург заради нарушаването на принципа на лоялното сътрудничество", попита тя Йохансон.
Йончева припомни, че Австрия и Нидерландия блокираха решението на Съвета на ЕС по правосъдие и вътрешни работи за приемането на Румъния и България в Шенген. "Те демонстрираха откровена злоупотреба с права, погазвайки не само шенгенското законодателство, но и базови принципи на договорите. Като пазител на договорите Европейската комисия има задължение да реагира", каза тя.

"Тази тема не може да бъде затворена след гласуването в Съвета на министрите по вътрешни работи, несправедливо спрямо Румъния и България. (...) Затова очаквам държавните ръководители да се срещнат на Европейския съвет да намерят решение. Случилото се само налива вода в мелницата на екстремистите", каза и румънският евродепутат Дачиан Чолош, член на групата RENEW.

Андрей Ковачев (ГЕРБ/ЕНП) също определи поведението на Хага и Виена като "недостойно" и настоя за ново решение "по най-бързия начин". Ковачев предупреди, че не може да има и разделяне на България и Румъния.

На 6 декември, два дни преди гласуването за Шенген, българските евродепутати, подкрепени от над 50 техни колеги, изпратиха няколко въпроса до Европейската комисия, на които все още нямат отговор. Единият от тях е свързан именно с евентуално нарушение на принципа на лоялното сътрудничество, записан в чл. 4 от Договора за функционирането на ЕС.

Без особен ефект

Това искане не звучи достатъчно убедително за юристите, с които "Капитал" разговаря. "Всички правнообвързващи актове на съвета могат да бъдат оспорени пред Съда на ЕС съгласно чл. 263 от ДФЕС. Това обаче е контрол за законосъобразност, а не по целесъобразност", коментира пред "Капитал" преподавателят по право на ЕС Станислав Костов.
"Реално решение липсва (такова има само за Хърватия, което вече е публикувано в Държавен вестник), което да бъде проверено за законосъобразност", коментира източник на медията ни, бивш служител в Съда на ЕС в Люксембург. По-реалистичната възможност е да се задейства член 265 (предишен член 232 от ДЕО), допълва експертът. Той гласи: "В случай че в нарушение на Договорите Европейският парламент, Европейският съвет, Съветът, Комисията или Европейската централна банка бездействат, държавите членки и другите институции на Съюза могат да сезират Съда на Европейския съюз с цел установяване на това нарушение."

Но дори в хипотезата, че съветът е бездействал за присъединяването на двете държави в шенгенското пространство, макар да са покрили всички критерии, единственото, което би могъл да направи съдът, е да върне гласуването в двумесечен срок. Отново обаче всяка държава членка ще има своето право на вето.

Нов срок за влизане в Шенген - евентуално през 2023 г.

Комисарят по вътрешните работи така или иначе не се ангажира за конкретни действия в Съда на ЕС. Вместо да отговори на искането, Йохансон отново подчерта, че двете страни имат "легитимни очаквания да се присъединят към Шенген. Това са правилата. И Шенген също е готов". Шведският комисар обеща, че разширяването на зоната остава основен неин приоритет и е решена да го осъществи.

Тя допълни, че следващата цел, която предлага, е Румъния и България да влязат в Шенген през 2023 г. "Ще продължим да работим усилено заедно със съвета, за да посрещнем България и Румъния следващата година."

Австрия остава твърда

В същото време позициите на Австрия и Нидерландия изглеждат непоклатими поне на този етап. Австрия дори втвърдява тона на своето вето срещу разширяването на свободното движение в ЕС. Аргументът на федералния канцлер Карл Нехамер и министъра на вътрешните работи Герхард Карнер (и двамата членове на управляващата Австрийска народна партия ÖVP) е, че Австрия е предпочитаната цел на търсещите убежище.
Според австрийския вестник Tageszeitung над половината трафиканти на мигранти по Балканския маршрут произхождат от Румъния.

"Числата и аргументите обаче са в наша полза. Румъния не е източник на нелегална миграция, никога не е била", заяви румънският евродепутат Зигфрид Мурешан, вицеппредседател на ЕНП, по време на дебата.

https://www.capital.bg/politika_i_ikonomika/bulgaria/2022/12/14/4428052_evrokomisiiata_noviiat_srok_za_bulgariia_i_rumuniia_v/

[Hatshepsut]

България влиза в Шенген на два етапа – през октомври и януари

Европейските институции вече се подготвят за приемането на България и Румъния в Шенген още през тази година, като влизането на двете страни в зоната за свободно пътуване на този етап може да се смята за сигурно. Това съобщиха източници на EURACTIV България от дипломатическите среди в Брюксел, българския парламент и правителството.

Предварителният план е приемането в Шенген да стане на два етапа – първо за контрола през летищата през октомври, а пълноправното членство с премахване на сухопътния граничен контрол трябва да се случи на 1 януари 2024 година.

Според източници в София, България има сериозни шансове, ако упражни дипломатически натиск и покаже желание за продължаване на реформите, да постигне пълноправното членство в Шенген още през октомври т.г.

Допреди месец най-голямата пречка пред влизането на България в Шенген беше съпротивата на Нидерландия. Правителството на Марк Рюте е дало сигнал, че оценява високо усилията на българския парламент и последните четири правителства за започване на реална съдебна реформа с въвеждането на механизъм за независимо разследване на главния прокурор.

Досегашният главен прокурор Иван Гешев, който нямаше особено добра слава в европейските институции, стана първата жертва на новото законодателство, след като бе уволнен от поста преди две седмици. Това също се смята в ЕС за добър резултат от реформата, като очакването е изчистването на съдебната система да продължи.

Приетата до момента съдебна реформа започна с усилията на служебните министри на правосъдието Янаки Стоилов и Иван Демерждиев, които поискаха дисциплинарното уволнение на Гешев. Последва първият проект за реформа на правосъдния министър в кабинета “Петков“ Надежда Йорданова (ДБ), която също внесе искане за освобождаване на Гешев. А усилията ѝ за реформа бяха продължени от служебния министър Крум Зарков, който внесе в парламента финалния пакет, който нашумя като „Крумовия закон“.

Демерджиев работи за Шенген и като служебен вътрешен министър.

Сега правосъден министър е Атанас Славов (ПП-ДБ), който продължава да следва същата реформаторска линия, а декларацията е, че има мнозинство дори за конституционна реформа.

Втората голяма причина за предстоящото приемане на България в Шенген е изборът на редовно проевропейско правителство в София с подкрепата на ГЕРБ и ПП-ДБ, които декларират намерението си да ревизират политиката на Румен Радев към Украйна.

Европейските партньори на страната се надяват, че постигането на тази голяма външнополитическа цел ще спомогне за преодоляването на политическата криза в София.

През юли Европейската комисия ще публикува специалния мониторингов доклад за състоянието на върховенството на закона и борбата с корупцията в България, който се пише по настояване на Нидерландия.

Възраженията на Австрия за разширяването на Шенген на фона на бежанската криза не са отпаднали, но очакването е Виена повече да не спира двете балкански държави, ако остане единствената страна в ЕС, която е против.

Следващата голяма цел на българските институции е влизането в еврозоната от 1 януари 2025 година.

През декември миналата година членството на България в Шенген бе блокирано от Австрия и Нидерландия. Румъния бе спряна от само Австрия, докато с единодушно решение от януари пълноправен член на зоната за свободно придвижване стана Хърватия.

Нидерландия поиска от българските власти да докажат, че се борят с корупцията и не са отказали от съдебната реформа. Искания на Австрия изглеждаха далеч по-трудно осъществими, като австрийският канцлер Карл Нехамер дори започна да настоява за построяване на нова ограда по границата с Турция, което бе отхвърлено от Европейската комисия.

Няколко дни след блокирането на българската кандидатура за Шенген президентът Румен Радев коментира, че страната е поискала гаранции от партньорите в ЕС, че със сигурност ще стане член на Шенген през 2023 година, като посоченият краен срок за това бе именно октомври.

https://euractiv.bg/

[Hatshepsut]

Австрия потвърди - не ни иска в Шенген


Герхард Карнер

Австрийският министър на вътрешните работи Герхард Карнер потвърди позицията на Австрия срещу влизането на България и Румъния в Шенген.

Карнер съобщи, че през първата половина на тази година от страната са изведени  доброволно и принудително 5900 чужденци - с 20 процента повече отколкото през същия период миналата година. "През първата половина на годината повече кандидати за убежище са напуснали Австрия, отколкото са новите подадени молби за убежище", каза на пресконференция Карнер, цитиран от местни медии.

Отделно, по данни на министерството на вътрешните работи, около 18 500 души са избегнали процедурата за предоставяне на убежище, като доброволно са напуснали страната. "Това е положителен баланс, но не е повод за празнуване, а задължение да продължим да работим усилено в тази насока", каза австрийският вътрешен министър.

Карнер отхвърли обвиненията, че австрийски полицаи участват косвено в нелегални "пушбек" (pushback или отблъскване - термин, който се използва за мигрантите, които са връщани веднага обратно през граница). Карнер заяви в радиоинтервю: "Факт е, че "пушбек" е насилствено отблъскване на границата. Това е незаконно, вярно е. Допустимо е обаче хората да бъдат връщани обратно на границата, ако нямат шанс да влязат законно. Това прави Австрия, това очевидно прави Унгария, това правят Германия с Австрия, това е нормална практика."

Въпреки тенденцията за намаляване на броя на търсещите убежище, Карнер иска Австрия да продължи да налага вето на присъединяването на Румъния и България към Шенгенското пространство за свободно движение. Граничният контрол е част от успехите, затова ситуацията остава непроменена, заяви австрийският вътрешен министър.

https://www.segabg.com/hot/category-foreign-country/avstriya-potvurdi-ne-ni-iska-shengen

[Лина]

Да, само България не може да  върне мигрантите обратно зад границата си със Труция 

Не Шенген един леген ни трябва да си измием краката образно казано, защото сме тръгнали за там, където все още не ни е мястото. "Миришат ни краката" за Шенген, както се казва - прави са фашистите и расистите - не сме готови! 

[Hatshepsut]

Пак ''не'' от Нидерландия за влизането ни в Шенген


Ерик ван дер Бург

Нидерландия няма да свали ветото си за присъединяването на България към Шенген, съобщи пред БНР министърът по миграцията на кралството Ерик ван дер Бург.

След Съвета "Правосъдие и вътрешни работи" в Люксембург той отговори лаконично: "Ситуацията в момента не е променена и не виждам да се промени в краткосрочен план".

Министър ван дер Бург отново заяви, че настоява за мисия в България, преди да бъде взето окончателното решение на страната му: "Първо, искаме независима мисия за установяване на фактите. След това очакваме от Европейската комисия доклад, в който да пише: Те не само приеха необходимите закони, свързани с върховенството на закона, но и ги изпълняват".

"Приемането на България и Румъния в Шенгенското пространство може да бъде гласувано през декември", каза министърът на вътрешните работи на Испания Фернандо Гранде-Марласка, чиято страна в момента председателства Съвета на ЕС.

Той участва в Съвета "Правосъдие и вътрешни работи" в Люксембург. По думите му гласуването може да стане на такъв съвет при испанското председателство, който ще се състои през декември в Брюксел.

„Ще направим всичко да постигнем това споразумение през декември. Опитваме се да го постигнем, стискам палци, работим много усърдно върху него. Работим с Австрия и с всички 27 страни членки. И смятам, че накрая ще успеем“, заяви пред БНР Фернандо Гранде-Марласка.

https://offnews.bg/sviat/pak-ne-ot-niderlandia-za-vlizaneto-ni-v-shengen-810818.html

[Hatshepsut]

Правителството на Нидерландия ни пуска в Шенген


Правителството на Нидерландия заседава в замъка "Биненхоф" край Хага

България отговаря на поставените условия за присъединяване към Шенгенското пространство. Следователно правителството на Нидерландия може да се съгласи с решение, което води до пълното прилагане на достиженията на Шенгенското право от страна България.

Това съобщи преди малко правителството в Хага след редовното си петъчно заседание. То е известило парламента на Ниската земя в писмо.

Пълното прилагане на достиженията на Шенгенското право означава влизане в зоната за свободно пътуване.

"Очаквайте по-късно днес решението на Нидерландия за Шенген", отговори по-рано в Брюкксел на въпрос на Клуб Z нидерландският премиер Марк Рюте.

Той говори след края на Европейския съвет.

"Ще видите", отговори Рюте на въпроса дали новината ще бъде положителна или отрицателна.

„Да, очакваме позитивни новини от Нидерландия“, потвърди веднага след това пред български журналисти премиерът Николай Денков.

Той каза, че парламентът в Хага ще вземе окончателното решение идната седмица, и обясни как се е стигнало до това развитие на събитията:

„Нека обърна внимание, че за да стане това възможно, беше извървян доста дълъг път през последните месеци – приетите закони в Народното събрание, работата по вдигане на Механизма за сътрудничество и проверка (МСП), който е свързан с върховенството на закона, положителните резултати от мисията през ноември с участието на Нидерландия и Австрия. Всичко това бяха правилните знаци и те доведоха до това, че очакваме положително развитие от Нидерландия.“

Хага иска мониторинг след присъединяването ни

От кабинета в Хага обаче подчертават, че след присъединяването ни е желателен мониторинг както за управлението на границите, така и за върховенството на закона. Правителството на Ниската земя препоръчва да се прилага регламентът по Шенген, който предвижда мисия за пълна оценка в рамките на една година от присъединяването ни към пространството. След това България ще бъде периодично оценявана, се казва още в решението.

По отношение на върховенството на закона наблюдението ще се извършва в контекста на годишните доклади на Европейската комисия по въпроса.

Преговорите с Австрия продължават

Преговорите с Австрия продължават, допълни той. В момента се обсъждат варианти, разменят се възможни текстове как би могло да изглежда едно решение.

Денков е убеден, че Австрия ще се повлияе от решението на Нидерландия. Без положително решение в Ниската земя разговорът би бил излишен, смята той.

Сутринта Денков заяви, че преговорите за влизането на страната ни в Шенгенското пространство ще се водят до последния момент.

„Не зависи само от нас“, отговори той на въпрос дали това ще стане на сегашната среща на лидерите, идната седмица или преди Нова година.

Денков е имал вчера среща с председателя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен, австрийския канцлер Карл Нехамер и румънския президент Клаус Йоханис.

„Това, което направихме, бе да обясним, че за нас сухопътните граници са важни, да направим едно предложение как би могло да се подходи. Остава последваща дискусия. Преговорите ще бъдат до последния ден“, каза премиерът.

И допълни, че остава да се види и реакцията на другата страна.

Испанският премиер Педро Санчес заяви на заключителната пресконференция след Европейския съвет, че Шенгенското пространство ще се разшири с България и Румъния до края на годината. Тогава приключва и испанското председателство на Съвета на ЕС.

Любопитното е, че пак при испанско председателство, но през 1995 г., България бе вкарана в черния визов списък на ЕС.

Той обаче не знаеше дали е имало среща на 4 очи между Фон дер Лайен и Нехамер. За нея съобщи „Политико“. Според изданието австрийският канцлер излязъл за кратко от залата, където били останалите лидери, за да говори с председателя на ЕК именно за влизавето на България и Румъния в Шенген. В това време Европейският съвет одобри 12-ия пакет санкции срещу Русия.

По въпроса за предвидените в бюджета на ЕС 2 милиарда евро за охрана на външните граници Денков каза, че сумата не е разбита по отделни страни. Но допълни, че със сигурност част от тези средства ще бъдат насочени за техническо обезпечаване, за изпращане на допълнителни патрули от другите държави. Това има пряко отношение към защитата на нашите граници.

Актуализирането на бюджета на ЕС в средносрочен план ще бъде разгледано на извънреден Европейски съвет. Той ще се състои вероятно в края на януари 2024 г., смята Денков.

Това се наложи заради противопоставянето на унгарския премиер Виктор Орбан.

„Да погледнем откъм хубавата страна. Останалите 26 страни са обединени около точна сметка, с ясни приоритети, с ясни суми. Затова решението бе, че в момента продължаваме с тези изчисления и ще си направим една допълнителна среща, за да вземем решение“, изтъкна българският министър-председател.

https://clubz.bg/144748

[Hatshepsut]

Шенген: Нидерландия даде "зелена светлина" на България, Австрия решава до дни

Нидерландия каза "да" на България за Шенген

Нидерландия окончателно премахна всички пречки пред пълноправното влизане на България в Шенген. Това стана след дебати в парламента снощи, предаде БНР.

Гласуването в наша полза не събра необходимото мнозинство от 76 депутати, но бе отхвърлено предложение за влизането ни в Шенген само по въздуха, както поиска Австрия.

Преди седмица правителството на премиера Марк Рюте реши, че България изпълнява всички изисквания за влизане в Шенген и изпрати писмо до парламента. Депутатите имаха три възможности – да подкрепят решението, да го отхвърлят или да не го разглеждат, което означава пълно съгласие с действията на кабинета.

По време на дебата обаче бе внесена резолюция от създадената едва през лятото партия "Нов обществен договор" - четвърта сила в момента в Нидерландия. Тя подкрепи позицията на Австрия страната ни да бъде допусната в Шенген постепенно и първо само по въздуха.

Предложението обаче не събра достатъчно гласове. Изненадващо, "Народната партия за свобода и демокрация" на Марк Рюте гласува "за". Още по-изненадващо обаче, крайно дясната "Партия за свободата", която взе най-много гласове на парламентарните избори преди месец, не гласува. Ако нейните депутати бяха "за", позицията на Нидерландия щеше да бъде за влизане на България в Шенген по въздуха.

Предложението щеше да събере 86 гласа при необходими 76. За пълноправно присъединяване гласуваха 59 депутати. Това също не прави необходимото абсолютно мнозинство. На практика обаче това означава, че е отхвърлено искането на влезем само по въздух, което ни дава зелена светлина за пълноправното членство, обясниха дипломати.

Министърът на вътрешните работи Калин Стоянов коментира решението на Нидерландия да одобри включването на България в Шенген. Той подчерта, че се водят сериозни разговори с партньорите на страната, както и с Румъния за това Австрия да преразгледа своята позиция спрямо нашата страна.

"Стана ясно, че нидерландският парламент е одобрил внесената позиция от тяхното правителство за пълна подкрепа за членство на България в Шенгенското пространство. Реално действително остава само и единствено Австрия.

Искам да ви уверя, че разговорите са изключително интензивни. Непрекъснато по всяко едно време на деня се води интензивна комуникация между мен, вътрешния министър на Румъния, Европейската комисия, институциите, които са ангажирани в Брюксел, така че правим всичко възможно.

Считам, че в най-скоро време, следващите дни следва да има решение по отношение на членството на България в Шенген", каза той, цитиран от БНР.

https://www.vesti.bg/sviat/shengen-niderlandiia-dade-zelena-svetlina-na-bylgariia-avstriia-reshava-do-dni-6187091