Пѫтеписи отъ България

[Hatshepsut]

Водопад Лястовичи вир


Водопад Лястовичи вир

Водопад Лястовичи вир лее води в най-крайните североизточни гънки на Западните Родопи, недалеч от селата Долнослав и Горнослав. Висок е около 10 метра, а неговата река-майка е Голяма Сушица. Тя извира на над 1000 м.н.в. в рида Добростан, западно от село Врата и образува доста дълбоко дере. В последното ще се убедите сами, ако се отправите към водопада. Реката прави нагоре по течението си още няколко водопада, но те са труднодостъпни.

Водопад Лястовичи вир е изключително живописен. На снимка изглежда някак нисък. Всъщност, не е от високите, но пък и 10 метра не са толкова малко. Той е буен и пада от скали с форма на полукръг, а отстрани бреговете на реката са доста високи, образувайки затворено пространство. Овален вир пред водопада жадно поглъща студените му води.

Името, „лястовичи“ идвало от трудния терен, заради който преди време достъп имали само лястовиците, а вир, защото както споменах, водите му се спускат в красив вир и после се укротяват надолу по коритото на реката.

Къде се намира водопад Лястовичи вир

Водопад Лястовичи вир се намира на 17 км югоизточно от Асеновград, на 37 км от Пловдив и на 183 км от София. Най-близките до него населени места са селата Горнослав, Долнослав, Тополово и Орешец.

Всички основни маршрути до водопад Лястовичи вир

До водопада се стига пеша по черни пътища и обособена пътека в близост до него, като са познати няколко маршрута. По-долу изброявам най-популярните, а в следващия раздел описвам в детайли най-краткия от тях.

Подход от запад, от шосето между селата Горнослав и Орешец

Това е най-краткият маршрут. Дължината му е 1.6 км. Изминава се за около 55 минути. Вижте по-долу подробно описание в следващия раздел.

Подход от север, от село Долнослав

Това е (може би) класическият маршрут към водопад Лястовичи вир. Маркиран е с жълта маркировка, дължината му е 4.4 км и започва от центъра на село Долнослав. Информация за него може да прочетете тук.

Подход от североизток, от язовир Сушица

До язовира води асфалтов път. Разстоянието от края на асфалта до водопада е малко над 3 км. Повече за този маршрут може да прочетете тук.

Най-краткият маршрут до водопад Лястовичи вир

Отправна точка за този маршрут е върхът на острия завой надясно след отбивката за водопад Свети Георги в посока село Орешец.

До върха на завоя между Горнослав и Орешец, удобно и широко, тъкмо за паркиране

От върха на завоя се отделя черен път, по който трябва да се отбиете. Този черен път ще ви се падне вляво на движението, ако се движите в споменатата посока, което не е много удобно за отбиване, а и подобна маневра точно на завой може да се окаже опасна. По-удачно е да кривнете по черния път, ако се движите в обратната посока, т.е. от Орешец към Горнослав. Тогава, на завоя трябва да се отбиете вдясно. Отбивката изглежда доста стръмна, но всъщност не е чак толкова. В началото на черния път край завоя е доста широко и е удобно да оставите колата и да тръгнете пеша към водопад Лястовичи вир.

Паркирахме и напълнихме очи с тукашната родопска приказка

Пътищата там се разделят на две, но двата лъча се събират малко по-надолу. Съветвам ви да поемете по десния (долния) черен път, който минава отдясно на голямото дърво. Между другото, като приближите дървото ще видите две стари табелки с надписи „Местност Горски лозя“ и „Лястовичен вир“, но те не са видими отдалеч и затова не ги посочвам като ясен ориентир.

Към водопад Лястовичи вир поемаме по пътя отдясно на дървото

И така, тръгвате по черния път надолу. Напред ви се открива хубава гледка към ширналото се поле край Долнослав и язовир Сушица. То е част от Тракийската низина. Виждат се и баирите край водопад Лястовичи вир. След 350 метра ходене (няма и 10 минути) черният път се разклонява. Там трябва да хванете дясното разклонение, което плавно завива към долината на река Голяма Сушица, захранваща водопада. След още 200 метра (около 5 минути) нашият черен път се включва в друг перпендикулярен, по който трябва да завием надясно. Този път, в който се включихме идва от Долнослав и е с жълта маркировка. До преди включването нямахме маркировка.

В следващите десетина минути се върви по черния път с жълта марка и се стига до ново разклонение, където трябва да поемем по пътеката наляво. На този важен разклон е поставена указателна табелка към водопада.

При реката, към Лястовичи вир

За няколко минути пътеката отвежда до реката. Там завиваме наляво и се оглеждаме за дървен мост. Има табелка и маркировка, но мостът се пада малко по-надолу по реката.

Ако случайно мостът е отнесен, не е проблем да се пресече реката. В този случай, оглеждайте се за подходящо място долу-горе там, където пътеката слиза при реката. Ние видяхме моста чак когато пресякохме реката, та на отиване не го ползвахме.

По пътеката към водопад Лястовичи вир, след моста

След моста е важно да се хване пътеката наляво, движеща се до брега на реката. Тук жълтата маркировка не е добре видима, но са поставени червени лентички за упътване. Пътеката плавно се изкачва, следвайки терена. След 10-15 минути по нея се стига до място, където започва финалното спускане към водопада. То е кратко, но много стръмно. Пътеката става тясна и хлъзгава. Все пак, участъкът е подсигурен с въже, което много помага. Броени минути спускане и сме пред водопада.

При водопад Лястовичи вир

https://drumivdumi.com/

[Hatshepsut]

От село Миланово до Кобилини стени и връх Бегличка могила


На Кобилини стени

Как се стига до началото на маршрута

Отправна точка за маршрута е централният площад на село Миланово. Селото се намира на 73 км северно от София. Пътят за него се отделя от шосето в Искърското дефиле в района на Лакатник и живописно се вие нагоре в дерето на Турицки дол, ляв приток на река Искър. Пътят е тесен и с много завои, затова по него се шофира бавно.

На мегдана на селото може да оставите колата и да продължите пеша нагоре по улица Здравец (мегданът се пада вдясно от главния път, а ние от там хващаме тази лявата). Може да си спестите малко метри от маршрута, като продължите с кола нагоре по споменатата улица и някъде в горната ѝ част търсите къде да паркирате. Точката „Паркинг“ от GPS трака в края на статията е едно такова удобно за паркиране място.

Особености на маршрута от село Миланово до Кобилини стени

Улица „Здравец“ ви отвежда до покрайнините на село Миланово и плавно завива наляво, преминавайки в черен път. Малко след последните къщи на селото вдясно от този черен път се отделя друг по-невзрачен. За Кобилини стени продължавате по него. В тази начална част той минава през рехава гора и плавно се изкачва. Малко след това се включва в черния път, от който се отделихме след селото. Така спестихме стотина метра 🙂 . Пътят плавно завива надясно и се включва в широк черен път с трошенокаменна настилка. Там при включването, вдясно от пътя минаваме край оброк „Света Троица“.

Оброк „Света Троица“ до село Миланово

В тази си част пътят е калдъръм. Някога това е бил римски път.

След оброка се върви  около 1.5 км все по този черен път, като се минава покрай кът за отдих с навес и информационно табло за ПП „Врачански Балкан“.

Малко преди остър завой на пътя наляво, трябва да го напуснем – също наляво, но хващайки друг черен път. На около 800 метра след тази отбивка пресичаме главния черен път близо до овчарник с кучета, което е най-неприятната част от маршрута. Съветвам ви да заобиколите колкото се може от по-далеч.

Пътеката слиза в малка долчинка с езеро и отново се включваме на пътя, пестейки още ценни метри. На това място има изградена масивна чешма и информационно табло. В следващите метри на няколко пъти напускаме и се включваме в черния път. След това вече излизаме на билото и започва най-интересната част от маршрута, наситена с красиви панорамни гледки надалеч. Долу в ниското е село Оплетня и шосето в Искърското дефиле.

Кобилини стени: от най-назъбената част на скалния венец

В един момент стигаме и до Кобилини стени. Вляво върхът с антените е Пършевица. За Бегличка могила продължаваме още направо по платото. Като стигнем подножието му, се отправяме нагоре за директен щурм към него. Изкачването е стръмно, но сравнително кратко. От върха се откриват още панорами.

Връх Бегличка могила, първенец на Врачанския Балкан

Цялото разстояние от село Миланово до връх Бегличка могила се изминава за около 4 часа стегнат ход без много почивки.

Маршрутът в началото е маркиран с червена маркировка, след Овчарника с жълта, а след това се върви до ръба на платото. Малко по-навътре по платото е поставена и колова маркировка. Но маркировките не се набиват на очи, затова ви съветвам да следвате трака.

Вариантите за връщане са два – или по същия маршрут, или по коловата маркировка през връх Пършевица до към овчарника и след това, откъдето вече си го знаем.

По пътеката на платото до Бегличка могила: едно от еутрофните езера

По време на нашето посещение водачите от ТД „Понория“ избраха за връщане варианта с коловата маркировка. Той се оказа по-дълъг от този на идване, и според мен – леко по-скучен, но пък видяхме на платото няколко естествени еутрофни езера. Според информационните табелки до тях, това са езера, образувани в понижения на релефа – вдлъбнатини, които се захранват с вода от валежи или извори.

На платото: напред е връх Пършевица

https://drumivdumi.com/milanovo-kobilini-steni-beglichka-mogila/

[Hatshepsut]

"Дотам и обратно": Зимна приказка в Искърското дефиле

Научете повече за един от най-интересните водопади в България – „Бигора“

Дори в най-студените зимни дни Искърското дефиле разкрива впечатляваща красота. Снежната покривка е обгърнала планинските възвишения, а ниските температури са превърнали реките и водопадите в истински ледени произведения на природата.

Рано сутрин селцата край река Искър са притихнали под снежно-бялото си покривало. На пръв поглед пейзажът изглежда мразовит и суров, но именно студът е оформил зрелищните ледени колони и каскади, които привличат погледа.

Сред по-малко познатите, но изключително красиви места е водопадът „Скока“ в село Оселна. Скрити встрани от пътя, водите му се спускат от около 5–6 метра височина, точно под къщите на селото. Достъпът до водопада е лесен – кратка пътека и железен мост над реката водят до това рядко срещано природно богатство, особено впечатляващо през зимата.

Недалеч оттам, край широкото корито на Искър, се намира най-голямото село в пролома – Зверино. Именно тук в Искъра се влива река Златица, извираща от Врачанския Балкан. По нейното течение, след около седем километра пеша, се стига до един от най-интересните водопади в България – „Бигора“.

Маршрутът не е труден, макар да изисква няколко преминавания през реката. След стара бивша мандра пътеката навлиза в гората и отвежда до подножието на масива „Белата стага“. От птичи поглед районът изглежда суров и див – заснежени склонове, прорязани от тъмни дерета и каскади.

„Бигора“ впечатлява със своя широк разлив от около 10 метра, по-голям от височината му, която е около 7 метра. Водопадът се спуска по бигорни варовикови скали, покрити със зелен мъх, а до него се намира и пещерата „Мечата дупка“. Въпреки студа, водопадът не замръзва напълно, тъй като карстовият извор, който го захранва, поддържа температура на водата около 7–8 градуса.

Сравняван често с Крушунските водопади, „Бигора“ предлага същата приказна атмосфера, но е по-слабо познат и по-дълбоко скрит в гората. През зимата това място разкрива една от най-красивите и автентични гледки в Искърското дефиле – сурова, тиха и пленителна.

https://nova.bg/

[Hatshepsut]

"Дотам и обратно": Изумителните розови пирамиди край село Царевец

Природните забележителности са "кацнали" над Кърджали

Понякога природата има невероятно въображение. Способна е да събере най-мощните земни сили и да създаде изумителни чудеса. Който е обикалял района на Кърджали, вероятно е видял Каменната сватба и Скалните гъби. Скрит в околностите на града, още един геоложки феномен постоянно примамва фотографите на дивата природа. Милионите години опустошителна ерозия е изваяла Розовите пирамиди.

Първите лъчи на януарското слънце се плъзгат по възвишенията около Царевец - село, кацнало високо над Кърджали. Отправната точка към причудливите скали е на входа на селото.

Розовите пирамиди са съвсем близо до първите къщи на село Царевец и съответно шосето от Кърджали. Не става дума за преход, а кратка 5-минутна разходка. Няма как да пропуснем черния коларски път, който свива по западния склон на покритото с иглолистна растителност Ашатепе. Веднага след първите 2-3 завоя излизаме на равна площадка, заобиколена от внушителните розови великани.

Мястото е с доста особено излъчване. Ако се абстрахираме от близостта на цивилизацията, тук наистина имаме усещането, че сме на друга планета. Розовият оттенък е деликатен и разкрива целия си колорит при определена светлина.

По-интересно е обаче как са се очертали тези странни кули и улеи между тях. Пясъчниците са лесно податливи на водата, слънцето и вятъра. А ерозията е един от най-талантливите художници в природата.

Розовите пирамиди край село Царевец са сравнително слабо популярни, което прави мястото още по-привлекателно. Някои идват тук, за да дебнат точния момент за снимки, наподобяващи пейзажи от други светове. Можем и просто да се разходим, да подишаме родопския въздух и да потърсим спокойствието на планината.

https://nova.bg/

[Hatshepsut]

Защо Ивайловградско е един от най-интересните региони в Европа?