Пѫтеписи отъ България

[Hatshepsut]

Културен туризъм в района на Странджа и Сакар

[Hatshepsut]

Яйлата, Дупката, Ашалъка, Тюленово: исторически находки, екстремна разходка и морски пейзажи


Яйлата

Обичам морето … всъщност, не – обожавам морето. Нашето море. Въпреки многото излят бетон там, все още има останали късчета рай. Знам си ги и ги наобикалям, когато мога. Само че …
Съвсем наскоро открих не едно, а още няколко от тях. Къде ли? Край Каварна.

Ако не ги бях споменала още в заглавието на тази статия, сигурно щяхте да се запитате кои са тези места. Е, знаете ги вече – резерватът Яйлата, скалната дупка,  местността Ашалъка и село Тюленово с техните живописни и неповторими морски брегове. Няколко места, които не се „връзват“ с традиционния морски туризъм, но които със сигурност ще ви очароват и ще запомните, ако ги посетите.

Посетихме Яйлата, както и Калиакра малко преди това, в средата на май. Времето беше просто вълшебно – достатъчно топло, за да не зъзнем, и достатъчно хладно, за да не се потим. По това време нямаше още много туристи (да не кажа никакви), така че необезпокоявани се възхитихме и насладихме на воля на морските гледки. Бяхме страхотна компания пътешественици и изследователи, хора, обединени от обща цел – да представяме и популяризираме най-красивите места в България, които не са никак малко. А Яйлата и Тюленово са без съмнение точно такива места.

Следват подробностите от разходката.

Яйлата

Яйлата е археологически резерват, разположен на високия скалист северно черноморски бряг край село Камен бряг. Освен необятните морски пейзажи, видими отдалече с просто око, има още много находки, които непременно трябва да се посетят. За протокола, Яйла означава високо пасище.

За да стигнете до резерват Яйлата, на влизане в Камен бряг поемате по първата отбивка вдясно. От тази отбивка до резервата разстоянието е 1,5 километра. Така стигате до широк паркинг и информационен център. Оставяте колата и се „гмурвате“ в резервата.

Първите забележителности, на които се натъкнахме по пътеката из резервата, бяха множеството некрополи. Те не бяха никак малко и това успя ни да създаде усещане за нещо тайнствено и допир до отвъдното.

Некрополи

В допълнение, морските гледки, мирисът на водорасли и шумът на близкия прибой придаваха особена атмосфера на мястото.

Вървейки по пътеката, непосредствено след катакомбите, ни се откри интересна гледка към нос Калиакра. А малко след гледката последва загадъчна пещера с дупка отгоре и разни скални форми отвътре.

Яйлата: интересни скални форми

След тази пещера продължихме да вървим по пътеката. Определено случихме на сезон за разходката, защото освен на вековните забележителности, имахме щастието да се насладим на красивата сезонна растителност – божурите по пътеката, маковете, поленцата с лилав слез … Да не говорим, че песента на различните видове птички и мирисът на море придаваха допълнителни измерения на пейзажа.

Сезонът на божурите в резерват Яйлата

Да допълня още само, че платото е голо и през лятото със сигурност ще бъде доста горещо на него, така че непременно вземете предпазни мерки срещу слънцето и жегите в този период. Също така, трябва да се пазите и от змии, които най-вероятно ще се подвизават сред високата трева.

Към крепостта

Следващата спирка от разходката беше бяла-беленичката ранновизантийска крепост. Крепостта е датирана в края на 5-ти век. Но за съжаление, динамичните събития в региона не са й отредили дълъг живот. По време на аварското нашествие през 583-584 година, крепостта е пртърпяла големи разрушения.

Крепостта


Яйлата – морски пейзажи

След крепостта, пътеката ни отведе до поредната пещера. А след пещерата – стара винарна.

Винарната

Между другото, добре, че са табелките за тази винарна. Тя е в толкова стилизиран вид, че със сигурност нямаше да позная, че това е винарна.

След винарната посетихме още една пещера с леко страшничко преминаване на ръба, а след това – друга пещера със супер екстремно слизане към нея. Вече им изгубих бройката на тези пещери …

Яйлата – пещерите

След екстремните преживявания покрай пещерите се отправихме към скалната църква с икона на Св. Св. Константин и Елена. Интересна скална църква с три помещения и отдушник в едното от тях, с вградени в скалите икони и рунически знаци. За съжаление, скалната църква е пострадала при скорошно земетресение. Затова са поставени укрепителните съоръжения на входа й.

В скалната църква

Съвет: отделете си повечко време за разходка из резервата Яйлата, за да може пълноценно да се насладите и усетите всичко. Маршрутът с опознавателната обиколка трае 2 часа, но със сигурност ще ви трябват още, за да усетите мястото пълноценно.

След посещението до скалната църква времето леко ни обърна гръб и заваля доста силно. По една широка пътека след скалната църква се качихме горе на платото, за да се отправим към паркинга. Затова, за жалост, не успяхме да стигнем до края на основната пътека, която завършвала на едно ниво с морето. Лично за себе си отчитам, че това го пропуснах, ама само засега. Само че, и аз, и мястото си знаем, че ще се видим отново.

Все пак да кажа, че въпреки леко екстремната разходка, която започнахме и голяма част от която все още предстоеше, това място беше пълно не само с исторически находки от различни епохи, но предимно – със застинала тишина и неимоверно спокойствие.

Дупката

След Яйлата се отправихме за нови подвизи към Тюленово. Там в района имахме още няколко вълнуващи преживявания. Първото от тях беше спускането по един тесен улей надолу в скалите, който ни заведе до няколко свързани помежду си проходни пещери.

Дупката край Тюленово

Обходихме пещерите, доколкото беше възможно – на места преминаването напред си беше направо опасно. Но ни хареса. Усетихме морето под нов ъгъл. Насладихме се. Поискахме да удължим мига …

Дупката край Тюленово: гледки разни


Край Тюленово

Как да намерите мястото: ако пътувате към Тюленово, точно преди селото трябва да се отбиете вдясно към морето по черен коларски път, който може да измине с лека кола. Разстоянието е съвсем кратко. Координатите на Дупката според картата на BGMountains са <43.480014, 28.577147>.

Допълнение: няколко години по-късно прекарахме лятната отпуска в Каварна и не пропуснахме да посетим някои от любимите места. Посетихме Дупката малко преди залеза, когато гледките бяха още по-красиви.

Дупката край Тюленово

Да се има предвид, че скалите там са ронливи и трябва да се внимава.

Ашалъка

Следващата спирка след дупката беше заличвчето Ашалъка и едноименната местност. Спряхме колите край брега и по тясна червена пътечка слязохме почти до морето.

Заливчето Ашалъка

Там в ниското имаше малко плажче и огромни червени скали. И пещери. Много пещери.

Пещерни образувания в местността Ашалъка

Тюленово

След Ашалъка се отправихме към арката в село Тюленово – любимо място на много фотографи. Успяхме да видим арката, морето и целия пейзаж наоколо, естествено филтрирани в изключително приятни и меки тонове. Снимахме на воля. Беше малко преди заник.

Арката в село Тюленово

За информация, село Тюленово дължи името си на тюлените от вида монах, които до неотдавна са обитавали скалистите брегове и пещерите.

Накрая, да спомена, че завършихме деня с посрещане на залеза над скалистия нос Чиракман край Каварна. Това си беше грандиозен завършек на невероятно изпълнен с морски приключения ден …

Залез над нос Чиракман в Каварна

https://drumivdumi.com/

[Hatshepsut]

Трявна. Градът в който се ражда красота

[Hatshepsut]

Разходка до красивия водопад Докузак в Странджа

В края на този юли, точно преди да стигнем до черноморския бряг, прекарахме три прекрасни дни в сърцето на Странджа. Бяхме отседнали в град Малко Търново и едно от местата, които посетихме там в региона беше живописният водопад Докузак. Да, Странджа е известна с многото останки от тракийски светилища и оброчища и водопадът някак не се вписва много сред тях, но е факт.

Водопад Докузак

Ние, както знаете, много обичаме да обикаляме както по древни места, така и по яки водопади. Споделяла съм и друг път – отидем ли в някой район, проучваме дали има водопади в него. Затова, сещате се, нямаше как водопад Докузак да не влезе в задължителната част от плана ни за Странджа. Въпросът беше в кой от трите дни да го посетим. Искахме да го видим още в началото на нашето странджанско приключение. Е, не стана точно така … Когато си в планина, не знаеш с точност дали тя ще те допусне в дълбините си …

Мислехме си, че ще стигнем до водопад Докузак още в края на първия ден. Само, че времето не беше на същото мнение. Веднага след първия посетен обект там – Гробницата на богинята Бастет – ни застигна продължителна гръмотевична буря с градушка, която опропасти всякакви други планове за деня. Прибрахме се безславно в хотела, продължавайки да кроим планове какво да видим непременно и какво, евентуално, можем да пропуснем.

Имахме още два дни на разположение, през които, за наше щастие, Странджа планина ни допусна до себе си.

И така, през втория ни ден в района на Малко Търново, след посещение на няколко забележителни места, а именно – Тракийската куполна гробница в местността Мишкова нива, Гробницата на Бастет, връх Голямо Градище, Градът на мъртвите в местността Пропада, се насочихме и към водопад Докузак. Стигнахме до него чак привечер.

Как се стига до водопад Докузак

Водопад Докузак се намира на около 7,5 километра от Малко Търново, преди село Стоилово, близо е до шосето. От шосето надолу води кратка пътечка, която не е трудна за ходене. Има си табелки и удобно място за паркиране.

Паркингът до шосето и началото на пътеката

Водопадът се забелязва още от горния край на пътечката. Още от там се вижда, че е много красив, буен и интересен.

До брега на реката и подножието на водопада води кратка и лека за ходене пътека.

Водопад Докузак

Водопад Докузак е мощен и с много красив рисунък, с множество дипли. Висок е около 5 метра. Водите му падат на много струи и се леят върху ръбати и силно релефни скали, което създава усещане, че водата сякаш блика от всякъде. И всичко това на фона на близката гора.

Водопад Докузак: мощен и с красив рисунък

Малко в страни от основната струя има още няколко струи, течащи по скали, покрити с мъх, а под тях зеят няколко кухини – малки пещерички.

Водопад Докузак: страничните струи и пещеричките

От горната част, в дясно на основната пътека към подножието на водопада, има друга пътечка, изпровождаща до горната част на водопад Докузак и тази част на реката.

Река Докузак точно преди водопада

Това е още една интересна гледна точка към този красив странджански водопад.

Водопад Докузак: поглед отгоре

Водопадът носи името на реката, която го захранва, която пък е приток на река Айдере от поречието на река Велека. Красив и запленяващ водопад! Имайте го пред вид, ако пътувате към Странджа!


Водопад Докузак в Странджа

https://drumivdumi.com/

[Hatshepsut]

Крушунски водопади

Крушунските водопади, несъмнено, са едно от най-красивите и интересни места за посещение и туризъм в България. При това, до тях се стига доста мързеливо – с кола. В допълнение, човек може да ги обходи по сравнително кратка екопътека, без много усилия. Всичко това ги прави и една от най-посещаваните природни забележителности у нас в последните години.

Крушунските водопади

Който е ходил там преди повече от 4-5 години, когато каскадата не беше все още толкова популярна, вероятно ще се изненада, ако отиде сега, от развитието на района – заведения, къщи за гости, голям плувен басейн …

Водопадите „работят“ през цялата година и разходката покрай тях почти винаги носи свежест и приятно изживяване, а и лек мирис на скара в някои части на парка.

Написах тази статия, не само с идеята да дам полезна информация за каскадата – за Крушунските водопади е писано много. Исках да споделя някои впечатления от различните ни посещения и някои мои асоциации с други водопади.

Крушунските водопади: долната част на каскадата

Как се стига до Крушунските водопади

Това интересно място – районът на Крушунските водопади – се намира на 2 часа и половина път с кола от София (за някои спортисти и по-малко). За да се стигне до него, трябва да се поеме по отбивката за Ловеч от главния път София – Велико Търново. След като се подмине Ловеч, трябва да се хване пътя за град Левски. На около 35 километра от Ловеч се намира и селото до водопадите – Крушуна. Разстоянието от София до село Крушуна е около 190 километра.

Карта: маршрут София – Крушунски водопади

Редно е да отбележа, че като цяло пътят до Крушунските водопади е доста добър. Преди време, указателни табели към водопадите липсваха, сега вече това неудобство е поправено.

Недалеч от самото място има паркинг и бариера, преминаването през която не е свободно разрешено. Там се събира и входната такса. Хората паркират колите си и по улицата, водеща от центъра на с. Крушуна към водния комплекс.

Цената на билета за посещение на Крушунските водопади е 3 лв., като има намаление за учащи и пенсионери.

Да ви кажа, не се сещам за друга екопътека в България, за която се събира входна такса. С тази бележка не искам да кажа нищо лошо. Напротив – това, може би, е добър пример за набиране на средства за поддръжка на екопътеката. Добре известен е проблемът със старите екопътеки – повечето направени някога с европари и оттогава зарязани, а сега – опасни.

Екопътеката покрай водопадите

Мястото е много красиво. Екопътеката води туристите покрай повечето интересни водопади, езерца и земни форми. Могат да се видят толкова много и интересни естествени образувания – водопади, водопадчета, извори, бързеи, цели каскади. Част от тях са първообраз на различни водни декорации – фонтани, водни стени и бълбукащи извори по софийските молове.

Крушунските водопади: естествена водна стена

Пътеката започва от най-ниската част на каскадата и постепенно се изкачва до горната й част, за да се спусне отново надолу към изходната точка на маршрута.

Крушунските водопади: езерце

Разяснителните табелки по екопътеката около водопадите съветват по обратния към паркинга път да се ползва т.нар. панорамен път. Аз лично нищо панорамно не съм виждала, вървейки по този път при нито едно от посещенията ни, само дето е широк и сравнително равен. На места по него се виждат остатъци от асфалт от не много близкото минало.

За да се обходят всички забележителности покрай екопътеката са необходими около час и половина, без да се бърза.

Периодът на пролетното пълноводие е най-добър за посещения.

Реката на водопадите се нарича Маарата и извира от пещерата в горната част на екопътеката. Тя е дала името на цялата местност, която е обявена за природен парк.

Крушунските водопади: пещерата, от която извира река Маарата

Някои разлики преди и сега

Смея да твърдя, че познаваме мястото в развитие. За последните 4 години сме го посещавали точно три пъти. Затова, имаме доста солидна основа за сравнение. Първите ни две посещения бяха доста преди трагичния инцидент в началото на ноември 2015, когато там загинаха двама туристи поради срутване на огромна земна и скална маса. Последното ни посещение беше миналата есен, само няколко месеца, след като районът беше отворен отново за туристи.

Тук е мястото да отбележа учудването си от краткия период от време, за което екопътеката в природния парк Маарата е била възстановена и допълнително укрепена. Инцидентът стана на 6.11.2015, като в продължение на два дни спасителни екипи разчистваха свлачището и търсиха телата на туристите. На 9.04.2016 достъпът на туристи до Крушунските водопади беше възобновен.

Когато се отправихме към водопадите няколко месеца след това, ни беше доста любопитно какво е останало от парка и красивата синьо-зелена каскада. За щастие, заварихме красотата на Крушунските водопади незасегната. Все пак, беше променен маршрута, обхождащ водопадите.

Крушунските водопади: неподправена красота

Преди промяната Крушунската екопътека обикаляше в кръг и минаваше съвсем близко до почти всички водопади. Сега вече не е така – пътеката на места се разклонява, а после човек трябва да се връща по същия път, пътеката обхожда повечето водопади, но не всички. Тази промяна намалява отчасти обаянието на разходката, но сигурността трябва да бъде на първо място, без съмнение.

При последното ни посещение бях впечатлена, не много приятно, от огромната степен на посещаемост и комерсиализация на обекта, за която споменах и по-горе. Туристите там бяха невероятно много. Също така имаше няколко работещи заведения с характерната миризма на кебапчета, а точно на входа на парка, след паркинга имаше голям плувен басейн, който функционираше с пълна сила. Може пък тъкмо това да се търси, знам ли. Лично за мен, повече ми харесваше мястото преди,  когато акцентът беше красотата на пейзажа.

Крушунските водопади: горната част на каскадата

Други интересни места, недалеч от Крушунските водопади

Интересна забележителност, само на 30 километра от село Крушуна е  Деветашката пещера – популярно напоследък място, често обърквано с пещера Проходна.  Пещерата се намира до село Деветаки и до нея също се стига с кола. Билетите за пещерата също са на цена от 3 лв.

Ако идвате от София към Крушунските водопади, може да минете през село Ъглен, за да видите Скалната арка над река Вит в покрайнините на селото.

Определено, Крушунските водопади са едно прекрасно място, пълно със свежест и невероятни гледки, особено през ранна пролет, когато водопадите са най-пълноводни.

https://drumivdumi.com/

[Hatshepsut]

На разходка в Пловдивско – Устински водопад

Ако имате път към Кричим или Перущица и час – два свободни на разположение, можете да ги прекарате изключително приятно и здравословно в разходка до интересна природна забележителност – Устинския водопад. Водопадът се намира в северните скатове на  Родопите, много близо до село Устина, а селото от своя страна е разположено долу-горе по средата между Перущица  и Кричим (на 3,5 километра от Перущица и близо 5 километра от Кричим).

Устински водопад

Как се стига до Устински водопад

Планинската пътека, водеща до Устинския водопад, започва от едно малко площадче в южната част на село Устина – тази откъм планината. До него се стига като от централния площад на селото се завие покрай едно голямо дърво и се продължи по реката, която тече успоредно на пътя от лявата страна.

Координати на началото на пътеката: 42.038841, 24.523033.

Пътеката е много добре обозначена, има пейки и беседки. Не е много стръмна, сравнително широка е и затова по нея се върви лесно и бързо. До водопада се стига за около 25 минути спокоен ход.

Устинският водопад е маловоден, но водите му падат от сравнително високо – повече от 15 метра. Ето защо подходящо време за посещение е пролетта след топенето на снеговете или след продължителни и обилни валежи. В района на водопада, човек може лесно да се изкачи по една неголяма скала и да почувства свежестта и хладината на пръските му съвсем отблизо. Невероятно зареждащо усещане.

Устински водопад

Друга забележителност в района е параклисът Свети Георги.

Параклис Свети Георги над село Устина

Той се намира на 5 минути път, малко по-нагоре по пътеката.

Параклис Свети Георги

В близост до параклиса се открива страхотна панорамна гледка към село Устина.

Село Устина, погледнато отгоре

Пътят наобратно изглежда дори още по-кратък, тъй като е надолу, а и човек вече е зареден с положителната енергия от водопада.

На връщане, може да погледнете зад чешмата на площадчето, откъдето започва и свършва пътеката до Устинския водопад. Там има 2 черешови дръвчета. Така че, ако се случи да посетите селото в подходящо време – в средата или втората половина на май, може да се освежите с тях след прекрасната разходка.

Още забележителности

След водопада може да посетите град Перущица. Има няколко места за посещения там. Едно от тях е историческият музей. Друга забележителност, при това много силна и въздействаща, е църквата Свети Архангел Михаил, пазеща спомен от трагично загиналите български мъже, жени и деца по време на Априлското въстание. До нея се намира и Дановото училище, където е учителствал Христо Данов.

https://drumivdumi.com/

[Hatshepsut]

Иваниловските водопади: място за прекрасна разходка близо до Габрово

Ако сте тръгнали към етнографския комплекс Етъра в Габрово, може да си разнообразите още повече деня с разходка до двата водопада край селцата Иванили и Солари. По-големият от тях е много живописен, а разходката до водопадите е кратка, лека и приятна.

Иваниловски водопади

И още: в по-горното си течение същата река образува още един красив водопад между селата Спанци и Кози рог – Горен Иваниловски водопад. За него ще ви разкажа в края на статията.

Как се стига до водопадите
До село Солари се стига с кола, като отбивката към него е в промишлената зона в северния край на град Габрово – точно противоположния на Етъра. Разстоянието от тази отбивка до селцето е около 4 километра, но пътят е тесен и със много завои, затова не може да се кара бързо по него.

Пътеката към водопадите започва още в покрайнините на Солари. Влезете ли в селото, трябва да отбиете вдясно, точно преди остър сенчест завой с мост над дерето. Ето го на снимката.

Острият завой и началото на пътеката точно преди него

Точно преди завоя започва черен път, който е и началото на пътеката към водопадите. Там преди завоя е удобно място да оставите колата. Малко по-надолу по черния път от лявата му страна има също удобна отбивка за паркиране.

Тръгвате пеша по черния път надолу и още в началото му усещате, че сте се върнали доста години назад. Къщичките покрай пътя са стари, скромни и повечето от кал.

Една от старите къщи по пътеката

При последните къщи пътят прави малко завойче и продължава надолу вече като калдъръм с интересно набити камъни.

По пътеката: калдъръм

След около 20 минути от началото, пътеката навлиза в малка горичка.

Пътеката през горичката

В края на черния път, който е точно след горичката, трябва да се отклоните наляво по тясна пътечка.

След кратко спускане по пътечката се вижда първият водопад – този по-големия. Почти до него пътеката се разклонява – вдясно покрай реката е към другия водопад (той е 100-на метра по-натам), а право надолу е към първия.

Цялото разстояние от началото на пътеката до водопадите се изминава за около 25 минути. Обратния път, макар и леко нагоре, пак се взема за толкова. Пътеката е лека и приятна за ходене.

При големия водопад

Слязохме при водопада и останахме доволни от гледката. Скалите, от които се спускаше водата образуваха обширен полукръг, а отдолу водата падаше в голямо езерце. Водите не падаха от много високо, но образуваха красива водна завеса.

Скокът: по-високият от Иваниловските водопади

При водопада срещнахме едно семейство. Заприказвахме се и от дума на дума се оказа, че мъжът бил отраснал по тези места. Разказа ни, че навремето водопадът бил доста по-пълноводен. Хората си перели чергите малко по-нагоре от него по реката. Знаели го като водопад Скокът, а горният, по-малкият водопад се наричал всъщност Иваниловски.

Иваниловски водопад (този малкият отгоре)

Човекът ни разказа още, че навремето при игрите мерели височината на водопада и дълбочината на езерото с въже. Водопадът се оказал 7 метра висок, а езерцето – 4,5 метра дълбоко. Децата редовно се къпели там в езерцето през лятото.

Интересни каменни образувания до големия водопад

Уточнение
Тук искам да уточня две неща – първо, защо водопадите са известни като Иваниловски, а отправна точка е село Солари. Това е така, защото реката, захранваща водопадите се намира точно по средата между двете села. Солари е по-близо до Габрово, веднага след него е село Иванили.

Второто нещо е името на село Солари. Докато пътувахме видяхме надписи както С-О-лари, така и С-У-лари. Не успях да намеря информация как е правилното изписване на името на селото, но приех варианта с „О“ – Солари, тъй като така беше изписано в Гугъл, на повечето табелки и на GPS-а.

И още: Горен Иваниловски водопад

Водопадът се намира между габровските села Спанци и Кози рог. Ако идвате от Спанци в посока Кози рог, подминавате две селскостопански сгради вляво край пътя. Малко след тях шосето пресича черен коларски път. Получава се Х-образно кръстовище. Там някъде спирате и тръгвате по черния път надолу към дерето.

Координати на кръстовището: 42.955389, 25.283333.

Черният път ви отвежда до реката, трябва да я пресечете по стар мост, да продължите още няколко метра по черния път от другата страна на реката и да се спуснете, откъдето си намерите място към нея.

Водопадът се пада малко след моста по течението и се чува още от моста, така че по това ще се ориентирате.

Горен Иваниловски водопад край Габрово

Водопадът е много красив. Висок е около 5 метра, сравнително широк е. Водите му падат в образувалото се под него езеро. Реката там прави интересен каменен пролом.

https://drumivdumi.com/

[Hatshepsut]

По река Ботуня: каньонът с кладенците и пещерата с дървото


Пещерата с дървото

Каньонът на река Ботуня в местност Сопово

В местността Сопово, река Ботуня е образувала тесен каньон с интересни причудливи овални скални форми – абразивни кладенци. Според геолозите подобни образувания в скалите се оформят в периоди на пълноводие под въздействието на вода и малки камъчета.

Каньонът на река Ботуня

Аз оприличих мястото на каньона Горло на река Арда близо до село Кошница в Родопите.

Каньонът на река Ботуня – абразивни кладенци

Като чуят „абразивни кладенци“, вероятно много хора биха си казали – еее, дупки в камъняка, вследствие на течащата вода, какво толкова. Е, да, ама намясто гледките са страхотни.

В каньона на река Ботуня

Като слязох от колата и погледнах към реката, по нищо не си личеше, че там се крие нещо интересно. Но веднага щом стъпих на високия каменист бряг на река Ботуня, красотата на пейзажа така ме грабна, че изобщо не усетих как мина следващия един час.

Каньонът на река Ботуня – още скални форми

Формите на скалите бяха едновременно чудати, красиви и неповторими – кръгове, ръбове и самотни скали насред водата, всички те облени от реката. Това беше картината. А тя беше приятно озвучена от звънкия ромон на реката като главна мелодия и далечния спорадичен тътен на колите горе на шосето като далечен фон.

Къде се намира и как се стига

Каньонът на река Ботуня се намира в местност Сопово до село Стояново, на около 11 километра североизточно от Вършец, на около 22 километра югозападно от Монтана и на около 24 километра северозападно от Враца.

Ако идвате откъм Вършец, след село Стояново има мост над реката вдясно от шосето – това е пътят към Враца. За каньона не минавате по моста, а продължавате направо към Монтана. Почти веднага след моста ще видите широка отбивка вляво от шосето, удобна за паркиране (43.268837, 23.332214). Там оставяте колата. После трябва да пресечете шосето (много внимателно, че колите там летят) и да слезете към реката. От там надолу по течението започва каньонът.

Когато ние бяхме там, по цялото протежение на каньона имаше ясно обособена пътека, като от нея на няколко места се отделяха пътечки надолу до високия каменист бряг на реката.

Пътеката стига почти до края на каньона. На последния подстъп към брега се вижда постройка и бетонна стена пред нея. Там река Ботуня прави завой надясно и бреговете ѝ падат, каньонът свършва.

В каньона на река Ботуня – абразивни кладенци и малък водопад в един от тях

От това място нагоре в реката се вижда страхотен водопад, който пропада в един от изкопаните от реката кладенци и изтича десетина метра по-надолу. Това за мен беше най-голямата атракция на фона на всичко останало.

Страхотно място.

Пещерата с дървото край село Ботуня

Пещерата с дървото до село Ботуня е позната като „Голямата ниша“ и „Водната пещера“. Дупката на тавана ѝ, заета от короната на високото дърво я прави така интересна и уникална. Разположена е в скален венец до село Ботуня. Когато ние я посетихме – малко след средата на декември, дървото си беше с листа и почти зелено.

Пещерата с дървото до с. Ботуня

В подножието на венеца тече самата река Ботуня. Отгоре на скалния венец, съвсем близо до отвора на Голямата ниша може да се види още зид от стара антична крепост. В скалния венец са се образували още няколко пещери, но тази е най-впечатляваща.

Над пещерата – вижда се короната на дървото

По интернет съм виждала красиви панорамни снимки от платото. За съжаление, аз нямам преки впечатление от гледките надалеч поради мъглата в района по време на нашето посещение.

Къде се намира и как се стига

По права линия каньонът на река Ботуня с абразивните кладенци и пещерата с дървото са само на около два километра и половина разстояние едно от друго. За да стигнете с кола от едното до другото място, ще изминете с кола близо 10 километра.

Пещерите са разположени на възвишение в покрайнините на село Ботуня. За да стигнете до тях, минавате през цялото село и след последните къщи продължавате още около 300 метра по черния път с трошено-каменна настилка. Край гробището може да се паркира и след това се тръгва по пътеката след гробището право нагоре към скалния венец. Пътеката е много стръмна, но поне е кратка. Тази пътека отвежда до пещерата с дървото за десетина минути (зависи от темпото).

Ако тръгнете по пътеката преди гробищата, ще стигнете до скална арка и други пещери.

Скалната арка до село Ботуня

Ние направихме кръгов маршрут. Поехме по стръмната пътека към пещерата с дървото, като малко преди нейния вход се отбихме вдясно до една съседна пещера. След това дълго се наслаждавахме на дървото. После излязохме отгоре на платото, където видяхме останките от крепост, а накрая слязохме по пътеката от другата страна на платото, при което минахме покрай още една пещера и интересна скална арка.

Горе на платото трябва да се внимава, защото има няколко отвора на пещери под повърхността.

Поглед към село Ботуня

Съвет: за посещението на пещерите до село Ботуня си отделете поне един час, за каньона – също.

Други места наблизо

Посещението на скалните образувания по река Ботуня може да се комбинира с:

- разходка до Бистрешкия манастир „Свети Иван Пусти“ до Враца;
- скален лабиринт Пешкето и Божия мост до с. Лиляче;
- водопадите Заножене и Райски кът край Вършец.

https://drumivdumi.com/

[Hatshepsut]

Лакатнишки скали

Разходката по пътеката при Лакатнишките скали е много приятен и пълен с гледки маршрут, разходка около София, за един следобед. Започва от карстов извор Житолюб и се изкачва отгоре на скалите по обособена пътека. В допълнение може да се посетят и две пещери – Темната дупка и Ръжишката пещера или по-точно входните им галерии, защото не са облагородени.

Лакатнишките скали: гледка към с. Лакатник, Искъра и дефилето

Любопитна информация за Лакатнишките скали

Лакатнишките скали са защитена местност с национално значение и част от Природен парк Врачански Балкан. На тези скали е поставено началото на българския алпинизъм през 1925 г., когато по тях за първи път в България е използвано алпийско въже. В днешно време там в скалите са обособени около 20 алпийски тура с различно ниво на трудност.

Ако сте пътували с влак из Искърското дефиле със сигурност сте виждали отдалеч малката алпийска къщичка, кацнала на ръба на скалите. Това е заслонът Орлово гнездо, направен там през 1938 г. от алпинисти от секция Орлово гнездо към тогавашния Българския алпийски клуб. Клубът е предшественик на днешната Българска федерация по катерене и алпинизъм (БФКА).

Карстов извор Житолюб е сред най-големите карстови извори в България. Той се формира от реките Петренска и Пробойница, прокопали пещера Темната дупка, която се намира малко над извора. Част от водите на двете реки пропадат в т.нар. губилища. В геологията под губилище се разбира своеобразна природна шахта, в която биват поглъщани постоянно или временно течащи земни води. Останалата част от водите на река Петренска и река Пробойница се изливат през тесен сифон в подножието на Лакатнишките скали и образуват извора Житолюб, образуващ красив и надиплен водопад. Самият извор е на около 8 метра над нивото на река Искър.

Пещера Темната дупка е една от забележителностите в района на Лакатнишките скали. Тя не е облагородена и затова съвсем малка част от нея е достъпна за любители, но иначе е много добре проучена от специалистите. Входът ѝ се намира на 27 метра над нивото на Искъра и има 4 етажа. Изобилства с галерии, сифони, подземни реки, водопади и езера. Предполага се, че дължината на галериите в целия лабиринт на пещерата надхвърля 7 километра. В Темната дупка са открити над 60 вида пещерни организми. С този факт пещерата държи първото място в България по богатство на пещерни организми.

По долу ще разкажа накратко за маршрута, който ние направихме в пещерата – до Жековото езеро и до един водопад. Влизайте с водач!

В България има няколко пещери с името Тъмната дупка. Това е една от тях. Друга може да се види по екопътека Мадарски конник.

Друга интересна забележителност в Лакатнишките скали е Ръжишката пещера. Тя е сравнително малка – дължината ѝ е едва 320 метра, състои се само от един етаж и няма разклонения. Входната ѝ галерия е обширна и с доста голям вход. Навътре в Ръжишката пещера могат да се видят красиви вторични пещерни образувания – сталактити, сталагмити и сталактони.

Как се стига до пътеката при Лакатнишките скали
Пътеката започва от шосето до карстов извор Житолюб в Искърското дефиле. Изворът се пада над левия бряг на Искъра, малко преди село Лакатник от лявата страна на шосето, ако идвате от София, точно преди завой със заведение. Разстоянието от София до Лакатник е около 73 км и се изминава за около час и 40 минути. Там преди началото на екопътеката има широка отбивка вдясно от шосето, удобна за паркиране.

Особености на маршрута

Ще разделя маршрута на две основни части:

етап 1: карстов извор Житолюб – паметник Септемврийци отгоре на скалите: 70 минути;
етап 2: паметник Септемврийци отгоре на скалите – карстов извор Житолюб: 45 минути.
На пръв поглед изглежда, че просто отивате до горе и се връщате, но всъщност може да изберете дали да минете на отиване и връщане по един и същ маршрут или да разнообразите с кръгов преход. Ние избрахме да разнообразим. Вижте как!

Съвет: напълнете си вода от чешмата в началото на маршрута, нагоре няма чешми!

Етап 1: карстов извор Житолюб – паметник Септемврийци отгоре на скалите
Етапът може да се раздели на следните подетапи: Житолюб – беседка – пещера Темната дупка – беседка – заслон – разклонение над заслона – Ръжишка пещера – паметник Септемврийци.

Водопад Житолюб в Искърското дефиле

Както споменах, пътеката тръгва от шосето до карстов извор Житолюб в покрайнините на село Лакатник в Искърското дефиле. Пътеката започва с няколко изградени каменни стъпала и информационни табла. Тя е добре обособена, на доста места е поставен парапет. Тук-там са сложени пейки.

По пътеката при Лакатнишки скали, малко след Житолюб

След десетина минути се стига до една беседка с чудесен изглед към дефилето. От беседката нагоре се вижда и отвора към черната паст на пещера Темната дупка. От беседката до пещерата са още няма и 5 минути ходене.

Пещера Темната дупка – вход

Там в голямото преддверие на пещерата може да си отпочинете на хладина. До входа има и малка панорамна тераса за още гледки към Искърското дефиле.

Ние влязохме в пещерата и направихме кратка разходка там до Жековото езеро и водопада. Беше ми страшничко на моменти, но за щастие не бях сама. В последния раздел ще споделя повече информация за маршрута в пещерата, но това не бива да се счита като упътване или вдъхновение за посещение – може да се окаже опасно. ВЛИЗАЙТЕ С ВОДАЧ!

За да продължите нагоре към паметника, от преддверието на пещера Темната дупка трябва да се върнете до беседката и от там да продължите нагоре по пътеката. Изкачвате се плавно нагоре, съпроводени от невероятно красивите гледки към пролома.

Нагоре по пътеката: поглед към беседката и пещера Темната дупка

След около 15 минути стигате до каменен заслон. След заслона вдясно се отделя пътека към панорамна площадка точно над алпийската къщичка в скалите. До самата къщичка се стига само с въжета.

Лакатнишки скали – поглед към целта

От панорамната площадка трябва да се върнете на пътеката и да продължите нагоре по нея. След около 5 минути стигате до една полянка, където пътеката се разклонява – напред е пътеката с червената маркировка, водеща към паметника (по която ще се върнем), а надясно – пак към паметника, но с отбивка до Ръжишката пещера.

Полянка – разклонение

Продължаваме надясно. Тази част е маркирана с оранжева маркировка под формата на стрелки на нивото на погледа и точки по земята.

От полянката-разклонение до паметника Септемврийци се върви общо около 25-30 минути. Маршрутът се изкачва плавно нагоре. Живописен е, защото е в скалите и с поглед към дефилето. Не е труден. По-стръмно изкачване с преодоляване на по-голяма денивелация има само в последната част преди паметника.

Ето още подробности за маршрута в тази отсечка.

7-8 минути след разклонението на пътеката се преминава под интересна скална арка.

Лакатнишки скали – скална арка

Ако търсите още приключения, на около 10-на минути ходене от разклонението (3-4 минути след арката) се оглеждайте за стръмна тясна пътечка, която се отделя вляво и нагоре от основната пътека. Тази пътечка води до пещера Ръжишка.

Ръжишка пещера

Пещерата е с голям вход и обширна входна галерия.

Ръжишка пещера – на входа

От входа, ако тръгнете вляво по галерията и навлезете в по-тясната ѝ част, вече се виждат нейните красиви пещерни образувания. Но внимавайте – подът е твърде неравен и хлъзгав. Трябва да сте подготвени със силни челници и стабилни обувки.

Като излезете от пещерата може да се подлъжете да тръгнете по пътеката, която се движи на нивото на входа й близо до скалите. Не се лъжете! Пътеката не води до никъде. Или по-точно води до пропаст след около 5 минути. Най-добре се върнете откъдето сте дошли и слезте на основната пътека. Като слезете на нея ще повървите още десетина минути и ще стигнете до остър завой наляво. Оттам започва по-стръмно изкачване, но е доста кратко – за няма и 10 минути сте до паметника със звездата – Септемврийци.

Паметникът е построен в чест на загинали в битка въстаници по време на Септемврийското въстание през 1923 г.

От паметника се откриват красиви искърски панорами. Нагоре от него е маршрутът към Миланово и хижа Пършевица.

Поглед отгоре: омайващи панорами към Искърския пролом

Етап 2: паметник Септемврийци отгоре на скалите – карстов извор Житолюб

Етапът може да се раздели на следните подетапи: паметник Септемврийци – разклонение над заслона – заслон – беседка – Житолюб.

Гледки и скални феномени в района на Лакатник

От паметника Септемврийци продължавате надолу по пътеката в посока противоположна на тази, от която дойдохте. Пътеката е ясно обособена. Следвате червената маркировка. Маршрутът в тази част няма кой знае какви особености – върви се леко, пътеката слиза плавно надолу, на места за улеснение са изградени каменни стълби, почти през цялото време до заслона се върви в горичка, което е много приятно, особено в жеги.

Поглед към скалната арка от етап 1

От паметника Септемврийци до поляната-разклонение, където на отиване завихте надясно към Ръжишката пещера, се върви около 12 – 15 минути.

После имате по-малко от 5 минути до заслона. Маршрутът надолу вече го знаете. От заслона до беседката се слиза за около 15 минути, а от нея до началната точка на пътеката – извора Житолюб за още около 10 минути.

Кратък маршрут в пещера Темната дупка

Този раздел е за търсачите на силни усещания.

ВНИМАНИЕ: не тръгвайте в период на пълноводие и при вероятност за валежи! Носете си челник или силен фенер! Най-добре го направете с квалифициран водач!

Ние в пещерата следвахме маршрута от сайта Пешеходка – С щеки по пътеки. От входа продължихме в централната галерия все направо до Жековото езеро.

Жековото езеро в пещера Темната дупка

От него продължихме по пътеката наляво до една зала. В дъното на залата в десния ѝ край продължава тунел с пясъчен под.

Пещера Темната дупка – галерия

После се пресича метална тръба и се тръгва вдясно по нейното протежение. Пътеката на няколко пъти пресича тръбата – върви ту отляво, ту отдясно. Следвате тръбата и след няма 5 минути стигате до водопада. Грохотът му се чува доста преди това – долу-горе като се приближи тръбата.

Подземният водопад в пещера Темната дупка

Малко е страшничко – грохотът в началото е тътен, после става глух бумтеж и чак накрая до водопада се усеща като грохот от падащи води. Този грохот в допълнение към тъмнината е доста плашещ. Но пък си е вълнуващо. Водопадът е красив, доста мощен и някак тайнствен.

Като време, за около 20 минути стигнахме от входа на пещера Темната дупка до водопада. Вървяхме бавничко, защото аз не виждам добре в тъмното (да, челниците осветяват, но си е сумрачно). От тези 20 минути долу-горе половината е до Жековото езеро. В пещерата има стрелки с боя за упътване към езерото и водопада.

Вътре в пещерата представите за време и разстояние са доста различни.

https://drumivdumi.com/

[Hatshepsut]

Село Вуково: две църкви с история от близо пет века

Преди известно време си купих книгата „Олтарите на България“ с автор Маргарита Коева и едно от нещата, които запомних от нея беше, че в село Вуково могат да се видят две уникални български средновековни църкви. Защо са уникални, ще попитате съвсем резонно? Веднага отговарям – тези две църкви са първите изцяло новоизградени селищни църкви по време на Османското робство.

Църквата Свети Никола в село Вуково

След прочетеното, село Вуково попадна веднага в списъка ми с места за посещение, при това с голям приоритет. Много обичам да посещавам стари български църкви, а тези явно са от най-старите. Запознахме се отблизо с тях в края на миналата година. Беше топъл декемврийски ден, изпълнен с впечатления. Вече познавахме района – преди време посетихме Руенския манастир в село Скрино, което се намира на отсрещния бряг на Струма. Тогава се изкачихме и до близкия връх Бобошевски Руен.

В този слънчев декемврийски ден започнахме разходката от село Вуково.След това наминахме и към средновековната църква Свети Теодор Тирон, недалеч от шосето на път към Бобошево. Нея също познавахме отпреди. Завършихме с храма Свети Илия в Бобошево.

Къде се намира село Вуково

Село Вуково се намира в района на град Бобошево, на около 93 километра югозападно от София, които се изминават за около час и десет минути с кола. Църквата Свети Никола е разположена в покрайнините преди да се влезе в селото, а църквата Света Петка е на главния път в долната махала на самото село (има и горна махала, разположена по-високо по същия път).

Църквата Свети Никола

Как се стига
Църквата се намира в покрайнините на село Вуково, съвсем близо до местната река, която малко след църквата се влива в река Струма. Преди селото има указателна табелка към църквата вляво от шосето. Ориентировъчни координати: 42.188125, 22.971171.

Отбивката към църквата преди селото

Там край отклонението е удобно да се остави колата. До църквата се върви по широк коларски път през нивите.

Стига се за около 10 минути. По пътя има и други указателни табелки към църквата. Задната ѝ страна е доста вкопана в земята, затова ще я видите, когато я приближите съвсем.

Координати на църквата: 42.186360, 22.968300.

Към църквата води и друг черен път, който се отделя вляво от шосето малко по-нагоре и по-близо до селото от първия. Той не е обозначен с табелки и малко преди църквата се съединява с първия. Разстоянието и по двата е долу-горе еднакво. Аз ви съветвам да ползвате пътя с табелките, защото има къде да паркирате при отбивката му и защото е разчистван. По другия път има места, обрасли в трънаци.

Информация за църквата

Църквата Свети Никола до село Вуково е малка, каменна, еднокорабна, без притвор. Някога край нея било разположено гробището на селото. В църквата липсва ктиторски надпис, затова тя е датирана въз основа на стилови сходства с живописта в параклис „Свети Георги“ от манастира „Свети Павел“ в Света гора. Датировката е във втората половина на 16-ти век.

Архитектурата на църквата е изцяло запазена, но за съжаление стенописите са само частично съхранени и то предимно в долната част на стените. Личи си, че са много стари и дават представа какъв е бил някога този храм. Постоиш ли малко повече време вътре, сякаш се докосваш до тегобата на онова робско време.

Вътре в църквата Св. Никола

В абсидата може да се види стар кръст върху още по-стар камък. Зад кръста на стената личи останка от стенопис, който според изкуствоведа д-р Светозар Ангелов представя композицията Поклонение на жертвата.

В олтара, вляво от абсидата е разположена ниша с много добре запазено изображение на свети архидякон Стефан.

В църквата Св. Никола – тримата светии

На южната стена се откроява друг добре запазен стенопис с изобразени трима светии. От ляво надясно това са патронът на църквата свети Никола Мирликийски, свети Йоан Богослов, който държи Евангелие, и свети Йоан Рилски.

Тук-там по стените личат части от надписи.

Повече подробности за църквата може да прочетете в статията, която цитирам в края на моята статия.

Под храма тече местния поток, чийто ромон се чува отдалеч. Точно под църквата потокът прави малък водопад.

Ние решихме да слезем до потока, за да разгледаме наоколо, и поехме по ясно обособена пътека покрай брега му. След 5 минути ходене, пътеката излезе от дерето на по-открито място. След още съвсем малко стигнахме до река Струма.


Църквата Света Петка

Тя се намира в долната махала на село Вуково, на главната улица, и се вижда отдалеч. По архитектура е подобна на първата църква.

Църквата Света Петка в село Вуково

Като се влезе в храма, над входната врата може да се види ктиторският надпис. Той е на църковнославянски език. От него изследователите на църквата разбират, че тя е построена със средства на местни хора и е изписана през 1598 г.

Църква Света Петка

Стенописите вътре са много и добре запазени. Според информационното табло те са ценно свидетелство за развитието на късносредновековната религиозна живопис в България и на Балканите. В църквата е извършена реставрация.

В църквата Св. Петка

В свои изследвания Светозар Ангелов допуска, че църквата „Св. Никола“ е издигната преди „Света Петка“ и след завършването на втората църква през 1598 г., тя вероятно е изпълнявала функциите на гробищна църква.

Когато бяхме в храма, впечатление ми направи, че изображенията на южната стена са със значително по-наситени цветове в сравнение с тези на северната стена, а много от светците – без детайли по лицата.

И в тази църква човек може да усети полъха от минала епоха.

И още: църквата Свети Илия в Бобошево

След Вуково се насочихме към Бобошево и пътьом спряхме на средновековната църква Свети Теодор Тирон.

Църквата Свети Илия в Бобошево

Решихме да завършим този богат на впечатления ден със старинната църква Свети Илия в град Бобошево. Тя се намира в северните покрайнини на града. Координати: 42.153625, 23.005651.

Църква Св. Илия

По архитектура църквата много прилича на горните две. Построена е през 1678 г.

Когато ние я посетихме, тя беше заключена и успяхме да огледаме вътре само през пролуките. Висок дъб беше прегърнал църквичката. До самия храм тъжно стърчаха останки на вековно дърво, за съжаление изсъхнало. От двора край църквата се открива панорамна гледка към град Бобошево, към Рила и Пирин в далечината.

Други интересни места съвсем наблизо

Както споменах, на отсрещния бряг на Струма спрямо село Вуково, там горе на баира, е разположено село Скрино и близкия Руенски манастир. До манастира се намира пещерата на свети Иван Рилски. Недалеч е средновековната църква Свети Теодор Тирон и Бобошевският манастир.

https://drumivdumi.com/

[Hatshepsut]

Изкачване на връх Белмекен

Лято. Време за море и за изкачване на планински върхове. Този път връх Белмекен.

Беше долу-горе средата на август, лятната отпуска беше отминала, а това дъждовно и гръмотевично лято не ни беше дало до момента много възможности за жадуваните планински преходи. Първият преход, който направихме беше в Рила към връх Дено и Саръгьолски езера. Радвахме се в този преход да си припомним част от маршрута към връх Мусала.

Само седмица след това се насочихме към друг живописен високопланински рилски маршрут – решихме да изкачим връх Белмекен. Бяхме си го набелязали още миналата есен, но чак сега го осъществихме.

Белмекен

Макар да е от високите върхове в България, връх Белмекен не е труден за изкачване. В редовете по-долу ще ви представя най-краткият маршрут за лятно изкачване на върха. Имайте предвид, че през зимата някои части от маршрута са лавиноопасни.

Как се стига до язовир Белмекен и до пътеката за върха

Пътеката към връх Белмекен започва от един паркинг, разположен на брега на язовир Белмекен в югозападната му част – това е противоположната част на язовирната стена. Разстоянието от София до там е около 140 км, които се изминават за около 2 часа и половина.

Ако тръгвате от София, хващате АМ Тракия и се отбивате на изхода към Костенец, а от град Костенец продължавате по стария път към Пловдив. След Костенец има 3 варианта да стигнете до язовир Белмекен. Първият е по стария път към Пловдив да стигнете до Белово и от там да се отбиете към Юндола и после от Юндола към язовира. Това е всъщност главният път и по него се движат доста камиони, което може да ви забави, защото няма много подходящи за изпреварване места, поради многото завои. Пътят през Юндола ще ви отведе точно до югозападната част на язовира, откъдето започва пътеката.

Друг вариант е на около 10 км след Костенец да се отбиете надясно към Сестримо. На около 7 км след Сестримо пътят се разделя, като и двете шосета водят към язовир Белмекен. Ако се отбиете надясно, ще се движите по тесен живописен планински път, който в по-голямата си част е в дефиле на река – Крива река, е, не е много добър – има си задължителните за такъв път дупки. Трудно се разминават две коли, но пък няма много движение – най-много да срещнете някоя кола на енергото или други ентусиасти като вас. Най-високата скорост по този път е около 40 км/ч, най-високата предавка – трета. Ще минете покрай малък язовир – Станкови бараки. Край язовир Станкови Бараки на шосето има спусната бариера, но човекът от охраната на язовира ще я вдигне, щом ви види. Това шосе ви отвежда до стената на язовир Белмекен. От там трябва да завиете надясно, да минете пред нея и да се изкачите отгоре й. Продължавате по шосето край брега на язовира и в другия му край стигате до паркинга, от който започва пътеката.

Третият вариант е, ако на 7 километра след Сестримо хванете лявото разклонение на шосето. От там е с няколко километра по-дълго, но времето за път е еднакво, защото пътят е малко по-добър. Ако ползвате картите на Гугъл, навигацията ще ви води през горния маршрут през Станкови бараки, защото през зимата го почистват редовно, докато по шосето покрай ПАВЕЦ Чаира има много снегонавявания и не го чистят. Това шосе също ви отвежда до стената на язовира, пред която – както в горния вариант – трябва да минете и по пътя да се качите на нея и от там – до другия му край.

Общо взето и трите варианта след Костенец не се различават много по дължина и време за изминаване – все си е час и нещо. Като добавите и 1 час от София до Костенец – общо разстоянието се минава за 2 часа и половина близо. Ние на отиване минахме през язовир Станкови бараки, а се върнахме през Юндола.

Най-краткият маршрут за изкачване на връх Белмекен

Както вече споменах, пътеката към връх Белмекен започва от паркинга в югозападната (да я нарека условно горната) част на язовир Белмекен.

Начало на пътеката към връх Белмекен

Там се събират пътят от Юндола и крайбрежното шосе, което идва от стената на язовира и което продължава направо към спортната база Белмекен. За ориентация, самият връх Белмекен, основна цел на маршрута, се извисява точно над това крайбрежно шосе.

Ще разделя маршрута за изкачване на връх Белмекен условно на 2 части:

етап 1: язовир Белмекен – първо ребро: 1 час;
етап 2: първо ребро – връх Белмекен: 1 час.
Съвет: дори и да губите на места пътеката, важно е да запомните посоката, в която трябва да вървите – от язовира тръгвате в северозападна посока (това е леко надясно) към първото ребро – етап 1, а щом стигнете реброто, тръгвате по него право нагоре към връх Белмекен – етап 2. Ходенето по реброто изглежда стръмно и тежко, но всъщност не е.

Сега ще ви разкажа малко повече за маршрута към връх Белмекен, за да знаете какво да очаквате.

Етап 1: язовир Белмекен – първо ребро

До паркинга край язовира има указателни табелки за маршрута, от които нагоре тръгва пътеката. На това място сте на около 1910 метра надморска височина.

Първи метри от маршрута към връх Белмекен

Още почти в началото, пътеката се разделя – тук хващате дясната пътека. Ще се ориентирате по червената лятна маркировка.

Поглед назад към язовир Белмекен

Не след дълго се пресича малко поточе. Пътеката продължава плавно нагоре, а гледките назад към язовира стават все по-красиви.

Все по-красиви гледки към сините води на язовир Белмекен

В тази част като растителност преобладава клекът. Водите се по червената маркировка.

По пътеката към първото ребро

На места има паралелни пътечки с по-малко храсти, които може да ползвате за по-лесно минаване.

Гледки към околните върхове: Сивричал и Равничал

Дори и да загубите маркировката в тази част от маршрута, важно е да вървите в посока първото ребро.

Към първото ребро

Етапът се изминава за около 1 час спокоен ход.

Етап 2: първо ребро – връх Белмекен

Когато стигнете до реброто, оставяте червената маркировка и вече трябва да се оглеждате за пътека по реброто и нагоре. От там до върха маршрутът е немаркиран, но е лесен за ориентация – върви се право нагоре с постоянна гледка към язовира.

По първото ребро – нагоре към връх Белмекен

Етапът се изминава за около 1 час.

Макар и само нагоре, изкачването към връх Белмекен не е трудно, защото:

по реброто се върви право нагоре – не се редуват слизане и качване. Напр. при връх Мургаш се качвахме и слизахме от няколко по-ниски старопланински върха, докато стигнем връх Мургаш – набираш и губиш височина многократно, което изморява, при изкачването на връх Белмекен това го няма;
пътеката е с мека пръст и трева, на места има ясно изразени естествени стъпала, което улеснява ходенето. За сравнение – голяма част от маршрутите към връх Мальовица и връх Вихрен са камък върху камък, което много натоварва ходилата;
маршрутът не е дълъг и се взема за кратко време – около 2 часа.

По реброто – поглед към язовира

В допълнение – постоянните гледки към сапфирно-сините води на язовир Белмекен и околните високи рилски върхове – Сивричал 2641 м, каменистият, и Равничал 2637 м, полегатият, пълнят окото и душата през цялото време.

Гледки от високо към върховете Сивричал и Равничал

Връх Белмекен е висок 2626 метра и е от високите върхове в България. Малко по-горе ви бях споменала, че маршрутът започва от язовира при около 1910 метра надморска височина. Значи, при това изкачване се преодоляват близо 800 метра височина … и пак твърдя, че не е трудно. Може би, не съм типичният планинар, но все пак имам опит – изкачила съм върховете Мусала, Вихрен, Ботев, Мальовица, Козя стена и още много други.

Горе на върха

Да ви призная, при нашето изкачване на връх Белмекен, не успяхме да видим красивите панорамни гледки, за които бяхме чували, че се откриват от върха. Доста прозаично, точно като се качихме на върха и падна гъста мъгла. Аз лично се чувствах като под някакъв бял купол. Беше пълно безветрие – съвсем необичайно за височини от над 2600 метра, така че мъглата беше силно упорита.

На връх Белмекен под купола на мъглата

По едно време, бялата завеса леко се пораздигна и видяхме язовира и някои от околните върхове, но … не беше това, което очаквахме.

Поглед към язовир Белмекен от върха

Все пак, бях доволна – приятен маршрут, с красиви гледки (поне преди изкачване на върха и на слизане), високо в планината – над 2600 метра.

Обратният път от връх Белмекен до язовира отнема почти същото време – около 2 часа. И макар, че гледките са същите, пак са интересни и чудни за гледане.

На слизане

Към края на реброто има малка седловина, край която пътеката пресича коларски път, който води право надолу към язовир Белмекен. Може да решите да слезете по него, вместо да се връщате на маркираната пътека от етап 1 по-горе.

Слизането по коларския път е леко и отнема долу-горе същото време, както ако си слезете по маркираната пътека. Все пак – гледките към язовира са от по-различен ъгъл.

Коларският път в края на реброто

Имайте предвид, обаче, че този път ви сваля на крайбрежното шосе и от там до паркинга и началото на пътеката се върви около 20 минути – в случай, че колата ви е там.

На брега на язовир Белмекен

Съвет: снабдете се с вода, защото по пътеката няма откъде да напълните.

Класическият маркиран маршрут

По-горе ви описах най-краткия маршрут за изкачване на връх Белмекен, половината от който не е маркиран. Маршрут, който лично изпробвах. Всъщност, класическият маршрут за изкачване на връх Белмекен е маркиран, но е доста по-дълъг. В началния си етап той се движи по същата червена маркировка, за която ви споменах по-горе в етап 1 и която води до хижа Белмекен. Преди хижа Белмекен, класическият маршрут стига до седловината Премката – между върховете Равничал и Белмекен, от където напуска червената маркировка и завива надясно (право на изток) по второто ребро и много плавно се изкачва до връх Белмекен.

По това второ ребро има колова маркировка. Не съм минавала по този маршрут, но от всичко прочетено – по форуми и статии – ще ви кажа, че той се изминава за около 3 часа (че и повече) в зависимост от темпото.

Връх Сивричал

Ние решихме да изследваме малка част и от него, затова за кратко приближихме по червената маркировка върховете Сивричал и Равничал.

Върховете Сивричал и Равничал

https://drumivdumi.com/

[Hatshepsut]

Фотински водопади – красота, прохлада и едно незабравимо преживяване

Тук искам да разкажа за един прекрасен излет до красивите Фотински водопади, част от чудесния уикенд, който наскоро прекарахме в района на Батак.

Фотински водопади

Пътят до село Фотиново

Пътеката за Фотинските водопади започва от центъра на село Фотиново – малко площадче пред кметството на селото. А самото село се намира на по-малко от 20 километра от Батак. На излизане от Батак в посока Пещера се продължава малко повече от 3 километра и след това се хваща отбивката вдясно. Има си пътна табела. Село Фотиново се намира на 16 километра след тази отбивка. Пътят е добър, но планински – с много завои, първо се изкачва, а след това се спуска. Затова не допуска кой знае какви високи скорости.

Село Фотиново – кметството


Фотински водопади – обозначение на екопътеката

Преходът до Фотинските водопади

Както споменах по-горе, пътеката към водопадите започва от кметството надолу по стълбите. Трябва да се стигне до реката (Фотинска река). След това пътеката се движи по протежението на реката. Преходът до Фотинските водопади отнема около един час. Толкова долу-горе отнема и пътят наобратно (всъщност малко повече, тъй като на отиване се върви леко надолу, а на връщане е леко нагоре). Освен тези два часа, които отиват в ходене, трябва да се предвиди около час – час и половина за обикаляне около самите водопади, наслаждаване на гледките към тях, снимки …

Красиво мостче над река Фотинска – по екопътеката


Река Фотинска

Важно е да отбележа, че пътеката до водопадите е много приятна за ходене, поради чудесните планински картини които се откриват една след друга, звънкия ромон на реката, мириса на диви цветя и омайната песен на птичките. Освен това тя е доста широка. Също така има обособени няколко беседки за приятен отдих и презареждане на силите.

Екопътека до Фотинските водопади

Все пак трябва да се има пред вид, че на места около самите водопади пътеката става малко (наистина немного!) екстремна, тъй като преминава по тесни и стръмни места, изкачва скали (повечето влажни и доста хлъзгави) и прекосява Фотинската река (това място, за щастие е тясно и има поставени големи камъни за стъпване).

Гледките по река Фотинска в района на Фотинските водопади

Една беседка, две стрелки и от там започва интересното.

Към Фотинските водопади – указателни стрелки

Първият водопад – поема се по стръмната пътечка вдясно. Въпреки, че пътечката е облагородена (в последната й част има обособени стълби) слизането е доста интересно, тъй като пътеката е стръмна и доста кална от влагата, идваща от водопада. Ако наскоро са валели дъждове, човек направо потъва леко в калта. По тази причина най-долното стъпало на пътеката се оказа непостижима цел за нас. Но това не беше голяма драма, тъй като от там изгледът към водопада не беше най-добрия. Но пък точно там най-силно се усещаха свежите му пръски.

Първи водопад

Най-добра гледка към първия Фотински водопад се открива на една издатина в дясно от началото на последните стълби (вж, снимката). Достигането до тази издатина е леко хард и трябва да се внимава, тъй като е тясно, стръмно и хлъзгаво, но все пак не е невъзможно. Гледката обаче си струва усилията.

Издатината срещу първия водопад

Спускането по тази част от пътеката до водопада отнема десетина минути. Но там, около водопада времето спира. Не може да се предвиди колко ще му трябва на човек да се насити на красотата.

Още едно мостче

За да стигне до втория и третия водопад, човек трябва да се върне в началото на спускането към първия, при двете стрелки и да поеме по дясната пътека. Тя е много стръмна и доста по-дълга от първата пътека, което се усеща с най-голяма сила по пътя наобратно – при изкачването. Минава се по едно много приятно мостче над реката. След него пътеката свива леко вляво и малко след това се вижда третият по ред от каскадата Фотински водопад. Той е по-нисък от първия, но е с повече вода и по-мощен.

Втори водопад

За да се озовете до подножието на този водопад, трябва да се преодолее един огромен камък-скала. Изкачването по камъка е интересно с елементи на лек алпинизъм, а спускането и пресичането на рекичката след това – още повече. Но не е толкова сложно – най-много да се цопне във водата. Освен това камъните, по които се минава много се хлъзгат поради влагата. Но пак да кажа – гледката си струва. А и пръските действат много разпускащо и освежаващо, те отмиват всякакъв стрес.

Малко по-нагоре от този водопад, по пътечката, е и вторият – най-мощен Фотински водопад. Неговите води се сипят като от тръба, а капките му стигат доста далеч.

Освен тази пътека, минаваща под двата водопада, има още една, започваща от мостчето и издигаща се нагоре, вдясно от водопадите. В горната част на тази пътека могат да се видят и трите Фотински водопади едновременно. Страхотно! На човек не му се тръгва и трудно се отърсва от магията на това място. По камъните и в храстите щъкат много гущери, а птичките много приятно допълват тътена на падащата вода.

Фотински водопади – трите заедно

Пътят наобратно е малко по-бавен предвид изкачването.

Накратко – походът до Фотинските водопади беше за мен страхотно изживяване, съчетаващо движение, изкачване и пускане, на места леко екстремно, прекрасна природа и забележителности. Препоръчвам ви го!

https://drumivdumi.com/

[Hatshepsut]

Кабиле – силно ехо от най-дълбока древност

Кабиле: древно светилище, тракийски град, съоръжения от римско време. А в наши дни – архитектурно-исторически резерват и печат номер 99 от 100-те национални туристически обекта. С две думи – интересно място! Набелязахме си го още преди време – то беше едно от малкото все още непосетени от нас места, включени в 100-те обекта. Посетихме го през юли, на път към морето.

Кабиле

Кратка история на Кабиле

Тракийският град Кабиле възниква в края на 2-ро и началото на 1-во хилядолетие пр. Хр. около скално светилище, разположено на Зайчи връх, запазено и до днес, посветено на Великата богиня-майка Кибела, което се смята, че дава и името на града. Зайчи връх е възвишението в западната част на днешния архитектурен резерват.

Смята се, че скалното светилище е било използвано като център за свещенодействия най-напред от дакомизийците – древна предтракийска цивилизация, населявала днешните български земи. Подобни антични мегалитни съоръжения били свързвани с легенди за циклопи и великани. Повече информация за този ранен период на използване на светилището може да се намери тук.

В скалата горе на върха са изсечени два големи улея под формата на кръст, ориентирани в четирите посоки на света. Геометрията на този кръст е така точно изчислена, че в дните на пролетно и есенно равноденствие лъчът на слънцето при изгрев попада в улея по оста изток-запад. Това дава основание да се предполага, че скалното светилище е играло роля и на древна скална обсерватория. Тази статия изследва подробно устройството на светилището и интерпретира значението на отделните елементи.

През 3-ти век пр. Хр. Кабиле се превръща в един от най-важните градски центрове на Одриската държава. През този период там живеят тракийските царе Спарток и Скосток, което за кратко превръща Кабиле в столица на Одриското царство. (В миналото се е считало, че където е резиденцията на владетеля, там е и столицата на съответната държава.)

През 341 г. пр.н.е. Кабиле е завладян от Филип Македонски, а малко по-късно става част от империята на Александър Македонски.

Градът е разрушен през 72 г. пр. Хр. от римляните при похода на Марк Лупул.

По-късно, през 2-ри век, когато Тракия вече е провинция в Римската империя, Кабиле става един от най-важните римски военни лагери, а след приемането на християнството през 313 г. Кабиле се превръща в епископски център.

По време на аварските нашествия в края на 6-ти век, Кабиле е окончателно разрушен.

През Средновековието в периода 11-14 век върху разрушения град е имало малко селище.

В наши дни на около километър и половина от останките на Кабиле се намира едноименното село Кабиле, основано през 1861 г. под името Таушантепе, както се е казвал по турско време Зайчи връх. След Освобождението селото е преименувано на Извор, а по-късно и на Кабиле по името на античния град.

Какво да видим

Следват основните обекти от античния град Кабиле така, както ги видяхме ние. Обектите са долу-горе разположени в кръг и последователността, в която ги изброявам е един възможен маршрут за тяхното обхождане. Вътре в резервата има достатъчно указателни и информативни табелки, така че човек знае във всеки момент къде се намира и какво вижда.

Базилика номер 1

Ние най-напред посетихме Базилика номер 1, разположена най-близко до входа на резервата. Това е най-голямата и култова сграда от ранно-християнския период. Тя е от периода, когато Кабиле е бил голям епископски център. В архитектурно отношение, Базилика 1 е трикорабна базилика. В нея са открити ценни мозайки, които са само маркирани днес на територията на базиликата. Самите мозайки са изложени в Музея към резервата Кабиле.

Кабиле: базилика номер 1

Зърнени складове

Точно в началото на пътеката към светилището на Зайчи връх се намират складови помещения за съхранение на зърно (Хореум). Датировката на помещенията е 3-4 век.

Кабиле: хореум

Тракийско светилище

Един от основните и най-интересни обекти в резервата Кабиле е култовото светилище на възвишението Зайчи връх. До него се стига по широка пътека за около 5-10 минути.

Към Зайчи връх и светилището

Там могат да бъдат изследвани и улеите в четирите посоки на света, съставящи светилището, и самите камъни с толкова много улеи по тях.

Пред светилището


Кабиле: тракийското светилище

Винаги се чувствам някак особено на такива древни места. Самата мисъл, че се докосвам до нещо, градено и използвано преди повече от 4 хиляди години е опияняваща, поне за мен. Мястото има и някаква особена енергия, както и повечето, да не кажа всичките, свети за траките места.

Докато бяхме там горе на Зайчи връх се катерих от камък на камък, за да търся разни знаци. Да, открих пукнатини и улеи, но да ви кажа, не съм въобще компетентна да ги интерпретирам.

По камъните на светилището

Освен това, горе от скалите се открива прекрасна гледка към целия резерват – базиликите, термите, римските казарми, както и към плодородните поля в далечината …

Да отбележа и географското значение на Зайчи връх, като най-източната част на Средна гора.

Поглед горе от скалите

Големите терми и втората базилика

Друг интересен обект са големите римски терми и втората базилика, много близо до тях. Мен лично термите ме впечатлиха със своята автентичност – няма реставрации по тях, само консервиращ слой бетон тук-там. Освен това са доста мащабни.

Големите терми


Големите терми – поглед отблизо

Казармите

В най-далечната част за посещение се намират римските казарми. Ето една малка част от тях.

Римски казарми

Малките терми

На територията на резерват Кабиле има още едни терми – малките терми, намиращи се почти на входа на резервата. Те могат да бъдат разгледани още в началото на разходката из резервата, а може с тях да се завърши, ако човек реши да мине през всички обекти, обикаляйки в кръг.

Малките терми

Музеят

На входа на археологическия резерват Кабиле има малък музей, в който са изложени най-интересните археологически находки от проучванията в района.

В музея

Работно време и цени

Работното време на архитектурно-историческия резерват Кабиле е всеки ден от 9:00 до 17:00 часа. Цените на билетите за посещение на резервата и музея към него са 6 лв. за възрастни и 3 лв. за деца, ученици и студенти.

Съвет: за посещение на резервата си отделете поне един час време, за да разгледате на спокойствие най-важните и интересни обекти в него. Имайте пред вид, че резерватът е съвсем на открито, няма много сенки и при лятно и слънчево време жегите там са трудно-поносими. Затова в горещи дни, по-добре бъдете там колкото се може по-рано (но не и преди 9:00 часа, когато отварят).

Как да стигнем до Кабиле

Резерватът Кабиле се намира на 8 км от Ямбол. Той се намира много близо до АМ Тракия, от ляво на магистралата, ако пътувате към морето. Има си указателни табелки и удобен излаз от магистралата. След това може да се върнете на нея от същото място. Най-напред от магистралата, пътувайки към морето, се забелязва възвишението на Зайчи връх, малко след Ямбол, което може също да ви служи за ориентир.

https://drumivdumi.com/

[Hatshepsut]

Скритите съкровища на Варна

Проектът е посветен на юбилея "Варна - 100 години курортен град" и се осъществява с финансовата подкрепа на Фонд „Култура“ на Община Варна.  Той представя пет кратки видео разказа (със субтитри на английски език), презентиращи малко известни или непознати артефакти и културни топоними за познати места в района на Варна, които са значими и могат да станат атрактивни за туристите:

1. Манастирът "Караач теке" (Борисовият манастир);
2. Раннохристиянската базилика в местността Джанавара;
3. Аспаруховият вал в крайморския парк на кв. „Аспарухово“;
4. Манастирът "Свето Рождество Богородично";
5. Екопътека хижа "Черноморец" – Камчия.

Акцент в проекта е участието на студенти в Икономически университет – Варна и Колежа по туризъм към него – събуждане на любопитството, „нещотърсачеството“ и изследователския дух у младите хора, които прилагат наученото по време на обучението си и могат да станат убедени посланици на своя красив град. Стремежът е представяне на Варна като дестинация за културен туризъм в 4 сезона.

[Hatshepsut]

Изкачване на Муратов връх: да огледаш цял Пирин отвисоко

За Муратов връх бях прочела, че е един от най-панорамните в Пирин и че прилича на правилна четириъгълна пирамида. Реших да проверя на място. Всичко се оказа вярно – и формата и гледките. Пейзажите бяха невероятни и то във всички посоки – върхове, езера, порти, сипеи и над всичко – мраморния пирински първенец Вихрен – ей там на отсрещния баир.

Муратов връх в Пирин

Оказа се също, че изкачването не е леко – върви се само нагоре, а пътеката, типично по пирински, е предимно по каменни сипеи. Ако човек все пак има някакъв опит в планините, няма да има проблем, стига да внимава къде стъпва и да се съобрази с времето.

В следващите редове ще ви разкажа подробно как се изкачва Муратов връх – какъв е маршрута, приблизително за колко време се изминава и какво да очаквате. Става въпрос за лятно изкачване.

Ние го изкачихме в последния уикенд от този август. С малки изключения случихме на хубаво време. Бяхме отседнали в хотел Лъки Банско, където презаредихме батериите и на следващия ден се отправихме към друг панорамен пирински връх – Полежан … но затова – друг път.

Муратов връх е висок 2669 метра, изграден е от гранит и се издига на главното пиринско било.

Накратко за маршрута към Муратов връх

Маршрутът към връх Муратов може да се раздели на следните три етапа:

етап 1: хижа Вихрен – Муратово езеро: 1 час;
етап 2: Муратово езеро – Бъндеришка порта: 1 час;
етап 3: Бъндеришка порта – Муратов връх: 40 минути.

Как се стига от Банско до хижа Вихрен

Както видяхте, начална точка на маршрута е хижа Вихрен. Тя се намира на около 16 км от Банско и до нея води тесен асфалтов път с доста завои – типичен планински път.

Хижа Вихрен – поглед назад от пътеката

До хижата може да стигнете с кола за около половин час. Имайте предвид, че през почивните дни коли нагоре не се допускат. Освен това, места за паркиране около хижата трудно се намират, макар и в делнични дни. Трябва да сте там доста рано сутринта.

Друг вариант да стигнете от Банско до хижа Вихрен е редовната маршрутка, осигурена от общината през летните дни. Тя се движи по три пъти на ден. С нейното разписание може да се запознаете ТУК

Третият вариант е да ползвате двойката 🙂 – пешеходният преход е около 4 часа.

Поглед към връх Вихрен от същото място в началото на пътеката

Надълго за маршрута

Какво да очаквате при изкачването на Муратов връх? Преходът не е лесен, но и няма нищо рисковано, стига да се внимава. Маршрутът се изминава за около два часа и 40 минути, без да се смятат почивките.

Етап 1: хижа Вихрен – Муратово езеро: 1 час

От хижа Вихрен тръгвате нагоре по пътеката за хижа Синаница и хижа Яне Сандански – има табелки – и следвате двете маркировки – съответно синя и жълта. Двете маркировки ще ви отведат до края на етап 2 от маршрута.

Река Бъндерица

В началото пътеката не е толкова камениста и се движи покрай река Бъндерица, която по-нагоре прави интересни водоскоци; вляво ви е реката, вдясно се издига Хвойнати връх; Муратов връх все още не се вижда.

Река Бъндерица: поглед назад от стръмния участък

Следва стръмно изкачване по камъни, което не е много дълго и после пътеката пак си става предимно от пръст, върви из клек и плавно се изкачва нагоре.

По пътеката: Муратов връх се открива

Муратов връх започва да се открива, още малко и се стига Муратово езеро.

Муратово езеро на фона на Муратов връх

Етапът се изминава за около час.

Муратово езеро и Хвойнати връх

Муратово езеро е част от групата на Бъндеришките езера. Гледката още тук при езерото е така живописна – Муратов връх се оглежда в бистрите води, Хвойнати и той се опитва, поточе се спуска от високо към езерото, а рибките играят някаква тяхна си игра. Прекрасно място за почивка. Не му се тръгва на човек, но трябва – път си има и то само нагоре.

Етап 2: Муратово езеро – Бъндеришка порта: 1 час

До Муратово езеро беше най-лесната част от маршрута. Следва пътека нагоре в сипеите в ляво покрай езерото и после пак сипеи.

Муратово езеро малко от високо

С набирането на височина гледките към Муратово езеро на фона на Хвойнати връх и връх Тодорка стават все по-красиви. Небето се отразява в езерото и прави водите му да изглеждат сини като сапфир.

Муратово езеро от по-високо: водите му стават сапфирно сини

След този баир следва кратка сравнително равна част от пътеката, но пак в сипеи.

Малки Муратови езера

Минава се през две по-малки езера – и те се казват Муратови, и те са от групата на Бъндеришките.

По пътеката нагоре по сипеите

След това пътеката продължава нагоре по сипеите към Бъндеришка порта – седловината между Муратов връх и върховете Дончови караули.

Изкачването е дългичко и бая стръмничко.

Бъндеришка порта: поглед назад към сипеите и връх Тодорка

Целият етап се изминава за около един час.

Прекрачите ли Бъндеришка порта, картината рязко се сменя – пред вас се разстила Спано поле.

Спано поле, в далечината – Момин връх

Тук също е удачно да направите почивка, а и да се ориентирате – напред продължава синята маркировка към хижа Синаница, от нея вляво се отделя жълтата – към хижа Яне Сандански, а вдясно и право нагоре се извисява Муратов връх – нашата цел.

Целта: Муратов връх, който се извисява право нагоре

Точно там на разклона има кол със стрелки. Стрелка към връх Муратов няма, но посоката е ясна.

Етап 3: Бъндеришка порта – Муратов връх: 40 минути

Муратов връх е целият покрит с камъни. Няма маркировка нагоре. Пътеката, не много ясно на места, се движи близо до ръба, но не опасно близо, и криволичи нагоре по камъните.

Смело нагоре по камъните към върха

На места има каменни прирамидки за ориентир. Върхът изглежда съвсем близо, но това е малко измамно, а и трудно се върви.

Към Муратов връх: поглед назад – Спано поле, Дончови Караули, едно от Бъндеришките езера и още много пирински върхове

С напредване на височината едно по едно започват да се откриват и по-далечните езера от Бъндеришкия циркус.

Муратов връх: поглед към връх Тодорка и Бъндеришки езера

В другата посока се разгръща гледка към други две езера – Георгийски езера.

Георгийски езера и връх Синаница в далечината

В далечината на Спано поле, обратно на посоката на Бъндеришка порта се кипри Момин връх, а зад него плахо се подава връх Синаница.

Най-горе на Муратов връх камъните стават все по-големи и ръцете все повече влизат в помощ. Ето я и първата по-голяма каменна пирамидка.

Муратов връх: първа пирамидка и поглед към Вихрен

Време за кратка почивка – най-високата точка е малко по-натам.

Муратов връх

Вече се вижда първенецът Вихрен, а зад него – Кончето.

Връх Вихрен и Кончето, поглед от Муратов връх

От самия Муратов връх – надолу в подножието му и това на Вихрен – синеят Влахините езера.

Влахини езера в Пирин: поглед от Муратов връх


Спокойното Спано поле – поглед от Муратов връх

Етапът се изминава за около 40 минути.

Дончови караули и Бъндеришки чукар – поглед от Муратов връх

Обратният път до хижа Вихрен отнема долу-горе същото време – надолу е и няма задъхване като нагоре, но теренът е каменист и труден.

Муратов връх: Бъндеришки езера от 2669 метра височина

Легендата за Муратов връх

С Муратов връх е свързана българска легенда. В пиринските села живеела чудно красива девойка – Радка. Когато турците нахлули по тези места, хората тръгнали да се спасяват в планината. Тръгнала и Радка. Ала султан Мурад дочул за нейната хубост и искал да я вземе в харема си. Радка, обаче избързала и се скрила зад един връх в Пирин. Султанът сам тръгнал да я дири. Намерил я и за наказание за бягството, отсякъл главата й. От тогава този връх се нарича Момин връх и винаги при заник се облива в кърваво червена светлина. Съседният връх, към който отскочила бялата чалма на султана го нарекли Муратов връх. Той пък все се белее…

Няколко съвета

Изкачването на Муратов връх е за понапреднали планинари. Според мен, Муратов връх е по-труден и от връх Вихрен, и от Мусала.

Тръгвайте към него със съответната подготовка – и физическа, и психическа, с подходящо облекло и обувки.
Следете прогнозата за времето и не тръгвайте в лошо време. Мокрите камъни високо в планината крият много опасности.
Носете си достатъчно храна и вода.
Лично за мен изкачването беше истинско предизвикателство, предвид камъните и голямата денивелация, която се преодолява – хижа Вихрен е на 1970 метра надморска височина, а Муратов връх – на 2669 метра – това са си 700 метра право нагоре по пътека от сипеи. Гледките от върха бяха голямата награда. Описах ви ги по-горе, няма да се повтарям.



Изкачване на Муратов връх в Пирин: най-панорамният

https://drumivdumi.com/

[Hatshepsut]

Активен туризъм в Белене: античната митница Димум и остров Персин

Белене ме изненада с красивите си дунавски картини и с многото пеликани на близкия остров Персин. Толкова много пеликани на едно място бях виждала преди това само в резервата Сребърна. А картините по „хубавия син Дунав“ някак винаги ме изненадват и пленяват, независимо от времето и конкретното място по голямата река.

Посетихме Белене в последната неделя на този май. Предният ден посветихме на Никопол. Двете дунавски градчета са близки и посещението им в един уикенд е чудесна комбинация.

Тази статия е посветена на най-интересните забележителности в Белене и се надявам чрез нея да ви покажа, че освен с комунистическия концлагер и все още недостроената атомна електроцентрала, градчето трябва да се асоциира с антична история и красиви природни картини.

Белене: остров Персин

Антична митница и кастел Димум

Димум е най-ранната митница на територията на България. Останките от нея и едноименния римски кастел могат да се видят на самия дунавски бряг, северно от историческия център на града с паметника на папа Йоан-Павел втори.

Координати: 43.652634, 25.129907.

Това по-точно са реставрираните останки от главната западна порта на крепостта и нейната южна кула.

Антична митница и кастел Димум

Димум датира от I век до VII век и е бил последната и най-северна митническа станция. Поради важното стратегическо значение на този обект, той е бил променян многократно. Съвременната реставрация следва вида му от IV век. Проучвания на крепостта се провеждат от 1989 г. На място са открити бронзова статуетка на богинята Деметра, бронзова коланна тока, обеца, апликации, стъклени гривни, предмети на домашния бит и множество монети.

Белене: антична митница и кастел Димум – канализация

Намерени керамични материали показват, че теренът е бил използван по време на Първото българско царство, а византийски и български средновековни монети сочат наличието му и през X-XIV век. В сайта на община Белене може да се прочете, че мястото е съществувало без прекъсване до наши дни, благодарение на последните му заселници – павликяните.

Край останките на крепостта Димум и по протежение на реката се предвижда в най-скоро време да се обособи крайдунавски парк, което намирам за много добра идея.

Остров Персин

Познат още като остров Белене, със своята площ от около 42 квадратни километра това е най-големият български остров. Персин съчетава прекрасна природа и злокобна история.

Интересните места на него са всъщност три – затворът, природният парк и останките от концлагера. Първото не е за туристи, но пък заради него е строгият пропускателен режим – изисква се предизвестие до Министерство на правосъдието, включващо трите имена и паспортни данни на посетителите. Освен това, не се допускат туристи без придружител. Аз ви съветвам да се свържете с хотел Престиж в Белене, откъдето ще ви помогнат с организацията на посещението.

Макар и с осигурен достъп до острова, трябва да имате предвид, че снимането на инфраструктурата и лицата на хората е абсолютно забранено.

До остров Персин се стига по дълъг понтонен мост. По него може да се мине и с кола, само че е позволено в нея да бъде единствено шофьорът при преминаването по моста. Останалите пътници преминават задължително пеша. Колата ще ви трябва, за да стигнете до резервата и концлагера. Последният се намира на 10 км навътре във острова. По път ще видите влажните зони, които най-добре да посетите на връщане.

Преминаването по моста е част от преживяването, наречено остров Персин – наслаждаваш се на красивите дунавски картини от нивото на реката, а лекото поклащане на платформата създава приятното усещане, че се движиш по вода.

Концлагер „Белене”

Създаден е през 1949 г. с поверително постановление на тогавашния Министерски съвет, който взема решение за откриване на трудово-възпитателно общежитие (ТВО). Известен под името „Втори обект“. Мястото е избрано заради неговата отдалеченост от столицата и трудна достъпност – това е остров и до него се стига по вода.

Концлагер „Белене” – входът

През концлагера Белене през годините преминават десетки хиляди души – политически неудобни лица, които биват подложени на жестокости и нечовешки условия за живот. По неофициални данни 8000 от тях там намират смъртта си. Лагерът е закрит през 1959 г., но по-късно отново е бил използван с подобни политически цели по време на Възродителния процес.

По думите на беленчани, на острова са били изпращани хора още от турско време, за да бъдат „превъзпитавани“.

От бившия концлагер не е останало много – трите сгради, които ви посрещат. Най-голямата от тях, вдясно от входа е била дом на управителя, малката сграда вляво е била лечебница, а за третата така и не разбрах каква е.

Запазен е и входът с оригиналния надпис – „Да, човек звучи гордо!“, а на гърба – „Ако врага не се предаде се унищожава“.

Концлагер „Белене” – сградите от Възродителния процес

Сегашните сгради са от периода на Възродителния процес. В по-голямата от тях е организирана възпоменателна изложба, като са представени някои от видните българи, заточени в лагера. Един от тях е бил Йосиф Петров, поет и политик, който през 1990 г. открива Седмото Велико народно събрание – първото след демократичните промени в България.

Стая за молитва

В по-малката сграда е направена интересна възстановка – стая за молитва. Зад сградата са запазени автентични тоалетни – там са ходели под строй и за силно ограничено време.

Природен парк Персина

Остров Персин е част от Природен парк Персина – единствен по българското поречие на Дунав. Паркът попада в границите на три общини – Никопол, Белене и Свищов, и е обявен с цел съхраняване и възстановяване на крайдунавски влажни зони и запазване естественото състояние на многобройните острови. Островите в парка се делят на две основни групи – Никополска и Беленска.

Остров Персин: влажни зони

Влажните зони съхраняват незаменими местообитания на редки животински и растителни видове. В допълнение, те играят главна роля в пречистването на преминаващите през тях води и в частност в пречистването на Дунава. Тази пречиствателна способност е особено важна и за безотточното Черно море, в което се влива река Дунав.

На самия остров Персин има няколко влажни зони, които освен красиви като природна даденост са интересни с многобройните видове птици, които ги обитават. Важни обитатели на острова са къдроглавите пеликани, които към момента съставляват най-голямата популация на този вид в България.

Природен парк Персина: пътеката към платформата за наблюдение

На остров Персин са изградени специални платформи за пеликаните. Те, както и останалите видове птици, могат да се наблюдават от висока вишка, ситуирана в относителна близост до платформите. Носете си бинокъл, все пак. Докато отивате до вишката, вероятно доста птици ще прелетят над главите ви (поне така беше при нашето посещение).

Остров Персин и пеликаните

Докато бяхме там, успяхме да видим немалко на брой и по вид птици – синявица, корморан, лебед, потапец, пчелояд и още много… не ги познавам повечето, за съжаление.

Къдроглав пеликан

Красиви бяха гледките на острова, с много зеленина и придружени със странно приятно усещане, че се разхождаш на остров, при това български.

И още

Интересен факт за Белене е, че тук преобладават католиците. В градчето има две католически църкви – Рождество на Блажена Дева Мария и Свети Антон Падуански, като първата от тях се знае още като Светилището.

Площад „Папа Йоан-Павел II“ в Белене

В историческия център на града може да се види малък площад (43.650681, 25.129426) с паметник на папа Йоан-Павел II. Днес площадът носи неговото име.

https://drumivdumi.com/