Проф. Александъръ Цанковъ

[Hatshepsut]

Проф. Александър Цанков


Проф. Александър Цанков. Оцветена фотография от Royal Bulgaria in color

Обругаван и хулен, проф. Цанков има своето място в историята
Част от народа го нарече „кръволок”, но той защитава принципно политическите си позиции и недопуска анархията и улицата да подровят държавата. Противоречива личност, тия дни се изпълниха 130 години от рождението му
Александър Цанков е изявен български икономист, професор по политическа икономия в Софийския университет „Св. Климент Охридски". Същевременно той е политик и държавен деец на Царство България - водач на Демократическия сговор, а след това и на Народното социално движение, министър-председател на страната ни от 1923 до 1926 г.
Родното място на бъдещия професор по политическа икономия е малкото крайдунавско градче Оряхово, откъдето той започва земния си път на 29 юни 1879 г.  Следва право в Софийския университет „Св. Климент Охридски". След това специализира държавни науки и политическа икономия в Германия. Същевременно през този период той членува в Българската работническа социлдемократическа партия-БРСДП. Когато партията се разцепва минава към течението на широките социалисти, напускайки го през 1907 година.
Завърнал се в България Александър Цанков постъпва на работа в БНБ, а след това работи в Министерството на търговията и земеделието. От 1911 до 1923 година преподава политическа икономия в Софийския университет „Св. Климент Охридски", като е избран за професор по специалността през 1919 година. По време на Първата световна война 1914 -1918 година симпатизира на външнополитическия курс на Радославовото правителство, насочен към въвличане на България на страната на Централните сили във военните действия. Във връзка с това в периода 1915 -1918 година е назначен от радославистите за заместник-директор на Дирекцията за стопански грижи.
След края на световната война проф. Цанков е сред основателите на Народния сговор (1921 година), противопоставящ се на самостоятелното земеделско управление. Когато през май 1922 година е убит Александър Греков той е издигнат за председател на сговора. Участва дейно в подготовката на 9-юнския преврат през 1923 година. След успеха на преврата, чрез който е свалено земеделското превителство на Александър Стамболийски и той е убит в родното му с. Славовица, проф. Цанков става министър-председател на България, като поема и Министерството на народното просвещение.
Александър Цанков е сред инициторите за образуване на новата политическа формация Демократически сговор през август 1923 година. Въпреки положените големи усилия от негова страна не успява да се наложи като неин едноличен лидер. Същевременно още в първият месец от неговото управление избухват Юнските бунтове и инспирираното от Коминтерна Септемврийско въстание. В опита си да се справи с болшевишката опасност проф. Цанков прокарва по-късно в Парламента през януари 1924 година „Закон за защита на държавата", с който се обявяват за незаконни всички организации, поставящи си за цел насилствено вземане на властта в страната. През април с. г. с решение на Върховния касационен съд е разтурена БКП и е поставена извън закона.
Когато на 16 април 1925 година крайно настроените дейци на компартията извършват кървавия атентат в църквата „Света Неделя" правителството на Александър Цанков предприема ответни действия срещу комунистите. Същевременно използва атентата за да се разправи и с други свои политически опоненти и леви интелектуалци, сред които Гео Милев, Христо Ясенов, Йосиф Хербст и др. Репресивните действия на правителството довеждат до ответен „червен терор". В страната се появяват чети от анархисти, комунисти и леви земеделци и започват да извършват нападения срещу служители на властта. Същевремнно е направен неуспешен опит за покушение срещу цар Борис III в прохода Арабаконак. В резултат на предприетите ответни мерки от кабинета на проф. Цанков, за около година по-голямата част от въоръжените чети са разбити или разпръснати.
Във външнополитически план правителството на сговора се намира в почти пълна изолация, тъй като съседните балкански държави и Великите сили се опасяват, че то ще се стреми към реваншистка политика. Същевременно сръбската армия започва да се съсредоточава на границата с България. За да намали напрежението проф. Цанков признава сключената от Александър Стамболийски Нишка спогодба, но Белград продължава да подкрепя нелегалната българска опозиция. Същевремно Лондонските и Парижките банки отказват да дават заеми на изтощената от войната България. Близки връзки кабинета демонстрира единствено с режима на Мусолини в Италия, като Дучето обещава да сътрудничи на страната ни, за да бъде облекчен режима на репарациите по Ньойския договор.
През есента на 1925 година при т. нар. Петрички инцидент войските на съседна Гърция нахлуват на българска територия и окупират десет наши села. След намесата на Обществото на народите обаче, гърците са принудени да се изтеглят, както и да платят обезщетение на България.
Така се стига до януари 1926 година, когато Александър Цанков е принуден да подаде оставка на оглавявания от него кабинет. Веднага след това е съставено ново правителтво от умереното крило на Демократическия сговор, начело с Андрей Ляпчев, а проф. Цанков е избран за председател на 21 ОНС. На същия пост е издигнат и след изборите за 22 ОНС, спечелени отново от Демократическия сговор. От 15 май 1930 до 29 юни 1931 година той е министър на народното просвещение в кабинета на Андрей Ляпчев.
При разцеплениета на Демократическия сговор през 1932 година Александър Цанков възглавява едното от двете му течения, като наскоро след това го преобразува в самостоятелна политическа формация-Народно-социално движение, оглавявана от самия него. След 19-майския преврат през 1934 година партията на проф. Цанков е забранена заедно с останалите политически сили в страната. Поради тази причина той е принуден да премине към полулегална политическа дейност. Същевремнно се обявява в опозиция на монархическия режим отдясно, ратувайки за по-тясно икономическо и политическо обвързване на България с хитлеристка Германия.
След като на 2 септмври 1944 година се съставя правителството на Константин Муравиев Александър Цанков емигрира, като се установява във Виена. В столицата на Австрия на 16 септември 1944 година, с подкрепата на нацистка Германия той формира Българско правителство в изгнание, като към него се присъединява част от офицерския корпус, забягнал от страната. Когато Отечествения фронт, начело с комунистите взема властта, проф. Цанков е осъден задочно от т. нар. Народен съд на смърт. Същевремно през 1949 година той е принуден да напусне Австрия и заминава за Аржентина, където остава до края на живота си.
Поради напредналата си възраст, в началото на 50-те години на 20 век се оттегля от активна политическа дейност, след като преди това се опитва неуспешно да обедини усилията на всички български политически емигранти против отечесвенофронтовската власт в България.
Александър Цанков умира на 27 юли 1959 година в Аржентина, където е погребан от своите близки. След началото на демократичните промени у нас той е реабилитиран и присъдата му от Народния съд е отменена с решение № 243 на Върховния съд на Република България.
Като икономист научните интереси на проф. Цанков са насочени към стопанската история на страната ни, а също и на Европа. По-важни негови трудове са: „Македонският въпрос и Балканският съюз", излязъл от печат през 1906 година, „Войната на народите. Икономическа студия."-1916 година, „Нашите икономически интереси на Дунава и на морето."-1917 година, „Последствия от войната"-1919 година, „Политическа икономия"-1931 година, „Капитализъм и комунизъм."-1933 година, „Трите стопански системи. Капитализъм, комунизъм и национал-социализъм."-1942 година. Същевремнно той е автор на две мемоарни книги - „Моето време. Мемоари." и „България в бурно време-спомени."

http://bolgari.org/

[Hatshepsut]

 Слeд Стeфан Стамбoлoв мoжe би най-oбpугаваната пoлитичecка личнocт в нoвата ни иcтopия e Aлeкcандъp Цанкoв. Дo 9.IХ.1944 г. тoй ce oпитва да oтгoваpя на нападкитe cpeщу нeгo главнo чpeз изявлeния в пeчата или oт тpибуната на Hаpoднoтo cъбpаниe, а пo-къcнo, пo вpeмe на пpинудитeлната cи eмигpация, ce залавя за пepoтo и пишe cвoитe мeмoаpи. Ваpиант oт тяx пoд заглавиe "Бългаpия в буpнo вpeмe" вeчe cтана дocтoяниe на бългаpcкия читатeл. В cлeдващата cи книга, oзаглавeна "Moeтo вpeмe", пpoф. Aлeкcандъp Цанкoв нe cи пocтавя за цeл да oпpавдаe или oнeвини дeйcтвията cи катo пoлитичecки и дъpжавeн дeeц, а да pазкажe за cвoeтo вpeмe, къдeтo игpаe активна poля в живoта на бългаpcкoтo oбщecтвo - oт началoтo на ХХ в. дo кpая на Втopата cвeтoвна вoйна. Aвтopът oтнoвo ce впуcка в пoлeмика cъc cвoитe идeйни пpoтивници и наpeд c тoва xвъpля oбилна cвeтлина въpxу малкo пoзнати мoмeнти нe cамo oт личния cи живoт, нo и oт пoлитичecката иcтopия на Бългаpия.

[Hatshepsut]

От нашата Download-секция може да свалите "Трите стопански системи" на проф.Александър Цанков:

https://bg-nacionalisti.org/BNF/index.php?action=downloads;sa=view;id=8287

[Panzerfaust]

Спасява България (за съжаление само временно)!

[Hatshepsut]

Александър Цанков — „кървав професор“ или добър държавник

Следосвобожденска България е майка на едни от най-противоречиви личности в родната ни история. Най-често става въпрос за политически дейци, които са едновременно добри и справедливи за своите поддръжници и лоши и безчовечни за своите противници. Пример за такава личност е проф. Александър Цанков. Благодарение на комунистическата пропаганда, той е митологизиран като един от най-безчовечните и свирепи хора управлявали България. Достатъчно е да споменем две от прикрепените му прозвища, „кърволак“ и „кървав професор“, за да се убедим в това. Разбира се като враг на комунизма, той е наречен и фашист, но наистина ли е бил такъв?

Александър Цанков е роден на 28 юни 1879 година в град Оряхово в семейство с 9 деца. Завършва класическия клон на Русенската гимназия и като буден и любознателен младеж, продължава образованието си в Софийския университет със специалност право. Дипломира се с отличие и заминава за Германия, където специализира правни науки и политическа икономия в Мюнхен, Вроцлав и Берлин.

Получил едно солидно за времето си образование Цанков се завръща в България и започва работа в БНБ, а по-късно и в Министерството на търговията и земеделието. През 1911 година става преподавател по политическа икономия в Софийския университет. Благодарение на голямата си ерудиция бързо се издига в университетската йерархия. През 1916 година получава позицията  извънреден професор, а от 1919 година тази на редовен професор.

В началото на своя живот, макар и отдал се на науката, Цанков не остава далеч от политическия живот на страната. В младежките си години той е член на Българската работническа социалдемократическа партия. След нейното разцепление на тесен и широк клон, се присъединява към втория, но през 1907 година прекратява членството си в него разочарован от дейността му. На политическата сцена се появява отново едва след преврата от 9 юни 1923 година.

През 1921 година, Цанков е един от основателите на Народния сговор – организация неполитическа по своя характер. Първоначално неин ръководител е Александър Греков, но след убийството му през май 1922 година, на председателското място застава Цанков. По същността си Народния сговор не е политическа партия и не се стреми към поемането на властта, но след гласуваното й доверие от страна на Военния съюз, организацията се съгласява след извършването на преврата срещу земеделците да поеме държавното кормило.

На 9 юни 1923 година Военния съюз извършва държавен преврат, сваляйки от власт БЗНС и Стамболийски. Задачата на Цанков е да състави ново правителство, но преди това да убеди цар Борис III да подпише указа за назначаването на новия кабинет. Това се оказва нелека задача. Младият цар увърта до последно и на Цанков се налага дори да употреби известни заплахи, с които да го склони.

Ръководителите на Деветоюнския преврат в дома на Иван Русев

В крайна сметка указът е подписан, а превратът узаконен. Съставеното от Цанков  правителство е коалиционно, ясно изградено с цел успокояване на напрегнатата политическа обстановка. В него влизат представители от целия политически спектър – от либерали до широки социалисти. Задачата на новото правителство е да управлява до месец август на същата 1923 година, за когато са насрочени избори за ново ОНС.

Изглежда примамен от идеята да остане в политиката, Цанков преобразува Народния сговор в политическа формация, наречена Демократичен сговор, с която да участва на предстоящите избори. В новата партия се вливат и мнозина от представителите на останалите „буржоазни“ сили. Наред с тези действия той трябва да се справя и със спонтанното надигане на част от селското население в подкрепа на свалените земеделци. За кратко време бунтовете са премазани като на места е използвана прекомерна жестокост.

През първите месеци на своето управление Цанков се опитва да стабилизира страната. Наглед това за кратко му се отдава, но всичко е привидно. Макар в столицата положението да е спокойно, в голяма част от провинцията, където БЗНС е основна сила, сред хората са стаени взривоопасни нагласи. Разбира се, правителството добре разбира това. Взети са всички мерки, евентуалния бунт да бъде смазан. Заради това, когато през септември 1923 година по внушение на Коминтерна, в България избухва т. нар. „Септемврийско въстание“ с помощта на армията и на някои допълнителни формирования към нея, включително части на ВМРО, бунтовниците са разбити за няколко дена. Трябва да се отбележи, че на места правителствените сили отново си служат с прекомерна жестокост,  под куршумите попадат и мнозина мирни граждани. Според данните на БКП жертвите възлизат на 5 000 убити.

Месец след трагичните събития от септември 1923 година, насрочените след преврата избори все пак се провеждат. На тях Демократичния сговор убедително печели, не без станалите обичайна практика за България машинации от страна на управляващата партия.  Като законно избран министър-председател Александър Цанков, чувствайки легитимността на своя страна, уверено се заема с отстраняването на комунистическата опасност. За тази цел, през януари 1924 година, правителството му приема „Закон за защита на държавата“, с който се обявяват за незаконни всички организации, поставящи си за цел насилствено вземане на властта в страната. Малко по-късно с решение на Върховния касационен съд БКП и всички свързани с нейната дейност организации са обявени за нелегални. Започва преследване на техните дейци, в което мнозина от ръководителите на българските комунисти са убити. От своя страна крайно левите отвръщат на удара и съставят наказателни отряди и чети, с помощта на които започват да убиват близки до правителството лица.

На 14 април 1925 година народният представител от Демократическия сговор Константин Георгиев е убит от комунистически дейци. Наглед едно от много политически убийства. На 16 април панихидата на Константин Георгиев започва по обичайния ред. Насъбралото се множество, сред което е целия политически елит, влиза в черквата „Света Неделя“. Всички високопоставени лица присъстват, единствен царят не е там. Разигралите се храма събития най-добре описва именно Александър Цанков (той е сред присъстващите и е една от основните цели на атентата):

„Погребалният обред се извършваше от софийския митрополит Стефан. Четеше евангелието на Йоана- „Истина, истина ви казвам, който слуша словото и вярва в оногова, който ми е пратил….“ Дебела тъма ни покри и непроницаем мрак. Потънахме като че ли в ада.

Секунда или минута, не зная, след като се развидели, през облака прах прозираше през разрушения купол и стените на църквата синкавото небе. Страшната картина сега е пред мен, но нямам думи, перото ми е слабо, за да я представя в истинския и ужас. Десетки човешки трупове, повалени, налягали в безпорядък един до друг; едни умрели, други агонизиращи, с глухи стенания се бореха със смъртта.“

Самият Цанков, който като по чудо не губи живота си в „Света Неделя“, вече окончателно се заема да изтреби комунистическите дейци. По негово нареждане започва тяхното гонение, в което косвени жертви стават и множество леви интелектуалци, журналисти и общественици.

Александър Цанков поздравява Н.В.Цар Борис III за избавлението му от атентата в Арабаконашкия проход, извършен на 14 април 1925г.

Напрегнатата обстановка по време на Цанковото управление не се изчерпва само с конфликта между правителство и комунисти. През есента на 1925 година на българска територия навлизат гръцки войски, окупирайки 10 села в Петричко. По разпореждане на министър-председателя на тях не се оказва отпор. Като вещ държавник Цанков съзнава, че една евентуална война е възможно да подтикне и други агресивно настроени съседи да нападнат България. Решено е да се търси справяне с конфликта по пътя на дипломацията. Българското правителство се обръща към Обществото на народите с искане да се намеси и в крайна сметка решението му се оказва правилно. Организацията принуждава гърците да се изтеглят, а освен това и да заплатят обезщетение на България. Това остава в историята като един от най-големите успехи на българската дипломация, а също така и като единствения случай, в който ОН изпълнява успешно своите миротворчески цели.

Въпреки някои свои безспорни заслуги, прекомерната жестокост използвана срещу комунистическите дейци компрометира Цанков в очите на българската общественост. Под сериозен натиск, през 1926 година, министър-председателят е принуден да подаде своята оставка и да повери управлението на страната на Андрей Ляпчев – водачът на другия изявен клон на Демократичния сговор. По време на неговото управление Цанков заема поста председател на Народното събрание, а от 1930 година е министър на народното просвещение.

Малко след разцеплението на Демократичния сговор през 1932 година, Цанков създава нова политическа формация, която е ориентирана към идеите на Мусолини, а по-късно и на Хитлер. Нейното име е Народно социално движение. По примера на Мусолини през 1934 година Цанков се опитва да извърши „поход към София“, с който да завземе държавната власт. Планът му е осуетен от преврата от 19 май 1934 година и скоро напрежението в страната принуждава Цанков да напусне България и да се насочи към Австрия. По време на Втората световна война там той създава своето правителство в изгнание, към което се присъединява част от българското офицерство.

След преврата от 9 септември Цанков е осъден задочно от Народния съд на смърт. Той остава във Виена и след войната, но развитието на събитията го принуждава да емигрира в Аржентина. Там той умира на 27 юли 1959 година.

Добър или лош, способен или неспособен е Цанков, това оставяме всеки сам да прецени за себе си. Можем единствено да отбележим, че когато се говори за личност като неговата е хубаво да се избягват крайните оценки. Да, за комунистите той винаги ще си остане „фашист“, „кърволак“ или „кървав професор“, но комунизмът, поне официално вече не е властваща идеология в България. Време е приносът на много от заклеймените българи да бъде преосмислен и да получи една реална оценка.

https://bulgarianhistory.org/aleksandar-cankov/

[Пешо]

 Вярно ли е, че бил фашист? Някой дори казват, че е бил националсоциалист. Знам, че се е подписал в подкрепа на евреите, но не знам много върху политическите му възгледи. В интернет спрягат НСД за българския еквивалент на режимите в Берлин и Рим. Някой може ли да ми разясни малко повече?

Набързо прегледах книгата му, която си дръпнах от Download секцията и намерих този цитат - "Въ всѣки случай новиятъ строй ще бѫде социалистически,", а в интернет циркулира ето този негов цитат - “Болшевишкият комунизъм е чисто руски продукт. Той е една случайна система, наложена и поддържана с насилие и терор, провеждани от един апарат в ръцете на комунистическата партийна олигархия. Той с нищо не превъзхожда капитализма, освен в мизерията, тиранията и безправието, на които е построен.” Не си ли противоречат?

[Лина]

Вие си дискутирайте.
Очевидното е, че е бил прогресивен реалист и човек със солидно рацио. Имал е ясно разбиране за процесите и опасностите, които са грозили държавата. 

[Пешо]

Вие си дискутирайте.
Очевидното е, че е бил прогресивен реалист и човек със солидно рацио. Имал е ясно разбиране за процесите и опасностите, които са грозили държавата. 

Социалистите са всичко, но не и реалисти, а едни демагози. Очевидно е, че има симпатии към националсоциализма (явно единствено в нейната икономика). Казах вече, че той явно не зъстъпвал антисемитизма, който е ключов елемет от нацизма. Явно под напора на тежките години , в която са се намирали хората тогава демагогията на Хитлер се е утвърдила и намерила почва дори в чужбина.

Виждаме го и в нашите националистически организации. РНБ и СБНЛ, които заявяват, че са независими български движения, но просто няма как да не взаимстван поне нещичко от националсоциализма. Та, единствено този режим се опълчи на Версасайския ред!

Затова и в началото си СМНЛ имат свастиката като част от ембеламта им (явно са искали да са част от борбата срещу болшевизма и като съюзник са виждали Германия), но след срещата на Дочев и Хитлер тя се премахва, всеки противник на СБНЛ така и не отчита това действие, защото няма да ми изнесе! Най-ярък пример за възприемане на идеи са икономическите похвати, вище програмата на С.М.Н.Л, в икономическо отношение прилича на тази на Хитлерова Германия. Въпреки това легионерите (поне ОГРОМНОТО мнозинството от тях) не са били националсоциалсти, сигурно са знаели, че България не може да се ръководи по порядките на Хитлер. Когато външните министри на Германия и Италия навестяват събрание на СБНЛ, на което са били Луков и Жеков двамата генерали се отнасят с уважение, НО СЛЕД КАТО ИЗПРАЩАТ ГОСТИТЕ, СТРОГО ПОДЧЕРТАВАТ, ЧЕ БЪЛГАРИЯ ИМАТ СВОЙ ПЪТ  И ЩЕ СЕ РЪКОВОДИМ ПО НЕГО!   Легионерите подчертават, че философията на Васил Левски няма еквивалент никъде и ще се водят главно по нея.

Ратниците пък например, както бе описано в интервюта, светогледно  са били национасоциалисти, но и там пак границата е тънка и трябва да се отбелязва. В интевюто ратникът не иска изселване на евреи или Холокост в България, но в един друг документ се вижда, че се разпорежда на ратници в София да тормозят евреи. В една от сказките им, в която обясняват за расите, казват ясно и точно, че не е важно превъзходството между народите или расите, а тяхното оцеляване. Това мисля, че пак го бях добавил тук във форума.

В самите организации членовете едва ли са имали едно и също мислене и затова се е стигало до противоречия. Например кой знае, че в СБНЛ е действала нещо като подорганизация - ОМД. Според Дянко Марков тя дейстава самостоятелно, явно е и била по-крайна щом от нея съм виждал някои документи с антисемтско съдържание, че дори правят подписка за влизане във войната с подпомагане на войските на Ромел в Северна Африка, но Луков пак казва, че в София има правителство и цар, И ТЕ РЕШАВАТ ДАЛИ ЩЕ ВЛЕЗЕМ ВЪВ ВОЙНАТА ПРЯКО. Положението при тях не е черно и бяло, така е и за професора, който се плъзнал по пързалката на добре изфабрикуваните популистки речи на "новите" лидери в Западна Европа.

[Panzerfaust]

Вярно ли е, че бил фашист? Някой дори казват, че е бил националсоциалист. Знам, че се е подписал в подкрепа на евреите, но не знам много върху политическите му възгледи. В интернет спрягат НСД за българския еквивалент на режимите в Берлин и Рим. Някой може ли да ми разясни малко повече?

Народното социално движение има доста допирни точки с Мусолини. Определено споделят фашисткия модел на управление. С Хитлер допирните точки са по-малко.

Набързо прегледах книгата му, която си дръпнах от Download секцията и намерих този цитат - "Въ всѣки случай новиятъ строй ще бѫде социалистически,", а в интернет циркулира ето този негов цитат - “Болшевишкият комунизъм е чисто руски продукт. Той е една случайна система, наложена и поддържана с насилие и терор, провеждани от един апарат в ръцете на комунистическата партийна олигархия. Той с нищо не превъзхожда капитализма, освен в мизерията, тиранията и безправието, на които е построен.” Не си ли противоречат?

"Социализъм" по онова време се разглежда като синоним на справедливост, т.е. да се премахне грозното неравенство на класическия капитализъм. Болшевизмът е наистина чисто руски (рускоеврейски) продукт и няма нищо общо с идеалите на "социализма", както го разбират по онова време националистите в Европа. Така че, противоречие няма.

[Sturmmann]

"Трите стопански системи" на проф. Цанков е страхотна книга, препоръчвам я на всеки. Естествено, че Цанков има пристрастия и не го крие. В цитата за социализма явно има предвид националсоциализма, което е словосъчетание от национализъм и социализъм, но социализма в тази идеология не е болшевишкия социализъм. Най-общо казано национализъм - любов към собствения народ, социализъм - грижа за този народ.

[Panzerfaust]

Аз също препоръчвам "Трите стопански системи" най-малкото като исторически документ на епохата.
Ето го сканираното оригинално издание: https://nacionalensvetogled.files.wordpress.com/2011/03/tritestopanskisistemi.pdf

[Пешо]

Някой може ли да ми каже, от къде мога да намеря информация за Народното социално движение?

Социализъм си е социализъм. Няма какво да ме убеждавете, това е една несъстоятелна и доказно провалена стопанска система. Неравенството в капитализма е нещо натурално, но то не трябва да става твърде голямо, защото от там идват проблемите.

[Пешо]

Ето какво е написано от "Българска история" за Цанков.
https://bulgarianhistory.org/socialisticheskoto-minalo-tsankov/

Последният абзац от текста е най-важен.
"Този кратък преглед показва, че Александър Цанков несъмнено е бил социалист. Няма и съмнение обаче, че към началото на 20-те години на ХХ век той вече е скъсал с предишните си виждания, от които остават само остатъци. В следващите десетилетия той ще води първия кабинет на Демократическия сговор, ще създаде Народното социално движение с идеята за “оздравяване на капитализма” и ще защитава създаването на една безпартийна система."

Кога, къде и защо е казал тази своя мисъл? Наистина ли е загърбил социалистическото си минало?

[Hatshepsut]

Проф. Александър Цанков
Оцветена фотография от Royal Bulgaria in color

Вчера се навършиха 63 години от смъртта на големия български държавник проф. Александър Цанков, социал-демократ, оклеветен от комунистическите престъпници като "фашист" и кръволок (както обикновено "крадецът вика дръжте крадеца"). България е длъжник пред паметта на Александър Цанков!

"Истинските противници и на чичо ми Александър и на баща ми Асен бяха главно комунистите.
Асен стана противник на комунистите само няколко седмици след октомврийската революция ”поради зверщините им” и въобще поради изневярата им към идеята на хуманния социализъм.
Александър се отказа от марксизма след специализацията в чужбина, защото дойде до заключението, че икономическото им верую е пагубно за обществото.
По-късно и двамата братя се обърнаха решително срещу българските комунисти, защото последните следваха сляпо заповедите от Москва.

Баща ми беше ми казвал многократно: ”Няма нищо по-лесно от това, да познаеш комунистите. Първо, те вечно лъжат, защото лъжата в полза на комунизма била позволена. Второ, те не служат на България, а на Москва и трето, те не искат населението да живее по-добре, те предпочитат населението да е по-зле, освен ако се касае до мярка, която увеличава тяхното влияние; инак мизерията на масите щяла да докара по-бързо комунизма.”

Първият обществен проблем, който занимаваше този кръг в неделите следобед от 1931 година нататък, поне така съм го запомнил, беше този за корупцията.

България беше горда до времето преди Стамболийски да бъде призната от Европа като най-честната страна на Балканите.
А самият Александър Цанков имаше и - с право, реноме на абсолютна безкористност. Той имаше много врагове: комунисти и леви земеделци, но аз не знам някой да е казал, че е бил непочтен или корумпиран човек.

Александър Цанков се интересуваше живо от морала на хората, които поставяше на важни партийни и държавни постове. Той се питаше за всекиго: дали е честен, да не пие и да не бие жена си; за което често другите го закачаха и отговаряха, че най-важно е да си вършел добре работата. Даже и баща ми имаше по въпроса понякога малки разминавания с брат си Александър, защото баща ми нито пиеше, нито биеше майка ми, но по-рядко си задаваше тези въпроси като много важни, когато преценяваше политически другите хора."
Здравко Цанков - племенник на проф. Александър Цанков

НЕКА ДА УТОЧНИМ НЯКОИ ИСТИНИ, ЗАТЛАЧЕНИ ОТ ТОНОВЕ ЛЪЖИ И КОМУНИСТИЧЕСКА ПРОПАГАНДА.

Проф. Ал. Цанков е социалдемократ. Славянофил. Защитник на евреите. Убеден и заклет парламентарист. До последно настоява пред Цар Борис партиите да бъдат възстановени.
Проф. Цанков не е кръволок.

Кръволок е този, който нареди да бъде вдигната във въздуха цяла църква с хиляда души живи хора в нея. Включително деца. И сред загиналите има деца!

Кой е този, който нареди това ли? Георги Димитров, агент на Коминтерна, ето кой!

Благодарение на светкавичната реакция на тогавашните български власти в осакатената от Ньойския договор, военно -безпомощна България успява да предотврати страната да бъде разпокъсана между Сърбия, Гърция, Румъния и съветска Русия.

А другарите от терористичната организация БКП са имали въоръжени до зъби бойни групи в цяла България и са чакали сигнал, че атентатът е погребал цялото правителство на България и щаба на армията й. На границата с Югославия са чакали въоръжени чети на тия хубостници от Пладне, готови да нахлуят.
След атентата, потресена Европа скръцва със зъби на Сърбия и това малко им поохлажда апетитите на алчните ни съседи.

На този човек - проф. Александър Цанков, паметник трябва да му вдигнем, защото е спасил България и й е спестил 20 години в повече комунистически терор и съветска окупация.

*
В Интернет се върти една снимка на Александър Цанков, но никой не знае историята на тази снимка, освен моя милост. 🙂
Дълги години водех интензивна кореспонденция с племенника му - Здравко Цанков, светла му памет.
Веднъж, докато рових из бездънната си библиотека, попаднах на една книга, която бях позабравила. Това беше книга, която през 1991 година случайно открих в малка антикварна книжарничка в холандския град Девентър. Бяхме там на разходка с приятели, аз мернах антикварното магазинче и нещо ме затегли натам. Мъжът ми се възпротиви, че няма време, но интуицията ми толкова силно ме теглеше натам, че го замъкнах и него. 🙂 Още не влязла и не огледала се, пак проклетата интуиция ме отправи към един рафт вляво и първото, на което налетях, беше книга с твърди корици и заглавие БЪЛГАРИЯ (Bulgarien). До нея намерих още една книга "Новата българска живопис", издадена през 1947 година. И двете имаха посвещения от българи за техен холандски приятел. По това време за България нямаше кажи-речи нищо в Холандия, така че аз - горда от находката си, купих и двете книги. 🙂
Книгата за България се оказа с автор Kurt Haucke, издадена преди 1944 и с много интересни снимки от цялата страна (очевидно с рекламна цел ).
В книгата имаше и снимки на разни български политици, вкл. една на Александър Цанков. Сканирах я и я пратих на Здравко Цанков през април 2008 и той много се зарадва:

"Много Ви благодаря за този портрет на чичо ми, най-хубавия и най-актуалния, който съм срещал. Даже има нещо като "начало на усмивка"...

Ваш Здравко Цанков"

После Здравко Цанков я публикува на сайта си и оттогава тя циркулира в
Интернет. 🙂

Даниела Горчева

[Hatshepsut]

От нашата Download-секция може да свалите книгата на Величко Георгиев "Народният сговор 1921-1923":

https://bg-nacionalisti.org/BNF/index.php?action=downloads;sa=view;id=8473