Князъ Александъръ I Батенбергъ

[Hatshepsut]

Княз Александър I Батенберг – първият български монарх

Личността, за която ще ви разкажем, е от сферата на политиката. Той не е българин и се задържа в България едва 7 години, но те бележат живота му така, както никой друг период. Неслучайно мавзолеят му по негово желание се намира в центъра на София, а децата му носят българските имена Крум-Асен и Вера-Цветана. Той е първият монарх на третата българска държава и въпреки неспокойното следосвобожденско време води държавата гордо и непреклонно. Името му е Александър Йозеф фон Батенберг.

Заемането на престола не е първият досег на монарха с родината ни. Батенберг взима участие в Руско- турската Освободителна война като доброволец. Офицер е в отряда, предвождан от ген. Гурко, който взима участие в някои от най-решителните и тежки сражения. Може би оттогава неговата съдба е белязана да бъде свързана с България.

Фигурата на монарха на младото княжество е изключително важна. Тя трябва да удовлетворява противостоящите си често интереси на т. нар. Велики сили. Допълнително усложнение внася и чл. 3 от Берлинския договор: ,,Никой член от управляващите домове на Европейските велики сили не може да бъде избран за княз на България". Затова не са много личностите, които отговарят на изискванията за този пост. Не са много и тези, които биха се осмелили да седнат на това ветровито място, отказвайки се от всички привилегии на уредения живот, осигурен от синята им кръв, озовавайки се в една млада страна със силно повлиян от Ориента начин на живот.

Роденият на 5- ти април 1857 във Верона принц също не е сигурен в своето желание. Той обаче бива убеден от своя чичо да се нагърби с тази задача. Именно чичо му е една от причините князът да е толкова подходящ за българския престол. А той е самият Александър 2-ри Освободител. Съпругата на цар Освободител е сестра на Александър фон Хесен Дармщад- баща на Батенберг. Покровителството от Русия е много важна предпоставка за избора на бъдещ първи монарх на третата българска държава. Прибавяйки и родствеността му с други европейски монархически фамилии, включително и британската, изграждаме образа на човек, който перфектно би се вписал на българския престол. Батенберг има военно образование и е поручик в Австро- унгарската армия. Тези фактори го правят удобен за противостоящите си страни и успяват да го превърнат обединяваща в дипломатическо отношение фигура.

Освен, че е роден през април, през този месец се случва и друго важно събитие в живота на Батенберг. Тогава е утвърден и за княз на България- на 17-ти, ден след приемането на Търновската конституция. Годината е 1879, а младият  Александър току що е навършил едва 22 години. Въпреки това той е посрещнат с голям ентусиазъм от българския народ. Той пристига във Варна, откъдето на 26-ти юни полага своята клетва във Велико Търново. От този момент до абдикацията му на 8-ми септември 1886 година политическият живот в младото княжество не оставя нито миг спокойствие на една от главните си фигури, въвличайки го в множество събития с историческо значение.

Александър І впечатлява новите си поданици с представителна си външност и военна стойка. Още с встъпването си в длъжност, той се заема да модернизира страната във всяко едно отношение. Показателно е, че негови нововъведения са неща като: коледната елха, зимните кънки, първите обществени градини. Князът е непретенциозен – живее в бившия турски конак с течащи тавани, оборудван с мебелите на фалирала виенска певачка. В току що изграждащото се общество липсват каквито и да е забавления, подходящи за младия чужденец. Понякога князът се оплаква, че е почернил младините си в България и му липсва животът в Берлин. На натякванията, че трябва да се ожени, той отговаря: ,,Как да доведа жена в тази пустиня".

Въпреки че полага клетва пред І ВНС, че ще спазва Търновската конституция, той няма нито желанието, нито опита да се възползва от широките правомощия, които тя му дава. Непознаващ българските нрави, на първо време незнаещ и български език, княз Александър е манипулиран от консерваторите, които като по-образовани знаят чужди езици. Подобно на него, те са също недоволни от Търновската конституция.

За да ускори изграждането на държавата и да я модернизира, както и да я спаси от ожесточените политически борби, княз Александър І взема властта в свои ръце през 1881 година, суспендирайки конституцията. Осъществил първия държавен преврат в новата българската история, той много скоро се оказва в зависимост от изпратените руски генерали, отнели неговите конституционни правомощия. За да се отърве от тях, той е принуден да възстанови конституцията през 1883 година с цената на омразата на братовчет си – руския император Александър ІІІ.

След този спорен период обаче следват събития, които свалят съмненията в неговата безкористност и показват, че князът се ръководи в действията си изцяло от българските интереси. Неоспоримо доказателство за това твърдение е и една от най- големите заслуги на княза към българския народ – Съединението на южна и северна България, което е най- голямото териториално разширение по пътя към националното обединение. То се осъществява в изключително сложна дипломатическа обстановка, без да срещне широка подкрепа от Високата порта. Русия категорично отказва да защити този акт, противоречащ на нейните интереси на Балканите. Несъобразяването на княза с желанието на освободителката обтяга до краен предел дипломатическите отношения между двете държави и настройва окончателно руския император срещу българския княз. Това ни най- малко не притеснява Батенберг, защото в защитата на Съединението – Сръбско- българската война – Батенберг се оказва също толкова непоклатим и целеустремен. Въпреки липсата на одобрение от Европа и сръбската агресия, България успява да защити Съединението си, а Батенберг се превръща в последния български монарх, участвал пряко във военни действия.

Александър Батенберг заедно със своята съпруга и невръстен син

Именно защитата на българските интереси, която води до скъсване на дипломатическите отношения с Русия, в крайна сметка се оказва решаващ фактор за абдикацията на княза. Група русофилски настроени офицери, несъгласни с несъобразяването с Петербург, организират преврат, известен като деветоавгустовски. На тази дата през 1886 князът е изведен извън България и принуден да подпише отказа си от трона. Въпреки последвалите усилия на Стамболов  и Сава Муткуров, които успяват да върнат княза в България, окончателната абдикация е неизбежна. На 26-ти август Батенберг напуска страната с параход от Лом. Преди да се качи на парахода изрича знаменателната си фраза: ,,Боже, пази България".

,,Българската авантюра" продължава да влияе върху живота на Александър Батенберг. За да не огорчава Русия, канцлерът Ото фон Бисмарк осуетява сватбата му с дъщерята на германския кайзер. Бившият български монарх сключва неравностоен брак с актриса, а децата от него кръщава с български имена. Винаги се радва на българските успехи, макар и извън страната. Останал без средства, Батенберг получава пенсия от България. Коварна болест, вероятно придобита още през Руско-турската война, отнема младия му живот през 1893 година. Свидетелство за любовта му към България е и последното му желание – тленните му останки да бъдат пренесени и положени с почести в България.

https://bulgarianhistory.org/aleksandar-batenberg/

[Hatshepsut]

Премълчаната история на Александър I Батенберг


Гробницата на княз Александър I Батенберг в столицата, в близост до Софийския университет ,,Св. Климент Охридски"

На 5 април 2017 година се навършиха 160 години от рождението на княз Александър Батенберг, наречен Съединител. Тази годишнина бе напълно премълчана от днешните ни медии дума за български държавник, който е пожертвал трон и династия за бъдещето на Съединена България. Защото се знае, че ние, българите получихме освобождение, но не получихме Свобода! Това историческо обобщение принадлежи на Ваклуш Толев, който включва Александър I в Националното светилище на 13 поименни безсмъртни българи. Защото Александър Батенберг ни остави един символ – Сливница. Остави и личното си смирение – ,,Мене може да забравите, но Сливница – никога!" И поиска тук да бъде гробът му, за да намерят приют неговата тленност и неговият дух на българска земя.

Дали обаче, ние, българите, имаме историческо съзнание и памет да пазим великите си личности да не умират? Имаме зари на наградените с достойнство, гори огънят на падналите в жертва за България незнайни воини, където всички със смирение правим коленопреклонение. Но нямаме Храм на безсмъртните българи! И трябва да го изградим – най-напред в сърцата си, които след това винаги намират воля да дадат на ръцете право да зидат... Словото на мъдреца Ваклуш Толев, богослов и общественик, учител по нравственост, духовност и родолюбие, изречени преди десетилетие, продължават да ни напомнят, че в общата ни национална душа няма ни зид, ни градеж, ни идея за олтар... Добре, че безсмъртието на величавите същности не зависи от паметта на плебеите, а само от Бог и Божиите му чеда с кристали в зениците...

Годишнината от рождението на Княз Батенберг е само повод да се присетим за премълчаните факти от свободната история на България. Защото свободни личности и днес живеят в България и за тях бъдещето на националната ни съдба е не по-малко важна от участта на родната им майка.

https://bnr.bg/hristobotev/post/100818534/premalchanata-istoria-na-aleksandar-i

[Hatshepsut]

Превратът срещу княз Александър Батенберг

Превратът срещу княз Александър Батенберг от 9 август 1886 г. е първият опит за насилствена промяна по държавните върхове в новата история на България.

Липсата на политически опит у конспираторите е основната причина делото да не е доведено до успешен край и в същото време Княжеството да преживее цялата драма, съпътстваща произтеклите събития.

Отношенията между Александър Батенберг и Александър III

Към 1886 г. държавен глава на България е княз Александър I Батенберг. Той е избран за такъв през 1879 г., по руска инициатива и с подкрепата на останалите Велики сили. Въпреки обстоятелството, че князът е в най-тесни връзки с управляващата династия в Петербург (племенник е на императрица Мария Александровна), именно с Русия от един момент нататък той има най-сложни отношения.  Те от своя страна създават съпротива срещу самото му стоене на българския престол.



Това се дължи на лошите взаимотношения, които той има с император Александър III (син и наследник на Цар Освободител). Съществуват различни теории в историческата наука относно причините това да е така.

Някои смятат, че неприязънта помежду им се корени в тяхното общуване през младежките им години. Други считат, че противоречията се дължат на заблуждаващата информация, която императорът получава от руските пълномощни министри в София и от печатните издания в Русия. Така или иначе, те биват такива и това е определящо за българо-руските отношения в разглеждания период.

Политическата ситуация

Нещата ескалират особено много след Съединението на Княжество България и Източна Румелия. Тогава Александър Батенберг и българското правителство са поставени в ситуация на свършен факт. Те няма как да се противопоставят на националните въжделения на българския народ. Това е причината да подкрепят съединисткото дело и да се заемат с неговата дипломатическа, а впоследствие и военна защита.

Руският император обаче е убеден, че актът на Съединението е извършен по инициатива на управляващите в София. Той е особено засегнат, че такова крупно дело, не е координирано с него. Малко след това руските офицери са изтеглени от българската армия. С този и някои други свои действия, Александър III дава ясен сигнал, че българо-руските отношения няма как да се нормализират, докато Александър I Батенберг е на престола в София.

Разположението на политическите сили

Именно отношението към българският княз е основната разделителна линия българската политическа действителност към този момент.

Най-големите привърженици на Батенберг, които смятат, че неговата личност олицетворява българската независимост са от средите на старата Либерална партия от Източна Румелия, консерваторите, и крилото на Либералната партия около Васил Радославов. Техен орган е издаваният от Захари Стоянов, Димитър Петков и Димитър Ризов, вестник ,,Независимост". Те са наричани български националисти. Лозунгът с който може да се обобщи тяхната политическа линия е ,,Без Батенберг няма България,,.

От другата страна са тези, които смятат, че добрите отношения с Русия са от жизненоважно значение за Княжеството и именно Освободителката е гарант за българската държавност. Този лагер се оформя от средите на бившата Народна партия в Източна Румелия, както и някои дейци на Консервативната и Либералната партия. Видни представители са Драган Цанков, Михаил Маджаров, Константин Величков и др. Техният политически лозунг е ,,Без Русия не можем".


Един балансиран подход избират управляващите по това време Княжеството. Министър-председател е Петко Каравелов, който е водач на най-значимата част от Либералната партия. Той се стреми към подобряване на отношенията с Русия, без в името на това да жертва княжеския престол на Александър Батенберг. Може да се каже, че тази политическа линия е споделяна и от Стефан Стамболов, който по това време е председател на Народното събрание.

Превратът срещу княз Александър Батенберг

Превратът срещу княз Александър Батенберг - войскови части обграждат княжеския дворец

В определени среди на българските военни постепенно се оформя идеята за насилствено сваляне на княза от власт. Някои са водени от чисто идеологически причини и вярват, че това е пътят за подобряването на отношенията с Русия и гарантирането на стабилността в Княжеството. Други пък са мотивирани от лични амбиции за издигане на собственото си положение.

Конспираторите получават насърчение за действията си от руският дипломатически агент в София Богданов. Благоприятен момент за тях е отсъствието по болест на военния министър кап. Никифоров. В негово отсъствие, фактическото ръководство е в ръцете на неговия заместник кап. Атанас Бендерев, който е съпричастен към заговора. Той изпраща огромната част от разположените в София части на военни маневри. В столицата остава само I-ви артилерийски полк, лоялен на превратаджиите.

Основни организатори, освен споменатия Бендерев, са кап. Радко Димитриев, майор Петър Груев, началник на Военното училище, подпоручик Георги Вазов и др., все хора с ярки прояви във водената само година по-рано Сръбско-българска война.


В нощта на 8 срещу 9 август 1886 г. започва превратът срещу княз Александър Батенберг. Дворецът в София е обсаден от части на Струмски пехотен полк и юнкерите от Военното училище. Князът е принуден да подпише своята абдикация. Впоследствие е арестуван и екстрадиран до Оряхово и от там с лодка по Дунав е изпратен до руското пристанище Рени.

Контрапревратът
Най-голямата грешка на заговорниците е, че не разчитат на гаранция за политическа подкрепа на извършеното. Това се дължи на липсата на политически опит и ясна стратегия у тях.

Самообявилият се за главнокомандващ българската армия майор Петър Груев прокламира създаването на нов кабинет. В него са включени лица от всички спектри на българската политика – Каравелов, Стамболов, Бурмов, Стоилов, Радославов, Цанков и т.н. Тяхната убеденост, че превратът срещу княз Александър Батенберг ще бъде оценен и поканата към властта бързо приета от споменатите лидери, бързо се срива.

Сава Муткуров

Превратаджиите са принудени да съставят временно правителство, начело с митрополит Климент. Те не успяват да си осигурят клетва за вярност от всички войски в страната. Още на 10 август в Пловдив, подполковник Сава Муткуров започва организирането на контрапреврат.

Лоялистите получават подкрепата на повечето войскови части в Южна България. Особено ключово значение има обстоятелството, че председателят на Народното събрание Стефан Стамболов, който по това време се намира в Търново, се обявява с прокламация срещу преврата. Той започва активно да действа в посока завръщане на монарха на престола.

Превратаджиите са уплашени от това развитие на нещата и се оттеглят от властта в полза на ново правителство на Каравелов на 12 август. Между министър-председателя и Стамболов възникват противоречия. Докато последният иска незабавното връщане на княза в страната, Каравелов смята че въпросът трябва да се отложи.

Абдикацията

На 15-ти Стамболов изпраща телеграма до Батенберг, който по това време се намира в Австро-Унгария. С нея той му съобщава, че в Княжеството се очаква неговото завръщане на престола. Ден по-късно с прокламация обявява създаването на Наместничество в състав – Петко Славейков, Георги Странски и самият той. Сформирано е ново правителство начело с д-р Васил Радославов. Това е четвъртият кабинет в рамките на една седмица.

17 август е денят, в който Александър I Батенберг се завръща в границите на страната. Той е тържествено посрещнат, но неговата нерешителност го тласка към странно действие. Князът пише телеграма до император Александър III, в която иска одобрението му за неговото завръщане на престола. Отрицателният отговор от Петербург пристига на 20 август. Шест дни по-късно той обявява доброволната си абдикация от престола. Сподвижниците му са като попарени.

,,За тоя човек, казваше Стамболов на другарите си, треперейки от нервно вълнение, за тоя човек ний дигнахме на крак цяла България, турихме главите си на въже, брат срещу брата извади нож, и той взима такова съдбоносно решение, без да ни обади; хвърля короната си пред краката на един чужд владетел и крие от нас!"

Епилог

Превратът срещу княз Александър Батенберг и събитията от лятото на 1886 г. са с изключително отрицателни последици за България. В крайна сметка от двете дилеми ,,С княза" или ,,С Русия", Княжеството остава без княз и в най-лошите отношение с Русия, които историята ни познава.

От една стабилна страна, току-що съединена, с признати от всички меродавни фактори граници и владетел, тя се хвърля в огъня на вътрешните борби. Превратът срещу княз Александър Батенберг поставя на карта самата форма на държавно управление.

Следващият четвърт век е решителен в това отношение. Далновидността и стратегическото мислене на българските политици са факторите, които възстановяват държавния авторитет. Българската държава заема полагаемото ѝ се достойно място в международната политика в началото на XX век.

https://abritvs.com/

[Hatshepsut]

Един от парадните шлемове на първия български княз Александър I Батенберг

[Hatshepsut]

ТЕЖЕСТТА НА КОРОНАТА: АЛЕКСАНДЪР I БАТЕНБЕРГ – ЧУЖДЕНЕЦЪТ ОБИКНАЛ БЪЛГАРИЯ

Още от Античността короната е символ на властта. Лавров венец, източна диадема или регалия, изработена от благороден материал – това безценно украшение е било поставяно на главата на управляващия, а останалите са коленичили пред него. В името на короната са били погубвани милиони животи и се е прекроявала хилядократно картата на света. 
В поредица от текстове ще ви запознаем с едни от най-интересните владетели в световната история. Някои са водели държавите си до небивал възход, Златни векове и неподозирано обширни граници. Други са пропилявали богатствата и енергията си в преследване на химери или са заличавали постигнатото от предците си. Добри, зли, коварни, пресметливи, благородни или благочестиви, всички те са носели бремето на управлението и отговорността за благоденствието на своите народи.

През 1878 г. мечтите на българите се срещат със суровата реалност. След Руско-турската освободителна война (1877-1878), на 3 март е подписан прелиминарен мирен договор, чието съдържание въплъщава сбъдната патриотична мечта. Всички земи, населени с българи, са обявени за свободни и обединени. На страниците на пакта се очертава една България, чиято площ от  180 000 км² я прави една от най-големите държави на Балканите. Последвалият няколко месеца по-късно Берлински договор връща България на политическата карта, но с цената на нереални територии.

Българските земи биват разпокъсани. Княжество България става трибутарна държава, Източна Румелия получава административна автономия, но остава под властта на султана, а Македония продължава да е част от територията на Османската империя. Мечтаната голяма държава остава само на хартия и през следващите десетилетия провокира въоръжени конфликти и дипломатически ходове.

Именно стремежът за обединението на българите стои зад създаването на БТЦРК (Български таен централен революционен комитет), чийто председател е Захари Стоянов. На 5 септември именно той издава прокламация, с която призовава народа: ,,Братя! Часът на Съединението удари! Вие се задължавате в името на Отечеството ни, в славата и величието на България да се притечете на помощ и да подпомогнете святото дело!" След това всичко се случва като на кино. Пловдивският префект е арестуван, а местният български гарнизон завзема конака. На 6 септември 1885 г. Княжество България се обединява с Източна Румелия. Международният отзвук е светкавичен.

Великите сили не са особено доволни, а най-неочакваният отрицателен отговор идва от страна на Руската империя. Съединението е един от най-впечатляващите ходове от страна на Третата българска държава. Без предварително уговорена международна подкрепа, без кръвопролития и абсолютно уверено и целеустремено, българите сами постигат това, което през юли 1878 г. им е отказано в Берлин. Тези усилия биха били напразни ако зад общественото желание не стоеше и силна политическа подкрепа. Българският държавен глава не се поколебава да подкрепи Съединението и по този начин го легитимира, макар ясно да осъзнава, че този негов акт няма никак да се хареса на големите европейски държави.

Когато е бил младши лейтенант в Лейбдрагунския Хесенски полк, Александър Йозеф фон Батенберг надали си е представял дори, че може да стане владетел на една балканска държава, намираща се на границата между Изтока и Запада. Може би бъдещето му е чертаело бляскава военна кариера или изгоден брак с принцеса, но вместо това линиите на съдбата му се преплитат с тези на младата българска държава. Когато е коронован той е едва на 22 години и действията му като държавен глава са на принципа ,,проба-грешка".

Моменти на объркване и подвеждане се редуват с такива на твърдост и увереност. Някои изследователи го определят като владетел-модернизатор. В крайна сметка, макар и чужденец по произход, той успява да спечели сърцата не само на народа, но и на зараждащата се политическа класа. ,,Българската авантюра" бележи целия живот на Александър, а ясно свидетелство за любовта му към страната е последното му желание –  тленните му останки да бъдат положени в българската земя.

Александър I се ражда на 5 юли 1857 г. във Верона, родният град на Ромео и Жулиета. Той е вторият син на Александър фон Хесен-Дармщат от брака му с полската графиня Юлия фон Хауке. Негова леля по бащина линия е руската императрица Мария, съпруга на царя-освободител Александър II. Отношенията между двете семейства се обтягат, когато бащата на първия български княз решава да сключи морганалитичен брак (бел. а. брак между аристократ и жена с по-нисък ранг) с графиня Юлия, която е руска придворна дама. Руският император е против този съюз, но въпреки неговото противопоставяне двамата се обвързват. Затова и потомците им носят името ,,Батенберг", по името на едно от владенията в Хесен, а не ,,фон Хесен-Дармщад", както е трябвало.

Въпреки това първоначално обтягане на отношенията, семейство Батенберг е в родство с най-големите фамилии в Европа. Хайнрих, по-малкият брат на Александър, се жени за най-малката дъщеря на кралица Виктория – принцеса Беатрис. Лудвиг, най-големият брат, става адмирал на флотата и първи морски лорд на Великобритания. Той встъпва в брак с една от внучките на кралица Виктория, която е кръстена на нея. Сестра им – Мария Каролина сродява семейството с графовете на Ербах-Шьонберг, а съпругът й е дипломат и народен представител в Първата камара на Великото херцогство Хесен.



Първоначално младият Александър учи в Дармщат и Касел, а след това се записва в кадетското училище в Дрезден. Когато навършва 18 години той се записва във Втори великохерцогски хесенски лейбдрагунски полк, а след това, вече с чин офицер, е зачислен към императорския руски Вознесенски улански полк. Именно на тази позиция го заварва избухването на Руско-турската освободителна война. Тогава той е повикан от император Александър II. Александър Батенберг е записан в Предния Руски отряд, който е под командването на генерал-лейтенант Йосиф Гурко.

По време на похода в Южна България той взима участие в едни от най-тежките сражения. Той се отличава в битките и още по време на войната е награден с ,,Георгиевски кръст" IV ст. Според някои изследователи зачисляването на Александър Батенберг в редиците на руските войски не е случайно. Смята се, че още на този ранен етап, руският император вече обмисля потенциални кандидати, които да заемат българския престол и младият представител на рода Батенберг изглежда най-точния избор. Целта е чрез участието му във войната неговото име да се популяризира сред българското население.

Дълго подготвяна руска тактика или не, в крайна сметка кандидатурата на Александър Батенберг е издигната от страна на Русия. Императорът се обръща към него с думите: ,,Това, което Русия направи за България, Европа го разруши. Тебе избрах за княз на България, за да бъдеш оръдието, чрез което, напук на козните на враговете на Русия и на България, ще възтържествува правото дело." Бъдещият български владетел по-късно признава, че първоначално не е горял от желание и се е опитал да отхвърли щедрото предложение, но след това се посвещава напълно на своя пост и на благото на новата държава.

Освен него има още двама кандидати, но Александър печели най-вече с факта, че семейството му е сродено с повечето европейски фамилии. В чл. 3 от Берлинския договор се постановява, че ,,Никой член от управляващите домове на Европейските велики сили не може да бъде избран за княз на България.", което прави изборът доста труден. Затова кандидатурата на Александър е най-приемливият компромис.

Ден след приемането на Търновската конституция, едва навършил 22 години, Батенберг е избран за княз на България под името Александър I от Първото велико народно събрание (17 април 1879 г.). Реално той стъпва на българска земя на 24 юни 1879 г., когато пристига на пристанището във Варна. По време на обиколката си като наскоро коронован владетел, Александър I следва да се представи и на своя сюзерен – султана. Османският владетел първоначално отклонява тази визита под претекст, че е твърде зает.

Българският княз преценява ситуацията и му отговаря, че ще дойде лично и ще чака, докато не бъде приет, което и става в крайна сметка. Когато пристига в  България Александър I е настанен в бившия турски конак в София. Сградата не е в блестящо състояние – таваните текат и е занемарено. Това не стряска князът, напротив, той подхожда към това положение с чувство за хумор. Веднъж, когато го питат дали няма да се ожени, той отговаря, че тази сграда с всичките й проблеми не е подходяща за бъдеща княгиня.

В началото Александър I не знае езика на новата си държава. Той разчита предимно на комуникация с консерваторите, мнозинството от които са учили в странство и владеят чужди езици. Също така той е амбициран да се докаже пред останалите европейски дворове. Постепенно в него се заражда идеята, че най-добрият начин да наложи една нова и модерна политика като същевременно стабилизира Княжеството, е като съсредоточи властта в свои ръце. Либералите са против и искат Търновската конституция да се спазва стриктно.

Въпреки тяхната опозиция на 27 април 1881 г. Александър I извършва първият държавен преврат в новата ни история и с помощта на военните и консерваторите установява т.нар. ,,Режим на пълномощията". Търновската конституция е суспендирана, а управлението се извършва чрез директни укази на българския владетел и чрез назначени от него представителства. Тази промяна в управлението става след одобрението на новият руски император – Александър III и не без мълчаливото съгласие на Великите сили. Една от главните цели на режима е да се свика ново Велико народно събрание, което да промени съществуващата конституция в по-консервативен дух.

Този период от политическата история на България има както своите положителни страни, така и негативните. От една страна, министерствата са организирани по европейски образец, работата на администрацията е подобрена и са приети нови модерни програми в образованието. От друга, по това време се налага строга цензура, преследване на опозицията и засилена полицейска дейност. В крайна сметка ,,Режимът на пълномощията" остава в историята със своите отрицателни страни.

Това, което Александър I не преценява навреме е, че с тези си действия допуска чужда държава да се меси в държавните дела на неговото собствено Княжество. Не след дълго назрява конфликт между консерваторите и руските представители в България, като българският княз се оказва по средата. Постепенно той осъзнава, че единственият начин да си възвърне контрола и да отблъсне руската намеса е като прекрати режима и върне Търновската конституция. По-късно Симеон Радев описва този период от управлението на Александър I като ,,политически роман на неговата младост". Князът си спечелва уважението на българските политици, но губи подкрепата на Русия. Отношенията с император Александър III охладняват и поставят началото на края на управлението на българския владетел.

След този напрегнат политически епизод, князът и партиите управляват в синхрон. Владетелят успява да прокара някои нововъдения в всекидневието. По негова инициатива се отварят първите обществени градини. Градската градина е най-старият парк в столицата и първоначално носи името Александровска градина. Проектирането на Борисовата градина също е от този период, но тогава тя се нарича Цариградска градина, а ландшафтния  й проект е дело на швейцареца Даниел Неф. По идея на Александър I при честването на коледни празници започва да се украсяват коледни дървета и се появяват първите обществени коледни елхи. Той също така е инициатор на създаването на ледени пързалки и карането на зимни кънки.

По всичко изглежда, че постепенно българският владетел се привързва към своята държава. Когато през 1885 г. Княжество България и Източна Румелия се съединяват, Александър I отново се ръководи от българските интереси и макар да съзнава проблемите, които ще си навлече той подкрепя този политически акт. Международната обстановка е изключително сложна, а Русия се обявява срещу това дело. Въпреки това Александър I  не се съобразява с желанията на руския император и с това окончателно скъсва добрите отношения с Русия. Князът успява да защити акта на Съединението както от външната намеса на Великите сили, така и от военния отклик на съседна Сърбия и като главнокомандващ води  лично военните действия в т.нар. ,,Война на капитаните срещу генералите".

Руският император не може да остави българският владетел да е толкова своеволен и започва кампания по неговото сваляне. На 9 юни 1886 г. група русофилски настроени офицери свалят Александър I от престола и го провождат извън пределите на България. Българският политически елит се активизира и обединява усилията си, за да върне княза. Стефан Стамболов, Сава Муткурав и други верни на владетеля военни извършват контрапреврат и успяват за кратко да върнат Александър I обратно в България. Това обаче трае само няколко дни. Русия успява да убеди Германия да застане на нейна страна.

И Александър III и канцлера Ото фон Бисмарк са срещу българския владетел. Без всякаква външна подкрепа и съзнаващ какво  би коствало това на държавата, на 26 август 1886 г. Александър I абдикира. Това е сериозен удар за страната, тъй като и правителството, и армията, и народа са на страната на своя държавен глава. Той си тръгва с думите: ,,съвестта ми ще бъде спокойна, че като приех българския престол от Царя Освободител, от човека, когото съм обичал повече от всичко в света, повече от баща си, аз вярно служих на страната, която ми повери съдбините си."

Животът на Александър I след абдикацията не е никак лек. Той се връща във Виена, а здравето му постепенно се влошава. Силните на деня не забравят неговото опълчване и той завинаги губи обществена подкрепа. Когато иска ръката на дъщерята на германския кайзер, това му е отказано. Това не пречупва характера му, а напротив той отново предизвиква общественото мнение той като подобно на баща си сключва неравностоен брак.

През 1889 г. Александър I взима за жена актрисата Йохана Лойзингер, която играе в Дармщатския театър. Оттук нататък той трябва да носи по-нисшата титла – граф Хартенау. Двамата имат две деца. Синът им се казва Крум-Асен, а дъщеря им – Вера-Цветана. Техен кръстник е известният български политик Константин Стоилов. През 1891 г. княз Фердинанд I издейства пожизнена пенсия от българския държавен бюджет за Александър I за заслугите му като владетел на страната.

Здравето на Александър I се влошава с всяка изминала година. Някои изследователи предполагат, че част от това се дължи на военни рани получени по време на участието му в Руско-турската война. На 17 ноември 1893 г. Батенберг умира в Грац вследствие на перитонит. Той е едва на 36 години. Съгласно последната му воля, тленните му останки са пренесени в България. В негова чест е издигнат мавзолей в столицата, на бул. ,,Васил Левски", проектиран от швейцарския архитект Хайнрих Майер. Батенберг е погребан в него през 1898 г. В центъра на мавзолея е поставен саркофаг, изработен от чист карарски мрамор.  Зад него е прилепен мраморен паметник, чийто барелеф изобразява княза.

https://www.chr.bg/istorii/lichnosti/tezhestta-na-koronata-aleksandar-i-batenberg-chuzhdenetsat-obiknal-balgariya/

[Hatshepsut]

Как княз Александър Батенберг съхрани образа на България в сърцето си

Малко са неопетнените, останали чисти образи от политическото минало на нашата страна. До голяма степен това се дължи на често срещаната черта дадено събитие или личност да бъдат възприемани единствено черно или бяло, но и на обстоятелството, че и самата политиката е област, традиционно разделяща хората. Няма държавник без противници и доноси, къде с право, къде без – през годините се намирали за всекиго. С времето обаче става така, че страстите се уталожват и изтупани от прахта на историята, пред нас се разкриват истинските образи на политическите ни фигури с техните плюсове и минуси – нито черни, нито бели.

Какво можем да кажем за първият български монарх след Освобождението – княз Александър Батенберг? На първо място благодарение на него България се утвърждава като една независима страна (макар формално да е васална на Османската империя). Безспорни успехи той има и за триумфа на страната ни в Съединистката акция и Сръбско-българската война. От друга страна Батенберг извършва първият държавен преврат в България, управлява страната с помощта на руски генерали и допуска не една и две политически грешки.

За да приключим с уводните си думи и да преминем към обещаното в заглавието нека все пак споменем как княз Александър Батенберг завършва своето управление. Ето я кратката версия зад която обаче стоят сериозни политически борби и дипломатически пререкания. През 1886 година Батенберг е отстранен след военен преврат, случил се под давлението на Русия. Впоследствие е върнат с контрапреврат, но сам решава да се оттегли от престола, виждайки че оставането му на власт би застрашило положението на България.

Както лесно можем да предположим на първо време Александър Батенберг е таял в себе си огорчение, но дори то не помрачило неговата любов към родната ни страна. И за да не са голословни тези думи, ето как Алексаднър Головин описва съхранения у бившия монарх спомен за България:

,,В Грац княз Александър си купи една вила, построена от същия архитект, който по-рано строеше Софийския дворец. Заради тази покупка той е бил принуден да направи дългове, тъй като българския трон не само нищо не му донесе, но съвършено разклати финансовото му положение.

Неговата вила съединяваше в себе си всичко, което можеше да напомни на Княза милата му и скъпа България.

В първата стая посетителя виждаше разно оръжие донесено от България, което му е било там подарено, или купено от него. Работната му стая приличаше на български музей. Там всеки предмет му напомняше за тази любима нему страна. Стените на ясната стая във вилата бяха покрити със сребърни и други блюда, на които в разни тържествени случаи на княз Александър са поднасяли в България хляб и сол. Българския посетител на вилата срещаше там същите слуги, които е виждал попреди и в Софийски дворец, най-сетне същите коне, на които княз Александър е яздил в България.

В кабинета на масата винаги лежаха последните български вестници. Всеки българин, който искаше да посети княз Александър, беше неговия най-скъп и приятен гостенин. Подобни гости имаше доста, и понякога най-неочаквани. Българските студенти, които се учеха в Грац, бяха винаги приятни гости за Княза и той обичаше да си говори с тях на български 

След появяването на Султанския ферман за назначаването на български владици в Македония, княз Александър ми написа на 15 август 190 година от Грац:

,,Успеха във въпроса за владиците в Македония е огромен! Като си помисля, че в течение на 7 години аз съм правил всичко, за да сполуча в този въпрос и всичко бе напразно! Но аз съм до толкова добър българин, че не завиждам на своя приемник, за това че той е спечелил тази работа, а се радвам от все сърце, че България е победила в това сериозно и важно дело."

https://bulgarianhistory.org/obraza-na-batenberg-za-bulgaria/

[Hatshepsut]

"Историята оживява" - Александър I Батенберг (епизод 18)

Осемнадесетото издание от втория сезон на съвместната рубрика на сдружение "Българска история" и телевизия BiT

[Hatshepsut]

Княз Александър Батенберг. Първите 7 години на нова България


Лядунка с колан и вензел на княз Александър I, съхранявани в НВИМ - София

На 5 април 1857 г. е роден Александър I Батенберг, княз на България (1879 - 1886).

Малцина са държавниците в новата българска история, които са поставяли държавните интереси над своите собствени. Обвиняван от едни, но възвеличаван от други, в съзнанието на българите княз Александър Батенберг все пак остава Князът Обединител, на когото съдбата отреди да застане начело на възкръсналата ни държава в първите, изключително трудни години.

На софийския булевард ,,Васил Левски", между улиците ,,Славянска" и ,,Хаджи Димитър", се издига впечатляваща сграда в отделен от околната действителност двор. С излъчването на храм, тя оцелява през бурните десетилетия на политически страсти и промени.

Заключен и полузабравен, а после преоткрит и реставриран, с отново поставена корона върху купола, днес мавзолеят на Батенберг е възвърнал изначалния си ореол. Дали обаче личността и делата на мъжа, който спи там вечния си сън, също не се нуждаят от преоткриване?

Последният дом на първия български владетел след Освобождението е построен през 1897 г., а тленните останки на Александър Батенберг са положени в мавзолея през 1898 г. Волята на родения в Италия немски аристократ с френска кръв е да бъде погребан в страната, чийто княз е в продължение на по-малко от седем години.

Тези първи седем години на нова България отправят послания към по-нататъшната ни история. Наред с други фактори в тях се преплитат постигнатото и непостигнатото от Батенберг в тежките условия на преход от петвековна османска зависимост към самостоятелна държава. Като че ли самата дума ,,преход" съдбовно ляга на пътищата на народа ни към бъдното и мечтаното и ги удължава и изкривява вече почти 140 години.

Днес търсим европейската си идентичност или й противопоставяме славянската си обвързаност, надявайки се и в двата случая това най-сетне да ни изведе от прехода. През 1879 г. едно ,,дете на Европа", както Рихард фон Мах нарича младия княз, сяда на българския престол пет столетия след трагичните Шишмановци. Това става най-вече по волята на руския император Александър II, Царя Освободител. Бащата на Батенберг, немският принц Александър фон Хесен-Дармщат, е брат на руската императрица. Това прави бъдещия български владетел племенник на императорското семейство и му дава голямо предимство спрямо принц Валдемар Датски, Ройс-Кьостриц и други кандидати за трона в София. По време на Руско-турската освободителна война (1877/78 г.)

Александър II призовава своя племенник, тогава младши лейтенант в Хесенския лейбдрагунски полк, под знамената на армията си. Батенберг участва в сраженията при Търново, Плевен, Казанлък, Шипка, Стара и Нова Загора, стига до Сан Стефано. Доцентът по нова балканистика в Софийския университет ,,Св. Климент Охридски" Иван Първев, публикувал дневника на Батенберг, казва, че ордените за храброст на принца са заслужени, макар и образът му на ,,герой от войната" да е преекспониран. ,,Той се появява още тогава в някои списания – подчертава професор Веселин Янчев, преподавател по нова българска история в СУ, – а това е още едно доказателство, че популяризирането му е било търсен ход!"

Участието в Освободителната война прави Батенберг идеалния кандидат за владетел на нова България. Чрез него Русия се стреми да гарантира интересите си в княжеството – предполага се, че той ще е лоялен към своите роднини, които му дават българската корона. ,,И според Санстефанския, и според Берлинския договор България се създава като васално на турския султан княжество, не като напълно независима държава – припомня проф. Янчев. – Тя трябва да има ,,християнско правителство и народна войска", но монархът й не може да бъде цар, а княз – и то чужденец." В Берлинския договор е подчертано: ,,Никой член на царстващите домове на Великите европейски сили не може да бъде избран за български княз."

Александър Йозеф фон Батенберг произхожда от стар благороднически род с разклонения из цяла Европа. Негов брат е женен за дъщеря на английската кралица Виктория. Родът е свързан и с испанския, и с шведския кралски двор. Сянката на руския император обаче тегне отрано върху него. Младият Александър става известен като Фон Батенберг, защото не може да наследи фамилията на баща си Хесен-Дармщат, сключил нежелан от императора брак с полската графиня Юлия фон Хауке. В българската история Батенберг остава като Александър I.

На 29 април 1879 г. митрополит Климент (Васил Друмев) предлага пред първото Велико народно събрание в Търново принца за български княз, като изтъква роднинството му с руския цар и заслугите му в Освободителната война. Гръмват викове: ,,Да живее Александър I, българският княз!" Два месеца по-късно 22-годишният Александър потегля за България, оставяйки зад гърба си всичко родно и познато. На 9 юли 1879 г. полага клетва пред Народното събрание в Търново, а на 13 юли пристига в София, където поема управлението на България. В негова чест в столицата светва първата електрическа крушка.

В софийския си дворец – бивш турски конак – Батенберг е принуден да спи в легло с мрежа отгоре, която да го пази от падащата от тавана мазилка. Шегува се с дамите, когато събуват опинците си, за да не вкарат калта от столичните улици в балната зала. Издига първата коледна елха в София и тържествено открива първата ледена пързалка у нас.

Повечето българи приемат своя чуждоземен княз с възторг. Той е с аристократичен произход, руски избраник е, а има и представителната външност. ,,Фигурата му бе чудно стройна и пропорционална, въпреки високия му ръст... – спомня си адютантът му Александър Мосолов. – Притежаваше мила и приветлива усмивка, която предизвикваше симпатиите на всички."

Управлението на Александър I съвпада с първите, най-тежки години на възкръсналата след пет века България. Липсва държавническа традиция, няма политически опит. Трябва да се изграждат администрация, армия, външнополитически отношения... Според проф. Янчев именно Александър I прави първите стъпки в много от тези насоки: ,,Положителни, а понякога и недотам, те поставят основите на Третото българско царство – и тези основи оцеляват, развиват се в по-нататъшните години, като така оцелява и самата държава."

За мнозина обаче в управлението на княза доминират два основни негатива: суспендирането на Търновската конституция и развалянето на българо-руските отношения. Приетата на 28 април 1879 г. във Велико Търново конституция е прогресивна за времето си, но не е лишена от противоречия. В нея принципът за разделение на властите не е последователно проведен. Липсва глава за съдебната власт като гаранция за правова държава, няма контрол за съответствие на законите с конституцията. Тя не определя княжеството като парламентарна, а като конституционна монархия. Немският аристократ Батенберг дълбоко вярва в модерната през XIX в. идея за просветения монарх – още повече, че идва от държава, чиято собствена конституция не предвижда всеобщо избирателно право. Князът е убеден, че новоосвободеният български народ трябва първо да се отърси от дългата липса на собствена държавност и едва тогава да тръгне към изграждане на политически платформи и управленчески модели.

Тази на пръв поглед авторитарна позиция не е лишена от известна логика. В редица аспекти Търновската конституция се оказва твърде голям залък за следосвобожденска България с нейните 99% селско население, от което 3% са грамотни, а под 1000 българи имат висше образование. За две години се сменят четири правителства, но нито едно не успява да наложи трайни, последователни принципи на управление. В българското общество зее дълбоко политическо разделение. Според Александър I Търновската конституция не способства за стабилно управление, гарантиращо ред и сигурност в държавата, изграждащо условия за просперитет, икономически растеж и утвърждаване на България на Балканите. Той я обявява за отменена за период от 7 години, като подчертава, че след това ще се свика Велико народно събрание, което ще внесе промени в нея с оглед на натрупания положителен опит. Когато вижда, че този модел не работи, Батенеберг не се поколебава на 18 септември 1883 г. да върне конституцията.

,,Князът осъзнавал, че каквито и решения да вземе, те все някого ще ядосат – коментира проф. Янчев. – Тъкмо затова въвежда Режима на пълномощията: за да отстрани, макар и временно, политическите партии от управлението, за да се създаде първо стабилна държава, а после да се даде ход на политическото развитие." В крайна сметка режимът се проваля. Според Янчев провалът му има връзка и с опасенията на руската дипломация, че България би могла да се измъкне от нейния контрол. ,,Затрудненията на Батенберг не са толкова от вътрешнодържавен характер въпреки политическото разцепление на българското общество – коментира и доц. Първев. – Александър I се опитва да поддържа добри отношения с Русия, но проблемите му идват главно оттам."

През март 1881 г. при атентат загива провелият редица либерални реформи в Руската империя Александър II. Възцаряването на сина му Александър III е не само крачка назад към абсолютизма, но и начало на влошаване на отношенията с България. ,,Причина за това са и все по-явните опити на Батенберг да стане самостоятелен владетел на независима държава" – казва Иван Първев. Това е трудна задача: по договор българският княз е васал на Високата порта, а и отношенията с Русия са строго регламентирани. ,,Още при първото си представяне пред Великите сили Александър I пояснява, че ще работи за обединението между Княжество България и Източна Румелия, както и за подобряване положението на българите, останали под турска власт – напомня проф. Янчев. – Това е последователна политика на княза през цялото му управление. Основната заслуга на Батенберг е, че се идентифицира с националните стремежи на своите поданици."

В съзнанието на повечето българи Батенберг остава преди всичко Князът Обединител. Той подкрепя Съединението и така България достига най-голямото си териториално разширение след Освобождението. ,,По-късно водим четири войни за национално обединение, но никога не постигаме такъв успех" – казва Веселин Янчев. Когато Батенберг пристига в България през 1879 г., тя има територия от 63 752 кв.км с население от около 2 000 000 души. Когато абдикира през 1886 г., територията й вече е 96 345 кв.км, а населението – 3 150 000. ,,Тези процеси са общонародно дело, князът не е техен основен двигател – подчертава Янчев, – ала той застава твърдо зад интересите на българите, дори в ущърб на своите интереси."

Съединението от 1885 г. не е подкрепено от Русия като част от разчистването на сметки с непокорния княз от страна на неговия братовчед Александър III. На 9 септември от Княжеството и Източна Румелия са отзовани всички руски офицери. Цели се обезглавяване на българската армия и настъпване на анархия, която да доведе до отстраняването на Александър I. Този план обаче пропада. Въпреки огромното напрежение князът запазва позициите си и назначава първия български военен министър. Тогава Русия подкрепя нахлуването на Сърбия в българските територии с надеждата, че след ,,неминуемата сръбска победа" Батенберг няма как да остане на трона. България обаче побеждава в Сръбско-българската война и Александър I отново е честван като герой от поданиците си. Налага се да бъдат използвани предани на руската корона военни, които да извършат държавен преврат и да принудят Батенберг да абдикира.

Арестуването на княза на 21 август 1886 г. е унизителна страница от новата ни история – в нарушение на клетвата и на конституцията български офицери похищават собствения си държавен глава, изпращайки го като подарък на Александър III. Царят е доволен от случилото се, но не желае да се ангажира пряко с ареста на българския княз, затова великодушно му позволява да се върне в Дармщат. По пътя Батенберг е настигнат от Григор Начович, който съобщава, че в България е извършен контрапреврат, и моли княза да се върне. През Букурещ Александър I пристига в Русе. В пореден изблик на желание за помирение и честно отношение Батенберг изпраща телеграма на руския император, в която заявява, че е получил короната от него и я връща в негови ръце.

Дали това е израз на отчаяние или на наивна надежда, че императорът ще го дари с доверието си и ще погледне благосклонно на управлението му, както и на самата България? Историята не може да отговори; тя цитира само сухия отговор на Александър III: ,,Предвиждайки страшните последствия за тъй зле изпатилата страна, не мога да одобря Вашето връщане в България."

Въпреки настояването на Стамболов князът решава да абдикира – вероятно сам предвидил ,,страшните последствия" за България при евентуалното си оставане. На 7 септември 1886 г. той заминава от Лом с параход за Виена. В писмо до лейди Емили Странгфорд Батенберг пише, че може би се е провалил, защото е станал ,,прекалено много българин".

Цяла година след абдикацията на княза не може да се намери негов заместник. Той продължава да е алтернатива. Има привърженици във и извън България. Все така е подкрепян от английската кралица Виктория. Константин Стоилов се опитва да го уговори да се върне на българския престол. Министър-председателят Васил Радославов приветства тази идея. Данаил Николаев изразява подкрепата на армията. Ала според силния на деня Стефан Стамболов времето на Александър I в България е изтекло. Така смята и самият Батенберг, макар да продължава да е емоционално свързан с България.

През 1888 г. се жени за актрисата Йохана Лойзингер – морганатичен брак, довел до понижаване на титлата му на граф Хартенау. Кръщава двете си деца Крум-Асен и Вера-Цветана. В разговор със сестра си Мари Александър внезапно поисква, когато умре, да бъде погребан в София. Дали това е просто емоционален срив или тягостно предчувствие? Половин година по-късно Сандро, както го наричат неговите близки, изпада в делириум, бълнувайки, че отново е в битката при Сливница... Последните му думи са: ,,Победа! Победа!"

Ранната, нелепа смърт на бившия български монарх на 17 ноември 1893 след усложнения при апендицит в Грац, Австрия, е последната от многото загадки в краткия му живот. За някои запалени изследователи на живота и делото на Батенберг причината за тази смърт е съмнителна. Лилия Пекова сочи представените в спомените на близките на Батенберг симптоми като доказателство на теорията за отравянето на бившия княз с арсен – впрочем споделяна от мнозина хипотеза. Според историците Янчев и Първев обаче няма мотиви Александър Батенебрг да бъде убит: в годините преди смъртта си той вече не е политическа фигура, не застрашава ничии интереси.

Погребението на Батенберг в София още веднъж показва почтителното отношение на управляващи и народ към бившия владетел. Стамболов е огорчен от последните действия на Александър I, но изтъква във вълнуващо слово заслугите му към България. В жест на признателност държавата заплаща всички разходи по погребението и прехвърля пенсията на Батенберг на семейството му. ,,Петко Каравелов има конфликти с Александър I, но в крайна сметка двамата управляват заедно – напомня проф. Веселин Янчев. – Драган Цанков има сблъсъци с княза, но също управлява съвместно с него като министър-председател. Явно Батенебрг намира начини да работи с различни хора... или може би в това му помага неговият ръководен принцип: българските интереси на първо място."

Този принцип съдържа и основното послание на Александър Йозеф фон Батенберг – немския принц, който толкова обикна България, че пожела да остане завинаги в нея.

https://www.nationalgeographic.bg/a/knyaz-aleksandr-batenberg-prvite-7-godini-na-nova-blgariya

[Hatshepsut]

От нашата Download-секция може да свалите Биография на Княз Александър І Батенберг от Петко Пеев:

https://bg-nacionalisti.org/BNF/index.php?action=downloads;sa=view;id=8059