Проф. Александъръ Фолъ

[Hatshepsut]

Проф. Александъръ Фолъ

Александър Николов Георгиев, по-известен с псевдонима си Александър Фол, е български историк, филолог и политик от Българската комунистическа партия (БКП). Една от основните фигури в българската тракология, той е близък с Людмила Живкова, дъщерята на диктатора Тодор Живков, и през 1979 – 1986 година е министър на народната просвета.

Носител е на орден „13 века България“ – 1984 г., орден „Стара планина“ (2003) и на най-високото отличие на Софийския университет – медала „Св. Кирил“ със синя лента (2000). Кавалер е на френския Орден за изкуства и науки (1998). Почетен професор на Нов български университет (2003).

Биография

Александър Фол е роден на 3 юли 1933 година в София в семейството на писателя Николай Фол и Вера Бояджиева. Завършва история и класическа филология в Софийския университет през 1957 г. Получава званията кандидат на историческите науки (днес: доктор по история) през 1966 г. и доктор на историческите науки през 1985 г. (с дисертация на тема „Тракийският орфизъм“). Специализира в Колеж дьо Франс, Париж през 1967 г. и в Германския археологически институт в Берлин.

Фол работи в областта на историята на стария свят и на Югоизточна Европа през древността, индоевропеистиката и тракологията, историята на старогръцката и тракийската култури. Основател е на Института по тракология (по-късно Институт по тракология „Проф. Александър Фол“, днес – част от Института за балканистика с Център по тракология) на Българската академия на науките. Професор е от 1975 г., вкл. по антична и българска култура в Софийския университет „Св. Климент Охридски“ (1991) и по стара история и тракология в Нов български университет (1999).

Става доцент през 1972 г. и професор през 1975 г. Основава Института по тракология към БАН през 1972 г. и е негов директор до 1992 г., както и генерален секретар на Международния съвет по индоевропейски и траколожки изследвания. Основател е също и на Катедрата по стара история и тракология (1979) в Историческия факултет на СУ, която ръководи до 1987 г., както и на Националната гимназия за древни езици и култури в София (1977). Бил е гостуващ лектор в университети в САЩ, Германия, СССР, Великобритания и др. Организира международните конгреси по тракология от 1972 г. до смъртта си и изложбата „Тракийските съкровища“ от 1974 до 1988 г. Пише множество монографии, студии и статии на български, немски, италиански и английски езици. Сътрудничи на Първо главно управление на Държавна сигурност според изявления на Божидар Димитров, сътрудник на същото управление. Принадлежността на Александър Фол към структурите на Държавна сигурност е установена и при проверки на Комисията по досиетата през 2008, 2011, 2014 и 2018 г.

През 60-те години Александър Фол става част от кръга млади интелектуалци около Людмила Живкова. След нейното издигане на политически постове в началото на 70-те години той оглавява създадения за него нов Институт по тракология, а когато през 1975 година тя оглавява Комитета за изкуство и култура той става неин първи заместник. Той съдейства на пропагандните инициативи на Живкова за популяризиране на българската култура и историческо наследство в чужбина, участва активно в организацията на изложбата „Тракийското изкуство и култура по българските земи“, която е представена в 25 страни по света.

От 70-те години кръгът около Александър Фол лансира поредица от спорни траколожки теории, целящи да представят траките като по-древни и по-значими от приеманото в традиционната историография. Правят се опити да се отрече микенския произход на тракийските гробници и връзката им с подобни паметници в Мала Азия, като се свържат с по-ранни мегалитни паметници от Югоизточна България. Самият Фол, базирайки се на спорен списък на Диодор Сицилийски и няколко невярно датирани находки от Черно море, развива цяла теория за „тракийската таласократия“ и тракийско морско присъствие в Леванта. През 80-те години българската тракология е обхваната от нарастващо количество псевдонаучни спекулации и тенденциозни интерпретации, най-вече в областта на изследванията на тракийската религия и „духовност“.

В тази област централно място има създадената от Александър Фол в началото на 80-те години теория за „тракийския орфизъм“ – устно предавана елитарна идеология, датираща от II хилядолетие пр. Хр и предшестваща известния от историческите източници древногръцки орфизъм (чието съществуване като единна система също е спорно, а много съвременни автори го смятат за конструкция, създадена през XIX век). Според Фол липсата на каквито и да е писмени източници за тракийския орфизъм е съзнателен избор на последователите му, но той все пак може да бъде изследван чрез тълкуването на мегалити и произведения на изкуството, оригинален метод, който Фол нарича interpraetatio thracica. Фол и последователите му развиват „тракийския орфизъм“ до сложна и детайлно описана система от йерогамии на архаични божества и нумерологични зависимости.

През 1979 до март 1986 г. Александър Фол е министър на народната просвета на НРБ. От 1977 до 1981 г. кандидат-член на ЦК на БКП, а от 1981 до 1990 г. е член на ЦК на БКП.

Фол отново е за кратко председател (министър) на Националния съвет за културата, образованието и науката през 1989 година.

Умира през 2006 г. Погребан е в Централните софийски гробища.

Паметна плоча, посветена на Александър Фол, пред Института по тракология

Памет

На 27 юли 2006 г. с Решение 486 на Общински съвет – Казанлък е учредена наградата „Александър Фол“ за принос в изследването на тракийската култура и нейното популяризиране.

В Нов български университет на името на Александър Фол е кръстена аудитория.

Библиография

Епаминонд. София: Държавно военно издателство, 1967, 110 с.
Песента на Ситалк. Популярен очерк за историята на тракийската цивилизация през II и I хилядолетие преди новата ера. София: Народна младеж, 1968, 108 с.
Тракийско военно изкуство. София: Държавно военно издателство, 1969, 124 с.
Демографска и социална структура на древна Тракия. София: Наука и изкуство, 1970, 282 с.
Херосът остава в Тракия. София: Изд. на Отечествения фронт, 1970, 81 с.
Политическа история на траките. София: Наука и изкуство, 1972, 216 с.
Тракия и Балканите през ранно-елинистическата епоха. София: Наука и изкуство, 1975, 270 с.
Осем приказки за миналото на света. София: Народна младеж, 1976, 112 с.
(в съавторство с Иван Венедиков, Иван Маразов и Димитър Попов) Тракийски легенди. София: Наука и изкуство, 1981, 172 с.
(в съавторство с Тошо Спиридонов) Историческа география на тракийските племена. Том 1. До III век пр.н.е. и атлас. София: Изд. на БАН, 1983, 185 с.
Тракийският орфизъм. София: УИ Св. Климент Охридски, 1986, 243 с.
Тракийското съкровище от Рогозен. София: Изд. на БАН, 1988, 160 с.
Политика и култура на древна Тракия. София: Наука и изкуство, 1990, 272 с.
Тракийският Дионис. Книга първа: Загрей. София: УИ Св. Климент Охридски, 1991.
(съавтор с колектив) Кратка енциклопедия: Тракийска древност. София: Аргес, 1993, 316 с.
Тракийският Дионис. Книга втора: Сабазий. София: УИ Св. Климент Охридски, 1994.
Българи и евреи. Част 1 – 2. София: Тангра ТаНакРа, 2000, 586 с.
Тракийската култура: Казано и премълчано. София: Рива, 2001, 167 с.
Тракийският Дионис. Книга трета: Назоваване и Вяра. София: Нов български университет, 2002.
Orphica Magica. Том 1. София: УИ Св. Климент Охридски, 2004, 263 с.

https://bg.wikipedia.org/wiki/Александър_Фол

[Hatshepsut]

УНИВЕРСИТЕТСКИ АРХИВ - Проф. Александър Фол

Роден е в София на 3 юли 1933 г. в семейството на режисьора и драматурга Николай Фол и писателката Вера Бояджиева-Фол. През 1957 г. завършва история в Софийския университет „Св. Климент Охридски“, където изучава и класическа филология (дипломира се по втората си специалност през 1959 г.). Ал. Фол остава в СУ и след завършването на образованието си – от 1959 г. е асистент в катедрата по стара и средновековна обща история на тогавашния Философско-исторически факултет, през 1972 г. е избран за доцент, а три години по-късно и за професор. В периода 1979–1987 г. оглавява катедрата по стара история и тракология в Историческия факултет на СУ; от 1991 г. започва да изнася лекции по история на античната култура в катедрата по културология на Философския факултет пак там. 1999 година бележи началото на преподавателската му дейност в Нов български университет, който през 2003 г. го удостоява с титлата „почетен професор“.

През 1972 г. Ал. Фол основава Института по тракология към Българската академия на науките, негов директор е до 1991 г.

Активно се включва в работата на историко-археологическата експедиция „Аполония-Странджа“, започнала през 1972 г., а също и в проектите с чуждестранно участие „Ковачево“, „Драма“, „Дядово“, „Юнаците“ и др.

В библиографията му присъстват близо 400 научни труда – монографии, студии, статии и др. в областта на тракийската история и култура, сред които изпъкват „Тракийско военно изкуство“ (С., 1969), „Демографска и социална структура на древна Тракия (I хил. пр. н. е.)“ (С., 1970), „Политическа история на траките. Краят на второто хилядолетие до края на пети век пр. н. е.“ (С., 1972), „Тракия и Балканите през ранноелинистическата епоха“ (С., 1975), „Тракийският орфизъм“ (С., 1986), „Политика и култура в древна Тракия“ (С., 1990), „Тракийският Дионис. Част първа: Загрей“ (С., 1991) и „Тракийският Дионис. Книга втора: Сабазий“ (С., 1994), „История на българските земи в древността до края на III в. пр. Хр.“ (С., 2008) и др.

Освен като учен Ал. Фол е известен и като политически и държавен деец. През периода 1974–1980 г. е заместник и първи заместник-председател на Комитета за култура, а от 1980 до 1986 г. заема поста министър на просветата. В качеството си на депутат участва и в работата на VIII Народно събрание (1981–1986).

Изтъкнатият български познавач на историята и културата на траките умира в София на 1 март 2006 г.

 

Първото постъпление на документи от личния архив на проф. Александър Фол – дарение от съпругата проф. Валерия Фол и дъщерята Александра Фол – е от юни 2008 г. Оттогава до настоящия момент фондът периодично се попълва. Прегледаните и систематизирани досега материали могат да бъдат отнесени към следните раздели: „Документи от научна дейност“, „Документи от служебна и обществена дейност“, „Илюстративни материали“ и „Документи на близки и роднини“.

В първия раздел специално място заемат авторските научни текстове – статии, лекции и доклади, сред които ще отбележим „Проблемът за трерите“, „Съществуват ли трери в кимерското културно пространство“, „Трако-пеонско политическо единство до III в. пр. н. е.“, „Идеи във видове време“, „Тракийската тетрада“, „Три гледни точки“ и др. Друга интересна подчаст са рецензиите на проф. Ал. Фол за трудове на български учени. В раздела се включват и документи, засягащи издаването на списание „Орфей“ („Orpheus – Journal of Indo-European and Thracian Studies“). Сред предадените за съхранение материали от научната дейност на проф. Ал. Фол има и важни свидетелства за участието му в работата на Фондацията за издаване на Lexicon Iconographicum Mythologiae Classicae. Съществен компонент от постъпленията са отчетите и съпътстващите ги документи от археологическите експедиции в Драма и Ковачево, както и снимките от разкопките на Татул и Перперек.

Към втория раздел се отнасят документи, свързани с дейността на фонд „1300 години България“.

На съхранение в Университетския архив постъпват множество снимки, увековечили образа на проф. Ал. Фол в различни ситуации – със семейството, с приятели и колеги, по време на научни и обществени прояви и др.

В архива на видния наш траколог се откриват и документи, свързани с баща му Николай Фол - известен писател и театрален режисьор.

https://uniarchive.nbu.bg/bg/lichni-fondove/prof-aleksandyr-fol

[Hatshepsut]

Интелектът на човека живее и след него: За 90-та годишнина от рождението на проф. Александър Фол ИК „Гутенберг“ издаде отново негова книга

Има личности в науката, чиито имена са емблеми в тяхната професионална област. Когато се каже тракология, на секундата всички си спомнят за проф. Александър Фол. Не само защото той създаде тракологията като наука, но и защото анализира и обясни на света, че траките, населявали в древността Югоизточна Европа, са били самостоятелна цивилизация, по-ранна и различна от елинската и стояща самостойно в зората на европейската цивилизация. Не, не етнос –„ етносът е по-скоро територия с определен начин на живот, културата не е етнически  определима, тя е начин на живот“, казваше големият учен, историк и филолог. Траките са имали различен начин на живот от елините, различен бит и вярвания, т.е. различна култура, определима с днешните ни понятия като цивилизация. Затова ми се струва нелепо, когато някои задават въпроса имаме ли сега гени от траките – не гени, останали ли са сега у нас следи от културата на  траките? 

От години вече издателската къща „Гутенберг“ следва традицията си да преиздава книги на проф. Фол, но този път изненада читателите си – защото новопоявилата се книга “Епаминонд“ е излязла  от печат в далечната 1967 г., Александър Фол я е написал, когато е бил на Христова възраст. Но в нея, както отбелязва в предговора сега издателят д-р Анатолий Кънев, вече личи познавачът на елинистичната епоха и на историята на Югоизточна Европа. „Гутенберг“ посвети изданието на 90-та годишнина от рождението на професора, която отбелязахме на 3 юли т.г. Самият д-р Кънев, известен столичен стоматолог, е човек, силно изкушен от историята, от българщината, националната памет и духовността,  председател на културно-просветното дружество „Родно Лудогорие“, от четвърт век всяка година организира и предвожда ученическия поход „По стъпките на четата на Таньо Войвода“ от Тутракан до Попово, издава сп.  „Пътят“.

Проф. Фол, автор на над 400 научни монографии, студии и статии,  е основател на Института по тракология при БАН (1972 г.), днес Център по тракология "Проф. Александър Фол" в Института за балканистика.  Помнят се усилията на проф. Фол за институционализиране на науката тракология, за провеждането на световните конгреси по тракология, за въвеждането на такава дисциплина в университетските програми по история, както и за създаването на Националната гимназия за древни езици и култури "Константин Кирил Философ".

И преди съм писала, че с едно от своите начинания проф. Фол повдигна Желязната завеса далеч преди края на ХХ в. С инициирането и организирането на поредица изложби, начевайки с изложбата "Тракийските съкровища", която посети едни от най-големите и забележителни музеи в света - Париж (1974), Виена (1975), Лондон (1976); "Рогозенското съкровище" - Британския музей (1986), Бон (2004-2005) и др., последната от които "Златото на траките" - Париж (2006), съпроводени с лекции и симпозиуми, страната ни популяризира културно-историческото наследство на българските земи от древността и интернационализира тракологията на световната научна сцена. "Човекът е ум, емоции, воля и нравственост ", ми каза проф. Фол в едно свое интервю, включено в сборника  с негови текстове "Самотният пешеходец" (изд. 2012 г.), чийто редактор имах честта да бъда.

Издадената сега от „Гутенберг“ книга съдържа пет статии, по-скоро изследователски есета на Александър Фол, проследяващи жизнения път на елинския учен и философ от  ІV век пр.н.е. Епаминонд, поел попрището на пълководец и извел Тива на челни позиции в Елада, побеждавайки спартанците.  Авторът проследява как и защо един блестящ учен и оратор в древността изоставя словото и го заменя с меча.  Текстовете са писани преди 56 години, но носят характеристиките на онзи характерен и ненадминат интелект на Александър Фол, който му позволява да прави философски изводи от описанието и хода на забравени исторически събития.  Ето например един пасаж от статията „Дългът да бъдеш пръв“: „В Беотия не бе дошло времето на политическата корупция и на демагозите оратори, открили в изплашения от недоимъка народ най-лековерната публика. Тук бе силна демокрацията и магистратите спазваха традициите й, народното събрание не се бе разделило на партийни котерии, настръхнали една срещу друга, готови на предателство заради интересите си.“… Кога е писано това – през 1967 г. за древна Елада, или през 2023 г. за злощастна България?

„Замисляли ли сте се как се е налагал редът в и между тези 250-300 градове-държави, дарили ни Демокрацията  като модел на управление? Каква е била тя в античността и каква е сега? И кое определя дали към перото или към меча да посегнем? На много подобни въпроси проф. Александър Фол дава отговори в тази малка, но само по обем, книга“ – пише д-р Кънев в краткия предговор към изданието, показващо Елада, люшкаща се между крайностите на олигархията („властта на знатните“)  и несигурността на демокрацията („властта на народа“). А всъщност – будеща  мисъл и съвести в днешния ни ден.  Сякаш потвърждаваща сакралното вярване на траките, че енергията на интелекта е безсмъртна, част от енергията на Космоса...

Книгата “Епаминонд“ може да бъде закупена или поръчана в ИК „Гутенберг“  - София, ул. „Осогово“  60,  тел. 0884-57-45-31

https://glasove.com/kultura-i-obshtestvo/intelektat-na-choveka-zhivee-i-sled-nego-za-90-ta-godishnina-ot-rozhdenieto-na-prof-aleksandar-fol-ik-gutenberg-izdade-otnovo-negova-kniga

[Hatshepsut]

Александър Фол — интелектуалният аристократ пътешестващ в отминали векове

„Начинът на живот и поведение на Александър Фол беше като на интелектуален аристократ — един от малкото. Така го помнят хората, с които е работил в Министерството на културата или в Министерството на образованието, така го помним и ние, които сме били негови студенти“, казва за съпруга си проф. Валерия Фол.

Аристократът-работник

Преди 90 години в семейството на драматурга Николай Фол и Вера Бояджиева се ражда синът им Александър. Негов кръстник и наставник в ранните детски години е патриарха на Българската православна църква Кирил, с когото баща му е приятел от младежките си години. Преди да се насочи към изучаването на историческата наука Александър Фол пише разкази и стихотворения, създава стенвестник и работи като монтажник в „Завод 13“, за да подпомага семейния бюджет. Междувременно се подготвя за кандидатстване във ВИТИЗ (днес НАТФИЗ „Кръстю Сарафов“), разказва за него през 2018 година, в предаването „Премълчаната история“, Валерия Фол.

В артистичния софийски дом ежедневно си дават среща талантливи млади хора, които обсъждат своите творчески идеи с бащата на Александър, известния театрален драматург Николай Фол. В този „здрав, издържал американските бомбардировките над София дом, около една маса и едно купено в Германия пиано, на което свириха Панчо Владигеров и Димитър Ненов, се събираха хора от българската интелигенция между двете световни войни“, спомня си Александър Фол, в биографичното си интервю за Българското национално радио (БНР) през зимата на 1997 година.

Неговите научни търсения започват веднага след като завършва „История“ и „Класическа филология“ в Софийския университет. В последствие получава званията кандидат на историческите науки и доктор на историческите науки, след като защитава дисертация на тема „Тракийският орфизъм“. Следват специализации в Колеж дьо Франс в Париж, и в Германския археологически институт в Берлин. Историята на старогръцката и тракийската култури дотолкова го поглъща, че основава Института по тракология, който днес носи неговото име — Институт по тракология „Проф. Александър Фол“, и е част от Института за балканистика на Българската академия на науките.

Националната древност — българската тракология

„Той се подготвяше като за театрално представление със своите студенти. Всяка среща с него беше един жив контакт с човек, който живее в науката и потопен в нея изцяло носи духа на изследователя. Това, което му се налагаше да преодолява, беше материалистичното отношение на „новата наука“, създадена по съветски модел в български условия. В нея той се опитваше да намери националната културна древност и да впише траките във визитната картичка на България пред света. Този националистичен модел тогавашната държава все пак позволяваше и толерираше“, обобщава научните търсения на Александър Фол египтологът доц. Теодор Леков.

През 60-те години Александър Фол е един от младите учени около Людмила Живкова, която оглавява Комитета за изкуство и култура. Като неин първи заместник той активно съдейства за реализирането на пропагандните ѝ инициативи за популяризиране на българската култура и историческо наследство в чужбина. Една от тези изложби — „Тракийското изкуство и култура по българските земи“, е представена в 25 страни по света.

„Знанието за траките“, както проф. Фол обяснява тракологията за аудиторията на БНР пред професора по фолклорни изкуства и водещ Георг Краев през 1995 година, показва, че тяхната история и култура са „локализирани в  индоевропейската ни прародина в района около Черно море — Ациркум-Понтийската зона“. Според него „няма данни траките да са се преселили отнякъде по тези земи“. Те са етнообособена група индоевропейци, които през II век преди Христа започнали да се наричат траки, а понятието тракология проф. Фол въвежда с една своя публикация през 1970 година.

„Той успяваше да накара хората, дори и тези, които въобще не се занимаваха с история, да погледнат на историческите процеси, свързани с българските земи, от един съвсем различен ракурс. Той ги озадачаваше, шокираше, но във същото време успяваше да ги накара да премислят и разпознаят детайли, които може би никога нямаше да забележат“, акцентира върху неговата отдаденост на науката и лична харизма историкът д-р Ружа Попова.

Представянето на културните стойности на България пред света е пайдеята (от гръцки παιδεία), която според проф. Фол „образова — възпитава света за нашата древна история“:

„От пайдея произлиза днешното педагогика. Ще рече — културата като пайдея е начин, по който обществото като цяло се държи по фарватера на историческия процес. Това схващане за културата като съществен, основен елемент на традицията българският университет добре пази, тъй като в образованието тук главната цел е пайдеята, тоест културата схваната като поведение.“

Тези схващания на Александър Фол, както и неговата всеотдайна научна дейност, са оценени от тоталитарната власт и той поема поста на министър на народната просвета на Народна република България (НРБ). В следващите седем години неговите усилия са съсредоточени върху развитието на родното образование и култура.

На Първия конгрес на народната просвета той очертава ролята на националните радио и телевизионни специализирани и общообразователни програми за учащи се, учители и просветни дейци. Техните задължения включват и „сериозна и отговорна разяснителна идейно-политическа и организаторска работа по изпълнението на всички основни дейности, заложени в програмата, за да мобилизират обществеността за превръщането на образованието в общонародно дело“. Постановките, които той развива пред делегатите на конгреса, звучат актуално и днес, но в контекста на днешното демократично устройство на страната, както и тогава, в „последователността и приемствеността в отношението на партията към младите поколения за формирането на многостранно, а в перспектива и на всестранно развитата личност“.

https://archives.bnr.bg/aleksandar-fol/

[Hatshepsut]

Ние не се четем едни други. Ние се одумваме: 90 години от рождението на Александър Фол


Стопкадър от поредицата „БНТ представя“ за Александър Фол

"Ние не се четем едни други. Ние се одумваме. Духът е унизен тогава, когато не може да се съпостави с друг дух. А трябва да се съпостави със силата на мускулите", пише Александър Фол. Отдаден на мисълта, науката и знанието, посвещава живота си на тях и на това да предава нататък знанията по история. А днес отбелязваме 90-годишнината от неговото рождение.

РАБОТИ КАТО АВТОМОНТЬОР

Проф. Александър Фол е роден на 3 юли 1933 г. в София в семейството на писателя, драматург и режисьор Николай Фол и писателката Вера Бояджиева-Фол. След завършване на средното си образование в София през 1951 г. работи като автомонтьор в "Завод 12". Шест години по-късно, през 1957 г., завършва специалност "История" в Софийския университет "Св. Климент Охридски", а през 1959 г. - "Класическа филология" в същия университет. Специализирал е в Училището за висши хуманитарни науки в Париж (Франция) и в Германския археологически институт.

Проф. Александър Фол работи в областта на историята и културата на Югоизточна Европа в древността, индоевропеистиката и тракологията, история на старогръцката и тракийската култура. Той е сред пионерите и новаторите в българската историография със своите изследвания върху политическата история и взаимодействията на културата на палеобалканските общности и техните отношения с елинския полисен свят.

40 ГОДИНИ ПРЕПОДАВА СТАРА ИСТОРИЯ

В продължение на 40 години проф. Александър Фол преподава стара история и тракология в Софийския университет "Св. Климент Охридски". През 1959 г. той започва работа като асистент в Катедрата по стара и средновековна обща история на тогавашния Философско-историческия факултет на университета. Тринадесет години по-късно, през 1972 г., той е избран за старши научен сътрудник и доцент, а от 1975 г. е професор.

През 1972 г. проф. Александър Фол основава Института по тракология при Българската академия на науките, чийто директор е до 1992 г. На 3 юли 2003 г. той е обявен за почетен член на института, който от 3 април 2006 г. носи неговото име. (На 25 юни 2007 г. институтът е преобразуван в Център по тракология "Проф. Александър Фол", а на 1 юли 2010 г. е обединен с Института по балканистика и преобразуван в Институт за балканистика с център по тракология "Проф. Александър Фол" при БАН.)

През 1972 г. проф. Александър Фол инициира в София първия Международен конгрес по тракология. Впоследствие с неговото активно сътрудничество са организирани международни конгреси в Букурещ (Румъния), Виена (Австрия), Ротердам (Нидерландия), Москва (Русия), Констанца (Румъния) и др. През 1980 г. на третия Международен конгрес по тракология във Виена (Австрия) проф. Александър Фол учредява Международния съвет за индоевропейски и траколожки изследвания. Той е негов генерален секретар от 1988 г. до смъртта си през 2006 г.

ОСНОВАТЕЛ НА КАТЕДРАТА ПО СТАРА ИСТОРИЯ И ТРАКОЛОГИЯ

През 1979 г. проф. Александър Фол основава Катедрата по стара история и тракология в Историческия факултет на Софийския университет "Св. Климент Охридски" и до 1987 г. е неин ръководител. В продължение на осем години, от 1991 г., е професор по антична култура във Философския факултет на висшето учебно заведение. От 1999 г. проф. Александър Фол е професор по стара история и тракология в Нов български университет, а през 2003 г. е удостоен с титлата "почетен професор".

Проф. Александър Фол е бил гост-лектор в университети във Великобритания, САЩ, Русия, Германия, Япония, Гърция, Швеция, Италия, Унгария, Франция, Нидерландия. Проф. Александър Фол е бил почетен професор и член-кореспондент на Германския археологически институт, на Югославската академия на науките и изкуствата, на Европейското общество за култура "Медичи", на Американския биографичен институт - Рейли, на германската академия "Лайбниц", основана през 1700 г., и други.

НАД 370 НАУЧНИ ТРУДА

Проф. Александър Фол е автор на над 370 научни монографии, студии, статии и доклади на национални и международни конгреси и симпозиуми. Публикувал е 13 монографии върху тракийската политическа и социална история, религия и култура. Александър Фол е автор и на девет приказки за деца, в които разказва за историята на траките и за тракийския орфизъм, на хумористичната книга "Думи и образи" (1995), на есеистичната книга "Човекът във видовете време" (1998) и др. Трудовете му включват "Тракийско военно изкуство" (1969), "Демографска и социална структура на древна Тракия (I хил. пр. н. е.)" (1970), "Политическа история на траките. Краят на второто хилядолетие до края на пети век пр. н. е." (1972), "Тракия и Балканите през ранноелинистическата епоха" (1975), "Тракийският орфизъм" (1986), "Политика и култура в древна Тракия" (1990), "Тракийският Дионис. Част първа: Загрей" (1991), "Слово и дела в Древна Тракия" (1993) и "Тракийският Дионис. Книга втора: Сабазий" (1994), "Химните на Орфей" (1995), "Тракийският Дионис. Книга трета: Назоваване и вяра" (2002) и "Орфика магика" (2004). Последната му книга "Орфика магика 2" остава недовършена.

ПОЛИТИКАТА

Проф. Александър Фол е член на Българската комунистическа партия (БКП) от 1966 г. На 4 април 1981 г. е избран за член на Централния комитет на БКП, какъвто е до 8 декември 1989 г. От юни 1974 г. е заместник-председател на Комитета за изкуство и култура, а от април 1977 г. до декември 1979 г. е негов първи заместник-председател. В този период, на 10 октомври 1977 г. благодарения на застъпничеството му е открита Националната гимназия за древни езици и култури "Свeти Константин Кирил Философ". От 7 юни 1981 г. до 1986 г., той е депутат в Осмото Народно събрание, а от декември 1979 г. до 21 март 1986 г. проф. Александър Фол е министър на народната просвета.

ОТЛИЧИЯТА

Проф. Александър Фол е носител на редица отличия, включително на орден "Народна република България" първа степен за заслуги в областта на науката и образованието и по повод неговата 50-годишнина (1 юли 1983), на орден "13 века България" (8 септември 1984), на орден "Стара планина" първа степен за изключителния му принос към българската култура и по повод неговата 70-годишнина (1 септември 2003). Кавалер на Ордена за изкуства и науки на Франция (1998). Кавалер на ордена на Франция "Офицер на науката и културата" (2001). На 27 юли 2006 г. Община Казанлък учредява на негово име награда за проучване и популяризиране на тракийското културно наследство на територията на общината.

През 1992 г. проф. Александър Фол е определен от Международния биографичен център в Кембридж за мъж на 1991/1992 година. Отличието се дава за индивидуални постижения към международната общност. Американският биографичен институт го включва в сборника си "Пет хиляди личности на света", който излиза от 1967 г.

Проф. Александър Фол умира на 1 март 2006 г. на 72-годишна възраст.

https://impressio.dir.bg/litsa/nie-ne-se-chetem-edni-drugi-nie-se-odumvame-90-godini-ot-rozhdenieto-na-aleksandar-fol

[Hatshepsut]

От нашата Download-секция може да свалите книгите на Александър Фол:

- Александър Фол - Политическа история на траките https://bg-nacionalisti.org/BNF/index.php?action=downloads;sa=view;id=2473

- Александър Фол и др. - Подбрани извори за историята на българските земи в древността https://bg-nacionalisti.org/BNF/index.php?action=downloads;sa=view;id=2665

- Александър Фол и др. - Изследвания в микрорегиона на с. Драма. Югоизточна България https://bg-nacionalisti.org/BNF/index.php?action=downloads;sa=view;id=3316

- Александър Фол, Тошо Спиридонов - Историческа география на тракийските племена до 3 в. пр.н.е. https://bg-nacionalisti.org/BNF/index.php?action=downloads;sa=view;id=3420

- Никола Пашов - Курсова работа на тема: Александър Фол https://bg-nacionalisti.org/BNF/index.php?action=downloads;sa=view;id=4448

- Александър Фол - История на българските земи в древността (част 1) https://bg-nacionalisti.org/BNF/index.php?action=downloads;sa=view;id=5701

[Hatshepsut]

БНТ представя: Пътуване във времето с Александър Фол - 04.05.2022 по БНТ

„Пътуване във времето с Александър Фол“ - филм за прочутия български траколог професор Алексадър Фол - интелектуалецът, чиято харизма и интелектуален аристократизъм се простират отвъд времето и пространството.

Как се формира една личност, която в ума си може пътува във времето назад към праисторията и напред в бъдещото на информационните технологии?

Професорът, носещ името на добрия кентавър, който преподава наука и изкуства, поставя здравите основи на тракологията, като трасира политическата история, демографската структура, вярата и религията, които спояват това общество.

„БНТ представя“ ви очертава портрета на този голям учен и общественик във филма на Николай Василев, с участието на проф. Валерия Фол, проф. Сергей Игнатов, проф. Калин Порожанов, гл.ас. Ружа Попова, доц.д-р Теодор Леков, проф. Ваня Лозанова-Станчева, проф. Васил Николов.