• Welcome to Български Националистически Форумъ.
 
avatar_Hatshepsut

1 Юлий - Свети Врачъ

Започната отъ Hatshepsut, 17 Сеп 2018, 14:44:25

0 Потрѣбители и 1 гостъ преглеждатъ тази тема.

фолклор

Hatshepsut

1 юли - Свети Врач


Свети Врач е денят, в който празнуват баячките, врачките, правячите (чакръкчии); в някои краища е ден и на магьосниците. 
    На този ден народните лечители разпределят билките, набрани на Еньовден. В някои райони се коли курбан, другаде ходят на гости при баячи и лечители, носят им подаръци - кокошка, баница, питка, вино и зелени паници. 
    Езическият празник на баячките с течение на годините успешно се е адаптирал към деня на християнските светци-лечители Козма и Дамян и остава с постоянно фиксирана дата в календара. 
    В основата на ритуалите е одухотвореното схващане за болестта. Поради своята вредоносна същност тя често е олицетворявана като грозна, дрипава и зловеща жена, която обикаля нощем и тропа по портите на хората. Отворят ли й, те тутакси заболяват. Всички елементи в тази представа са в парадигматична връзка: грозота-старост-нощ-женско начало. Те маркират принадлежност към злото и смъртта (хаоса). Болестта идва от далечни краища (отвъд гори и планини) - от чуждото, неусвоено пространство, мястото, от което пристигат само злини. 
    И така, болестта, злото извършват пробив в окултурената зона и нарушават хармонията и реда, хаосът заплашва да надделее над космоса. За възстановяване на първичния ред, т.е. за изгонването на болестта обратно в неусвоеното пространство е необходим медиатор, човек, който има връзка с отвъдното и стои на границата между световете. Този медиатор, притежаващ свръхсила, е баячката, знаеща тайните и на  билките. В нейна чест (и за спечелване на закрилата и благоволението й) са жертвоприношенията на животни (птици), както и ритуалното даряване (цветът на паниците - зеленият, е символ на жизнеността, свежестта, природата; т.е. на онази сила, която е призвана да победи мрака, студа, смъртта).

http://margaritta.dir.bg/uli/0403kalendar_uli.htm


На св. Врач празнуват лечители, билкари, баячки, врачки. Те почитат  безсребрениците Козма и Дамян, изцелявали от тежки душевни заболявания и физически недъзи.  Затова на този ден разпределят набраните на Еньовден билки. Жените не работят нищо, за да не се разболее човек от семейството или пък домашните животни. Единственото, което могат да правят, е да месят хляб и да го раздават за здраве. На някои места се правят курбани. Вечерта срещу празника болни, слепи и недъгави хора отиват да преспят в църкви или в параклиси, посветени на светците, а на сутринта се измиват на аязмото.

Тъй като празникът е в непосредствена близост до Петровден, ,,близнаците" Петър и Павел, и ,,техният брат" св. Врач  формират в традиционния календар, в района на Родопите, специфична свещена триада. В Троянския и Тетевенския Балкан вместо св. Врач, като трети член на тази триада, се почита тяхната ,,сестра" Елена – неканоничният й празник също е на 1 юли (по-рядко на 30 юни). В този регион св. Елена се тачи като покровителка на болестта синя пъпка (антракс). Затова жените не трябва да работят с игли и куки, тъй като вярват, че ако се убодат, раната ще се възпали неизлечимо.

Християнската църква почита светците лечители Козма и Дамян, живели в околностите на Рим през ІІІ век. Бог им дарил чудотворна сила да лекуват всякакви болести. Лекували даром, затова ги наричат безсребреници.

На днешния ден празнуват именниците: Козма, Кyзман, Кузо, Дамян, Дамяна, Даме. Честит празник, да са живи и здрави!

http://kulinar.blog.bg/hobi/2009/07/01/dnes-e-sv-vrach-sv-bezsrebrenici-kozma-i-damian.356750

Hatshepsut

Свети Врач

По традиция и обичай всяка година на 1 Юли се отбелязва деня на ,,Лечителите". Свети Врач е народен празник на всички лечители, врачки, баячки и билкари. Християнски култ свързан с вярата в светите лечители Кузма и Дамян, чието житие е изпълнено с много чудотворства, свързани с изцелението на глухота, слепота и др.

Вечерта срещу празника болни, недъгави и незрящи хора отиват да преспят в църкви или параклиси посветени на светците.

Този празничен ден се смята за ,,тежък" и на него не трябва да се работи, за да не се разболее човек от семейството или домашните животни. Принасят се курбани за здраве, а болните посещават лечебни извори, като непременно оставят отпечатък от своите дрехи, за да остане завинаги там болестта им. Изнасят се набраните билки от врачките и баячките, като се сортират коя билка за коя болест се употребява.

В миналото, християнския празник посветен на двамата братя лечители е разпространен предимно в Източната Римска империя. В България най-ранната поява на изображенията им върху иконите датира от XII век. Популярността им се дължи на умението да лекуват. Житеието им е изпълнено с чудотворства, свързани с изцеряването на нелечими болести и недъзи. Поради тези си умения, те са известни и под названията – Св. Врачове, Св. Врачи, а поради факта, че не са взимали възнаграждение за делата си и като Св. Безсребренници Кузма и Дамян.

Приказка

Имало едно време по нашите земи голяма и пълноводна река, която разделяла полето от Балкана и пазела хората от Злите сили оттатък планината. Зад баира на реката живеел белобрад старец със своята дъщеря. Той можел да говори с птиците и животните, познавал всички билки и умеел да лекува. Всички го обичали и почитали като бог, защото ги лекувал и се грижел за тях. Не минавал и ден без някой да прекрачи прага му. Хората му се отблагодарявали, като му носели храна и плодове. Всички в този край живеели здрави, щастливи и дълголетни.

Владетелят на подземното царство, обаче, бил сърдит и ядосан на белобрадия старец. Изпращаната от него на земята старица Смърт, често се връщала с празни ръце и в неговото поданство, залючените души намалявали. Царят решил да изпрати вестоносци при лечитея, с дарове, за да спре той да лекува хората.
Белобрадия старец отхвърлил даровете на царя и върнал вестоносците обратно. Разгневен господарят на подземното царство изпратил зла магьосница да накаже добрия лечител. Магьосницата пратила на лечителя и неговата дъщеря бурни ветрове и страшни огньове, които запалили тяхната къщурка. В пламъците на огнената стихия стареца обгърнал с ръце дъщеря си, за да я спаси. Но магьосницата го превърнала в змия, а дъщеря му - в чудна чаша. Така прегърнати двамата били вкаменени за вечни времена. Останали и до днес, превърнати в символ на неизпепелената сила на медицината.

http://bolesti.vlez.bg/?showpage=2111

Similar topics (5)

649

Отговори: 3
Прегледи: 1439

1953

Отговори: 1
Прегледи: 131

600

Отговори: 2
Прегледи: 656