Народенъ календаръ 11-18 Юний (Вартоломеевдень, Видовдень, Свети Елисей)

[Hatshepsut]

Народен календар 11-18 юни

(Вартоломеевден, Видовден, Свети Елисей)

Седмицата от 11 до 18 юни минава под знака на три народни празника – Върти-удри (11 юни), Лисо (14 юни) и Видовден (15 юни).

Българинът ги свързва с времето, когато слънцето се обръща към зима, дните започват да стават по-къси, а нощите – по-дълги. Затова всички с нетърпение очаквали изгрева, за да бъдат благословени от небесното светило.

В основата и на трите празника е историята за четиримата братя градушкари - Герман, Вартоломей, Лисе и Видо, които имали власт и сила над природните стихии – летни градушки и зимни бури. В народните вярвания градушката идвала като възмездие за греховете на човека. Благословени били онези, които живеели според божиите закони и правели добрини, но лошите, завистливите и алчните били жестоко наказвани. Оттам идват предупреждението: "Всяка коза за свой крак, но като дойде Видовден ще видим!" и старата приказка „Скоро ще дойде и Видовден".

Своята почит към светците Вартоломей, Лисей и Амос българите изразявали като жените не подхващали никаква работа, а мъжете не излизали на полето и не извеждали животните на паша. Така се надявали да измолят тяхната благословия, да се предпазят от тежки болести - влисване, парализа и други; да не ги сполетяват бури и гръмотевици през лятото, снежни виели и вихрушки през зимата.

В някои краища св.Лисей се мислел за покровител на болестта лисо. От нея страдали само мъжете, които оставали гологлави и голобради. За да бъдат предпазени от болестта, жените приготвяли кръгли обредни хлебчета, които раздавали и палели свещи и кандила в памет на светеца. А мъжете събирали различни билки, които разпръсквали върху главите си. Къпели се в река или извор, като влизали във водата от лявия бряг или страна. Изливали изворна вода през левия ръкав на палтатата си. Тези имитативни ритуали ергените изпълнявали с надеждата да им порасне дълга и буйна коса, гъста брада и хубави мустаци, като на другите мъже.

В други селище пък Видовден свързвали със здравето на очите и виждането. В Граово, например, в навечерието на Видовден поставяли китка трендафил в дъждовна вода, събрана от листата на растението вида лугачка, с която след това лекували болни очи. Момите се миели с "видовденска" вода, за да са хубави и буйни косите им, да изглеждат свежи и красиви пред момците.

Има села, които посвещават празника на Св. Вит. Светецът живял в края на III век и началото на IV век. Той е патрон на актьорите, танцьорите, кучетата, болните от епилепсия, пазител на хората от отровни змии, гръмотевици и градушки.

Свети Вит е патрон и на Прага (Чехия), както и на областта Саксония (Германия). Смята се, че именно саксонските миньори (наричани Саси) донесли почитта към светеца в тази част на Балканите.

В Сърбия пък се смята, че на този ден са се случили и ще се случват едни от най-значимите за историята на страната събития.

https://frognews.bg/

Според традиционните народни земеделски норми до празника на св. Елисей стопаните трябва да са засели просото. Поговорка казва: ”До Елисей ако не си сял, няма да жънеш!” В областта на Странджа в деня на св. Елисей бременните булки не похващат никаква работа, за да родят здрави деца и да не страдат от “лихо” (белези и рани).

На 15 юни е Видовден или Вида. В Западна България денят на св. Елисей образува единен празничен комплекс със следващия ден - Видовден. Според старо народно поверие “Елисей и Вида са брат и сестра”, които “пускат градушката”. Техен помощник бил св. Марко Градобия, който носел ледените зърна на градушката в кошницата си. Бабите казвали: “Видо-види, Герман гърми, Въртоломей гърми и върти, а Лисе - лиска, та вали!” Рано сутринта на Видовден жените тръгват по полето да събират билки и най-вече “видова трева”, която според народната вяра лекувала слепота. С росата от билките измиват за здраве очите си. Вярва се още, че на Видовден всичко сторено излиза наяве и всеки ще си плати за извършените злини.

novinar bg

[Hatshepsut]

11 юни - Свети апостол Вартоломей, летни Въртоломей

Всяка година на 11 юни християнската църква почита светите апостоли Вартоломей (наричан още Натанаил) и Варнава, които проповядвали Христовата вяра и загинали мъченически за нея. Св. Вартоломей бил един от 12-те апостоли, които вървяли след Спасителя. Той разпространявал християнското учение в Мала Азия и в далечния Изток - в Индия. По-късно посетил и Армения, където обърнал към вярата много езичници. Там бил разпнат на кръст от враговете си с главата надолу.
 Апостол Варнава бил роден на остров Кипър и проповядвал християнството в Антиохия и Италия, като поставил основите на християнската община ¬ в Милано. Бил убит на остров Кипър от тълпа разярени юдеи - езичници. В негова чест там построили храм. Евангелските предания разказват за чудесата, които извършвали двамата апостоли.

В българската народна традиция двамата светци се почитат като покровители на небесните стихии, градушки и гръмотевици и защитници от природни бедствия. Св. Вартоломей се приема като един от четиримата светци „градушкари” (останалите са Герман, Елисей и Вида). Наричат го Въртоломей, Въртолом, Върти-удри, Върти-ломи. Вярва се, че Въртоломей и Варнава са брат и сестра или, че Въртоломей е брат на Герман. Много популярен е изразът: „Герман гърмял, Въртоломей въртял облаците, а Варнава ги връщал”. В деня на св. Вартоломей стопаните не трябва да похващат никаква полска работа. Когато градушка удари нечия нива казват, че стопанинът й не е спазил обичаите и е излязъл да работи на празника. На този ден не трябва да се впряга добитъкът, а жените не си мият главите, за да не станат “въртоглави” и “щури”, т. е. да не страдат от главоболие и световъртеж.

novinar bg

Българите наричат празника „Въртоломей”, „Въртомоляй”. В традиционните народни представи апостол Вартоломей е единият от четиримата светци „градушкари”, най-известен от които е Герман (другите двама са Лисо и Видо). Според народните представи на празника на св. Вартоломей слънцето се завърта, тръгва към зимата и „играе”, когато изгрява. Затова хората ставали много рано сутрин, за да видят как слънцето се завръща към зимата. Вярва се, че когото слънцето „види”, той ще бъде здрав, весел и честит през годината. През целия ден на празника Въртоломей стопаните не трябва да работят нищо на полето, за да не падат градушки, да не извиват бури и да няма пожари, които да унищожат реколтата. Този ден традиционно се празнува за предпазване от „въртоглавие” (световъртеж). Жените не трябва да мият главите си, за да не станат „щури” и „въртоглави”, да не ги боли главата, да нямат световъртеж и да не полудяват. Пак затова не трябва и да се впряга работният добитък.


Вярва се, че св. Въртоломей е един от четиримата светци градушкари, затова този ден се празнува в негова чест като защитник от град, гръм, светкавици и суша. 
   На празника е забранена всякаква работа. 
   На небосвода се появява Квачката (Власи, Плеяди), която влияе зле на домашните животни. 
   За предпазване на хората и добитъка се месят питки и се раздават по съседите. 
   В народните представи св. Вартоломей (по народному св. Въртоломей) е брат на св. Елисей (Лисо) и на св. Вида (Видовден). На техните празници в някои краища се извършват гадания каква ще бъде годината и реколтата. Те също се почитат като защитници от природните бедствия. Поговорката "ще дойде Видовден" (в смисъл: ще се разбере истината) остава във връзка с гаданията, но и също с глагола виждам (видя). В някои райони празникът Лисо (св. Елисей, 14 юни) е в чест на болестта лисо, от която опадва косата на човек (олисява). Меси се обреден хляб (колач) и се раздава на близките. Болните лекували с баяне, билки, опушване, поливане ири наричане. 

   Празнуването на летния Въртоломей (Върти-удри или Върти-сучи) е своеобразно продължение на летния Тодоровден. В центъра на обредността стои защитата от летните градушки и суши. Не случайно в народните представи св. Въртоломей е един от главните помощници на св. Илия-градушкар. А всички светци-градушкари имат предхристиянски черти, олицетворяващи слънчевия небесен огън. 
   Защитните функции на тази обредност се изразяват в забраната за работа, както и раздаването на житната жертва - за омилостивяване на митичните сили (Квачката, Лисо) и за измолване закрилата на св. Вартоломей.

http://margaritta.dir.bg/0402kalendar_uni.html

[Hatshepsut]

Народни традиции по Видовден


Видовден е свързван с култа към Слънцето, Снимка Flickr CC

"Всяка коза за свой крак, но като дойде Видовден, ще видим!"

Това е фраза, позната на повечето хора, но за произхода й се знае малко. Поверията за произхода на този своеобразен празник са различни. Някои свързват името Вида с името, което носи сестрата на Въртоломей и Елисей – двама светци-градушкари. До някъде има логика в това, тъй като в средата на юни градушките са нерядко явление.
 Видовден се празнува на 15 юни (28 юни по стар стил) предимно в рударските селища на Балканския полуостров. В България се отбелязва предимно в райните на Годеч, Брезник и Трън.

В Черна Гора, Хърватска и Сърбия, това е един жив празник, на който местните почитата свети Виду – християнският аналог на езическия бог Виду.  В Черна гора и Херцеговина в навечерието на Видовден хората палят пред домовете си огньове от слама и сухи клони, които се прескачат от несемейните, докато извършват ритуала, повтарят: "У име Бога и светого Вида". Смята се, че това е една практика, целяща предпазването от градушки.

В Саксония и Чехия видовден е свързван със свети Вит, който е закрилник на зрението. Светецът е живял в края на III и началото на IV век. Той също е патрон на актьорите, танцьорите, кучетата, болните от епилепсия, пазител на хората от отровни змии, гръмотевици и градушки. Празникът се отбелязва с шумни градски и селски празненства, изпълнени с весели игри и живописни пазари. На този ден в много райони на Средна Европа,  хората които имат зрителни проблеми стават рано призори, и със свежи клонки овлажнени, от утринна роса по растението „видовиня" или „вида", наричано на някои места и„огнивче" или „лугачка", напръскват очите си. Разказвали се предания как слепите проглеждали. Вярва се, че тази роса има лечебно действие и изцелява болните. Росата се събира в шишенца и се използва през цялата година при „очобол". Интересен факт е, че екстрактът от „видовията" се използва дори при приготвяне на съвременни препарати за очни заболявания от някои световноизвестни фармацевтични фирми.

Гадателни практики и обреди

У нас Видовден е свързан и с култа към Слънцето, затова хората посрещат изгрева му с вярата, че това ще им даде здраве и сила.В района  на Брезник, където са запазени традициите на този ден, честването се осъществяна в местността „Чешко пазарище" до село Вискяр, където вероятно в миналото на този ден са спирали и разгръщали подвижните си сергии чешки търговци. Те освен, че продавали донесените от Запад дрънкулки, разказвали за един различен живот и по този начин давали надежда на местните за промяна.

В Граовския край на този ден се изпълнявали и любовни практики и обреди. Момите миели косите си с видовска вода, за да са хубави и буйни и за да привличат момците. В нощта срещу празника отрязвали три стръкчета от растението шавар и всеки един наричали с името на ергена, по когото се заглеждали, който стрък порасне най-много до другия ден, този момък щял да бъде техен.

На този ден събирали роса за изцеление и любов, Снимка Flickr CC

Много от обредните практики, свързвани с Видовден до голяма степен повтарят вярвания и традиционни обреди, свързвани с други календарни празници, например новогодишните или еньовденските. Всичко това е свързано с новото начало и възраждането във всичките му измерения.
Видовден е ден за равносметка и разплата, много хора са вярвали, че на него ще излязат на светло всички истини и лъжи, всички грехове и свети дела и всеки ще поеме полагащата му се отговорност. Затова и фразата „Ще дойде Видовден" и днес се използва много често.

http://club50plus.bg/life/family/2939-vidovden-tradicii.html

[Hatshepsut]

15 юни - Видовден

„Одила е Вида низ мала градина,
Биле е брала, вода сбирала,
очи да мие, здравье да добие…”

Сигурно всеки от нас е чувал израза „Ще дойде Видовден”, „Всяка коза на свой крак, но като дойде Видовден ще видим”. Смисълът на това е, че ще дойде денят на възмездието, когато всеки ще си получи заслуженото и ще бъде наказан за сторените дела.

Произход на празника

Денят Видовден се отбелязва на 15 юни /28 юни по стар стил/. Няма сведения да съществува светец с подобно име и този ден не е включен в църковния календар. Произходът му се свързва с легенди и предания от езически времена. На тази дата се почитат двамата светци Елисей ( Лисе ) и Вартоломей и тяхната сестра Вида. Това е денят за предпазване от градушки и други природни бедствия. Елисей и Вартоломей, както и Герман ( също смятан за техен брат ), са известни още с името „светците - градушкари”, които изпращат природни стихии, най- вече градушки. Те поразяват провинилите се, които заслужават наказание. Именно тук трябва да търсим и произхода на израза: "Ще дойде Видовден". Природните бедствия и злините поразяват виновните и един ден ще стане ясно кои са те.

Суеверия и вярвания

15 юни в народната митология е като „денят на Страшния съд”, когато всеки очаква възмездието си. Вида наподобява римската Темида, която отсява истината от лъжата. Защото от хилядолетия хората са вярвали, че дори и съдът да сгреши, идва Видовден, когато всичко си идва на мястото и всеки съгрешил получава наказанието си.

Освен с предстоящото възмездие, в България денят се свързва и с култа към Слънцето. Хората го посрещат в ранни зори, вярвайки, че то ще им даде здраве и сила. Младите момичета изнасят дрехи от чеиза си и ги простират по оградата, за да се огреят от слънцето и да се видят от момците и съседите.

Както на много други празници, така и на Видовден се изпълняват „любовни ритуали” и гадания. В навечерието на празника момите се мият с „видовенска” вода, събирана от росата по растенията. Вярвали са, че тази вода ще направи косите им по-буйни, а лицата им по-красиви. Отрязвали са три стръка от растението шавар и са го наричали с имената на младежите, които харесват, вярвайки, че до края на годината ще се задомят за този младеж, чийто стрък е пораснал най-висок.

Къде се празнува в България

На този ден не се работи, за да не се предизвикат светците „градушкари”. Днес най-активно празникът се чества в Годечко, Брезнишко и Трънско. В района на Граовско Видовден се почита като празник на здравето на очите и против слепота. Смята се, че тази традиция идва от Европа. Хората, които имат проблеми със зрението, на този ден стават рано и пръскат очите си със свежи, мокри от росата зелени клонки. Според някои предания, благодарение на това много слепи са прогледнали.

След неофициален спор между Трън, Годеч и Брезник, накрая Брезник „патентова” Видовден. На 15 юни в града се организира граовски събор и фестивал в чест на празника. Видовденският събор се провежда от древни времена в местността Кална бара /на мястото Стари Видовдън/ в с. Бабица, Брезнишко на 15 юни. Съборът продължава 3 дни и основно време за търговия. С времето традицията се променя и днес вместо сергии, на събора се представят основно фолклорни представления. От 1990 година се възстановява традиционното име на събора „Видовден”. В момента той се провежда пред читалището в град Брезник, като съхранява автентичния си характер.

Видовден в Европа

Този ден се отбелязва не само в България, но и в Сърбия, Босна и Херцеговина, Черна гора, Хърватска и други страни. В тези страни се празнува денят на Свети Виду, по подобие на езическия бог Виду. В навечерието на празника се палят огньове от сухи клони, които се прескачат от незадомените. Вярва се, че по този начин всички в дома ще бъдат предпазени от градушки и бедствия.

Именно от Чехия и Саксония идва вярването, че това е ден на зрението и против слепотата. В тези райони Видовден е посветен на Св.Вит, закрилник на зрението, живял в края на 3-ти век.

Мистика и заклинание за здраве и благоденствие, Православие и Католицизъм, вярата, че за всеки все някога ще дойде този, Видовден се вплитат в един особен празник, точно в средата на годината.

https://www.hera.bg/s.php?n=3234

[Hatshepsut]

Видовден има за всички, вярвали някога

„Всяка коза за свой крак, но като дойде Видовден, ще видим!“ Тази популярна българска поговорка присъства в езика ни от незапомнени времена. Изричаме я като предупреждение, че стореното зло рано или късно излиза наяве и бива наказано.

В традиционните представи на българина Видовден има за всички, особено за хората, които с лекота нарушават човешки и божии закони. Има и такъв народен празник, наречен Видовден, с постоянна дата на 15 юни. Разпространен е най-широко в Западна България, а също и отвъд западната ни граница. Отбелязва се в чест на Вида, която, според народната вяра е сестра на двамата светци − градушкари Вартоломей и Елисей. Прието е, че на този ден не трябва да се работи, за да не се разгневят градушкарите и да поразят реколтата.

Друго поверие гласи, че братята са четирима − Герман, Вартоломей (народът го нарича Въртоломей), Елисей (наричан Лисé) и Видо или Видьо. Празникът на Герман е на 12 май. На същия ден православната църква почита паметта на св. Герман – патриарх на Цариград през VIII в. и враг на иконоборството. Според народните представи св. Герман или Джерман е езическо божество − господар на стихията град, която народът ни галено нарича градушка. На неговия празник също не се работи. На 11 юни църквата чества св. Апостол Вартоломей, проповядвал в Индия − ученик на Христос, получил от него силата да прави чудеса и да лекува, разпънат на кръст и загинал мъченически в Армения. Народът ни го почитал като закрилник от летните градушки. На неговия ден в някои селища се извършват гадания каква ще бъде годината и реколтата. Непосредствено преди Видовден е Елисей, Лисей, Лисὸ, Лисé − на 14 юни. Светият пророк Елисей, ученик на пророк Илия, получил неговия плащ и пророчески дар при възнесението на учителя си. В народните представи Елисей предпазва от косопад. Освен това е дух, който носи болестта, но също така може да я излекува. До Елисей завършва сеитбата на просото. Има и поговорка: „До Елисей ако не си сеял, няма да жънеш“. На Елисея, в навечерието на Видовден, хората ходели в полето и там се поливали с отвари от билки и давали обети за изцеление. Чак след това идва денят на сестрата Вида (или на брата Видьо). Любопитно е, че в църковния календар няма светец или светица с подобно име, но Видовден се празнува винаги след св. Елисе, на 15 юни по нов стил, както и на 28 юни по стар стил.

Днес празникът присъства по-скоро като вярване за неизбежното наказание за грешниците, но в някои райони продължават да го почитат. На Видовден хората трябва да станат рано, за да видят как изгрява слънцето. Вярва се, че това ще ги направи здрави и весели.



Според традиционната вяра градушката, както и другите природни бедствия, идва като божие наказание за извършен грях. В това учените виждат и връзката с Вида и Видовден – братята са повелители на градушките, а сестрата гледа отстрани и вижда кой какво прави.

В някои райони на България, на Видовден младите момичета изнасяли дрехи от чеиза си и ги простирали по оградата, за да ги види слънцето, както и хората от селото. Едно предание уверява, че денят е свързан със зрението. Затова хората, които имат проблеми със зрението, на този ден ставали рано и пръскали очите си с росата от зелени клонки.



На този ден празнуват и всички, които носят имена, производни на Видо и Вида. Сред тях са Виден, Видена, Виделина, Видослав, Видослава и др.

https://bnr.bg/radiobulgaria/post/101292335/vidovden-ima-za-vsichki-varvali-nakoga