27 Октомврий - Мишкинъ день и Свети Несторъ

[Hatshepsut]

27 октомври - Мишкин ден и Свети Нестор

Автор: Инна Георгиева

Източник: https://www.hera.bg/s.php?n=276

На 27 октомври църквата почита Свети Нестор. В иконите обикновено се изобразява като млад мъж с копие в ръка.

Житието на свети Нестор е свързано с това за свети Димитър. Историята разказва, че Димитрий (Димитър) бил хвърлен в тъмницата на Солун, заради проповядване на християнство. Нестор, млад, с едва набола брада юноша, бил негов ревностен последовател.

Междувременно царят Максимиан устройвал гладиаторски игри, в който прочут борец - Лий, се биел с християните, след което ги хвърлял отвисоко върху копия, обричайки ги на мъчителна смърт.

Подкрепен за желанието си от Димитрий, Нестор решил да се изправи срещу великана Лий, а Бог му дал сила да го надвие. Ядосан обаче Максимиан, заповядал да посекат с меч Нестор, а Димитрий да бъде пронизан с копие в килията си.

Както и в много други житието на светията е преплетено с български традиции и обичаи.
27 октомври в много краища на България се нарича Мишкин ден (Мишин ден, Нистор, Разпущене).

Според една от легендите именно, когато Нестор промушил с копие корема на боеца Лий от там изскочили за първи път мишките. Друга легенда пък казва, че мишките се пръкналия на белия свят от самия дявол, когато влязъл в църква и помирисал тамян.

В дните на календарен преход в българските обичаи се срещат различни демони и злини - вълци, мишки, вампири, духове и българина винаги се опитва чрез ритуали да ги омилостиви или излъже за да не пакостят.

По традиция на този ден най-възрастната жена в къщата със затворени очи замазвала с кал или тор огнището и пода на зимника. Ритуално друга жена я питала "Какво правиш?", "Мажа очите и устата на мишките" - отговаряла тя три пъти, като при всяка магия.

На Мишкин ден жените не бивало да шият, "за не да ядат мишките посевите с острите си зъби". Изключение правел само един от ритуалите в който, стопанката зашивала с червен вълнен конец предния и задния край на полата си или парче плат. Домашните я питали като в по-горния ритуал какво прави, на което тя трябвало да отговори, че маже устата и очите на мишките. Освен по време на ритуалите на Мишкин ден думата "мишка" не се произнасяла за да не мислят мишките, че ги канят у дома. Не се бъркало и брашно, нито се давало на заем, не се ползвали остри инструменти - брадви, ножици, нож, куки.

В някои краища на България на този празник се приготвя обредна пита за мишките. Още преди да бъде изпечена я нашарвали с лапата на котката. Питата намазвали с мед и изяждали у дома, за да не ядат мишките хляба на хората.

На други места пък, ако имало много мишки в селото, правили ,,Мишкина сватба". В нея ритуално две жени (единствени с две еднакви имена в селото), улавяли мъжка и женска мишка - накичвали ги като младоженци и ги слагали завързани една за друга в кошница. Момите и ергените в селото участвали в "сватбената процесия" ставайки ,,кумове", ,,девери" и други персонажи от сватбената процесия. Под съпровод от сватбарска музика цялото село изпращало младоженците. Пускали ги в реката или гората "да се женят надалече", а след тях се смятало, че тръгват и другите мишки от селото. След магическия ритуал, хората сядали на големи трапези - така както повелява една сватба.

В южнобългарските земи на Тракия, Странджа и отчасти Пирин, Мишин ден се чества на 24 ноември в деня на Света Катерина.

[Hatshepsut]

Миши празници

Мишите празници, известни и като Мишинден, Мишкинден (Изт. България); Погàнци, Погàншляк (Западна България); Мишовѝна, Мишàко, Очòвден (Югозападна България), са част от празничната система в българския народен календар и се празнуват в чест на мишките, за да не правят те пакости по храната, дрехите, зърното и т. н.

Празниците са с времетраене от един до три дни (по-рядко седем) и са различно ситуирани в астрономическия календар. Най-често са в деня на Свети Нестор (27 октомври), но в Източна Тракия те се почитат на деня на Света Катерина (24 ноември), а сред рупците в Странджа и Родопите - на Трифоновден (Трифунците - 1, 2 и 3 февруари).

На този ден рано сутринта най-старата жена от къщата отива в обора и взима най-прясното изпражнение на кравата и с него мазва стените на огнището, кътовете и праговете на вратата; мазва хамбара и зимника. Когато се измаже всичко, което се смята за необходимо, остатъка се лепи над горния праг на вратата. На някои места в България за тази цел се ползва кал. Докато извършва тези действия, жената трябва да е със затворени очи (зажумяла). Вярва се, че по този начин се "замазват" очите на мишките и те остават слепи през годината.

На места в България се палят снопове тръни и една от домакините върти запалените снопове с думите: "Бягайте, мишки, плъхове, защото ви гонят Свети Димитър и Свети Нестор с огън и тръни!"

Другаде (в Източна Тракия) стопанката шие върху парче плат, за да зашие устите на мишките, след което го хвърля в огъня.

Като цяло през този ден не се извършва женска работа.

http://bg.wikipedia.org/wiki/Миши_празници

27 октомври в много краища на България се нарича Мишкин ден (Мишин ден, Погàнци, Погàншляк, Очòвден, Нистор, Разпущене).

Народът ни го празнува св чест на мишките. Може би защото според една от легендите именно, тези зловредни същества изскочили от корема на езичник, когато Нестор промушил с копие в корема. Друга легенда пък казва, че мишките се пръкналия на белия свят от самия дявол, когато влязъл в църква и помирисал тамян. Каквато и да е истината българинът смята че мишката е зъл дух, който трябва да бъде умилостивяван, и няколко пъти в годината прави това. Известни са още като погàнзи, бугàнеци, мишките в българските народни вярвания са олицетворение на нечистите сили. Смята се, че ако мишка премине през разкрача на човек, ще го сполети нещастие. Появата на много от тези гризачи през годината вещае студена зима, глад и болести, а ако в къщата се въдят много от тях – то се смята, че някой от домочадието краде. Често мишките са назовавани с табуистични имена като момци, глухари и др.

Целта на мишите празници е чрез празнуване и различни магически ритуали да почетат и умилостивят духа, да предпазят къщите и земите от набези, да прогонят вредните животни надалаче.

По традиция на този ден най-възрастната жена в къщата със затворени очи замазвала с кал или тор огнището и пода на зимника. Ритуално друга жена я питала ,,Какво правиш?", ,,Мажа очите и устата на мишките" – отговаряла тя три пъти, като при всяка магия.

На Мишкин ден жените не бивало да шият, ,,за не да ядат мишките посевите с острите си зъби". Жените зашиват задния край на полите с червен вълнен конец.

Освен по време на ритуалите на Мишкин ден думата ,,мишка" не се произнасяла за да не мислят мишките, че ги канят у дома. Не се работи, за да не нападат мишки брашното и житото. Не се бърка в брашно и не се дава на заем. Жените на трябва да използват остри предмети и сечива, не режат с нож или ножици, не се секат дърва, на плетат с куки.

На места в България се палят снопове тръни и една от домакините върти запалените снопове с думите: ,,Бягайте, мишки, плъхове, защото ви гонят Свети Димитър и Свети Нестор с огън и тръни!"

Вярват, че ако на този ден се посадят овошки или лоза, те със сигурност ще се хванат.

http://www.eurochicago.com/2010/10/dnes-e-sveti-nestor-i-mishkin-den/

[Hatshepsut]

Свети Нестор и празникът на мишките

На 27 октомври Православната църква почита паметта на свети Нестор. Сред българите този ден е известен като ,,Мишкин празник", ,,Митляци", ,,Пуганци" или ,,Пуганшляко" (поганец означава езичник и е табуирано название на мишката.
Според легендата мишките, змиите и къртиците изскочили от разпорения корем на прочутия боец Лий, когото свети Нестор успял да победи в битка.

Друго предание разказва, че всички тези гадини излезли от тялото на дявола, когато то се пукнало от миризмата на тамяна. И тъй като мишките винаги са били напаст за хората – за дома и за стопанството, на тях е отреден специален празник. Обредността през тези дни (един или три) е свързана главно към умилостивяване на гризачите.

По традиция на Мишкин ден най-старата жена замазва с кал или тор огнището и пода на зимника. Докато тя маже със затворени очи, друга я пита: ,,Какво мажеш, бабо?". Тя отвръща: ,,Мажа на мишките очите, че да ослепеят и да не ядат дрехите и житото!". Думите се повтарят три пъти.
През мишите празници се спазват и някои забрани.
Жените не използват остри предмети и сечива – не режат с нож и ножица, не секат дърва, не бодат с игли и не месят хляб, за да ,,не косят мишките с острите си зъби дрехите и посевите".

Изключение прави само един от ритуалите, в който стопанката зашива с червен вълнен конец предния и задния край на полата си. Докато шие, децата я питат: ,,Какво шиеш, бабо?". Тя отговаря: ,,Шия на мишките очите". Освен по време на ритуалите на Мишкин ден думата ,,мишка" не се произнася, за да не мислят мишките, че ги канят у дома.
В някои краища на България на този празник се приготвя обредна пита за мишките. Още преди да бъде изпечена я нашарвали с лапата на котката. Питата намазвали с мед и изяждали у дома, за да не ядат мишките хляба на хората.

В чест на мишките празниците са няколко. В някои райони на България мишите дни съвпадат с първите три дни на месец февруари (Трифонците). В други части на страната Мишкинден се почита на ,,чистия" или ,,Песи понеделник" след Сирни заговезни. В Тракия – на света Катерина (24 ноември) и периодът на ,,Мръсните дни" от Коледа до Водици.
Ако през годината се навъдят много мишки, във времето от Димитровден до Архангеловден старите българите изпълняват обичая ,,Мишкина сватба". За целта две жени (с еднакви имена) хващат една женска и една мъжка мишка. Поставят ги в кратунка или кошница. Връзват ги с връвчица и ги ,,стъкмяват като младоженци".

Цялото село се събира ,,да ожени мишките". Едни са кумове, други девери, а трети сватове. Всички, придружени от музиканти, се отправят към някоя висока могила, към река или в дън гората.
Когато кошницата с двете мишки се остави на могилата или в гората, се пожелава ,,мишките да се оженят в друго село и да не се връщат повече". Ако се тръгне към реката, мишките се давят в нея, след като ,,попът ги е венчал".
След тези ритуали се организира обща празнична трапеза, пеят се песни, играят се хора, като при истинска сватба. Чрез този обред ,,погребение-сватба" се цели да се предотврати опасността от гризачите.

http://www.desant.net/show-news/28709/

[Hatshepsut]

Мишинден

Краят на октомври е и зимата постепенно настъпва, Димитровден мина и слънцето, което стояло цяло лято над главата на селския човек от преди 100 години, който е работил от ранно утро до късна вечер, греело по-слабо. Сега вече било времето за почивка на селянина - нямало никаква земеделска работа. Всичко от полетата било прибрано по мястото си, зимнината била готова. И точно тогава, в тази идилия, се появявал враг, който тършувал из зимнината. Този враг бил мишката. И макар да е малка, в нея човекът виждал нещо, което било способно да унищожи всичко. Криела се навсякъде в къщите, в кошовете, в хамбарите, нищо не можело да я спре. И в този случай, селяните търсели помощно средство, което да ги спаси от мишката. Сега ще си кажете котки нямали ли са. Имали са, но котката я успявала да я хване хитрата мишка, я не успявала. И когато селянинът виждал, че опитите да убие мишката се оказвали неуспешни, търсел други начини и решавал да подходи с добро и да я омилостиви. Та в нейна чест, устройвал празникът, естествено наречен - Мишинден.

И така, на днешния ден, 27 октомври, който е и денят на Св. Нестор, хората в миналото празнували специален ден на мишката. Легендите разказват, че мишката се създала от удара, който Господ нанесъл на Нестор. А от митологична гледна точка - мишките предсказват природни бедствия - бури, земетресения. Появата на мишка в къщата се свързва също и със предстоящи смърт, болести или бедност. Важен знак била появата на много мишки в една къща. Във връзка с това, се тълкувало, че ако се появят много мишки, от тази къща се краде. А ако мишките опустошат дома, това сочело, че в него има съпружеска невярност.

Приготовленията за празника започвали още от вечерта. Стопанката измитала цялата къща, почиствала оборите, избите, кошарите - всичко, защото на следващия ден не трябвало да се мете. По-надолу в текста ще споменем какви били и другите забранени действия на празника, а сега нека да продължим да разглеждаме приготовленията, свързани с него. И така, разтребвала се цялата къща, житото, ечемик, овес и всичко, което било необходимо, се изкарвало от хамбарите. Пресявало се брашно - задължително три пъти, и от него се замесвала пита, която наричали "турта". След като се опече питата, я начупвали на "коматчета" (парченца) и във всеки ъгъл на къщата слагали по едно парче, за да си хапне от тях мишката и да е омилостивена преди празника.

На следващия ден, в ранно утро настъпвал самият празниик и всички обредни действия, свързани с него. Още преди да изгрее слънцето, стопанката, най-старата жена в къщата, ставала и взимала тор от воловете или от биволите и малко от него намазвала по всички стени на къщата, на хамбарите, на кошовете. След нея обикаляла по-млада жена и я питала: "Какво мажеш, мамо?", а по-старата отговаряла "Мажа на мишките очите!". След извършването на този обред, жените се връщали в къщата, измивали си ръцете и очаквали същинската част на празника, която била изпълнена с веселие и богати трапези.

Както споменахме в началото, на Мишинден било забранено да се мете. На този ден не трябвало също жените да предат, да плетат или пък да тъкат. Не се бъркало и в сандъци, кошове, каци или хамбари, за да не изядат мишките зимнината и да не се развъждат. Друга забрана гласяла, че не трябвало на този ден да се споменава името на мишките.

От всичко описано може да се разбере, че мишката е била голям враг на човека в миналото. И старите хора вярвали, че всичко, до което мишката се докоснала, трябвало да се почисти много добре преди да се яде от него, защото иначе щели да излязат пришки по устата на човека, който го яде "неучистено".

https://www.bulgarianroots.bg/post/mishinden