27 Юлий - Свети Пантелеймонъ

[Hatshepsut]

27 юли - Свети Пантелеймон


Свети Пантелеймон. Художник: Цветелина Атанасова

Денят на светеца е много подходящ за всякакви пътувания и пътешествия

Свети Пантелеймон е известен като ,,безвъзмезден лекар, милосърден ценител на душевни и телесни недъзи". Българската православна църква почита паметта на този светец на 27 юли. Празникът е популярен още и като ,,Пантелей", ,,Пантелей пътник", ,,Паталей", ,,Воден Пантелей" или ,,Църна Паталея". Добавката към името се основава на народното тълкуване на Пантелеймон, свързвано с думата ,,път".

Едно от най-разпространените вярвания на този ден е, че лястовиците и щъркелите отлитат за топлите страни или ,,се събират да пътуват". Като цяло неговият ден е много удачен за пътуване – онзи, който го чака далечен път, трябва да тръгне тъкмо на свети Пантелей, та да му върви.

Според друго поверие на своя празник светецът облича кожуха си и тръгва да донесе снега, зимните бури и ветрове. Денят се смята за ,,тежък", ,,хаталия празник". Почита се за ,,патило", за ,,лихо" (лошо). Счита се, че св. Пантелеймон пази хората от болести и може да лекува. В Странджа болните палят свещи по смокините и събират росата от листата им. Пият я за здраве.

В този ден бременните жени не трябва да похващат нищо, за да не родят болно и с белези по тялото дете. В други краища на страната са извършвали обредно-магическо извеждане на лошите болести (чума, шарка и дифтерит) от селското землище. Няколко циганки повеждат населението към ,,чужд топрак" (т. е. землище) и там закачат торба с погача на някое дърво. Врачките и баячките не врачуват, за да не бъдат наказани от светеца.
Особен момент в народния култ към него е представата за покровителството му над летните бури, поройни дъждове и наводнения, защото се смята за по-малък брат на свети Илия. От тук идва и названието ,,Воден Пантелей". Жените месят и раздават пити в негова чест, за да няма градушки и порои.

В Странджа и Родопите се срещат много параклиси и лековити извори, посветени на светеца. Често тези свещени места се свързват с легендата за самоволната жертва на елена, който всяка година идвал сам да стане курбан на хората.
На някои места на този ден децата викат по време на игрите си ,,Пантелея-лея, Пантелея-лея!".

Денят на свети Пантелей се свърза с края на жътвата и обичая ,,плетене на брада". Тя се плете задължително от момиче. За целта се избират най-хубавите класове в нивата, които са близо един до друг. Те се оставят неожънати. Мястото около ,,брадата" се почиства от плевелите и се разкопава. Класовете се разделят на три. При самото плетене се вплита червен конец и полски цветя, а понякога се закачат скилидка чесън и сребърна пара. Готовата ,,брада" се полива с вода и всички се измиват над нея, за да вали дъжд и житото да израсне високо и с едри класове и догодина. На някои места оставят бучка сирене и парче хляб върху ,,брадата", за да роди нивата и на следващата година. Накрая ,,брадата" се отрязва от по-малко дете.

Именници в този ден са хората, носещи имената Пано, Панка, Панто, Панчо, Пантелей, Пантелейка и др.

http://www.desant.net/show-news/27930/

[Hatshepsut]

Лечителят свети Пантелеймон

Според народните поверия той предпазва хората от болести и може да цери болните


Св. великомъченик Пантелеймон. Икона от началото на XIII в., Синайския манастир "Св. Екатерина" (Египет).
Иконата е единствен съхранен образ и уникален източник за иконографията на светеца. Св. Пантелеймон е изобразен като юноша, облечен като други светци - със син хитон, златни наръкавници и керемидов плащ. На лявото му рамо - тясна бяла лента, подобна на дяконски орар, в дясната му ръка - мъченически кръст, а в лявата - кутия с лекарства, която по формата си напомня на реликварий

Празникът на свети Пантелеймон се отбелязва на 27 юли. Той е живял в края на III и началото на IV в. Светецът е роден в гр. Никомидия - цветущ град в Мала Азия, разположен на брега на Мраморно море. Никомидия била столица на източната половина на Римската империя при император Диоклетиан и неговите приемници. Съобщава се, че в града са живяли, светителствали, проповядвали християнското учение и свидетелствaли за вярата много светци. Като пример могат да се посочат свети 20 000 мъченици, изгорени в Никомидия през 302 г. (този ден се чества на 28 декември).
Високообразован за времето си, свети Пантелеймон бил силно вярващ и известен като лечител. Пътувал много, за да лекува болните. Заради извоювания огромен авторитет, слава и популярност сред обикновените хора той си спечелил много врагове и омраза. Особено силна била омразата на градския управител.
Именно голямата и неподкупна вяра на Панталеймон в Христос и неговото учение станала причина да бъде подложен на страшни изпитания. Император Максимилиян заповядал да подложат Пантелеймон на жестоки мъчения, като търкаляне в бъчва, на която във вътрешната й страна имало забити пирони. Хвърлян бил от стръмни канари и пропасти в разбушуваното море, раздирали тялото му с железни остри оръдия, а после горели раните с огън. Разгневен от непоколебимата и твърда вяра в Христовото учение, императорът го хвърлил на зверовете, за да го разкъсат, но според преданието Панталеймон затворил устата им и ги превърнал в кротки агнета, които лижели нозете му. Императорът заповядал да привържат християнина към колело, снабдено с ножове. Пантелеймон стоически и непоколебимо понасял мъките. Въпреки жестоките мъчения след всяко изтезание той оставал жив. Затова той бил посечен от войниците на Максимилиян. Според преданието за изненада вместо кръв от тялото му потекло мляко. Това се случило през 305 г. след Христа.
Много български християнски църкви и манастири носят името на свети Пантелеймон. Днес светецът е патрон на много болници, медицински центрове и лаборатории.
Сред народа е известен като Пантелей пътник, Пантелей, Паталей, Воден Панталей или Църна Паталея. Първото му название е възникнало върху представата, че в този ден щъркели, лястовици и други прелетни птици започват да се събират на ята и да се подготвят за дълъг път на юг към топлите страни. В Старозагорския край вярват, че в деня на празника си свети Пантелеймон облича кожуха си и тръгва към зимата да донесе снега, зимните бури и ветрове. Навсякъде денят се смята за "тежък", "хаталия празник". Почита се "за патило", "за лихо" (за лошо). Вярва се, че свети Пантелеймон предпазва хората от болести и може да лекува болните.
В Странджанския край на този ден болните палят свещи по смокиновите дървета, събират росата от листата им и я пият за здраве. Бременните жени не работят на този ден, за да не родят деца с физически недъзи и белези по тялото. В Ямболско майките не работят, за да бъдат здрави техните деца. В Белоградчишкия край в миналото са  извършвали обредно магическо изваждане от селското землище на лошите болести: чума, шарка, дифтерит и др. Няколко циганки с храна повеждат населението на селото към "чужд топрак", където закачат торбата с погача на някое дърво. В Плевенския район в деня на светеца врачките и баячките не врачуват, за да не бъдат наказани от свети Пантелеймон.

Св. Пантелеймон изцерява болни" - стенопис от храма "Св. Атанасий Велики" в Чепеларе

Според поверието култът към светеца е свързан и с представата за неговото покровителство над летните бури, поройните дъждове и наводненията. Смята се, че свети Пантелеймон е по-малък брат на свети Илия. От това му родство произлиза и наименованието "Воден Пантелей". Много параклиси и лековити извори в Родопите, Странджа и Сакар носят името на светеца. В деня на неговия празник те се посещават от населението в тези краища. Жените приготвят пити и ги раздават в чест на свети Пантелеймон, за да няма градушки, страшни бури, наводнения... Според някои източници тези свети места често се свързват с легендата за доброволната жертва на елен, който всяка година идвал да стане курбан на хората. В българската митология еленът е свещено животно, което олицетворява слънчевото божество и неговия християнски наследник Исус Христос.
На този ден празнуват Пано, Панка, Панто, Панчо, Пантелей, Пантелейка и др.

http://www.duma.bg/node/18072