5 Юлий - Лѣтенъ Атанасовдень

[Hatshepsut]

5 юли - Летни Атанасовден, Атанасий жетвар


(Художник: Васил Горанов)

    На 5 юли, когато църквата чества светлата памет на Атанасий Атонски, българите отбелязват летния св.Атанас. По стар обичай днес започва жътварското време, затова празникът е популярен като "Жътвар".

В народната памет летният св. Атанас бил почитан като покровител на бурите и градушките. Бил пазител на небесния огън, повелител на природните стихии и покровител на небесната благодат. Затова празника бил на особена почит сред орачите.

Старо поверие разказва, че на този ден светецът намятал кожухчето си и тръгвал да се моли на Бога да доведе зимата. Според друго пък св. Атанас кърпел ризата си, за да е готов за предстоящия студ и сняг през зимата.

По традиция празникът се отбелязвал с организирането на общоселски събор. Мъжете колели курбан в памет на св. Атанас. Стопанките приготвяли обредни хлябове, които разчупвали високо над главите си. Изричали магически думи, за да измолят дъжд и берекет. А когато времето било много горещо, в много райони изпълнявали обичаят "пеперуда" или "Герман".

В навечерието на Жетвар много болни посещавали манастири и оброчни кръстове, с името на светеца. Преспивали там, а на сутринта се миели или пиели осветена вода, като вярвали в лечебната й сила.

http://frognews.bg/news_25136/Dnes_chestvame_letniia_sv_Atanas/


Празникът е посветен на началото на жътвата, както и на светеца, който я закриля  - Атанасий Жетвар (преп. Атанасий Атонски). 
  Забранена е полската и домашната работа. Обикновено на този ден се организират общоселдски сборове. Коли се курбан и всички се събират на оброчно място - близо до селото. Общата трапеза се освещава; за нея жените приготвят обредни хлябове, разчупват ги и ти раздават за да има плодородна жътва и дъжд. 
      В някои райони на летния Атанасовден се извършват обичаите против суша - Пеперуда и Герман, организират се молебени и шествия за дъжд. 
  В други краища на този ден гадаят за плодородието, за здравето и щастието по видените пеперуди: ако пеперудата е пъстра - всичко ще е сполучливо, ако е жълта - ще има болести и дори смърт.
   
    Празникът на св. Атанас летни бележи прехода към нов (летен) земеделски цикъл; той е начало на жътвата. От друга страна той е антипод на зимния Атанасовден, представяйки основната тенденция на народния ни календар - двусезонната му подялба. Близначните двойки светци са своеобразно християнско преосмисляне на основните митологични опозиции на соларното и хтоничното начало.
    В тази връзка на св. Атанас летни се "приписват" чертите на древните соларни божества - повелители на небесния огън, летните небесни стихии, но и на плодородието, което носи слънцето. Езически по характер са и представите за неделимостта на огъня и водата; светкавиците и дъжда, а също и градушката. Затова честванията на светеца-градушкар са в основните си практики паганистични: Тук присъства отново отрицателната магия (забраните за работа), жертвоприношението - омилостивяването на стихиите, гаданията за плодородие. 
    Преходността на обредите на летния Атанасовден, тяхната насоченост към осигуряване на благоприятни метеорологични условия за прибиране на реколтата, личи и в свързването на празника с обичаите Герман и Пеперуда.

http://margaritta.dir.bg/uli/0403kalendar_uli.htm

[Hatshepsut]

На летния Атанасовден се прави „Кокоша църква”


Пръв зажънва най-възрастният жетвар или човек с „лека ръка”.
Той хвърля първите класове напред и благославя: „Бог напред, ние след него!”
(Художник: Васил Горанов)

Християнската църква почита на 5 юли свети Атанасий Атонски, роден в гр. Трапезунд и живял през X век. Ревностен християнин, Атанасий се оттеглил в Света гора и там в молитви и аскетичен живот прекарал остатъка от живота си. И днес един от светогорските манастири в Атон носи името Велика лавра на св. Атанасий Атонски.

Българите наричат този ден Летен св. Атанас и казват, че той „облича кожуха си и отива при Бога да го моли за зима”, тъй като лятото вече е преполовило. Според народната традиция на този ден полската работа е забранена. Устройват се общоселски сборове, нареждат се празнични трапези.

Стопанките омесват обредна прясна пита, която разчупват и раздават на общата трапеза „за берекет и дъжд”. Дават се курбани за светеца, като се коли коч или вол. В Асеновградско мъжете обикалят ритуално селското землище с кожата от жертвеното животно, окачена на пръчка, като вярват, че така ще предпазят посевите и градините от градушки и природни стихии.
Празникът на св. Атанас Летни е познат и като „среди лято” и бележи прехода към нов,

летен земеделски цикъл

В планинските райони, където житата узряват по-късно, празника наричат Жетвар, защото там на него започва жътвата. Това е съпроводено с извършването на обредни магически действия. Пръв зажънва най-възрастният жетвар или човек с „лека ръка”. Той хвърля първите класове напред и благославя: „Бог напред, ние след него!” Първият сноп се връзва с червен конец и се изправя с благословията: „Хайде, таз година те вдигам, ама догодина хич да не мога да те изправя!” Върху него постилат нова, чиста кърпа и отгоре й слагат пари - дар на жетварите за първия сноп. За да нямат болки в кръста, когато се навеждат да жънат, жетварите се опасват с отрязаните житни класове.

„Царят” или „майката” на нивата, т.е. двойните житни класове, се запазват. След края на жътвата мома, която има живи родители, ритуално сплита тези класове на плитка с червени конци, украсява ги със скилидки чесън и сребърни парички. Наричат тази плитка „Богова брада”, „брада на нивата”, „нивнина” или „коса” и я запазват до следващата година. Когато започне сеитбата, взимат зърна от Боговата брада и ги смесват със семената за посев, за да е богата реколтата. В южните райони на страната брадата оставят в средата на нивата с пожелание „да остане там берекетът”.

В Тракия Летния Атанасовден и деня след него наричат Света Черна, Баба Черна, Черен ден. Според народните представи Баба Черна се криела, подобно на чумата, във вълната. Ако жените не я почитат и работят на нейния празник, тя ще ги накаже,

децата им ще се разболеят от „черната болест”

и „Света Черна ще почерни къщата им”. Затова на този ден стопанките колят на къщния праг черна кокошка - жертва за Баба Черна. Обичаят се нарича „Кокоша църква”. После готвят кокошката с ориз и я раздават на съседите с пожелание: ”Вземи си за свети Атанас и за Баба Черна, че да ни пазят от болести!” Перата от жертвената птица се запазват за лек и с тях бабите кадят болни и урочасани деца.

novinar bg