Симеоновдень (лѣтенъ и зименъ)

[Hatshepsut]

Симеоновден - традиции и обичаи

На 1 септември християнската църква почита паметта на Св. Симеон Стълпник и Св. Марта - неговата майка. От тази дата започва църковната Нова година, а в миналото нашите баби и дядовци са почитали празника като начало на Земеделската нова година, тъй като тогава са започвали есенната оран и сеитба, както и бруленето и събирането на орехи. В народния календар той е известен още като "Симеон сърп", "Симеон орач", "Летен полазник" и "Симеон брульо".

Свети Симеон е роден през 357 година в Мала Азия в бедно, но благочестиво семейство. Той водил живот на смирен християнин, изолирайки се от хорската суета в каменна кула, която била висока 40 лакти. Поради това, че живеел в тясна килия на върха й, Св. Симеон получил прозвището Стълпник. При него идвали хиляди хора, за да търсят изцеление - от близо и далеч, бедни и богати, езичници и християни, учени и неуки и всички си тръгвали вдъхновени и изцерени, чувайки пламенното му слово. Според сведенията, той починал на 103-годишна възраст.

Тъй като поставя началото на новата стопанска година, в своите основи Симеоновден е аграрен празник. В неговото навечерие стопаните отнасят семената за посев до църквата, за да се осветят от свещеник. След като зърното се изсипе в нови чували, в него се поставят стрък босилек, орехи, плодове, червени чушки, които са нанизани на червен конец, сребърни парички и пепел от бъдника - дървото, горяло на Бъдни вечер в семейното огнище. Този обичай се спазва, за да растат буйно посевите и да се опази непокътната реколтата. В някои краища на България дори прекарват семената през дупката на тесла, преди да ги засеят, за да са "пълни и тежки". В други, поставят в чувалите със зърно чесън, орехи, дренки и лешници, за да е едро и здраво житото. За да не се разболяват посевите пък, някои стопани поставят в семената сребърни предмети - пръстени, пафти от колани, невестини гривни и други.



На зазоряване стопанката на къщата замесва тесто, от което изпича пшеничени питки. С първата от тях ритуално захранва биволите и воловете, с които се оре на нивата, а на рогата им нанизва кравайчета, изпечени и запазени от Бъдни вечер. На рогата им връзва и червени вълнени конци. Орачите и сеячите обличат чисти ризи и се подготвят да тръгнат към полето. Закичват се със зелени китки, като поставят на каруците и добитъка венци от цветя. Жените обикалят три пъти каруцата с впрегнатите в нея волове и ръсят пепел или жар, за да е спорна работата. В Хасковския край се спазва друга традиция - от двете страни на пътната врата се поставят два въглена, между които на път към нивата минава колата със семената. В северозападните части на България стопанката коли пред каруцата петел, който нарича за "курбан на Свети Симеон", след което подава на орача нова торба с варена кокошка, прясно изпечена погача и баница. След това отваря широко вратите на портата, стопанинът се прекръства и колата потегля към нивата.



Когато пристигне, той изрича молитва и се захваща за работа. След като орачът изоре първата бразда, той търкулва погачата по нея и изрича благословията "да се роди жито". Питата се разчупва на четири парчета, като първото се хвърля на изток към слънцето, второто се дава на воловете, а третото парче се заравя в нивата - дар за нейния невидим спасител. Четвъртото, последно парче се изяжда от орача, а костите от варената кокошка се заравят отново в първата бразда.

На Симеоновден народните традиции повеляват:

- да не се дава нищо назаем, както и да не се изнася нищо от дома, за да не излезе берекетът;
- над огнището не трябва да се закача почерняло котле и не трябва да се пали огън, докато стопанинът не се върне, за да се предпази нивата от огън;
- жените не перат и не простират, особено бяло пране, за да няма празни житни класове;
- не се работи с вълна, за да се предпазят от вълци стадата;
- за плодородието се гадае по първия човек, прекрачил прага на къщата - ако е благочестив и имотен стопанин, ще има берекет през годината;
- ако орачът срещне по път за нивата бременна жена или жена с "пълни ръце", то реколтата ще е богата;

На празника се извършват гадания и за времето през годината. Народът ни вярва, че каквото е времето на Симеоновден, такова ще е и през идния януари. По първите дванадесет дни на септември се гадае за времето през дванадесетте месеца на следващата година. Зимата ще подрани и ще бъде мразовита, ако на този ден кучетата лежат свити на кълбо.

Народът ни нарича празника още Симеон брульо, защото тогава започва бруленето и събирането на орехи. В някои части на Северна България, жените почитат Стар Симеон, който ги пази от мишки и змии. В средногорските и старопланински региони, Летен Симеоновден поставя началото на тридневен период, Симеонци, по време на който жените не предат, влачат или тъкат вълна, за да не нападат вълци овчарите и стадата им. В Родопите празникът е известен с името Устина и се почита за предпазване от мечки и вълци. В източните части на страната, бременните жени спазват редица забрани, за да не родят симьосано дете, белязано с рани по тялото.
На 1 септември имен ден празнуват: Симеон, Симон, Симеона, Симона, Сима, Симана, Симо, Мона и Марта.

https://lifestyle.framar.bg/

[Hatshepsut]

1 септември - Летен Симеоновден

Автор: Доц. д-р Валентина Динева, Институт за етнология и фолклор с Етнографски музей-БАН

Оран с волове

На Летен Симеоновден не се простира бяло пране

Свито на кълбо куче вещае люта зима

Днешният ден 1 септември е посветен на св. Симеон Стълпник и бележи началото на новата църковна година.
Св. Симеон бил роден през 357 г. в Мала Азия. На 18-годишна възраст постъпил в манастир, след което заживял в планинска пещера в пост и молитва. По-късно решил да се изолира напълно от света, построил каменна кула, висока 40 лакти, и заживял в килия на върха й, заради което бил наречен Стълпник.

При него идвали много хора, които като чували пламенното му слово, си тръгвали изцерени от болести и освободени от заблудите си. Езичниците строшавали пред очите му идолите си и заживявали по Божиите закони. Св. Симеон Стълпник починал на 103-годишна възраст. На 1 септември църквата почита и майка му - св. Марта. Българите наричат празника „Симоновден”, „Летни Симеоновден”, „Симеон орач”, „Симеон сърп” и на него започва есенната оран и сеитба. В навечерието на празника стопаните занасят в черквата семената за посев, за да бъдат осветени. Семената се изсипват в нови, чисти чували, като в тях слагат стрък босилек, чесън, плодове, орехи, червен конец, сребърни парички. Така според народните представи ще се стимулира буйният растеж на посевите.

Фото: Асен Великов

Рано сутринта на празника жените изпичат пити и с тях захранват добитъка, с който ще се оре на нивата. На рогата на воловете закачат кравайчета и червени вълнени конци. Орачите и сеячите обличат чисти бели ризи, закичват се със зелени китки, окичват каруците и добитъка с венци от цветя. Жените обикалят три пъти колата с воловете и ръсят около тях пепел или жар, за да е спорна работата. После дават на орача нова торба, в която има погача, варена кокошка и баница. На нивата орачът казва молитва, изрича благословия и започва работа. Когато изоре първата бразда, търкулва погачата по нея с пожелание „да се роди жито”. После разчупва питата на четири части, като първото парче хвърля на изток, второто дава на воловете, а третото заравя в земята, като дар за стопанина - пазител на нивата. Последното парче орачът изяжда сам.

Съгласно народната традиция на Летен Симеоновден нищо не трябва да се изнася от къщата и да се дава назаем, за да не „излезе берекетът от дома”. Жените не перат и не простират бяло пране, за да не е житото „празно”. На Симеоновден се правят прогнози и за времето - каквото е в този ден, такова ще е и през януари. Ако видят, че на този ден кучето лежи свито на кълбо, казват, че зимата ще подрани и ще бъде много студена. Българите наричат празника още „Симеон брульо”, защото тогава започва бруленето на орехи. В Родопите наричат деня „Устина” и го почитат, за да не ги нападат вълци и мечки.

В Източна България бременните невести почитат празника, за да не родят „симьосано” дете - белязано с рани по тялото. С Летен Симеоновден започва тридневен период, наричан „Симеонци”, „Симеоновците”, през който жените не работят - не предат, не влачат и не тъкат вълна, за да се предпазят овчарите и стадата им от вълци.

На този ден празнуват Симеон, Симона, Мона, Моника.

[Hatshepsut]

Симеоновден (1 септември)

На този ден имен ден празнуват: Симеон, Симеона, Симон, Симона, Симо, Сима, Симана, Мона, Марта

Християнски празник в чест на св. Симеон Стълпник и неговата майка Св. Марта. С него се полага началото на църковната Нова година.

Преподобният Симеон е роден през 357 г. в Мала Азия. Той бил смирен и благ християнин.За да се отдели от хорската суета си построил каменна кула, висока 40 лакти. Живял в тясна килия на върха й и затова бил наречен Стълпник. Починал на 103-годишна възраст.
Сред българите денят е известен още като “Симеон орач”, „Симеон сърп”, “Симеон брульо”, „Летен полазник”.

Този празник се считал в миналото за начало на земеделската нова година. Тогава започвала есенната оран и сеитба, бруленето и събирането на орехите.

Обреди и Традиции

Като начало на новата стопанска година Симеоновден е в най-голяма степен аграрен празник. В навечерието му стопаните носят семената за посев в църквата, за да бъдат осветени от духовно лице. В зърното поставят стрък босилек, червен конец с нанизани на него червени чушки, плодове, орехи, сребърни монети и пепел от дървото, горяло на Бъдни вечер.

В ранното утро на празника домакините замесват тесто и изпичат пресни пшенични питки, като с едната от тях захранват ритуално воловете и биволите, с които се оре нивата. За впрегатния добитък се приготвят и малки кравайчета, които стопанката нанизва на рогата на животните.

Облечени в чисти дрехи, орачите и сеячите кичат с цветя и китки каруците и воловете и се приготвят да тръгнат на полето. Домакинята обикаля колата с воловете три пъти като ръси около тях пепел. В Северозападна България тя коли пред колата петел за “курбан на св.Симеон”. Често обикаля около орача, колата и впрегнатите животни с жар, за да е спорна работата. После отваря широко портите, подава на мъжа си нова торба с варена кокошка, прясна погача и баница и го изпраща тържествено. Щом пристигнат на нивата и изорат първата бразда, орачите разчупват питата на четири части. Първото парче се хвърля на изток към слънчевия изгрев, второто се дава на воловете, третото се заравя в земята за невидимия стопанин на нивата, който най-често се осмисля като смок-синурлия, а четвъртото стопанинът изяжда сам. Костите на варената кокошка се заравят също в първата бразда. Храна обратно в къщата не се връща.

Поверия за Симеоновден

♦ Народната традиция изисква на Симеоновден да не се дава назаем и да не се изнася нищо от къщата, за да не “излезе” берекетът от дома;

♦ Докато не се върне стопанинът от полето, в дома не се пали огън, за да се предпазят от огън нивите;

♦ Не се пере и не се простира, за да не поникнат празни житните класове;

♦ С вълна не се работи, за да не нападат вълци стадата;

♦ Гледа се кой ще дойде пръв в къщата. Ако полазникът е добър и богат, ще има благополучие през годината.

♦ Орачът гледа кого ще срещне най-напред по пътя си. Ако види бременна невеста или жена с „пълни ръце”, вярва, че реколтата ще е плодовита;

♦ Из някои краища на България е разпространено поверието, че ако на Симеоновден времето е слънчево и топло, то ще бъде такова и през януари на идващата година;

https://www.imen-den.net/

[Hatshepsut]

Симеоновден (1 септември) - Стопанска нова година

С този празник започва есенната оран; светецът се смята за покровител на орачите, затова го наричат Симеон орачо, Симеон стълпник, а денят му — Нова година, стопанската нова година.
  На Симеоновден започва бруленето и събирането на орехите.
  В навечерието на празника жените носят семето за посев в храма, за да бъде благословено. В ранното утро на Симеоновден замесват обредни пити, парчета от които слагат в кърмата на впрегатния добитък. На рогата им нанизват кравайчета и червени вълнени конци.
  Коли се курбан — петле или кокошка, който заедно с питата орачите носят на нивата. Остатъците се закопават там в земята.
  Нищо не се дава назаем на този ден и нищо не се изнася от къщата, защото така ще се изнесе плодородието. Не се кладе огън, докато не се върне орачът, за да се предпазят посевите от пожари. Жените не перат и не простират, за да не са празни класовете; забранена е всякаква домашна работа, свързана с вълна, за да не нападат вълци стадата.
  Известен е и обичаят п о л а з в а н е: всички в къщата следят — ако е богат, значи реколтата ще бъде добра.
  Вечерта гости посрещат Симеоновците.

  Летният Симеоновден образува близначна двойка със зимния Симеоновден (3 февруари); обредността и на двата празника е твърде сходна, защото в основата й лежи представата за преход. Двата дни, посветени на св. Симеон маркират две срещуположни точки в календара. Зимният Симеоновден обозначава прехода от зима към пролет, а летният — от лято към есен. Така те стават ориентири в земеделската дейност, сигнализиращи пролетна и есенна оран и сеитба.
  Обредността на летния Симеоновден независимо от християнската си "рамка" има изцяло аграрен характер и цели чрез чисто магически действия и забрани да осигури благоприятен изход за новите стопански дейности. Като че ли единственият по-ясно доловим християнски елемент е благославянето на семето за посев.
  Житната жертва, захранването на животните, осигуряването на защитата им (и здравето им) с колачета и червените конци са езически практики; "посяването" в нивата на костите и трохите също отвежда към паганизма. Те целят омилостивяване силите на плодородието, както и закрила на орачите от християнския светец. Магическите забрани — за работа и изнасяне — са призвани да попречат на злите сили да "изнесат" благополучието.
  Гадателните обичаи също характеризират празника като преходен период, в който най-отчетливо се чертае бъдещето за новия стопански цикъл.

http://margaritta.dir.bg/avgsept/0404kalendar_septemvri.htm

[Hatshepsut]

Зимен Симеоновден (3 февруари) - най-лошият ден в годината

На 3 февруари християнската църква почита св. Симеон Богоприемец, който пръв поел в ръцете си Младенеца и го въвел в Божия храм. Народът ни познава този празник като третия, последен ден от Трифонците и го нарича “Стар” или “Зимен Симеон”, “Симеон бележник”, “Шимион”. Мястото в календара на този празник, както на трите Трифунци, е гранично-преходно време в природния и аграрния цикъл. Повсеместна сред българите е представата за Зимния Симеон като един от най-тежките, най-лошите дни в годината – “хаталия, “нишанлия” ден. Бременните и младите жени трябва да спазват забрана - да не работят и особено да не режат или дупчат с нож, ножица, секира, игла каквото и да било, дори хляб, дърва за огрев или конци за шиене. Спазва се отново строго полово табу. Този комплекс от забрани почива на вярването, че новородените ще бъдат “симьосани”, т.е. ще се родят белязани с някакъв недъг. В Пловдивско на този ден майките изпичат и раздават питки с мед, за да държат далеч от децата си Баба Шарка. В Добричко пък стопанките “симьосват” смоците и гущерите – връзват на три кола по един парцал, подпират ги върху три главни и секат с брадва, като така символично посичат влечугите.

 Сред нашия народ много е разпространено почитането на Трифунците в чест на вредни за дома, за хората и добитъка животни. От народното вярване, че през първите три дни на февруари “се бесуват” вълците, произлиза и наричането и почитането на тези дни като Вълчи празници, Вълчляци, Вучляци, Дзверини дни, Вълче погано. В Белоградчишко 3 февруари наричат Разтурняк и Кривулян, тъй като според народното поверие така се казвали двата най-зли вълка от глутницата. Вярва се също, че вълчата глутница се предвожда от Куцалан, Натлапан, Куция, Кривия вълк и затова неговият ден трябва строго да се почита. През Вълчите празници се употребяват табуирани имена за вълците - наричат ги “двоица”, “троица”, “деветима души”. Обредноста през тези дни включва и системи от забрани за женската домашна работа, които се осмислят като предпазващи мъжете и стадата от вълчи нападения. Така не се разрешава работа с вълна, особено за приготвяне на мъжко облекло. Ако облече такава дреха, мъжът ще бъде изяден от вълците, а ако бъде погребан някой с нея, то “ще вампряса”. Не трябва да се употребяват и остри сечива и предмети, особено от бременни, за да не се родят децата с “подрязани” пръсти. Не бива да се отварят ножици, за да не “се отварят устата на вълците”. Не се решат хора и добитък, “за да не си точат вълците зъбите”. Не трябва да се бърка в кацата с кисело зеле, “за да не точат лиги вълците”. Не се пере, не се мие, за “да не се пенят на вълците устата”. В навечерието на Вълчите празници се извършват някои задължителни обредни действия за предпазване от вълчата напаст. Много популярни са практиките за “зашиване” и “завързване” устата на зверовете – бабите зашиват със затворени очи полите на ризата си, стопанките затварят вратите и обявяват, че “затварят устата на вълците”, мажат говежда тор над огнището, като така “лепят” устата и очите на вълците.

novinar bg

[Hatshepsut]

Обреди за началото на сеитбата в Северозапада

По традиция началото на сеитбата се поставя в Деня на Св. Симеон Стълпник – 1-ви септември.

Свети преподобни Симеон Стълпник е роден в Мала Азия през 357 г. Детските и юношеските си години прекарал като пастирче. Пасял чужди стада. Бил осемнайсетгодишен, когато постъпил в манастир. По-късно се усамотил и си построил каменна кула – затова светецът е наречен Стълпник.

Месец септември е седмият месец от годината според еврейското летоброене. Свързан е с ред библейски събития, затова е определен за начало на църковното новолетие. В деня на Свети Симеон Стълпник, 1-ви септември е началото и на новата стопанска година. По традиция, както и в повечето райони на страната, от св. Симеон започва есенната сеитбата на нивите. Подготвянето на семето за посев и засяването е съпроводено с магически практики, целящи добра и здрава реколта.

Подготовка за сеитба

За здраво и едро зърно в Криводолско семето се подготвя за посев, като се чини, чинва (пресява в цилиндри), за да се отделят плевелите, грахът и къклицата. Наред с чисто практическите дейности – обеззаразяване с негасена вар и смесване с дървесна пепел, познати са и ред магически обредни практики: поставянето на дренки или орехи при посева, опръскването на семето с вино или кръв, поставянето на четка или гребен, на лук и чесън в чувалите със семе за посев, за да е посевът гъст, за да няма главня. За да наспори т.е. да се роди много жито, пак в Ботунския край е позната обредната практика при семето за посев да се поставя от една билка, която местните наричат спориш.

За да е чист посевът, стопанинът се облича с чисти дрехи и спазва строго забраната да не се събира със стопанката в деня преди първата сеитба. За да бъде житото чисто от плевели, стопанката също има свои задължения и спазва редица забрани: в деня на първата сеитба тя приготвя за сеяча прясна пита, варена кокошка и вино. Специфично изискване за нея е свързано с менструалния й цикъл, в който тя се смята за „нечиста“. Ако той съвпада с първия сеитбен ден, обредните й задължения поема друга жена от къщата. Против пожар тя прави кръг с жарава около колата и впрегнатите в нея волове. „За хаир, за айер“, за слука плисва вода пред колата със семето за посев, като благославя: „Айде, на хаирлия да е! И като по вода да върви, да се роди и прероди, на земята да натегне! Пълно и пълновато, и сито и пресито да е!

Популярна практика е в първия ден на сеитбата на нивата да се откара толкова семе, колкото ще може да се засее през деня, защото се вярва, че не е на добре или не е на берекет, ако се върне от него.

Захранване преди сеитба

При започване на сеитбата, сеячът задължително трябва да се нахрани: сит да бъде, та и сита да бъде годината, сити трябва да бъдат и воловете му – той ги захранва с част от хляба, предназначен за него.

По време на сеитбата от къщата не трябва да се изнася нищо, „за да не се изнесе с него и берекетът“.

Добри резултати от сеитбата се очакват, ако тя е съобразена с дните и фазите на луната: на добър ден и на нов месец ако се засее – пълни ще са класовете, така ще бъде и ако питката, която сеячът носи със себе си на нивата, остане неначупена до самото започване на работата.

В балканските села от този ден „започва да се прави шумата (специално отсечени и сушени клони с листа – налистник)“, която се използва за храна на овцете и козите през зимата. Смята се, че тогава листата са узрели добре и съдържат най-много хранителни вещества.

https://severozapazenabg.com/