Никулдень (зименъ и лѣтенъ)

[Hatshepsut]

6 декември - Никулден

Това е един от големите български празници, посветен на Свети Николай, Мирликийски Чудотворец.

Той е покровителят на моряци и банкери.
Нещо повече: ако небесните мълнии се падат на свети Илия, а подземният свят- на арх. Михаил, то средната част, пространството между земята и небето е частта на св. Никола.

Свети Николай е покръствал в правата вяра, а когато е кръстосвал моретата, се е сблъсквал с безброй опасности, от които е успявал да се спаси благодарение на молитвите и божията закрила. Спасявал е също изпаднали в беда моряци и рибари. По тази причина българите почитат св. Никола като патрон на рибарите и мореплавателите и като господар на необятната водна шир - на океаните, моретата, реките и езерата.
Според народните вярвания светецът причинява морските бури и урагани. Когато е сърдит, той пуска силни ветрове, разлюлява морето и потопява корабите и лодките. Ето защо нашият народ казва, че на Никулден всички гемии спират да се движат, за да се отдаде нужната почит към светеца-покровител.
У нас по традиция на Никулден рибарите приключват с есенно – зимния риболов. Последният улов се принася в жертва на светеца.
Мореплавателите и рибарите и техните семейства участват в тържествената църковна литургия, след което устройват общи празнични трапези, посветени на св. Никола.

Всяка българска къща му посвещава курбан, задължително рибен. По традиция рибата е шаран. Кръстецът - костица от главата на шарана, се зашива в шапките на децата, за да ги предпази от уроки и “зли очи”. В различни райони у нас баячките лекуват с нея безсъние, плач и подутини при малките.
При приготвянето на традиционното рибно ястие, се внимава да не паднат люспи от рибата на земята – на лошо е.

Никулден е точно по средата на Коледния пост.
Рибата обаче дори от религиозна гледна точка се смята за „по-чиста" храна от месото. Това не е случайно, тъй като тя натоварва храносмилателната система значително по-малко от месото, въпреки че белтъците й се усвояват почти както белтъците на телешкото и свинското. Освен това съдържа омега-3 мастни киселини с ярко изразен противосклеротичен ефект.
Морската риба в това отношение е още по-полезна, тъй като съдържа и фосфор.
Правилата на кулинарна обработка при речната и морската риба са различни. Докато главите на речните риби са по-малки и съдържат полезни и вкусни съставки, което ги прави подходящи за рибена чорба, в тежките и големи глави на морските риби се акумулират ред вредни вещества и те, както и перките, трябва да се изхвърлят. На съвременната трапеза шаранът би могъл да се замени и с някоя друга едра риба - сом, лефер и др.

Освен рибник, за никулденската празнична трапеза жените приготвят специални обредни колаци, познати с названията „Богов хляб", „боговица", „никулденски кравай", „светец".
Често хлябовете се украсяват пластично, като върху тях от тестото се моделират образът на светеца или неговият кораб. Преди да започне тържественото угощение рибникът и погачата се прикадяват от най-възрастния представител на семейството и рода. Част от обредната храна се раздава из махалата за здраве и за да „пази свети Никола моряците и рибарите от беди и корабокрушения".

Народната традиция повелява обредният Рибник и хлябовете се освещават в църква или в къщи, а късове от тях се раздават на съседите. По-голямата част от рибника и хлябовете задължително се изяжда на семейната вечеря. Трапезата на Никулден не се вдига през целия ден и е на разположение на гостите. Свети Никола е покровител не само на тези, които са кръстени на името му, той е личен и семеен покровител, на който се урежда семейно родов празник, наричан служба, молитва, черква. На този празник се канят роднини, кумове и съседи, и се освещава голяма трапеза, която завършва с песни и веселба. След прикадяването свещеникът взима опашката на обвития в квасено тесто шаран. Костите на никулденския шаран не се изхвърлят, а се изгарят, закопават в земята или се пускат в реката - вярва се, че така ще се опази и умножи плодородието и семейното благополучие. Костта от темето на шарана, която е във формата на кръст и се нарича ”кръхче”, възрастните жени пришивали на капиците на децата, за да ги пази от зли сили и уроки. В деня на свети Никола на трапезата освен рибник и обредни хлябове, трябва да има и постни ястия: варена царевица, жито, постни сърми, чушки, боб.

Празнуват: Никола, Николина, Ненка, Нина

http://zadoma.rozali.com/praznici/p6580.html
http://calendar.dir.bg/inner.php?d=6&month=12&year=2006&cid=0&sid=0&eid=7052

[Hatshepsut]

6 декември - Никулден, Рибни Свети Никола, Свети Николай Чудотворец


Българка. Фото: Теди Милева, Българските корени

Това е един от големите празници в българския народен календар. Той е в чест на светеца - покровител на водите, който пази хората от потоп и удавяне. Свети Никола властва над моретата, реките, езерата и над целия подводен свят (рибите, юдите, самовилите, халите, демоните). Нещо повече: ако небесните мълнии се падат на свети Илия, а подземният свят (мъртвите) - на арх. Михаил, то средната част, пространството между земята и небето е частта на св. Никола.
    В народните представи той е крилат момък с изключителна физическа сила, летящ над моретата и бдящ над моряците и рибарите. Другаде пък го изобразяват като старец с дълга бяла брада - такава е и християнската иконографска традиция. Вярва се също така, че св. Никола е патрон на търговците и кираджиите; помага на младите хора да се оженят.
    Най-важното място в празника заема трапезата в чест на св. Никола. На нея задължително трябва да има прясна риба, главно - шаран. Рибата се пече увита в тесто, а ястието се нарича рибник. Шаранът се пълни с булгур, ориз, стафиди и орехи. Опичат се също и обредни хлябове - света Петка и свети Никола. Цялото семейство сяда на трапезата, а свещеникът я прекажда и после отрязва и взима опашката на рибника. Хлябът се разчупва от стопанина, вдигнат високо над трапезата.
    Трапезата не се вдига цял ден; семейството остава край нея, пеят се трапезни никулски обредни песни. Преданията гласят, че св. Никола спасил една гемия от потъване като запушил дупката й с шаран. Затова на трапезата той трябва да бъде основното ястие (останалите гозби задължително са постни - сърми, чушки, фасул, царевица; текат Коледните пости).
    След обяда на мегдана се извива обичайното хоро, наричано някъде сглядно; на него се хващат всички моми, на които предстои женитба.
    В някои райони в деня на св. Никола се извършват обичаи и обреди, наричани светец, служба, наместник, оброк или курбан. В тях св. Никола приема функциите на семеен или родов закрилник, стопанин-пазител на дома, семейството и имота. Обредното събиране и угощение става вечерта и на него са поканени всички роднини, но обикновено само мъжете. В случаите, когато св. Никола е патрон на селото, се коли курбан - бик или теле и трапезите се нареждат върху кърпи на земята. Тогава присъстват всички.
    Много тържествено посрещат деня на св. Никола и именниците.

В народните представи св. Никола е наследник на езически черти, макар и видоизменени; това се остатъци от белезите на хтоничните божества на подземния свят, влагата и плодородието. Изследователите с основание сочат светеца за евентуален приемник, в балканския регион, на древногръцките божества на морето - Посейдон и на отвъдния свят на мъртвите - Харон.
    Като че ли най-ясно се долавя тази връзка в "сферата на действие" на светеца: той е повелител на водите, рибите (знаци на хтоноса) и едновременно с това е християнизирано въплъщение на анонимния покоен прадед, покровител на дома и семейството. По подобие на змея (отново хтоноса) св. Никола е крилат и необикновено силен момък. Другият му образ е на възрастен мъдрец. Тези различни наглед образи всъщност маркират двойнствен митологичен персонаж. Той отново подсказва преплитане на християнство и езичество, резултат на бавен процес на проникване.
    Празникът има и друга, много важна функция: той маркира времето на преход към зима; счита се, че от него започва същинската зима, зимните вихрушки и бури. Вярва се, че на Никулден вали първият сняг, който светецът "изтърсва" от брадата си (подобно на св. Димитър). Никулден е повратен момент и за рибарите: той бележи края на есенно-зимния риболовен период; след него риболовът е забранен. В селищата по река Дунав и по Черноморското крайбрежие, както и покрай другите големи реки този ден се отбелязва тържествено.
    Във връзка с представите за преход са и различните гадания за бъдещия цикъл - ако през деня е студено и вали сняг, годината ще е добра; ако е топло и сухо, реколтата ще е слаба.
    Приготвянето на никулденската трапеза с рибата се осмисля като жертвоприношение за светеца, т.е. тя е курбан за омилостивяване на злите сили и за осигуряване защитата и подкрепата на християнския светец. Трапезата не се вдига, за да има и за умрелите предци, чиято закрила също е необподима. Вдигнатият високо и разчупен от стопанина хляб трябва да "вдигне" житата в бъдещата реколта.
    Обредните практики от типа светец  (служба) в чест на домашния покровител, в които участват само мъже, вероятно имат много древен произход. Той е свързан с инициации и посвети в някога съществувалите мъжки военни съюзи. В този смисъл зимната никулденнска обредност е във връзка с коледарските и сурвакарските обичаи. Коленето на курбан (мъжко животно) не се схваща като нарушаване на поста, защото жертвата е нарочена за светеца. Всъщност отново става дума за чисто езическо жертвоприношение.
    Така традицията ни отново синтезира различни, често разнопосочни вярвания, представи и ритуали, за да изгради монолитната Никулденска обредност.

http://margaritta.dir.bg/dekemvri/0407kalendar_dekemvri.htm

[Hatshepsut]

Народни традиции по Никулден

Според народната легенда когато Господ разпределял света между шестимата братя, на свети Никола се паднали моретата и океаните:

Дял се падна на свети Никола
да си ходи по море, по Дунав,
да си ходи, гемии да крепи...

Така Свети Никола се почита като покровител на водните дълбини, на моряците, на рибарите и като спасител на изпадналите в беда корабокрушенци.

В коледарска песен от Карловско се пее за Свети Никола, който е отишъл в Черно море „та избавил три гемии, три гемии, гемиджии, дето бяха потънали...“

В народното словесно творчество е позната и притчата за това как веднъж Свети Никола излязъл в морето с другари. Извила се буря и лодката се продънила. Но той хванал една голяма риба и запушил с нея дупката. Прибрали се всички на сушата читави и в знак на благодарност му сготвили един шаран. От тук и традицията на Никулден да се прави рибен курбан, и то от риба с люспи.

Докато се почиства рибата, много се внимава да не падат люспи на земята, за да не изпадне имането на къщата. Лошо знамение е и ако някой настъпи рибя люспа.

Според традицията за Никулден се приготвя и обреден хляб, украсен с рибе изображение, лодка или друг символ, съответстващ на светеца.

Костите от главата на шарана имат формата на кръст и затова се запазвали – за магически действия срещу болести, против „лоши очи“, да пазят дома от зло и още, и още... Все стародавни езически и христянски вярвания, преплетени в никулденската обредна практика.

Ако небесните мълнии се падат на Свети Илия, а подземния свят (мъртвите) на Арахангел Михаил, то средната част, пространството между земята и небето, е на Св. Никола. Затова толкова голямо е и разнообразието на народните представи за Свети Николай Чудотвореца.

В словесното народно творчество веднъж го срещаме като крилат момък с изключителна физическа сила. Светецът-юнак лети със златните си крила над морета и океани и защитава нападнатите от морски юди и змеици моряци и рибари; влиза в люти битки със злосторни морски демони и спасява изпаднали в беда мораплаватели.

В народна песен от Софийско се разказва как Свети Никола успял да надвие морска юда, „Деница морска змеица“, която искала да потопи златния кораб на светеца. С хитрост той успял да хване юдата за „лявото ухо" и да я закачи на „дясната страна“ на своя кораб.

В други случаи Свети Никола се описва като беловлас старец, с дълга бяла брада, какъвто го виждаме и в христянската иконография. Дедите ни го почитали като покровител на зимния студ и лед, на зимните вихрушки и бури.

Една странджанска легенда ни представя как свети Никола – покровителят на зимния студ – е победил свръхестествените митични същества. Така в странджанско обяснявали произхода на трите последователни зимни празника, посветени на Варвара, Сава и Никола.

Едно време, когато оръжието още не било открито, змейовете и смоците живеели заедно с хората и се женели за тях. Веднъж един змей си харесал мома от съседно село и решил да я вземе за жена.

Събрал змеят всичките си роднини – змейове, змеици, смоци и малки змейчета, и тръгнал с годежари за момата. Но бащата на девойката не бил съгласен да даде дъщеря си на змея и помолил Св. Димитър да му помогне. Светецът отказал. Тогава бащата се обърнал с молба към Свети Илия, но и той отказал.

Накрая на бащиното страдание откликнал свети Никола. Светецът се разсърдил, разфучал и пуснал всичките бури и вихрушки. Настанала страшна зима. Лед сковал земята и смоците годежари измръзнали от студ по пътя. Единствено змеят-жених успял да се добере до портата на момата.

Извикал „вардък, Севдъх“ (пристигнах, любима), и издъхнал. Оттогава останали и трите народни празника – от „вардък“ Варвара, от „Севдъх“ Сава и Никола – спасителят.

Дедите ни приемали Свети Никола и за покровител на младите неомъжени девойки така на Никулден в много селища след обяд се играело хоро-сгледа, където родителите се спогаждали кой момък и коя мома да се вземат.

В някои райони Свети Никола приема функциите и на семеен или родов закрилник, стопан-пазител на дома, семейството и имота, на дух-покровител. В този случай обредното угощение, посветено на светеца, патрон на фамилията, става винаги вечерта. Но още от сутринта моми тръгват да калесват с бъклица и китка босилек роднините.

В Белослатинско се избира девойката да е весела и закачлива. Домакините я посрещат с „Честито, светаго“, а тя запява „Никулице, Варварице, нарежи дърва, мели брашно, около дом се дръж!“, защото за вечерното празненство се канят само мъжете. Девойките, които канели мъжката рода, се наричат „службари“.

Вечерта започва мъжкото празненство с „да ни е Свети Никола на помощ“ и с познатите ни действия и благословии за здраве и берекет.

Никулденската обредност има връзка и с коледарските и сурвакарски обичаи. Така в Странджанско например, след Никулден всички момци, които ще коледуват, отиват вкупом в дома на своя „станеник“ и тържествено го канят да поеме обредната си роля на водач на коледарската дружина.

Когато Свети Никола се явява и патрон на селото, се коли и курбан – бик или теле – въпреки че са коледни пости, защото в случая жертвата се възприема като омилостивяване на светеца. Обредната трапеза с хлябовете, с рибника, с вареното жито или царевица се нарежда върху кърпи, послани на земята. Хлябовете се поставят един върху друг, а отгоре им се оформя купен от варено жито. Тук вече присъстват всички – мъже, жени, стари и млади.

И още: на този ден дедите ни носели колан, който разпускали или стягали според яденето, Заради което и старата българска поговорка гласи „Да разпуснем на никулска дупка!“ Дупката била най-широка и в началото на колана... та да се издържи на многото служби и на многото трапези.

http://club50plus.bg/life/family/738-narodni-tradicii-po-nikulden.html

[Hatshepsut]

Любопитни обичаи за Никулден

Никулден е един от най-обичаните зимни празници. Празник на рибари, моряци, пътешественици и авантюристи, на банкери. На Никулден честваме празника на Св. Николай – господарят на целия подводен свят.

Когато шестима братя светци си поделяли света, на Св. Николай се паднали водите, затова той е надарен със силата да контролира морето, да спира ветровете или да усилва ураганите, когато се ядоса.

Ето някои любопитни обичаи около Никулден:

На Никулден се яде риба, най-добре шаран. Шаранът е смятан за помощник на Св. Николай, защото веднъж му помогнал в беда. Легендата разказва, че Св. Николай бил застигнат от буря и на дъното на лодката се появила дупка. Тогава Св. Николай бръкнал във водата и извадил един шаран, с който запушил дупката.

На 6-ти декември освен риба на трапезата има обредни хлябове и постни ястия. Масата не се вдига цял ден, а от обредните хлябове се дават късове на съседите, за да се запазят добрите отношения и да се множи богатството.

На Никулден не се плава в открито море. Първата хваната риба на 6-ти декември трябва да се изяде от рибарите.

След празничната вечеря костите на шарана се изгарят, закопават се в земята или се хвърлят в течаща вода, за да бъдат всички членове на семейството здрави през цялата година. Запазва се само костта от главата на рибата, тъй като се приема, че има формата на кръст. Хората вярват, че костта е лековита, затова се пришива към шапката на новороденото, за да го пази от зли очи и болести.

На Никулден празнуват Никола, Николай, Николина, Николета, Ненка, Ненчо, Нина, Кольо. Името Николай означава побеждаващ.

https://zadoma.rozali.com/praznici/liubopitni-obichai-za-nikulden.html

Днес е Никулден - празнуват рибарите и банкерите

Днес честваме Свeти Николай Чудотворец. Първобразът е историческа личност - Никола Мираликийски, роден през 270 година от н.е. в Патара - Ликия, Мала Азия (днес Турция). Още като младеж той наследил голямо богатство от баща си и раздал всичко на децата и бедните си съграждани.
За добрите му дела се разказвали множество легенди. Така, например, когато един богаташ с три дъщери се разорил и решил да продаде децата си като робини, светията тайно му подхвърлил три кесии със злато и така спасил момичетата от ужасна участ. Той откупувал и други хора от робство. Източноправославната религиозна традиция го почита като покровител на мореплавателите.

Според една легенда, по време на силна морска буря, светецът спасил с молитви моряците на кораба, с който пътувал към Божи гроб. Според друга светията запушил дупка в кораба с шаран и възкресил моряк, починал при падане от най-високата мачта. Св. Никола пътувал много по море и от опасностите се спасявал благодарение на божията закрила. В едно от житията му се споменава епизод, в който той обърнал към християнството пирати, нападнали кораба, с който той пътувал. В образа на свети Николай се преплитат чертите на добродетелния християнин и на езически бог (Посейдон). Това е причината българите да го почитат като патрон на моряците и рибарите, както и като покровител на океаните, моретата, реките и езерата. Смята се, че когато е ядосан, светецът причинява бурите и ураганите. Затова на Никулден моряците остават на сушата.

Свети Николай умира на 6-ти декември 345 година. Паметта му се почита и до днес от Християнската църква именно на тази дата. В Западна Европа също честват свети Никола (Николаус). В немско-говорящите страни, Холандия и Белгия този ден е особено важен за децата. В нощта на пети срещу шести декември децата оставят обувките си с надеждата добрият светец да ги напълни с лакомства и подаръци. В много райони на запада празненствата за свети Николаус постепенно се трансформират в Коледа.

На Никулден се приготвя риба с люспи, най-вече шаран, защото той е слуга на светеца. Голата риба навява асоциации с бедност. Люспите се почистват внимателно, така, че да не падат на земята. Вярва се, че ако някоя люспа все пак падне, тя не трябва да се настъпва, защото който я настъпи, ще се разболее и ще умре. Костите на рибата се събират и изгарят, както на гергьовско агне, закопават се в земята или се пускат в реката или морето.

Традиционните ястия, които трябва да присъстват на никулденската трапеза са рибник (пълнен шаран в тесто) и обреден хляб, като във всяка къща трябва да са по два. Част от тях се раздава на съседите и така може да се прецени, коя домакиня е най-добра в приготвянето им. Останалите ястия на никулденската трапеза са постни чушки, пълнени с ориз, сарми, царевица, зрял фасул.

От 1992 г. Никулден се чества и като Ден на град Бургас. За празника патриарх Неофит ще служи в едноименния храм в Тутракан. По традиция в храма при подворието на Руската православна църква в София, носещ името на св. Николай, по покана на предстоятеля на празника светата литургия ще оглави митрополита на САЩ, Канада и Австралия Йосиф, който в този ден празнува и своя рожден ден, съобщиха от Светия синод.

https://www.blitz.bg/news/article/237527?utm_source=flip.bg

[Hatshepsut]

9 май - Летен Никулден

Християнската църква тържествено отбелязва летния Никулден, празникът съществува още от ХI век и е свързан с пренасянето на светите мощи на Николай Чудотворец от балканските земи в италианския град Бари. Св. Николай се родил през втората половина на III в. в Патара, град в малоазийската област Ликия и още от детски години проявявал истински християнски добродетели. По-късно Свети Николай става архиепископ на град Мира в Ликия (Мала Азия), умира на 6 декември 342 г. (Зимен Никулден) и светите му мощи се пазели в града до 1087 година. През управлението на византийския император Алексий I Комнин (1081-1118 г.) мощите на свети Николай били пренесени от град Мира в град Бари, център на южноиталианската област Апулия. Там живеело многобройно гръцко население. Светите мощи били тържествено посрещнати от епископи, свещеници и възторжения народ на 9 май 1087 г., откогато е установен днешният празник, наричан у нас "летен свети Никола".

Според народния календар, на този ден жените не трябва да хващат игла през деня, защото "дупчат" светеца в очите и ще се разболеят от "очибол". Денят е посветен на Св. Никола - Летни, който трябва да осигури дъжд и плодовита година. В негова чест се коли мъжко животно за курбан, за да се предпази реколтата от градушка.

http://calendar.dir.bg/inner.php?eid=1782


На 9 май всяка година Православната църква прославя за втори път през годината Св. Николай Мирликийски Чудотворец. Народът го нарича "летни Никулден". Празникът е посветен на пренасяне мощите на един от най-почитаните светци.

Тържественото отбелязване на летния Никулден се въвежда още през ХI век и е свързан с пренасянето на светите мощи на Николай Чудотворец от балканските земи в италианския град Бари през 1087 г. Пренасянето на реликвите се налага, заради османските набези на Балканския полуостров.

http://dariknews.bg/view_article.php?article_id=354481


ПРАЗНИКЪТ

През ХI в. пренасят мощите на св. Николай Чудотворец от Балканския полуостров в италианския град Бари и оттогава (9 май 1087 г.) започва честването на още един ден на този светец. Българите го наричат Сухи Св. Никола или Лятна Никулка и го свързват най-вече с предпазване от суша и градушка. За разлика от своя брат близнак Зимни Св. Никола (символ на студа, зимата, старостта, смъртта, земята и водата) той олицетворява лятото, живота, младостта, небето и слънчевия огън.


РИТУАЛИ

Коли се курбан мъжко животно, като кръвта му се оставя да изтече или на оброка, или насред нивата.
Слагат се общоселски трапези, богати и празнични, обикновено извън селото, на поляни със стари тополи и дъбове, до извори и чешми – все места, които народът ни почита като свещени.
Масово се устройват чествания като служба, светец, оброк, които за разлика от Зимния Св. Никола не са посветени на домашния дух покровител, а на стопанина, защитник на посевите.
Като такъв обикновено си представят смок синорник, който има дълга опашка и рог на главата.
Летни Св. Никола се почита като господар на дъжда. При засушаване се изпълнява обичаят "кръстоноше", "покръсти", "кърсти", "скръсти". Девойки, облечени в стари черни дрехи, се събират около църквата, обикалят храма три пъти и пеят специални обредни песни.
Често се пее следната песен за дъжд:

Кърсти носам, Бога молам:
Господи, помилуй –
да зароси ситна роса,
да навади берикето,
берикето – вино, жито,
пчениците – до пояси,
а ржите – до стреите,
царевките – до гредите,
от два класа – шиник жито,
от две зърна – две мешиня,
по полето – мед и млеко,
мед и млеко, вино, жито,
да се ранат сиромаси,
сиромаси, сирачиня.
(На "покръсти" в Прилеп)

Целта е да се измоли благосклонност от природните стихии да умилостивят злите си сърца, да пратят дъжд и плодородие по земите. След като отслужи литургия, свещеникът повежда процесията. Присъединяват се всички от селището, обикалят землището – нивите, бостаните, градините и оброчищата. След свещеника са момците, които носят кръста и хoругвите. Момите пеят:

Кръстоноше, кръстаре,
Помагай, свети Никола,
Да зароси ситна роса,
Да напои равно поле.

Докато обикаля, свещеникът ръси със светена вода навсякъде, освещава старите вековни дървета, чешмите, изворите, кладенците. Накрая задъл­жително се слага трапеза в чест на св. Никола. Колкото по-богата е тя, толкова по-сигурна е помощта на светеца.


ЗАБРАНИ

Не се захваща никаква домашна или полска работа, за да не се разсърди светецът и да посее нивите с "ледени небесни зърна".


МЕТЕОРОЛОГИЧНИ ПРОГНОЗИ

Ако времето на 9 май е ветровито и дъждовно, няма да има орехи и годината ще е неплодородна.

http://www.znam.bg/

[Hatshepsut]

Обредната храна за празника; Примери от Пловдивския край и Родопа планина

Най-важно място в празника заема трапезата в чест на Св. Никола - светецът-покровител на водите, който пази хората от потоп, удавяне и премеждия. Той властвува над моретата, реките, езерата и над целия подводен свят, над пространството между земята и небето.
За обредната трапеза задължително трябва да има прясна риба, главно - шаран. Рибата се пече увита в тесто, ястието се нарича рибник. Шаранът се пълни традиционно с булгур, ориз, стафиди и орехи. Опичат се също и обредни хлябове. Цялото семейство сяда на трапезата и храната се прекадява от свещеник. Питата се разчупва от стопанина, символично вдигнат високо над трапвзата.

Трапезата не се раздига цял ден, семейството остава край нея,изпълняват се никулденски обредни песни. Преданията гласят, че Св. Никола спасил една гемия от потъване като запушил нейнаа дупка с шаран. Затова на обредната трапеза той трябва да бъде основно ястие. Останалите гозби задължително са постни - сърми, пълнени чушки, фасул, царевица.
Следобед на мегдана се извива обичайното хоро. На него се хващат всички моми, на които предстои женитба.
В някои райони в деня на Св. Никола се извършват обичаи и обреди, наричани светец, служба, наместник, оброк или курбан. В тях Св. Никола приема функциите на семеен или родов закрилник, стопан-пазител на дома, семейството, имота. Обредното събиране и угощение става вечерта и на него са поканени всички роднини, но обикновено само мъжете. В случаите, когато Св. Никола е патрон на селото, се коли курбан - бик или теле и трапезите се нареждат върху месали. Тогава присъстват всички.
Най-тържествено посрещат този ден имениците.

Примери от Родопите:

Повсеместна в Родопската област е представата, че Св. Никола е покровител на морската шир и корабоплаването, на моряците и рибарите. В Асеновградско светецът се почита и като патрон на търговците.
На Никулден във всеки дом задължително се яде риба - най-често шаран. Рибата се приготвя с ориз или булгур, с маслини и праз лук. Ястието се нарича рибник или тавалък. Главата и дясната половина на шарана се раздават върху парче пита пред църквата или едноименния параклис на светеца. В Асеновградско жените запазват кост от главата на рибата, която има формата на кръст. Използват я за лечение на урочасани хора и "зли очи". Консумацията на шаран на Никулден се осмисля повсеместно като своеобразно жертвоприношение - курбан, в чест на светеца.

Примери от Пловдивския край:

Св. Никола, Никулден е един от по-големите зимни празници. Както и в другите български области, така и тук в представите и вярванията на населението Св. Никола е повелител на морето и покровител на рибарите: "той сам фатал риба" и затова от почит към него на Никулден и "гемиите спират да плуват". Покровителството на светеца навсякъде се схваща и по-широко - като засягащо здравето и напредъка на семейството.
Във връзка с представата за светеца, а и поради това, че е календарно време за пости, навсякъде приготвят ястието рибник. От него разнасят в няколко съседски къщи "да помага Св. Никола". По някои краища раздават по два рибника: сутринта - "за къщата, за човеците", и надвечер - "за добитъка". Някъде раздават още просфорена пита или колак, или варено жито ("кишкек").

На Никулден често се правят обречени курбани за здраве на хората и домашните животни. Или се слага обредна трапеза - служба, на която присъстват роднини и съседи. Курбанът е рибник и друго постно ядене - фасул, сърми.
Никулден се отбелязва по-особено в селата Новаково, Добростан и Ситово, където има "черквички" на името на светеца. Жените се събират тук преди обяд, покланят се, палят свещи, нареждат на земята върху постлани месали обредната трапеза, като раздават помежду си пити и ядене.

На Никулден не се работи. В много села на мегдана играят хоро, а в Карловско започва събирането и подготовката на Коледарските групи.

Ирена Янчева

Виж: Дяков, Т. Народният календар. С. 1993; Пловдивски край. Етнографски и езикови проучвания, С. 1986; Родопи. Традиционна народна духовна и социално – нормативна култура. С. 1994; Маринов, Д. Избрани произведения. С. Том 1, 1981; Маринова, Г. Календарни празници, обичаи и вярвания от Асеновград, Етноложко изследване. Асеновград, 1996 г. и др.

[Hatshepsut]

Свети Николай Чудотворец - "най-големият между родените от жени"


На 6 декември честваме деня на Свети Николай Чудотворец, архиепископ Мирликийски

На 6 декември празнуваме Никулден. Свети Николай Чудотворец, архиепископ Мирликийски, е един от най-почитаните светци в България и в целия християнски свят.

“Разрешава се вино, елей и риба, ако празникът се падне в ден, който Църквата е отредила за пост. Паметта на Св. Николай честваме два пъти през годината: на 6 декември, когато светителят се представил на Господа, и на 9 май / 22 май - денят на пренасяне на светите му мощи от град Мир (Древна Лигия) в Бари (Италия). Църквата му отдава специална молитвена и богослужебна почит и всеки четвъртък през годината. С такава чест на ежеседмична прослава е удостоен единствено "най-големият между родените от жени".



Св. Николай Чудотворец е роден през 280 г. в малоазийската провинция Лигия. По време на император Константин Велики е провъзгласен за Мирликийскки архиепископ. Според житието на светеца, той е починал на 6 декември 342 г.

Свети Николай (Св. Никола) се прочува със своите морски чудотворства при спасяването на кораби и моряци при крушения. Затова в традиционната култура на българите се почита като господар на морето, реките и езерата, и е патрон на моряците и рибарите.

Според народните вярвания Св. Никола причинява морските бури и ураганите, и големите вълни, които потопяват корабите и лодките. На Никулден моряците не излизат в морето, като по този начин отдават почит към светеца покровител.

На неговия празник традиция повелява на трапезата да има риба, обикновено шаран. Според народното поверие шаранът е слуга на светеца. Веднъж, когато Свети Никола бил в морето с лодката си, излязла буря, която пропукала дъното ѝ. Тогава светецът бръкнал с ръка във водата и извадил един шаран, с който запушил пукнатината в лодката. Така спасил от удавяне своите спътници. Като продължение на тази легенда, се зародил обичаят в деня на светеца да се жертва шаран. По тази причина празникът е наричан още Рибни Св. Никола.

Пълнен шаран - обредна храна на Никулден. Никулденската обредност свързва светеца с някои старинни езически божества на водите и подземния свят, като гръцкия Посейдон и славянския Велес (Велос)

Затова и един от най-важните обичаи на Никулден е свързан с приготвянето на рибника - пълнен с ориз, булгур, орехи, лук и стафиди шаран. От главата на шарана се запазва кост с формата на кръст, наричана кръхче. Вярва се, че тази кост има необикновени сили. Тя се пришива към шапчиците на децата, за да ги пази от зли очи и от уруки. С нея баячките лекуват безсъние, плач и подутини при децата. Освен риба, на Никулден се приготвят колаци - специално украсени обредни хлябове.

Традицията повелява първият улов от риба за годината да се посвещава на Св. Никола. Понякога рибарите пускат първата риба обратно във водата, в чест на своя покровител, или я раздават между хората.


Свети Никола е патрон на рибарите, но той е силно почитан и като семеен закрилник, пазител на дома, имота и стоката.

На Никулден се провеждат семейни чествания, наричани светец, служба или слава. Най-възрастният мъж прекадява празничната трапезата с рибника, вдига хляба високо и благославя: “Колкото зърна в колака, толкоз купни на нивата! Нека къщата да е пълна с челяд, а кесията с пари!”

Житието на Свети Никола разказва, че веднъж той хвърлил три торби с жълтици на бедна вдовица, за да може да задоми трите си дъщери. Затова Свети Никола се почита и от девойките, на които предстои да се задомят. Те вярват, че светецът ще им помогне в избора на добър съпруг, с който да създадат щастливо семейство.

В миналото, когато Панагюрище, Сопот, Асеновград и Враца са развити търговски центрове, Свети Никола се почитал като патрон и на търговците. На други места бил тачен като покровител на ловджиите и воденичарите, а празникът му се казвал За овче здраве. (Р. Попов)

Никулденската обредност свързва светеца с някои старинни езически божества на водите и подземния свят, като гръцкия Посейдон и славянския Велос.

Западна Европа също чества деня на Свети Николай. Освен в италианския град Бари, където почиват светите му мощи, в Нидерландия и Белгия този ден е важен за децата. В нощта на пети срещу шести декември, те оставят обувките си с надеждата светецът да ги напълни с лакомства и подаръци. Постепенно празненствата за Свети Николай на Запад се пренасят върху Коледа.

Никулден попада във времето на Рождественския пост, затова в този ден много православни християни приемат Светото Причастие. В България на Никулден празнуват над 200 000 именици, по данни на Националния статистически институт.

Честит имен ден на Николай, Никола, Николина, Нина, Никол, Николинка, Кольо, Николета, Колю, Ненка, Ненко!

https://www.nationalgeographic.bg/a/sveti-nikolai-cudotvorec-nai-golemiyat-mezdu-rodenite-ot-zeni