Тодоровдень (зименъ и лѣтенъ)

[Hatshepsut]

Тодоровден


Фото: Богдан Стойко

В първата събота от Великденските пости, по нашите земи се чества празник, посветен на края на зимата – Тодоровден. Интересно е да се отбележи, че датата на честването му, както и тази на Великден, се определя не по точни дати, а по лунния календар. Въпреки че почитането на християнски светци носещи името Тодор е засвидетелствано сред българите още през ранното Средновековие, то за тях самият празник съвсем няма подобна християнска ориентация. Докато в християнската религия съществуват цели шест светци, носещи това име, в българската традиционна култура Тодоровден не съвпада с църковния празник на нито един от тях. Нещо повече, в народното съзнание Св. Тодор не е борец за християнската вяра, а този, който спомага за идването на лятото. Според традиционната българска култура на Тодоровден Св. Тодор съблича своите 9 кожуха и отива да моли Бог за лято или забива в земята гореща главня и така я затопля. В представите на народа той има двойствена природа – той е светец конник, яздещ своя бял кон и покровител на конете; но и демон, който обикаля през нощта в компанията на вампири и караконджули и ,,гази" закъснелите след залез слънце извън дома. Подобна двойственост може и да изглежда странна за нашите разбирания, според които наивно вярваме, че божествата са или добри или лоши, но всъщност е точно обратното, защото ,,добро" и ,,зло" са човешки понятия неприложими за божественото. Двойствената природа на Св. Тодор, както и плуващата дата на неговия празник, съвсем вероятно са отражение на неговата принадлежност към предхристиянски вярвания и обичаи.

В обредността, свързана с Тодоровден, също преобладават предхристиянски елементи с ясно изразен магически характер. Още преди изгрев слънце жените замесват обредни хлябове, които често са и с формата на конче, копито или конска подкова, а върху тях слагат чесън, орехови ядки, сол - все неща имащи свойството да отблъскват злото. Тези обредни хлябове, заедно с други продукти като жито и бакла, се раздават, за да са здрави конете и да раждат през идната година и кобилите, и момите. Докато раздават хлябовете жените подскачат, цвилят, ритат се и изобщо имитират поведението на животното, чийто е празника. От тези обредни хлябове се слага и в храната на конете, за да може и те да поемат от магическата им сила.

В миналото много жени са миели на Тодоровден за пръв път косите си след Тодоровата неделя, за да бъдат те здрави и гъсти като конските опашки. Целият празник е свързан именно с края на седмицата след Сирни заговезни, която е посветена на болестите, като и през този ден се спазват забраните свързани с нея. Св Тодор е вярван и като повелител на дребните вредители – мишки, къртици, ето защо мъжете препускат с конете през нивите, защото се счита, че там, където е стъпило конско копито, къртица не рие.

Но най-характерният обичай за Тодоровден е надбягването с коне или т.нар. кушия. Също съвсем рано сутрин мъжете, и най-вече ергените, водят своите коне на водопой, където ги мият, чистят, решат гривите им и ги накичват с мъниста, цветни китки, червени панделки и нанизи от червени чушки, в които отново ясно личи желанието на стопаните да предпазят конете от нечистите сили. След това ергените, заедно със своите коне обикалят къщите в селото, като на места ритуално се обикаля три пъти гробището, църквата или църковния двор. След това (а на места и преди това) се състои и самото надбягване, което в своята същност е един вид изпитание за момците, за да се види кой е най-личен и съответно най-желан от момите. В състезанието младите мъже показват своята издръжливост, смелост, физическа подготовка и умения и така се доказват пред цялата общност. Победителят, както и неговият кон, получават дар!

В обичаите извършвани от българите, в чест на Св. Тодор, както и в тяхната представа за светеца, ясно се открояват предхристиянските корени на празника. Цялата обредност на Тодоровден цели да ознаменува края на Тодоровата неделя и да приветства и подпомогне идването на лятото и края на зимата - събития особено важни за нашите предци.

На този ден имен ден имат: Божидар, Божидара, Дора, Дорина, Доротея, Теодор, Теодора, Теодорина, Тодор, Тодора, Тодорка, като по този повод искам да кажа, за тези, които не знаят, че Теодор, преведено от гръцки означава именно ,,божи дар".

Честит празник и помнете традициите, съхранявани по нашите земи с векове, ако не и по-дълго!

http://occultroom.blogspot.com/2012/03/blog-post.html

[Hatshepsut]

Днес е Тодоровден

Православната църква чества Свети Теодор Тирон – Тодоровден, празник, който се празнува в първата събота на Великия пост.
Според поверието, Свети Теодор съблича своите девет кожуха, яхва бял кон и отива при Бог да измоли лято. Когато пристига, Свети Теодор слиза от коня и забожда маждрака си (копието си), а после влиза при Бога, за да го моли да прати лято на земята.
По традиция, преди изгрев слънце жените приготвят обредни хлябове с форма на конче или подкова, украсени с орехови ядки, скилидки чеснов лук и сол. Всяка домакиня раздава от тези хлябове, като подскача, бяга, имитира движението и цвиленето на конете. Стремежът на всяка жена е да не остане последна в ритуалната надпревара. От обредните хлябове се слага и в храната на конете. За тяхно здраве се раздава и варена царевица. Най-интересният ритуал от Тодоровден е кушията (надбягване с коне).
На празника се изпълняват и обреди, свързани с младите невести, които са в първата година от сватбата. Така например в Западна България младата булка, облечена в невестинската си премяна, отива в петък вечер на църква. Придружава я свекървата, която носи тепсия с варена царевица и отгоре специален колак. Невестите остават отвън, а свекървите влизат вътре, където свещеникът ,,отчита донесеното". По пътя до вкъщи те и другите жени ритат невестите. Върнатата царевица разпръскват по градините, за да расте посятото. В цялата страна се организират конни надбягвания.

Имен ден празнуват: Тодор, Теодор, Тодора, Теодора, Тошо, Божидар, Божидара, Божанка, Даринка, Божо, Доре, Дарчо, Дора, Дорка и Дарка.

http://www.dnesplus.bg/News.aspx?n=603663

Старинен обичай за Тодоровден

Старинен обичай, свързан с Тодоровден, възстановиха в бобовдолското село Мламолово. Свекърви и млади булки на този ден посещават храма и изпълняват ритуал, който символизира приемането на булките в новите им родове.

От рано свекървите заедно със снахите си, омъжили се през последната година, се отправят към двора на църквата "Успение Богородично".

Йорданка Лекова – председател на читалището в с. Мламолово:
,,Булките са облечени в невестинските си премени с венец на главите, който ние тука наричаме кипеж."

Свекървите носят пити със сол, орехи и чесън, а под тях - варена царевица. Невестите се покланят срещу слънцето три пъти, препасани със специални кърпи, наричани "кланячки".

Гюрка Стойчева: "Едно време най-редовно се спазваше този обичай."

Илияна Илиева: "Това са неща, които са се случвали на нашите баби едно време, и е хубаво да знаем какво са правели те, когато са били на нашите години."

Свекървите си тръгват първи като пускат след себе си  зърна варена царевица. Част от останалата царевица дават на добитъка. Хвърлят от нея и в градината, за да има богата реколта, и за да не ровят къртици по нивите, както вярват в Мламолово.

[Hatshepsut]

Моми хвърлят чехли по Тодоровден

Освен традиционните кушии, за празника се изпълняват и множество ,,женски" обичаи


Българка на Тодоровден. Фото: Асен Великов

Тодоровден е един от подвижените църковни празници в българския православен календар. Той се празнува в съботния ден от първата седмица на Великия пост, който тази година се пада точно на 8 март. Така освен празника на жената и майката, ще почетем и паметта на св. великомъченик Теодор Тирон, като честването обединява култа към светите великомъченици Тодор Стратилат и Теодор Тирон.

Тодоровден е познат още като Конски Великден, Тодорова събота, Тудорица, тъй като се празнува най-вече за здравето на конете. Но той се свързва и с края на зимата и с началото на пролетта. Според народните представи на този ден свети Тодор обхожда на своя кон нивите да провери растат ли посевите. След това забива копието си в земята, връзва на него коня, съблича девет кожуха и отива при Бог, за да моли за лято. Затова българите свързват Тодоровден най-вече с надеждата за плодородие.

Обичаите, характерни за празника, се разпределят между жените и мъжете. Централно място в ритуалните традиции заемат младите булки. От този ден те започват да се наричат невести и получават правото да месят хляб в къщата на мъжа. Изпеченият обреден хляб се прави във формата на кон или подкова и се маже с мед, а отгоре се залепва варена царевица. Свекървата проверява как е измайсторен и след тази ,,инспекция" от него се раздава на близките. Това е важен ритуал за сближаването между снахи и свекърви, а също и за приемането на младите булки в семейството.

От хляба се слага парче и в яслите на конете, за да са здрави и да са плодовити. В някои части на България докато той се раздава, жените подскачат и цвилят като кон.
Бабите пък подстригват за първи път децата след зимата. Оттам идва и изразът ,,остриган като магаре през март".

В Западна България в петък вечер преди празника младата булка, облечена в невестинската си премяна, отива на църква. Придружава я свекървата, която носи тепсия с варена царевица с поставен отгоре й специален колак. Невестите остават навън, а свекървите влизат вътре, където свещеникът ,,отчита донесеното". На връщане те и другите жени ритат невестите. Върнатата царевица разпръскват по градините, за да расте посятото.

В някои райони се изпълнява и друг интересен обред за здраве и плодовитост. Сутринта младата булка приготвя малки хлебчета. Празнично облечена, тя обикаля домовете на близки и роднини, раздава от тях, а домакините й пожелават деца. Накрая отива при родителите си, където идват и зетят и свекървата и се слага обща трапеза.
Младите момичета мият косите си с вода, в която поставят слама от яслите на конете, за да са дълги и здрави косите им като конска грива. После течността се хвърля на улицата, след като конете поемат към определеното за кушии място.

В Родопския край по това време се изпълнява обичаят Бекане. След църковната служба домакинята дава на всеки от семейството да изяде няколко зърна грах, накиснат в топла вода от предния ден. От него хвърлят към тавана по една шепа за всички и за добитъка. Момите нижат броеници от накиснат във вода грах или нахут, украсяват ги с копринени конци и ги дават на избраниците си, а те им връщат подаръци.

Централно място на Тодоровден заемат кушиите. Докато жените изпълняват своите ритуали, мъжете се подготвят за надбягването с коне. Стават още в зори, сресват и кичат най-хубавите си коне с шарени конци, мъниста и пискюли. Обикновено на някоя просторна поляна се прави трасе за надбягването. Най-бързият печели състезанието. Наградата е торба зоб за коня и венец, който момичетата са изплели за победителя, който пък е длъжен да почерпи в дома си.

На Тодоровден се правят много наричания и гадания за здраве и плодородие. Момите си устройват състезание по хвърляне на чехли – която хвърли най-далече, ще се омъжи най-напред.

Имен ден празнуват Тодор, Тодора, Теодора, Теодор, Тошо, Божидар, Божидара, Божанка, Даринка и др.

http://www.desant.net/show-news/29657/

[Hatshepsut]

Народни традиции по Тодоровден


Обреден хляб за Тодоровден

Тодоровден е един от най-жизнерадостните пролетни празници, предвестници на Великден. Познат в народния календар и като Конски Великден, защото на него ден ставали традиционните надбягвания с коне, кушии, живи и днес в много селища.   

Богата на обичаи била обредната практика на Тодоровден. Обединявала ги надеждта за плодородие, здраве и щастливо бъдеще на младите – все изначални пожелания на нашите деди. За съжаление голяма част от тях вече са история. И ако се връщаме назад да си ги припомним, то е, за да се насладим на богатството и самобитността на традиционната българска култура, на образците в песенното и словесно народно творчество.

Много вяра и надежда възлагали на патрона на този свой празник старите българи. А интересно е, че за първи път
не намирам аналог в православния календар

Може би този Свети Тодор идва от далечното прабългарско минало, от бита ни, от ежедневието ни върху гърба на коня, от волния конски бяг... Та нали в стари хроники се намират сведения как прабългарките, яздейки, са поставяли и децата си в кошници до себе си на седлото.

Вярвали старите българи, че на този ден Свети Тодор облича девет кожуха, възсяда коня си и отива при Господ да го моли да изпрати лятото. Като стигне царството Господне, забива копието си в земята и връзва за него юздата на коня. Господ бързо изпълнявал молбата му. От земята, дето било забито копието, се вдигала пара...

Такъв е Тодоровден в народния календар – недвусмислено подсказва, че идва пролетта и природата ще се събуди за нов живот. Но не само природата. Пролетта винаги е била и времето на младите, на техните въжделения и надежди. Затова не са случайни и обичаите, които съпътствали Тодоровден.

През цялата предхождаща седмица, наречена Тодорова неделя, момичетата слагали под възглавниците си по три скилидки чесън и по три зърна от царевица, боб или овес. В зависимост от това кого и какво сънували, гадаели за бъдещето и, разбира се, най-вече за задомяването.

В събота, на Тодоровден, посявали семената в края на моминската си градинка, като си наричали по три желания и много внимавали как пониква посевът и как се развива, по което предричали и доколко ще се сбъднат мечтите им. И в моминската песен пеели:

Свети Тодор коня кове,
сестрица му клинци дава.
Да подкове добра коня,
Да обходи равно поле,
Да набере росно цвете,
Да увие до два венци,
Да ги пусне у бели Дунав...

Та ги хвана малка мома,
та ги турна у ковчези,
Да й светат даровете,
Като ясно слънце...

В подготовката на празника на Тодоровден вземали участие
и млади, и стари

Рано сутринта, преди изгрев слънце, жените приготвяли обредните хлябове с формата на конче или подкова, украсени с орехови ядки и скилидки чесън. Названията им били различни: копито, конче, кукла, Свети Тодор.

Стопанинът пък отделял специално внимание на конете. За празничното им сресване и окичване помагали и момчетата. В гривата на коня вплитали сини мъниста, ,,синци", против уроки, и червени конци, да го пазят от ,,зли очи". А конската опашка ставала предмет на специално внимание този ден – сплетена в сложна плитка и богато украсена.

На конната надпревара идвали малки и големи. Млади жени и невести захранвали конете с обреден хляб и варена царевица – за здраве. Девойките помагали в украсата преди началото, а в гривата на конете закичвали здравец и босилек.

И тук, като при всяко състезание, имало много надежди и емоции. Наградата за победителя най-често била нова риза, а конят му получавал нова юзда. Някъде най-добрият ездач обикалял по ред домовете да честити Тодорвден, и мома или млада невеста трябвало да го посрещне и запои коня му с ненапита вода или вино. Другаде пък, след определяне на победителя, се извивало голямо хоро, което трябвало да огради всички коне с ездачите така, че да се озоват в средата.

Според народното вярване

Свети Тодор е покровител и на раждаемостта

Затова на този ден младата булка за първи път замесвала тесто и изпичала хляб. И ако свекърът и свекървата го харесат, оттам нататък към нея се обръщали с ,,невясто", и чакали да ги дари с наследник.

Макар и по-рядко, среща се и друг интересен обред, изпълняван за здраве и плодовитост. Рано сутринта на празника младата булка приготвяла много на брой малки хлебчета, които намазвала с подсладена вода. Облечена празнично, с булчинския венец на главата, тя обикаляла домовете на свои близки и роднини, като започвала от кума.

Черпела ги с хлебчета, с пожелание за здраве, а домакините я благославяли да стане майка. Обхождането завършвало в бащината ѝ къща, където идвал и зетя, и свекървата, и се слагала обща трапеза.

И тъй като този голям народен празник се падал винаги по време на Великденските пости, на софрата се разрешавали различни ястия от картофи, ориз, боб и задължителната ,,тудоровска" леща и гъбена каша.

Изкушавам се да споделя и други обредни практики на този ден, които днес ни звучат доста архаично, защото ежедневието на българина е претърпяло коренна промяна в годините. Нека ги приемем като носители на тази общочовешка мечта за здраве, плодородие и продължение на рода, която влагали в тях дедите ни.

Общ обичай по българските земи било омъжените жени, в детеродна възраст, да раздават помежду си от обредните хлябове, като имитират цвиленето на конете и се ритат заднишком, не поради женски прищявки, а за да раждат по-лесно кобилите.

Всяка жена бързала да раздаде първа или поне да не бъде последна, защото се вярвало, че която остане накрая, конете ѝ ще се разболеят от краста. За здравето на жребците стопанките раздавали и варена царевица.

Рано сутринта, преди да се ,,разтропат" конете, майките бързали да окъпят децата, та да не се разболяват и да не ги боли глава през годината. Бабите подстригвали внучетата и заравяли косите им под ябълково дърво, да растат сладки и румени. Жените си миели косите, като във водата пускали слама от яслите на конете, вързана с червен конец. Спазвали обичая с вярата, че косите им ще растат дълги и лъскави като конската опашка. Водата изхвърляли на улицата след конете, поели с ездачите си към кушията – дългоочакваното състезание на Тодоровден.

http://club50plus.bg/life/family/1075-narodni-tradicii-po-todorovden.html

[Hatshepsut]

На Тодоровден ергените показват, че са годни да се задомят

Първата седмица след Сирни заговезни българите наричат Тодоровска, Тудорска неделя, по името на празника Тодоровден, който е в събота. Позната е още като Тримирна неделя, защото през първите три дни от нея се тримири. Наричат тази седмица и Лудата, Глухата неделя, Черна неделя, защото се приема за много лоша и се вярва, че който се разболее през нея, не оздравява. В понеделник, наричан Чист понеделник (7 март), започват Великденските пости.

Жените измиват с пепел съдовете в къщата, за да махнат блажното от тях. През цялата седмица не трябва да се готви. От този ден започва тридневно строго тримирене, наричано тримиро, търпилка, тудуричене, и не се яде и пие нищо. Наричат понеделника още Песи, Бесен или Кучи понеделик, защото на него се изпълнява обичаят ,,люлеене", ,,бесене", ,,весене" на кучетата против бяс. Народът ни си представял бяса като зъл демоничен дух, който причинява болести и за да го изгонят от кучето, хващали животинчето, слагали му въжена примка на шията и го завъртали силно. През целия ден кучетата се пъдят далеч от дома ,,за да не побеснеят и полудеят хората".

 Вторникът от Тодоровата седмица наричат Глух, Сух, Чер, Лош вторник и още Устрел, Усов или Усовски вторник. Според народните представи ,,усов" е зъл дух, който ,,суши" краката на добитъка. За предпазване от лоши болести - глухота и устрел и природни бедствия, на този ден жените не трябва да работят. Ако човек се роди на този вторник, ще бъде много нещастен и за него се казва: "родил се у черен вторник".

 Лудата, Крива, Куца сряда се почита за предпазване от лудост. Според народното вярване човек полудявал, когато в него се всели дяволът. На този ден също не се работи, за да не пада градушка и да не удря гръм. Завършва тримиренето и хората отиват на църква да се ,,комкат", раздават постни храни, а после нареждат постна трапеза, на която канят роднини.
 Четвъртъкът от седмицата наричат Въртоглав, Въртолома, Шамотен, Зимен Въртоломей.

На него не трябва да се мотае прежда и да се върти чекрък, за да не се разболяват хората и домашните животни от ,,въртоглавие", да не станат ,,щуроглави" и да не получават световъртеж. Добитъкът не се впряга, за да не стане и той ,,въртоглав". В Русенско е познат обичай, при който жените завързват метли отзад на кръста си, събират се и си устройват трапези на улицата.

 За най-лош ден от Тодоровата седмица се приема петък, познат като Черен петък Тудуришки, Глух, Куц, Сух, Луд петък. Отново не се работи нищо, за да няма през лятото порои и градушки.
 На Тодорова събота, (12 март) се почита свети Тодор - един от тримата светци-конници. Българите наричат празника Тодоровден, Тудурица. Светецът се приема за покровител на конете и празникът му се тачи за тяхно здраве. Затова го наричат и Конски Великден. Вярва се, че св. Тодор обличал девет кожуха, пришпорвал коня си и отивал при Бога, за да го измоли да изпрати лято.

 Още преди изгрев слънце стопанките изпичат колачета с форма на конче, подкова или конско копито. Наричат ги ,,конче", ,,копито", ,,кукла", ,,Свети Тодор". Всяка жена бърза първа да раздаде хлябовете, защото се вярва, че ако е последна, то конете й ще хванат краста. Докато раздават краваите, жените скачат, цвилят и се ритат като кобили. От колаците слагат и в храната на конете, за да бъдат здрави.

 Рано сутринта на Тодоровден стопаните почистват конете, разчесват гривите и опашките им, украсяват ги с пискюли, мъниста, захранват ги с хляб и сол и ги водят на водопой. Следва най-интересната част от празника - общоселското конно надбягване, наричано ,,кушия", ,,домле", ,,тудурица" или ,,варене". Ергените яздят конете на гол гръб и така показват пред цялото село, че вече са годни да се задомят.

Победителят в надбягването даряват с риза и пешкир, а конят му получава нова юзда. След надбягването конниците тръгват из селото, влизат от дом в дом и пеят песен с пожелание за плодородие.

Традиционно на Тодоровден се гостува у онези, които носят имената Тодор, Тодорка, Теодора, Теодор, Дора.

[Hatshepsut]

Тодорова седмица, Тудорица, Черна Неделя

Седмицата след Сирни заговезни се нарича Тодорова седмица. Тя завършва в събота след Сирница с Тодоровден.

Първият ден на тази седмица се нарича Чисти понеделник, Пъси понеделник, Куковден или Кукеровден. Той е първият ден на Великденския пост, в който се тримири (не се яде нищо, не се пие вода). Стопанките не бива да работят, за да не предизвикат полудяване в семейството или бяс по животните. За да се предпазят от заболяване кучетата трябва в този понеделник да ги люлеят (или бесят): връзват ги през плешките, усукват въжето и ги въртят. Другаде връзват тенекии на опашките им и ги гонят из селото.
   Важен обичай през първия ден на Тодоровата седмица е е шествието на кукерите (затова се и нарича Куковден). Това са мъже, маскирани с овчи кожи, дървени оръжия и различни звънци (хлопци, чанове). В дружината задължително присъстват двама мъже, единият е облечен в женски дрехи и с огромен корем (бабата), а другият — в мъжки, но дрипави дрехи (стареца). Тяхната роля в шествието е да симулират полов акт. Дружината се ръководи от цар, който подобно на царя на лозите, поема част от разноските и угощението.
   
   От сутринта кукерите обикалят из селото, спират хората, плашат ги и им искат пари. Следобед обикалят по къщите, играейки и вдигайки всевъзможен шум със звънците. След това на площада изкарват колесар, на който е покачен техният цар. Там извършват ритуално изораване и пръскат върху земята семе. Следва боричкане, шеги, при които царят удря, когото стигне.
    Понеделникът завършва с трапеза-угощение в дома на царя, където всички трябва да се напият.   

Вторият ден от Тодоровата седмица се нарича Черен вторник (Чрн, Усовски вторник). Празнува се в чест на болестта устрел (или усов). Не се работи, защото всяка работа, започната в този ден, ще се провали. Вярва се, че Черен вторник е предводител, началник на всички вторници в годината.
   Който се е родил в този ден е без късмет. Някъде наричат деня Сух вторник, защото от него започва сушата.
    За предпазване от болестта и от сушата на този ден стопанките месят питка, прекаждат я и раздават на съседите.

Третият ден е Луда сряда (или Черна сряда, куца, крива) и е един от най-лошите дни през годината. Наречена е така, защото според народните представи това е денят на лудостта. В някои краища вярват, че тя се предизвиква, ако на този ден човек работи каквото и да е.
    На полуделите им се бае, поливат ги с билки и им дават да пият отвари.

Четвъртият ден е Въртоглав четвъртък (или Въртоломей, Въртолей, Зимен Въртоломей). На този ден също не се работи, защото човек получава световъртеж и става зашеметен. Болестта произхожда от някакъв лош дух и влиза в главата. Прихваща също и добитъка и от нея той може да умре.
    За да умилостивят тази болест домакините месят питки, наречени някъде мравучени пити, които раздават. Ядат ги на бунището, а трохите се събират само на едно определено място; вярва се, че така всяка къща ще се предпази от нашествие на мравки.

Най-лошият и опасен ден в седмицата — петият е Черен петък (куц, глух, луд или сух петък). Смята се, че е предводител на дванадесет лоши петъци в годината. Не се работи, за да се предпази човек от болести, а реколтата — от гръм, градушка и суша.

Тодоровден, Конски Великден

   Тодоровден е винаги в съботата след Сирни заговезни и с него завършва Тодоровата седмица.
    Празнува се в чест на конете, за да са здрави и да дават добър приплод. Според народните представи на този ден св. Тодор забивал копието (маждрака) си в земята, връзвал за него коня и отивал при Бога, за да моли за лято. Сутринта стопанките месят две погачи: св. Петка и св. Тудур; прекаждат ги, прекаждат също и вино и ги раздават по къщите. Хлябът (колач), наречен на св. Тодор, е начупен предварително на парчета и когато дават от него, стопанките процвилват като кобили и ритат. От този хляб се слага и в зоба на конете, за да са здрави и плодовити. Когато получат от питата и виното, съседите и близките благославят конете.
    По-късно сутринта всички излизат извън селото, на равно място и там ергените се надбягват с конете си (кушия). Спечелилият кушията кон се окичва с венци, всички го съпровождат до дома му, а там го посреща мома с бяло котле, пълно с прясна вода и малко вино и му дава да пие. Вечерта в дома на победителя-ерген се събират всички, черпят се и играят хоро. Докато момците се подготвят за състезанието, момите задължително измиват косите си, за да са гъсти и лъскави като конски опашки. Във водата слагат пъпки от дряновиците-сурвачки, стъбла от къпина или билки. На зимния Тодоровден някъде подстригват за първи път момченцата. Вярва се, че по този начин измитите и подрязани коси ще израстват дълги и гъсти.
    На този ден младите булки обличат сватбените си дрехи и отиват тържествено в черквата за първо причастие. Свекървите варят царевица и я носят, затисната с прясна питка. Младите булки се нареждат в редица, покланят се на свекървите си и изпълняват песен за св. Тодор. Обичаят завършва с общо хоро на булките, което често изпълняват боси. От този ден невестата вече може да меси хляб в мъжовата си къща, да го пече и да го раздава.
    В някои краища родители, роднини и съседи отиват на гости в домовете на младите булки и носят подаръци.
    Празнуват всички именници.

   В народните представи цялата Тодорова седмица е период, в който върлуват силите на злото; период опасен, враждебен, неблагоприятен и нечист. Време на нарушена хармония, време на хаоса, през което задължително се преминава, за да се смени зимата с пролет.
    Оттук редицата забрани и обредно-магически действия, които трябва да предпазят човека и животните от вредоносните сили: забраната за работа, половото табу и т.н.
    Защитен характер имат обичаите, свързани с бесенето на кучетата, захранването на конете с обреден хляб и благословиите в тяхна чест. Вярванията и свързаната с тях обредност вероятно имат много древен произход и кореспондират с култовите практики в чест на Дионис, който носел лудостта.
    По формата и съдържанието си кукерските шествия на Куковден също имат смислова връзка с празниците на Дионис: имитираният полов акт (зачеването, бременността и раждането на старицата); присъствието на цар, който се вози на колесар и ритуално оре и сее, напиванията на трапезата.
    От друга страна, кукерските маскарадни шествия имат и социализиращ характер: мъжете кукери трябва да докажат зрелостта си като прогонят (чрез звъна на хлопците) силите на хтоноса и да реализират себе си, оплождайки земята, т.е. показвайки възможностите си за продължаване на рода.
    Обредността на петте дни на Тодоровата седмица имат езически характер, а самият Тодоровден е своеобразно смесване на паганистични и християнски вярвания, представи и обредност. Тодор е светецът-конник, който затопля земята чрез забиването на копие, но понеже образът му е двойнствен, той е и страховитият конник, който идва от долната земя на мъртвите и е посредник между двата свята. Поради тази си същност Тодор е и закрилник на конете и ездачите, но и на младите булки (връзката му с мъртвите, влагата, плодородието).

http://margaritta.dir.bg/mart/0410kalendar_mart.htm   

[Hatshepsut]

8 юни - Свети Теодор Стратилат, летни Тодоровден

На Летният Тодоровден посевите започват да съхнат

Стопаните не изкарват добитъка на паша, за да не слънчаса

На 8 юни християнската църква празнува пренасянето на мощите на свети великомъченик Теодор Стратилат от Ираклия в родния му град Евхаита, както бил пожелал той приживе. Българите наричат празника Тодор Страшилати, Кърчан Тодор, Сух Тодор.

Съществува народна вяра, че това е повратен момент в лятото и че на този ден ,,слънцето се завърта към зима". Според представите, летният св. Тодор язди червен кон (а зимният – бял), защото олицетворява небесния слънчев огън. Подобно на братята си св. Еньо и св. Атанас (Летни), той обличал девет кожуха и отивал да моли Бога за сняг. Приема се още, че Летният Тодоровден е най-сухият и горещ ден през лятото и посевите започват да съхнат. На този ден стопаните не изкарват добитъка на паша, за да не ,,кърчаняса", т. е. да не слънчаса. Майките крият децата си да не ги ,,видят" първите слънчеви лъчи, за да не бъдат сънливи през годината.
 В Странджа разказват стара легенда, с която обясняват съществуването на Зимен и Летен Тодоровден. В края на зимата хората останали без храна и изпратили св. Тодор да търси и донесе нещо за ядене. Светецът тръгнал, но се върнал чак през лятото. Когато селяните го попитали носи ли им нещо, той им показал натежалите житни класове и така ги подсетил, че е време за жътва.
 Според народната астрономия в ранното утро на Летен Тодоровден

на небето изгрява съзвездието ,,Плеяди" [по-точно Плеядите не са съзвездие, а разсеян звезден куп]

 известно още като ,,Квачка", ,,Кокошка с пиленца", ,,Власи", ,,Влашкове".

Звездният куп "Плеяди"

 Счита се, че до този ден небесната квачка е лежала ,,на скрито" и е мътила пиленцата си. Когато тя се появи на небето, разтърсва перушината си и на земята се посипват кокошинки и пера, които причинявали болестта ,,влас" или метил по животните. За да предпазят добитъка си от това заболяване овчарите запалвали огън от див черен глог, който според вярването пропъждал далече злосторните демони и болести. Пак с предпазна цел стопаните бележат с животински изпражнения или с катран кръстове по стените на оборите. На този ден традицията строго забранява всякаква работа - домашна и полска. В много селища на Летен св. Тодор колят курбан и нареждат общи трапези, за да омилостивят светеца и той да пази посевите от градушка и суша. Обикновено тези събирания стават в близост до едноименни църкви или оброчни камъни на св. Тодор. Често местата за жертвоприношението се свързват със старата легенда за елена, който всяка година сам идвал на оброка на св. Тодор Летни и ,,се давал" курбан.

За предпазване от суша и град в Софийско на Летен Тодоровден устройват шествия с хоругви и кръстове. Момите измиват с вода църковните кръстове и икони и шествието тръгва, водено от ерген, който носи клепалото. След него върви попът с кръст в ръка и дете с менче със светена вода. Свещеникът ръси от тази вода наоколо с китка босилек, вързана с червен конец. Девойките припяват обредни песни с молба към светеца да изпрати дъжд. След иконите вървят селяните с бъклици вино и черпят всеки, срещнат по пътя. След като обиколят цялото селско землище, свещеникът отслужва молебен и се нарежда трапеза, около която се пеят песни и се извиват хорa. Св. Тодор Летни носи чертите на предхристиянските соларни божества и цялата обредност на празника му е подчинена на идеята за здраве и плодородие.


   В някои краища определят летния Тодоровден като последен летен ден, в който слънцето се завърта към зима. На този ден стопаните не пускат стадата си на паша навън, защото ако ги огрее слънцето, ще се разболеят (слънчасат). Жените пък не допускат първите слънчеви лъчи да огреят децата им, защото ще бъдат сънливи цялата година. В чест на светеца колят курбан и правят обща трапеза. Вярва се, че свети Тодор ще запази нивите и градините от градушка. В някои райони устройват шествие с икони и хоругви против суша и град. 
   Обредността на летния Тодоровден насочва към предхристиянски вярвания, чийто наследник по-късно става светецът. Ясно се открояват функциите му на покровител на небесните стихии, а това е същност близка до езическите соларни божества. 
  В народните представи празникът е преломен момент в годишния стопански кръговрат, затова някои от обредните действия (магически по природа) имат апотропейна насоченост (предпазване на добитъка и децата).

http://margaritta.dir.bg/0402kalendar_uni.html

[Hatshepsut]

НА ТОДОРОВДЕН В ГАБРОВСКО СЕ ХОДИ ,,НА ГОСТИ НА МЛАДА БУЛКА",
НОСЯТ СЕ ПРАЗНИЧНИ КРАВАИ

Тодоровден се празнува в съботата от първата седмица на Великия пост
Седмицата след Сирни заговезни, според вярванията на народа ни, е най-страшната от годината. Това пише в книгата си ,,Календарните обичаи на балканджиите" доц. д-р Ангел Гоев дългогодишен уредник и по-късно директор на музей ,,Етър".

През нея свети Тодор ходи навън и който не спазва забраните за дните го бие с патерицата си... през тази седмица не се работи женска работа, не се правят сватби, кръщенета, не се събира тлака и кладе седянка, не се започва нова работа.

Из ,,Календарните обичаи на балканджиите"
На Тодоровден в габровско се ходи ,,на гости на млада булка". ,,Млади булки", според традицията, са жените омъжили се между предходния и настоящия Тодоровден. На посещение им ходят роднини и гости, които са присъствали на сватбата им. Те носят дарове на младото семейство – празничен кравай и предмет за домакинството – сахан, менче, тава, тиган, в които задължително има сложени зърна от жито, ориз или бонбони.

Празен съд не се подарява, за да не е празна булката и да е сладък животът ѝ в новото семейство.

Булката приема подаръците, нарежда ги, за да ги видят всички гости и черпи с филия кравай, намазана с хайвер и украсена с маслини. В по-ново време жените се черпят с чаша ликьор, а мъжете – с ракия.

Смята се, че колкото повече краваи събере булката, толкова по-плодовита ще е. По броя на краваите се съди колко уважавано е семейството и се гадае за пола на първото дете. Ако краваите, донесени от близките на мъжа са повече, ще се роди момче, ако ли тези от женска страна надделяват, младите трябва да се надяват на момиче. След това обредно гостуване булките вече ,,остаряват" и влиза в кръга на останалите невести в семейството.

https://blog.etar.bg/

[Hatshepsut]

Тодоровден е! Традиции и вярвания за Конския Великден


Българка - картина на Йовка Мечкарова

Днес е Тодоров ден. Годишният цикъл от празници е такъв, че преди да дойде Великден, трябва да минат 40-дневните пости, а те винаги започват с Тодоровден, който се празнува в първата събота от поста. Затова този празник

винаги е на различна дата,
която е обвързана с това кога точно през конкретната година се пада Великден. Тази година Тодоров ден е на 12 март.

Българският народ предава легендата за Свети Тодор, който на този ден облича девет кожуха, яхва коня си и отива да проси от Бог да дойде лятото. Тодоровден е

дългоочакван празник,
особено от момчетата и младите мъже. На Тодоровден се провеждат традиционните кушии – българският вариант на надбягванията с коне. Оттук идва и второто популярно име на празника, който от векове във фолклора ни битува като Конски Великден или Тудорица.

Мъжете започват да се

подготвят за празника още при изгрева на слънцето. Красивите гриви и опашки на конете се сплитат на плитки, в които се добавят цвета, мъниста, пискюли... Преди състезанието се минава на водопой.

И идва ред на самата кушия, изпълнена с много емоции, желание за победа и истинско съревнование между участниците и техните коне.

Състезанието на Тодоровден

се гледа от цялото село и винаги се превръща в истински празник, в който адреналинът достига най-високата си точка в годината.

Конят-победител от кушията се награждава с венец и юзда, а стопанинът му с риза или кърпа и заедно с другите участници обикалят къщите, за да завършат в двора на собственика му, където се случвало и празничното хоро.

Жените също почитат Тодоровден

като омесват обредни хлябове, които носят имената "конче" или "копито" и са в съответната форма. След това всички питки се раздават на съседи и близки, за да бъдат здрави конете през цялата година. Вари се и жито, което се благославя в църквата. За вечеря се сяда на празнична, но постна трапеза, на която се слага отново хляб с мая, супа от гъби и леща.

Тодоровден е свързан с още
няколко задължителни ритуала. На изгрев слънце децата се къпят, за да са здрави. Жените също мият косите си, за да са красиви и лъскави като конска грива. През целия ден не се яде лук, за да не се разболяват конете.

Конският Великден

продължава да се чества и днес като през последните години този празник преживява истински Ренесанс. Не са малко населените места из цяла България, в които този ден се превръща в незабравима фиеста за малки и големи, в която човек и кон стават едно цяло.

На Тодоровден имен ден празнуват: Тодор, Теодор, Теодора, Теодорина, Тодора, Тодорка, Божидар, Божидара, Дора, Дорина, Доротея.

https://www.flashnews.bg/todorovden-e-traditsii-i-vyarvaniya-za-konskiya-velikden/