Кръстовдень (лѣтенъ и зименъ)

[Hatshepsut]

14 Септември - Кръстовден

На този ден имен ден празнуват: Кръстьо, Кръстина, Кръстил, Кръстила, Кръстилена, Кръстена, Кръстан, Кръстана, Къна, Кънчо, Ставри

На този ден православната християнска църква празнува един от своите най-важни и тържествени празници - “въздвижение на Светия животворящ Кръст Господен.

Народът нарича празника Кръстовден не само заради “честния кръст”, а защото денят “се кръстосва с вечерта” - настъпва равноденствие; жените кръстосват (загърлят) цветята в градината, а мъжете си пазят кръста поради застудяването.

Според фолклорните представи от Кръстовден слънцето „тръгва назад“ - вече е есен. В някои райони на страната празникът е наречен гроздоберник, защото започва гроздоберът.

Традиции и обичаи на Кръстовден

Обичаят включва поръсването със светена вода на къщата и хармана, поднасянето на трапеза, на която свещеникът полага църковния кръст върху нова тъкана покривка. Стопаните даряват попа с варива и зеленчуци и най-вече с жито от новата реколта. За празника се раздават пресни пити – тази „житна жертва“ умилостивява стихиите, за да дарят стопанина с берекет. Първото откъснато грозде се освещава в черквата и се раздава за здраве и плодородие.

На този ден се честват лечителите, които лекуват “пресекнал се кръст”, наместват изкълчени и навехнати крайници и “оправят счупени кокали”.

Често по асоциативен път възниква поверието, че говеенето на празника се спазва против болки в кръста.

По традиция на Кръстовден се спазва строг пост в чест на Кръста Господен. Обредна трапеза: зелник с праз лук, печена тиква.

http://www.imen-den.net/imenni-dni.php?mesec=9&den=14

14 септември — Кръстовден, Летен Кръстовден

С летния Кръстовден се отбелязва началото на есенно-зимния сезон. Наричат го също Гроздоберник, защото е началото на гроздобера.
    На този ден се спазва строг пост. Според народните представи от Кръстовден слънцето тръгва назад, връща се към зима, нощта и денят се кръстосват.
    За празника се раздават пити. Някъде се събира цялото село на мегдана, пеят се песни и се вият хорà.

    Летният Кръстовден е антипод на зимния (който е на 5 януари), но също като него отбелязва прелом — не само сезонен, но и стопански. Той е начало на нови аграрни дейности: есенна оран, сеитба, гроздобер.
    Основното обредно действие — постът, не е свързано само с християнството. То има дълбока езическа основа и е призвано да предизвика плодородието чрез отказ. Постът по начало е характерен за преходните периоди, в които доминира хаосът и безструктурността. Нещо повече: той ги дублира, маркирайки "временна смърт" (или почти смърт), която винаги в народните представи ражда новото начало, новия растеж.
    Продуцираща насоченост има и житната жертва, както и отбелязването края на прехода с веселие, песни и танци.

http://margaritta.dir.bg/avgsept/0404kalendar_septemvri.htm

[Hatshepsut]

Народни традиции по Кръстовден (14 септември)

Обреден хляб за Кръстовден, Снимка: https://www.hera.bg/

В народния календар празникът на 14 септември се нарича Кръстовден. Името му предците ни свързвали с древното вярване, че по това време на годината
денят се кръстосва с нощта.

Затова и жените „кръстосвали" или заривали стеблата на многогодишните цветя в градинките си – да не се „пресекат" китките им, защото от този ден нататък може да се очакват и първите слани.

Според традицията на Кръстовден селищата, които не са си нарекли събор, празнуват родово. Фамилиите се събират на тържествена вечеря, а на масата им има овнешко, сварено само в подсолена вода, печено „хвъркато", баница и печена или варена тиква.

На Кръстовден става и официалното откриване на седенките – очаквани с нетърпение от младите. А точно след месец, пак според традицията, сватбите вече стават позволени, за да писнат и първите сватбарски гайди.

Старите българи чествали Кръстовден като празник на земята

С него започва есенната сеитба. Обредните практики при първата сеитба много напомнят на сватбарските – за да се превърнат заедно в едни от най-светлите празници в живота на човека, свързан с пожелания за здраве, плодородие и дълъг живот.

Така подготовката за хвърляне на първото семе напомня тази за сватбения ден. Преди сеитба мъжът се измивал и задължително обличал чиста бяла риза – за първата среща със земята-хранилница.

Воловете също били почиствани и грижливо вчесвани, а рогата им – закичвани с китки чеснов лук, завързани с червен конец срещу зли сили и уроки.

За изпращането на стопанина се приготвял обреден хляб, обикновено без украса. Повсеместно се месели и колачета за впрегатния добитък. Най-важният елемент, който се спазвал, била ритуалната чистота на жената, която ще меси (т.е. да не е тя в месечен цикъл). За да бъдат чисти за Деня на засяването, съпрузите спазвали и „сексуален пост" вечерта преди Кръстовден.

В обреда на празника е включен и огънят с неговата очистителна сила

 Най-възрастната жена от дома обикаляла сеяча и воловете с жар и пепел, взети от огнището, докато сключи кръг около им. Така очистителната сила на огъня трябвало да отдели дома от външното пространство, което в народните представи е чуждо и враждебно. След това жената, пазителка на семейното огнище, изпращала сеяча и воловете при широко отвори врати и с благословия.

За нивата се тръгвало в тъмно. Слънцето трябвало да огрее сеяча, когато заорава първата бразда. Изгряващото слънце дедите ни посрещали гологлави, а към нивата се обръщали с „Добро утро".

Трудовият ден започвал с обредно хвърляне на първата шепа зърно, което винаги било съпроводено с благословия.

Първата бразда дедите ни засявали гологлави, спазвайки обредно мълчание, а след това разпрягали воловете, разчупвали върху ралото обредния хляб и захранвали с него верните си помощници. Къшей хляб заравяли в земята.

В някои селища в Родопите в първото засяване вземала участие и жена, в детеродна възраст. Тя хвърляла семето в първите три бразди, с пожелание за плодородие. Ако след засяването останело още семе, то било разпилявано по нивата и не се връщало в къщи – „за да не се върне берекетът".

След приготвяне на храната за сеяча, огънят в дома се загасял, за да не „изгорят" нивите през лятото. От домашните никой не бивало да работи. Не се метяло, „за да не се изнесе берекета"; не се шиело с игла, „за да не се надупчи" семето, и не се давало нищо на заем в деня на засяването.

След завръщането на стопанина от нивата, след вкарването на колата в двора, вратите се затваряли. Китките, с които са били закичени воловете, се закачвали в хамбара и се съхранявали до следващата сеитба. И всички сядали на богата трапеза с вино и пожелания за повече плодородие през новата стопанска година.

Обичаят "Джамала"

 На места в Източна България по седянките, които започвали от Кръстовден, момците устройвали обичай, наречен джамала.

В него вземали участие само ергени и млади мъже, които предварително се организирали и маскирали. За обредната фигура на камилата, „джамала", се правела дървена конструкция, покрита с черга и глава, напомняща глава на камила. Тя се носела от двама души, скрити под чергата.
 В дружината участвали още маскирани невеста с младоженец, девер и поп. Така джамалата обикаляла цялото село и влизала във всеки двор. Обичаят е подобен на този, който се изпълняват по Сурова.

И накрая, нека споменем, че на Кръстовден имало обичай да се честват и чекръкчиите, онези народни лечители, които умеели да наместват навехнати крайници или счупени кости. Оздравелите им носели дарове в знак на благодарност. А чекръкчията слагал на двора трапеза и канел всеки, който минел край къщата му, да влезе, да пийне и хапне, да споменува с добро умението му и да дарява изцеление на болните.

http://club50plus.bg/life/family/1752-narodnite-tradicii-po-krastovden.html

[Hatshepsut]

14 септември — Кръстовден

Понякога губя представа за времето и празниците просто ме изненадват. Появяват се съвсем неочаквано от монитора на компютъра, както примерно днес, когато от някаква статия ми съобщиха, че е Кръстовден. Винаги са ме забавлявали подобни статии, в които е неизбежно да не забележите, че винаги са разделени на две части: „църквата отбелязва празника” и „по народен обичай на този ден”. Интересно е, че след толкова години честване на даден празник в християнски контекст, ние все още разделяме едното, църковното честване, от другото, народното дори и за такива празници като Кръстовден.

Какво всъщност се празнува на Кръстовден или както е по канон „Въздвижение на Светия кръст Господен”? Според църковното предание Света Елена – майката на император Константин Велики, бидейки ревностна християнка, се отправила към светите места в Палестина, за да потърси гроба Господен, който два века по-рано бил затрупан от гонителите на християните. Разбира се, усилията й се увенчали с успех. Намерени са били пещерата на гроба, както и три кръста. По чудодеен начин се разбрало кой кръст е Христовият, когато чрез докосване с един от тях бил възкресен наскоро починал човек.

След време над пещерата на гроба Господен построяват храм, който съществува и до днес. Той е осветен тържествено на 14 септември 335 г. Тъй като на този ден се били събирали хиляди поклонници, епископът го повдига или го "въздвижва", за да могат всички да го видят. Именно от това "въздвижение" получава своето име и празникът.

Както може да се предполага, Кръстовден, наричан още Летен Кръстовден (Йордановден е Зимния), носи малко по-различно значение в представите на хората. Вярва се, че именно на този ден свършва лятото и идва есента. Няма как да не се сетим за астрономическия край на лятото, който е Есенното равноденствие, което в зависимост от годината се пада на 22 или 23 септември. Във връзка с това трябва да отбележа, че по стар стил Кръстовден се е падал на 27 септември, което е по-реалната дата на празника заради абсурдността на въвеждането на новият стил в календара на българите (за това някой друг път). Народът знае, че на Кръстовден слънцето поема своя път обратно по небето – от най-високата си точка надолу, така денят започва да намалява. Така смислово празникът придобива съвсем друго значение и под християнският му облик лесно можем да разпознаем една много по-стара традиция свързана със селскостопанския цикъл и астрономическите явления. В зависимост от природно-климатичните особености Кръстовден се определя като за начало на есенната сеитба, бруленето на орехите и по-специално за начало на гроздобера.

Празникът е свързан с определени забрани, но забраната за работа не е между тях. Спазва се строг пост, който на места се възприема по съвсем различен начин – вярва се, че предпазва от болки в… кръста. В някои природопски и тракийски селища се е спазвала забрана за ядене на червено грозде и червена диня. Интересен обичай е обхождането, което попа прави по къщите. Той благославя къщата и селскостопанските пристройки в дома, а също така „слага кръст” на трапезата, поднесена върху нова покривка. Това обредно действие придобива още по-голяма яснота ако знаем, че кръстът е соларен символ. Стопаните даряват попа с определени дарове – варива и зеленчуци и най-вече жито от новата реколта.

В този ден се организират и общоселски събори, семейни и лични обреди за здраве, на които колят курбани за здраве. Случват се първите есенни седенки и хора, а с тях се отбелязва и началото на активния предбрачен сезон. В източна Тракия на тези седенки момците изпълняват обичая Джамала (камила) с характерната за обреда игра, символизираща смърт и възкръсване на обредната фигура, изобразяваща животно.

Имен ден днес празнуват Кръстьо, Кръстина, Кръстил, Кръстила, Кръстилена, Кръстена, Кръстан, Кръстана, но също така и Ставри (от гр. Σταυρός - кръст).

https://occultroom.blogspot.com/2011/09/blog-post_8262.html

[Hatshepsut]

5 януари - Зимен Кръстовден

Автор: Инна Георгиева

На 5 януари отбелязваме Попова Коледа (ден преди Богоявление – Йордановден). Празникът е наричан още Зимен Кръстовден, Кръста, Водокръст, Водокръщи.

Смисълът на празничния ритуал е чрез силата на Кръста да се изчисти земята от бродещите в некръстеното време същества на отвъдното, на неподредения свят, да се подготви за голямото кръщене, което предстои.

Сутринта в църквата се отслужва служба, водата се кръщава и освещава. Като ръси по къщите, попът оставя и по малко бяла и червена вълна, с която се правят мартенички на 1 март.
Народът вярва, че ако на Кръстовден замръзне китката босилек, с която попът ръси, годината ще е плодородна.
Народът вярва, че на този ден се пропъждат т.нар. „мръсни дни„, които започват на 25 декември и свършват на Кръстовден. В българските вярвания се смята, че през тези дни има космически хаос и демонични сили бродят по земята. В християнския смисъл това са „некръстените“ дни, в който новородения Исус Христос не е получил все още Светото Кръщене.
През деня в църквата се отслужва служба, попът кръщава водата като в нея пуска кръст. После със светената вода и китка босилек той ръси къщата за да изгони лоши, нечисти сили и болест от нея. Домакините слагат паричка в котлето със свещена вода. На другия ден същия кръст, попът хвърля в река или водоем.

Наричан още Водокръщи, този ден е първия от поредица водни обреди, които по начало са много сходни. Втория и третия са Йордановден и Ивановден, чиито „водни имена“ на места се наричат мъжка Водица и женска Водица.
Смята се, че в нощта на Зимния Кръстовден срещу Йордановден, небето се отваря, но само праведните могат да го видят и пожелаят ли си нещо ще се сбъдне.
Вярва се, че на този ден животните и птиците проговарят с човешки глас, а всички реки и поточета спират за миг за да се пречистят и потекат отново. В Родопите смятат, че в тази нощ ветровете се бият помежду си.

Обичаят Совойница

На места в Югоизточна и Северна България на този ден по домовете ходят „совойници“. Совойница е обичай, познат във Великотърновско и в някои родопски села. Изпълнява се преди ЙОРДАНОВДЕН само от моми. Една от тях е преоблечена като булка и покрита с червено було, а другата  като момък в мъжки дрехи. Цялата група обикаля домовете, булката ръси с мълчана вода. Вярва се, че совойнишката вода прогонва караконджолите. Девойките пеят по посетените домове игриви песни с весел и любовен характер. В себе си носят китка босилек и мълчана вода, ръсят домовете на домакините и с песни наричат за здраве и късмет всеки в семейството. Придружени са подобно на коледарите от по-малки момичета, които носят торбите с подаръците, с които са дарени совойниците: дребни пари, брашно, плодове, орехи, сланина, лук. Съставът на групата, наличието на обредните лица булка и момък, мотивите на изпълняваните песни, подсказват за връзката на обичая с новогодишните гадания за задомяване и оттук  със семейната обредност
Трапезата на Попова Коледа е постна: боб, постно зеле, постни сърми, плодове. На места, както на Коледа, се прави обредна пита с парa. 

https://www.hera.bg/s.php?n=411