9 Мартъ - Свети четирсе, Младенци

[Hatshepsut]

9 март - Свети четирсе, Младенци

В деня на големия християнски празник Свети 40 мъченици (9 март) българинът празнува Свети четирсе. В миналото той се е чествал на 22 март - денят на пролетното равноденствие. С него e свързано старо поверие, че на 9 март слънцето забива 140 нагорещени шиша в земята, за да я затопли, а времето се "обръща на лято".

Хората вярвали, че всяко посадено цвете или дръвче на този ден цъфти красиво и дава много плод. А момата, която първа изметяла дома си, щяла да бъде най-хубавата и най-чевръста жена в селото.

В празничната обредност на Свети четирсе трайно е залегнало числото 40, което има особен магически смисъл. В близкото минало един от най-разпространите обичаи сред българите бил да се раздават 40 кравайчета, намазани с мед - за здраве на хората.

В деня на Свети четирсе момите изпреждали по 40 нишки или ушивали 40 конеца – за да са пъргави и жизнерадостни. Малките момичета, които още не знаели да шият, правели 40 вида бод с игла без конец върху парцалчета, които след това хвърляли в огъня, за да станат добри къщовници.

В някои райони жените събирали по 40 рака или охлюви, от които приготвяли обредна храна. По други краища преброявали по 40 яйца, засявали 40 гнезда с картофи – за да е плодовита годината.

Старо поверие гласи, че 9 март излизат всички бубулечки от леговищата си и първото полязване от тях e лековито. Затова жените оставяли дреха, носена от болно дете и се надявали змия да я пролази, за да прогони болестта.

Помощ от змиите очаквали и тези, които дълго време не можели да се задомят. Те носели зърно от грах, провирали го през отсечена змийска глава и се надявали скоро да се оженят.

Имен ден празнуват Младен, Младенка, Младуна, Валери, Валерия, Вивиан.

https://frognews.bg/news_20953/Otbeliazvame_Sveti_chetirse/

9 Март - Свети Четиридесет мъченици (Младенци)

На този ден имен ден празнуват: Младен, Младена, Младенка, Гордан, Горян, Горянка

Църквата почита на този ден 40-те войника от арменския полк в гр. Севастия, които след жестоки мъчения загиват за своята вяра по време на преследванията на християните от император Лициний (IV в.) (308-324 г.).

Празникът е известен още като Четиридесет мъченици Севастийски, Свето четирси, Св. четиресе, Младенци.

Обреди и традиции

С този ден е свързано народното вярване, че слънцето се обръща към лято, времето се затопля и излизат всички буболечки, змии и гущери от дупките си.

На празничната трапеза се слагат 40 червени чушки, пълнени с боб, а също и 40 сарми с ориз. Наливат се 40 чашки с вино и 40 с ракия. Изяждат се 40 залъка и се изпиват 40 глътки вода. На този ден стопанинът засява 40 корена и всичко се хваща.

Сред обичаите на празника основно място заема обредното гонене на змии и гущери. Предпазващо значение имат всички действия в този обред - паленето на огньове, прескачането им, удрянето по железни предмети и наричането: "Бягайте, змии и гущери, на 40 разкрача".

Поверия

На този ден не трябва да се провлачва конец, за да не се въдят змии и не се споменава името на влечугите.

http://www.imen-den.net/imenni-dni.php?mesec=3&den=9

[Hatshepsut]

На 9 март честваме Св 40 Мъченици

Празничната трапеза: Освен обредните хлябове, всяка стопанка сготвя и 40 червени чушки, които пълни с ориз или булгур и всеки гледа в този ден 40 неща да хапне - да е берекетлия годината.

В народния календар Празникът е известен още с имената Свето четирси, Сто четиресе, Младенци.

 С този ден е свързано народното вярване, че слънцето се обръща към лято и времето се затопля. Тогава излизат всички буболечки, змии, гущери от дупките си. Особено място сред обичаите на празника заема обредното гонене на змии и гущери. Предпазващо значение имат всички действия в този обред: стопаните палят огън, прескачат го, удрят по железни предмети и наричат: "Бягайте, зъми и гущери, на 40 разкрача". В някои краища на България е разпространен обичаят оратници (огруглици) - това са факли от слама, които всеки стопанин завърта около главата си и по този начин пропъжда болести и несполуки. Много популярен е и обичаят хвърляне на стрели. Всеки ерген изстрелва с простичък, направен от самия него, лък запалена стрела в двора на момата, която си е харесал. Обикновено това продължава до късна доба.

 В Западна България и в Плевенско се приготвят по 40 обредни хляба-младенци, които се раздават за предпазване от шарка. На други места раздават 40 на брой питки или кравайчета за здраве. В западните части на страната денят се тачи и за здраве на воловете. Има поверие, че волът е опасан с 40 пояса, в които е неговата сила. На този ден той ги сваля и затова не бива да се впряга. На празника достигналите брачна възраст момичета излизат извън село преди да изгрее слънцето.

 В Северозападна България те палят огън и в обредно мълчание посрещат настъпването на деня. По посоката на първия пропял петел гадаят къде ще бъдат най-добрите посеви през годината.

 В Хасковско момите, които ще лазаруват, с песни обикалят полето, след което отиват при воденицата. Стопанката ги посреща с пита със сребърна пара в нея. Тя разчупва питата и на която мома се падне парата, тя ще бъде водачка на лазарките. Обичаят завършва с хоро на реката, където идват и ергените.

 В Любимец имат обичай, чрез който символично се посреща пролетта. Годениците правят обредна обиколка около селището, около дърво, камък и вода. Върху шейна е поставена кукла, облечена като булка. Обикаляйки, всеки се стреми да докосне куклата.

http://www.bizimi.com/bulgarianCustoms/Sv40Mladenci.php

Християнският празник ,,Свети Четиридесет мъченици" народът нарича още ,,Светото" или ,,вси светии".
Една легенда на българите от село Зеленовка - Таврия, разказва как Господ на този ден забива 40 нажежени шиша в Земята - така я затопля, а ,,слънцето се обръща към лято" и вече може да се сее и сади. Празнува се срещу болестта шарка (сипаница), за здраве на децата и овцете. На този ден жените, и особено бременните, не вършат женска работа. Рано сутринта те донасят прясна вода от реката или кладенеца и напръскват с нея къщата и двора.

Месят се обредни хлябове - младенци, боговица, квасеник, колачета и питки. Младенците се приготвят главно в Западна България. Те са четиридесет на брой и представляват кукли, нашарени с цев, като пъпките напомнят зърната на шарката. Младенците се намазват отгоре с мед и се раздават на всички деца в къщата, а които останат се раздават на съседските деца. Младите булки носят от тях на родителите си , на кръстника и на девера си. Квасеникът е голям кръгъл хляб с кръсташ в средата. Него също мажат с хляб и раздават на децата и овцете. Всяка стопанка сготвя и 40 червени чушки, които пълни с ориз или булгур и всеки гледа в този ден 40 неща да хапне - да е берекетлия годината. Пернато в този ден не се коли, не се попарва вълна, за да не се разлюти баба Шарка. Децата се качват на висока могила, търкалят камъчета и викат: ,,Отърколи се, Зимо, дотьрколи се, Лято!"

Вярва се, че на този ден излизат змиите. Който убие змия, взема главата й, слага в нея семки босилек и ги посажда. Този босилек се употребява като цяр. Ако с него се накичи мома, момците ще лудеят по нея и няма да я ловят магии.

Църковен празник: св.четиридесет мъченици Севастийски.

Обредна трапеза: пълнени чушки с боб, сарми с ориз или булгур, обредни хлябове. Обикновено от всяко ястие се приготвят по 40 бройки.

http://horo.bg/index.php?menunode=5&show=material&materialid=226

[Hatshepsut]

09 март - Младенци

Народният празник Младенци се вписва в обредната поредица за посрещане на пролетта. Чества се на 9 март и съвпада с църковния празник Свети 40 мъченици. Поради това се срещат и подобни народни названия - Свето четирсе или Светото. Освен името, фолклорният празник е заел от християнския и още един символ - числото 40. Как се е отразило това в българската народна обредност и вярвания?

В по-стари времена празникът Младенци се е чествал на 22 март и е съвпадал с пролетното равноденствие. Затова до голяма степен символиката му е обвързана с пролетното възраждане на природата и началото на новия земеделски сезон. Едновременно с това във фолклорния празник е пренесен и един символ от християнския празник в същия ден - числото 40. То преминава през цялата обредност и вярвания за празника. Народно поверие разказва, че на този ден Господ удря 40 пъти с тояга по земята, за да я разбуди за пролетта. А Слънцето забива в земята 40 свои лъча като огнени шишове, за да я стопли. Първи усещат това затопляне 40 вида животни и излизат от своите зимовища, според народното вярване. А останалите животни се показват скоро след това - на пролетния празник Благовец. Сред тях е и свещената за българина змия, смятана за образ на предците. Поверието е, че на Младенци змиите се размърдват и се обръщат в съня си на другата страна, а на Благовец се събуждат и излизат навън. За земеделците, обаче, в този ден са най-важни воловете - особено почитани като основни помощници в земеделието. Казват, че на Младенци волът сваля 40-те пояса, които стягат силната му снага. Затова на този ден селяните не впрягали воловете, а само раздавали за тяхно здраве обредни хлябове. Момите пък по свой начин разбирали това пролетно събуждане на природата. На този ден те сеели в своите градини босилек, чието ухание се свързвало с моминската хубост и привлекателност. Вярвали, че посаденият на Младенци босилек е най-уханен и има магическа и лековита сила. С пролетно събудени любовни копнежи момите сплитали "мостове" от 40 върбови или дрянови клонки и ги прехвърляли над селските вади и рекички. Всяка мома изричала заклинание още същата нощ да сънува ергена, който ще я преведе през този символичен мост към нова любов и семеен живот.

Обреден хляб за Младенци

В празничните ритуали за Младенци централна роля има обредният хляб. Този универсален символ на плодородие и благоденствие служи и като жертвоприношение, и като ценен дар. Навсякъде в България на този празник се раздава, т.е. дарява се обреден хляб, намазан с мед. В някои райони наричат тези обредни хлябове по името на празника - "Младенци". На този ден хлябът се раздава най-често за здраве на децата, особено за да не боледуват от шарка. Но има и други предназначения. За едно от тях разказва Кръстинка Чобанова от с. Соколово, Балчишко като припомня и традиционната рецепта:

"Аз от майка ми и свекърва ми съм запомнила така: месят тестото с яйце, сол, вода и мая за хляб, омесва се, оставя се да втаса. Така се правят и големите обредни краваи за Великден и Коледа. Източват се 4 пръчки от тесто, слагат се една върху друга и се усукват заедно и после се оформя от тях отворен кръг, кравай. Става много красив. Това е типичен кравай Добруджански. По същия начин се приготвят и кравайчета на Свето четирсе - оплитат се тестеви пръчки. Във всяка къща, където има млада булка, се приготвят по 40 кравайчета. И след това младите булки, оженени през тази зима, носят кравайчетата и ги раздават на близки и роднини из селото."

Има и обичай в някои райони на празника Младенци да се палят големи обредни огньове - характерен за пролетните празници символ на възроденото слънце. Познат е и ритуал, изпълняван от девойки в пълно мълчание на някое възвишение край селото. Той е посветен на моминските надежди за задомяване. В други райони пък на този ден пеят песни, които призовават гората да се разлисти - като символ на пролетта и възраждащата се пролетна природа.

(Румяна Панайотова, bnr.bg)

http://bolgari.net/09_03____mladenci-e-337.html

[Hatshepsut]

9 март - Свети Четиридесет Мъченици (Младенци)

Именници: Младен, Младенка

 Светата православна църква определя този ден като празник на четиридесетте войника от арменския полк в гр. Севастия, които след жестоки мъчения загиват за своята вяра по време на преследванията на християните от император Ликиний (IV в.).

Според старата християнска житиейна традиция светите 40 мъченици са били римски войни, които тайно изповядвали християнството. Техния полк е бил разположен в малоазиатския град Севастия. След като биват разкрити са подложени на жестоки мъчения. Загиват 40 воини. Това става през 320 г.от н.е. Няколко години преди официалното признаване на християнството и края на гоненията на ранните християни. Православната църква по-късно ги канонизира.
 В българските религиозни вярвания – представата за 40-те светци воини се трансформира в младенци. Така сред старите българи празника е известен като младенци. Народното поверие гласи, че на този празник идват щъркелите. Самите щъркели са почитани от българите. Те са свързани с децата. И днес много хора помнят как техните баби са им казвали, че щъркелът ги е донесъл. Смята се, че къща или двор където гнезди семейство щъркели е запазено от магии. Техните яйца също имат магическа сила.
 На свети 40 се изпълняват редица религиозни ритуали и обреди. Те са изпълнявани преди всичко от деца. В обредните песни се отправят различни молби към щъркелите. Като например следната молба:

,, ... Щърко ле, щърко ле!
 Щръкни кола под кола,
 Да береме камъне,
 Да правиме мостове,
 Да ни идат гостове!... "
(Димитър Маринов ,,Народна вяра", стр.150)

 Старите българи са вярвали, че тези деца, които извършели тези ритуали, когато пораснат няма ги сполетят болести свързани с кръста.
 Отново според народната традиция децата трябва да се отъркалят в тревата. Това обаче трябва да стане преди изгрев слънце. Това се прави за здраве. Въобще на този ден е на почит здравето на децата, тъй като те са най-уязвими от болести.
 На този ден се приготвят специални обредни питки наречени младенци. Този обреден хляб се намазвал с мед и така се раздавал по подобие на питките, които се раздават за здраве на Св. Харалмпи. Това се прави с цел да се умилостиви баба Шарка. Както в миналото, така и днес много от децата са боледували или боледуват от дребна и едра шарка. Едрата шарка някога е нанасяла големи вреди на хората, които са я преболедували. Често пъти хората са умирали от тази болест. Но ако случайно човек е оцелявал, то той е бивал обезобразен от нея. Затова хората в миналото са се отнасяли със страхопочитание към нея.
 Празника на Свети 40 мъченици е свързан и с представата на българите за настъпващата пролет. Народната вяра гласи, че на този ден Господ забива 40 или 140 нагорещени шиша в земята. Той удря с тях земята за да се затопли. Тогава хората са смятали, че слънцето вече се обръща към лято.
 С този ден е свързано народното вярване, че слънцето се обръща към лято и времето се затопля. Тогава излизат всички буболечки, змии, гущери от дупките си. Особено място сред обичаите на празника заема обредното гонене на змии и гущери. Предпазващо значение имат всички действия в този обред  палят огън, прескачат го, удрят по железни предмети и наричат: Бягайте, зъми и гущери, на 40 разкрача. На този ден не трябва да се провлича конец, за да не се въдят дълги змии и не се споменава името на влечугите. Който убие змия, трябва да постави главата и в босилек, за да стане лековит.

В Западна България и в Плевенско се приготвят по 40 обредни хляба-младенци, които се раздават за предпазване от шарка. На други места раздават 40 на брой питки или кравайчета за здраве. Обредна трапеза: пълнени чушки с боб, сарми с ориз или булгур, обредни хлябове. Обикновено от всяко ястие се приготвят по 40 бройки.

В западните части на страната денят се тачи и за здраве на воловете. Има поверие, че волът е опасан с 40 пояса, в които е неговата сила. На този ден той ги сваля и затова не бива да се впряга. На празника достигналите брачна възраст момичета излизат извън село преди да изгрее слънцето. В Северозападна България те палят огън и в обредно мълчание посрещат настъпването на деня. По посоката на първия пропял петел гадаят къде ще бъдат най-добрите посеви през годината.

В Хасковско момите, които ще лазаруват, с песни обикалят полето, след което отиват при воденица. Стопанката ги посреща с пита със сребърна пара в нея. Тя разчупва питата и на която мома се падне парата, тя ще бъде водачка на лазарките. Обичаят завършва с хоро на реката, където идват и ергените.

 Празникът на Светите 40 мъченици от Севастия е навлязъл дълбоко в бита на българите. Той е бил особено почитан през Средновековието. За това говорят множеството домашни и чужди извори.

Църквата "Свети Четиридесет мъченици" - гр.Велико Търново

Българският цар Иван Асен ІІ (1218-1241г.) построил в столицата си Търново храм в тяхна чест по случай победата над епирския деспот Теодор Комнин при с. Клокотница. Битката станала в деня на св. 40 мъченици – 9 март 1230 г. Победителят цар Иван Асен ІІ бил тържествено посрещнат от търновските граждани в с. Мерданя. В чест на тая среща край селото е бил построен манастир "Свети четиридесет мъченици", който и сега съществува. Иван Асеновата колона се намира в нея. Освен това с тази църква е свързана една от старите легенди. Тя гласи, че в нощта на 8 срещу 9.ІІІ. се появяват духовете на владетелите и владетелките на Второто българско царство, които са погребани там. Дори това да не е вярно, тя е една от многото легенди, които са крепили българите през вековете на турското робство.  Интересен е фактът, че поради превръщането й в джамия църквата е запазена и до днес. В храма се пазят Омуртаговата, Асеновата и Крумовата колона, които разказват за великите дела на царете ни. Тук се намират и гробовете на царете Калоян, Иван Асен, Михаил Шишман, Свети Сава Сръбски и на цариците Анна Мария и Ирина. Тленните останки на Калоян са тържествено препогребани в църквата на 19 април 2007 година, 800 години след неговата смърт.

http://www.eurochicago.com/2011/03/sveti-tchetirideset-matchenitsi/