8 Юлий - Прокопий Пчеларь

[Hatshepsut]

8 юли - Прокопий Пчелар

8 юли е известен у нас като летния празник на пчеларите, чиито покровител е великомъченик Прокопий Кесарийски. Денят на загиналия за вярата си светец Прокопий съвпада с народния празник, наричан още Прокопий Пчелар.

На този ден преди изгрев слънце стопанките на дома приготвят две погачи, наричани "боговици", в чест на Бога и на св. Прокопий. Пчеларите носят хлябовете при пчелините, поставят ги върху пъстри месали на земята, прекадяват ги по три пъти, мажат ги обилно с мед, а след това ги разчупват високо над главите си с пожелание за плодородие.

В повечето райони, където пчеларството е с дълбоки традиции - Сакар, Странджа и Родопи, пчеларите изпълняват и ритуала "подрязване", отчупвайки по парче от всички пчелни пити в кошерите. Парчетата се скриват на тайно място, където да престоят до следващата година, а с меда от тях, на който приписвали магически свойства, лекуват редица болежки: болно гърло, ухапвания от насекоми, уроки и шарка. Други пък носят новия мед за освещаване в църквата, след което го раздават на близките си, а питата, която даряват на светеца покровител на пчеларите, се нарича "тръвнена пита" (обреден хляб с изображение на кошер).

Според българските народни представи пчелите са посредници между човека и Бога, а медът, който правят, е благословен и натоварен с магическа лечебна сила, защото пчелата попречила на Слънцето да се ожени. Дори зли сили като самодивите, караконджолите и орисниците не закачат пчелите, защото също обожават мед. Съществува и поверие, че душите на починалите кръстени деца кръжат под Райското дърво, превърнати в пчели.

Образът на пчелата е с богата символика, но най-често повтарящото се значение, застъпено в много религии и митологии, е свързано с идеята за висш, божествен произход на насекомото. То е носител на плодородие, мъдрост и трудолюбие, обитаващо видимия и невидимия свят. В раннохристиянските представи е символ на Христовото възкресение, защото сълзите, които отронил Исус от кръста, се превърнали в пчели.

В скандинавската митология дървото Игдрасил (Световното дърво) е пропито с живителен, свещен мед. В преданията и космогоничните митове пчелата винаги е на страната на боговете и против злите духове. В една богомилска легенда се открива съчетание от пчелни мотиви, предадени чрез изображения на стрели, и сватба на Слънцето на фона на вечния двубой между Доброто и Злото.

В индуизма срещаме пчелата като символ на боговете Индра, Вишну и Кришна, а производството на мед се свързва с духовното познание и усъвършенстване. Египетски мит пък разказва как сълзите на бога слънце Ра се превърнали в пчели, подобно на историята за Исус. В Сирия образът на божественото насекомо се среща в историята за лъва на Аллах, който бил принц на пчелите, които пък са сравнявани с ангели.

http://sever.bg/

[Hatshepsut]

Прокопий пчелар

В българския народен календар денят на великомъченик Прокопий е популярен като летният празник на пчеларите. Затова го наричат още свети Прокопий Пчелар. Празнува се в чест на пчелите и техния закрилник св. Прокопий.

В народната вяра пчелите са посредници между видимия и невидимия свят и помощници на Бога. Благословени са да създават меда. Дори и злите сили не им пакостят, заради любимата си храна. Затова болестите, злосторните същества, орисниците, вилите и самодивите биват умилостивявани с мед или медени питки.

По стар обичай пчеларите стават преди изгрев слънце и отиват право при пчелините. Носят две бели погачи - боговици, в чест на св.Прокопий и Исус Христос.

Оставят хлябовете върху пъстри месали на земята, прекадяват ги по три пъти, мажат ги обилно с мед, а след това разчупват високо над главите си, като си пожелават берекет и хубав, ароматен мед.

В някои райони, където отглеждането на мед има отколешни традиции (Страджа, Сакар, Родопите, Стара планина), старите пчелари изпълнявали обичаят подрязване. Стопаните отчупвали по залък от всяка пита с мед. Вярвали в магическата му сила да лекува неизличими болести, затова го скривали на тайно място и го пазели до следващия 8 юли.

Знахарки и баячки пък лекували с него тежки ухапвания от насекоми и всички разновидности на шарката. От него слагали на бузките на децата и в пазвите на моми и невести, за да ги пази от лоши очи и уроки.

http://frognews.bg/news_25246/

В народните представи свети Прокопий се свързва с пчеларството. В ранно утро жените на пчеларите изпичат по два обредни хляба, за да съберат пчелите с много мед. Преди да е изгряло слънцето, те занасят хлябовете при пчелните кошери, прекадяват ги с тамян и ги намазват с мед. После всички отиват на тържествена църковна служба, като носят и паничка с мед, който на следващия ден се прибира вкъщи. Смята се, че този мед е много лековит.

На оброчно места край селището понякога се коли овен и се прави богата трапеза. В Югоизточна България като покровителка на пчелите се смята св. Богородица.

На този ден православната църква чества великомъченик Прокопий, който умира мъченически заради вярата си. През 303 г след жестоки изтезания е посечен по заповед на римския император Диоклециан (285-305).

http://bgkulinar.net/calendar.php?calid=2010

8 юли - Прокопие, Прокопий Пчелар, Свети великомъченик Прокопий

   Празнува се в чест на пчелите и техния закрилник - св. Прокопий. 
    Рано сутринта, преди пчелите да са се събудили и да са излезли, стопанките отнасят при кошерите приготвените отпреди това два обредни хляба - св. Петка и св. Прокопий. Там ги разчупват, мажат ги с мед и ги раздават по съседите - за да събират пчелите много мед и да не боледуват. 
    После се извършва подрязване на кошерите, вади се от новия мед и от него се заделя - за лек (срещу бодеж, за гърло, за мазане от ухапване) и за питите на св. Харалампи. 

    В раннохристиянското изкуство пчелата е символ на Христовото възкресение, т.е. на безсмъртието. В още по-ранни митопоетични представи пчелата се свързва с мотива за плодородието, което носи със себе си, знак е на прехода, на пробуждането на плодородието. Оттук и божествената сила, която притежава, защото обитава короната на световното дърво, т.е. принадлежи към висшето. 
    Пчелата е традиционен символ на трудолюбието, а медът е и храна, и лечебно средство, притежава магически качества. Грижата за пчелите е  и грижа за реколтата, за живота изобщо.

http://margaritta.dir.bg/uli/0403kalendar_uli.htm

[Hatshepsut]

8 юли - св.Прокопий Пчелар

Светият великомъченик Прокопий Кесарийски живее по времето на най-жестоките гонения на християните при император Диоклециан. Баща му бил християнин, но майка му вярвала в много богове и предала и на сина си вярата си. Прокопий станал александрийски военачалник, но веднъж, по време на буря, чул глас от небето и видял кръст над себе си. Поръчал да му направят такъв кръст и го носел винаги със себе си. След една от поредните трудни победи майка му го повикала да пренесе жертва на римските богове, но този път той отказал - кръстът вече бил неговата вяра. Увещавали го - и неговата майка, и императорът - да се вразуми и да се откаже, докато е още жив. Не се отказал и го достигнала съдбата на стотиците мъченици негови събратя. През 303 г. бил затворен, мъчен, посечен с меч.

Според едно предание заедно с Прокопий измъчвали и 20 девойки, новопокръстени християнки. Светецът им дали кураж и вяра, сватбата им с Божия син била висш дар, отреден не за всяка девойка, а само за избрани. Оттогава насетне при всяка венчавка в църква се споменава и името на светеца Прокопий.

Празникът

Народът нарича св. Прокопий пчелар, защото се смята, че Прокопий е покровител на пчелите. Благословени от Бога, те могат да прескачат границата на видимия и невидимия свят, подслушват Дявола, усещат злото, но са помощник и дясна ръка на доброто. Благословени са да създават меда - елексира на живота, даващ сила и дълъг живот. Дори злите сили не могат да сторят на пчелата нищо лошо, за да не изчезне любимата им храна. Юди, самодиви, страшни болест, Баба Шарка, орисници - всички те умилостивяват сърцата си с медени питки. Медът е средство за умилостивяване и лек за корави сърца.

Ритуали

На 8 юли пчеларите стават рано, още преди да е изгряло слънцето, за да сварят пчелите в кошерите. Отиват при тях с 2 бели погачи (едната за Господ, другата за св. Прокопий), кадят пред кошерите хляба, намазват го с мед и после го раздават на съседи и познати за здраве и берекет и, разбира се, за добър мед. Кошерите се "подрязват", което ще рече, че от всеки се отчупва по парче от медената пита. Този първи мед има магически свойства - с него се лекуват всякакви болести. Затова трябва са се скъта на сигурно място и да се пази през цялата година: ако децата се разболеят от гърло, ако някой тежко е ухапан от насекоми, пчели, стършел, паяк... с този мед се мажат питите в чест на Баба Шарка, а също и челата на децата, момите и невестите, за да не хващат уроки.

Забрани

Не се работи, за да не "изрови облак полето". Жените пазят празника, за да има "държат" децата, да растат живи и здрави.

Трапеза

Обредните хлябове са два - "боговица" и "светец" за св. Прокопий. Задължително на трапезата се слага и прикадява мед. По-късно той се съхранява и служи за лек. Останалите ястия се приготвят от пренесеното в жертва животно.

Именници

Прокопи и Теофил

https://bg.wikipedia.org/


На 8 юли Православната църква почита паметта на свети великомъченик Прокопий, който загинал през 303 г., заради изповядването на християнски религиозни убеждения. В народните представи светецът е покровител на пчеларите и е известен като Прокопий Пчелар, Прокопие и др. В празничния календар на старите българи денят на свети Прокопий образува противостояща двойка с празника на свети Харалампий (10 февруари), който е смятан за зимен покровител на пчеларите. Създаването на противостоящи празнични двойки е своеобразно християнско преосмисляне на древната митологична опозиция между соларното и хтоничното начало. В цялостния празничен комплекс се забелязват реликтите,  както на раннохристиянската религиозна обрядност, така и на древноезическия култов ритуал.

Сред системата от табута, съпровождащи празничната обрядност, е пълната забрана за работа.  В етимологичен аспект Прокопий означава "преуспяващ" и най-вероятно от него произлиза и сленгизма  "прокопсия" ( "Който работи на този ден, няма да прокопса!").

Един от важните обичаи на празника е месенето на обредни хлябове, които трябва да се приготвят много рано сутринта, още преди да са се събудили пчелите. От тестото се изпичат два обредни хляба - "боговица" (в чест на света Петка) и "светец" ( в чест на свети Прокопий). Стопанките отнасят при кошерите готовите хлябове, мажат ги с мед и прекаждат навсякъде с тамян. По същото време пчеларите вземат от всеки кошер по малко от новия мед - за лек и "за питите на зимния светец", свети Харалампий. После всички отиват на тържествената църковна служба, посветена на свети Прокопий. След литургията обредните хлябове се раздават за здравето на семейството и на общността, да се роят пчелите в кошерите, а също и за плодородие през годината. В храма се оставя да пренощува осветения мед - смята се, че той притежава изключителни лечебни качества.

В раннохристиянските представи пчелата е символ на Възкресението на Христос, на безсмъртието на човешката душа. В още по-ранните мито-поетични схващания тя символизира трудолюбието, знак е на прехода в годишния аграрен цикъл и на пробуждането на плодородието в природата. Грижите за пчелите са грижи за здравето, за живота и за благополучието, а медът се възприема едновременно като храна и лекарство, дарени от природата и боговете.

В много етно-райони се правят курбани за здраве и плодородие, организират се общи празнични трапези, пеят се обредни песни, извиват се кръшни хора. Масовият характер на веселбата има характеристиките на имитативна магия - свързва се със жуженето на пчелите в кошера и колкото е по-весело, толкова ще е по-голямо изобилието.

http://nikitova-art.com/faq-ikons/349-sveti-prokopii-pchelar.html