Българитѣ въ Епиръ

[Hatshepsut]

Български етноними и топоними в Епир


Областта Епир на картата на Гърция

В миналото, а и днес, в Гърция се отрича каквото и да е присъствие на българи или въобще участие на българи в историческите съдбини на появилата се едва през 1832 г. държавица. С албанците и власите гръцката историография няма такива комплекси – даже замества и извърта сведения, за да ги представи за православни гръкоезични. Нищо ново – голяма част от елинската култура е присвоена и нагло узурпирана от днешните гърци.

Наскоро по време на гръмки протести относно новото име на т.нар. Бивша Югославска република Македония – днес Северна Македония, жители на Атина са излезли със знамена и плакати „Македония е Гърция“[1]. Историческата действителност всъщност е доста по-различна. Можем да обявим друго „Гърция е българска“!

Географски имена от чужд произход на територията на днешната държава Гърция са били обект на изследване от наши и чужди учени през годините, включително и от гледище на произхода им от политически коректния термин славянски народ, съответно от славянски език[2]. Вникването в материята обаче показва, че една част от топонимите носят езикови белези, които са присъщи само и единствено на българския език. Съответно, ако желаем да сме напълно коректни следва да се използва термина български исторически топоними на територията на днешна Гърция вместо славянски, което е по-общо и количествено днес обхваща около 300 млн. души.

В топонимите из цялата територия на Гърция, включително множество острови, се съдържат следи от по-ранни периоди на развитие на българския език, включително характерни звукове, които липсват както при гърците, така и при другите славяни от Балканите, така и топоними, извеждани от народностното име (етноним) българи.

Според сегашните бегли представи на историческата наука до към XV век за южна Гърция и до XX-XXI век за северна Гърция, е засвидетелствано население говорещо български език, което е създател на тези названия. Тия земи до късно да били, но и днес се обитават от хора с български произход, като едно от най-ярките доказателства са названията на географските обекти, на селищата на тия българи, както и местности в околностите, свързани с бита на жителите им.

Разбира се гръцката историография категорично отрича каквото и да е присъствие или участие на българи по произход. Донякъде допуска участие на неизтриваеми личности в съдбините на днешна Гърция, но ги приема за такива с гръцко самосъзнание. Влахи и албанци не са проблемни и затова често българи се обявяват за такива с цел маскировка и заблуда.

Представяме ви 11 етнонима, които са записани при теренни проучвания на топографските имена на местности в северен Епир – днес преобладаващо обитаван с население от албански произход. Топонимите говорят обаче за по-стар пласт – българи, които са живели тук, именували са географски обекти и по-късно са претопени или имигрирали.

Етноними:

1) Bulgjeri – пасище край Сивота, със старо име Муртос.

2) Bulgjeri Sasqidhë – дъбова горичка край Муртос.

3) Grava Bulgjer – пещера при градеца Муртос.

4) Bira e Bulgjerinës – пещера при село алб. Varfanj/Varfanji, дн. гр. Parapótamos (Παραπόταμος).

5) Prroi i Bulgjerit – поток край Smogovina (Смоковина, от смоква, смокиня), алб. Smogovinë, дн. гр. Sikokhórion (Συκοχώριου).

6) Bulgjeri – пасище при село алб. Kushovicë (Кушовица, може би от *К(р)ушовица), гр. Agia Marína (Αγία Μαρίνα).

7) Trap i Urgarës – поли на планина, подножие при Кушовица.

8) Vurgara – рид при село Кушовица.

9) Rrahu Bulgjer – склон на рид при село Нунешати.

10) Shtegu i Bulgjerit – възвишение, бърдо при Nuneshati, Nuneshat, Nëneshat, Nënshat ose Neshat, гр. Nounesátion (Νουνεσάτιον).

11) Qaf' e Bulgjerit – седловина при село алб. Mazrek, гр. Mazarakiá (Μαζαρακιά).

БЕЛЕЖКИ:

[1] http://news.bnt.bg/bg/a/grtsiya-na-protest-sreshchu-dogovora-ot-prespa-za-imeto-severna-makedoniya < 28.11.2019 >

[2] Основно е монографията на немския славист Макс Фасмер (1886-1962) „Die slavischen im Griechenland (1941, 1970), както и поредица от студии и статии на забележителния наш ономаст проф. Йордан Заимов (1921-1987); няколко монографии за местните имена в северна Гърция – на Йордан Н. Иванов (1982), Патриарх Кирил Български (1960) и Иванка Гайдаджиева (2015). Книгата на ПКБ „Българомохамедански селища в Южни Родопи“ е достъпна за ползване в интернет.

https://toponymio.wordpress.com/2019/11/28/bulgar_ethnonym_epirus/

Топонимът Богатица в Епир

Имената на географските обекти – планини, реки, езера – заемат важен дял в живота на едно населено място или един народ. Бидейки елемнт на народното творчество топонимите, както още се наричат, притежават способността да запечатват и съхраняват във времето отминали събития, собственически отношения, особености на релефа, на животинския и растителен свят. Топонимията – паметта на вековете е гранична научна дисциплина между езикознание, география, история. Тя се явява езиков резерват за остарели думи или такива с изгубено или отдавна забравено значение, а друг път, бидейки свързана с хората показва сведения за отделни лица и родове. Често пъти в географските имена се съхраняват лични собствени имена на лица, обитавали дадена местност, собственици на имот или свързани чрез някакво събитие с нея.

Един такъв топоним е Богатица (Bogatica) – наименование на планински рид или височина, отразено на средномащабна карта, съставена от австрийски картографи за нуждите на Генералния щаб на Австро-Унгария през 1885 г. Намира се в днешната област Епир, на територията на Гърция.

Оронимът (название на релефен обект) представлява интерес, защото подобно название не ни е познато с наставка –ица. Освен това местните имена от територията на днешна Гърция са изследвани по-рано от Макс Фасмер – руски славист от немски произход, но точно това не е отразено в монографиятa му.

Топонимът Богатица на австрийска карта, 1885 г.

Срещат се и успоредици в редица географски имена: Богатово – село в Севлиевско. През 1638-9 г. упоменато в архивите под Богатова e с 22 домакинства (ханета). Срещат се следните успоредици: Богатино – село в Ардинско; Богатска махала – част от село Нановица, Момчилградско; Богатица – в землището на село Уши, Треклянско; Богатево – местност в землището на село Богутево, Чепеларско.

За историята на езика и въобще за популярната история е слабопознатия факт, че думата богат в миналото е носела съвсем друг смисъл, видно от „архитектурата“ й (строежа). Богат се е считал духовен човек, който е в общение със своя Създател, оттам бог и наставка –ат, подобно на космат, окат 'който вижда добре', ръкат 'сръчен'. Днес за богат се счита човек със значителни материални ресурси, което откровено противоречи на първичния смисъл, вложен в думата.

Гръцкият автор Кекавмен, писал за българите през втората половина на XI в. е употребил думата богат и е дал негово тълкувание. Разбира се, то е неприемливо, защото откъде-накъде бедните да зависят изцяло от богатите, че да ги обожествяват.

Откъслек от Гръцки източници за българската история, т. VII, 1968 г., с. 12.

https://toponymio.wordpress.com/2019/10/29/topo_bogatica/

[Hatshepsut]

Българският диалект в Коница (Епир), Северна Гърция

📌- velúska (βελούσκα) = fork, in Bulgarian виличка (vilichka) = fork
gólios (γκόλιος) = naked, in Bul. гол (gol) = naked
ézhios (έζιος) = hedgehog, in Bul. таралеж (taralež) = hedgehog
tshiútska (τσιούτσκα) = red chilly pepper, in Bulgarian (čuška) = pepper
galémos (γκαλέμος) = tall, in Bul. голям (golem) = big, large
gasianítsa (γκασιανίτσα) = caterpillar, in Bul. гъсеница (gasenica) = caterpillar
sívos (σίβος) = grey, in Bul. сив (siv) = grey
slámkes (σλάμκες) = straws, in Bul. сламка (slamka) = drinking straw
brátis (μπράτης) = blood brother, in Bul. брат (brat) = brother
zhiába (ζιάμπα) = frog, in Bul. жаба (žaba) = frog
bábo (μπάμπω) = grandmother, in Bul. баба (baba) = grandmother
bélos (μπέλος) = white, in Bul. бел (bel) = white
lábavos (λάμπαβος) = loose, in Bul. лабав (labav) = loose
bisteriá (μπηστεριά) = cave, in Bul. пештера (peštera) = cave
blútkavos (μπλούτκαβος) = disguisting, in Bul. блудкав (blutkav) = bland, tasteless
zhílavos (ζήλαβος) = tough, in Bul. жилав (žilav) = tough
káshia (κάσια) = sort of porridge, in Bul. каша (kaša) = porridge
lípa (λίπα) = lime tree, in Bul. липа (lipa) = lime tree

От ФБ страницата "Македонски българи"

[Hatshepsut]

Чепелово от високо

В Епир българи има още в Ранното средновековие. Със сигурност през X и XI в. по времето на Самуил и Петър Делян. Българи в Янина се споменават през XIV век, когато те, заедно с местните албанци и власи, се бунтуват срещу сръбския деспот на Епир Тома Прелюбович. От това време е и едно особено етническо понятие, използвано от византийските автори – българоалбановлах. То изразява общото съжителство и бит, както и процесът на смесване между трите етноса в Епир. През целия османски период българите се изселват от Епир и през XIX век там остават главно власи и албанци, но и българската топонимия, която може да се види и днес в имената на много от селата и местностите в Епир. Едно от тях е село Чепелово в областта Загори, Епир, разположено в склоновете на Пинд.

Το Τσεπέλοβο από ψηλά

От ФБ страницата "Илюстрация БѢло море"