Андонъ Калчевъ – закрилникъ на българитѣ въ Егейска Македония

[Hatshepsut]

Андон Калчев

Андон Христов Калчев е български офицер, общественик и революционер, преподавател в Лайпцигския университет. Калчев е виден деец на българското национално-освободително движение през XX век, основател на българската доброволческа военизирана организация Охрана и на Солунския български клуб в Егейска Македония през Втората световна война.

д поражението на Гърция от Германия през април 1941 година и връщането на българската администрация в Западна Тракия и източната част на Егейска Македония през август Калчев, произведен в поручик, е сред основателите на Солунския български клуб - организация, която си поставя за цел защита на правата на българите в останалата под гръцка администрация Егейска Македония. През септември 1941 година Калчев се установява във Воден (Едеса) и там развива основаваната с помощта на Цветан Младенов в Лерин българска опълченска организация Охрана, която има за цел да защитава българското население от гръцките паравоенни чети. Силни подразделения на Охрана са формирани и в Костур, достигащи общо около 12 000 въоръжени редовни членове. Стефан Шклифов от Черешница си спомня:

„Тогава България изпрати офицер, поручик от запасо на име Антон Калчев за свръзка со германското командване да не брани нас българите от издевателствата на гърцките полицаи и италианските им приятели... Со неговото идване им се посече силата на гърците и на гъркоманите. Из цело Костурско Калчев го пречекаха като господ спасител со свирки, со венци, со тъпани, со български байраци. Во полските села ягнища колеха и кой напревар да го гости. Се чудеха на униформата му, му целуваха сабята. Беше хубавец и левент со красивата българска офицерска униформа и сабя на страни. Добро направи, ама добро не пати. Со неговото идване во Костур германците и италианците спреха да убиват безразборно наши и гърци.“

Според гръцки твърдения на 5 април 1944 година Андон Калчев и отряди на Охрана заедно с германски части участват в клане в Клисура, при което са убити близо 300 души. Клисура е център на комунистическата съпротива в района, а също и на крилото от колаборационистката организация на Георгиос Пулос, ръководено от Андреас Панайотопулос.

Андон Калчев има заслуги в освобождението на българи, заловени от германците като комунистически партизани. Партизанинът от ЕЛАС Коле Пандов си спомня:

„Калчев издейства Колето, Гилето и брачед ми Слави да бъдат ослободени от затворо като невинни българи. Ето за тая работа беше дойден Калчев - да не брани нас, българите.“

След Деветосептемврийския преврат в България, подразделенията са разпуснати, а Андон Калчев се оттегля в най-северните част на Егейска Македония. По-късно при Битоля е пленен от титовски партизани, които го предават на паравоенните формирования на ЕЛАС, след което е съден от специален гръцки военен съд. На 10 юни 1946 година генерал А. Ананиадис го осъжда на доживотен затвор. След две години каторжен затвор на остров Корфу към края на Гражданската война в Гърция започва втори процес на 10 май 1948 година и трае десет дни. Калчев е съден за „морално подстрекаване към убийство“ като военнопрестъпник. На базата на извънреден гръцки военновременен закон, действащ повече от три години след края на Втората световна война, той е осъден на смърт и е разстрелян в 5:30 в солунския затвор Еди куле (Ептапиргио) на 27 август 1948 година. Последните му думи при разстрела са „Ура Македония!“.

Паметта за Андон Калчев


Поклонение пред мемориалната плочата в памет на незнайния гроб на Андон Калчев в Балчик

Българите от Беломорска Македония са възпели своя войвода - Андон Калчев „Костурският орел“ с народната песен „Летел е орел над Костурско“, влязла в репертоара на ансамбъл „Гоце Делчев“. На него е посветен разказът „Професорът от Лайпциг“ в сбирката „Беломорски разказ“ от Миломир Богданов.

Проф. д-р Георги Даскалов изследва и публикува няколко книги за егейските българи и борбите им за национално освобождение от гърците, където подробно са представени фактите за делото и участта на Андон Калчев. Проф. Добрин Минчев също публикува свой труд за „Охрана“ и нейния организатор Андон Калчев.

В чест на 100 години от рождението и 62 години от разстрела на Андон Калчев, в памет на неизвестния му гроб, на 27 август 2010 година е поставена тържествено мраморна мемориална плоча до възрожденската черква „Свети Никола“ в Балчик.

https://bg.wikipedia.org/

[Hatshepsut]

Андон Калчев – забравеният закрилник на българите в Егейска Македония



Създателят на организацията за самозащита “Охрана” е живял в Балчик В пантеона на десетките хиляди български патриоти, отдали живота си за защитата на останалите под чуждо робство след Освобождението наши сънародници, има един човек, върху когото съзнателно е хвърлено непрогледното було на забвението. Името на този достоен български офицер и родолюбец е Андон Калчев. Роден е в чисто българското село Жужелци, Костурско, Егейска Македония. След Междусъюзническата война и окупирането на Беломорието и Егейска Македония от Гърция родителите на Андон Калчев емигрират в Балчик. Младежът израства и учи в добруджанския крайморски град, там се оформя като личност. През 1931 г. заминава за Германия, става студент и после преподавател в Лайпцигския университет. През 1939 г. по покана на цар Борис ІІІ и по свое лично желание Андон Калчев се завръща в България и завършва Школата за запасни офицери. Нито за миг през тези две десетилетия и половина пламенният родолюбец не е забравил угнетените си сънародници в родния край. Те са подложени на терор и асимилация. Гръцкото правителство подкрепя етническото прочистване, извършвано от шовинистичните андартски банди. Повече от 100 000 българи са принудени да изоставят бащиното си огнище и да потърсят спокоен живот в свободната част на България. В задаващата се Втора световна война Андон Калчев вижда шанс за освобождение на останалите под чуждо робство българи. След като гръцката армия е разбита за дни от немските войски, част от Беломорието и Егейска Македония е включена в държавните граници на България. Другата част от тези изконни български земи обаче остава под италианска и немска окупация и под административната власт на гръцките колаборационисти. Активизират се андартските банди. Появяват се и въоръжени комунистически шайки на ЕЛАС, които безогледно тероризират и ограбват беззащитните български села и градове. През септември 1941 г. Андон Калчев, подпомаган от Цветан Младенов, създава във Воден организацията за самозащита на българското население, наречена “Охрана”. За дни в нея постъпват 600 местни българи. През 1943 г. Андон Калчев договаря с италианския комендант на Костур въоръжаването на местното българско население. Така “Охрана” добива официален статут на законна военизирана защитна организация на българите в Егейска Македония. Формиран е итало-българският комитет “Свобода или смърт”, който доставя униформи и оръжие. Център на организацията “Охрана” е Костур. Ефектът е впечатляващ – атаките на гръцките паравоенни банди са почти напълно неутрализирани. Андон Калчев се свързва с немското военно командване във Воден. И тук със съдействието на немските власти българското население е въоръжено и резултатът не закъснява. През 1943 г. броят на организираните членове на “Охрана” достига 3000 души, а в началото на 1944 г. за каузата на българите в Егейска Македония се борят 12 000 бойци. Организацията успява фактически да ликвидира влиянието на гръкоманските и сърбо-комунистически коминтерновски елементи във Воденско, Костурско и Леринско. Дейността на “Охрана” активно се подкрепя и подпомага от легендарния водач на ВМРО Иван /Ванчо/ Михайлов. Към ротите на “Охрана” в Лерин, Костур и Воден са формирани три доброволчески батальона на ВМРО, в тяхна подкрепа от България са изпратени и офицерски кадри на “Вътрешната организация”. След отпадането на Италия от войната, с помощта на немските власти селските роти на “Охрана” в Костурско са реорганизирани и превъоръжени за противодействие на набезите на комунистическите шайки на ЕЛАС. През лятото на 1944 г. паравоенните гръцки формирования – коминтерновски и шовинистични, обединяват усилията си и предприемат офанзива срещу “Охрана”. В сраженията загиват стотици местни българи и бойци от милициите на ВМРО. След като дошлото на власт в България комунистическо правителство изтегля българските войски през септември 1944 г. , а гръцки и югославски части реокупират Егейска Македония, “Охрана” продължава да действа до края на 1944 г., когато е разпусната и минава в нелегалност. Членовете на организацията и местното българско население са подложени на жесток терор. Избити са хиляди българи. Андон Калчев се изтегля в най-северните части на Егейска Македония и при опита му да емигрира на Запад е пленен от титовски партизани и предаден на гръцките власти. Организиран е публичен процес от извънреден съд. На него Андон Калчев заявява: “Там, където съм роден, от векове живеят само българи!”. През 1948 г. Андон Калчев е осъден на смърт по военновременен закон. Разстрелян е на 27 август 1948 г. в солунския затвор. Последните му думи са “Ура, Македония!”. Този достоен български патриот е заклеймен в продължение на десетилетия като “фашист”, “хитлерист” и “михайловист” /бил е личен приятел с Иван Михайлов/. И след падането на комунистическия режим в България вече 20 години името му все още не е извадено от мрака на забвението. Гробът му е незнаен, а паметната плоча, която ще бъде официално открита утре в Балчик, е единственият знак на почит към паметта и делото на закрилника на българите в Егейска Македония.

http://ruuter.blog.bg/politika/2014/11/04/andon-kalchev-zabraveniiat-zakrilnik-na-bylgarite-v-egeiska-.1310637

[Hatshepsut]

Андон Калчев и ''Охрана'' в Югозападна Македония след 1941 г.




1948г. Гибелта на Андон Калчев

[Hatshepsut]

Андон Калчев



https://sbornikstrumski.com/koi-beha-bugarskite-okupatori-na-makedonija-11-15/

[Hatshepsut]

На този ден през 1948 г. в Солун е разстрелян д-р ст.н. Андон Калчев - български икономист, офицер, общественик, революционер, виден деец на българското национално-освободително движение през XX век. Той е роден на 20 септември 1910 г. в костурското село Жужелци. Когато след Междусъюзническата война селото попада в Гърция, баща му Христо, който е член на ВМРО, емигрира в България. Андон Калчев завършва Търговската гимназия в София, след което и Висшето търговско училище в Лайпциг.

ℹ След поражението на Гърция от Германия през април 1941 г. и връщането на българската администрация в Западна Тракия и източната част на Егейска Македония, той е изпратен в Солун, като е предвидено да бъде преводач в Суровичево. Работата му включва чести посещения в селата, разговори с местните българи и оказване на морална подкрепа и защита пред германските власти. Включва се и в доставките на храни от България за бедстващите райони.

ℹ През септември 1943 г. е изпратен за преводач в германското комендантство в Костур. Там той започва да поддържа тесни връзки с ръководителите на македоно-българския комитет в района. Калчев е свързван тясно с организацията "Охрана" - въоръжено опълчение на българите в Егейска Македония. То е създадено по време на окупацията на Гърция през Втората световна война за защита от нападенията на гръцки колаборационистки паравоенни формирования и на части на комунистическата и националистическата гръцка съпротива. Тази единица почти напълно неутрализира атаките на гръцките паравоенни банди над българското мирно население. Твърди се, че именно Андон Калчев е в основата на създаването ѝ, дори на ръководството ѝ.

📜 След Деветосептемврийският преврат Калчев е пленен от титовски партизани, а по-късно е предаден на гръцките власти в Лерин. На 15 февруари 1946 г. започва съдебен процес срещу него с обвинението, че е военен престъпник. На 19 юни е осъден на доживотен затвор с тежка каторжна работа за "жестокости, извършени по време на войната". Вторият процес срещу него започва през май 1948 г. Солунският военен съд го осъжда на смърт и присъдата е изпълнена в "Еди куле" на 27 август 1948 г. , като тялото му е погребано в района на затвора.

Ангел Джамбазки

[Hatshepsut]

На 27 август 1948г. в солунския затвор Еди куле (Ептапиргио), е осъден на смърт и е разстрелян от гръцките поробители, в 5:30ч. сутринта, легендарният Андон Христов Калчев (на гръцки: Αντον Κάλτσεφ). Последните му думи при разстрела са: "Ура Македония!". Калчев е един от най-великите български офицери, общественик, революционер и национален герой. Преподавател в Лайпцигския университет. Калчев е сред най-видните дейци на българското национално-освободително движение през ХХ век, основател на българската доброволческа военизирана организация Охрана и на Солунския български клуб в Беломорска Македония през Втората световна война. Организация, която си поставя за цел защита на правата на българите в останалата под гръцко робство Беломорска Македония.
Българите от Беломорска Македония са възпели своя войвода - Андон Калчев „Костурският орел“ с народната песен „Летел е орел над Костурско“, влязла в репертоара на ансамбъл „Гоце Делчев“. На него е посветен разказът „Професорът от Лайпциг“ в сбирката „Беломорски разказ“ от М. Богданов. В чест на 100г. от рождението и 62 от разстрела на Андон Калчев, в памет на неизвестния му гроб, на 27 август 2010г. е поставена тържествено мраморна плоча до възрожденската черква „Свети Никола“ в Балчик.
Той е роден в костурското българско село Жужелци (днес Спилеа, Гърция). Когато след Междусъюзническата война Жужелци попада в Гърция бащата на Андон - Христо Димов Калчев емигрира в България, където се занимава с търговия. По-късно към него се присъединява и останалата част от семейството. Установяват се в Балчик. Андон Калчев завършва гимназия в София през 1931г. и заминава за Германия, за да продължи учението си където завършва икономика в Лайпцигския университет и остава да преподава в университета. По покана на Цар Борис III, Калчев се връща в страната и учи в Школата за запасни офицери, от която придобива чин подпоручик.
След поражението на Гърция от Германия през април 1941г. и връщането на българската администрация в Западна Тракия и източната част на Егейска Македония през август, Калчев, произведен в поручик, е сред основателите на Солунския български клуб - организация, която си поставя за цел защита на правата на българите в останалата под гръцка администрация Егейска Македония. През септември 1941г. Калчев се установява във Воден (Едеса) и там развива основаваната с помощта на Цветан Младенов в Лерин (Флорина) българска опълченска организация Охрана, която има за цел да защитава българското население от гръцките паравоенни чети. Силни подразделения на Охрана са формирани и в Костур, достигащи общо около 12 000 въоръжени редовни членове. Стефан Шклифов от Черешница си спомня:
„Тогава България изпрати офицер, поручик от запасо на име Антон Калчев за свръзка со германското командване да ни брани нас българите от издевателствата на гърцките полицаи и италианските им приятели... Со неговото идване им се посече силата на гърците и на гъркоманите. Из цело Костурско Калчев го пречекаха като господ спасител со свирки, со венци, со тъпани, со български байраци. Во полските села ягнища колеха и кой напревар да го гости. Се чудеха на униформата му, му целуваха сабята. Беше хубавец и левент со красивата българска офицерска униформа и сабя на страни. Добро направи, ама добро не пати. Со неговото идване во Костур германците и италианците спреха да убиват безразборно наши и гърци.“
Андон Калчев има заслуги в освобождението на българи, заловени от германците като комунистически партизани. Партизанинът от ЕЛАС Коле Пандов си спомня:
„Калчев издейства Колето, Гилето и брачед ми Слави да бъдат ослободени от затворо като невинни българи. Ето за тая работа беше дойден Калчев - да не брани нас, българите.“
След Деветосептемврийския преврат в България, подразделенията са разпуснати, а Андон Калчев се оттегля в най-северните част на Егейска Македония. По-късно при Битоля е пленен от титовски партизани, които го предават на паравоенните формирования на ЕЛАС, след което е съден от специален гръцки военен съд. На 10 юни 1946г. генерал А. Ананиадис го осъжда на доживотен затвор. След 2г. каторжен затвор на остров Корфу към края на Гражданската война в Гърция започва втори процес на 10 май 1948г. и трае десет дни. Калчев е съден за „морално подстрекаване към убийство“ като военнопрестъпник. На базата на извънреден гръцки военновременен закон, действащ повече от 3г. след края на Втората световна война, той е осъден на смърт и е разстрелян в 5:30 в солунския затвор Еди куле (Ептапиргио) на 27 август 1948г. Последните му думи при разстрела са „Ура Македония!“.
Проф. д-р Георги Даскалов изследва и публикува няколко книги за егейските българи и борбите им за национално освобождение от гърците където подробно са представени фактите за делото и участта на Андон Калчев. Проф. Добрин Минчев също публикува свой труд за „Охрана“ и нейния организатор Андон Калчев.

Асен Виденов




Летел е орел над Костурско - песен за поручик Андон Калчев убит в Солун 1948 г - СБИРКА ОНГЪЛ