Солунъ и българитѣ

[Hatshepsut]

Солун и българите

https://www.solunbg.org/bg/

За проекта

Цел на проекта е да разшири, съхрани и разпространи паметта за историческото, културно и стопанско присъствие на българите в град Солун.

Конкретните задачи, които си поставяме за изпълнение на генералната ни цел са:

- Създаване на ново знание за българското присъствие в Солун през ХІХ-ХХ век, чрез откриване и анализ на неизвестни документи и материали по темата;
- Персонифициране на историческия наратив чрез включване на лични, семейни и родови истории на българи, свързани със Солун в големия разказ за историята на България и българите през ХІХ-ХХ век;
- Проучване на съвременната българска общност в Солун и създаване на връзка между нея и българските инициативи в града;
- Създаване на подходящ модел, по който да продължи описването и класифицирането на огромния масив от документи за българското историческо присъствие в Солун и изследването на други български общности извън границите на България;
- Осигуряване на свободен достъп до събраните по проекта материали. Сайтът на проекта ще осигурява обратна връзка с наследници на солунски българи и с институции, фирми и граждани, развиващи дейност в града.


Солун



Солун (Selânik, Salonica, Θεσσαλονίκη, Thessaloniki) е най-голямото пристанище на северното крайбрежие на Егейско море и векове наред един от главните центрове на икономическа активност на българите. Благодарение на Светите братя Кирил и Методий той е град-символ за българския език, духовност и култура.

В миналото Солун е космополитен, източен град, сравняван с Измир, Бейрут, Александрия и Цариград. Наричан е „Мадре де Израел” заради многобройната еврейска общност, „столица на Македония” заради средищната роля в живота на областта, „градът на Кемал Ататюрк”, защото там е роден създателят на съвременна Турция, „столица на гръцките бежанци от Мала Азия и Понт” заради подслона, който им дава след 1922 г.

Стратегическото географско положение на града и важната роля на неговото пристанище за търговския и културен обмен на региона го превръщат в истинска метрополия, в която съжителстват различни религиозни, етнически и национални групи. През последните години споменът за този средищен, исторически многонационален характер на Солун се възражда.

Освен левантински, Солун е и балкански град, оставил трайна следа в българската културно-историческа памет. Българите също оставят свой отпечатък в този космополитен град. В исторически план Солун е моделът, към който се стреми българското население от провинцията, „светилникът” за поколения българи от Македония. И макар загубил левантинския си облик, той остава и днес притегателен център за икономическите и културни инициативи на българите, тяхна близка и желана дестинация за почивка и развлечение.

[Hatshepsut]

Българската общност в Солун

Българска църковна община в Солун (1868-1913)



За пръв път за българска община в Солун се споменава в писмо на Киряк Динков – Държиловец до монашеското братство на атонския български манастир „Св. Георги Зограф” от февруари 1862 г. За официална дата на основаването й обаче се счита 8 февруари 1868 г., когато 850 солунски българи от зидарския, шивашкия, дърводелския, скотовъдния, кожухарския и търговския еснаф дават писмено пълномощие на свои по-видни съграждани да ги представляват и да се грижат за църковно-обществения им напредък.

През юли 1880 г. Българската екзархия официално утвърждава възстановената след Руско-турската война Българска църковна община в Солун, а през 1882 г. и нейния устав. Българската църковна община се сдобива през 1896 г. със собствена сграда, която се е намирала на днешната ул. Олимпу 102-108. Екзархията обаче няма свой митрополит в Солун, което поставя общината в неравнопоставено положение и затруднява контактите й с вилаетските власти. В началото на ХХ век Българската църковна община в Солун има 4 енорийски свещеника, представител във вилаетското управление и трима кметове (мухтари). Тя се счита за главна българска община в македонските вилаети на Османската империя, която трябва да представлява пред местната власт интересите на по-малките български общини. Българската църковна община в Солун престава да функционира с убийството на председателя й архимандрит Евлогий по време на Междусъюзническата война.

Председатели на Българската църковна община в Солун са били: Иван хаджи Лазаров, Димитър Паунчев, архимандрит Козма Пречистански, архимандрит Григорий Пелагонийски, отец Иван Маджаров, митрополит Авксентий Пелагонийски, отец Неофит, архимандрит Никодим, Георги Баджаров, архимандрит Евлогий.


Църкви

Първият български параклис в Солун „Св. св. Кирил и Методий“ е открит на 20 юни 1873 г. на празника на Св. Наум Охридски. Той се е намирал на стотина метра южно от централната улица Егнатия в махалата Панагуда на ул. Капитан Патрики (Bayat). При откриването си параклисът представлява малка сграда, състояща се от две стаи и коридор, закупена благодарение на дарения. През годините параклисът „Св. Св. Кирил и Методий” е ремонтиран, надстроен, изградена е камбанария, а в двора е построена малка двуетажна къща за жилище на клисаря и свещеника. Днес на негово място има частни сгради и нищо не напомня за първия български храм в Солун.

Втората българска църква в Солун „Св. Димитър” отваря врати във Вардарската махала на 8 май 1890 г. Тя се помещава в едно от двете паянтови здания, закупени през 1887 г. и през 1889 г. на името на българския екзарх Йосиф І. Официално е заявено, че  предназначението им е да послужат за кожухарски склад, но всъщност целта е да се превърнат в църква и в начално училище. Църквата се е намирала срещу „Бурмали-джами” на ул. Зелефхидон 11 (днес ул. Антигонидон) и  от 1906 г. фигурира в османските регистри като българска църква на ул.  Dikili Tas (Μπηγμένης Πέτρας). Църквата „Св. Димитър” изгаря по време на големия пожар в Солун през 1917 г.

Третата българска църква „Св. Павел” е построена през 1900 г. в централните български гробища, които се намират до гръцкото гробище Евангелистрия. Малкото каменно параклисче е построено на парцел, закупен от българската община и има ферман, издаден на името на екзарх Йосиф І. То съществува и днес, преобразувано на склад в гръцките гробища Евангелистра.

Още през 1896 г. българската църковна община в Солун издейства ферман на името на екзарх Йосиф за строеж на представителна българска църква. От 1906 г. започва дарителска кампания за строеж на български храм „Св. Георги” в квартал Пирги. В резултат на създадената всенародна организация е построена солидната сграда на църквата „Св. Георги”, която остава неосветена до Балканските войни (1912-1913). Това е днешната гръцка църква „Св. Йоан Златоуст” на ул. Пердика 55.


Гробища

Българи погребват свои близки в Солун още от заселването си в града. След разделянето на православната общност и особено след обявяването на Българската екзархия за схизматична (1873) въпросът за гробищата става изключително важен, защото много хора правят избора си дали да се отделят от гръцката общност в зависимост от това дали ще могат да погребват мъртвите си на осветена земя.

Най-старото официално признато българско гробище в Солун е централното. То се намира в източната част на стария град, непосредствено до крепостната стена и гръцкото гробище Евангелистрия. Първият парцел (3-4 декара) е закупен и дарен за българско гробище от Милош калфа и Лазо калфа, дърводелци от Дебър, вероятно в началото на 70-те години на ХІХ в. От 1888 г. това българско гробище е официално признато от османската власт.

Близо четири години продължава борбата на българите в Кукушката махала за свое гробище в нея. През 1886 г. те получават официално разрешение от властите да направят гробище в близост до византийския храм „Св. Пантелеймон”, но срещат бурното противодействие на гръцката общност в квартала. Благодарение на светогорски помощи през 1890 г. е закупен парцелът на българското гробище при „Св. Петка”. Тапията за собствеността му е на името на местния гражданин А. Стоянов. През следващите години това гробище става 15 декара, оградено е и в него е изграден кладенец.

През 1914 г. двете български гробища в Солун са завзети, част от гробовете са изровени, костите от тях са изхвърлени и на тяхно място са погребани бежанци гърци.
Българи са погребани и в католическото гробище на Солун, създадено между 1860-1867 г. в местността Зейтинлък. По време на Първата световна война (1914-1918) в него започват да се погребват загинали войници от силите на Антантата. Тъй като мястото не стига през 1920 г. до католическото гробище се оформя Съюзническо военно гробище. То е най-голямото военно гробище на Балканите и в неговата английска част са погребани 45 български войници. Български военнослужещи са погребани и в Германо-българското военно гробище, което се е намирало западно от военното гробище на съюзниците от Антантата. В обща гробница-костница са били поставени костите на 800 неизвестни български войници, загинали край Солун, а телата на други 26 военнопленници са положени в отделни гробове. След Втората световна война (1939-1945) това гробище е разрушено.


Демография



Въпреки че многоезичието на солунчани, които говорят „на четири езика” – османски, гръцки, български и ладино, е отбелязано още от Евлия Челеби (1668), то пръв отделна българска общност в града забелязва руският пътешественик Василий Барски през 1725-1726 г. До ХІХ век сведенията за българите в Солун остават спорадични и се ограничават основно до приписки в манастирските кондики. След създаване на шивашкия еснаф на дебърани, крушевци и кичевци през първата четвърт на ХІХ век, българите, които в голямата си част а преселници от Западна и Централна Македония, стават видима част от жителите на града. С напредването на урбанизационните процеси все по-големи маси българско население се стича в Солун в търсене на сигурност и по-добър живот.

Османското преброяване от 1904 г. отбелязва, че българите - екзархисти в града са 3 697 от общо 12 434 жители християни. Статистиката на Българската екзархия от 1905 г. преброява в Солун 5 888 българи, от които 3 840 екзархисти, 1 600 патриаршисти, 320 сърбомани, 48 униати и 80 протестанти. За около 6 000 българи, населявали града в този период говорят и гръцките източници. По данни на Българското генерално консулство в Солун преди Балканските войни (1912-1913) в града живеят около 10 000 българи, което е около 8% от населението му. През следващите години броят им съществено намалява и по време на Първата световна война (1914-1918) едва 1 800 души декларират, че са българи. Трябва да се има предвид, че както тази цифра, така и цифрата от 11 000 души, записали се като българи в годините на Втората световна война (1939-1945) не отразяват реално българското присъствие в Солун. В първия случай част от българите премълчават своята националност, за да не станат обект на преследване от гръцките власти, а във втория – хора с небългарска националност се записват като такива, за да получават храни и помощи в тежките военни години.

https://www.solunbg.org/bg/solun-i-balgarite/history/balgarskata-obshnost.html

[Hatshepsut]

Икономика

Поминък



В началото на ХІХ век в Солун се заселват основно българи гурбетчии от Западна Македония. В този ранен период най-силна и голяма е общността на строителите от Дебърско и на шивачите, преселници от Кичево и Крушево. Занаятчийството остава основен поминък за българите в града до началото на ХХ век. Значителен е броят на българите, ангажирани със строителство, с шев на дрехи и обувки, с превоз на стоки и с металообработване. Търговците са втората по големина професионална общност сред българите в Солун. Сред тях най-многобройни са собствениците на магазини – бакали, млекари, сладкари, пекари и тн. Не липсват обаче и едри търговци – 57 са комисионерските и 21 са търговските къщи, ръководени от българи в Солун. Българи работят и в сферата на услугите – ханджии, гостилничари, готвачи, бръснари, кафеджии. Солун е средище и на българската интелигенция в Македония. В него освен свещениците, учителите и учителките в българските начални и средни училища, живеят и работят българи книжари, лекари, аптекари, адвокати, писари. Около 1/3 от българите са наемни работници – надничари и слуги. Доходите на тези категории се различават значително, което предопределя пъстрия социален състав на българската общност в града.


Имоти

Българите в Солун са концентрирани в християнските квартали „Св. Атанасий” и „Панагуда” в центъра на града, в западните части около Вардарската порта и в най-източния квартал „Пирги”, който започва да се формира през 1867 г. Техните имоти, наред с имотите на Българската екзархия в Солун, които според османското законодателство са записани на името на частни лица, са част от финансовите въпроси, възникнали между Царство България и Кралство Гърция след подписването на конвенцията за доброволно изселване на малцинствата през 1919 г. Според спогодбата „Моллов-Кафандарис” (1927), с която се уреждат финансовите въпроси по ликвидиране на българските имоти в Гърция и на гръцките в България, Гърция остава със задължение от малко над 1 000 000 лв. към българските поданици.

От своя страна България дължи на Гърция репарации за Първата, а по-късно и за Втората световна война. Спорове по имуществените въпроси между двете държави са уредени с подписването на „Спогодба за уреждане на висящите финансови въпроси и развитите на икономическото сътрудничество” през 1964 г. В нея е договорено, че България ще изплати на Гърция 7 000 000 американски долара, с което ще се ликвидират всички взаимни финансови претенции, а също и претенциите на физически и юридически лица, които са оставили имущество, права и интереси на територията на другата държава. Тези имущества, права и интереси стават собственост на държавата, на територията на която се намират.


Модернизация

До средата на ХІХ век ограденият с дебели крепостни стени Солун е типичен средновековен град с тесни улички, чиято мръсотия, съчетана с топлия и влажен климат предизвиква епидемични заболявания. От епохата на Танзимата (1839-1876) градът започва да се променя – разрушена е крепостната му стена, разширени са централните улици, изградена е подземна канализация, прокарано е електричество, създаден е градският транспорт. Българите взимат активно участие в превръщането на Солун в модерен европейски град. Тяхна гордост е единствената в региона Метеорологична станция, чиито ежедневни метеорологически справки се отпечатват в местния вестник, а годишните й отчети, издавани на български и френски език (1895-1911) са много търсени. Наблюдателят в нея Георги Стоянов дори е награден от астрономическото отделение на Руската императорска академия на науки с диплома и медал. Българите се отличават сред другите народности и с духовия си оркестър, образцовия кабинет по геометрично чертане, гимнастическото си дружество.

https://www.solunbg.org/bg/solun-i-balgarite/history/ikonomika.html

[Hatshepsut]

Просвета

Основни училища



В периода 1866-1868 г. в къщата Константин Динков – Държиловец съществува българско училище, ръководено от дъщеря му Славка Динкова. Учениците в него (общо около 25-27 деца) са момчета и момичета, българчета и гърчета. През следващите години българското училище в Солун вече се поддържа от българската църковна община, с подкрепата на Българското читалище и Македонската дружина в Цариград, а също и от Светогорските български манастири. През 1873 г. началните български училища стават две – централно, при параклиса „Св. св. Кирил и Методий” с учител Михаил Буботинов и в квартала при Вардарската порта с учителка Неделя Петкова. В последното десетилетие на ХІХ век в града действат постоянно три български основни училища с около 400 ученици. До Балканските войни (1912-1913) броят на българските начални училища в Солун е вече пет и в тях преподават 17 учители и учителки.

Българското централно училище „Св. Климент Охридски“ е образцово със забавачка и четири отделения. В него девойките от българската девическа гимназия „Св. Благовещение” наблюдават уроците и се учат за бъдещи учителки. През 1898 г. с дарение на българския търговец Георги Шопов училището се сдобива със собствена сграда на ул. Аг. София 64.

Училището във Вардарската махала също има забавачка и четири отделения, а в началото на ХХ век към него функционира и пансион. То се помещава в сградата до българската църква „Св. Димитър”. През ноември 1905 г. като негов филиал е открито началното училище в Кукушката махала.
В най-източния край на Солун, в квартал Пирги също функционира българско начално училище с три смесени отделения и забавачка. През 1905 г. то е настанено в нова собствена сграда близо до гръцката църква „Св. Троица” на ул. Андораки 39.

След Междусъюзническата война (1913) българските начални училища в Солун са закрити. В периода 1942–1944 г. в града функционира българско начално училище „Св. св. Кирил и Методий” с трима учители и около 200 ученика.


Български гимназии



Солунската българска мъжка гимназия „Св. св. Кирил и Методий” (1881-1913) е гордостта на българското образование в Османската империя. Тя се помещава в собствено здание на ул. Олимпу, на парцела, където днес се намира 36-то основно училище. През март 2014 г. там е открита паметна плоча, която напомня за Гимназията, често определяна от българите от Македония като „Солунския светилник”. За 33 години съществуване Солунската мъжка гимназия подготвя 27 випуска, в които учат представители на различни български общности от европейските вилаети на империята. Сред тях можем да срещнем много известни български фамилии от Македония – Шапкареви, Робеви, Станишеви, Пърличеви, Спространови, Ляпчеви, Хаджимишеви, Кондови и др.

Българската девическа гимназия „Св. Благовещение” (1881-1913) има собствена сграда и пансион, закупени благодарение на големия български родолюбец и благодетел Евлогий Георгиев. На нейно място днес (ул. Агия София) се намира филиал на 36-то основно училище. Българската девическа гимназия в Солун е единствената пълна девическа гимназия в македонските вилаети на Османската империя и в последния VІ-ти гимназиален клас учат девойки, получавали до този момент образование в други български девически гимназии на областта.

Българската търговска гимназия (1904-1911) се явява продължение на откритите през 1898 г. търговски курсове към мъжката гимназия „Св. св. Кирил и Методий”. През учебната 1904-1905 г. е решено отделът да прерасне в самостоятелна търговска гимназия. Първоначално Търговската гимназия се помещава в сградата на Мъжката гимназия се ползва и се ръководи от нейния директор. Поради доброто име, с което Търговската гимназия, учениците в нея бързо се множат и през 1910-1911 г. гимназията става пълна (със 7 класа). Тя се помещава в наетата къща на М. Салтиел, „която се намира на второ моло с изглед към морето”.


Чужди училища

Освен в основните училища и гимназии, издържани от Българската църковна община и от Българската екзархия, не са малко и българчетата в Солун, които получават образование в чужди учебни заведения. Още през 1888 г. в дома на барон Шарно се отваря училище с 244 ученика, от които 120 католици. Това е колежът „Св. Жан-Батист дьо Ла Сал“, който се разраства в годините и се ползва с авторитет и до днес. През османския период в него се обучават деца от всички религиозни и етнически общности в града: на първо място католици, после православни, евреи, арменци, мюсюлмани. Занятията се провеждат в новопостроена и оборудвана сграда. Образованието включва осем класа.

Предисторията на Българската католическа семинария „Св. св. Кирил и Методий“ (1884-1914) започва още през 50-те години на ХІХ век. Тогава сестрите на милосърдието, отварят училище за момичета и сиропиталище, уреждат болница, където полагат грижи за бедни и пострадали от Кримската война (1853-1856). Зейтинликът (zeytin=маслиново дърво) е крайградският район на Солун, в който се разположени сградите им. Интернатът за момчета от Македония се създава от Ордена на лазаристите за образоване на българчета униати и е осветен на 2 октомври 1864 г. Двадесет години по-късно папа Лъв XIII (1878-1903) посещава Солун и впоследствие отпуска 100 000 френски франка за построяване на нова сграда на Семинара. Трите сгради на Зейтинлика започват да служат за целите на българския Семинар и енорията. За българите се създава специална администрация, отделна и независима от тази на „латините“, т.е. на лазаристите преподаватели.

Солунският земеделски и промишлен институт, известен повече като „Американското земеделско училище” е основан през 1904 г. от американския мисионер Джон Хенри Хауз. Първите ученици в него са българчета, останали сираци след клането в Битоля, при потушаване на Илинденско-Преображенското въстание (1903). Тенденцията основно българчета да учат в земеделското училище се запазва през цялото първо десетилетие от съществуването му. Прозелитизмът е цел на американската протестантска мисия в града, но далеч не всички ученици в училището стават протестанти.

През 1907 година в Солун се открива Висше училище по правни науки (Хукюк-и- мектеби), чиито випускници заемат административни и съдебни длъжности в Османската империя. В първата година на създаването му със стипендии на османското правителство в него учат 120 студенти, от които 15 са българчета - 12 екзархисти и 3 католици. В годините преди Балканските войни броят на българските студенти в него расте и те взимат активно участие в обществения живот на града.

https://www.solunbg.org/bg/solun-i-balgarite/history/prosveta.html

[Hatshepsut]

Обществен живот

Книжовност

Първата българска печатница в Солун е открита през 1838 г. от архимандрит Теодосий Синаитски от Дойран. Тя съществува до 1841 г. и в нея са отпечатани поне пет книги на български език. В периода 1851-1852 г. в печатницата на Киряк Държиловец в Солун са отпечатани още две книги на български език с гръцки букви, а в книжарницата му се продават книги от българските издатели Драган В. Манчов и Христо Г. Данов. В периода 1873-1876 г. Д. Манчов поддържа собствена книжарница в Солун, а от 1883 г. книгите му се продават в книжарницата на Коне Самарджиев, която съществува до Балканските войни. През 1888 г. К. Самарджиев разширява книжарската си дейност с откриване на българско отделение при италианската печатница на Салватор Муратори. Там се печатат почти всички учебници за българските учебни заведения, а от 1889 г. и „Книжици за прочит“ – първото периодично списание в македонските вилаети на Османската империя. През 1893 г. Иван Хаджиниколов също отваря българска книжарница в Солун, но печата своите издания в българското отделение на гръцката печатница на Ираклидис. След Младотурския преврат (1908) в Солун се откриват две български печатници – на К. Самарджиев и Ю. Ярцев. Всъщност новини на български език се отпечатват във вилаетския вестник „Селяник” още от края на 60-те години на ХІХ век. Общо през османския период в Солун излизат 26 български периодични издания и много книги.


Дружества



Още през 1880 г. по инициатива на Кузман Шапкарев в Солун се създава българско благотворително братство „Просвещение“. Целта му е да подпомага обучението на бедни българчета в града. Бедността на учениците е основен проблем пред учебното дело, а борбата с нея е съществена част от дейността на няколкото благотворителни дружества „Милосърдие”, които възникват през следващите десетилетия. Женското благотворително дружество „Вяра, надежда, любов” освен за бедни ученици, полага грижи за хвърлените в затворите българи и подпомага Комитета за създаване на българска болница в града, учреден през 1909 г.

Освен с благотворителна цел българите в Солун създават сдружения и с професионални цели. Такова е например Солунското околийско учителско дружество „Св. Климент Охридски”, което защитава интересите на началните учители. С голяма популярност сред солунските българи се ползва създадено през 1908 г. Първо българско гимнастическо дружество. В Солун възниква и идеята за създаване на обществено-културната организация на българите в Османската империя „Българска матица”, чиито първи събор е проведен в града през 1910 г. Широка  общественополезна дейност развива и Студентското дружество „Напредък”.

Благотворителното братство „Св. св. Кирил и Методий” в София (1910-1952) е създадено от българи бежанци и емигранти от Солун. Целта му е да подпомага своите бедни членове, да поддържа и развива духовните връзки със Солун, да събира и съхранява материали за историята на града и околностите му, както и да развива културно-просветна дейност. През 30-те години на ХХ век в България съществува и Солунско еврейско дружество “Езрат Ахим”.


Прояви



Участието на българите в обществения живот на Солун започва с известно закъснение в сравнение с другите общности в града, най-вече поради страх от гоненията на властта и развихрилата се борба между въоръжените организации на българи, гърци и сърби. За да са в безопасност, те се стремят да са незабележими и прекарват вечерите си затворени, без да смеят да се покажат на улицата. Това спира изявите и социалните им инициативи, които се ограничават до самодейни училищни пиеси, годишните изпити на българските училища и гимназии и тържественото отбелязване на празника на славянските просветители – солунските братя св. св. Кирил и Методий (11 май).

Активното включване на българите в обществения живот на града започва с Хюриета (1908). Само няколко месеца след Младотурския преврат семейството на Димитър Мустаков, тогава секретар на Българското консулство в Солун, организира музикална вечеринка. Тя отприщва стаената обществена енергия и българските инициативи следват една след друга – театрални представления, гимнастически игри, сказки, дневни и нощни увеселения, детски утра и др.

https://www.solunbg.org/bg/solun-i-balgarite/history/obshtestven-jivot.html

[Hatshepsut]

Политика

Етноконфесионални отношения



Солун в османския период е мултинационален град, в който най-голяма е еврейската общност, следвана от мюсюлманската и източноправославната. През втората половина на ХІХ век православната общност в града започва постепенно да се разпада и отношенията на българите с останалите народности стават видима част от живота в Солун. Първоначално, макар и поставени в общата рамка на османската власт, етноконфесионалните отношения са доминирани от икономическите интереси на представителите на различните религиозни, етнически и национални групи.

Общият бизнес, смесените търговски предприятия и услугите, постепенно отстъпват пред политическите страсти. Освен националната борба на българите за освобождение от османската власт, се разгаря и българо-гръцкото противопоставяне. То започва след като Вселенската патриаршия обявява Българската екзархия за схизматична (1872), но в началото на ХХ век придобива кървави измерения. Усложняват се отношенията на българите и с другите общности в града – сръбска, влашка, албанска. Към тази пъстра мозайка от взаимоотношения се прибавят и интересите на великите сили и техните поданици в града, които се преплитат с действията на българската общност.


Българското консулство

През 1897 г. българската държава за пръв път се сдобива със свои официални представителства в европейските вилаети на Османската империя. Едно от тях е търговското агентство в Солун, което след обявяване независимостта на България (22 септември 1908) е издигнато в ранг консулство, а през януари 1910 г. получава статут на генерално консулство. През 1905 г. то се сдобива със собствена сграда, в която днес се помещава Центърът за византийски проучвания (Βασιλίσσης Όλγας 36). С кратко прекъсване в периода на Междусъюзническата война, българското генерално консулство в Солун функционира до 17 декември 1915 г., когато френски войски от контингента на съюзническите сили на Антантата реквизират сградата и арестуват персонала му.

Българското консулство в Солун е централно за областта, което изисква от ръководителя му дипломатически опит и задълбочено разбиране на ситуацията. Дългогодишен български дипломатически представител в града е Атанас Шопов, заменен за кратко в края на периода от Тодор Недков. След края на Първата световна война България многократно прави опити да открие свое дипломатическо представителство в Солун, но те са отхвърляни от гръцката държава.


Революционни и легални организации



Началото на Вътрешна македоно-одринска революционна организация (ВМОРО) е поставено на събрание, проведено в Българската мъжка гимназия „Св. св. Кирил и Методий” в Солун на 23 октомври 1893 г. През годините революционната организация променя многократно името си – Български македоно-одрински революционни комитети (1896), Тайна македоно-одринска революционна организация (1902), но в периода до Първата световна война е най-известна като Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Всички нейни основатели и голяма част от най-изтъкнатите й дейци имат пряка връзка с българската мъжка гимназия в Солун. Там е седалището на Централния й комитет и са проведени някои от конгресите на организацията.

Революционната дейност на ВМОРО периодично води до провали и афери, при които жертви стават не само нейни дейци и близки до организацията личности, но и много българи от града. Силен отзвук предизвикват атентатите, извършени от гемиджиите – младежи, силно повлияни от анархическите идеи, които за известен период от време получават средства от ВМОРО. През април 1903 г. те взривяват различни обекти в Солун, най-известните от които са сградата на „Банк Отоман” в града и френския кораб „Гвадалкивир”.

След Младотурския преврат (1908) в Солун дейци на ВМОРО учредяват двете легални политически партии – Българска национално-федеративна партия и Български конституционни клубове. На проведените в годините преди Балканските войни избори те успяват да изпратят българи депутати в Османския парламент.


Балканските войни

На 5 октомври 1912 г. съюзените балкански християнски държави България, Сърбия, Гърция и Черна гора обявяват война на Османската империя с цел освобождение на своите сънародници, които се намират под властта на султана и присъединяване на териториите, населени с тях към националните държави. Завладяването на Солун е основен приоритет на Гърция, която насочва натам сухопътните си сили. На 27 октомври 1912 г. към 15 ч. първите гръцки части влизат в града, последвани 30 часа по-късно от авангарда на българската 7-ма Рилска дивизия. Въпросът за бъдещата принадлежност на Солун изглежда все още открит.

Поради това съвместният тържествен парад на гръцките и българските части на 29 октомври 1912 г. не успокоява напрежението нито между военните, нито между цивилното население в града. Дребните противоречия се натрупват, разногласията се засилват и с началото на Междусъюзническата война стаената омраза избухва. В нощта на 17-ти срещу 18-ти юни 1913 г., известна в българската литература като „Вартоломеевата нощ в Солун”, гръцките военни части нападат и разбиват трите български роти, оставени в града. Жертвите сред българските военни са над 70 убити и 120 ранени само в тази нощ. Още по-страшна е съдбата на солунските българи, много от които намират смъртта си на място или впоследствие – в пленническите лагери по гръцките острови.


Българският клуб (1941-1944)



Първите стъпки за създаване на Клуб на българите в Солун са предприети още през април 1941 г., само няколко дни след окупирането на Гърция от нацистка Германия. През октомври 1941 г. Българският клуб в града е официално признат от германските власти. В първия управителен съвет на клуба влизат Недялко Чаушев, Коста Богданов, Крум Попев и Нестор Ангелов. Според приетия устав целта на клуба е морално, културно и образователно развитие на членовете му и взаимопомощ между българите. Негови членове могат да бъдат всички пълнолетни българи, родени в Македония. От октомври 1942 до април 1944 г. членовете на Българския клуб нарастват от 14 149 и 18 426 души. Клубът постига предаването на бившата екзархийска църква „Св. Георги” на българите, подкрепя откриването на българско училище в града, организира школа по български народни танци, театрални постановки, екскурзии на ученици от българското училище до България и развива активна социална дейност.

https://www.solunbg.org/bg/solun-i-balgarite/history/politika.html

[Hatshepsut]

От нашата Download-секция може да свалите книгата на Георги Кандиларов "Българските гимназии и основни училища в Солун":

https://bg-nacionalisti.org/BNF/index.php?action=downloads;sa=view;id=3009

...както и книгата на Иван Снегаров "Солун в българската духовна култура":

https://bg-nacionalisti.org/BNF/index.php?action=downloads;sa=view;id=3746

Солун и българите: история, памет, съвремие:

https://bg-nacionalisti.org/BNF/index.php?action=downloads;sa=view;id=3751

книгата на Юра Константинова "Българите в османския Солун":

https://bg-nacionalisti.org/BNF/index.php?action=downloads;sa=view;id=3770

книгата на Рая Заимова "Живата история или паметта за една солунска фамилия":

https://bg-nacionalisti.org/BNF/index.php?action=downloads;sa=view;id=3899

а също и "Сборник Солун" на Анастас Иширков:

https://bg-nacionalisti.org/BNF/index.php?action=downloads;sa=view;id=3789