Рибитѣ въ България

[Hatshepsut]

Платерина

Платерина (Liza aurata) е вид лъчеперка от семейство Mugilidae. Видът не е застрашен от изчезване.

Разпространение и местообитание

Разпространен е в Албания, Алжир, Белгия, Босна и Херцеговина, България, Великобритания, Германия, Гибралтар, Грузия, Гърнси, Гърция, Дания, Джърси, Египет, Западна Сахара, Израел, Ирландия, Испания, Италия, Кипър, Либия, Ливан, Мавритания, Ман, Мароко, Монако, Нидерландия, Норвегия, Палестина, Полша, Португалия, Румъния, Русия, Сенегал, Сирия, Словения, Сърбия, Тунис, Турция, Украйна, Фарьорски острови, Франция, Хърватия, Черна гора и Швеция.

Обитава крайбрежията и пясъчните дъна на сладководни и полусолени басейни, морета и лагуни. Среща се на дълбочина от 1,5 до 54 m, при температура на водата от 10,8 до 18,8 °C и соленост 34,2 — 37,2 ‰.

Описание

На дължина достигат до 59 cm.

https://bg.wikipedia.org/wiki/Платерина

Максималната дължина на тялото е 59 см, обикновено 20-35 см. Тегло до 1 кг, обикновено 50-450 г. Продължителност на живота до 12 години. Тялото е удължено, ниско, леко сплеснато отстрани, покрито с едри люспи. Главата е къса, сплескана. Мастните клепачи са слабо развити и се виждат само отстрани на очите. Страничната линия липсва, но в люспите на гърба и горната част на главата има единични жлебове от системата на страничната линия. Гърбът и горната половина на главата са тъмносиви, пепеляво- или кафеникаво-черни със зеленикаво-син оттенък. Долната половина на главата, страните и коремът са сребристосиви, понякога почти млечнобели. Отстрани, между 7-8 сребристочерни надлъжни ивици, има 6-7 кафеникаво-златисти или жълтеникаво-златисти ивици. Хрилните капаци имат кафеникаво-жълто или златисто петно. Гръбните, гръдните и опашните перки са тъмносиви, докато тазовите и аналните перки са жълтеникаво-бели или сиво-бели.

Морска риба, на пасажи, дънно-пелагична, бързодвижеща се и плаха. Младите и възрастните мигрират сезонно към крайбрежните води за хранене и хвърляне на хайвера през пролетта и лятото, а когато водата се охлади до 10°C, те мигрират към морето за зимуване. По време на хранителния сезон пасажите от тази риба, понякога много големи, навлизат в плитки води, заливи, лагуни, солени и сладководни естуари, крайбрежни езера и понякога речни устия, обикновено в райони със затлачено, частично залесено дъно. Младите риби живеят предимно в повърхностните слоеве на водата, докато по-големите риби се срещат на дълбочина 1–2 м и повече. Тя понася високи колебания на солеността, наличието на сероводород и високи температури на водата от 29–31°C и дори до 35°C.

Полова зрялост се достига на 3-5-годишна възраст; мъжките достигат 20-24 см дължина на тялото, а женските - 26-36 см. Хвърлят хайвера си в Черно море през юли-август, а в Каспийско море - от средата на август до октомври. Плодовитостта е до 4,4 милиона яйца. Хвърлянето на хайвера се случва в открито море на значително разстояние от брега. Яйцата са пелагични, снасят се на една или две партиди. Младите се хранят с фито- и зоопланктон, допълнен от бентосни организми. Възрастните се хранят предимно с микробентос и детрит.

https://ru.wikipedia.org/wiki/Сингиль

[Hatshepsut]

Илария

Иларията (Liza saliens) е пелагична риба от семейство Кефалови.

Разпространение

Разпространена е в източната част на Атлантическия океан, Средиземно море и Черно море. Иларията може да живее и в сладки и в силно солени води. Обитава крайбрежията, заливите, лагуните и устията на реките.

Описание и начин на живот

Тялото ѝ е удължено и достига до 40 cm, теглото ѝ е около 800 грама средно. Иларията се размножава през топлите месеци от годината, в открити води. Животът на един такъв екземпляр продължава не повече от 8 години. Храни се най-вече с детрит и перифитон.

Употреба

Иларията е деликатес в повечето югозападни страни на Европа.

https://bg.wikipedia.org/wiki/Илария

Тялото е удължено и цилиндрично. Главата е широка, ширината на интерорбиталното пространство е приблизително равна на ширината на устния отвор; муцуната е заострена, без люспи до предните ноздри. На гърба и в задната част на главата има няколко жлеба от системата на страничната линия. Очите имат рудиментарен мастен клепач. Горната устна е по-тънка от половината на диаметъра на окото. Има 42-48 напречни реда люспи, 13-14 надлъжни реда. Първата гръбна перка има 4 твърди лъча; втората гръбна перка има 1 твърд и 8-9 меки лъча. Аналната перка има 3 твърди и 8-9 меки лъча. В основата на гръдните перки няма аксиларни люспи. На първата хрилна дъга има 60-65 хрилни ребра.

Максималната дължина на тялото е 40 см.

https://ru.wikipedia.org/wiki/Остронос

[Hatshepsut]

Тънкоуст кефал

Тънкоустият кефал (Liza ramada) е вид лъчеперка от семейство Mugilidae. Видът не е застрашен от изчезване.

Разпространение и местообитание

Разпространен е в Албания, Алжир, Белгия, Босна и Херцеговина, България, Великобритания, Германия, Гибралтар, Грузия, Гърнси, Гърция, Дания, Джърси, Египет, Западна Сахара, Израел, Ирландия, Испания, Италия, Кипър, Либия, Ливан, Мавритания, Ман, Мароко, Монако, Нидерландия, Норвегия, Палестина, Полша, Португалия, Румъния, Русия, Сенегал, Сирия, Словения, Сърбия, Тунис, Турция, Украйна, Фарьорски острови, Франция, Хърватия, Черна гора и Швеция.

Обитава крайбрежията на сладководни и полусолени басейни, океани, морета, лагуни и реки. Среща се на дълбочина от 10 до 169 m, при температура на водата около 12,2 °C и соленост 35,4 ‰.

Описание

На дължина достигат до 70 cm, а теглото им е максимум 2900 g.

Продължителността им на живот е около 10 години.

https://bg.wikipedia.org/wiki/Тънкоуст кефал

Дължина до 60 см, тегло до 2,9 кг. Тялото е удължено, стройно, леко сплескано отстрани. Горната устна е много тясна, зъбите по нея са много малки, подобни на четинки. Максиларната кост е заоблена, също покрита с малки зъби. Очите са малки, мастните клепачи са рудиментарни. Двете гръбни перки са разделени от широка празнина. В страничната линия има 41-46 люспи. Цветът на гърба е тъмен, страните са сиво-сребристи, коремът е бяло-сребрист. Отстрани има 6-7 надлъжни сивкави ивици. Перките са светлосиви или жълтеникави. Аналната перка е тъмна, в основата на гръдната перка има тъмно петно.

Морска риба, обитаваща пасажи от крайбрежната зона, среща се в естуари, навлиза в реки и крайбрежни езера. Предпочита водни басейни със затлачено дъно. Възрастните се хранят главно с детрит и фитопланктон, младите - със зоопланктон.

Мъжките достигат полова зрялост на 2 години, женските - на 4 години. Хвърлят хайвера си през есента и началото на зимата. Хайверът е малък, с диаметър 0,66-1,03 мм, пелагичен. Има мастна капка с диаметър 0,2 мм.

https://uk.wikipedia.org/wiki/Кефаль-головач

[Hatshepsut]

Морски кефал

Морският кефал (Mugil cephalus) е риба от семейството на кефаловите риби, която се отличава с голяма глава, едри, хармонично подредени люспи. Среща се в Черно море.

Описание

Рибите – морски кефал, тънкоуст кефал, илария и платерина, са топлолюбиви, с изразен спад на активността през зимата. Понасят големи колебания в солеността на водата, поради което през лятото масово навлизат в устията на вливащите се в морето реки за охранване. Размножава се през юни – септември в открито море. Храни се с детрит, растителни обраствания, бентос и други. Ценен стопански вид за България.

Най-голямата риба от тях е морският кефал. Достига до 65 cm на дължина и тегло от 4–5 кг, но понякога и до 1 метър и 5–7 кг. Тялото му е странично сплескано, а към главата сплескването е отгоре и отдолу. Това придава леко змийски изглед на главата на рибата. Люспите са сребристи и едри, като покриват главата и хрилните капаци. Очите са големи. Стадна риба, която мигрира на големи пространства.

https://bg.wikipedia.org/wiki/Кефал


Морският кефал (Mugil cephalus), известен още като сив кефал, е представител на семейството кефалови (Mugilidae) и е една от най-популярните и разпространени морски риби в Черно море. Той притежава всички характерни черти за този род и е един от четирите основни вида, срещани в нашите води, заедно с тънкоустия кефал, платерината и иларията. Макар основната му среда на живот да е морето, особено прибрежната зона, той често навлиза в устията на реките през летните месеци, когато условията там са подходящи. Тази адаптивност към различна соленост на водата го прави устойчив и широко разпространен в крайбрежните екосистеми. Морският кефал достига полово съзряване след втората година от живота си, като размножаването се осъществява в солените морски води – най-често в открито море или в близост до брега. Хвърлянето на хайвер се извършва в периода от юни до септември, като яйцата са плаващи, което позволява разнасянето им от теченията на големи разстояния. Инкубационният период зависи от температурата на водата и варира между два и пет дни, след което се излюпват личинки, които започват интензивно хранене. В началните етапи от живота си малките се хранят предимно със зоопланктон и микроскопични органични вещества, докато възрастните индивиди предпочитат червеи, дребни ракообразни, диатомеи и обраствания по дъното и камъните. Морският кефал се отличава със значителен растеж през първите две години, след което темпото се забавя, но рибата продължава да увеличава размерите си. Сред кефаловите риби, именно морският кефал достига най-големи размери – обикновено е с дължина до 65 см и тегло между 4 и 5 кг, но в редки случаи се срещат и екземпляри с дължина до 1 метър и тегло до 7 кг. Тялото му е странично сплескано, а главата е плоска отгоре и отдолу, придавайки на рибата змиевидна форма, особено когато плува бързо. Люспите му са големи и сребристи, често покриващи дори части от главата и хрилете, а очите са сравнително големи, приспособени за живот в различни дълбочини и условия на осветеност. Оцветяването на тялото е сивкаво със синкави или зеленикави нюанси на гърба, преливащи към белезникав или сребрист корем. Морският кефал живее на стада, като миграционното му поведение е изразено – преодолява значителни разстояния в търсене на подходящи места за хранене, размножаване и зимуване. Считан е за много плашлива риба, но също така е и предпочитана цел от риболовците, благодарение на борбения си дух и вкусното месо, което е богато на мазнини и омега-3 мастни киселини. Освен това, хайверът на кефала е ценен деликатес в кулинарията.

https://carpmap.bg/fish-list-type/morski-kefal

Кефалът /Mugil cephalus/, известен още като морски кефал, представлява риба от семейство Кефалови риби, към които принадлежат още тънкоустият кефал, иларията и платерината. Като сред тях единствено морският кефал наддава повече. Теглото му може да достигне до 5 килограма, а дължината му да надхвърли 60 сантиметра.

Случвало се е, макар и рядко, да бъдат уловени екземпляри с тегло от 7 килограма. Кефалът имат доста издължено тяло странично сплескано, обагрено в сив цвят, като при гърба цветът е по-наситен и тъмен, а в областта на корема-изсветляващ. Главата на морският кефал е голяма и широка. Очите му също са с големи размери. По хрилете и главата на рибата има едри люспи, които изглеждат като подредени. Този вид разполага с две гръбни перки.

Характеристика на кефал

Морският кефал е разпространен вид. Той спокойно може да обитава не само сладка вода, но и солена. Понася добре умерени и топли води. Може да се срещне в Тихия, Атлантическия и Индийския океан, както и в моретата им. Черно море също е обитавано от морски кефали. През летните месеци кефалите нерядко се отправят към устията на вливащите се в морето реки.

Полова зрялост този вид риба достига след навършване на втората си година. После настъпва време за хвърляне на хайвера. Обикновено това се случва през летните месеци, като за целта се избират зони в открито морели или около крайбрежието. Хайверът на морския кефал е плаващ. Той се излюпва от две до пет денонощия, след като като е хвърлен. Този процес зависи от температурата на водата.

Първоначално основна храна за малките се явява зоопланктонът. След като нараснат, започват да поглъщат ракообразни и червеи. Растителността по дъното на водния басейн също им се услажда понякога. Младите морски кефали наддават най-забележимо през първите две години от появата си. Кефалът се движи в стада и може да мигрира на големи разстояния.

Ловене на кефал

По българското крайбрежие сезонът за улов на кефал е от месец юли до месец октомври. Този вид риби могат да бъдат хванати с помощта на спортна въдица. Опитните рибари използват и някои хитрини. Когато се лови на плувка, се ползва подвижна кука. Подходящи места за улов са устията на реките, вливащи се в Черно море. С кефала трябва много да се внимава, тъй като е борбена риба и не би се предал лесно. Добре е да се подготвят много здрави дънни такъми. Отлична стръв за кефала се явяват морските червеи и земните червеи. Понякога може да се използва и млечна царевица.

Избор и съхранение на кефал

Както при подбора на останалите видове риба, така и в този случай обърнете внимание на състоянието на месото. Когато рибата е прясна, то е запазило своята еластичност. Специалистите съветват винаги да се проверява състоянието на очите, защото ако те са мътни, рибата е стара. За да сте сигурни в качеството на закупения кефал, не пазарувайте от случайни места или съмнителни търговци, които вадят продуктите от багажници и гаражи.

При закупуване на риба трябва да се наясно и как правилно да я съхранявате. Ако избрания от вас кефал е в замразено състояния, можете да го приберете в камерата за не повече от две денонощия и да го извадите няколко часа, преди преди да пристъпите към приготвянето му. Ако рибата е цяла и не възнамерявате да я готвите веднага, можете да я почистите от вътрешностите и да я измиете добре със студена вода.

След това я подсушете и увийте в полиетиленово фолио. Така опакованият кефал поставете в фризера и извадете да се размрази отново няколко часа преди готвене. Не забравяйте, че когато пристъпите към приготвянето на рибата, тя не трябва да е топла, а охладена.

Почистване на кефал

При почистването на кефала трябва да се извършат няколко стъпки. Първо измийте добре рибата със студена вода. Преминете към махането на люспите. За целта придържайте тялото на кефала с едната ръка, а с другата отстранете люспите. Помогнете си с остър нож или със специален за целта уред. Идва ред на махането на перките. Сега отстранете и опашката.

След това сцепете тялото през гърба. Махнете внимателно вътрешностите, като съблюдавате да не ги разнесете. Почистете и ципата от коремната кухина. Когато приключите с премахването на всички нежелани части, измийте и подсушете месото. След това можете да пристъпите към по-нататъшната обработка.

Готвене на кефал

Месото на кефала е бяло и сравнително сухо. Неговите вкусови качества в никакъв случай не бива да се подценяват. Положителна черта на кефала е, че костите му бързо се почистват, а месото се отделя лесно. Ако разполагате с такъв вид риба, но не сте сигурни как точно да го приготвите, пробвайте да го запечете на фурна. Комбинирайте рибата с домати, лук, моркови. Сложете и гъби. Резултатът със сигурност ще ви удовлетвори.

Ако кефалът е сред по-големите, можете да го напълните с орехи, лук, стафиди и ориз. Можете да изпечете кефала и на скара. Преди да метнете рибата на огъня, я поръсите обилно с черен пипер, сол, къри, девесил, розмарин, мащерка и естрагон. Друг вариант е, преди да подредите рибките върху скарата, да ги овкусите с марината от лимонов сок, червен пипер, чесън, копър и бяло вино. От месото на кефала се приготвят още яхнии, чорби, рибни шишчета. Нежното му месо може да се добави към всякакви салати, особено такива с домати.

Ползи от кефал

Кефалът е полезен за правилното развитие на нашия организъм, тъй като е източник на мазнини, протеини, фосфор, витамин В1, витамин РР, флуор, омега-3 мастни киселини. Доказано че, че редовната консумация на кефал може да намали риска от сърдечни проблеми. В същото време похапването от рибата се отразява положително на работата на мозъка. Оказва се също така, че консумацията на кефал спомага за доброто настроение. Според учените хората, които ядат риба 2-3 пъти в седмицата, сравнително по-рядко страдат от депресивни състояния.

Източник: https://gotvach.bg/n-54452-%D0%9A%D0%B5%D1%84%D0%B0%D0%BB

Морски Кефал на фурна/Baked sea mullet

[Hatshepsut]

Кефал пелингас

Ареал в България: Черно Море
Семейство: Mugilidae
Разпространение: Източна Азия - Залив Петър Велики (Русия и Корея) и Китай. Много разпространен в реките вливащите в залива Петър Велики и навлиза в изцяло сладка вода. Изкуствено аклиматизиран в Аралско, Каспийско и Азовско море. Посещава и западното крайбрежие на Черно Море.
Максимален Размер: 110.00 см.
Максимална Дълбочина: 5 м.
Максимално Тегло: 12.00 кг.
Цвят: Сребърен, тъмен гръб, червени очи
Анатомия: По-късо, но масивно зраво и дебело тяло.

Описание: Преди около две десетилетия никой не беше и чувал за тази риба в България, но харпунджиите бяха едни от първите, които забелязаха появата на странния червеноок кефал. Носеха се легенди за тази риба и някои дори твърдяха, че това си е обикновен кефал, но е мутирал от радиация и замърсяване. Трудно бе да се повярва на подобна история и днес е повече от ясно, че рибата всъщност е Далекоизточния Со-иу кефал или както се нарича в Русия: Пелингас. Така и в речника на българските харпунджии се появи името Пелингас.
Как рибата дойде в Черно море е съвсем друга история. Големият брат Русия явно открила, че значението на тази рибка за пазара може да се окаже доста голямо заради размера й. Дочули новината че корейците и китайците успешно развъждат пеленгаси в неволя, руските учени направили своите проучвания и се натъкнали на друг интересен факт: пеленгасът притежава огромна толерантност към температурата и солеността (0 до 32 - 33‰) на водата. И така те успешно аклиматизирали рибата в Каспийско и Аралско море. Успех имали и в развъждането и в Азовско море, което и обяснява внезапната поява на пеленгаса в Черно море. Особеност на този вид кефал е навикът му да прекарва зимата в реките, често изкачвайки се до 100 километра нагоре по течението.
Пелингасът бързо се превърна в желана мишена за българските харпунджии, уморени от дребните рибки, които обикновено трябва да ловят. Според техните наблюдения пелингасът е единствения кефал, който очевидно има територия и следва определени пътища. За късмет на начинаещите, рибата рядко слиза в дълбокото и може да бъде открита над обрасло с водорасли и пясъчно дъно на дълбочина между 2 и 5 метра. Пелингасът е също и най-спокойния кефал в Черно море, вероятно защото само едри възрастни екземпляри изглежда посещават нашите води. Ако гмуркате достатъчно тихо и имате късмет да пресечете пътищата си с някой пеленгас, ще откриете, че това е най-лесният за отстрел кефал.
Метод на приготвяне: Предимно на скара. През есента месото става доста тлъсто.
Застрашена: Не е в червената книга
Метод на улов: Лов чрез изчакване и комбинация между изчакване и търсене.
Латинско Име: Mugil cephalus
Опасност: Безопасна

https://www.spearfish.org/%D1%80%D0%B8%D0%B1%D0%B0/%D0%9F%D0%B5%D0%BB%D0%B5%D0%BD%D0%B3%D0%B0%D1%81+Mugil+cephalus/3

Среща се в Японско море от устието на Амур до Южна Корея, както и край бреговете на Япония и Китай. През втората половина на 20-ти век е успешно аклиматизиран в Азовско море, а по-късно и в Черно море.

Във всички етапи на постембрионалното си развитие пиленгасът може да живее във вода с широк диапазон на соленост (0–33 ‰) и температури. Размерите са до 60 см, тегло до 3 кг. Живее на ята. Храни се предимно с детрит, понякога с малки безгръбначни. Азовският пиленгас е по-голям по размер (понякога до 80 см дължина и тегло до 12 кг) и расте по-интензивно от далекоизточния пиленгас. Възрастните индивиди в басейна на Черно и Азовско море са активни през цялата година, като храненето спира само ако температурата на водата падне до 5–8 °C. През пролетта някои пиленгаси от Азовско море мигрират към Черно. В Далечния изток, с наближаването на зимата, навлиза в реки до 100 км нагоре по течението и заляга в дупки на дълбочина 6–10 м.

Полова зрялост достига на възраст 4–5 години. Хвърлянето на хайвера се случва в крайбрежната зона през май–юни, при температура на водата 18–24 °C. Хайверите са пелагични (плуват на повърхността), малки (около 1 мм в диаметър). Няколко мъжки участват в оплождането на една женска. Малките живеят в речните устия, като влизат в реките за зимата.

https://uk.wikipedia.org/wiki/Піленгас

[Hatshepsut]

Пясъчница

Пясъчницата (Gymnammodytes cicerelus), наричана също ува, е дънна риба от семейство Пясъчници.

Обитава дъна, покрити с пясък и дребни камъчета в крайбрежни зони до 20 m дълбочина. Среща се в Атлантическия океан (от Португалия до Сенегал), Средиземно и Черно море.

Описание

Достига 12 – 15 cm на дължина и 7 – 10 g на тегло. Тялото е удължено, с кожени гънки отстрани. Страничната линия е разположена близо до гръбния профил. Главата е конично заострена. На цвят гърбът е синьо-сив, коремът е сребрист, а главата е тъмна. Формира пасажи и се заравя в тинята. Обикновено живее по 3 – 4 години.

Счита се за деликатес в каталонската кухня, където се пържи.

Пържена риба Пясъчница

https://bg.wikipedia.org/wiki/Пясъчница

Дължината на тялото е до 18-20 см, обикновено до 12 см и тежи до 5,5 г. Тялото е много дълго, ниско, компресирано отстрани, предната му част е гола и само към опашката и съседните области има малки люспи. Гръбната перка е дълга, с вълнообразен горен ръб, липсват тазови перки. От двете страни на корема има надлъжни кожести бръчки. Главата е малка, муцуната е удължена, заострена, с долна челюст, която стърчи забележимо напред. Липсват зъби. Горната част на тялото и главата са зеленикаво-синкави, страните на тялото са сиво-сребристи, коремът е сребрист. Отстрани, от задната част на главата до опашната перка, има надлъжна синкаво-сребърна ивица. По хрилната капачка често има синкаво петно с бронзов оттенък. Главата понякога придобива червеникаво-златист оттенък.

Морска, пасажна, дънна и сравнително студенолюбива риба, обитаваща крайбрежните райони. Обикновено обитава песъчливи почви, където се заравя през нощта на дълбочина 10–24 м и при по-ниски температури на водата, предимно през есента и зимата. През септември и октомври преминава през масови миграции за хвърляне на хайвера на 1–1,5 км от брега, като участват мъжки екземпляри с дължина 7–8,7 см и женски с дължина 6,8–7,6 см. Плодовитостта варира от 2400 до 6700 яйца. Хвърлянето на хайвера се случва през октомври при температура на водата приблизително 19°C. Яйцата се снасят на дъното в крайбрежната зона. Ларвите са пелагични и се намират във водния стълб и близо до дъното, често сред гъсталаците на цистозирата, на дълбочина до 10 м. Едва през пролетта младите екземпляри се приближават до брега и се спускат на дъното. Храни се със зоопланктон, ларви на мекотели и ракообразни, бриозои, рибни яйца, растителни частици и др.

https://ru.wikipedia.org/wiki/Голая_песчанка

[Hatshepsut]

Риба пеперуда

Рибата пеперуда (Blennius ocellaris) е вид бодлоперка от семейство Blenniidae. Видът не е застрашен от изчезване.

Разпространение и местообитание

Разпространена е в Албания, Алжир, България, Великобритания, Гибралтар, Гърнси, Гърция, Джърси, Египет, Израел, Испания, Италия, Кипър, Ливан, Малта, Мароко, Монако, Португалия, Румъния, Сирия, Словения, Тунис, Турция, Франция, Хърватия и Черна гора.

Среща се на дълбочина от 9 до 317 m, при температура на водата от 9,9 до 16,3 °C и соленост 33,7 — 37,7 ‰.

Описание

На дължина достигат до 20 cm.

https://bg.wikipedia.org/wiki/Риба пеперуда

Малка риба с дължина на тялото 20 см. Тялото ѝ е светлокафяво с тъмни петна. На предната гръбна перка има кръгло тъмнокафяво петно, обградено от светъл пръстен.

Този вид е разпространен в източната част на Атлантическия океан от Ламанша до Мароко, западното Средиземноморие, Адриатическо море и Черно море. Обитава дълбочини от 10 до 400 метра, като предпочита скалисти дъна. Храни се с малки бентосни безгръбначни.

Хвърлянето на хайвера се случва от май до август. Мъжките са териториални и пазят териториите и гнездата си.

Месото на рибата е неприятно на вкус и рядко се яде.

https://ru.wikipedia.org/wiki/Морская собачка-бабочка

[Hatshepsut]

Морски паун


Морски паун (женски)

Морският паун още Очилата морска кучка (Salaria pavo) е вид бодлоперка от семейство Blenniidae. Видът не е застрашен от изчезване.

Разпространение и местообитание

Разпространен е в Албания, Алжир, България, Гибралтар, Грузия, Гърция, Египет, Израел, Испания, Италия, Кипър, Ливан, Малта, Мароко, Монако, Португалия, Румъния, Русия, Сирия, Словения, Тунис, Турция, Украйна, Франция, Хърватия и Черна гора.

Обитава крайбрежията на полусолени водоеми и морета. Среща се на дълбочина от 0,3 до 0,5 m, при температура на водата от 18,6 до 18,8 °C и соленост 37,2 — 37,4 ‰.

Описание

На дължина достигат до 13 cm.

https://bg.wikipedia.org/wiki/Морски паун

Морски паун (мъжки)

Дължина на тялото до 11-13 см. Мъжките обикновено са по-големи от женските. Тялото е голо, вретеновидно, покрито със слой гъста слуз. Надочниците са къси и почти невидими. Оцветяването на мъжките е по-ярко от това на женските. Като цяло, гръбното оцветяване на тялото е жълтеникаво-зеленикаво, с 6-7 вертикални синкави ивици и светлосини точки отстрани и линии по гърба. Зад окото има черно петно, заобиколено от синкав ръб и пръстен със същия цвят. Гребенът на главата е жълтеникав, с напречна тъмнозелена ивица. Гръбната и аналната перка са зеленикави, с по-светла, кафеникава или синкава граница.

Перките имат малки бодли. Гръбната перка е дълга, образувана от гъвкави бодли и меки лъчи. Опашната перка е отделена от гръбната перка. Аналната перка е дълга. Тазовите перки имат бодли, скрити в кожата. Гръдните перки почти достигат до началото на аналната перка, като при младите се простират допълнително.

Фронталният профил на главата е заоблен; мъжките имат гребен, простиращ се от гръбната перка до очите във формата на изпъкнала дъга. Зъбите са слаби, обикновено подредени в един ред, образувайки гребеновидна структура, с 26-32 зъба в горната челюст и 19-24 в долната челюст. Задните зъби понякога са извити и уголемени.

Страничната линия е разположена в предната част на горната част на тялото, извива се над върха на гръдната перка и след това се спуска надолу по средата на тялото.

Среща се на плитки дълбочини (предимно 30-50 см) сред скали и камъчета. Среща се близо до брега почти целогодишно. Териториална риба, не плува далеч от избраното от нея местообитание. Движи се като змия, извивайки цялото си тяло. Размножителният сезон е от май до юли. Мъжките строят гнездо под скали или в пукнатини и вдлъбнатини. Няколко женски снасят яйца в него едновременно. Мъжкият пази яйцата. Хранят се с дънни безгръбначни, предпочитайки мекотели, както и ракообразни, яйца на други риби, водорасли и органични остатъци.

https://ru.wikipedia.org/wiki/Морская собачка-павлин

[Hatshepsut]

Ръждива морска кучка

Ръждивата морска кучка (Parablennius sanguinolentus) е вид бодлоперка от семейство Blenniidae. Видът не е застрашен от изчезване.

Разпространение и местообитание

Разпространен е в Албания, Алжир, България, Гибралтар, Грузия, Гърция, Египет, Израел, Испания, Италия, Кипър, Либия, Ливан, Малта, Мароко, Монако, Португалия, Румъния, Русия, Сирия, Словения, Тунис, Турция, Украйна, Франция, Хърватия и Черна гора.

Среща се на дълбочина около 1 m.

Описание

На дължина достигат до 20 cm.

https://bg.wikipedia.org/wiki/Ръждива морска кучка

Общата дължина на тялото достига до 23 см, но обикновено е около 12,5 см. Гърбът и страните са зеленикави, сиво-жълтеникави или маслинени с черни петна, а коремът е жълтеникав. Гръбната перка има 11 бодливи и 21 меки лъча. Аналната перка има 21 меки лъча, но няма твърди лъчи. На главата над очите има къси, нишковидни, разклонени издатини.

Субтропична дънна (обитаваща дъното) немигрираща риба. Ареалът ѝ включва Черно море, Босфорския проток, Мраморно море, Средиземно море и прилежащия Атлантически океан от Бискайския залив до Сенегал и Мароко, остров Мадейра и Канарските острови. Обитава плитки крайбрежни води на приливната зона сред скали и камъни, покрити с нишковидни водорасли (цистозира), където се среща целогодишно.

Хранят се почти изключително с крайбрежни червени, кафяви и зелени водорасли. Понякога ядат и животинска храна (мекотели, млади раци и амфиподи), която очевидно няма значителна хранителна стойност за тях.

Хвърлянето на хайвера се случва от април до юни, понякога продължава и до юли. Женските снасят лепкави яйца от долната страна на крайбрежните скали или в празните черупки на двучерупчести (миди и стриди). Мъжкият охранява люпилото на яйцата, които се развиват в продължение на 15 до 20 дни. Ларвите и малките са пелагични.

https://ru.wikipedia.org/wiki/Обыкновенная_морская_собачка

[Hatshepsut]

Малка морска кучка

Малката морска кучка (Aidablennius sphynx) е вид лъчеперка от семейство Blenniidae. Видът е незастрашен от изчезване.

Разпространение

Разпространен е в Албания, Алжир, България, Гибралтар, Грузия, Гърция, Израел, Испания, Италия, Кипър, Либия, Ливан, Малта, Мароко, Монако, Румъния, Сирия, Словения, Тунис, Турция, Украйна, Франция и Хърватия.

Описание

На дължина достигат до 8 cm.

https://bg.wikipedia.org/wiki/Малка морска кучка


Общата дължина на тялото достига не повече от 8 см, обикновено по-малко от 4-5 см. Тялото е удължено, със заоблена опашна перка. Гръбната перка е дълга, започва точно зад главата и завършва на опашната част. Бодливата ѝ част е много висока, отделена от меката част с прорез. Аналната перка е подобна на меката част на гръбната перка. Хрилните мембрани са слети от двете страни, образувайки гънка. Главата е малка, със заоблен горен ръб, муцуната е тъпа, а устата е малка с широки устни. Очите са разположени на върха на главата, с малък израстък над всяко. Женските имат слаби зъби, разположени в един гребеновиден ред. Зъбите са уголемени по краищата.

Оцветяването е бежово-маслинено, сиво-зелено, гърбът е по-тъмен. Горният ръб на гръбната перка е с опушен цвят, аналната перка е жълтеникавокафява с тъмен кант, а гръдните перки са жълтеникави или сиво-жълти с две напречни кафяви ивици и червеникави лъчи. Опашната перка е червеникава с две или три напречни тъмни ивици. По време на хвърляне на хайвера областта над окото при мъжките става оранжева. По хълбоците има 6-7 широки напречни зеленикаво-кафяви ивици, оградени с тесни сини ивици. Главата също има къси, тесни сини ивици и малки петна.

Рибата обитава Черно море, Босфорския проток, Мраморно море и Средиземно море, както и прилежащата източна част на Атлантическия океан от Бискайския залив до Мароко. Тя е субтропична дънна (обитаваща дъното) риба. Среща се в приливната зона близо до брега сред скали и отвесни брегове, обрасли със зелени водорасли.

Храни се с бентосни безгръбначни и водорасли.

Размножение

Мъжкият избира гнездо, което може да бъде разположено между скали, в празни черупки на миди или в кухини, образувани в бетонни конструкции. Дълбочината на такова гнездо може да бъде до 10 см, а входният отвор е с диаметър до 1,5 см. Веднъж влязъл вътре, мъжкият стои с глава навън. След като забележи женска, която плува покрай него, той излиза наполовина от гнездото, повдига предната част на гръбната си перка и започва да подскача нагоре-надолу. Движенията му наподобяват поклони и са предназначени да привлекат женска. Ако женската го игнорира, мъжкият се нахвърля върху нея и я примамва да влезе в гнездото, където тя снася лепкавите си яйца по стените.

Мъжкият активно и самоотвержено пази гнездото, като енергично отблъсква скариди и риби, които плуват покрай него. Ако до гнездото се донесе огледало, той се нахвърля върху собственото си отражение. Мъжкият почиства гнездото, като премахва пясък, чакъл и малки черупки с устата си, и освежава водата, като движи гръдните и опашните си перки. Ларвите се излюпват през юни и август.

Възрастните понякога излизат от водата и седят на крайбрежни скали, скачайки обратно във водата при най-малкия признак на опасност. Понякога те също така снасят яйцата си на 10-15 см над ръба на водата, а мъжките, пазещи яйцата, влизат в тези гнезда чрез скачане.

https://ru.wikipedia.org/wiki/Морская_собачка-сфинкс

[Hatshepsut]

Рогата морска кучка

Рогатата морска кучка (Parablennius tentacularis) е вид бодлоперка от семейство Blenniidae. Видът не е застрашен от изчезване.

Разпространение и местообитание

Разпространен е в Албания, Алжир, България, Гибралтар, Грузия, Гърция, Израел, Испания, Италия, Кипър, Ливан, Малта, Мароко, Монако, Португалия, Румъния, Русия, Сирия, Словения, Тунис, Турция, Украйна, Франция, Хърватия и Черна гора.

Обитава крайбрежията на полусолени водоеми и морета. Среща се на дълбочина от 3 до 15 m.

Описание

На дължина достигат до 15 cm.

https://bg.wikipedia.org/wiki/Рогата морска кучка

Максималната дължина на тялото е 15 см, обикновено 7-10 см. Тялото е удължено, ниско, леко сплескано отстрани. Гръбната перка има поне 20 разклонени лъча и няма прорез между предната и задната си част. Пипалата над очите са доста дълги, често достигат до началото на гръбната перка, дебели и имат месести израстъци и ресничка по задния ръб. На горната челюст има 24-29 зъба, на долната - 21-25, външните зъби на двете челюсти са уголемени. Общото оцветяване е кафеникаво, сиво-жълтеникаво или червеникаво. Отстрани има 6-7 напречни ивици или големи и малки петна. Гръбната перка е жълтеникава или сиво-жълтеникава, с черно петно ��в основата си, гръдните перки са жълтеникави, а аналната перка е сива. При мъжките по време на размножителния период се появяват крушовидни разширения в краищата на лъчите на предната част на аналната перка.

Разпространение: Източната част на Атлантическия океан край бреговете на Испания, Португалия и Мароко, Средиземно и Черно море

Дънна морска риба, която през топлия сезон, при температура на водата 18-25°C, живее на дълбочина от 1-3 м, като се среща на дълбочина до 19-25 м. Задържа се на песъчливо дъно с камъни и гъсталаци от водорасли, сред големи камъни и скали, покрити с растителност и др. Размножаването се случва през юни-август на дълбочина от 5 м или повече. Яйцата се снасят в празни черупки на мекотели, под камъни, в пукнатини и др. Няколко женски хвърлят хайвера си с един мъжки, който активно защитава гнездото. В продължение на около два месеца ларвите и младите водят пелагичен начин на живот; при дължина на тялото 2-2,5 см младите преминават към бентосен начин на живот. Ларвите се хранят с малки ракообразни.

https://ru.wikipedia.org/wiki/Длиннощупальцевая_морская_собачка

[Hatshepsut]

Морска кучка

Морската кучка още звонимира (Parablennius zvonimiri) е вид бодлоперка от семейство Blenniidae. Видът не е застрашен от изчезване.

Разпространение и местообитание

Разпространен е в Алжир, България, Израел, Испания, Италия, Кипър, Ливан, Малта, Монако, Румъния, Словения, Тунис, Турция, Украйна (Крим), Франция и Черна гора.

Обитава крайбрежията на морета и рифове. Среща се на дълбочина от 6 до 12 m.

Описание

На дължина достигат до 7 cm.

Популацията на вида е намаляваща.

https://bg.wikipedia.org/wiki/Морска кучка

Видът Parablennius zvonimiri е кръстен на хърватския крал Димитрие Звонимир, управлявал от 1075 до 1089 г., вероятно във връзка с мястото, където е събран типовият екземпляр на вида.

Дължината на тялото е до 7 см. Тялото е удължено, ниско и странично сплескано. Гръбната перка, с не повече от 19 разклонени лъча, има забележима вдлъбнатина между предната и задната част и се среща с опашната перка. Няколко пипала често присъстват на предната и тилната част на главата. Пипалата между очите са дълги, които почти достигат до основата на гръбната перка, имат до 7 пръстовидни израстъка и се стесняват към върха. Зад предните ноздри има дълъг лоб, който достига до задните ноздри и се разклонява на върха на 2-3 израстъка. Страничната линия е непрекъсната към извивката, след което се състои от къси сегменти. На горната челюст има 29-34 зъба, а на долната - 28-30; последният зъб и на двете челюсти е уголемен. Общото оцветяване е шоколадовокафяво. По гърба и отстрани се появяват малки тъмни петна, които понякога се сливат в ивици. В основата на гръбната перка има до 7 белезникави или жълтеникави петна, а в основата на опашната перка - тъмнокафяво. Тъмни петна се намират по преградите на предната гръбна перка, по предната част на тялото и по задната част на главата. По време на размножаване оцветяването на мъжките става по-ярко и те развиват уголемявания в краищата на лъчите в предната част на аналната перка.

Разпространение на вида: Средиземно море, Мраморно море, Черно море

Морска дънна риба, обитаваща крайбрежни райони със скалисто дъно. Живее на малки групи сред скали и големи камъни на дълбочина до 5-6 м. Размножаването очевидно се случва през юни-август при температура на водата 18-25 °C. За размножаване мъжките изграждат „гнезда“ в пукнатини, пещери и кухини, сред камъни и др., в плитки води на дълбочина 0,5-1 м.

Те ухажват женските, като разклащат предната част на тялото си. Няколко женски хвърлят хайвера си с един мъжки. В едно гнездо са наблюдавани 2-3 люпила яйца, всяко от които съдържа по 200-300 яйца. Мъжкият активно защитава гнездото. При температура на водата 20-22 °C, ларвите се излюпват от яйцата 9 дни след оплождането.
Хранят се с организми от дънните обраствания.

https://ru.wikipedia.org/wiki/Морская собачка Звонимира

[Hatshepsut]

Качулата морска кучка

Качулатата морска кучка (Coryphoblennius galerita) е вид бодлоперка от семейство Blenniidae. Видът не е застрашен от изчезване.

Разпространение и местообитание

Разпространен е в Албания, Алжир, България, Великобритания, Гибралтар, Грузия, Гърнси, Гърция, Джърси, Египет, Израел, Ирландия, Испания, Италия, Кипър, Ливан, Малта, Мароко, Монако, Португалия (Азорски острови и Мадейра), Румъния, Русия, Сирия, Словения, Тунис, Турция, Украйна, Франция, Хърватия и Черна гора.

Обитава крайбрежията и скалистите дъна на океани и морета.

Описание

На дължина достигат до 7,6 cm.

https://bg.wikipedia.org/wiki/Качулата морска кучка

Най-голямата дължина на тялото е 8 см. Тялото е удължено, ниско, леко сгъстено отстрани. На задната част на главата има месесто реснисто пипало, между което и началото на гръбната перка има 3-9 нишковидни, понякога разклонени пипала. Над очите няма пипала. Горната устна се простира отвъд ъглите на устата под формата на месест лоб. На горната челюст има 55-65 зъба, на долната - 35-45. Задната част на гръбната перка е малко по-висока от предната. Общият фонов цвят е светлосив, кафеникав или жълтеникав. В горната част на страните има напречни тъмни ивици, а в долната - светли петна. Гръбната перка е светлосива с тъмни петна. По опашната перка има напречни тъмни ивици. По време на размножаване мъжките придобиват черен или мраморен цвят, горната устна става бяла.

Качулата морска кучка – илюстрация

Разпространение на вида: Източен Атлантик от Великобритания и Франция до Мадейра и Мароко, Средиземно море, Мраморно море, Черно море

Биологията на вида е до голяма степен непроучена. Тази морска дънна риба, обитаваща плитки води, предпочита потопени скали и камъни в приливната или повърхностната зона на морския бряг. Активна е през деня. Размножаването се случва между май и август. Мъжките избират места в депресии, скални цепнатини или черупки на мекотели и ухажват женските със странични движения на главата и тялото. Няколко женски хвърлят хайвера си с един мъжки, като снасят яйцата си на тавана на гнездото. Мъжкият активно пази гнездото, докато ларвите се излюпят. Ларвите остават пелагични за известно време и след като се метаморфозират в малки рибки, се приближават до брега и започват бентосен начин на живот. Храни се с бентосни безгръбначни, както и с водорасли, които остъргва от различни субстрати.

https://ru.wikipedia.org/wiki/Хохлатая_морская_собачка

[Hatshepsut]

Малка морска мишка

Малката морска мишка (Callionymus risso) е вид бодлоперка от семейство Callionymidae. Видът не е застрашен от изчезване.

Разпространение и местообитание

Разпространен е в Албания, Босна и Херцеговина, България, Гибралтар, Грузия (Абхазия), Гърция (Егейски острови и Крит), Израел, Испания (Балеарски острови и Северно Африкански територии на Испания), Италия (Сардиния и Сицилия), Кипър, Либия, Ливан, Малта, Мароко, Монако, Палестина, Португалия, Румъния, Сирия, Словения, Тунис, Турция, Украйна (Крим), Франция (Корсика), Хърватия и Черна гора.

Среща се на дълбочина от 15 до 150 m.

Описание

На дължина достигат до 11 cm.

https://bg.wikipedia.org/wiki/Малка морска мишка

Дължината на тялото е до 18 см. Тялото е удължено, ниско, без люспи, главата и предната част на тялото са сплескани, задната част е свита отстрани. Първата гръбна перка има три бодливи лъча. Главата е голяма, муцуната е сравнително къса, обикновено по-малка от диаметъра на окото. При женските, втората гръбна перка е забележимо по-къса. Цветът е сив с черни петна и точки. Тазовите, аналните и опашните перки при мъжките имат черна рамка, опашната перка има четири тъмни ивици при мъжките и обикновено пет при женските. Първата гръбна перка е тъмна, по протежение на втората има ред черни точки. При мъжките с развити полови жлези се наблюдава размножително оперение: първата гръбна перка става оранжева, тазовите перки са сини.

Разпространение: Източен Атлантик от Португалия до Гибралтар, Егейско, Средиземно, Адриатическо, Черно море

Морска дънна риба, обитаваща крайбрежните води, която може да издържи на значително обезсоляване на морската вода. Живее предимно в райони с гъсто пясъчно дъно, като често се заравя в него през деня, когато е застрашена. Обитава дълбочина от 8-22 м, мигрира по-дълбоко, когато водата се охлади, и умира масово през студените зими. Среща се близо до брега от април до октомври. Размножаването се случва от края на май до средата на септември при температура на водата от 10,0-24,5°C, като достига пик през юни. Хвърлянето на хайвера е периодично и се случва в плитки води. Хайверът е пелагичен; инкубацията на хайвер, уловени в морето при температура на водата от 21-24°C, продължава около 24 часа. Ларвите са пелагични и се срещат на разстояния до 7,5-10 морски мили от брега, но на възраст от две седмици, при дължина на тялото от 6-7 мм, постепенно потъват на дъното. Младите се хранят с дребен фитопланктон и зоопланктон. Възрастните се хранят с големи ракообразни.

https://ru.wikipedia.org/wiki/Серая пескарка

[Hatshepsut]

Ивичеста морска мишка

Ивичестата морска мишка (Callionymus pusillus) е вид бодлоперка от семейство морски мишки (Callionymidae). Видът не е застрашен от изчезване.

Разпространение и местообитание

Разпространен е в Албания, Алжир, България, Гибралтар, Грузия, Гърция, Израел, Испания, Италия, Кипър, Ливан, Малта, Мароко, Монако, Португалия, Румъния, Русия, Сирия, Сирия, Словения, Тунис, Тунис, Турция, Турция, Украйна, Украйна, Франция, Хърватия и Черна гора.

Среща се на дълбочина около 1 m.

Описание

На дължина достигат до 10 cm.

https://bg.wikipedia.org/wiki/Ивичеста морска мишка

Дължината на тялото е до 14 см. Тялото е удължено, ниско и без люспи. Главата и предната част на тялото са сплескани, докато задната част е странично свита. Първата гръбна перка има четири бодливи лъча. Втората гръбна перка има 6–7 меки лъча. Главата е голяма, муцуната е удължена и по-голяма от диаметъра на окото. Гръбнакът на преоперкуларната кост има три, понякога четири зъба, два от които са насочени нагоре. Женските и мъжките се различават по дължината на перките; по-специално лъчите на гръбната и опашната перка при женските са значително по-къси. Горната част на главата и тялото е кафява, с малки черни точки и петна, отдолу, които са големи белезникави петна с тъмна граница. Отдолу оцветяването е по-светло. Мъжките имат до 14-15 или по-светли ивици по хълбоците си с черна граница, която е почти невидима отдолу, както и дълги тъмни напречни успоредни ивици по гръбните перки и петна по коремните перки. По върха на аналната перка има неясна, размазана черна граница. Женските нямат ивици по хълбоците и гръбните перки, първата гръбна перка е пепелявосива, почти черна, а по коремните перки има тъмни петна.

Разпространение: Атлантически океан на север до Лисабон. Средиземно море, Адриатическо море, Черно море

Дънна крайбрежна риба. Предпочита песъчливи райони и бързо се заравя, когато е застрашена. Стои в плитки води, често близо до ръба на водата. През студения сезон мигрира на дълбочина до 30-35 м. Среща се близо до брега през април-октомври. Размножаването се случва от средата на май до средата на септември при температура на водата 16-25 °C. Хвърлянето на хайвера е на части, на плитки дълбочини. Яйцата са пелагични. Ларвите са пелагични и се срещат на разстояния до 7,5-10 морски мили от брега, но на възраст от две седмици, при дължина на тялото 6-7 мм, постепенно потъват на дъното. Младите индивиди се хранят с дребен фитопланктон и зоопланктон. Възрастните се хранят с едри ракообразни.

https://ru.wikipedia.org/wiki/Бурая пескарка

[Hatshepsut]

Лихия

Обикновената лихия (на латински: Lichia amia) е вид морска лъчеперка риба от монотипния род Лихия от семейство Сафриди (Carangidae). Разпространена е в източната част на Атлантическия океан и западната част на Индийския океан. Те са морски пелагични риби. Максималната дължина на тялото е 200 см.

Тялото е удължено, умерено високо, странично сплескано, покрито с циклоидни люспи. Височината на тялото е 3,2-3,9 от стандартната дължина на тялото. Горният и долният профил на тялото са сходни. Горният профил на главата е прав. Дължината на главата е 3,5-4,1 от дължината на тялото. Муцуната е заострена. Долната челюст е леко издадена напред. Краят на горната челюст достига вертикала, преминаващ през задния ръб на окото, или дори излиза извън този вертикал. Очите са с умерен размер, диаметърът им е 2 пъти по-малък от дължината на муцуната. Люспи има по някои части на главата, по хрилните капаци, зад очите и зад горната челюст; по-голямата част от главата е без люспи. На двете челюсти в широка ивица са разположени малки конични зъби; Ширината на ивицата е най-голяма в предната част на челюстите, като към краищата на челюстите ивицата се стеснява. Зъби има на вомера, небцето и езика. Първата гръбна перка има 7 къси бодливи лъча; бодлите са свързани помежду си с мембрана само в основата. Втората гръбна перка има 2 бодливи и 19-21 меки лъча. Аналната перка има 1 твърд и 17-21 меки лъча. Пред аналната перка са разположени два отделно разположени бодли, свързани помежду си с мембрана. Дължините на основите на втората гръбна и аналната перка са приблизително равни. Първите меки лъчи в гръбната и аналната перка са удължени. Опашната част е къса, без странични килове. Опашната перка е раздвоена. Страничната линия е извита, извива се нагоре зад главата, спуска се надолу на нивото на гръдните перки, след което се издига отново и протича хоризонтално до средата на опашната част. В страничната линия няма костни щитове. Има 24 прешлена, включително 10 торсови прешлена и 14 опашни прешлена.

Възрастните имат сребристосив гръб, сребристобели страни под страничната линия и сребрист корем. Перките са сиви. Върховете на удължените лъчи на втората гръбна и аналната перка, както и върховете на лобовете на опашната перка, са черни. Понякога няколко реда малки черни точки се простират по страните на тялото над страничната линия. Индивиди от естуари и речни устия имат жълтеникав оттенък на тялото и перките. Младите индивиди с дължина под 12 см имат кафяво-черни ивици по страните на тялото.

Максималната дължина на тялото е 200 см, обикновено до 100 см; телесното тегло е до 50 кг.

Морски пелагични риби. Обитават както повърхностни, така и дънни води на дълбочина до 50 метра. Предпочитат континенталния склон и навлизат в естуари и речни устия. Достигат полова зрялост при дължина на тялото 55 см. Хвърлят хайвера си през пролетните месеци. Хранят се предимно с риба.

Обикновената лихия е разпространена в източната част на Атлантическия океан от южната част на Бискайския залив до Южна Африка, включително Кабо Верде, Мадейра и Канарските острови. Често срещана е в Средиземно море и рядка в Черно море. В Индийския океан се среща от нос Добра Надежда до Мозамбик.

https://ru.wikipedia.org/wiki/Обыкновенная лихия