Български Националистически Форумъ

Молитва за Васил Левски

По-малко себе си - повече народа да съхраним,
да не бъдем безчувствени
                     пред очите разплакани,
да си кажем кривиците и напред да вървим -
трябваш ни, Дяконе.

Когато от дребни грижи животът
                                        изглежда нелек,
когато сме слаби ( и когато заякваме),
трябваш ни за опора като най-близък човек -
трябваш ни, Дяконе.

За да се научи свойта работа да вършим сами
и вече нищо наготово да не чакаме,
да не газим в бита, а с твоите пориви да летим -
трябваш ни, Дяконе.

Твойта мярка ни трябва,
                            твоят апостолски жест,
за да няма в душите предателски дракони,
и като теб да можем да мрем за едната чест -
трябваш ни, Дяконе.

Да се доближаваме все повече до твоя живот,
а то означава - до България - майка ни,
за да узряваме като хора, като народ…
Трябваш ни, Дяконе.

Насаме с Левски

Във очите ти трескаво сини
се изплакваше всяка душа.
Колко чудно! В ония години
ти изходи земята пеша.

Не брои свойте крачки. Открито
все вървя през куршумни мъгли,
а днес има такива, които
ги броят и до свойте коли.

Как надпяваше вихри и птици
във тревожната радост и скръб?
Как присвиваше мълком пестници
и на злобата даваше гръб?

Как, кажи ми, ти Ботев разплака
под румънските зимни звезди?
Триста века народът да чака,
като теб друг не ще се роди.

Как на крак вдигна цяла империя,
един дом ли превърна във храм?
Как вървя с петвековни потери,
за да търсиш и себе си сам?

Бе със сила небесна и земна,
непозната у нас досега,
че Родината тъжна в приемна
ти превърна напук на врага.

Левски, Левски, Апостоле вечен,
на байрака ни златния лъв,
ти от нас не си никак далечен,
а си кръв във самата ни кръв.

Ти си чиста сълза непролята,
на България слънце и стон.
Чистота, чистота, на която
трябва само да правим поклон.

О, ти тъкмо навреме пристигна.
Да ни бъдеш присъда и химн.
...И републики триста да вдигнем
все към твоята ще се стремим!

Марко Недялков

Възкръсване

Дяконе, ти ли си? Жив ли си брате?
Ех, този поглед под стръмните вежди.
От сите юнаци най-личен и знатен,
България цяла по тебе се вглежда.

Къде си нарамил нетленните мощи?
Защо си загърбил тез райски конаци?
Отново да шеташ в потайните нощи,
и людете прости да цаниш чираци.

Ех, дяконе брате, да знаеше само...
напразно увисна за нас на въжето.
България, гине - от мърши кълвана,
ония - отново строят минарета...

Кръвта ти свещена, да беше река
безродните в нея да пукнат до крак!
Предадоха, дяконе твойта борба,
и Христа от кръста го разпнаха пак.

Народа ли? Роб е и с робски масраф.
Дембели, царуват край мазна софра,
мизерия, старци и дребен еснаф,
а старите майки - ухажват смъртта.

Ей, няма го старото българско село,
което откърми сто чети юнашки,
с калпаци накриво и вдигнато чело,
с дух несломим и със хъс сиромашки.

Брат брата предава за къшей и нива
без свян, безогледно, без съвест и срам.
Народа ли? Брате, съдбата му крива?!
И Бога проклина, и Божия храм...

Върни се, не тръгвай... почакай Василе!
Народа – добитък, не иска войни.
Без вяра, огънат и разпнат в безсилие,
един син да има - на клуп ще виси!

БОБИ КАСТЕЕЛС·19 ФЕВРУАРИ 2017 Г.

https://www.facebook.com/

От машата Download-секция може да свалите една стихосбирка за Васил Левски

Нели Господинова и др. - На изповед пред Дякона. Сборник стихове:

https://bg-nacionalisti.org/BNF/index.php?action=tpmod;dl=item1497

БЪЛГАРИЯ ОТБЕЛЯЗА 146-ГОДИШНИНАТА ОТ ОБЕСВАНЕТО НА ВАСИЛ ЛЕВСКИ! 19.02.2019г.

Геният на националната ни революция е герой на България, Апостол на свободата, на справедливостта и на равенството пред закона. Обесването на Васил Левски е ден на печал, но силата и любовта му към отечеството ще пребъдат ! След преминаването от Юлианския към Григорианския календар или от стар към нов стил 18 февруари, но аз не го признавам. За мене е 19.02. Не е ли срамно,че гроба си не знае Дякон Левски ами на всичко отгоре и датата му сменяват. Героят се обръща 300 пъти в гроба си , където и който явно никой със сигурност не знае къде е .

19 февруари -ден във който всички птици плачат,
ден във който всички майки български потъват

в черно със надежда към небето взор отправили,

миналото на герои наши не забравили!

Губи себе си...го каза,

от народа си не се отказа,

до последно вярваше в борбата,

истината, свободата!


Болката в сърцето ще изтрия,

ако трябва ще да я изпия,

но не ще ви се предам,

мръсна паплач, чужда сган!





sekirata 146 godini ot obesvaneto na Vasil Levski




sekirata Vasil Levski ne umira - pesen na sekirata






sekirata 143 godini ot gibelta na Vasil Levski



sekirata Subudi se Diakon Levski



sekirata Obesvaneto na Vasil Levski

 



Moralnoto padenie na edin narod


стихове и клипове А.Х.Т.sekirata cekupama

СРЕЩА С АПОСТОЛА

Леденият вятър брули
сняг от голите дървета.
Над замръзналите скули
две очи неземно светят,

а перчемът русо пада
над очите дръзко сини -
сякаш Левски на площада
зърнах в снежната пъртина.

И за миг ми топло стана,
свит във тънката си дрешка.
Сякаш зимата престана!
И не бе ни сън, ни грешка...

Вярвам че духът му броди
още в нашата държава
и ни буди, и ни води
към достойнство и към слава.

Румен Сейреков

МОИ СТИХОВЕ В МОИ КЛИПОВЕ ЗА ВАСИЛ ЛЕВСКИ

моя песен-музика,текст,изпълнение- sekirata Vasil Levski ne umira

Пълзят сенки.
Мразовита зима.
Клон натежал от сняг му кима.
Вятър фучи зловещо,
на душата е болно и тежко!
За последен път поглежда
към небето и се вглежда
във една звездичка мила,
скрила се зад облак, сила
дава му, закрила.
Левски не умира!
Ръце протяга към небето.
Сбогом живот! Сърцето
не може вече туй да трае,
смъртта пристъпва и вещае
тежки дни на тоз народ
избрал примирение, хомот!
Пълзят сенки.
Мразовита зима.
Клон натежал от сняг му кима.
А другото е грозна гледка-
бесило черно, срам и …сметка!

https://www.youtube.com/watch?v=GYG98PJpRr8&feature=emb_title

Няма вече знам такъв да се роди,
няма, туй и турците го казват,
няма, знам, но мене ме боли,
кои на внуци си за него ще разказват?
Апостолът днес свети на небето,
заканва се със пръст от висинето
на земните, продажните чеда
поставили народа ни в беда!
Искам, много искам да възкръсне,
искри, надежда да разпръсне,
да стопли българско сърце,
сила, кураж да ни даде!



Събуди се, Дякон Левски и глави сечи,
наред карай, не прескачай, слушай как мучи
турчин рязан, ром крадлив и дръглив помак
и как днес ни язди всякой чужд дивак!
Събуди се, ако нямаш с кво,
ще ти дам мойто сечиво,
че сърце ми веч не трае
с тез чалми на криеница да играе!
Събуди се, Дяконе, стани
или просто мен при себе си вземи.


Геният на националната ни революция е герой на България, Апостол на свободата, на справедливостта и на равенството пред закона. Обесването на Васил Левски е ден на печал, но силата и любовта му към отечеството ще пребъдат ! След преминаването от Юлианския към Григорианския календар или от стар към нов стил 18 февруари, но аз не го признавам. За мене е 19.02. Не е ли срамно,че гроба си не знае Дякон Левски ами на всичко отгоре и датата му сменяват. Героят се обръща 300 пъти в гроба си , където и който явно никой със сигурност не знае къде е .



19 февруари -ден във който всички птици плачат,

ден във който всички майки български потъват

в черно със надежда към небето взор отправили,

миналото на герои наши не забравили!


 

Губи себе си...го каза,

от народа си не се отказа,

до последно вярваше в борбата,

истината, свободата!

 

Болката в сърцето ще изтрия,

ако трябва ще да я изпия,

но не ще ви се предам,

мръсна паплач, чужда сган!





sekirata 146 godini ot obesvaneto na Vasil Levski



sekirata Vasil Levski ne umira - pesen na sekirata





sekirata 143 godini ot gibelta na Vasil Levski



sekirata Subudi se Diakon Levski



sekirata Obesvaneto na Vasil Levski

Събуди се, Васил Левски,



народът ти секат на трески

виновен си е сам-търпи,

а в мен горчи, боли.

Това не става на държава

народът вече се предава,

повечето избегаха,

поболяха се, измряха!

Народе??? - Питаше ни ти,

но кой те чува ми кажи?

Народ-зомбирана рая,

от Дявола очакваща пая!

 


Болката в сърцето ще изтрия,
ако трябва ще да я изпия,
но не ще ви се предам,
мръсна паплач, чужда сган!

 sekirata - https://a.radikal.ru/a41/2002/e7/5359da7e7763.jpg
26.02 13:46
ВАСИЛ ЛЕВСКИ КАК БИ ПРИЕЛ ТОЗИ АВАТАР В БЪЛГАРЛСКИ БЛОГ? БЕГЕ

germantiger
Корона вирус в блог.Бг
от: germantiger
Вчера нощес направих лек постинг В поста посочих лъжи от радостиналасса и жалък филм от валдор
преди 9 минути



Moralnoto padenie na edin narod

А.Х.Т.sekirata cekupama

183 ГОДИНИ ОТ РОЖДЕНИЕТО НА ВАСИЛ ЛЕВСКИ

Президентът бе почетен гост на единствения град в България, носещ името на Апостола
„Стремежите на Левски са живи и днес. Нима е отживелица борбата за правото. Нима са се загубили думите му, че срещу народното зло трябва да се действа. Нима се е загубил заветът му, че срещу тиранията и неправдата трябва да се борим, заедно, обединени ”, заяви президентът Румен Радев в град Левски. Той бе специален гост на тържествата, посветени на 183 години от рождението на Васил Левски и 75 години от обявяването на населеното място за град.



"Народе?
Къде е чистата и свята република? Къде е свободата? Къде е България? Къде и кога продадохте Родината си?

Свобода или смърт!

 На 18 юли е роден Васил Иванов Кунчев – Левски. Апостол на българската свобода. Национален герой. Революционер, организатор, патриот. Легенда. И безсмъртие.

Какъв ще е нашият отговор, народ?" E.Г.

 

стихове клипове музика текст А.Х.Т.sekirata cekupama

Губи себе си...го каза,

от народа си не се отказа,

до последно вярваше в борбата,

истината, свободата!

 
Няма вече знам такъв да се роди,

няма, туй и турците го казват,

няма, знам, но мене ме боли,

кои на внуци си за него ще разказват?

Апостолът днес свети на небето,

заканва се със пръст от висинето

на земните, продажните чеда

поставили народа ни в беда!

Искам, много искам да възкръсне,

искри, надежда да разпръсне,

да стопли българско сърце,

сила, кураж да ни даде!



Събуди се, Дякон Левски и глави сечи,

наред карай, не прескачай, слушай как мучи

турчин рязан, ром крадлив и дръглив помак

и как днес ни язди всякой чужд дивак!

Събуди се, ако нямаш с кво,

ще ти дам мойто сечиво,

че сърце ми веч не трае

с тез чалми на криеница да играе!

Събуди се, Дяконе, стани

или просто мен при себе си вземи.
 

Събуди се, Васил Левски,

 
народът ти секат на трески

виновен си е сам-търпи,

а в мен горчи, боли.

Това не става на държава

народът вече се предава,

повечето избегаха,

поболяха се, измряха!

Народе??? - Питаше ни ти,

но кой те чува ми кажи?

Народ-зомбирана рая,

от Дявола очакваща пая!

 

Този стих който избра

пълен е с остри слова-

мои истинни и с болка,

возим се в момента на...триколка!

Ходя винаги пеша,

сега ще се престраша

в чужда тиня ще нагазя,

но народа си НЕ мразя!!

 

 

Не съм Ботев, не съм Левски,

но не ще ме насекат на трески,

със перото си се боря,

няма друго как да сторя,

окована съм в "окови" и в дома си....sorry!


Болката в сърцето ще изтрия,

ако трябва ще да я изпия,

но не ще ви се предам,

мръсна паплач, чужда сган!

 



sekirata 146 godini ot obesvaneto na Vasil Levski



sekirata Vasil Levski ne umira - pesen na sekirata




sekirata 143 godini ot gibelta na Vasil Levski



sekirata Subudi se Diakon Levski



sekirata Obesvaneto na Vasil Levski

 

Левски

Какво ни остана от тебе, Апостоле? –
калугерско расо, младежките къдри,
кама, револвер и към бъдното мостове,
в заветно тефтерче – словата ти мъдри.

Разделно е времето, сбъркано, страшно
и нужно е пак да обходиш България.
В сърцата ни пътят е стръмен и прашен
и вяра ни трябва, че вече догаря.

По-нужен сега си! По-нужен от всякога –
да пламне отново най-святото дело.
Градчета, селца те очакват пак, Дяконе,
учи пак народа на доблест и смелост.

Там, дето чернеело нявга бесилото,
в полето софийско – поникнало цвете,
То скътало твоята, лъвската сила,
пробило е с корени второ столетие.

Ивелина Радионова

Песните на Левски - музикален филм

Левски

Душа, харизана на свободата.
Глава, обречена на вечното въже.
И някаква жена освен България,
Останала във тайна и до днес.

И нищо друго. Пътища и вятър.
И тайни срещи с тайнствени мъже.
Жената все го чака. Скръб изгаря я.
Но той за нея няма време. Не!

Тя нека чака, скрита в свой тайна!
По-важни работи си има той:
България и свободата, милата.
И своя път трагичен и голям.

И той върви, върви. Все тъй безкрайно.
До днес върви във глухия покой
Към най-високия си връх - бесилото,
Любимата да го съзре оттам.

Дамян Дамянов

18-ти февруари

Иде осемнайсти февруари,
време да се сетим пак за тебе –
син на майчица България,
храбър българин със тежък жребий.

Време е снегът да червенее,
гарванът предсмъртно да мълчи,
да забрави слънце да изгрее,
хлябът ни за миг да загорчи.

Още търсим, гроба ти не знаем
и виси бесило над сърцата ни.
В тях си имаш комитет и тайник,
в тях люлеем свободата си.

Гледаш ни от толкова портрети,
синият ти поглед ни дамгосва.
И един въпрос безмълвно свети:
„Докога веригите ще носите?“

Ивелина Радионова

Днес ви представяме едно разтърсващо есе, на което попаднахме. То е написано преди три години от Маргарита Узунова, тогава ученичка в 11 клас.
----------------------

Левски

Наистина ли грозно грачех своята песен, или просто така ви звучеше моето последно сбогом? На вас, смълчаните в домовете, молещи се съдбата да ви избави. На вас, спотаените в Балкана, очакващи прииждащият вятър да ви донесе щастлива вест. На вас, немилите, недрагите, гниещите в чужбина, спасените само от една граница. Грозна ли ви се стори моята песен, или просто аз бях единственият да видя края и да обещая, че ще разказвам за дните преди него?
Стоях и гледах с черните си очи една безмилостна сцена - как съдбата убива своя любимец. Изостави го, нахлузи му бесилото, та с него да бъде запомнен. Това ли бе той за нея - мъченик, страдал за своя народ и бъдещето му. Много по-далеч от незаслужения край се простираше животът му - беше човек, подпалил пожари в чуждите души, и създател на нова вяра сред сънародниците си - тази, почитаща свободата. От безименни роби, превърна ги в българи, и от стадо овце - в лъвове, изпълнени с воля. Научи ги да мислят със сърцето и да се бият с ума.
Следвах го и така прелетях над цяла България. Където и да отидех, не чувах име, произнасяно по-тихо и по-гордо от неговото. То се плъзгаше и преплиташе като зов и молитва за българите, и където отекваше, започваха и пожарите, и песните. Името за враговете му бе отрова в устата и опасност. Tой беше вечната сянка, неуловима, скрита и винаги чезнеща в мрака на века. Събратята му чувстваха името му като вино в устата си - лееше се бързо, колкото повече го изричаха, толкова повече ги опияняваше и им даваше смелост за неизвестното бъдеще.
За хората той беше всичко друго, но не и човек - той беше събитие. Никой не осъзнаваше, че е точно толкова смъртен, колкото са и те и че някой ден ще останат без искрата надежда, която носи в очите си.
Аз обаче знаех и стоях в онова бяло и трънливо поле, в онзи безкраен зимен ден и чаках съдбата да реши. Чаках някак си с надеждата да го спаси точно както е правела и преди, но дълбоко в черната си душа знаех, че това е краят. Съдбата жертваше любимата си рожба, за да спаси народа му. "Честна размяна" - биха казали едни, други - не. Вятърът ме брулеше, снегът се опитваше да ме погребе, а сърцето ми биеше тревожно, но аз стоях там и наблюдавах приближаващият край. Краят на цяла една епоха.
И ето, нахлузиха бесилото, а той стоеше горд като планина насред това поле и очите му разгаряха огън, толкова силен, че разтапяха снега пред него. Събитие, противоречащо си с реалността. Усетих как в миг душата му се разпада и полетях към него. Крилото ми се закачи леко в един от замръзналите му кичури. Прошепнах му тихо, така че само той и съдбата да ме чуят: "Името ти ще отеква във вечността заедно с мен." Той леко се усмихна, сякаш наистина ме е разбрал, а аз побързах да отлетя надалеч, за да не виждам вече празния му поглед. Единствено чух зад себе си съдбата да ме проклина и нарича "Птицо, проклета...!"
Устремих се към небето, над облацте, бурята, полето и запях своята песен. Страдащи и скитащи чуваха ме как с болка в сърцето грача името "Левски, Апостоле, Апостоле, Левски!"

Маргарита Любомирова Узунова - XI "Д" клас
Професионална търговска гимназия град Бургас

Фейсбук-страница "Васил Левски - документи, история и настояще"

Свобода

И слезе свободата от въжето,
останала съвсем без кости.
Пред нея на България сърцето,
в сърцето ѝ – един апостол.

Оставила най- лъвската си кожа
на връх бесилото, почти до Бога,
тя хвана смело револвер и нож
да брани хвърлените в робски огън.

И ето завъртяха се лета и пролети,
и Левски стигна с ръста си небето…
България досущ агнец я колиха,
предаваха и грабиха я клетата.

Но днес най-святата и чистата
върви със гордо вдигната глава.
След нея - завещаното със писък,
пред нея - синеока свобода.

Ивелина Радионова

НАСЪН

Усмихваш се… И бродиш
насън. И няма пранги.
Не се събуждай, моля те!
Навярно спиш сред ангели
из божите градини,
в чертозите Му вечни.
Но погледът ти син
е все във пътя Млечен.
И тръгваш, за да видиш,
и сам да хванеш вяра
за пътищата криви
на твоята България.
Къде ти чиста, свята?
Къде е, байно, делото?
Без пулс кърви земята.
Как бърчи вежди, челото...
Затуй ли бе бесилото
и всичкото, Апостоле?
Ех, скъпи са ти, мили –
кръвта, пръстта и костите…
Днес Юдовото племе
продава и разсипва
народа ти и времето.
А твойта кръв тук кипва.
Не се събуждай, моля те!
Навярно спиш сред ангели.
Разкръстихме ти волята,
затуй сега сме в пранги.

Автор: Алина Стоянова

НАД ТЕФТЕРЧЕТО НА ЛЕВСКИ

"НАРОДЕ?? ??"
стр. 115
 

...А страничката, види се, е мокра...
Какво? Сълза? Кал? Кръв?... Листът мълчи.
Нима е плакал тъкмо той? Жестоко!
Нима е носил кал - тъй чист дълбоко?
Той - чистият, с безсълзните очи?
Чия ли кал - ако е кал? - сребриста
светлее в жълтеникаво клише?
Чия ли кръв е капнала на листа?
Чия ли мръсна болка свети чиста
по пътя му към святото въже?
Какво е питал с този вик, раздърпан
в шест букви с питанки накрая? И плачът
пелин ли жъне с четирите си сърпа,
които карат всеки да изтръпне?
Подир "Народе?? ??" И мълчат! Мълчат!
Какъв "народ"? И кой "народ"? проклето
въже от Къкрина до София виси!
Какъв народ бе племето, което
тъй не успя от двайсет заптиета
единствения - него - да спаси?
Къде се беше изпокрил? Къде бе
се поприбрал на топло и добре,
та не можа на оня вълчи хребет
една потеря малка да издебне?
А тръгнал бе за него той да мре!...
За същия... Един от двайсет воден.
Един измежду цял народ "свещен"...
От четри страшни питанки прободен,
и днес кърви духът ми цял - "Народе?? ??"
Ни глас, ни образ... Питанките - в мен!
И, грях - не грях, ги вадя и се кръстя -
под тях, прости ми, Боже, лик личи:
ни турчин див, ни оня чер поп Кръстьо...
А ти, народе мой, и чист, и мръсен,
на онова въже го окачи!

Дамян Дамянов