Стихове за Христо Ботевъ

[Hatshepsut]

Балада за Христо Ботев

1.

Кажи ми, кажи, бедний народе,
чий плач съня ми до кост прободе,
че пак се будя, че пак се мятам
без гроб в Балкана, без мир в душата!


Чий плач е този? На сиромаси?
На продал брата, убил баща си?
Още вълкът ли стадото води?
Момци ли нямаш, или войводи?

Да си събера ли гнилите кости,
за да ти кажа, че жив съм още?!
Пък тогаз нека да си остана
без мир в душата, без гроб в Балкана!

2.

Христо ле, Христо... Адаш на Христос!

Тоз, който падне ли?... Тоз!

Тоз вагабонтин, дето е писал
за чорбаджиите в лошия смисъл?
В Правдата кръстен, на страдущи брат,
с гладните гладен, с разпнати разпнат!

Дори да възкръснеш, не чакай Родината
да те признае за „Мъж на годината“.
От нови юнаци не ще се вредиш!
Но ти си войвода, ще им простиш.

Само не казвай, че още си хъш!
Псета и вълци ще викнат: „Дръж!“
Вихри ще гонят тръни в полето.
И тебе с тръните – към небитието!

И някой Свирчо многотиражен
великодушно за теб ще каже,
че подвигът ти е бил излишен.
Ще ти покаже и как се пише!

Туй вече няма да издържиш!

Както псувните
срещу комунарите на Париж,
както ръждата, разяждаща кости,
както нашите и чужди гости...

И ще чуят тогаз „патриотите“
всичко, що мислиш за идиотите!

3.

Тоз, който падне в бой за свобода...

Не за свобода днес пада народа!

Пада за къшей, пада от болест,
пада от стиснала сърцето му горест.
Пада не за майка Родина,
а от жал за децата си по чужбина!

Пада, замаян от толкоз дърдорене.
Пада под толкоз кумири съборени.
Пада и чака с овчата вяра
да му пожали кожата звяра!

Жалят ни, жалят – звяр и природа!

И само оня брадат войвода
с мълнии цепи над нас небосвода –
бесен от туй, че гине народа
не за свобода, ах, не за свобода!

4.

Може това да са хъшовски мисли –
всички ви искам светли и чисти!

От всяка корист, подлост, лъжа
кръвта се ядно в жили вълнува.
Нямаме право да живеем така,
сякаш Ботев не е съществувал!

Ако целуваш земя и жена,
с огнени устни целувай!
Нямаме право да любим така,
сякаш Ботев не е съществувал!

Ако враждуваш, не е дребна вражда,
ако заплюваш, с кръвта си заплювай!
Нямаме право да мразим така,
сякаш Ботев не е съществувал!

Още са нужни мъжки сърца.
Още България за правда жадува.
Нямаме право да умрем така,
сякаш Ботев не е съществувал!

[Hatshepsut]

Плач по Ботев

Ето ме – на същия бряг.
Коленича.
Целувам земята, целуната от теб.
Разсъмва се. Измамно тихо е наоколо…
Христо Ботев,
член на Централния Революционен Комитет,
кажи ми:
с мерцедес ли стигна до Околчица?

Воеводо,
на когото ботушите стискаха, защото бяха шити за друг, но той
се оказа благоразумен и остана да държи речи из браилските
кафенета, ти нахлузи ботушите му и тръгна –
кажи ми:
с музика ли те посрещна населението?

Поете, кажи:
колко ти платиха за твоите стихове,
изпълняваше ли напътствията на редакторите?

Кажи ми още:
ходил ли си на лов из русенските резервати,
лаел ли си като куче,
за да подгониш сърната към мушката на своя началник?

Кажи ми,
защото ме мъчат яростни сравнения!

Ние те величаем,
без да съзнаваме,
че всяка разхвалена от нас твоя черта
самите нас
зачертава.

Знам, ще ми кажат мъдро: сега времената са други.
И тогава са казвали мъдро:
сега времената са други.
и въпреки всичко –
сега времената са други:
в челата ни никой не се цели,
ние сме сити и цели,
постигнахме своите цели,
не спим във запустели воденици,
мълчим със затлъстели езици,
и го няма Левски
да пее –
да се надпява с вятъра…
Няма го стария свят, ура!

Няма го. Но има един жесток закон:
алчният заменя идеята за кон.
Оре, окопава се, огражда се – почва
да пуска корени в плодородната почва:

“Опасна е всяка крачка напред!
Всеки мечтател метежник е,
глупак е всеки поет.
Все едно, воденицата на времето имената ни ще смели.
Умни сме – излишно е да бъдем смели!..”

Тогава е все едно – живи ли сме, не сме ли.
Защото и за днешните – и за времената бъдни
Ще бъдат нужни хора безразсъдни:
Не за изгода тлъста, а за гола правда
Срещу куршум да тръгват
Да лягат под брадва!

Защото време е, време е да разберем,
че на тоя свят дошли сме
не само да ядем;
че повече от всякога днес подвигът е нужен –
до смърт бъди самоотвержен, а не послушен;
че по черепа земен и във всяка глава
боят не е стихнал –
рано е за тържества;
че не по кръстовищата – в душите са разпятията
и бягство е уюта, предателство – апатията;
и епохата наша всекиму два избора сочи:
трийсет сребърника –
или Околчица!

Стефан Цанев, 1972 г.

[Hatshepsut]

Балканът

Балканът тази сутрин е осъмнал
загадъчно умислен и мъглив.
Застинал, мрачно натъжен – посърнал
стои на страж самотен, мълчалив.

Околчица отсреща, също тъжна,
унило среща утрото в мъгли.
От билото къдрица белоснежна
надолу бавно спуска се, пълзи.

През млечнобелият воал прозира
неясно очертаната снага.
Притихнала, смълчана – бледосиня
потапя се в нерадост и тъга.

– Защо тъгуваш, величие вековно,
защо посърнал днес е твоя лик,
за чий грях и падение греховно
проливаш сълзи ти във този миг?

– Годините, млади момко, много бяха,
пусиите, помня – кървавия бой.
Момчетата, хей там, до крак умряха –
непрестанно бдя над техния покой.

– Но моля те ти, ти недей тъгува,
умряха те за наш`та свобода.
На този ден народа ни празнува –
почита подвига им и смъртта.

За миг Балканът под мъглите сиви
показа си бегло своето лице,
но  поривите плахи – боязливи
угаснаха под мрачното небе.

И буките вековни зашептяха
тревожно тихо тайнствени слова,
и урвите планински забумтяха
от тътена на призрачна тръба...

Ти, момко, питаш ме, защо тъгувам,
защо проливам сълзи в този миг.
На чий гроб във мъглите аз будувам,
защо ли е посърнал моя лик?

Защото те забравени са вече,
геройте славни, нашите герои!
Духът на времето ги тях отрече –
робуващ на ненавистни идеи.

– Юначе мило, ти недей тъгува,
народът ни признателен е днес.
На този ден със гордост, с чест празнува,
почита подвига им той свещен.

Но виж, осъмна тази сутрин паркът
отново поруган и осквернен –
продума отдалече пак Балканът
през сълзи развълнуван – натъжен.

На, погледни, виж бронзовия надпис
„Тоз, който падне в бой за свобода”
за скрап във добите потайни- тъмни
свалила го  е нечия ръка.

Нима светинята народна днеска
не струва шапа пукнати пари.
Дотам ли стигна наглостта човешка,
че паметниците си да скверни.

 – Юначе гордо, ти недей тъгува,
геройте няма, няма да умрат,
народът ще ги чества и празнува
навек, дорде го има на светът.

Знай, че напук на кризата световна
на вечните проблеми и беди
не ще заглъхне любовта народна
и огънят й вечно ще гори...

И може би, знам, някой днес робува
на чужди страсти, пориви – мечти,
юначе, моля те недей тъгува –
ще дойдат слънчевите топли дни

и на мъглата лигавата плесен
живота повече не ще мърси
главата пък на октопода бесен
народът ни ще разбие, ще строши...

Балканът вече не е тъй унесен,
загадъчно умислен и мъглив.
Усмихна се, запя със птича песен
и стана  весел  още приветлив...

Христо Родопски

[Hatshepsut]

2 юни

 Как си, Христо? Събра ли се вече с Венета?
 Тук животът е глупав. Ежедневно си крета.
 Вече зная и аз за какво се умира.
 Свободата ли? Струва, две кебапчета с бира.

 Дали гледаш отгоре с небесната чета?
 На Околчица - дъжд. И разгонени псета.
 На Околчица - срам. Имаш много поклонници.
 Генерали и лумпени, политически конници...

 Живи трупове жалят за мъртвите, Христо.
 Всенародната кал днес се кланя начисто.
 Цветове... Гласове... Знамена... Шарения.
 Обещания светли и... помия до шия.

 Как се люби и мрази? Там пишеш ли нещо
 или вече не искаш дори да се сещаш.
 Много здраве от мен на небесната чета.
 Във дванайсет завийте и вие, момчета.
 И станете на крак, и за вас помълчете...
 Втори юни си струваше всичко, поете!
 
http://liternet.bg/publish/iakremenska/2.htm

[Hatshepsut]

Зов
На Христо Ботев

Не ми достига глас да те възпявам,
пред твойто име - спира моят дъх.
Чрез словото си - ти се извисяваш
и се превръщаш в исполински връх.

И горе - в необятните простори,
аз виждам твойте огнени очи.
И с твоя глас Вселената говори,
и хълм, и дол - от твоят пулс ечи.

А аз вървя по булевард, наречен
на твойто име. И внезапен ек
в душата ми отеква: Ти си вечен!
Поет!... И Воевода!... И Човек!...

О, аз по твоите следи минавам.
Край мен шумят барутни ветрове.
И ме опива гордата ти слава
и ритъма на твойте стихове.

И ставам целия на жива рана.
Боли ме, че загина толкоз млад
в приоблачните дебри на Балкана.
Но ти си още жив и в моя град.

Да, в моя роден Букурещ, където
намери някога подслон и дом...
По булеварда, тръгнал от сърцето ми,
при тебе аз пристигам мълчешком.

И в мигове на мисли споделени,
жадувам като дар и благослов
да чуя твоя клетвен зов на гений
за святата, за страшната - Любов!...

Матей Шопкин

[Hatshepsut]

Баладично писмо

Не сколасахме с четата, байо.
Залудо затрихме момчетата.
Залудо измряхме, Българио.
Като псета ни клаха. И нека.

Робува си роба робията.
Че що са за роба пет века?
Щом овчари стадата си криеха
и ни сочеха подли пътеки.

Затуй ли главите ни горди
анадолски дервиши побиваха.
И цяла нощ клета Околчица
мълчалива кръвта ни попиваше.

Че ден бе! Кънтяха челата ни.
Дълба ги оловото жежко.
Из урвите псуваше вятърът.
Орлици се виеха тежко.

И сбъднах молитвата. Спяха телата ни -
парцаливи, низвергнати, диви.
И ние кълняхме и плачехме, Дяконе:
- Ще възкръснат ли в Българско живите!

Ветровете са нашите мисли
и тъмна вода е скръбта ни.
Като мътно небе сме надвиснали -
двеста неми зловещи камбани.

По-мъртви от мъртвите, мили народе,
по-живи от живите, робе и скоте,
ний пак ще превземем със гръм парахода
и пак ще загинем! Подписвам се: Ботев.

http://bulgarski.pogled.info/news/55322/Baladichno-pismo

[Hatshepsut]

На Ботев

Наистина ли си на двадесет и осем…
Наистина ли - млад и омагьосан -
от своята любов необяснима
гладуваш във онази люта зима
и правиш триста върли поразии
на българските влашки чорбаджии
и пиеш вино и захвърляш чаши
по хилядите патриоти наши,
дето могат само да говорят
и не могат само да се борят.

А ти си млад, на двадесет и осем…
Но в теб въпроси страшни се кръстосват.
Във теб изгаря и във теб се ражда
космична мъка и космична жажда
и ти - прогледнал чак отвъд, далече -
мълчиш и пишеш сам: ”Настане вечер…”

А ти си нежен и сантиментален
във този век ужасен и брутален.
Навярно там, на другата планета
ти би възпявал своята Венета,
не би така отчаяно се люшкал
между стиха и сабята хайдушка,
защото няма никаква причина
освен една - със името Родина.

Кажи ми, в таз борба, тъй страшно кратка,
наистина ли и смъртта е сладка
и там, сред пролетните горски листи
наистина ли ти не се замисли
поне за миг, поне за малко време,
че жив ще бъде този, който дреме,
а ти ще бъдеш мъртъв и безчувствен
и после - вълк и самодивски устни…

Не. Ти си мислил. Ето писъмцето,
което почва с
“Мила ми Венето…”,
което свършва не със вик, не с дума
а с парещата песен на куршума.
И тази песен, чувствам, продължава
да ни окриля или натъжава.
Макар и страшна, и макар опасна,
тя все пак е наистина прекрасна,
от смърт родена - тя е вече жива
и знам - абсурдно е, но е щастлива,
защото няма никаква причина
освен една - със името Родина.

Недялко Йорданов, 1968 г.

[sekirata]

02.ЮНИ 2019

НА ВЕЛИКИЯ БОТЕВ – ЖИВ СИ ТИ!

«В РЕДОВЕТЕ  НА БОРБАТА ДА СИ НАЙДА И АЗ ГРОБА!»

куршумът не е турски
Христо Ботьов Петков, известен като Христо Ботев, (роден на 6 януари 1848 г. в Калофер, загинал на 1 юни 1876 г.- български национален герой, революционер, поет и публицист.
Привечер на 20 май (1 юни нов стил) 1876 година, когато сражението е затихнало, куршум пронизва Ботев и той умира на място. Tова става в подножието на връх Камарата в Стара планина. По решение на група революционни дейци начело със Захари Стоянов за дата на празнуване се приема 2 юни.
Защо е изстрелян само един патрон, само по Ботев,
а българите с Ботев са били четирима
изостанали от четата?
Ако Ботев е прострелян в сърцето, е имало и втори изстрел в главата. Засада е дебнела поета да се изправи и стане лесна мишена. После още един куршум е довършил пъкленото дело. За всеки случай, както го правят професионалните убийци.
Останалите трима от щаба –Обретенов, Апостолов и Перо след смъртта на Ботев не оглеждат местността, нито пък се укриват, знаят кой е стрелеца, че за тях няма никаква опасност. Изобилие на кръв след изстрела, което означава че  е стреляно от близко разстояние. След смъртта на Христо Ботев тримата не съобщават на четниците за смъртта му ?! Изоставят трупа –гол, ограбват го…Смъртта  е настъпила привечер, имали са време и далече от турците да то погребат, като войвода!
Пак с един куршум , и пак в сърцето е убит и Перо –свидетелят на убийството на Ботев!
Лъжите на Никола Обретенов-
Не Ботев ги приканва да приседнат до скалата да решават…само с един член от щаба, а Обретенов!
Не Перо, а Обретенов е укорил Ботев за решението му за спиране на боя и оттегляне. След смъртта на Ботев негов законен наследник и водач на групата става Никола Обретенов, а Перо Херцеговинът е онемял от престъпното дело на другарите си и изгубената едничка надежда за спасяване на своя живот. Затова не Перо „съветва“, а Обретенов „нарежда“ „да приберат всичко от Ботйова“
Днес тази повтаряща се случайност ни напомня за криминалния роман на Джеймс Хадли Чейс „Свидетели няма да има“…
Няма нужда да продължавам, защото така от нашите бе предаден и Васил Левски, Капитан Петко Войвода изгни в мазето…, Н. Й. Вапцаров разсрелян с разрешението, че не бил поет да гние доживотно в затвора от двете чавки –Елисавета Багряна- любовчийката разбила сърцето на Йордан Йовков и бебешката драскачка на стихове Дора Габе и още, и още наши ГЕРОЙ!
Ако бяха живи пак някой от нашите щеше да ги предаде и убие! Това е ,такъв народ сме, затова и няма да ни има, запомнете го от мене –А.Х.Т. sekirata cekupama



Лято беше,
писък на птица,
нейде  виеше вълчица,
изстрел и куршум в целта,
падна Ботев във калта –
кал от зли души, бедни
и за наш народу вредни!
Героят те не измърсиха,
въпреки че се покриха.
Неразбран остана той,
непризнат, един копой
дръпна спусъка и край.
Бог прие героят в рай!
Седя на камъка студен,
Ботев вперил поглед в мен,
небитието оживява,
духът на Ботев топли, сгрява!
Балканът плаче, слънце грее,
дали звездата ще изгрее
на тоз народ изстрадал, мой,
без Ботев – революционер, герой!


sekirata Na velikia Botev Jiv si ti

Признават ли те, Ботев, я кажи...
"умря сиромах за правда" ....разкажи,
"от сън дълбок се събуди",
в бой народа си стресиран поведи!
Забравят те, велики ми поете,
на туй се радват враговете!



Прости ми, Ботев, че не мога
да те защитя до край,
прости ми, но Родината ми,
вече не е оня рай!
Поганци газят род, земя
на Аспарух и Симеон, нима
ще си изчезнем от света
поциганени без слова,
погазили език, култура,
със бели денс кючек, халтура…?!
Прости ми, Ботев, но не мога
с простотията да се преборя,
от глад или от що за Бога,
българинът се предаде,боря
се но защо ли, докога,
неразбрана съм, сама?
Дай ми сили и кураж,
не секира, не мираж….
Искам да ме подкрепиш,
над мен, народа мой да бдиш.
Прати ми, Ботев, блага вест,
таквиз кат мен са малко с чест
и задушаваме се, братко!
По чело те целувам  сладко.
Българка ще си остана,
макар от своите презряна!



КЪДЕ Е БОТЕВ СЪС САБЯ ДА НИ ПОКАЖЕ КОЙ ЛЪЖЕ,МАЖЕ....



sekirata Poklon pred podviga na Hristo Botev


sekirata Hristo Botev


sekirata Na Hristo Botev


sekirata Kude si Botev?


sekirata Tursia duhut na Hristo Botev


Поетът живее само 28 години, но остава в националната памет както с творчеството си, така и с революционното си дело.

"Мечти мрачни, мисли бурни
са разпнали душа млада...
-----
Често, брате, скришом плача
над народен гроб печален;
но кажи ми, що да тача
в тоя мъртъв свят коварен?"
Христо Ботев



поезия, клип А.Х.Т. sekirata cekupama

[sekirata]

ЗА ХРИСТО БОТЕВ

Прости ми, Ботев, че не мога
да те защитя до край,
прости ми, но Родината ми,
вече не е оня рай!
Поганци газят род, земя
на Аспарух и Симеон, нима
ще си изчезнем от света
поциганени без слова,
погазили език, култура,
със бели денс кючек, халтура…?!
Прости ми, Ботев, но не мога
с простотията да се преборя,
от глад или от що за Бога,
българинът се предаде,боря
се но защо ли, докога,
неразбрана съм, сама?
Дай ми сили и кураж,
не секира, не мираж….
Искам да ме подкрепиш,
над мен, народа мой да бдиш.
Прати ми, Ботев, блага вест,
таквиз кат мен са малко с чест
и задушаваме се, братко!
По чело те целувам  сладко.
Българка ще си остана,
макар от своите презряна!



sekirata cekupama АНИТА ХРИСТОВА ТРИФОНОВА -ХРИСТО БОТЕВ - БОРБА вариант1



НА НЯКОЯ НЕ И СЕ СЛУША И ЧЕТЕ ХРИСТО БОТЕВ, НО ВЕЧЕ ЩЕ ГО СРЕЩА МНОГО ЧЕСТО- БОРБА вариант2

БОРБА - ХРИСТО БОТЕВ

стихове за Христо Ботев от А.Х.Т. sekirata cekupama

[Hatshepsut]

Клуб „Млади възрожденци” при ГПЧЕ „Йордан Рaдичков“ в гр.Видин отправя поздрав към всички родолюбиви ученици, учители и приятели в днешния ден - 2 юни с авторското стихотворение на Илона Кидикова от 12.Б клас. Призоваваме Ви в днешния ден, посветен на Ботев и всички доблестни българи, посветили живота и делото си на свободата и независимостта на България, да сведем глава и отдадем почит. Да помним героите, които „не искаха богатства и пари, а искаха СВОБОДА и ЧОВЕШКИ ПРАВДИНИ“!

[sekirata]

ДУХЪТ НА БОТЕВ ТОПЛИ, СГРЯВА

Лято беше,

писък на птица,

нейде  виеше вълчица,

изстрел и куршум в целта,

падна Ботев във калта –

кал от зли души, бедни

и за наш народу вредни!

Героят те не измърсиха,

въпреки че се покриха.

Неразбран остана той,

непризнат, един копой

дръпна спусъка и край.

Бог прие героят в рай!

Седя на камъка студен,

Ботев вперил поглед в мен,

небитието оживява,

духът на Ботев топли, сгрява.

Балканът плаче, слънце грее,

дали звездата ще изгрее

на тоз народ изстрадал, мой,

без Ботев – революционер, герой!


стихове - Анита Христова Трифонова sekirata cekupama

[Hatshepsut]

ХРИСТО БОТЕВ

Там, над Враца, на Балкана
той лежи и досега -
на гръдта със жива рана,
във гръдта - с една тъга.

Рана мъжка, рана люта,
рана, колкото звезда.
Рана, но не от барута -
от самата свобода.

А тъгата... Ах, тъгата
като врана го кълве...
- Сестро, де е Караджата?...
...Духат бесни ветрове.

Падат зими зли и диви,
падат истини, лъжи.
Между вълк и самодива,
баладичен, той лежи.

Легендарно неизвестен.
Стар - преди да е живял.
Своите безсмъртни песни
даже в книжка не видял.

Той лежи, лежи в Балкана -
най-големият от нас.
А ний - още малчугани -
се боричкаме за власт.

Правим кариери, книги,
вдигаме пазарски шум...
А пък нему си му стигат
Вола и един куршум.

Те му стигат, за да може
да прошепне с глас висок:
„О, мой боже, правий боже!“
и той сам да стане Бог.
 
2. VІ. 1969 г.

Дамян Дамянов