Български Националистически Форумъ

МАРШ ЦЕЛОКУПНА БЪЛГАРИЯ

„Марш за среща на победителите” - СПЕКТАКЪЛ "ИСКРИ" 

КЪДЕ СИ, ВЯРНА ТИ ЛЮБОВ НАРОДНА?
Днес тази любима на много българи песен е жестоко цензурирана - думата "турци" не се допуска и повечето от автентичните куплети са окастрени. Оригинален текст - Добри Чинтулов:


Къде си, вярна ти любов народна?
Къде блестиш ти, искра любородна?
Я силен пламък ти пламни,
та буен огън разпали
на младите в сърцата,
да тръгнат по гората.

Пламни, пламни ти в нас, любов гореща,
противу турци да стоим насреща!
Да викнем всинца с глас голям
по всичкия Коджабалкан:
голямо, мало, ставай,
оръжие запасвай!

На пояс тънки сабли запашете,
за бащината си земя станете,
колете турски племена,
пълнете с техните тела
пространните равнини,
дълбоките долини!

За нашето отечество и слава,
за нашата свобода и държава
да си пролеем вси кръвта,
да си добием волността
от нашите тирани,
неверни мюсюлмани!

Байраци български навред да вдигнем,
към бога със краст във ръка да викнем:
о, наш създательо Христе,
я виж от ясното небе,
нашето мъчение,
дългото търпение.

Благослови ти нашето желание,
на тебе имаме ний упование,
подвигът да ни е осветен,
на твоя вяра утвърден,
на славното ти име,
предвечний божи сине!

Кога в български предели настъпим,
кога вразите си от нас изгоним.
Да се възвишат знамена
на българските рамена
от върха на Дуная
в Тесалия до края.

Кога свободата си ний доставим,
кога си имената ний прославим,
да видим всички мир тогас,
и ний да викнем всички с глас,
живейте православно,
в България държавно!


Къде си, вярна ти любов народна е българска възрожденска песен, композирана от Добри Чинтулов през 1863 година. Стихотворението му станоло текст за нея е публикувано в 1860.

Булаир - Бойната песен на 22-ри Тракийски полк

Булаир е един от най-известните български бойни маршове, изпълняван често по паради и официални военни събития.

Маршът е написан в чест на българската победа край Булаир през Балканската война. Нарича се още "Бойна песен на 22-ри Тракийски полк", военната част, в която е служил Димчо Дебелянов. Маршът е бойната песен на 22-ри Тракийски (Самоковски) полк, чиито бойци отнемат знамето на 10-та низамска дивизия при Булаир. А маршът на 13-ти рилски полк се нарича "Рилци".

Автор на текста е Найден Андреев, а музиката е композирана от Владимир Гълъбов.


Кървава зора вестява,
страшни боеве за мъст,
рилците са готови,
смело в бой да полетят.

Пред стените булаирски,
никой не е идвал там,
само ние славно бихме
анадолска страшна сган.

Босненци гърмят и тряскат,
рилците без страх вървят,
тях гранатите не стряскат,
безжалостно враг требят.;

Бурно мятат се вълните,
на Егея, Мрамора,
и повтарят на борците,
гръмогласното “ура!”

Врага свети с прожектори,
за да види де сме ний,
ала вижда си позора,
в кръв обляни долини.

Анадолеца съкрушен,
в свойте крепости се скри,
нивга няма да помисли,
да излезе срещу ни.

https://bg.wikipedia.org/wiki/Булаир_(марш)

Марш-Булаир - 22ри Тракийски полк -Marsh-Bulair- War

Стани, стани, юнак балкански

Днес песента е цензурирана - думата "турци" не се допуска и автентичния текст, пророчески сочещ Русия като освободител на българите от турското робство, е окастрен. Оригинален текст - Добри Чинтулов:

Стани, стани юнак балкански
от сън дълбок се събуди,
срещу народа отомански
ти българите поведи!

Че сълзи кървави пролива
във робство милий наш народ;
високо той ръце простира
да го избави вишний бог!

И тъй ний много претърпяхме,
но стига толкоз да търпим,
да бъдем пак, каквито бяхме,
ил' всинца да се изтребим.

Докога, братя, да се губим?
Защо да се не съберем?
Така ли вечно ще се трудим
и в робство всинца да измрем?

Я вижте, братя, погледнете
на ближните нам племена!
От тях добър пример вземете
как си прославят имена!

Станете, братя, вий станете,
начало покажете вий;
и сабите си запашете,
и помощ ще ви се яви.

На помощ сърби, черногорци
със радост ще се затекат,
а и от север храбри руси
тозчас ще да се появят.

Догде е мъничка змията,
елате да се съберем!
С крака да й строшим главата,
свободни да се назовем!

Да стане лева наш балкански,
от него вятър да повей,
та полумесец отомански
под тъмен облак затъмней!

Да си развием знамената,
да светне нашата земя,
да си прославим имената,
да гинат турски племена!

Коль славен / Macht der Liebe

Музика: Дмитрий  С. Бортнянский(1751-1825)
Слова: Михаил Херасков (1733-1807)
Ich bete an die Macht der Liebe 1796 - 1798(?)
Text: Gerhard Tersteegen (1697 - 1769)


Български и немски военен траурен марш и руски имперски православен химн "Коль Славен - Macht der Liebe" - вечерна молитва, шапки долу!
Траурен марш за войнишка задушница и тържествена Заря-проверка (Заря-повестка, Zapfenstreichmarsch). Военен ритуал в почит към падналите - вечерна проверка и факлен барабанен марш (заря).


Архангелова (мъжка) задушница 2014 г.

Gebet Nationalhymne Ausmarsch Großer Zapfenstreich

Коль славен наш Господь в Сионе -  Де-факто химн Российской Империи в 1796 - 1816  годах.
Гимн использовался также на территориях, занятых белыми во время Гражданской войны 1918 −1922 гг. и в эмиграции


Текст
Коль славен наш Господь в Сионе,
Не может изъяснить язык.
Велик он в небесах на троне,
В былинах на земли велик.
Везде, Господь, везде Ты славен,
В нощи, во дни сияньем равен.
Тебя Твой агнец златорунной
В себе изображает нам:
Псалтырью мы десятострунной
Тебе приносим фимиам.
Прими от нас благодаренье,
Как благовонное куренье.
Ты солнцем смертных освещаешь,
Ты любишь, Боже, нас как чад,
Ты нас трапезой насыщаешь
И зиждешь нам в Сионе град.
Ты грешных, Боже, посещаешь
И плотию Твоей питаешь.
О Боже, во твое селенье
Да внидут наши голоса,
Да  взыдет наше умиленье,
К Тебе, как утрення роса!
Тебе в сердцах алтарь поставим,
Тебя, Господь, поем и славим!

Ich bete an die Macht der Liebe
Аз се моля в силата на любовта / Силата на любовта (божия)

Ich bete an die Macht der Liebe,
Die sich in Jesu offenbart;
Ich geb' mich hin dem freien Triebe,
Wodurch ich Wurm geliebet ward;
Ich will, anstatt an mich zu denken,
Ins Meer der Liebe mich versenken.

2. Für Dich sei ganz mein Herz und Leben,
Mein süßer Gott, und all mein Gut!
Für Dich hast Du mir's nur gegeben;
In Dir es nur und selig ruht.
Hersteller meines schweren Falles,
Für Dich sei ewig Herz und alles!

3. Ich liebt und lebte recht im Zwange,
Wie ich mir lebte ohne Dich;
Ich wollte Dich nicht, ach so lange,
Doch liebest Du und suchtest mich,
Mich böses Kind asu bösem Samen,
Im hohen, holden Jesusnamen.

4. Des Vaterherzens tiefste Triebe
In diesem Namen öffnen sich;
Ein Brunn der Freude, Fried und Liebe
Quillt nun so nah, so mildiglich.
Mein Gott, wenns doch der Sünder wüßte!
sein Herz alsbald Dich lieben müßte.

5. Wie bist Du mir so zart gewogen,
Wie verlangt Dein Herz nach mir!
Durch Liebe sanft und tief gezogen,
Neigt sich mein Alles auch zu Dir.
Du traute Liebe, gutes Wesen,
Du hast mich und ich Dich erlesen.

6. Ich fühls, Du bist's, Dich muß ich haben,
Ich fühls, ich muß für Dich nur sein;
Nicht im Geschöpf, nicht in den Gaben,
Mein Ruhplatz ist in Dir allein.
Hier ist die Ruh, hier ist Vergnügen;
Drum folg ich Deinen selgen Zügen.

7. Ehr sei dem hohen Jesusnamen,
In dem der Liebe Quell entspringt,
Von dem hier alle Bächlein kamen,
Aus dem der Selgen Schar dort trinkt.
Wie beugen sie sich ohne Ende!
Wie falten sie die frohen Hände!

8. O Jesu, daß Dein Name bliebe
Im Grunde tief gedrücket ein!
Möcht Deine süße Jesusliebe
In Herz und Sinn gepräget sein!
Im Wort, im Werk, in allem Wesen
Sei Jesus und sonst nichts zu lesen.

МАРШ ЗАРЯ - ПОВЕСТКА
 (Заря - проверка)

Сигнал "Заря" ("Вечерна заря"), руски сигнал от края на XVIII – началото на  XIX век, неизвестен автор.  От 1813 г мелодията, заедно с  химна "Коль славен" на Д.С.Бортнянски , се исползва в пруската, а след това  и в немскатя армия. Въведен в Българската войскя още от 1878

Тържествен митинг-заря по случай 138 години от Априлското въстание - 01.05.2014:

Вечерняя заря / Russischer Zapfenstreich  (Zapfenstreichmarsch 1813)

Zapfenstreich aus 1813. In Preussen als "Zapfenstreich-marsch" oder "Grosser Zapfenstreich".
«Die deutsche Militärmusik. Ein Beitrag zu ihrer Geschichte»(2004) von Bernhard Höfele.


Точният термин е „повестка” – призоваване, но и проверка отговаря на смисъла. Ритуала започва със среща на знамената светини. Командва се „Равнис.  Мирно! За среща от дясно, за почест!” свири срещен марш - НАПРЕД КЪМПОДВИЗИ И СЛАВА, а войската ги приветства с „Ура!” Знамената заемат място срещу строените войски. Командва се „На ремък! Свободно!”.  Отново са командва се „Равнис!  Мирно! За среща от дясно, за почест!” Отново се свири срещния марш и са посреща главнокомандващия от войските и командващия повестката който му докладва, главнокомандващия прави преглед и поздравява частите, а те отговарят с „ура” като марша на определен такт се прекъсва по време на всеки поздрав и после продължава от където е спрял. След последния поздров започва да се свири „Марш за среща на победителите” докато главнокомандващия саеме мястото си срещу войската. Тогава се командва „На ремък! Свободно.” Само главнокомандващия или и официалните граждански лица държат речи по старшинство. Командва се „ Мирно!” , с барабанен и тръбен сигнал и със запалени факли се запалват жертвениците горящи като символ на вечната памет за падналите. Факлоносците се прибират в строя и се командва „Повестка почни!”, командирите на частите излизат пред тях и започва поменалната траурна служба на която се четат пред общия строй и гражданството имената на починалите владетели и герой, след тях се четат имената на битките като се завършва със „и хиляди знайни и незнайни герой” и „поклон пред героите за отечеството” докато става поменаването се свири „Покойници”, като свърши се  командва  „Командирите на части на рапорт ходом марш!”,  барабаните бият марш  докато командирите маршируват и се строят пред командвашия тогава тои командва „Рапорт почни!” и всеки командир съобщава, че „вечерната проверка в неговата част е проведена, личния състав е налице с изключение на загиналите в съответната битка”, командващия рапортува в същия дух на главнокомандващия, след което командва „командирите по местата си ходом марш” барабаните бият марш и командирите се връщат на местата. Командва се „Мирно, за почест!” Барабаните продължават да бият особен насечен ритъм и започва поднасянето на  венци, като свърши командва се „На ремък” „За загиналите за България, шапки долу! На колене!” си се срири Коль Славен (като в немската и руската армии), след края на мелодията се командва  „Стани, наложи!” „Равнис, Мирно! За  загиналите за почест!”  и командващия дава заповед – „Оркестър, Заря!” Оркестъра започва да брои до 7 и н на 8 не казва цифрата, а засвирва марша „Заря”, след края на марша се командва „На ремък!” „За славните побади на българската армия Ура!”,  частите отговарят с „Ура” и са свири  химна на войската „Велик е нашия войник”, след това се командва „За славата и свободата на Родината за почест!” и са свири Националния химн Мила Родино. След края на химна се комадндва „На ремък”, и се свири марша „Булаир” през което време започват илюминациите, слид края им се свири „отбой”, „командва се „Свободно, Частите да се водят в казармите” командва се „Мирно,  на ляво, ходом марш!”и с марша „Бдинци” предваждани от знамената войската марширувайки излиза от площада, последен е оркестъра. Тържествената вечерна проверката започва да се прави след първата световна война за спомняне на загиналите другари във всяка част и отдаване почит към тях, но постепенно става общоодържавен  ритуал.

СТАРОБЪЛГАРСКИ БОЕН ХИМН
музика - "Тъпани от Неврокопско" , ансамбъл "Гоце Делчев";
текст-стихотворението "Старобългарски боен химн" от Теодор Траянов


"Старобългарски боен химн"
от Теодор Траянов

Развейте знамената бранни,
герои с ангелски съдби!
Днес бият всички барабани,
тръбят и всичките тръби!

Днес всички ний, в сърцата знойни,
България да сътворим! -
Днес тръгват орлеци безбройни,
днес пламва дух несъкрушим!

Днес бог на смелите помага,
възлюбва родната им реч,
звезда на челото им слага,
в ръката херувимски меч!

Днес българското слънце грейна,
днес почва българският ден!
Днес блика сила чародейна
из устрема ни окрилен!

Днес всички сънища народни
се сбъдват в нашите сърца!
Днес тръгват воинства господни,
днес светят бронзови лица.

Днес гордо знамената бранни,
пращят над ангелски съдби!
Днес бият всички барабани,
тръбят и всичките тръби!

Bulgarian Drums March.wmv

МОЛИТВА ПРЕДИ БОЯ
Текст: Димитър Бабев

Отче наш,
пази, закриляй ни, когато влезем в боя;
кръвта на всички ни, ах, тя е кръв и твоя
и в лютия разгар на кървавата бран
око ти, Господи, дано проникне там
и който в бой умре, предсмъртния му час
с целувка осени,
че майчина целувка далеч ще е от нас.
Отче наш,
какво ли правят там, във родния ми край?
Баща ми жив ли е, и много ли страдай?
И, Господи, на теб той още ли се моли?
Жена ми, моя син, теб питат ли за мен?
А подслон имат ли? Не тръгнаха ли голи
по улиците?… Камен, Господи, роден
да бъдех! Че страдай
сърце ми ден и нощ за моя роден край!
А тъмнина е вред, до гдето поглед стига,
а вихри, дъжд и сняг и миризма на гнили,
разплути трупове -
от как се помни ден, живота в свойта книга
не е писал за толкоз много кръв.
Блажен е, който падне, от първи в боя, пръв,
блажен е, Господи! - Той няма да затвори
очите си. На север, къмто родний край
загледан - ще заспи. И за последен път,
подпрял се на ръце, ще устни да разтвори,
и думи - свят завет - от никого нечути,
ще каже… О, кажи, в тез страшните минути
на спазми и несвяст, кой могъл би измоли
от тебе милост и пощада зарад нас?
Ний зрящи сме, но слепи, и живи всред смъртта.
На всекиго от нас тежат на съвестта
по няколко гробове. Може би сега
тях чакат ги със горка, трепетна тъга
роднини и познати. И ще питат те,
ще пита майка му, жена му, със дете
кърмаче на гърди: къде, къде е той?
когато другите завръщат се от бой.
И после… - зная аз: по улиците голи
и гладни ще умрат!
О, Отче, Отче наш!
След тази страшна нощ цял свят на теб се моли!
Далече някъде пожарът осветлява
пустинното поле: села и градове
горят и вятъра извива и отвява
езици огнени до самото небе.
Една ли беше бран, един пожар ли бе?
Една ли майка плака и реди? -
не бяха туй познатите беди
за делничните грижи. Черна, страшна скръб
гори със всяка стряха, с всеки кол и стълб
на родното огнище. И като че на смях
посипва вятъра полето с огнен прах…
Отче наш,
на мен ще пратиш ли най-после ти покой? -
дене и аз се бия и ноще пак в бой
сънувам - пращаш ме. Нима и моя грях
не е изкупен още! Господи, познах
и най-жестокото, най-страшното изпитах
и ето ме сега, нали съм веч на края
на моето желание: когато опозная
живота, Господи, вземи си своя дял
и всичко туй, което, на мене ти си дал!
Аз виждам я смъртта, тъй както вечно вижда
окото ти живота - с усмивка на дете.
Душата ми сега едно на теб се моли:
недей оставя нож, нож вражи да ме коли,
а нека се куршум в сърцето ми забий,
или граната ме на пихтия направи, -
не искам да се гърчат мускули и стави.
И трупът ми дано в земята да изгний,
а не да бъде стръв на кучета и врани;
останките ми щом са във пръста прибрани
ни дъжд ще ги вали, ни дъжд ще ги смразява.
Земята все една е, тя - твоята земя
и в родний край, и тук еднакво ще съгрява. -
И кървав мак посей над гроба ми, градина
от кървав мак. Така и в моята родина
ще бъде, Господи!
……………..
И може би че утре, щом слънцето изгрее
мен няма да ме има. Ще молят те дома:
О, Господи, пази го и нека оживее,
той беше ни подкрепа и слънце сред тъма.
Пред твоя образ често жената ми, сама
останала, ръце към тебе ще простира,
но кой ли ще я чуй, но кой ли ще разбира
кога през сълзи тя на тебе ще с моли:
върни надеждата на моите мечти!..
О, Господи, какво ли ще й кажеш ти?
И ето - аз го виждам - ей кървавия ден
и полкове безбройни натрупани край мен,
на кон възкачена смъртта ще ги предвожда.
Чуй - пушечен гърмеж… и ето, меч пробожда
стоманени гърди, кръв алена протича
и сякаш аз умирам…
Господи! Боли
раззевналата рана, жажда ме мори
и устните ми пука…
Отче, Отче наш,
пази, закриляй ни, когато влезем в боя!

РИЛЦИ ПОЛЕТЯХТЕ В БОЯ
МАРШ на 13-и пехотен РИЛСКИ полк
Поезия - подпоручик А. МАНОЛОВ
Музика - Н. АТАНАСОВ

1. Рилци полетяхте в боя
С устрем смел неустрашим
И посрещнахте с песни
Врага ваш непримирим,

2.Крива Фея и Несвърта
Екнаха от ваший вик
И потрепнаха кат чуха
Своя роден мил език

З.Шест дни смело и не чуто
Рилци бихте се вий там
И прогонихте навеки
Подлия жесток тиран.

4. О, Албанио, ти беше
По-ужасна и от ад
Голи, боси в теб позорно
Гинеха врази от глад.

5. Боят бой, а Бог свидетел
Хвала РИЛЦИ, хвала вам
С лаври си чела покрихте
А тиранина - със срам.

Забележка: Маршът е бил отпечатан от Музикалния Магазин на Карл Иермарж - София по време на Европейската Война върху пощенска картичка, която се е сгъвала на две. Продавала се е за подпомагане на пострадалите войнишки семейства.

Бранник марш

Ний Бранници сме щедро надарени,
със мощни и стоманени гърди.
Българийо за тебе сме родени,
Отечеството да въздигнем Бог ни отреди.

Със жар обичаме народа,
сплотени сме край българския Цар.
На свободата свята и свещена
днес Бранникът е най-добър пазач.

Ний Бранници сме щедро надарени,
със мощни и стоманени гърди.
Българийо за тебе сме родени,
Отечеството да въздигнем Бог ни отреди.



КЛЕТВА НА БРАННИЦИТЕ:
Аз съм Бранник и моето сърце принадлежи на царя на Българите и на моя народ. Обречен съм да бъда страж на Родината борец за нейния живот
и да я пазя всякога от всеки, който пречи на нейния възход.
Заклех се!

ОТ ДУНАВ ДО БЯЛО МОРЕ

Строева песен от Втората световна война написана по мотиви от Вазов станала любима на СБНЛ, излъчвана 1941-44 г. по Радио София, Радио Варна, Радио Скопие, Радио Стара Загора, Български час  Радио Солун и Радиостанция „Обединена България“

От Черно море до  Охрид,
от Дунав до Бялото море
един народ живее
сам  своята съдба кове.

Обичаме ний страната
на гордите бъргарски царе,
на Ботев и на Караджата
и на вси славни синове!

Българийо, Българийо
щастлива си сега
в ръцете ти, в ръцете ти
са всичките блага.


Сочи се и вярианта:

От Дунав до Бяло море,
От  Охрид  до Черно море,
един народ живее
той  своята съдба кове!

Българийо, Българийо
велика си сега
в ръцете ти, в ръцете ти
са всичките блага.

РИМ, БЕРЛИН И ТОКИО
(марш) Радио София 1941
текст: Борис Струма (Борис Маковски)
изп. Душко Георгиев, от Вардарско:

Рим, Берлин и Токио
са верни в борбата.
Скоро ще наложат
нов ред на Земята.

Българийо, Българийо
щастлива си сега
в ръцете ти, в ръцете ти
са всичките блага.

Не искаме ний чуждото,
но свойто пазиме –
под тоз девиз ни чакат
щастливи бъднини.

Хитлер, Хитлер,
Господ ли го пази
за 24 часа
Белгия прегази.


Рим-Берлин и Токио
са верни в борбата.
Скоро ще наложат
нов ред на Земята.


сн.  Радио София 1941 - Душко Георгиев

ИДЕМ, ИДЕМ, СГАН ПРОКЛЕТА!

Текст - стихотворението "На турската граница" станало по-известно като "Идем, идем, сган проклета". Написана  е от големия поет Кирил Христов през септември 1912 г. преди обявяването на Балканската война песента става един от най-обичаните български войнишки народни маршове, масово изпълнявана до 9 IХ 1944., след което текста е забранен, а популярвата му музика е е взета за партизански марш, след 6 март 2017 окончателно е възстановена в оригинала си.

Идем, идем, сган проклета!
Срещай ни и трепери!
Виж, тракийските полета
неброена рат покри!

Робил ни е враг земята,
тъпкал я е векове;
ден настана за отплата,
бойна ни тръба зове.

Светла вяра в свойта сила
нека ни сърцата сгрей!
На Балкана и зад Рила
мир и сговор ще владей!

Идем, идем, сган проклета!
Срещай ни и трепери!
Виж, тракийските полета
неброена рат покри!


Изпълнение вокал на Цветелина Грахич, Борис Солтарийски и Лилия Стефанова в ШНС

Откога се е, мила моя майно льо 
             
Откога се е, мила моя майно льо,
зора зазорила,
мила моя майно льо, зора зазорила.

От тогаз се мила моя майно льо,
войска провървяла,
мила моя майно льо,войска провървяла.

Кон до коня мила моя майно льо,
юнак до юнака,
мила моя майно льо, юнак до юнака.

Юнак до юнака, моя майно льо,
маждрак до маждрака,
мила моя майно льо, маждрак до маждрака.

Маждраци им, мила моя майно льо,
като честа гора,
мила моя майно льо, като честа гора.

Сабите им, мила моя майно льо,
като ясно слънце,
мила моя майно льо, като ясно слънце.

Дрехите им, мила моя майно льо,
като тъмен облак
мила моя майно льо, като тъмен облак.

Кат препускат, мила моя майно льо,
силен буен вятър,
мила моя майно льо, силен буен вятър.

Дето стъпят, мила моя майно льо,
кладенчета правят,
мила моя майно льо, кладенчета правят.

Войвода им, мила моя майно льо,
сам цар Иван Шишман,
мила моя майно льо, сам цар Иван Шишман.

В бой ги води, мила моя майно льо,
за българско име,
мила моя майно льо, за българско име.

Българският боен марш "Съюзници - разбойници"

Поезия - Любомир Боевски. Музика - Иван Скордев. Маршът "Съюзници - разбойници" е посветен на историческите врагове на България - Сърбия и Гърция (по време на Балканската война съюзници на България). Маршът е забранен от комунистите след 9 септември 1944г.

Поехме ний ръка на брат,
У вас душа се крила ад,
Привичка на разбойник стар,
Погазил име, чест, олтар!

Съюзници-разбойници,
Коварни, подли и без срам,
Обрахте ни, ограбихте
Отечествения наш храм!

Не хора сте, демони вий,
У вас престъпността се крий,
Загнездила се здраво днес;
Вий рожба сте на злоба, бес!

За сатанинския ви план
О, подла, завистлива сган,
Помнете, сметка ний държим
И люто ще си отмъстим!

Село Чеган се намира на територията на днешна Гърция. Там, по време на Първата световна война, в рамките на Леринската операция, Първа българска армия (116 000 души) води сражения със сърбите (124 000). Боевете продължават от 17 до 27 август 1916 г.

Маршът е посветен на Петнадесети пехотен ломски полк. Той е формиран през 1889 г. и е участвал в Балканската война, в Междусъюзническата война, в Първата и Втората световна война. Полкът е в състава на знаменитата Шеста пехотна бдинска дивизия и по време на големия победен бой при Червената стена (1917).

"Всред адски огън, в боен ред,
вървяхме Ломци все напред.
От стария ни горд Балкан
с ура стигнахме на Чеган.

Чеган, Чеган, ти помниш ощ
урата страшни в тая нощ,
кога дружина сал една
със кървав нож до теб стигна.

И Лерин, и Арменохор
стреснаха се от страшни мор,
що гърци и французи в бой
намериха те гроба свой.

Години веч как ломци отбраняват
Червената стена със чест,
година веч как своя род спасяват
от подли враг, пропит със бес."


Български Боен Марш - Ломци на Чеган