Български композитори класици

[Hatshepsut]

Отбелязваме 125 години от рождението на композитора Панчо Владигеров


Панчо Владигеров на честването на 60-ата му годишнина в зала "България"

Днес се навършват 125 години от рождението на музиканта, композитор и педагог Панчо Владигеров. Той е основоположник и първомайстор на редица жанрове в българската музика като инструменталния концерт, цигулковата соната, миниатюрите за цигулка и пиано, клавирното трио.

ПРАВИ ПЪРВИТЕ СИ ОПИТИ ДА КОМПОЗИРА НА 10 ГОДИНИ

Панчо Владигеров е роден на 13 март 1899 г. в Цюрих, но прекарва детството си в Шумен. Първата му учителка е майка му Елиза Пастернак-Владигерова, а по-късно обучението му поема преподавателката Павла Жекова.

На седемгодишна възраст е първата му концертна проява, а на 10 години той прави първите си опити да композира. През 1908 г. умира бащата на композитора - Харалан Владигеров. Семейството се мести в София, където той се записва в Музикалното училище. Негови учители са чехът Хенрих Везнер и Добри Христов.

ПИШЕ ПЪРВИТЕ СИ ЗНАЧИМИ ТВОРБИ В ГЕРМАНИЯ

През 1912 г. Панчо и неговият брат-близнак – цигуларят Любен Владигеров, получават държавна стипендия за обучение в чужбина. С майка си д-р Елиза Пастернак заминават за Берлин, където композиторът пише своите първи значими творби. Няколко години по-късно – през 1918 и 1920 г., той получава Менделсонова премия на Берлинската академия. Първия път тя е за „Концерт за пиано и оркестър Nо. 1“, с което произведение по-късно се дипломира диригентът Херберт фон Караян. Втория път Владигеров взима наградата за оркестрациите си на „Копнеж“, „Страст“ и „Изненада“ от клавирния цикъл „Десет импресии“ (1920).

До 1932 г. Панчо Владигеров живее и твори в Германия, а произведенията му привличат вниманието на европейската музикална общественост. Рапсодия „Вардар”, „Българска сюита”, Първи концерт за цигулка, Втори клавирен концерт, Скандинавска сюита и др. се изпълняват на световни концертни подиуми. Своя талант проявява и в областта на театралната музика, като композитор и музикален ръководител в „Дойчес театер” в Берлин.

Заради антисемитските наклонности в Германия през 30-те години маестро Владигеров, който е частично от еврейски произход, решава да се върне в България.

СЛЕД ЗАВРЪЩАНЕТО СИ В БЪЛГАРИЯ ЗАПОЧВА ДА ПРЕПОДАВА В КОНСЕРВАТОРИЯТА

След окончателното си завръщане в България, той обогатява жанрово творчеството си с произведения като операта „Цар Калоян”, балета „Легенда за езерото”, Първи струнен квартет, Първа симфония и др. В своя рецензия за „Цар Калоян“ през 1937 г. проф. Йозеф Маркс пише в „Нойес винер журнал“: „Властна хармония, бликащо многозвучие, цветист оркестров звук – всичко това показва неговата музика, а и нещо повече – личност, която черпи от пълнотата на една необикновена дарба“.

В София Панчо Владигеров лесно си намира работа като учител в Българската държавна консерватория и преподава там в продължение на 40 години.

След 9 септември 1944 г., талантът му е признат и от новата власт в България. Той продължава с музикалната дейност и често е член на комисиите в състезанията  за певци и инструменталисти. В Консерваторията обучава родни таланти като Парашкев Хаджиев, Александър Райчев, Пенчо Стоянов и др. Удостоен е с Димитровската награда, както и званията „Народен“ и „Герой на социалистическия труд“.

АКТИВНА КОНЦЕРТНА ДЕЙНОСТ В ЕВРОПА

Панчо Владигеров разгръща активна концертна дейност в редица европейски градове. В периода от 1936 до 1942 г. той е представител за България в Постоянния съвет за международно сътрудничество на композиторите. Делегат е на Световния конгрес на мира през 1949 г., член е на жури на престижни международни конкурси.

През 1968 г. Панчо Владигеров получава престижната награда на Виенския университет „Готфрид фон Хердер” за принос в европейското културно наследство.

СЪЗДАВА ОГРОМНО ПО МАЩАБИ И ЖАНРОВО РАЗНООБРАЗНО ТВОРЧЕСТВО

Панчо Владигеров създава огромно по мащаби и жанрово разнообразно творчество. Има над 20 хиляди страници нотни ръкописи – 70 опусни творби, голям брой безопусни произведения и смесени опуси, съставени като отделни произведения от автора, транскрипции и много часове музика.

Владигеров твори и експериментира в много музикални жанрове – инструментални, симфонични, музикално-сценични и камерни, както и голям брой солови пиеси, повечето обединени в цикли.

Сред неговите произведения са рапсодия „Вардар”, „Импровизация и токата” из „Епизоди” опус 36, „Еврейска поема”, „Българска сюита“, „Концертна фантазия за виолончело и оркестър“, „Концерт за пиано и оркестър Nо. 1“ и „Концерт за цигулка и оркестър Nо. 1“ и др.

Панчо Владигеров твори пълноценно до края на живота си. Умира на 8 септември 1978 г. в София.

ПРОТОК В АНТАРКТИКА НОСИ НЕГОВОТО ИМЕ

По воля на Панчо Владигеров, къщата му остава музей и до днес. „…В случай, че държавата направи музей от обитаваната от мен и съпругата част от къщата, моята воля е: съпругата ми Елка Владигерова да остане да живее в нея, докато е жива и да й се възложи да бъде уредник и пазител на този музей. Моята воля е също: всички мои авторски ръкописи, както и всички мои печатани творби, всички мои ноти и партитури, всички мои грамофонни плочи, магнетофонни ленти, както и целият ми архив, състоящ се от писма и най-различни други документи, да останат в дома ми, независимо от това кога той ще бъде превърнат в музей“, гласи извадка от завещанието му.

Държавният културен институт къща музей „Панчо Владигеров” се помещава във фамилната къща на композитора, дарена на българската държава чрез Дарителския фонд “13 века България” от съпругата Елка Владигерова и от внука Панчо Владигеров – младши, с изричната воля – за устройването на музей. Музеен комплекс носи името на Панчо Владигеров и в Шумен.

В чест на композитора през 1995 г. Българската държавна консерватория е преименувана на Държавна музикална академия „Проф. Панчо Владигеров“. Националната музикална академия носи и до днес името на композитора.

Бюст-паметник на Владигеров е поставен на „Алея на бележитите българи“ в Борисовата градина по повод 10 години от смъртта му. Произведението е изработено от скулптора Тодор Петров Първанов (1931-1983) и е официално открито през 1994 г. за 95-ата годишнина от рождението на композитора. През 1998 г. бюст-паметникът е откраднат.

Тодор Първанов е автор на още два бюста на музиканта, които не са еднакви и са в два пъти по-малък мащаб. На тях Владигеров е представен така, както скулпторът го е видял през 50-те години на 20-и век. През 2019 г. скулпторът-реставратор Марин Марков създава копие на бюста, изваян от Тодор Първанов и намиращ се в Съюза на българските композитори. Възстановеният паметник е открит през април 2022 г.

Няколко години по-рано, през 2013 г., в памет на маестро Панчо Владигеров е кръстен проток в Антарктика. Владигеров проток се намира между островите Лавоазие и Крог в архипелага Бискоу. Дължината му е около 6 километра. В най-тясната част на протока се намира и малък остров, който също носи името на Владигеров, с площ около 750 кв. м.

https://www.bta.bg/bg/news/lik/634108-otbelyazvame-125-godini-ot-rozhdenieto-na-kompozitora-pancho-vladigerov

[Hatshepsut]

Панчо Владигеров е събитие за културата на България и връщането на рояла му у нас е изключително ценно

Панчо Владигеров е едно събитие за културата на България и връщането на рояла му у нас е изключително ценно. Това каза пред БТА Веселин Воденичаров, член на Съвета на настоятелите на Националната музикална академия „Проф. Панчо Владигеров“ и един от инициаторите на завръщането на инструмента от Германия и даряването му на учебното заведение.

Този роял е един от два подобни инструмента, които са били дарени от цар Борис III на двамата братя Владигерови – Панчо и Любен, разказа Воденичаров. По думите му до това дарение се е стигнало вероятно по предложение на адютанта на цар Борис – генерал Иван Табаков, чиято дъщеря, Теодора Табакова, е била „дама на сърцето“ на Панчо Владигеров.

ОТ ГЕРМАНИЯ ДО БЪЛГАРИЯ

Двамата братя са вече в Берлин, когато се сдобиват с двата рояла, посочи Воденичаров. Теодора Табакова много малко по-късно също отива в германската столица, където изучава немски език, а по-късно заминава да следва в Лайпциг. Именно при нея останал роялът, който тази година се завърна в България и бе дарен на Националната музикална академия.

„Нейната племенница Здравка Андреева, заедно с нас, прояви тази инициатива и собствениците на рояла решиха той да бъде предоставен на България. Ние съдействахме за това той да бъде транспортиран, тъй като това е изключително ценен инструмент. Още в онези години, когато и двата рояла са били продадени на България, респективно от цар Борис са дадени на двамата братя Владигерови, един роял е струвал около 46 000 марки“, разказа Веселин Воденичаров.

Другият роял, дарен от цар Борис III на Панчо и Любен Владигерови, е прибран в България, когато Панчо Владигеров се завръща от Германия в началото на 30-те години на 20-и век. Сега той се намира в къщата-музей на Панчо Владигеров, предоставен от неговия внук Панчо на Министерство на културата.

РЕСТАВРАЦИЯТА

С реставрацията се зае проф. Сава Димитров, ректорът на Националната музикална академия, посочи Веселин Воденичаров. Той обясни, че в негово присъствие четирима специалисти са прегледали, а по-късно са работили по възстановяването на музикалния инструмент. „Те установиха някои особености, които трябва да бъдат отстранени. Това го направиха, сменяйки до голяма степен всички метални струни, в които се предполага, че за тези 100 години вече има някакъв дефект. И сега инструментът има великолепни качества“, каза Воденичаров.

Той допълни, че това си е проличало и на първия концерт, в който роялът бе използван отново на сцена. На 12 март, в рамките на събитието „Посветени звуци“, четирима наследници на Панчо Владигеров - Панчо-младши, Екатерина, Александър и Константин, изпълниха музика на фамилията. Концертът бе част от тържествата, с които НМА отбеляза 125-ата годишнина от рождението на своя патрон.

Може да се концертира активно на инструмента и е важно, че той е част от значимостта на музикалната академия, каза още Веселин Воденичаров.

ЗНАЧИМОСТТА НА ПАНЧО ВЛАДИГЕРОВ ЗА БЪЛГАРИЯ

„В годините, в които Панчо Владигеров е в Германия с този инструмент, той е написал някои от великите творения на българската музика. Това създава едно самочувствие за нас, българите, че ние сме също една нация, представител на висшата музикална култура“, отбеляза представителят на Съвета на настоятелите на НМА. Посочи, че именно на този роял са създадени рапсодия „Вардар“, „Концерт за пиано и оркестър №1“, „Концерт за цигулка №1“, Опус 9.

На младини той създава такива великолепни произведения, общува с най-великите музиканти, композитори, каза Воденичаров. Припомни, че с неговия „Концерт за пиано и оркестър №1“ се дипломира „един от най-големите диригенти на 20-и век“ Херберт фон Караян. Освен това един от най-близките приятели на Панчо Владигеров е режисьорът Макс Райнхард, който е един от основателите на фестивала в Залцбург, отбеляза Веселин Воденичаров.

По думите му в началото на 30-те години, когато в Германия се увеличават националсоциалистическите нагласи, Макс Райнхард предлага на Панчо Владигеров да замине с него в САЩ. Българският композитор обаче отказва и се завръща в родината, допълни още Воденичаров.

https://www.bta.bg/bg/BTA-plus/635276-pancho-vladigerov-e-sabitie-za-kulturata-na-balgariya-i-vrashtaneto-na-royala-mu

[Hatshepsut]

Юбилейна изложба и барелеф на Любомир Пипков бяха открити официално в Националното музикално училище

Юбилейна изложба и барелеф с лика на Любомир Пипков бяха открити официално в Националното музикално училище (НМУ) “Любомир Пипков“ в София. Инициативата е посветена на 120-години от създаването на училището и на 120-годишнината от рождението на композитора.

Празничното събитие започна с поздрав към гостите и учениците от Младежка филхармония  “София'' и Младежка хорова капела към НМУ под диригентството на Славил Димитров по случай 24-ти май–Денят на светите братя Кирил и Методий, на българската азбука, просвета и култура и на славянската книжовност.

“В навечерието на най-светлия български празник – Денят на българската култура, книжовност и просвета, ние сме се събрали, за да отбележим и юбилея на нашето училище. През тази календарна година Националното музикално училище “Любомир Пипков'' отбелязва 120 години от своето основаване. Това е най-старата музикална институция в България, с което ние се гордеем, защото и днес продължаваме традициите на нашите първооснователи, и всички преподаватели, и цялата колегия на училището, със същия плам и ентусиазъм продължават да отглеждат “зрънцето” талант, което идва при нас – съвсем малки, още на 7 години, докато завършат училище.” Това каза на откриването на изложбата и барелефа директорът на училището д-р Столина Добрева.

Тя уточни, че освен юбилея от създаването на учебното заведение, тази година се навършват и 120 години от рождението на Любомир Пипков.

Сред официалните гости на събитието бяха Яна Пипкова – дъщеря на Любомир Пипков; Михаил Тачев – изпълнителен директор на фондация “Св. св. Кирил и Методий''; представители на Министерството на културата, на Столична община, район “Оборище''; Иван Кулински – автор на барелефа с лика на патрона на Националното музикално училище.

“Това наистина беше много интересна задача. За мен беше една среща с личността на Пипков. Всяка сутрин, влизайки в ателието, виждах фотографии и портрети на композитора. Всеки ден аз го преоткривах, всеки ден намирах нещо различно, нещо, което говори за една изключително сложна личност, за един многопластов характер, не само като творец, но и като автор'', сподели за БТА авторът на новооткрития барелеф – Иван Кулински.

Той отбеляза, че неговото желание е този релеф да бъде малко по-различен и в него да бъде вкарана символиката на процеса на писане на музика. Иван Кулински разказа, че в долната част на произведението има пластични елементи, символ на партитурите и натрупването на музикални знаци. Отстрани на релефа има ноти, които преминават като своеобразен венец на творчеството на Любомир Пипков.

“Позволих си да направя пластични елементи, които представляват нотите, които да бъдат не само ноти, но и част от пластиката на релефа, част от моята композиция, които допринасят за графичното решение на целия релеф”, добави още Кулински.

Изложбата, поместена върху оградата на училището, представя визуално, и с кратка информация, ръководството, администрацията, началните учители и диригентите на най-старата образователна музикална институция в България, както настоящи, така и бивши. Тя показва още различните инструментални и вокални групи, акомпаняторите, както и изявени възпитаници, преподаватели и директори на учебното заведение. В нея е поместена и синтезирана информация за историята на сградите на училището и неговото основаване.

“През 1904 г. една група ентусиасти, завръщайки се в България, след като завършват образованието си в чужбина, решават че и нашата страна има нужда от сериозна музикална образователна институция. Така се заражда идеята за основаването на училището”, разказа още Столина Добрева.

Тя обясни, че през годините дълго време 24-ти май е бил официалният празник на училището.

Директорът на училището отбеляза, че на 24 май двама от възпитаниците на НМУ, прославили България на световните сцени – Веско Пантелеев Ешкенази и Людмил Ангелов, ще вземат участие в Юбилейния концерт на училището в зала “България'', от 19:00ч. Младежка филхармония „София“ и Младежка хорова капела под диригентството на маестро Славил Димитров ще изпълнят творби на А. Бородин, К. Сен-Санс, Фр. Шопен, Л. Пипков, П. Владигеров.

Договор за дългосрочно сътрудничество беше подписан между Българската телеграфна агенция (БТА) и Националното музикално училище “Любомир Пипков“ (НМУ) в края на месец април 2024 г. “Смисълът на тези партньорства, от една страна, е БТА да популяризира постиженията на българското образование, а от друга – на агенцията са нужни стажанти, специализирани редактори и репортери, които да представят професионално богатия музикален живот в страната. Липсва ни компетентният разказ за музикалните събития, надхвърлящ съобщаването само на факти какво и от кого е изпълнено на сцената“, каза на подписването тогава генералният директор на БТА, Кирил Вълчев.

Създаването на първото музикално училище в България се свързва с името на проф. Иван Шишманов, министър на народното просвещение от 1903 до 1907 г., който прави твърде много за развитието на образователното дело в нашата страна. Първите учебни занятия в училището се провеждат на 18 януари 1905 г. То е преобразувано от частно в държавно през 1912 г. През 1974 г. училището приема името на Любомир Пипков. От 1977 г., за изключителните постижения на преподаватели и ученици, училището получава статут на Национално музикално училище.

https://www.bta.bg/bg/news/bulgaria/national-news/675653-yubileyna-izlozhba-i-barelef-na-lyubomir-pipkov-byaha-otkriti-ofitsialno-v-natsi

[Hatshepsut]

От нашата Download-секция може да свалите Списание ЛИК - БТА (март 2024), брой посветен на Панчо Владигеров:

https://bg-nacionalisti.org/BNF/index.php?action=downloads;sa=view;id=7064

[Hatshepsut]

От нашата Download-секция може да свалите Списание ЛИК - БТА (януари 2023), брой посветен на 130 години Софийска филхармония:

https://bg-nacionalisti.org/BNF/index.php?action=downloads;sa=view;id=7084

[Hatshepsut]

Ценко Минкин

Роден е на 11.08.1959г. в гр.Шумен.

Ценко Минкин учи композиция при проф. Александър Райчев. На 12 години прави първите си записи в БНР като пианист, който изпълнява собствени произведения. На 15 години пише квартет за ударни, издаден от ДИ “Музика”, за който СТФ „Екран“ към БНТ прави документалния филм-портрет „Началото“. На 19 години се състои първият му авторски концерт в София с камерни и симфонични творби. 20-годишен започва да работи като композитор на свободна практика, пише филмова и театрална музика. От 1995 до 1997 г. е консултант за изкуствата в Агенция „София-Прес“. От 1998 до 2006 г. работи като музикален редактор на “Балкантон”.

През 2003 г. участва в комисията за финансиране на филмопроизводството в Българска национална телевизия.

Съучредител е на Агенцията за авторско право МУЗИКАУТОР и член на УС (от 1992 до 2009 г., а от 2009 до 2012 г. е Председател на Управителния съвет на Сдружението), като в периода март – юни 2009 г. е и изпълнителен директор на дружеството.

Член е на Управителния съвет на Съюза на българските композитори в годините 1993-1999 г., 2008-2011 г., през 2013 г. е Главен секретар, а от ноември 2014 г. е Председател на СБК.

От 2010 до 2014 г. е зам. председател на НФ “Култура” към Министерство на културата.

Автор е на над 130 камерни, вокални, симфонични произведения; хорови и други произведения; музиката към над 50 игрални и документални филми, от които има 15 награди от световни кинофестивали. Негови творби са изпълнявани в Италия, Франция, Германия, Австрия, Гърция и други страни. Два пъти е бил член на международни журита на кинофестивалите в Будапеща (Унгария) и Пекин (Китай).

Ценко Минкин е носител на наградите:

„Златната лира“ на фестивала “Сливенски огньове” (1979 г.);
Наградата на СБП за принос към българската литература (1996 г.);
Почетна грамота на Министерство на културата за принос в развитието и популяризирането на българската култура (1998 г.);
„Наградата на София“ за музика (1989 г.);
Наградата „Златното петолиние“ на Съюза на българските композитори за „Света Божествена Литургия на Свети Йоан Златоуст“ (2005 г.).
Наградата „Златен век“ – звезда на Министерство на културата (2019 г.)

Творчество

Хорово-оркестрови:
За смесен хор и симфоничен оркестър:

Хорово-симфонични фрески “Кипровец 1688” (1988 г.);

“Послание”, текст Д. Христов (1981 г.).

Кантата „Българският език“, стихове Иван Вазов (2018 г.)


За симфоничен оркестър:

Симфония №1 “Камерна” (за малък симфоничен оркестър) (1996 г.);
“Сцени от живота на един войник” (1979 г.);
“Заливът Дромос” – симфонична притча за голям симфоничен оркестър (1997 г.);
Мюзет за цигулка и оркестър (2002 г.);
Две пиеси в памет на Петко Стайнов – „Песен“ и „Ръченица“ (2015 г.);
„Шакона“ (2015 г.);
„Симфонична поема“ (2019 г.).

Концерти:

Концерт за цигулка и оркестър (1980 г.);
Концерт за тромпет и оркестър (1981 г.);
Концерт за маримба и оркестър (2014 г.).

За струнен оркестър:

Серенада Капричоза за корна и щрайх (1985 г.);
“Софийски импресии” (1987 г.);
„Голямо концертно танго“ (2013 г.);
Две пиеси в памет на Петко Стайнов – „Песен“ и „Ръченица“ (2015 г.);
„Еврейска поема“ за кларинет и струнен оркестър (2017 г.).

Камерна музика:

Цикъл „Български танци“ за пиано (1974 г.);
Квартет за ксилофон, глокеншпил, маримба и вибрафон (1975 г.);
„Импресия“ за пиано (1975 г.);
„Токата“ за пиано (1975 г.);
„Апокрифи“ за висок женски глас и ударни по „Антихрист“ на Емилиян Станев (1980 г.); „Ноктюрно“ за кларинет, пиано и ударни (1981 г.);
„Експресия“ за брас квинтет (1982 г.);
Соната за кларинет и ударни (1983 г.);
Концертна пиеса за маримба (1984 г.);
Соната за виола и пиано (1984 г.);
“Лазарица” за кларинет, пиано и ударни по Йордан Радичков (1985 г.);
11 сонета по любовната лирика на П. К. Яворов за флейта, обой и фагот (1986 г.);
„Опит за летене или полет на кукувица над гнездо“ по Йордан Радичков, за цигулка, контрабас, кларинет, тромпет, тромбон, тъпан и пиано (1986 г.);
Три романтични пиеси за флейта, обой и фагот (1991 г.);
„Малка пластика“ за вибрафон и маримба (1992 г.);
„Спомен след есенния дъжд“ за цигулка и фибрафон (1993 г.);
„Бягство по дъгата“ за цигулка и маримба (1994 г.);
Три малки пластики „Прелюд“, „Аря“ и „Токата“ по скулптури на Вежди Рашидов (1995 г.);
„Романсеро инкогнито“ за цигулка и пиано (2001 г.);
Мюзет за флейта и пиано (авторска редакция за цигулка и симфоничен оркестър) (2002 г.);
„Признание“ за чело и пиано (2005 г.);
„Сълзите на клоуна“ за обой, цигулка, виола и виолончело (2006 г.);
Голям концертен дует за цигулка и виолончело (2008 г.);
„Изкупление“ за цигулка и шофар (2010 г.);
„Кадиш“ за цигулка и чело (2010 г.);
„Дивертименто рустико“ за струнен квартет (2012 г.);
„Голямо концертно танго“ за струнен квартет (2012 г.);
„Комедия дел арте“ за обой, цигулка, виола и виолончело (2013 г.);
„Хетерометрия булгара“ за мандолинен квартет (2013 г.);
„Хетерометрия булгара“ за струнен квартет (2013 г.);
„Романсеро Иванов“ за чело и пиано (2016 г.);
Диптих за три кларинета (2016 г.);
„Бягство по дъгата“ за цигулка и маримба (2016 г.);
Три анимации за флейта и туба (2017 г.);
Калейдо за вибрафон и пиано (2019 г.), редакция за вибрафон и две маримби;
Сюита за флейта и виола (2019 г.);
Ария за цигулка и пиано (2019 г.);
„На разсъмване“ за соло флейта (2019 г.);
„Ала булгара“ за цигулка, виола, чело и пиано (2019 г.);
„Пасторал и танц“ за соло виола (2020 г.);
Студио 10/11 за соло маримба (2020 г.).

Вокално-инструментална музика:

Три камерни сакрални пиеси “Антифон”, “Псалом” и “Полиелей” за сопран, флейта, кларинет, чело, арфа и вибрафон (1983 г.);
Три песни „Гибел“, „Еделвайс“, „Сфинкс“ текст Александър Геров, за бас, вибрафон и виолончело;
Две песни по текст на Емил Симеонов (1984 г.);
Ave Maria за сопран и орган (1985 г.), (авторска редакция за духово трио за флейта, обой и фагот, 1986 г.; за сопран и флейта, виола, арфа и пиано, 1990 г.; за сопран и струнни, 1991 г.);
Четири песни по текст на Васил Сотиров „Песен за заблудената овца“ „Гълъбът“, „Да паднеш от Марс“, „Невинен“ (1992-2003 г.);
Ave Maria ІІ за тенор и пиано (2000 г.) (авторска редакция за тенор и двоен симфоничен оркестър, 2003);
„Синята камина“ текст Иван Кръстев, за бас и пиано (2008);
„Една роза пее“ текст Сабина Тянкова за сопран и пиано (2013 г.);
„Дарове“ текст Елисавета Багряна, за сопран и пиано (2013 г.);
„Прощално“ текст Н. Й. Вапцаров за глас и китара (2020 г.)

Хорова музика:
За смесен хор:

„Балада за стълбата“ текст Л. Левчев, за голям смесен хор, четец и ударни (1980 г.);
„Света Божествена Литургия на Св. Йоан Златоуст” за концертно изпълнение (2002 г.);
„Преблагословенна еси, Богородице Дево“ за мъжки хор (2012 г.);
„Велико славословие“ (2019 г.)
„На реках Вавилонских“ (2019 г.).

За женски хор:

„В тихия пролетен дъжд“ стихове Николай Лилиев (2017 г.);
„Женска песен“ стихове Ц. Минкин (2017 г.) акапела

За детски хор:

„Барабанче“ (1986 г.);
„Весело хорце“ (1991 г.);
„Panis Angelicus“ за солист и детски хор (2006 г.);
“Ave Maria ІІ” за солист и детски хор (2006 г.);
„Благослов“ за детски хор и пиано (2018 г.) текст Маргарит Минков;
„Пеят звездните камбани“ за детски хор и пиано (2018 г.) текст Маргарит Минков.

За народен хор:

“Пролетна кантата” за народен хор и ударни (1998 г.);
„Залюбила е“ за сопран и народен хор (2002 г.)
Кантата “Профана” (“Пеперуди”) за народен хор, гайда и тъпан (2003 г.);
„Богородице Дево“ (2003 г.).

Музика към филми:

Документални:

“Римски градове” (1981 г.);
“Римски градове на юг от Хем”, реж. Ив. Данов (1982 г.);
“Културно наследство”, реж. Ив. Данов (1983 г.);
“Египетските йероглифи”, реж. К. Тошев (1984 г.);
“Цвятко Радойнов”, реж. П. Хаджиева (1984 г.);
“Век или ден”, реж. Зл. Русева (1984 г.) – с международни награди от фестивалите в Оберхаузен, Германия и Уеска, Испания;
“Героите на Шипка”, реж. Ив. Данов (1985 г.);
“Преценката”, реж. Ан. Петкова (1986 г.) – наградата “Златен ритон”;
“Деветте крачки”, реж. Ст. Шишков (1987 г.) – филм за голямата спортистка Стефка Костадинова. Филмът е носител на награди от световните кинофестивали в Торино (1988 г.), Палермо (1988 г.), Билбао (1989 г.), Пекин (1989 г.), Будапеща (1989 г.); наградата на Телефункен – Германия (1990 г.) и др.;
“Косата е част от тялото”, реж. Ю. Жиров (1987 г.);
“Всеки ден от живота”, реж. Ю. Жиров (1987 г.) – филм за безобразията в българската металургия – Кремиковци;
“Дишай”, реж. Ю. Жиров (1988 г.) – филмът, който беше забранен заради обгазяването на гр. Русе;
„Кипровец“ 1 и 2, реж. М. Русева (1988 г.);
„Войната на ангелите“, реж. Ю. Жиров, М. Русева (1989 г.);
“Розата на ветровете” или “Дишай-2”, реж. Ю. Жиров (1990 г.);
“Спомени от лодките”, реж. Ст. Шишков (1990 г.);
“Мелодия за чук и цигулка”, реж. О. Логофетов (1990 г.) – филм за смъртта на големия цигулар Сашо Сладура;
“Лов на вълци”, реж. Зл. Русева (1992 г.);
“Истината”, реж. А. Петкова (1998 г.);
„Преценката“, реж. А. Петкова (1999 г.);
“Минаха 10 години”, реж. Ст. Шишков (1999 г.);
“Присъдата”, реж. А. Петкова (2000 г.);
“Севт безсмъртния”, реж. Зл. Русева (2009 г.);
“Иван Георгиев – Рембранда”, реж. А. Петкова (2010 г.);
„Народен дом на терора“, реж. Ст. Шишков (2015 г.), Награда „Златен Ритон;
„Агресията“, реж. А. Петкова (2015 г.), номиниран за Наградата на Филмовите дейци.

Игрални:

“АкаТаМуС”, реж. Г. Дюлгеров (1987 г.);
“Метежни сенки”, реж. Ал. Раковски (1988 г.);
“Голямата ченгеджийница”, реж. Стефан Гърдев (1993 г.);
“Трафик”, реж. Ивайло Джамбазов (1994 г.);
“Нощта на самодивите”, реж. Ивайло Джамбазов (1995 г.);
“Йосиф и Мария”, реж. М. Николов (1999 г.) и др.

Анимационни:

“Приказка за обърканото царство”, реж. П. Одаджиев (2004 г.);
“Райска ябълка”, реж. Вл. Шомов (2014 г.)

Музика за театрални постановки:

“Укротяване на опърничавата” от У. Шекспир, реж. Ст. Димитров-Драгнев (1984 г.);
“Хамлет” от У. Шекспир, реж. Иван Добчев (1987 г.);
“Спирка последна” от Хр. Бойчев, реж. П. Будевски (1990 г.);
“Шопи” от Иван Радоев, реж. П. Будевски (1991 г.);
“В полите на Витоша” от П. К. Яворов, реж. П. Будевски (1992 г.);
“Чайка” от А. П. Чехов, реж. Ив. Добчев и М. Младенова, (1990 г.);
“Вуйчо Ваньо” от А. П. Чехов, реж. Ст. Мавродиев (2006 г.) – музиката е с номинация за “Икар”;
„Иванов“ от А. П. Чехов, реж. Ст. Мавродиев (2016 г.)
и мн. други.

Музика за куклен театър:

„Косе Босе“ от Рада Москова (1981 г.);
“Фън и небесният дракон” от П. Миладинова, реж. Ив. Марков (2012 г.);
“Пинокио” по Крало Колоди, реж. Р. Стаменов (2012 г.);
“Спящата красавица” по Х. К. Андересен, реж. Ив. Марков (2013 г.);
“Приказни гатанки” от Я. Маркова и П. Миладинова, реж. Ив. Марков (2014 г.);
“Малката русалка” от Х. К. Андерсен, реж. Ив. Марков (2014 г.);
„Пепеляшка“ от Х. К. Андерсен, реж. Ив. Марков (2015 г.);
„Приключението вкусно, вкусничко“, реж. Ив. Марков (2017 г.);
„Научи ме да летя“, реж. Ив. Марков (2018 г.);
„Приказка за обущаря“ по Х. К. Андерсен, реж. Ив. Марков (2018 г.)
и други.

Други:

“Марш на българските гвардейци”, текст П. Китински – Редакция за мъжки хор и клавирен съпровод, Редакция за голям духов оркестър (1998 г.);
Оркестрация/аранжимент на песента “Моя страна, моя България”, музика Емил Димитров за концерта на Пласидо Доминго в гр. София (2014 г.);
Оркестрация/аранжимент на Химна на Република България в изпълнение на Райна Кабаиванска, Никола Гюзелев, Орлин Горанов, Софийска филхармония и Национален филхармоничен хор “Светослав Обретенов” с диригент Найден Тодоров (2004 г.);
Химн на гр. Търговище за хор и духов оркестър (2017 г.);
„Чипровско хоро“ за духов оркестър (2017 г.).

ИКАР – НЕБЕСНАТА КОТВА/'ICARUS – THE ANCHOR IN THE SKY Ценко Минкин/Tsenko Minkin

"КОНЦЕРТ ЗА МАРИМБА И ОРКЕСТЪР" от ЦЕНКО МИНКИН/"CONCERT FOR MARIMBA AND ORCHESTRA" by TSENKO MINKIN

"ХЕТЕРОМЕТРИЯ" от ЦЕНКО МИНКИН/"HETEROMETRY" by TSENKO MINKIN

https://ubc-bg.com/Ценко Минкин/