Български Националистически Форумъ

Цитат“Когато смерд и беден човек и странник дойде отдалеч до крепостните кули на княжеския дворец [столицата Преслав] и ги види, той се удивлява. И като пристъпи към вратите, чуди се и пита. А като влезе вътре, вижда от двете страни издигащи се постройки, украсени с камък и изписани с други неща. А като влезе в двореца [вътрешния, град] и като види високите палати и черквите, богато украсени с камък и дърво и багри, а отвътре пък с мрамор и мед, сребро и злато – така и не знае с какво да ги сравни, тъй като не е виждал в своята земя друго освен сламени хижи. Бедният, започва да губи ума си и да им се чуди.
Но ако му се случи да види княза, седнал в мантия, обшита с бисери, със златна гривна на шията, с гривни на ръцете, препасан в кадифен пояс и увиснал на бедрото златен меч, а от двете му страни седналите боляри със златни огърлици, с пояси и гривни, той когато се завърне в своята земя, когато някой го запита: “Какво видя там?”, ще рече: “Не зная как да разкажа това, защото само със собствените си очи бихте могли достойно да научите за тази красота и ред. Само който от вас види със собствените си очи и размисли с безплътния ги ум, може да се възхити най-добре. Защото собствените очи не лъжат никого. И макар понякога и те да мамят, все пак са по-верни...”

Написано от Българският книжовник Йоан Екзарх в "Шестоднев"

Преславското съкровище:

ЦитатПреславското съкровище е българско средновековно съкровище, датирано към 10 век сл.Хр., открито през 1978 г. край Преслав.
Съкровището е едно от най-големите със съдържащите се в него над 120 златни и позлатени украшения: златна диадема, огърлици, медальони, обици, копчета, пръстени и плочки от 14- и 22-каратово злато. За обработката им са били използвани клетъчен емайл, перли, аквамарин, планински кристал и други скъпоценни камъни. Сред накитите има от 10 век, изработени в Константинопол и Преслав, както и такива от 3 - 7 в. Правят впечатление християнските сюжети и символика.
Съкровището е открито случайно през 1978 г. в местността Кастана. Разкопките показват, че то е укрито в пещта на малка къща в предградията на средновековния град Преслав, вероятно при превземането му от киевските или византийските войски, съответно през 969 г. и 971 г. Те спомагат за изясняване на подробности около превземането на града. Най-късните предмети в съкровището са византийски монети на император Роман II (959-963).

През Средновековието международните договори, владетелските грамоти, държавната и частната кореспонденция, били скрепяни с висящи на връвчица печати. Те са правени от различен материал - злато /хрисовули/, сребро /аргировули/, олово /моливдовули/  и восък /керовули/.

Преславската колекция от средновизантийски печати  /971-1088г./, е най-голямата в света открита in situ при разкопките на административна сграда в дворцовия център. Откритите повече от 500 моливдовула, над 200 оловни  ядра и калъпи за отливането им показват, че на това място се е намирало ведомство /Стратегия/, обслужвало представителя на централната византийска власт след превземането на града през 972г.

Колекцията на музея се допълва от печатите на български и византийски владетели и сановници, открити във Вътрешния и Външния град на Преслав, в неговата по-близка и по-далечна околност. Те свидетелстват за активната кореспонденция между българския и  византийския владетелски двор не само в столичния период, но и във времето преди 893г., когато Преслав е заемал важно място във военно-административната структура на държавата.


(Калъпи за отливане на печати от Стратегията в Преслав)

Металните ядра за изготвяне на печати са отливани в керамични или каменни калъпи с издълбани кръгли гнезда. При отливането, с помощта на клечица в ядрото се оформял канал за промушване на шнура, който  обвързвал сгънатият  на руло или като свитък документ. Окончателното изготвяне на печата ставало посредством специални клещи /булотирион/, върху чиито рамене били закрепяни матрици с гравирани в негатив изображения и надписи.


(Печат на Георги  чърнец и синкел български - олово, последна четвърт на ІХ век.)

Синкелът е висш духовник - първи помошник на архиепископа.  Възможно е собственикът на този печат и архиепископ Георги , който става глава на българската църква в края на ІХ век да са едно и също лице. Известните два екземпляра на моливдовула /другият се намира в сбирката на НАМ - София/, са най-ранните паметници от този род, изписани с кирилско писмо.


(Печат на цар Симеон / 913-927г/ - олово)

Печатът е открит край с. Черенча, Шуменско. До този момент не са известни други екземпляри от същата група печати на  цар Симеон.  Околовръстният надпис - "Симеон  Василевс " показва,че моливдовулът трябва да бъде отнесен след коронацията на българския владетел  в Константинопол през 913г.


(Печат на Теофан - патриций и протовестиарий /927-934г./-олово)

Протовестиарият е сановник в Двореца на византийския император. Той се грижел за личния гардероб на владетеля и го придружавал навсякъде, дори  по време на военни походи. Протовестиарият бил отговорен също и за личните дела на членовете от императорската фамилия. Според историческите извори, Теофан е главно действащо лице при уреждането на брака между българския цар Петър и византийската принцеса Мария - Ирина /внучка на император Роман І Лакапин/, факт който обяснава наличието на негови моливдовули в Преслав.


(Печат на византийския император Константин VІІ /945г./-олово)
Местонахождение: м."Под Зъбуите"- близо до владетелския дворец

Фактът, че Константин VІІ е представен сам, насочва към датирането на моливдовула в 945г., когато династията на Лакапините е отстранена от престола.  Кореспонденцията от императора, получена в Преслав, вероятно е съобщавала именно за тези промени, настъпили в управлението на Византия.


(Бронзова матрица на  цар Петър - копие, 969г.)
Местонахождение: открит при разкопките на Големия Дворец в Плиска

Матрицата е предназначена за отпечатъци върху мек материал /восък ,  глина/ . Надписът, разположен от двете страни на изображението, е изписан на кирилица.Това е най-ранният сфрагистичен паметник, в който срещаме българския еквивалент на византийската титла василевс - цар или цесар.


(Печат на Алексий  Комнин - севаст велик доместик /1079-1081г./ - олово.)

Доместикът е висш офицер в армията на императора. Печатът принадлежи на бъдещия византийски император Алексий І Комнин /1089-1118г./. През 1079г. той бил удостоен с титлата  севаст, запазена за членовете на императоското семейство и негови приближени.


(Василий Глава - спатароипат /60-те-70-те години на ХІ век/ - олово.)

Някои от печатите в Преславската колекция позволяват да бъде проследена кариерата на техните собственици. Такъв е случаят с моливдовулите на Василий Глава. От известните пет екземпляра става известно, че в началото на своята кариера той е спатароипат /титла по-ниска от тази на патриция/, а няколко години по-късно достига ранга вестарх, който стои на второ място сред ранговете за евнуси. Задълженията на вестарха са свързани с личния гардероб на императора - тържествени одежди, корона, накити и пр.


(Печат на Теодор Добромир вестарх  /трета четвърт на ХІ век/ - олово.  Местонахождение: Стратегията в Преслав .)

Кариерата на Теодор Добромир също може да бъде проследена по запазените негови моливдовули.

По-любопитното за този византийски сановник обаче е славянският му произход, както личи от изписаното върху печата фамилно име. Така пред нас е още една жива илюстрация за поли-етническия характер на византийската администрация.

https://museum-velikipreslav.com/sakrovishtnica/pechati.html

Древна монета от Х век откриха археолози при разкопки на Велики Преслав, предаде „Стандарт”, цитиран от Vesti.bg. Уникалността на намерената находка се крие и във факта, че досега са открити само три подобни монети.

Медната монета е от времето на царуването на византийския император Роман І Лакапин (920-944 г.). Откритите досега две монети от това време са изложени в експозициите на Британския музей в Лондон и в Ермитажа на Санкт Петербург. Вероятно те са били откупени от частни колекции в началото на миналия век.

Медната монета е открита още през 2009 г. по време на проучването на старата българска столица. Но уникалността й беше доказана доста по-късно, след задълбочената работа на историците по идентификацията й.

Монетата от Велики Преслав е открита от д-р Женя Жекова, която е нумизмат към Регионалния исторически музей в град Шумен. Към момента, уникалната находка е в Археологическия музей в София, като се очаква скоро тя да бъде експонирана и изложена.

Учените споделят, че тази монета е изработена от медна сплав през Х век. Очаква се да бъде направен спектрален анализ, чрез който ще се установят точните съставки на материала. На лицевата й страна има изображение на император Роман І Лакапин с корона. На обратната й страна има кръст като Голгота.

Археолозите смятат, че вероятно матрицата, чрез която са изсечени пробните медни монети, е била използвана за изсичането на сребърни монети, които да се ползват в обръщение. Учените обясняват, че тази монета е била образец дали при изсичането всички елементи и надписи ще излязат в добро качество. В света има няколко подобни монети, които са използвани като образци, а не са изсечени за пускане в обръщение, както откритата монета от Х век във Велики Преслав.

https://www.vesti.bg/tehnologii/nauka-i-tehnika/unikalna-moneta-otkrita-vyv-veliki-preslav-4754611

Възстановката на портата във височина е съобразена с представените в рисунката на Луиджи Марсили от 17 век нейни останки. И тъй като става дума за представителна порта на дворцова крепост, фасадата на портата е представена с по-богата архитектурна украса – разчленена с три декоративни ниши, разделени от вградени колони  (каквито са засвидетелствани при преславската църковна архитектура). Съобразно със средновековните традиции, над самия вход е разположена ниша с изображение на свещенния пазител на града – като той би могъл да бъде Св. Богородица, или Христос, както е в случая. От двете страни на тази ниша са разположени две по-малки, полукръгли ниши, оформени от издялани сегментно каменни блокове, части от кото са били открити при археологическите проучвания. Над тях във височина са представени сравнително широки за едно бойно съоръжение прозоречни отвори, които също съответстват на данните от изображението на Марсили. При него тези отвори са само два, поместени в централната част на фасадата, като тази реконструкция изхожда от предположението, че първоначално тук е имало голям триделен прозорец, чиито централен отвор е бил зазидан на по-късен етап, както вероятно са били зазидани и страничните прозорци (възможно при обсада тези прозорци са били затваряни чрез солидни, обковани с  метал капаци). Последният етаж на портата е решен, както и при ъгловата кръгла кула, чрез поредица от по-малки прозоречни отвори, осигуряващи удобни стрелкови позиции за бранителите. Над него, върху широката бойна площадка вероятно е била поместена шатровидна надстройка, покриваща бойна метателна машина, каквито обичайно са били разполагани при по-солидните крепостни кули през епохата. От двете страна на портата тук са представени малки порти - потерни, чиито по-тесен проход не е прекъсвал основите на крепостната стена. Наличието на потерни в Преслав се споменава в писмените извори при падането на града през 971 г., като такава е била открита при проучването на Източната порта на Вътрешния град. Най-вероятно, такива потерни са фланкирали някои от неговите порти, осигурявайки по-удобна комуникация при тях след заключването на големите входове на града, например нощем или при обсада.

https://bazileus.eu/vyzstanovki/266-vyztanovka-na-ujna-porta-na-dvorcovata-krepost-v-preslav-s-prilejastite-i-krepostni-steni-i-cyorajeniq.html

Тази информация е от 2012г.


Сто и три медни монети от края на XII и началото на XIII век са открити при археологически проучвания в старата българска столица Велики Преслав.
 Това съобщи за БТА доц. Росина Костова, която ръководи разкопките заедно с проф. Казимир Попконстантинов.


 За първи път се открива монетно съкровище във външния град на Велики Преслав, който до момента не е добре проучен, отбеляза доц. Костова. По думите й монетната находка е открита до основите на църква, в североизточния край на средновековен манастир, за който се смята, че е принадлежал на ичиргу боила Мостич - вторият човек в държавата след българските владетели Симеон и Петър, управлявал централната територия на страната. Монетите обаче не са били негови, тъй като са от по-късна епоха. Те са датирани от края на XII и началото на XIII век.

 След консултации с нумизмати е прието, че изображенията на монетите са на византийските императори Исак II Ангел (1185 г.-1195 г.) и сина му - Алексий III Ангел (1196 г.- 1203 г.). Предстои монетите да бъдат почистени и експонирани в археологическия музей във Велики Преслав.

 При разкопките е намерен и оловен печат на Св. Николай, собственост на византийски аристократ. Археологическите проучвания на екипа на доц. Росина Костова, с консултант проф. Казимир Попконстантинов, продължават до 6 октомври.

 Само преди няколко дни беше открит комплект от 11 медни накрайника за писалка  до Патриаршеската базилика в дворцовия комплекс на Велики Преслав. Писалките са използвани от книжовници от школата на Цар Симеон (893-927).

https://dnes.dir.bg/news/veliki-preslav-moneti-sakrovishte-12123841

Тази информация е от 2012г.


Комплект от 11 медни накрайника за писалка откриха археолози до Патриаршеската базилика в дворцовия комплекс във Велики Преслав. Те бяха намерени от екипа на археолога Ангел Конаклиев и консултантът професор Николай Овчаров.

Писците са с различен диаметър.  Освен тях археолозите са открили две бронзови кукички-закопчалки за книги. Находките се свързват с книжовници от школата на Цар Симеон.

До този момент подобни не са откривани, посочва радио Шумен.

Писците са намерени пред пещ и вероятно  са загубени от притежателя си. Те се свързват със скрипториите - местата, където са писани и оформяни като миниатюри и орнаментика книгите, разказа професор Николай Овчаров.

Другата находка, открита само преди дни от Ангел Конаклиев, е погребение на висш духовник, близо до Базиликата от X век.

Археолозите са категорични, че става дума за епископ, тъй като тялото е положено в гроба полуседнало - състояние, в което са били погребвани само висши духовници.

http://news.ibox.bg/news/id_131520609

Тази информация е от 2012г.


Когато във Велики Преслав през Х век е имало модерна канализационна система, извеждала отпадъчните води извън дворцовия комплекс на Симеон Велики към реката, във Франция са си хвърляли съдържанието на цукалата през прозорците на улицата.
Това отсече през последния ден на археологическото лято Ангел Конаклиев, ръководител за втора поредна година на разкопките на Патриаршеската базилика в дворцовия комплекс на археологическия резерват Велики Преслав и директор на музея в Търговище.

Не че тази констатация е нова, т.н. “клоака максима” беше открита доста отдавна. Според Конаклиев Преслав е имал най-развитата канализационна мрежа в Европа през  Средновековието, която може би е отстъпвала само на тази в Константинопол.


Това лято археолозите продължиха да копаят северната част на двора на Патриаршеската базилика за разкриване на нови отсечки от уникалния лабиринт от керамични тръби.
На около 1,20 метра до едно огнище, твърдо датирано от Х век, неочаквано стигнали до уникалните медни писци от Симeоновия век, 11 на брой. Пособията са били използвани от книжовници от школата на Симеон, с тях са се оформяли графически ръкописните книги.

Това съобщи проф. Николай Овчаров, който като консултант на обекта, специално дойде от столицата, за да представи находката, открита от Ангел Конаклиев. Два дни след това при посещение на старините на вицепремиера и финансов министър Симеон Дянков находката беше отново демонстрирана с надеждата обещаният един милион за разкопки да дойде.
Засега обаче домакините имат само един чек без покритие, който демонстративно бяха поставили по време на кръглата маса, организирана от столична тазета.

Дребните хитрини обаче никак не променят уникалността на намеренето. До находката стигнали като очаквали от пръстта да извадят поредните монети, защото металотърсачът, с които предварително Конаклиев „прослушал” обекта, дал индикация за цветни метали.
„Разпоредих внимателно да пресяват пръстта, когато внезапно в ръцете ни се оказа малка слепена с кал топка”, спомня си той.   
Вътре в нея открили 11 на брой дребни медни ламаринки, с вид на перца, заострени от единия край, а на обратния разширени, за да се поставят върху дървена пръчка, нещо като перодръжките от близкото минало.


Всяко от перцата е с различен диаметър, т.е. всяко рисува различна по дебелина линия. Не са били за писане, а за оформяне на ръкописните книги, т.е. за украсяването им с винетки, орнаменти, главни букви. Топели са ги в различни по цвят мастила. Това е бил комплектът на неизвестен художник- миниатюрист, творил преди повече от 1000 години.
Спомнете си монаха Анселмо от „Името на розата” на Уберто Еко, който рисува причудливи неща, сменяйки различни видове писала. Не съм сигурен дали в Западна Европа е намирано нещо подобно, още повече че при нас находката е открита в много добре датиран пласт от Х век, каза проф. Овчаров.

„Нямаше веднага да се сетим, че това са перца за рисуване, ако сред тях не се намираха и две медни катарами, закопчалки за дървените корици на старите ръкописни книги от това време”, обясни Конаклиев.
Точно тези закопчалки оформили версията, че находката е свързана с книгата и се касае за комплект от писала. Археолозите имат и версия защо са намерени до огнището.

Най-вероятно са били изгубени от миниатюриста. Той ги е носил в торбичка на кръста, за да са му винаги под ръка. Приседнал е тук уморен и ги е загубил, после торбичката е изгнила, но пръстта е слепила в топка писалата и двете закопчалки.
„Това са най-хубавите ни находки, когато хората на онова време са загубили нещо”, твърдят археолози.

Какъв е образът на този творец, никой не може да каже. Въпреки че столичен вестник писа, че са открили “писалките” на Симеон Велики, те със сигурност не са били негови, а на човек от Преславската книжовна школа от времето на Семеон или на Петър. Това е една следа, която до този момент не е разработвана въобще, защото знайно е, че историята има много оскъдни данни за това време.

Нито една книга от Преславска школа не е запазена. Те са изчезнали, има по-късни преписи, но сега за първи път се намират писците на български миниатюрист, оформял книги. Кои паметници са могли да бъдат написани с тях, също не се знае, но е сигурно, че е била една от тези велики книги, дали началото на славянската (българската) писменост. И в света няма аналог на тези средновековни „рапидографи”, твърдят археолозите.

На това място скриптории (местата, където са писани и оформяни книгите) не са открити. Находката обаче показва, че със сигурност в двореца е имало и такова място. То може да е било навсякъде по всичките тези сгради, в архиепископията например. Този вид помещения винаги са свързани с черквата.
Буквално в последните дни на разкопките в старопрестолния град археолозите открили и гроба на средновековен епископ от XIII век. Че тялото е на висш духовник, се съди по полуседналата поза на скелета, положен в зидана камера. Тази поза символизира владишния трон. Зиданият гроб се намира само на 5-6 метра от базилика от Х век, но е в участък, който се е използвал през ХІІІ век.


Некрополът е датиран някъде до 60-те, 70-те години на ХІІІ век. Това е т.н. следвторичен етап, столица е Велико Търново, но Велики Преслав става вторият град, в смисъл старопрестолният град на България.
Погребаният епископ може да се идентифицира само като сан и длъжност, но не и като име. Според археолозите той е служил по времето на цар Петър или Симеон. По добре запазените зъби на скелета със сигурност може да се каже, че е принадлежал на 30-35-годишен мъж.

Възможно е това да са останките на епископ Сава І, който по времето на цар Калоян приема регалиите от папа Инокентий ІІІ. Не е изключено да е епископ Марко, който при управлението на цар Иван Асен докарва мощите на св. Петка в България. Може да е епископ Сава ІІ, който гради Троишкия манастир.
Предстои да се извършат антропологични изследвания на костите. Поне да се определи възрастта му и от какво е умрял. Преславският архиепископ е вторият по ранг, сан и важност човек в българската църква, след патриарха във Велико Търново. А  Преслав остава силно почитано място като стара столица и продължава да съществува като развит град до 70-те години на XIII век.

http://www.desant.net/show-news/25578/

Тази информация е от 2013г.


Археолози откриха фрагменти от изящната мраморна украса на владетелската резиденция в Преслав, съобщи БНТ. Находката е намерена в югозападната част на средновековната столица. Мраморните орнаменти на величествената сграда са съперничили по блясък на императорския дворец в Константинопол.

От широките 2 метра каменни основи, вкопани на 1,70 м дълбочина, може да се съди за внушителните размери на сградата. Резиденцията е била на три етажа с три корпуса, средният, от които, най-голям. Фасадата му е била украсена с варовикови колони, завършващи с подпокривни корнизи.
"Които са с няколко различни орнамента - дентикули, вълчи зъби и триъгълни зъбци. Вътрешната украса е по-значима, защото изцяло е от мрамор. Блестящи подови настилки с различни елементи и в централната зала една великолепна настилка от големи гравирани до блясък мраморни плочи", обясни доц. д-р Стойчо Бонев.

Резиденцията е разположена в най-високата част на средновековния град. "Местонахождението на постройката и нейната архитектурно-пластична украса свидетелстват за по-особеното място, което тя заема в целия градоустройствен силует и заедно с още две, които образуват цялостен архитектурен ансамбъл, са личната владетелска резиденция", допълни още Бонев.

http://news.ibox.bg/news/id_1978126021

Тази информация е от 2013г.


Печат на Георги Синкел, монети и бронзов кръст с разпятието, откриха при разкопките край Велики Преслав Казимир Попконстантинов и доц. Росина Костова. Те работят за пореден сезон край манастира на Ичергу – боила Мостич и последните находки доказват основните им предположения, че манастирът е бил на Георги Синкел. Печатът е от Х век и характерното за него е, че има надпис на кирилица. „Рядко явление са печатите, дори и царските, с надпис на старобългарски“, обяснява доц. Костова. На гърба на печата е изобразен разцъфнал кръст, а по периферията му стои надпис „Господи, помогни на твоя раб”. Върху този печат е изписано името „Георги, монах и Синкел Български”. „Надписът е изключително добре запазен“, уточнява доц. Костова. Четири византийски анонимни монети от Х век и други дребни находки – над 50, са открили за последните няколко дни археолозите върху този терен.

http://radioshumen.bnr.bg/News/Shumen/Pages/Otkriha-pechat-na-Georgi-Sinkel-pri-razkopkite-krai-Veliki-Preslav.aspx



Оловен печат на Георги Синкел, монети и бронзов кръст откриха археолози при разкопки в средновековен манастир край Велики Преслав. Археолозите вече са убедени, че това е духовната обител на първия по сан след патриарха сановник, удостоен по византийска традиция с титлата синкел.

До една от стените на каменната сграда от манастирския комплекс археолозите попаднали на печата на Георги Синкел. Откритите досега 12 негови печата го нареждат до сановниците с най-голяма кореспонденция, която се простира от днешните земи на Македония, до видинското село Градец и средновековната столица Преслав.

"Печати, в които са отбелязани името на самия подател с кирилско писмо. От това писмо узнаваме, че е отбелязано следното: „Господи помагай на твоя раб", на лицевата и на обратната страна - Георги Чрънец, т.е. Георги Монах и Синкел Български", обясни проф. д.и.н. Казимир Попконстантинов.

Според изследователите, надписът на кирилица може да означава само едно.

"Патриаршеската канцелария за разлика от владетелската в Първото българско царство след покръстването използва само български език за своята легитимация", коментира доц. д-р Росина Костова.

Проучванията на манастирския комплекс продължават да разкриват историята на една могъща средновековна фамилия от Х век, допринесла за утвърждаването на българската писменост.

http://bnt.bg/bg/news/view/108827

Тази информация е от 2013г.


Археолози попаднаха на уникално за времето си съоръжение при разкопки край Велики Преслав.

Екипът на археолога Георги Майсторски смятат, че в местността „Селището” са се натъкнали на водно съоръжение от 10 век, каквото не е намирано досега в района, предаде БНР.

Според експерти, има вероятност археолозите да са попаднали на Източната порта на външния град, която все още се поставя хипотетично по трасето на източната крепостна стена.

Георги Майсторски уточни, че става въпрос за лабиринт или сифон от зидове, който е служел за преминаване на високи води през крепостни съоръжения, така че те да бъдат достатъчно безопасни при защитата на крепостта.

"Подобно нещо не е намирано досега в стария Преслав, но трябват още доказателства, за да се потвърди версията, че става въпрос за революционно за времето си съоръжение", поясни Майсторски.

https://novinite.bg/articles/54391/Arheolozi-otkriha-unikalno-vodno-saorajenie-kraj-Veliki-Preslav

Тази информация е от 2013г.


Проф. Николай Овчаров смята, че вече има достатъчно доказателства, че е ясно мястото на гроба на Цар Петър I сред руините на старата столица Преслав. Най-сериозното доказателство на хипотезата, е открития до кръстокуполната църква фрагмент от мраморен саркофаг, на който се вижда изсечен ореол. “Това е фрагмент от покривната плоча на саркофаг, виждат се само ръбовете, покривната част и има нещо като нимб - а знаем, че Цар Петър е канонизиран за светец", каза археологът, предаде shum.bg. Той обясни още, че датировката на гробното място съвпада със смъртта на царя през X-ти век.

Проф. Овчаров се похвали пред журналисти и с откритите при разкопки наскоро монети, коланни апликации и богослужебен инвентар.

https://www.blitz.bg/news/article/231800



“В духовната част на Преслав открихме мавзолей, в който съм сигурен, че е погребан саркофагът с мощите на великия български цар Петър”, каза археологът Николай Овчаров на официалното приключване на последните за тази година разкопки във Велики Преслав.

Овчаров разказа, че при изкопаване не двуметрова дупка там, където е църквата, са открили фрагмент от саркофаг. “Тогава ми хрумна една идея, в която вече съм сигурен, че става дума за гробищна църква, своеобразен мавзолей, под пода на която е погребан саркофагът с мощите на виден човек. На базата на датировката стигнах до идеята и хипотезата, че това място е предполагаемият мавзолей на големия български цар Петър и ще искам тук да бъде сложена табела с такъв надпис”, каза Овчаров.

“Смятам, че моята хипотеза ще издържи на бъдещите археологически проучвания. Принудени сме да работим с хипотетични моменти, защото нямаме данни за нито едно погребение на български владетел, тъй като до 15 век нямаме нито една българска историческа хроника, но в целия свят се работи така. За съжаление не сме описали тези моменти от историята и само археологията може да ни помогне да разберем повече за погребването на българския владетел”, заяви Овчаров.

Кръстокупулната църква, в която се смята, че е мавзолеят на цар Петър, се намира на площада между Патриаршията и Патриарската църква и е построена към средата на 10 век. Изключително важен за нейната датировка е бил стенописът, открит в нея, който е най-ранният в българското изкуство и представлява изображение на ангел.

На официалното приключване на разкопките, които са и последни за тази година във Велики Преслав, стана ясно, че основното в тези разкопки е било проучването на частта между дворцовата и владетелската базилики. Резултатите показали наличието на площадни нива, построени в Преслав след столичния му период. Открит е също красив водопровод от 13-14 век и подложки на по-ранни сгради, които все още не са датирани. Потвърдила се е хипотезата, че в затвореното пространство между двете базилики е бил оформен площад, изграден на няколко стъпала, а миналогодишното съкровище и тази година е дало една монета, която ще бъде прибавена към колекцията.

Археологът ангел Конаклиев обясни, че находките тази година са учудващо много. “Намерихме монети, предмети от бита, коланни апликации, което показва, че и в 13-14 век животът никак не е бил западнал и все още е продължавал да се развива, въпреки че Преслав вече не е бил столица”, каза той.

По думите на археолога Стела Дончева една от най-значимите находки е новият водопровод, който се е разкрил тази година и дава представа за цялостната картина на иригационната система, която е съществувала през най-значимия период на Преслав. Това е шестият водопровод, който откриват на обекта, но за пръв път има такава украса.

“Част от тази система ще бъде експонирана и ще стане достъпна за посетителите. Водопроводът е красив, защото всяка една от тръбите, от които е съставен е с врязана украса, характерна за периода. Наблюдават се различни мотиви с вълнообразни и прави линии. Всяка една от тръбите е с различен мотив, а една от тях абсолютно имитира украсата върху съдовете. На седем украсени тръби, следва една неукрасена”, добави Дончева.

Николай Овчаров уточни, че открития водопровод е бил за питейна вода, тръбите му са свързани, чрез слагане на тънка част в по-дебела и измазване. Според него е вероятно чрез този метод хората да са губели по-малко вода, отколкото със сегашните водопроводи.

Екипът на археолозите показа някои от находките, които са почистени. Сред тях имаше интересен оловен амулет, който се е носил на врата против уроки и болести.

Показаха също открития в добро състояние скелет на мъж между 30 и 40 години, за който Конаклиев предполага, че е бил земеделец, защото при погребението върху него е бил поставен косер, а тогава е имало обичай да се слага като гробен дар част от това, с което работиш.

Овчаров не се съгласи с твърдението на Конаклиев и разказа, че според него острият предмет е оставен в гроба, за да се пререже нишката на живота и починалия да не вампиряса. Той уточни, че в горната част на тялото също е изпълнен езически обичай, защото човекът е имал монета в устата, която се е слагала, за да може мъртвецът да плати на лодкаря, който е откарвал мъртвите през реката Стикс.

http://topnovini.bg/node/61415

Златната църква във Велики Преслав е сред шедьоврите на средновековна Европа. Неоспорим бисер на християнската архитектура в столицата Велики Преслав от ІХ-Х в. е Златната църква. Името идва от златното покритие, с което е бил украсен купола й. Освен това я наричат Кръглата църква, защото тя е ротонда с план във вид на окръжност.

Вътрешността на основната кръгла част е образувана от осем еднакви ниши (конхи) и една по-голяма на изток, представлявала олтара. Срещу конхите отвътре обикаля окръжност от 12 мраморни колони, поддържали някога масивния купол. Троен вход свързва кръглото пространство с широк притвор от запад. В него четири свободни колони са крепели сводове, на които се е намирал втори етаж с галерия. Към него се е достигало по вито стълбище, скрито в една от двете цилиндрични кулички, завършващи красиво западните ъгли на притвора. От него чрез широк вход с мраморен праг се влиза в просторен двор (атрий) с дълбок кръгъл кладенец, изкопан точно в центъра. Вътрешните повърхности на стените на двора са разчленени с 14 полукръгли ниши. Пред тях пък се издига стъпващ на колони портик, позволяващ на богомолците да се укрият от дъжд и слънце.

Всеки елемент в сложната конструкция на Златната църква има своето определено значение в общата композиция. Като цяло тя се развива от запад на изток, като обемите постепенно нарастват във височина. Фасадите са изключително раздвижени с различни архитектурни елементи, създаващи неповторим ритъм. Цялата вътрешност е била украсена с мозайки от цветна смалта, а подовете - покрити с мозайки в стил „опус сектиле" и рисувани керамични плочки. Сред тях великолепно се вписват многобройните детайли от мрамор и варовик - колони с увенчаващи ги богато декорирани капители, красиви корнизи, архитрави, архиволти, олтарната преграда, епископският амвон в центъра на кръглото пространство.

Планът на Златната църква е неприсъщ за съвременното византийско изкуство и произлиза от раннохристиянската архитектура. Примерите са от източните части на Мала Азия и Закавказието. Но в средновековна Европа съществува храм-близнак и това е прочутата кръгла катедрала на Карл Велики в Екс ла Шапел (Аахен), изградена в края на VІІІ в. Това показва еднаквите предпочитания на двамата големи владетели, поставили си амбициозната цел да създадат собствена империя на мястото на Римската.



https://www.facebook.com/media/set/?set=a.537173452972361.1073741826.100000391341346&type=1

Тази информация е от 2014г.


Средновековен водопровод, който е захранвал царския дворец на втората българска столица, е открит на централна улица във Велики Преслав. Това е станало по време на изкопни работи на строители, работещи по проект за обновяване на водния цикъл на града, съобщи директорът на Археологическия музей в града Пламен Славов, съобщи БТА.

Водопроводът е открит на около четири метра под уличната настилка. Работниците са съобщили за находката в общинската администрация, след което кметът на града Александър Горчев е разпоредил изкопните работи да спрат и да започнат археологически проучвания, заснемане и протоколиране на структурата му, която според Славов е съставена от дялани варовикови блокове и хоросан.

След направената датировка на водопровода е установено, че той е от края на девети и началото на десети век, времето по което управлява Симеон Велики. Водопроводът започва от планинската местност "Дервиша", след което са установени две негови разклонения - към съвременния и към стария град, уточни Славов и допълни, че разклоненията на водопровода може да са повече, но към момента са установени само две.

По това време има исторически данни, че има изградени водопроводи единствено в Римската империя (съответно Византия) и в България. Той припомни, че канализации в европейските държави на запад от България са направени значително по-късно през вековете.
По средновековния водопровод повече от 11 века продължава да тече вода.

Пламен Славов уточни, че с цел запазване на средновековния водопровод се предвижда новата канализация на Велики Преслав да бъде изградена по-високо спрямо канала от края на девети и началото на десети век. Преди това средновековното съоръжение ще бъде почистено, документирано и покрито с материала геотекстил, спрямо съвременните изисквания за съхранение на археологическите обекти, каза още той. Предстои проучване по въпроса.

https://www.novini.bg/news/193147

Тази информация е от 2014г.


Фрагменти от каменна пластика, изработена в старата българска столица Велики Преслав в края на IX или началото на X век откри тази сутрин  екипът на доц. Стойчо Бонев от Националния археологически институт. Според доц. Бонев тя е единствена по рода си:

Това са богато орнаментирани плочи с палнети и розети и най-различни други растителни орнаменти, които се срещат извънредно рядко в световната археология и подобен род паметници се излагат в най-големите световни музеи. Изключително рядка находка и изключително ярко свидетелство за големите възможности на преславските скулптори.

Фрагментите от пластиката за пореден път доказват, че дворецът в Преслав е бил много красив и богато орнаментиран. През тази година археолозите разкриха и две нови крила към него, което показва че архитектурният план на царската резиденция най-вероятно е бил Т-образен или кръстообразен, подобно на двореца в Константинопол.
Проучванията във Велики Преслав ще продължат до средата на септември.

http://bnr.bg/post/100452873/fragmenti-ot-kamenna-plastika-otkriha-vav-veliki-preslav

Тази информация е от 2014г.


Екипът на археолога Георги Майсторски откри Източната порта на старата българска столица Велики Преслав след четиригодишно  проучване. До момента е имало само догадки за съществуването на отбранителното съоръжение. "Сега имаме преки доказателства, знаем точните параметри на портата", заяви пред БТА Майсторски. Подобно по важност откритие в Преславската крепост няма от десетилетия. Всички предишни изследователи на втората българска столица, сред които Карел Шкорпил, проф. Димитър Овчаров и проф.Рашо Рашев, са предполагали къде точно се намира Източната  порта, уточни Майсторски. Той отбеляза, че към момента се знае, че портата е била на пътя за Цариград. Под нея е минавала малка река, която е пресичала  крепостта, но на моменти е ставала буйна. Когато Преслав вече не е бил столица, крепостната стена не е била поддържана и реката е разрушила отбранителното съоръжение. Теренът около Източната порта е бил отводнен и подравнен от местното население, за да се използва преминаващият от там път, което затруднява проучването, допълни Майсторски. "Смятам, че заслужават адмирации и Археологическият музей във Велики Преслав за финансирането на разкопките, и екипът с който  работих, за това, че въпреки скромните средства, с които разполагахме, с добре премерени действия успяхме да открием  Източната порта", каза още Майсторски.

https://www.novini.bg/news/247907

Тази информация е от 2015г.


Оловен печат на цар Симеон Велики влиза в Националния исторически музей. Уникалната находка е открита случайно край Златната църква в Преслав при изкопни работи и добросъвестно е предадена в НИМ, пише "Стандарт". "Уникална находка. Такива печати на български царе се откриват веднъж на десет години", каза директорът на Националния исторически музей проф. Божидар Димитров.
Печатът е изработен от олово и е с отлично запазени изображения. На предната страна е царят с боен шлем и надпис "Архонт Симеон", а на другата страна Христос Пантократор (Вседържител) с надпис "Господи, пази архонта на българите Симеон". И двата надписа са в отлично запазено състояние. "С такъв печат цар Симеон е скрепявал укази, заповеди и административни писма", разказва професорът. Тъй като те се пишат от краснописци, печатът удостоверява, че заповедта, указът или писмото действително е от царя. Проф. Димитров уточни, че "архонт" е всъщност гръцкото наименование за цар.

"Не е необходимо да се чака някой да те провъзгласи за нещо. Ние сме независима държава, всеки владетел има право да се обяви за каквото пожелае", каза шефът на НИМ. Той допълни, че Симеон е избран за архонт на Преславския събор. "Допускаме, че може би цар Симеон именно чрез този печат е свиквал хора за битката при Ахелой, за която е трябвало да събере цялата българска армия, тъй като византийците идват и те с цялата си армия", обясни проф. Димитров. Той отказа да разкрие точно каква сума ще получи откривателят на оловния печат, но ще е под 10 000 лв.

https://www.blitz.bg/obshtestvo/kultura/unikalna-nakhodka-otkrikha-pechata-na-tsar-simeon_news340335.html