Български Националистически Форумъ

Творческите съюзи в България са професионални, съсловни и синдикални сдружения, които защитават авторските, социалните и творческите интереси на културните дейци в страната. Те традиционно стопанисват творчески бази и участват в диалога с държавата за финансирането на културата.Основните национални творчески съюзи в България включват:

• Съюз на българските художници (СБХ): Обединява професионални художници и изкуствоведи. Разполага с изложбени зали (напр. „Шипка 6“) и творчески бази в страната (напр. в Балчик). Повече информация ще откриете на сайта на СБХ.

• Съюз на българските писатели (СБП): Най-старото писателско сдружение в България, създадено през 1913 г. Организира литературни четения, връчва награди и издава книги. Актуални събития следете във Фейсбук страницата на СБП.

• Съюз на артистите в България (САБ): Творческо-синдикална организация, защитаваща правата на актьори, режисьори и сценографи. Известен е с ежегодното връчване на наградите „Икар“.

• Съюз на българските композитори (СБК): Сдружение за професионални композитори и музиколози. Организира музикални форуми и представяне на съвременна българска музика. За контакти и дейност посетете сайта на СБК.

• Съюз на архитектите в България (САБ): Доброволна организация, подпомагаща устойчивото развитие на архитектурата. Научете повече за техните инициативи на портала на САБ.

• Съюз на българските филмови дейци (СБФД): Подпомага развитието на българското кино и аудиовизуалното изкуство. За филмови новини и награди посетете сайта на СБФД.

• Съюз на българските журналисти (СБЖ): Сдружение за защита на професионалните и синдикални права на работещите в медиите.

Членството в тези съюзи често е условие за ползване на определени творчески домове или участие в специализирани социални и пенсионни програми за творци.

Съюзът на българските художници (СБХ) е професионално обединение на художници, творящи в България. Създадено още в края на 19 век, то неколкократно се преименува до 1953 г., когато приема сегашното си име.

Сайт на Съюза на българските художници: https://sbh.bg/

История

Първото сдружение на българските художници с име „Дружество за поддържане на изкуството в България“ е създадено от Борис Михайлов, Иван Мърквичка, Иван Шишманов, арх. Йордан Миланов, Георги Канела. Основано е на 24 юни 1893 г. в гр. София с председател Иван Шишманов и подпредседатели Иван Мърквичка и Антон Митов. През 1902 г. се преименува на Дружество на художниците в България. Сред основателите на Съюза на дружествата на художниците в България са следните дружества:

Дружество на художниците в България
Дружество „Съвременно изкуство“
Дружество на Южно-българските художници
Дружество „Родно изкуство“
Дружество на независимите художници
Дружество на новите художници

До 1944 г. се нарича Съюз на дружествата на художниците в България, а от 1944 до 1953 г. – Съюз на художниците в България. През 1953 г. приема сегашното си име. Съюзът на българските художници е част от системата на тоталитарния комунистически режим в страната и членуването в него е задължително за упражняване на професията.

Председатели и главни секретари

СДХБ

1932 – 1935: Александър Жендов
1935 – 1936: Дечко Узунов
1936 – 1937: Райко Алексиев
1937 – 1938: Александър Андреев
1938 – 1939: Александър Миленков
1939 – 1940: Дечко Узунов
1940 – 1941: Александър Миленков
1942 – 1944: Райко Алексиев

СХБ

1944 – 1944: Николай Райнов
1944 – 1945: Александър Жендов
1945 – 1947: Иван Пенков
1948 – 1950: Стоян Сотиров

СБХ

1951 – 1953: Илия Петров
1953 – 1955: Никола Мирчев
1956 – 1957: Иван Фунев
1958 – 1959: Илия Петров
1959 – 1963: Стоян Сотиров
1963 – 1965: Никола Мирчев
1965 – 1970: Дечко Узунов
1970 – 1973: Никола Мирчев
1973 – 1985: Светлин Русев
1985 – 1989: Христо Нейков
1989 – 1992: Иван Гонгалов
1992 – 1996: Борислав Стоев
1996 – 1999: Любен Зидаров
1999 – 2004: Христо Харалампиев
2004 – 2011: Ивайло Мирчев
От 15 април 2011 – : Любен Генов


Любен Генов

Членство и структура

Висш ръководен орган е Общото събрание, което се свиква веднъж на три години от Управителния съвет. В съюза членуват около 3000 художници и критици от всички творчески генерации. Членството е индивидуално и е структурирано в 17 секции: живопис, графика и илюстрация, скулптура, критика, карикатура, рекламен дизайн, сценография, реставрация, монументални изкуства, дизайн, керамика, графичен дизайн, секция „13“ – неконвенционални форми, дърворезба, бижута, текстил, комикс. Всеки художник, член на Съюза, може да се ползва от социалните програми и възможностите за защита на професионалните интереси и авторски права, да участва в различни конкурси, симпозиуми, пленери.


Функции

СБХ подпомага реализацията на творческите проекти на своите членове, осигурява информация за значими събития от национален и международен характер и съдейства за осъществяване на творчески контакти.

СБХ притежава изложбен комплекс за съвременно и класическо българско изкуство – залите на ул. „Шипка“ 6 и салона на галерия „Райко Алексиев“ на ул. „Г. С. Раковски“ 125. Изложбената политика е отворена за идеи и проекти от различен характер. В салоните на СБХ се провеждат различни изложби – самостоятелни, колективни, юбилейни, ретроспективни, гостуващи, а също и авторитетни международни прояви и авангардни форми.

СБХ членува и в международни организации – IAA/AIAP, ICOMOS, Ico-D, International Association of Art Critics (AICA)

https://bg.wikipedia.org/wiki/Съюз на българските художници

Логото на Съюза на българските художници е създадено от художника Стефан Кънчев през 1973. Оттогава то неизменно присъства на всички визуални материали, свързани с дейността на СБХ.

За художника Стефан Кънчев



Стефан Кънчев (1915 – 2001) е пионер на графичния дизайн в България. Той е автор, който печели световна слава и е включен в престижни енциклопедии на графичния дизайн и запазения знак. Японските списания Igarashi и IDEA анализират с респект философията и графичната му изящност. В многобройните публикации в американски, унгарски, немски (Novum Gebrauchsgrafik, Neue Werbung) издания Кънчев представя България като личен знак за талант и професионализъм.

През 1967 е представен на Trademark internationall, Ню Йорк с 23 запазени знака. През 1994 Стефан Кънчев официално е нареден между десетте най-значими графици в света. В Международния център за запазени знаци в Остенде, Белгия, той е нареден до легенди като Пол Ранд и Сол Бас, Юсаку Камемура, Жак Гарамон, Франко Гриняни, Йосиф Мюлер-Брокман, Ян Райлич, Антон Щанковски, Херман Цапф.


Работата на Стефан Кънчев е удивителна смес от космополитизъм и вярност към българското фолклорно изкуство и визуална памет. Запазените му знаци впечатляват с  изобретателните си идеи и своята естетична виртуозност.

„За да доведеш нещата до знак, значи си способен на синтез, за който задължително условие е да познаваш проблема“,
казва Стефан Кънчев, и още:

Приложната графика не е козметичен аксесоар на средата, в която живеем“
Професионалното му развитие започва по трандиционния ред - чирак-калфа-майстор. Син на известен зограф-иконописец от възрожденския град Калофер, той опознава от млад с очите и с ръката си българските декоративни кодове. Работи в екипите на известни български художници още като студент. Към средата на седемдесетте години на миналия век той вече се е превърнал в творец-институция, неоспорим пример не само с естестичния си усет, но и със своята изключителната работоспособност.

Някои от най-популярните логотипи на Кънчев са на TABSO (по-късно авиокомпания „Балкан“), на НДК, на Държавния куклен театър, на „Обществено хранене“, „Петрол“, ЦУМ и, разбира се, на Българска телевизия.


„Каноните остаряват, изостават от динамиката на времето“

Новото го вдъхновява - абстрактното изкуство, оп-арта, след 1960-те това ясно личи в творчеството му - на мястото на по-бъбривата орнаментална ритмика той изгражда графична система със строга конструкция и математическа логика. Графичните винетки и знаци, които той рисува с черка и темпера и днес впечатляват с безупречните си вектори и линии, с геометрични фигури и цветни хармонии, подчинени на безупречен естетически и смислов ред.
„Аз съм за всичко ново. За модерното изкуство. За всички течения, на които времето вдъхва живот.“

Творчество с респектиращ обем

Стотици пощенски марки, книги, плакати, хиляди запазени търговски марки. Новогодишни картички, честитки, рекламни страници, луксозни бланки за писма, етикети, опаковки... Кънчев работи активно – и видимо неуморно – във всички области на графиката. Активен и безкомпромисен е в комисиите, които ръководи в Съюза на българските художници и Центъра за приложна естетика. Критериите му са точно тези, с които се отнася и към собствената си графика – раздвижено и хармонично композиране, адекватност към заданието, грижа за графичния ред и равновесие.


Шрифтовете

Стефан Кънчев познава най-добрите образци в областта на шрифта у нас и в чужбина, използва стиловите характеристики на буквата. Справя се и с трудната задача за съвместяване на латински и кирилски надписи. Създава по неповторим начин нови шрифтове. Българската кирилица дължи много на този майстор, той е актуален и в началото на XXI век. В типографските примери на Кънчев са композирани нови образи, в които съчетанието на знак и типографски елементи са неразделими. Често зрителят дори не усеща, че крайният резултат е  постигнат от буква и изображение – два компонента, нееднородни по своята природа.


Запазеният знак

В България все още се използват многобройни лога на Стефан Кънчев. Телевизионните антени днес са почти забравен спомен от миналото, но създаденото от Кънчев лого на националната телевизия (буквите Б и Т, преплетени като антена) е актуално и разпознаваемо. Знакът на „Петрол“ продължава  да живее със симпатичния змей, макар самата компания да мина през много трансформации; Съюзът на художниците преодолява кризата на прехода под знака на оставеното от Кънчев лого; черноморските курорти и досега използват изработените от него знаци с вплетени по неповторим начин чайки, вълни, птици, геометрични фигури, символ на минималистични хотели. Повечето български издателства носят неговите запазени знаци. Кънчев показва изключителна изобретателност, ползвайки на пръв поглед ограничените възможности на квадрата, кръга, триъгълника.


Компютърът и ръката

Стефан Кънчев знае точно как, а не само какво. Той безупречно строи логата и виртуозните си калиграфии като съчетания от плътно-празно, визуално-асоциациативно, образ-знак.

„Някои мислят, че компютърът ще им свърши всичко. Техниката пести време, да. Но ръката трябва да пипне компютърния проект, да го направи графично.“

https://sbh.bg/bg/za-nas/logo-na-sbh

"Прекрасни дни" - изложба на секция "Живопис" на СБХ - "Рецепта за култура", 14.03.2026

Съюзът на артистите в България (САБ) е творческо-синдикална организация, която представлява интересите на своите членове пред техните работодатели и държавните институции. Седалището на организацията е в София. Членовете на САБ са работещи в театралното и други сродни изкуства.

Сайт на Съюза на артистите в България: https://uba.bg/

Фейсбук-страница: https://www.facebook.com/unionofactorsbg

Членовете на Съюзът на артистите в България придобиват право на колективно членство в Световната федерация на артистите. САБ предоставя представителност и безплатна юридическа защита за членовете си. САБ е основан през ноември 1921 г. под името „Съюз на българските артисти“.

Председатели

Председателите на САБ през годините са:

1921 – 1924: Тачо Танев
1924 – 1925: Кръстьо Сарафов
1925 – 1929: Васил Кирков
1929 – 1932: Георги Стаматов
1932 – 1935: Владимир Тенев
1935 – 1938: Стефан Киров
1938 – 1945: Владимир Тенев
1945 – 1964: Петър Димитров
1964 – 1968: Мирослав Миндов
1968 – 1970: Ружа Делчева
1970 – 1986: Любомир Кабакчиев
1986 – 1989: Цветана Манева
1989 – 1990: Ванча Дойчева
1990 – 2005: Стефан Илиев
2005 – днес: Христо Мутафчиев


Христо Мутафчиев

https://bg.wikipedia.org/wiki/Съюз на артистите в България

Тази информация е от 2021г.


В настоящата 2021 година Съюзът на артистите в България отбелязва 100-годишнината от своето създаване през 1921 г. Тогава е  регистрирано първото сдружение на театрални деятели у нас под името „Съюз на българките драматични и оперни артисти“.  Още през 30-те години на миналия век се създават и секции на цирковите и кабаретните артисти, хористи, балетисти, като оперните артисти и балетистите по-късно се отделят в друго професионално сдружение. Но през последните три десетилетия се появяват и гилдиите на работещите в дублажа, на музикалните артисти, на артистите, занимаващи се със съвременен танц и пърформанс. Вече цял век, като морален и юридически продължител на това дело, САБ се опитва да развива не само синдикална дейност в подкрепа на всички свои членове, но и да работи активно за утвърждаването на сценичните изкуства, допринасяйки за развитието на културните политики в сектора.

Отбелязването на подобен юбилей е значимо събитие, което предполага определен дълг към историята, както и отговорност към настоящите и бъдещите членове на организацията. Още в края на 2020 г. стартира и първата от поредицата дейности, с които екипът на САБ планира да чества годишнината. През месец октомври 2020 г. с публична премиера беше представен забележителен албум с фотографии на едни от най-ярките български актьори, оставили приживе паметни роли в биографиите си.

Изданието, нееднозначно озаглавено ,,100 лица на театъра“, съдържа близо 500 фотографии на страниците си, сред които и непубликувани досега, от емблематични, представителни за актьорите спектакли, в които те са участвали. След дълъг процес на обсъждане, проучване и подбор за първи път тези материали са събрани на едно място. И тук Съюзът като притежател на най-богатия театрален архив в България се оказа основен източник на информация за амбициозния проект. Разбира се, за да се обогати целият спектър на актьорските превъплъщения, към подбраните фотографии са добавени и материали от архивите на Народния театър „Иван Вазов“, Театър „Българска армия“, Сатиричния театър „Алеко Константинов“, Младежкия театър „Николай Бинев“, Театър „София“, Малък градски театър „Зад канала“, Театралната работилница „Сфумато“, Драматичния театър „Стоян Бъчваров“ – Варна, Драматичния театър „Стефан Киров“ – Сливен, Драматично-кукления театър „Иван Димов“ – Хасково, Драматично-кукления театър „Васил Друмев“ – Шумен, както и от личните архиви на Росен Идеалов, Виолета Славова, Елена Русалиева, Спас Спасов и Емилия Драганова.

Подобен проект може да бъде тълкуван и като своеобразен поклон към тези, които не са вече сред нас, но са оставили трайни отпечатъци в основите на професионалния театър в България.

Разбира се, самите фотографии са запечатали само фрагменти от художествените образи на сцената, запомнящи се със своята дълбочина и въздействие върху публиката. Само частично те дават представа за актьорските стилове, за постановъчните ходове, за сценографските решения и костюми.

А сред личностите по тези страници откриваме сто от най-изявените, сто незабравими и непрежалими творци, които продължават да вдъхновяват чрез своите майсторски постижения на  сцената. Сто лица, които ще останат непроменени от времето.

Следващото голямо предизвикателство, което ще отрази юбилеят, е реализацията на дигиталната платформа ikar.uba.bg, в която ще бъдат интегрирани в таймлайн дизайн всички награди на САБ от първата им поява през 1974 г. насам. Новият поддомейн ще бъде свързан с официалния сайт на организацията, но ще работи като напълно независим раздел и ще съдържа интерактивна информация за над 800 награди в различни категории, които са се присъждали в продължение на 47 години. През всички тези години наградите на САБ и други важни за организацията събития са приоритетно отразявани от Българската национална телевизия. Дългогодишното партньорство между двете страни е повод за реализацията на документален филм с работно заглавие „Един век по-късно“, който ще проследи историята на САБ в три последователни периода. Първият – от създаването през 1921 до 1944 г., вторият – периодът по времето на социализма между 1944 и 1989 г., и третият – след политическите промени – до наши дни. Екипът на БНТ ще съдейства и за предоставянето на ценни архивни кадри, в които са отразени ключовите моменти, свързани със Съюза, а  чрез Държавната агенция „Архиви“ ще допълним филма с още по-стари фотографии и документи, от които зрителите ще обогатят представата си относно историята, мисията и цялостната дейност на организацията. Премиерата на филма се очаква да съвпадне с рождения ден на Съюза през месец ноември 2021 г., защото именно през ноември преди сто години е направена неговата регистрация в съда като юридическа фигура.

Екипът е предвидил още връчването на 100 почетни отличия на дългогодишни свои членове, приятели и съмишленици, които в годините са подкрепяли и допринасяли за развитието на САБ.

Съхраняването на театралната памет е сред основните отговорности на Съюза. В тази връзка организацията ще допълни своя архив от портрети на председатели – голяма част от които изключителни дейци, творци, емблематични за сектора личности. Картинната галерия през 2021 г. ще бъде обогатена с портретите на Любомир Кабакчиев (председател в периода 1970–1986 г.), Ванча Дойчева (1987–1990) и Стефан Илиев (1990–2005).

Разбира се, всяка година Софийският театрален салон и Наградите „ИКАР“ се провеждат под определен надслов, свързан най-вече с актуална тема, представена както във визуалните материали към събитията, така и на сцената по време на официалната церемония по връчването на наградите. Тази година темата ще гравитира основно около настоящия юбилей, отчитайки и най-значимите постижения на творците през изминалия сезон, но и ще даде отпечатък в провеждането на всички паралелни събития, съпътстващи програмата на Салона. Традиционната фотографска изложба, която екипът посвещава на годишнина от рождението на даден актьор или режисьор, ще бъде разположена и достъпна на открито, но този път ще представи ключови моменти от историята на Съюза, сред които пленуми, конгреси, събрания, минали годишнини, творчески събития и чествания и др.

Програмата ще предложи още представяне на биографичната книга на актрисата Цветана Манева (също председател на САБ в периода 1986–1987), както и представянето на проекта на фотографа Стефан Н. Щерев „Съвременен български театър“, в който ще бъдат включени изключителни кадри, съхранили в миг въздействащи сцени от спектакли на  режисьорите Явор Гърдев, Мариус Куркински, Галин Стоев, Александър Морфов, Теди Москов, Камен Донев, Иван Пантелеев, Стоян Радев, Диана Добрева, Бина Харалампиева и др.

Поглед към съвременната българска драматургия ще отправим и с реализацията на проекта Streaming generation, в който дебютиращи актьори ще четат публично пиеси или текстове за сцена на номинирани за „ИКАР“ автори от последните няколко години. Проектът ще бъде ръководен от млади, но утвърдени режисьори, чиято задача ще бъде  да изградят художествен образ на публичните четения. Предвидено е събитията да бъдат стриймвани изцяло в онлайн пространството и впоследствие налични със свободен достъп в официалните социални медийни канали на САБ.

Допълнително още творчески ателиета, работилници за деца и младежи, тематични прожекции и др. събития ще оформят цялостния облик на юбилейната програма на Салона.

В края на годината с реализацията на своеобразен театрализиран концерт с участието на актьори и музиканти ще отбележим подобаващо и самия рожден ден.

Всички събития, които ще очертаят тази значима годишнина ще се проведат с изключителното съдействие на Столичната община и Министерството на културата. Не без значение остава и цялата финансова, логистична и медийна подкрепа, която САБ припознава в своите дългогодишни и съвсем нови партньори.

Края на 2021 г. ще очакваме и като надежда за начало на нов период, нов етап от живота на тази организация, навлизане в нов личен век, за да започне отброяването на бъдещето. А дотогава – Честити сто години, Съюз на артистите в България!

https://homoludens.bg/articles/edin-cyal-vek-sajuz-na-artistite-v-balgariya/

Съюзът на българските филмови дейци (СБФД) е творческо-професионална организация, подпомагаща развитието на филмовото изкуство и аудио-визията в България.

Сайт на Съюза на българските филмови дейци: https://www.filmmakersbg.org/bg/

Фейсбук-страница: https://www.facebook.com/UnionofBulgarianFilmMakers/

СБФД представлява своите членове пред български и международни организации, сдружения и фирми, които имат пряко отношение към производството, разпространението и показа на аудио-визуална продукция, защитава интересите на българското кино и аудио-визия.

Съюзът на българските филмови дейци представлява 10 гилдии – на кинорежисьори, кинооператори, кинодраматурзи, актьори, художници, кинокритици, аниматори, композитори и звукорежисьори, монтажисти, юридически, икономически и технически специалисти в областта на киното.

С извоювания си международен авторитет СБФД е приет за член на най-авторитетни международни филмови организации: Международната федерация на филмовите критици (FIPRESCI) – от 1973 г., Федерацията на европейските кинорежисьори (FERA), Международната асоциация на филмовите аниматори (ASIFA) – от 1974 г., Международния център на филмите за деца и юноши (CIFEJ) – от 1984 г.

Устройство

Върховен орган е Общото събрание, което определя основните задачи, насоките и програмата за дейността на Съюза. Между две Общи събрания дейността на СБФД се ръководи от Управителен съвет. Съюзът се представлява от своя председател, избран пряко от Общото събрание. Контролната комисия се избира от Общото събрание и се отчита пред него.

История

Само година след историческата прожекция на братя Люмиер в "Гран кафе" в Париж кинематографът прониква и в България. А и по-нататъшният път на седмото изкуство у нас е маркиран от събития, които малко се различават от станалото в Европа по същото време - чужденци заснемат първите хроникално-документални филми през 1903, около  1905 се появяват първите подвижни кина, в 1908 разтваря вратите си първият кинотеатър - "Модерен театър".

Съюзът на филмопроизводителите създава първообраза на СБФД – Управителен съвет и творчески гилдии по кинопрофесии. С постановление на Министерския съвет от 1948 г. Съюзът е закрит и преобразуван в Дом на киното. Структурата е възстановена през 1954 г. През годините членовете на СБФД са сред най-авторитетните имена в българската режисура, литература, актьорско майсторство, критика и теория, музика и изобразително изкуство.

Награди „Васил Гендов“


От 2022 г. Съюзът на българските филмови ежегодно връчва награди „Васил Гендов“.

От 1975 г. до 1989 г. наградите на СБФД са се определяли от Управителния съвет на СБФД. От 1993 до 1998 г. – чрез гласуване на членовете на СБФД. През 2003 г. се формират два раздела – първият е за игрален, документален, научнопопулярен и анимационен филм, а вторият раздел – наградите по професии.

Съюзът на българските филмови дейци регистрира патентно марката „Българска филмова академия“ (БФА), в съответствие с националните филмови академии в Европейския съюз. Българската филмова академия се провежда ежегодно от 2010 до 2017 г.

https://bg.wikipedia.org/wiki/Съюз на българските филмови дейци


Награди на Съюза на българските филмови дейци “Васил Гендов”, Култура.БГ – 16.05.2022 по БНТ


ЦЕРЕМОНИЯ 2025 НАГРАДИ на СЪЮЗА НА БЪЛГАРСКИТЕ ФИЛМОВИ ДЕЙЦИ „ВАСИЛ ГЕНДОВ“

Съюзът на българските писатели (СБП) е творческо сдружение, създадено на 8 септември 1913 г. с пръв председател Иван Андрейчин. През 1919 г. Иван Вазов приема предложението на ръководството да стане почетен председател.

В различните години СБП издава десетки литературни периодични издания, сред които сп. „Пламък“, сп. „Септември“, в. „Литературен фронт“, в. „Български писател“, в. „Словото днес“, сп. „Съвременник“, сп. „Славейче“, сп. „Факел“, сп. „Картинна галерия“, два бюлетина и др. Към СБП функционира издателство „Български писател“, наложило се като едно от най-големите издателства в България, което издава и преиздава българска литературна класика и публикува произведения на нови български писатели.

Сайт на Съюз на българските писатели: https://sbp.bg/

Фейсбук-страница: https://www.facebook.com/p/100064310516888/

Председатели

От създаването на СБП негови председатели са следните български писатели:

Иван Андрейчин (1913)
Кирил Христов (1914)
Божан Ангелов (1915 – 1919)
Елин Пелин (1920 – 1921)
Михаил Арнаудов (1922 – 1927)
Тодор Влайков (1928 – 1930)
Михаил Арнаудов (1931 – 1934)
Никола Атанасов (1935 – 1936)
Екатерина Каравелова (1935 – 1937)
Добри Немиров (1937 – 1940)
Елин Пелин (1940 – 1941)
Стилиян Чилингиров (1941 – 1944)
Трифон Кунев (1944 – 1945)
Константин Константинов (1945 – 1946)
Людмил Стоянов (1946 – 1949)
Христо Радевски (1949 – 1958)
Георги Караславов (1958 – 1962)
Камен Калчев (1962 – 1964)
Димитър Димов (1964 – 1966)
Георги Джагаров (1966 – 1972)
Пантелей Зарев (1972 – 1979)
Любомир Левчев (1979 – 1988)
Павел Матев (1989 – 1990)
Кольо Георгиев (1990 – 1993)
Николай Хайтов (1993 – 1999)
Никола Радев (1999 – 2003)
Николай Петев (2003 – 2013)
Боян Ангелов (2014 – )


Боян Ангелов

БОЯН АНГЕЛОВ (Боян Ангелов Иванов) е роден на 27 август 1955 г. в гр. Панагюрище. Завършил е гимназия в родния си град през 1973 г. През 1980 г. завършва специалностите философия и българска филология в СУ „Св. Климент Охридски”. Работил е като редактор и главен редактор в столични издания, в Министерството на културата, в Комитета за телевизия и радио, в Българската академия на науките. Завършил е аспирантура в Института за философски изследвания при БАН със защитен докторат на тема „Влияние на античната философия върху Българското възраждане”.  От. 1990 г. е главен редактор на списание „Читалище”, а от 1994 до 2002 г. е заместник председател на Съюза на народните читалища. Председател е на фондация „Читалище-1870”, която от 1999 г. е издател на сп. „Читалище”. През 1994 г. създава издателство „Богианна”, което от 2002 г. е част от Българо-швейцарска академия за художествени науки. От 1998 до 2005 г. живее и работи в Швейцария (Базел и Лозана), където завършва Академията за педагогически науки с признат докторат, специализира и преподава в областите на валдорфската педагогика, гьотеанистическата естетика, социалната педагогика и историята на философските системи.  В момента е преподавател по история на философските системи в Университета по библиотекознание и информационни технологии в София.От началото на 2013 г. е директор на издателство „Български писател”. Автор на 36 поетични книги на български език: „А върху ножа – детелина”(1985, изд. „Народна младеж”), „Животът остава”(1989, изд. „Народна младеж”), „Разрушение на естетиката”(1990, изд. „Сателит-55”), „Тиара”(1991, изд. „Читалище”), „А момичета светят от смях”(1994, изд. „Рал колобър”), „Делтата на другия живот”(1995, изд. „Богианна”), „Скали от вятър”(1996, изд. „Богианна”), “Еос”, (1998, изд. „Български писател”), „Помилване”(2002, изд. „Богианна”) „Цветовете на тъгата”, (2004, изд. „Богианна”), „Поетеон”(2005, изд. „Богианна”),  „Пристанище в средата на душата”(2005, изд. „Читалище-1870”), „Протагонистика” (2005, изд. „Богианна”), „Съзерцание”, 2005, изд. „Богианна”),  „Византийска мозайка”(2007, изд. „Български писател”),  „Отрицание на отрицанието” (2009, изд. „Богианна”),  „Разговор с мълчанието” (2012, изд. „Богианна”),  „Ъндърграунд” (2012, изд. „Богианна”), „Хълмовете нямат полумрак” (2013, изд. „Български писател”), „59 отстояния” (2014, изд. „Български писател”), „Далнина” (2015, изд. „Захарий Стоянов”),, 3х23 Разстояния“ ” (2025, изд. „Български писател”), „Ако изобщо има бряг“ (2025, изд. „Захарий Стоянов”) и др. Автор е на книги с историко философска и литературно – критическа насоченост:  „Образът на съвременника в младата българска и съветска поезия“ – монография(1986, Изд. на ОФ), „Античната философия и Българското възраждане“ – монография (1996, изд. „Богианна”), „Справедливо е българинът да е българин“ – монография (1998, Академично издателство „Марин Дринов), „Очи в очи“ – сборник с кратки очерци /в съавторство/(1998, изд. „Мултипринт”), „Виделина“ – монография (2005, изд. „Богианна”), „Нешо Бончев в контекста на Българското възраждане“ – монография (2009, изд. „Богианна”), „Светлописите на Черновежд“ – монография (2010, изд. „Богианна”) и др. Съставител е на поетични антологии: „Свещникът да свети”, „Озарение”, „Избавление”, „Завинаги с нас”, „България вовек”, „Пеещо дърво“, „България-любов“ и др. Съставител е на „Панагюрска енциклопедия”(2007, изд. „Богианна”) и „Енциклопедия Възрожденски читалища”(2011, изд. „Богианна”). Автор е на сценарии за филми, на критически студии, статии, рецензии, разкази и есета. Негови литературни творби като самостоятелни книги и отделни публикации са превеждани на различни езици: руски, украински, немски, английски, гръцки, шведски, фламандски, сръбски, китайски, френски, италиански, испански, японски, румънски, полски, унгарски, словашки, узбекски, арабски, хинди и др. Превежда от немски, френски, руски и гръцки езици. Член на Съюза на българските писатели и на Съюза на българските журналисти. Носител е на престижни литературни награди: „Николай Гогол“ /Украйна/, Сребърен кръст за чест /Русия/, Вазова награда, награда „Захарий Стоянов“, награда „георги Джагаров“, награда „Евтим Евтимов“. Два пъти е носител на наградата „Златно перо” на Съюза на българските журналисти. Носител на наградата „Цар Симеон огърлие“ на Министерство на културата, на Почетен знак на президента на Република България и др. От 2012 г е директор на издателство „Български писател“, а от 2014 г. – председател на Съюза на българските писатели.

https://bg.wikipedia.org/wiki/Съюз на българските писатели



НЕДЯЛКО ЙОРДАНОВ - РЕЦИТАЛ: 110 ГОДИНИ СЪЮЗ НА БЪЛГАРСКИТЕ ПИСАТЕЛИ

Сдружението на български писатели е основано на 18 февруари 1994 година, за пръв председател е избран писателят фантаст Любен Дилов. Адресът на Сдружението на българските писатели е в София.

Създадено като алтернатива на Съюза на българските писатели (СБП), през 1996 година. Сдружението достига близо 200 членове, приемайки на няколко свои събрания всички значими автори, останали извън Съюза на българските писатели. Но има сравнително ограничена дейност и работи предимно с финансиране по проекти. За няколко години то ползва за офис къщата на улица „Георги Раковски“ №136, където се помещава и музеят „П. К. Яворов“.

Отначало като свой печатен орган Сдружението издава вестник „Литературен форум“, начело на който дълго време е поетът Марин Георгиев. По-късно издава и свой бюлетин, наречен „Сдружение на български писатели“ („повече бюлетин и по-малко вестник, но и повече вестник отколкото списание“).

Сдружението на българските писатели се сдобива с по-широка популярност през 2001 г., когато номинира за генерален директор на БНР поета Иван Бориславов, а след това оттегля предложението си. Скандалът води до перманентна криза в организацията.

След 2000 г. Управителният съвет на Сдружението се състои от Михаил Неделчев (председател), Йордан Попов, Пламен Дойнов, Митко Новков и Емилия Дворянова.

На 23 юни 2003 г. на събрание в Столична библиотека са приети задгранични членове на Сдружението: Мари Врина (Франция), Дьорд Сонди (Унгария), Норберт Рандов (Германия), Войчех Галонзка (Полша) и Димитър Инкьов (Германия). Мари Врина и Дьорд Сонди лично присъстват и приемат грамотите си за членство.

Сдружението обявява годишни награди, чиито носители са Атанас Славов, Кристин Димитрова, Керана Ангелова, Мирослав Дачев, Иван Теофилов, Валери Стефанов и др.

Председатели

Любен Дилов (1994 – 1996)
Иван Теофилов (1996 – 2000)
Михаил Неделчев (2000-)


Михаил Неделчев е роден на 17 юли 1942 г. в София. Завършва 6-о училище „Граф Игнатиев“ и славянска филология и философия в Софийския държавен университет. След неуспешен опит да направи аспирантура в катедрата по теория на литературата, задълго е литературовед и литературен критик на свободна практика. Редактор е във в. „Литературен фронт“ и сп. „Родна реч“. 15 години работи в отдел „Литературно наследство“ на издателство „Български писател“ (1974 – 1990).

Основните интереси на Неделчев са в областта на българската литературна история, текстологията, литературния, политическия и културния персонализъм, геопоетиката и актуалния литературен живот. Дебютира с публикация върху обществената дейност на д-р Кр. Кръстев в сп. „Литературна мисъл“ (1965).

Михаил Неделчев е автор на книги по проблемите на литературната теория и философия на историята, историята на българската култура и литература, историята на новия български демократически преход. Пише и върху проблемите на някои чужди литератури и култури (руска, полска, сръбска и хърватска, френска; автор на студии върху творчеството на Гюстав Флобер).

Някои от изследванията му целят актуализиране на пренебрегнати, забравени или тенденциозно разглеждани в миналото автори. Редактор е на съчинения на български писатели, критици и поети, издадени през 70-80-те години на ХХ в.

https://bg.wikipedia.org/wiki/Сдружение на български писатели

https://bg.wikipedia.org/wiki/Михаил Неделчев

Тук Съюзът ни е представен в социалните си измерения като творческа организация и културна институция. Самосъзнателни сме за това, че социалното е противоречиво, несъвършено и суетно като всичко друго, което се явява и развива. То обаче обслужва организационния ни живот и представя свободния български писател с неговите творби пред широкия интернет свят. Същевременно ние сме самосъзнателни и за това, че всеки свободен писател в духовното си лоно открива своя истински Съюз, подобен на този, който Херман Хесе открива в своето мистично пътуване към Изтока.

Убедени сме и в това, че творчеството е лично вътрешно откритие и постижение. То е личен Път на усъвършенстване и бдение с призив и отзив от свобода за свобода. Ала то е и откровение на Истината, която сама открива гласа Си (Писателя, Поета), стила, формата и съдържанието си, а също и адресата Си (Читателя).

Възроденият Феникс е специалната награда на ССП за цялостно творчество и за принос в развитието на Съюза. Автор на дърворезбата е Момчил Гечев.

УПРАВИТЕЛЕН СЪВЕТ

1. Председател:    Владимир Луков
2. Първи зам. председател:    Лиляна-Цезия Механджиева
3. Заместник председател:    Йордан Василев
4. Секретар:   
Наталия Бояджиева

Членове:
Мария Атлиман
Надежда Радева
Асен Дипчев

СЕДАЛИЩЕ НА СЪЮЗА НА СВОБОДНИТЕ ПИСАТЕЛИ

Гр. София - 1000, ул. "Раковски" № 127, читалище "Славянска беседа", II етаж (за Съюза на свободните писатели)



Поет и писател. Роден е на 2 юни 1949 година в гр. Бяла, област Русе; расте като дете и юноша в село Ценово, Русенско. Завършва география и философия в Софийския университет „Св. Климент Охридски“ (1979 г.).

В младостта си е учител в родното си село и специалист по управление на образованието в гр. Русе. От 1987 г. до 2012 г. работи като старши преподавател по география и философия в Технически университет – София, филиал Учебен квалификационен технологичен център (УКТЦ) – гр. Правец.

Стихове пише и публикува от 1969 г. Изявите му в литературния печат до 1989 г. са свързани предимно с русенските издания за литература и изкуство – вестник и алманах „Светлоструй“.

Представен е като поет в множество поетически сборници и антологии, включително в ретроспективната Антология на Балканската поезия „Светият път“ на известния македонски поет и издател Раде Силян.

Автор е на стихосбирките "Човекът с протези" (1992), "Съгледвачът" (1993), "Безбожни въплъщения" (1999), "Пролом" (2001), "Сверка на сетивата" (2005), "Следи от вятър" (2007), "Зраци" (2009), "Фибри от безкрая" (2011), "Слънчев пояс" (2019), "В ранните зори за двама" (2022) и "Усамотени стихове" (2024).

Автор е и на две стихосбирки, издадени в Република Северна Македония – „Провидения“ (2006), „Слънчев пояс“ (2016).

Има публикувани стихотворения в македонски, френски, испански и мексикански литературни списания.

Пише и проза.

Известен е с белетристичната си книга в два тома „Мястото, откъдето започва безкраят“ (2012 и 2014), а също и с есеистичната си книга „Народът, учителят, писателят“ (2015).

Статии и отзиви за литературното му творчество са писали и публикували известните български литературни критици Константин Еленков, Георги Н. Николов, проф. Константин Попов, проф. д-р Стефан Влахов-Мицов, проф. д.ф.н Симеон Янев, проф. д-р Дора Колева, д.ф.н. Росица Чернокожева (БАН), Александра Юруковска (литературен критик от гр. Скопие), поетът Христо Черняев, писателят Стоян Вълев, театралният критик Крум Гергицов, поетесата Анита Коларова, поетесата и писателката Диана Димих и други.

Носител е на Почетен знак на Министерството на културата „Златен век“ – печат на Цар Симеон Велики – сребърен, с Грамота за принос в развитието и утвърждаването на българската култура и национална идентичност (2018 г.), на Почетна грамота на Съюза на българските писатели за принос към съвременната българска литература (2025 г.) и на три национални награди за литературно творчество на Съюза на свободните писатели.

Отличèн е и с международната Награда „Григор Пърличев“ за превод на поезия.

Включен е в справочниците "Кой кой е в България" (1998), "Кой кой е в българската култура" (1998) и "Атлас на българската литература" (2008).

Член е Съюза на свободните писатели в България от 1992 г.; от 2022 година е негов Председател.

Членува и в Съюза на българските журналисти.

https://svobodenpisatel.org/

Съюзът на преводачите в България е национална неправителствена организация със седалище в София.

Съюзът извършва преводи от и на 46 езика и издава списанието „Панорама“. Девизът на Съюза на преводачите в България е „Безупречна услуга“.

Председател на Съюза е Антония Пенчева.

Сайт на Съюза на преводачите в България: http://www.bgtranslators.org/

Фейсбук-страница: https://www.facebook.com/bgtranslators/

Секции

Съюзът има 4 секции:

Секция „Художествена литература и хуманитаристика“
Секция „Научна и техническа литература" и „Заклети преводачи“
Секция „Синхронен и консекутивен превод“
Секция „Теория, история и критика на превода“

Кои сме ние

Съюзът на преводачите в България (СПБ) е национална неправителствена професионално-творческа организация.

От септември 2022 г. председател на СПБ е Антония Пенчева. В официалния орган на управление, Управителния съвет (УС), влизат още: Иван Попов (заместник-председател), Невена Панова (секретар), Вера Киркова (председател на ХЛХ), Ваня Кашлакева (председател на НТЛ-ЗП), Недялка Чакалова (председател на СК) и Сабина Павлова (председател на ТИК).

СПБ е учреден на 5 юни 1974 г.

СПБ е регистриран през 2001 г. като сдружение за осъществяване на дейност в обществена полза и е вписан в Централния регистър на Министерството на правосъдието.

СПБ обединява преводачи професионалисти от всички видове превод и теоретици на превода.

СПБ е структуриран в 4 секции, според жанровете превод.

СПБ илюстрира професионализма на своите членове и чрез дейността на „Бюро преводи”.

СПБ представя чуждестранната литература в нейните разнообрази модерни и класически проявления, както и изкуството и историята на превода в своето уникално за България списание с издателство „Панорама”.

СПБ е член на Международната федерация на преводачите – ФИТ (Fédération Internationale des Traducteurs).

СПБ е член на Европейския съвет на асоциациите на литературните преводачи - ЕСАЛП (CEATL - Conseil Européen des Associations de Traducteurs Littéraires).

Председатели и форми на организация

1974 г. – Ангел Тодоров
1979 г. – Леда Милева
1989 г. – Найден Вълчев
1991 г. – Александър Миланов
1995 г. – Ганчо Савов
1997 г. – Лидия Паунова
2000 г. – Валентина Бояджиева
2003 г. – Мария Петкова
2010 г. – Емилия Стайчева
2016 г. – Иво Панов
2019 г. – Веселина Райжекова
2022 г. – Антония Пенчева

https://bg.wikipedia.org/wiki/Съюз на преводачите в България

Съюзът на българските композитори (СБК) е сдружение с нестопанска цел, създадено през 1933 г.

Основаното на 12 февруари 1947 г. Дружество на българските композитори и музиковеди е наследник на Дружеството на българските компонисти „Съвременна музика“, което е създадено на 24 януари 1933 г. от големите музиканти Панчо Владигеров, Петко Стайнов, Димитър Ненов, Веселин Стоянов, Андрей Стоянов, Любомир Пипков, Асен Димитров и Цанко Цанков. В Дома на изкуствата и печата в София те изработват устав и избират ръководство на Дружеството. По-късно към тях се присъединяват композиторите Филип Кутев, Светослав Обретенов, Марин Големинов, Парашкев Хаджиев, Асен Карастоянов, Георги Златев-Черкин и др. Поради настъпилите политически промени и установяването на социалистическия режим Дружеството на българските компонисти „Съвременна музика“ прекъсва дейността си през 1944 г.

Като продължител на неговата дейност Дружеството на българските композитори и музиковеди отстоява идеите за съществуването на обществена професионална организация, която обединява и защитава музикалните творци и популяризира българската музика в страната и чужбина. На 17 март 1947 г. то се преименува в Съюз на композиторите, музиколозите и концертиращите артисти. От 1954 г. се обособява като Съюз на композиторите и музиковедите и приема името Съюз на българските композитори.

Негови председатели последователно са:

Любомир Пипков (1947 – 1954)
Филип Кутев (1954 – 1972)
Димитър Петков (1972 – 1980)
Александър Райчев (1980 – 1990)
Парашкев Хаджиев (1990 – 1992)
Лазар Николов (1992 – 1999)
Виктор Чучков (1999 – 2005)
Велислав Заимов (2005 – 2011)
Петър Льондев (2011 – 2014)
Ценко Минкин (от 2014)


Ценко Минкин

Адресът на СБК е София 1000, ул. Иван Вазов №2.

Сайт на Съюза на българските композитори: https://ubc-bg.com/

Фейсбук-страница: https://www.facebook.com/Bulgarian.Composers.Union/

Youtube-канал: https://www.youtube.com/@unionofbulgariancomposers8936

https://bg.wikipedia.org/wiki/Съюз на българските композитори

https://archives.bnr.bg/archives/post/12418/70-godini-ot-uchredyavaneto-na-druzhestvoto-na-balgarskite-kompozitori-i-muzikovedi

Сайт на Българския хоров съюз: https://choirunion-bg.com/

Фейсбук-страница: https://www.facebook.com/bgchoirunion/

Български хоров съюз е юридическо лице с нестопанска цел, неправителствена организация на хоровите колективи в България. Тя е наследник на създадения през 1926 година Съюз на народните хорове, (по-късно Български певчески съюз), чийто Председател от 1933 до 1944 година е големият композитор и общественик акад. Петко Стайнов.

Предметът на дейност на сдружението е осъществяване на музикално-образователна дейност, организиране на художествено-творчески изяви в страната и в чужбина, популяризиране на хоровото творчество от българските автори и на световното хорово творчество, творческа дейност в интерес на развитието на хоровите колективи и на отделните изпълнители, организиране и провеждане на музикално-образователни курсове, конкурси, фестивали и събори, участие в проекти и други.

Членове на „Български хоров” съюз са хорове и музикални деятели от цялата страна. Съюзът организира „Панорама на българското хорово изкуство”, Национална инициатива „България пее” и регионални хорови прегледи. Съорганизатор е в провеждането на редица музикални фестивали. Дейността му се ръководи от Управителен съвет, в който участват активно работещи хорови диригенти и общественици с отношение към хоровото дело.

“Български хоров съюз” е юридическо лице с нестопанска цел, създадено за осъществяване на музикално-образователна дейност. Сдружението осъществява различни по характер дейности: организиране на художествено-творчески изяви в страната и в чужбина; популяризиране на хоровото творчество от българските автори и световното хорово творчество; творческа дейност в интерес на развитието на хоровите колективи и отделните изпълнители; организиране и провеждане на музикално-образователни курсове, конкурси, фестивали и събори; участие в проекти и други.

Целите на организацията са: осъществяване на музикално-образователна и певческа дейност; създаване на условия за развитие на художественото творчество сред младата интелигенция; осъществяване и развиване на контакти между сдружението и други сродни организации в страната и чужбина; организиране на концерти, конкурси и други културни прояви, свързани с хоровото изкуство.

Мисията на Сдружението е съхраняване на хоровите традиции в България, като същевременно се работи за издигане равнището на българските хорови формации; осигуряване на възможности за повишаване и развитие на квалификацията на диригентите чрез организиране на курсове, работни срещи и ателиета; подпомагане на творческия процес в условията на COVID-19 и непредвидени обстоятелства, които пречат на регулярната дейност или поставят в риск участниците.

Екипът на организацията е изграден от доказани професионалисти в сферата на хоровото и оркестровото дирижиране. Всеки един от членовете на УС на БХС ръководи успешно своя хорова формация и/или оркестър, което ги прави информирани и компетентни по въпросите и проблемите на хоровата музика и творчество не само в България, но и по света.

Визията на екипът за бъдещето на организацията е БХС да стане гарант и стожер на хоровото изкуство у нас. Именно съюзът да подкрепя хоровите диригенти в желанието им да работят и да развиват формациите си, да повишават квалификацията си, да надграждат постигнатото и да им помага в намирането и осъществяването на контакти с партньорски и фестивални организации. БХС ще стимулира и създава условия за активна концертна и обучителна дейност на хористи и диригенти, ще работи за връщане на детските и младежки хорове във визитката на всяко българско училище. Това ще доведе до възход и на хоровете от възрастни и ще вдигне нивото им. В настоящия момент една от основните дейности на организацията е да покаже, че хоровото пеене е един от най-успешните инструменти за справяне със стреса и психическото натоварване и да защити правото на хоровете и диригентите да работят в условията на извънредна ситуация.

Елена Шопова

Председател на УС на Български хоров съюз



Елена Шопова е възпитаник на АМТИИ – Пловдив, от класа по хорово дирижиране на доц. Крикор Четинян и класа по класическо пеене на проф. В. Александрова. От 1989 година е втори диригент, а от 1996 и главен диригент на детски хор „Орфей“ – Хасково. За своята творческа дейност е удостоена със „Златна значка“ на БХС и „Златна лира” на СМТДБ. Под нейно ръководство съставът печели награди на конкурси в Превеза, Москва, Пловдив, Панагюрище, Несебър, София, Виена, Даугавпилс и Пекин.
Създател и музикален директор на единствения национален фестивал на коледната и новогодишна песен – Хасково, в рамките на който се провежда и ежегоден конкурс за нова авторска песен, посветена на Коледа, Нова година или зимата. Един от диригентите – създатели на Детският хор на България.
От 2018 година Елена Шопова е член на УС на БХС, а от 2021 година е негов секретар. В момента е  председател на УС на БХС.


100 години Български хоров съюз - памет и бъдеще

Съюзът на архитектите в България (съкратено САБ) е доброволна творческо-професионална организация на архитекти от всякакви сфери. Регистриран е като сдружение с нестопанска цел със седалище в София.

Сайт на Съюза на архитектите в България: https://bularch.eu/

Цел и предмет

Представлява своите членове и защитава техните творческо-професионални интереси пред държавни, общински и международни институции, юридически и физически лица.

Защитава и обединява творческо-професионалните интереси на архитектите и работи за хармоничното и устойчиво изграждане на територията и населените места, развитието на образованието по архитектура и усъвършенстване на нормативната база в областта на архитектурата.

Развива и разширява творческо-професионално сътрудничество с Камарата на архитектите в България (КАБ) и други български, чуждестранни и международни сродни организации в областта на архитектурата.

Утвърждава архитектурата като изкуство, както и ценностите и резултатите на архитектурното творчество.

Утвърждава архитектурата като изкуство, както и ценностите и резултатите на архитектурното творчество.

Да подпомага членовете си при решаване на техни социални проблеми.

За постигане на поставените цели САБ използва следните средства:

Работи за популяризирането на своите цели и задачи и на творческите постижения на членовете си чрез собствени и други обществени и частни средства за масова информация.
На основание чл. 40 от Закона за авторското право и сродните му права консултира и защитава авторските права на своите членове, когато такива права са му предоставени за колективно управление.
Предизвиква и организира публични дискусии и изразява становища по важни за архитектурата и обществото проблеми, свързани с целите на САБ.
Работи за утвърждаване на конкурсното начало като основен принцип при възлагане на архитектурни проекти.
Поддържа, развива и усъвършенства система за информиране на своите членове по проблемите и новостите в областта на архитектурата.
Изгражда система за връзки със своите членове за решаване на творческите и социалните им проблеми.
Разработва програми за квалификация и преквалификация на своите членове.
Съдейства за развитие и усъвършенстване на образованието по архитектура и за навлизане на начинаещите архитекти в професията.
Осъществява съвместни проекти в областта на архитектурата.
Съдейства за развитие на българската култура и архитектура.
Разработва и реализира програми за хармонизиране на архитектурната дейност в съответствие с международните изисквания.
Осигурява условия за отдих и творчество на своите членове в собствени бази.
Предметът на дейност на САБ е:

създаване, разпространение и опазване на културни ценности в областта на архитектурата
организиране на прояви и информиране на обществото за творческите постижения на членовете на САБ в областта на архитектурата
хармонизиране на архитектурната дейност в съответствие със световните стандарти за практикуване на професията
организиране на публични дискусии по важни за обществото и членовете на САБ проблеми на архитектурата и нормативната й уредба
организиране и провеждане на конкурси в областта на архитектурата и премиране на отличените проекти
квалификация и преквалификация на своите членове в областта на архитектурата
съдействие за развитие на образованието по архитектура
консултация и защита на авторските права на своите членове, когато такива са предоставени за колективно управление от САБ
консултира, изработва и изразява експертни становища в областта на архитектурата
документиране и опазване на паметниците на архитектурата.

История

САБ е продължител на творческите традиции и приемник на Българското техническо дружество (основано през 1885 г.) и правоприемник на Българското инженерно-архитектно дружество (основано 1893 г.), на Дружеството на българските архитекти (основано 1926г.), на Съюза на българските инженери и архитекти (основан 1937г.) и на Научно-техническия съюз (за периода от основаването му 1949 до 1965г.) – по отношение дейността на Дружество “Архитектура”.

САБ е член на Международния съюз на архитектите (UIA). Арх. Георги Стоилов е Предизент на МСА- 1985- 1987г. Арх. Методи Писарски е Вице- Президент на МСА за Регион 2- 1972- 1978г. Арх. Истелианна Атанасова е Вице- Президент на МСА за Регион 2- 2021- 2023г.

САБ е член на Архитектурния съвет на Европа (CAE).

САБ е домакин на XI Световен конгрес на Международния съюз на архитектите „Архитектура и отдих“, Варна, България, 1972г.

САБ е съорганизатор на Световно биенале/триенале на архитектурата ИНТЕРАРХ (от 1981г.).

САБ е съорганизатор на участието на Република България във Венецианското биенале по архитектура (от 2008 г., с прекъсвания).

Членство

Членуването в САБ е доброволно.

Член на САБ може да бъде всяко дееспособно физическо лице, което е български гражданин, има диплома за висше образование с магистърска степен и квалификация „архитект” и приема Устава на сдружението.

САБ приема за почетни членове дееспособни физически лица, които имат съществени заслуги за развитието на българската и световната архитектура, по решение на Управителния съвет.

Редовното членство в САБ се придобива по решение на съответното дружество, като копие от протокола се изпраща на Управителния съвет. Кандидатът, отговарящ на условията за членство, отправя писмено заявление до свободно избрано от него дружество на САБ. В заявлението си кандидатът декларира, че е запознат и безусловно приема разпоредбите на устав и посочва дружеството, в което желае да членува. Към заявлението задължително се прилагат и документи, удостоверяващи, че кандидатът отговаря на условията за членство.

Членуването в САБ се установява с регистър на членовете на САБ, който се поддържа от УС и с членска карта.

Всеки член на САБ има право:

1. Да участва в управлението на САБ.

2. Да избира и да бъде избиран в състава на органите на САБ с изключение на членовете на САБ по чл. 19 и 20 от устава.

3. Да получава пълна, точна и навременна информация за дейността на САБ и на дружеството, в което участва.

4. Да прави предложения пред Съвета на дружеството, Управителния съвет, Контролния съвет и Общото събрание на САБ и да ги сезира за пропуски и нарушения в дейността им или на отделни негови членове.

5. Да ползва по ред, установен с правилници, приети от УС, всички придобивки, които САБ осигурява на своите членове, и резултатите от дейността му.

6. Да ползва имуществото на САБ само ако е необходимо и ползването е свързано с упражняване на дейности и функции в неговите управителни органи или ако ползването е възложено с решение на тези органи.

Членовете на САБ са длъжни:

1. да работят за осъществяване на целите и задачите на САБ;

2. да спазват Устава;

3. да изпълняват решенията на Общото събрание, Управителния съвет и Контролния съвет, Общото събрание на дружеството и Съвета на дружеството;

4. да пазят доброто име на САБ и на професията и спазват Европейския деонтологичен кодекс.

5. да плащат редовно членски внос.

За задълженията на САБ членът отговаря до размера на определения членски внос. Членът не отговаря лично за имуществените задължения на САБ. Членските права и задължения, с изключение на имуществените, са непрехвърлими и не преминават върху други лица при смърт, съответно при прекратяване. Изпълнението на неимуществените членски задължения и упражняването на неимуществените членски права не може да се предоставят другиму.

Членството в САБ се прекратява:

1. с едностранно писмено волеизявление до Съвета на дружеството;

2. при смърт или поставяне под запрещение на члена на САБ;

3. при изключване от САБ;

4. отпадане от САБ при невнасяне на членски внос в продължение на дванадесет месеца последователно.

https://bg.wikipedia.org/wiki/Съюз на архитектите в България

Сайт на Съюза на българските журналисти: https://sbj-bg.eu/

Фейсбук-страница: https://www.facebook.com/sbjbg/

Съюзът на българските журналисти (СБЖ) е доброволно сдружение на българските журналисти за защита на техните професионални, социални и синдикални права и интереси. Дейността на Съюза на българските журналисти е насочена към свободното упражняване на правото да се търси, получава и разпространява информация, на правото свободно да се изразява и разпространява мнение, както и към недопускането на цензура.

История

През 1902 г. в София е образувано дружество на българските публицисти. Първото журналистическо сдружение в България е Дружеството на столичните журналисти (1905). Сред неговите председатели са Йосиф Хербст (първи председател), проф. Никола Милев, Христо Силянов, Петко Пенчев, Димо Казасов и др. Дейността на Дружеството е насочена главно към професионалните въпроси и защита на моралните и материални интереси на журналистическата колегия в София – първата стъпка е направена още на 23 февруари 1908 г., когато са основани три фонда: „Пенсионен“, „Подпомагане“ и „Журналистически дом“.

На 18 септември 1920 г. е открит и създаденият от Дружеството Журналистически клуб. Организацията издава „Вестник на вестниците“.

През май 1924 г. се създава още едно журналистическо сдружение – Съюзът на провинциалните професионални журналисти в България. Негов пръв председател е Стоян Никифоров. Целта на този съюз е да организира журналистите от провинцията и да подобри качеството на провинциалния печат. Дейността му е предимно взаимоспомагателна и просветна. Съюзът издава в продължение на две години първото в страната журналистическо списание „Български журналист“ (под редакцията на Лука Говедаров), организира изложби и беседи за печата. Заедно с Дружеството на столичните журналисти организира честване на Деня на печата.

Дружеството на столичните журналисти и Съюзът на провинциалните професионални журналисти в България продължават да съществуват като самостоятелни организации до 24 декември 1944 година. Състоялите се на тази дата общи събрания на двете организации решават да се обединят в Съюз на журналистите в България. На проведеното съвместно заседание на двете организации са одобрени приетите от тях декларации за обединението и е утвърден устав на новата журналистическа организация. За председател на Управителния съвет е избран Петко Пенчев, а за почетен председател – Тодор Павлов.

На 26 май 1948 г. Съюзът на журналистите, Съюзът на периодичния печат и Дружеството на журналистите се обединяват в единна обществена, културно-просветна и професионална организация на работниците от печата, изградена върху принципите на взаимното зачитане на равни права за всички нейни членове и осигуряване на техните професионални интереси – създава се единен Съюз на журналистите в България. За негов председател е избран Енчо Стайков.

В края на 1950 г. Съюзът на журналистите преустановява своето самостоятелно съществуване и се влива в обединения Профсъюз на работниците от просветата, печата и политико-обществените учреждения. На мястото на Съюза на журналистите в България се създава Централен дом на журналистите, който продължава своята дейност до месец юни 1955 година.

На 12 юни 1955 г. отново е учреден съюз на журналистите под наименованието Съюз на българските журналисти, който е продължител на Съюза на журналистите в България. Учредителното събрание приема устава на Съюза и избира Управителен съвет начело с проф. Владимир Топенчаров.

Управление

Върховен орган на Съюза на българските журналисти е Общото събрание. Управителен орган на СБЖ е Управителният съвет. Към 2021 г. председател на УС е Снежана Тодорова, главен секретар е Анна Заркова, а членове на УС са Антоанета Титянова, Благой Цицелков, Борислав Костурков, Велиана Христова, Георги Калагларски, Дарина Маринова, Дияна Желязкова, Екатерина Кючукова, Eми Мариянска, Ивайло Диманов, Лозан Такев, Марияна Бояджиева, Павлета Давидова.

Председатели на Управителния съвет на СБЖ

Информацията в списъка подлежи на допълване.

Александър Ангелов (1994 – 2002)
Милен Вълков (2002 – 2011)
Снежана Тодорова (2011 –)


Снежана Тодорова

Членство

Член на Съюза на българските журналисти може да бъде български гражданин, който не по-малко от две години упражнява журналистическа професия, приема и спазва Устава на СБЖ и приетите от Общото събрание на сдружението Правила на журналистическа етика.

В Съюза на българските журналисти могат да членуват и:

специалисти, упражняващи журналистическа и медийна дейност, медийни специалисти и преподаватели в областта на журналистиката;
журналисти, преминали на друга работа, които имат минимум десет години членство в СБЖ;
юридически лица не могат да бъдат членове на Съюза на българските журналисти.

https://bg.wikipedia.org/wiki/Съюз на българските журналисти


Прави ми впечатление, че сайтът на СБЖ е откровено русофилски, а председателят на съюза Снежана Тодорова е председател и на Координационния съвет „България-Русия“ 

Ето за пример една статия на Снежана Тодорова на официалнмия сайт на СБЖ:

https://sbj-bg.eu/article/details/64671

Първият том на историята обхваща периода от 1913 г., когато е създаден Писателският съюз, до 1944 г. Вторият - времето от 1944 г. до ден-днешен. Към него е включен и списък на 1440 от съюзните членове от създаването на организацията досега. Изданието съдържа подробeн летопис за дейността на СБП - устави, протоколи, документи, писма, стенограми, други материали, свързани със 100-годишното съществуване на най-масовия писателски съюз.
След представянето на книгата се състоя рецитал, в който участваха поетите Петя Цолова, Анибал Радичев, Иван Есенски, Евстати Бурнаски, Пламен Киров, Георги Константинов, Велин Георгиев, Тодор Биков, Матей Шопкин, Боян Ангелов, Георги Драмбозов, Юлия Пискулийска, Виолета Станиславова, Лъчезар Еленков, Петър Андасаров, Боян Бойчев, Атанас Звездинов, Елена Алекова, Павел Славянски, Петър Анастасов, Нико Стоянов, Трендафил Василев, Венцеслав Пейков, Красимир Петров, Орфей Петров и др.


Издател    Български писател
Брой страници    448
Година на издаване    2013
Корици    твърди
Език    български
Тегло    607 грама
Размери    15x21

https://www.helikon.bg/185164-Istoriq-na-Syiuza-na-bylgarskite-pisateli-I-chast-(1913-1944).html



Издател    Български писател
Брой страници    616
Година на издаване    2013
Корици    твърди
Език    български
Тегло    788 грама
Размери    15x21

https://www.helikon.bg/185165-Istoriq-na-Syiuza-na-bylgarskite-pisateli-II-chast-(1944-2013).html