Театралното изкуство въ България

[Hatshepsut]

Кой е Идеал Петров: Откъде произлиза родният жаргон

Кой е Идеал Петров: Откъде произлиза родният жаргон

Всички сме чували за израза "Как си ? - Идеал Петров!" Може би обаче малко са се замисляли откъде произлиза този жаргон.

Идеал Петров е бил не просто реален човек, а личност с богата биография и със завидна популярност. И макар днес името му да се използва като жаргонен израз, доста хора не знаят, че той е бил уникален актьор със съдба достойна за приключенски роман. Когато чуят Идеал Петров хората във Варна имат различни представи.

А Идеал Петров е реален човек и е един от най-изявените български актьори от средата на 20 век. За да научим повече се срещаме с Алексей Идеалов - 88-годишният син на Идеал Петров.
"Публиката много го обичаше. Баща ми беше актьор, който като излезеше и запълваше сцената с присъствието си. Няма значение каква роля играе", спомня си синът.

Какво е правил Идеал Петров преди да стане любимец на публиката - никой не знае. "Знам само, че е бягал с приятеля си с турски кораб от военен съд. Бил е известно време моряк на този турски кораб. От него пък бяга в Одеса - 1920 г. Бил е в червената армия, без оръжие да хваща. Междувременно е боледувал от холерина, от която е оздравял благодарение на шепа боб и една люта чушка, колкото и да звучи смешно и неправдоподобно, но е точно така", разказва Идеалов.

И не случайно някои определят съдбата на Идеал Петров като достойна за приключенски роман.
"Предлагали са му да остане в Москва. Той обаче отказал и се върнал с приятеля си в България през Румъния, където биват хванати, въдворени в концентрационния лагер край Дунав и където изкарват 6 месеца", разкри Алексей.

А след като се завръща у нас, след редица премеждия започва и истинската му актьорска кариера в общинския театър на Варна, който днес носи името на Стоян Бъчваров. "Днешните артисти не могат да си го представят, защото сега условията са други. Едно време са правили не 1-2 постановки, ами по десетина, че и повече на сезон", смята той.

И така Идеал Петров играе повече от 400 роли в театрите в цялата страна. Голяма част от тях заедно със своята съпруга - Роска Петрова. "Тя също много е била добра актриса, но не е толкова известна като баща ми със своето име Идеал, което е станало нарицателно. Те са цял живот - 54 години заедно. Това е актьорско семейство. Вкъщи се говореше за театър, за изкуство" ,споделя синът им.

Изкуството по онова време обаче не е било от най-безопасните. "В Хасковския театър при едно представление трябвало да се произведе изстрел. Те се произвеждали в театъра с халосни патрони, но по невнимание този, който произвежда изстрела, го улучва в краката и двата му прасеца са разкъсани. Тези патрони бяха дървени отпред. И е имало опасност и да му ампутират краката. По едно чудо го спасяват", разкрива синът му.

Освен в театъра Идеал Петров бил търсен и от киното. "Първият път, когато го поканиха, отиде. В "Хитър Петър" игра пашата и като се върна, каза "Втори път никакво кино. Това не е работа. Ще ме карат аз 10 пъти да повтарям една и съща реплика - 1,2,3 дубъл - а, без мене!" Колкото пъти го каниха, отказваше категорично. Той беше театрален актьор", допълва Алексей Идеалов.

Никой обаче и до ден днешен не може да каже как се е появил жаргонният израз, носещ името на популярния актьор. "Някъде началото на 50-те години, тук във Варна за първи път, когато чух "Идеал Петров". Пред мен са го казвали без да знаят, че ми е баща", отбеляза той.

А в сърцата на неговите близки и на хората, които го познават той ще остане като - Безумно честен, прям. Не се съобразяваше с никого. Казваше това, което мисли. Той просто беше авторитет - обичан и уважаван от гражданите на Варна", завършва синът му.

https://nova.bg/

[Hatshepsut]

Бърнард Шоу и Джон Малкович обърнаха Сливнишката епопея в комедия


Джон Малкович

Шоу и Малкович се гаврят с героичното ни минало. Сръбско-българската война от 1885 г. е обърната в комедия. Храбреците, които защитиха обединеното отечество, обличат костюмите на смехотворни персонажи. "Новото гробище над Сливница" е поругано

Росен Тахов

Труд

 

Един скандал тече в храма на Мелпомена. Пиесата "Оръжията и човекът" на световния класик Бърнард Шоу. Режисьор е Джон Малкович, който минава за жив класик. В Народния театър с името на родолюбеца Иван Вазов ще се играе антибългарски водевил.


Шоу и Малкович се гаврят с героичното ни минало. Сръбско-българската война от 1885 г. е обърната в комедия. Храбреците, които защитиха обединеното отечество, обличат костюмите на смехотворни персонажи. "Новото гробище над Сливница" е поругано.


На 26 ноември 1893 г. Шоу отбелязва в дневника си: "Започната нова пиеса – романтична пиеса." Идната пролет "Оръжията и човекът" е почти готова, остава само да се ситуира мястото на действието. "Търсех война за основа – разказва авторът. – Е, аз съм абсолютен невежа по отношение на историята и географията, така че пообиколих приятелите си и ги разпитах знаят ли за някои войни. Те ми разказаха за няколко, от Троянската до Френско-пруската."


Бърнард Шоу се спира на Сръбско-българската от 1885 г., която му рекламира фабианецът Сидни Уеб. Сръбски или български обаче да са декорите на сцената? Драматургът първо избира комшиите, но после се мести у нас. Защото друг информатор му дава битови сведения за България. Това е Еспер Серебряков, командвал Дунавската флотилия и живял в Русе.


По негови указания сценографията наподобява "Криворазбраната цивилизация". Обзавеждането на една стая е наполовина нашенско и наполовина "алафранга". Тук автентичното приключва, за да даде простор на фантасмагориите. Майор Сергиус Саранов е български кавалерист и сливнишки герой. С вихрена атака разбива сърбите, като пренебрегва руските си командири. Такива няма, защото бившите освободители изтеглят своя офицерски корпус от младата ни войска. В нея най-високият чин е капитан.


Майор Петков, в чийто дом се развива действието, също е участник във войната. Той е съпруг на Катерина и баща на Райна. Госпойцата е годеница на Сергиус, който кой знае защо носи име с латинско окончание. Капитан Блънтчли пък е швейцарски наемник в сръбската армия. Обитателите на алпийската федерация традиционно са платени войници из Европа и комшиите са купили един.


След поражението Блънтчли е преследван от нашите, които според Шоу са "страшно пияни и подивели". Прониква в дома на Петкови и моли Райна за помощ. Оказва се, че той не воюва с патрони, а с шоколад. Сега паласките му са празни, защото е изконсумирал съдържанието. Райна го черпи с бонбони. "С пълнеж! Вкусно!", облизва се чужденецът.


Райна се хвали на Блънтчли, че само тяхната къща впечатлява с два ката прозорци и вътрешни стълби. "Стълби! Колко чудно! Живеете в истински лукс, млада госпожице", възкликва швейцарецът. "Знаете ли какво е библиотека?", пита го тя.


"Библиотека? Стая, пълна с книги?", опитва се да налучка той. "Да – потвърждава любителката на литературата. – Ние имаме такава. Единствената в България." После добавя, че всяка година ходят в Букурещ за оперния сезон, а тя е прекарала цял месец във Виена.


Когато Блънтчли иска да си измие ръцете, Райна го уверява: "Не си мислете, че съм изненадана от вашата постъпка. Българите с истинско добро положение – такива като нас – си мият ръцете почти всеки ден."
Според Бърнард Шоу хигиената е разделителната линия между цивилизованите народи и "варварите", както ни нарича. Колкото повече се миеш, къпеш и плацикаш, толкова си по европеец.

 

У нас обаче имало сериозна съпротива срещу сапуна. Равна на тази, с която срещаме врага по редутите на Сливница.

На кафе и цигара майор Петков коментира:
"Не са на добро тези нови обичай. Всичкото това миене не може да е добре за здравето: не е нормално. Имаше един англичанин във Филипополис (Пловдив), който се миеше със студена вода всяка сутрин, след като стане. Отвратително! Всичко това идва от англичаните – климатът им ги мърси толкова много, че постоянно се мият. Виж баща ми! Цял живот не се е къпал и живя до 98 – най-здравият човек в България. Не ми е дерт да се умия веднъж седмично за пред хората, но всеки ден си е направо смешно."
С подигравката на Шоу мърлявият българин концептуално влиза в рецепцията на англосаксонците към нас.

 

По-късно Чърчил ще заяви: "Не уважавам народ, който си честити банята!"
Премиерата на "Оръжията и човекът" е на 21 април 1894 г. в лондонския театър "Авеню". Тук избухва и първият скандал. При една подигравка с "българската нация" актьорът по инерция произнася "английската". "У-у-у!", дюдюка чистоплътната публика. Скандалът винаги е реклама и пиесата се играе с успех следващите седмици.


През 1903 г. цензурата забранява комедията във виенския "Бургтеатър". Намира я неудобна заради Илинденското въстание. Ние се намесваме в разправиите след Първата световна война. Тогава преживяваме катастрофа и националното самочувствие на българина е особено чувствително.


През 1921 г. наши студенти освиркват комедията в Берлин и Виена. И в двата случая протестите започват при сцената с библиотеката. "Позор! Позор" – скандират оскърбените. – Прекратете представлението! Няма да търпим това, във войната ние бяхме съюзници на Германия и Австрия!"
В Берлин спектакълът временно е прекратен, а във Виена е свален от репертоара.


През 1924 г. в германската столица отново се готвят да вдигнат завесата с конфликтната пиеса. Българската легация моли директора на театъра да не рискува, защото нашите студенти са на щрек. Той отказва, но нарежда в текста да бъдат направени "някои съкращения". След постановката Бърнард Шоу обвинява българите в липса на чувство за хумор. Не били способни да се надсмиват над себе си.


Ирландецът не е чел фейлетоните за Бай Ганю, които се появяват точно по времето на "Оръжията". Дори да ги е чел, тази класическа самоирония не се вписва в неговата схема. Защото Ганю Балкански демонстрира зрелищно къпане във Виенската баня!


Проблемът на Шоу е, че се гаври с национални герои. Все едно от вицеадмирал Нелсън, изгубил окото си в битка, да направиш шут, който намига на публиката. През 1885 г. стотици българи загиват в защита на Съединението.


Сега директор на Народния театър е някой си Васил Василев. Мелпомена ще го запомни с две неща. Плювнята по Александър Морфов и прегръдката с Джон Малкович. Тайна е какъв хонорар му е платил.

https://epicenter.bg/article/Barnard-Shou-i-Dzhon-Malkovich-obarnaha-Slivnishkata-epopeya-v-komediya/365917/6/0

[Hatshepsut]

От нашата Download-секция може да свалите Списание ЛИК - БТА (юли 2023), брой посветен на „Варненско лято“ на театралната сцена:

https://bg-nacionalisti.org/BNF/index.php?action=downloads;sa=view;id=7076

... а също и броят от декември 2024г., посветена на 120 години Народен театър „Иван Вазов“:

https://bg-nacionalisti.org/BNF/index.php?action=downloads;sa=view;id=8590

[Hatshepsut]

„Да почистим паметта за българския театър“ вече е традиция. 💐
Инициативата „Да почистим паметта за българския театър“, организирана от Съюза на артистите в България и НАТФИЗ "Кръстьо Сарафов" в сътрудничество със Столична община, е много повече от доброволческа акция. Тя е първи истински урок по уважение – към корена, към традицията, към онези, които са превърнали театъра в съдба.
Зам.-ректорът по художествено-творческата дейност проф. Пенко Господинов и колеги от Съюза на артистите в България приветстваха студентите, които на 3 ноември в рамките на два часа разчистиха гробните места в старата алея на творците. Там почиват легендарни имена – Апостол Карамитев, Маргарита Дупаринова, Стоянка Мутафова, Григор Вачков, Спас Джонев, Константин Кисимов, Панчо Владигеров, Невена Коканова, Кръстьо Сарафов и още много бележити артисти.

От ФБ страницата „Съюз на артистите в България“

[Hatshepsut]

В град Шумен преди 169 г. е било ПЪРВОТО ТЕАТРАЛНО ПРЕДСТАВЛЕНИЕ в БЪЛГАРИЯ - „Михаил Мишкоед" от Сава Доброплодни.
До 1898 год. театралните представления в Шумен са се играли в старата читалищна сграда.

Специално за целта е поръчана театрална завеса, която е най-старата в страната и в момента се съхранява в Читалище “Добри Войников” – Шумен.
Тя е изработена през 1898 год. от виенските художници Макс Хагендоф и Водянски. Изобразява картини от древната гръцка митология – богът на времето Хронос и музите на различните изкуства около течаща вода, символизираща времето.
Завесата е била действаща до 1966 година.

От ФБ страницата InfoSpravka.com