Български Националистически Форумъ

Испанската кухня се състои от голямо разнообразие от ястия, които са резултат от различия в географията, културата и климата. Тя е силно повлияна от продуктите на моретата, заобикалящи страната и отразява дълбоките средиземноморски корени на страната. Дългата история на Испания с различни културни влияния е довела до уникална кухня с буквално хиляди рецепти и вкусове, характерни за Средиземноморската кухня.

Основни съставки на испанската кухня

Значителна част от испанската кухня произхожда от еврейските и мавърските традиции. Маврите имат силно влияние в Испания в продължение на много столетия и някои техни ястия се ядат в Испания и в наши дни. Но и свинското месо е много популярно и в продължение на векове яденето на свинско е било също и показване на християнския етнос или лимпиеса де сангре, тъй като то не е употребявано за храна от евреите и мюсюлманите. Няколко местни хранителни продукти от Северна и Южна Америка са донесени в Европа през Испания и един съвременен испански готвач не може без картофи, домати, чушки или боб. Те са някои от основните влияния, които отличават испанската кухня от средиземноморската, с която тя има много общи похвати и храни.

Съществена съставка в истинското испанско готварство е зехтинът, тъй като Испания произвежда 44% от маслините в света.

Ежедневните ястия, ядени от испанците в много области, все още много често се приготвят по традиция ръчно, от пресни съставки, купувани всеки ден на пазара. Тази практика се среща по-често в селските райони и по-рядко в големите градски райони като Мадрид, където супермаркетите започват да изместват откритите пазари. Но дори и в Мадрид храна може да се купи от кварталните магазинчета, хляб от „панадерията“, месо от „карнисерията“ и т.н.

Популярен обичай при ядене в заведение е да се сервират „тапас“ (мезета) с питие (херес, вино, бира и др.). На някои места като Гранада тапас се предлагат безплатно с питието и поради това са станали много известни. Трябва да се отбележи, че почти всеки тапас-бар сервира нещо за ядене безплатно при поръчване на питие.

Традиционно известно е „чуро“ с чаша гъст топъл шоколад, в който да се топи чурото. „Чурериите“ или заведенията, които сервират чурос се срещат навсякъде.

Както в много страни, кухните в различните райони на Испания се различават чувствително, въпреки че всички имат определени общи черти като:

Използване на зехтин за мазнина при готвене, а също така и суров.
Използването на софрито (доматен сос) като начало за приготвянето на много ястия.
Използването на чесън и лук като основни овкусители.
Обичаят да се пие вино с яденето.
Сервирането на хляб с повечето ястия.
Яденето на салати, особено през лятото.
Яденето на парче плод или млечен продукт за десерт. Десерти като торти и други сладкиши обикновено се използват при специални поводи.

Типични ястия

Сред множеството рецепти, които съставят различните кухни в Испания, няколко могат да се разглеждат като общи за всички или почти всички райони на Испания, въпреки че за някои от тях се знае, че произлизат от конкретни места и те се свързват с тези места. Примери са картофената тортиля, гаспачо, паеля, яхнии, мигас, наденици (ембутидо, чорисо, морсиля), хамон серано и сирена. Има също много ястия с боб, нахут, леща, зелен боб. Супите са в много регионални варианти. Хлябът, който има много форми и различни разновидности във всеки регион. Регионалните различия не са толкова големи при испанските торти и десерти: флан, кремове, мляко с ориз („ароз кон лече“), торихас, чурос и мадленки са най-представителните примери. Други са:

• Ароз а Ла Кубана

Ароз а Ла Кубана е ястие типично за Куба и Испания.

Основните му съставки са бял ориз, чесън, зехтин, дом. сос, яйце, банан, босилек.

Приготвя се като в тенджера се сварява ориза с малко вода, лъжица зехтин и 2 – 3 скилидки чесън. Вари се в малко вода, до омекване. В тиган се запържва в зехтина чесън и доматен сос, подправени с босилек. Правят се няколко яйца на очи. Сервира се в дълбока чиния белия ориз, полят с доматения сос и едно яйце. Може да се добави пържен банан.


• Косидо (вид яхния от месо и нахут)

• Чорисо (пикантна наденица)

Чорисо, наричано също и чоризо (на испански: chorizo; на галисийски: chourizo; на португалски: chouriço; на каталонски: xoriço) е пикантен колбас (наденица) от свинско месо, произхождащ от Испания и Португалия. Чорисо е изключително популярен и в Мексико, Аржентина и други страни от Латинска Америка.

Основна подправка за приготвянето на чорисо е червеният пипер, който придава на колбаса специфичен вкус и червеникав цвят. В латиноамериканските страни вместо червен пипер често използват чушки чили. Месото обикновено се нарязва на по-едри парчета, но в някои райони се смила на ситно.

Най-често чорисо се предлага за продажба сушен или пушен. Използва се за приготвяне на сандвичи, като добавка към различни ястия, а може и да се пече на скара или барбекю и да се сервира самостоятелно.


• Чулетиляс (агнешки пържоли на скара)

• Гаспачо (студена супа от домати и други зеленчуци с кротони)

Гаспачо (на испански: gazpacho) е испанска студена доматена супа, която е много популярна в по-топлите райони през лятото. Обикновено е лютива, но има и по-мек вариант.

Както в художествената литература, така и в действителност, се срещат конфузни ситуации, в които някой човек с претенции е ставал за смях, настоявайки да му стоплят изстиналата супа.

Гаспачото се приготвя от домати, зелени чушки, краставици, листа от кориандър, чесън, лук, люта чушка, нарязани ситно, подправени със сол и черен пипер, (балсамов) оцет, зехтин и размесени с вода с лед. Може да се добавят и трохи от сухар за сгъстяване.

Обикновено към гаспачото се сервират отделно и допълнително нарязани зеленчуци (домат, зелена чушка, краставица) и крутони за гарниране.


• Фабада астуриана (боб яхния)
• Хамон серано (cured ham)
• Лечасо асадо (агнешко печено)
• Марискос (морски дарове)

• Паеля (ориз с шафран, зеленчуци и месо)


Паеля (на каталонски: paella) е ястие с ориз, произлизащо от Валенсия, където го ядат особено в неделя и на празника Фаи (Les Falles или Las Fallas, произнасяно съответно „файес“ или „фаяс“). Има много разновидности паеля с различни съставки.

Името „paella“ означава „тиган“ на валенсиянски (на латински: patella). Но ястието е станало толкова популярно в испанския, че думата „paellera“ сега се използва почти изключително за „тиган“, а „paella“ почти изключително за ястието.

Трите основни съставки на паелята са ориз, шафран и зехтин. Обикновено се гарнира със зеленчуци и месо или морски храни.

• Пескаито фрито, маринована панирана пържена риба, типична за Малага и западна Андалусия
• Тортиля де пататас испанска тортиля с яйца и картофи

• Турон, десерт с бадеми и мед, типичен за Коледа


Турон (исп. turrón) представлява сладко тесто, което се приготвя чрез термична обработка на мед (или захар), към него се добавят печени и белени бадеми. Може по избор да се добави и белтък, за да се превърне в емулсия. След това тестото се омесва и по традиция обикновено му се придава правоъгълна или кръгла форма. Основните производствени центрове в Испания са разположени в провинциите Аликанте, Валенсия и Лерида. Приготвянето на турон е концентрирано при производството на традиционни сладкиши в Хихона, Касинос и Аграмунт – Каталония, един от вариантите му е с бадеми (от там и популярното му наименование турон дуро – твърд) или турон от Хихона, който е със смелени бадеми и с консистенция на паста (от там и популярното наименование турон бландо –мек). И двата варианта са част от сладкишите, които се консумират на Коледа в Испания.

• Тортас де асейте от Севиля, тестяно изделие със зехтин

• Каламари (пържени калмари)

https://bg.wikipedia.org/wiki/Испанска кухня

https://bg.wikipedia.org/wiki/Турон

https://bg.wikipedia.org/wiki/Паеля

https://bg.wikipedia.org/wiki/Чорисо

https://bg.wikipedia.org/wiki/Гаспачо

https://bg.wikipedia.org/wiki/Ароз а Ла Кубана

Националното знаме на Испания е официален символ на страната и според чл. 4.1 на Испанската конституция е съставено от три хоризонтални ивици – червена, жълта и червена, като жълтата ивица е два пъти по-широка от червените. В лявата част на жълтото поле може да се добавя и гербът на Испания. Отношението ширина към дължина е 2:3. Знамето е прието на 29 декември 1978 г.

История

Съвременното знаме на Испания се появява през 1785 г., определено чрез декрет от краля на Испания Карлос III, за да се използва от флотата на страната и да отличава испанските кораби от тези на Франция, Неапол и Сицилия. Тъй като кралете на Испания са от династията на Бурбоните, до средата на XVIII век флотата на Испания използва знаме с бял цвят – цвета на Бурбоните. В същото време, голяма част от владетелите на други страни в Европа (Франция, Неапол, Тоскана и Сицилия) са от същата династия, което води до объркване при морските битки, породено от факта, че повечето флотилии плават под еднакви знамена. Поради тази причина, Карлос III нарежда използването на ново знаме, което има същата форма като настоящото.

Знамето определено през 1785 г. е използвано главно във флотата, а за граждански цели е използвано друго знаме, състоящо се от пет хоризонтални ивици – жълта-червена-жълта-червена-жълта в отношение 1:1:2:1:1. По време на войната за независимост срещу Наполеон, знамето на флотата придобива популярност и сред сухопътните войски, в които има голям брой моряци. Приемането на флага на флотата за общ на цялата испанска войска става през 1843 г., а по-късно се превръща и в национално знаме.


По време на втората република, цветът на долната лента на испанското знаме е заменен с виолетов. След идването на власт на Франко, Испания приема отново традиционното червено-жълто знаме, като към него се добавя герб на фона на орел.


Дизайн

Знамето на Испания се дефинира официално в Конституцията на Кралство Испания от 1978 г. както следва:

Чл. 4.1 Знамето на Испания се състои от три хоризонтални цветни полета: червено, жълто и червено, жълтото поле е два пъти по-широко от всяко червено поле.

Формата и размерите на знамето са установени с кралски декрет 1511 от 1977 г., който определя следното:

Гербът на Испания е с височина 2/5 от ширината на знамето и фигурира от двете страни
Когато знамето е в стандартни пропорции, дължината му е 3/2 от ширината, централната ос на герба е разположена към носещата част на разстояние 1/2 от ширината на знамето
Ако знамето е в нестандартни пропорции, гербът е разположен в центъра му
Точните цветове са установени с кралски декрет от 27 февруари 1981 г.

https://bg.wikipedia.org/wiki/

Гербът на Испания е официалният герб на държавата. Утвърден е на 5 октомври 1981 година. Същият герб се намира и на националното испанско знаме. Гербът е съставен от щит, на който се намират символите на кралството. Над щита е кралската корона. От двете страни има по един стълб, които символизират географията на Испания (Херкулесовите стълбове, т.е.Гибралтарския проток). На червена лента е написано мотото: Plus Ultra.

https://bg.wikipedia.org/wiki/Герб на Испания


История


https://en.wikipedia.org/wiki/Coat_of_arms_of_Spain

„Кралският марш“ (на испански: Marcha Real) е националният химн на Испания. Той е един от само четирите национални химна в света (заедно с тези на Босна и Херцеговина, Косово и Сан Марино), който няма официални текстове (въпреки че в миналото е имал текстове, но те вече не се използват). Основава се на музиката на песента „Гренадирският марш“ (La Marcha Granadera).

История

През 1770 г. крал Карлос III приема La Marcha Granadera като официален химн, който започва да се изпълнява по време на всички официални церемонии. Тъй като той постоянно се изпълнява по време на събития, на които присъстват членове на кралското семейство, испанците започват да го смятат за свой национален химн и го наричат „Кралският марш“. По време на Втората република „El Himno de Riego“ (Римският химн) става национален химн вместо „Кралският марш“. Въпреки това, в края на Гражданската война Франсиско Франко възстановява „Кралският марш“ като национален химн. След като крал Хуан Карлос I идва на власт и Конституцията е приета през 1978 г., на маестро Франсиско Грау е възложено да създаде нов аранжимент на химна, който се използва и днес, а името „Марш на гренадирите“ е заменено с настоящото.

През октомври 1997 г. „La Marcha Real“ е одобрен за национален химн на страната.

https://bg.wikipedia.org/wiki/Химн на Испания




'Marcha Real' - National Anthem of Spain

Каталонският език (самоназвание: català, произнесено [kətəˈɫa] или [kataˈla]) е романски език, говорен от около 11 милиона души (за 6.5 млн. – роден, за 5 млн. – втори или трети език) в Испания, Франция, Андора, Италия и други.

Има сходство с френския, италианския и испанския език. Майчин език е на около 6 500 000 души. Официално включва в себе си три ясно обособени диалекта: каталански (català), валенсиански (valencià) и балеарски (balear), които се говорят съответно в провинциите Каталония (включително в областта Русийон, намираща се в Южна Франция и граничеща с испанската провинция Каталония), Валенсианска област и Балеарските острови, а също така и в град Алгеро на остров Сардиния, Италия.

Писменост

Както останалите романски езици, каталунският език се изписва с латиница, като освен стандартните двадесет и шест букви използва и някои специални символи. Стандартизирането му е сред темите, обсъждани по време на първия Международен конгрес по каталунски език, проведен през октомври 1906 г. в Барселона. По-късно, през 1913 г., филологическата секция на Institut d'Estudis Catalans (Институт за изследване на каталунския език) публикува Normes ortogràfiques (Правописни правила) под ръководството на Антони Мария Алковер и Помпеу Фабра.


В употреба още са и комбинациите на буква с ударение: À à, É é, È è, Í í, Ï ï, Ó ó, Ò ò, Ú ú и Ü ü, както и Ç ç (което не се брои като отделна буква). K k and W w се използват само в заемки. Освен в заемки, буквите Q q and Y y се срещат само в диграфите /qu/, /qü/ и /ny/. Y се е използвала до установяването на официалния правопис през 1913 г., когато е заменено с I, с изключение на диграфа /ny/ и заемките от чужди езици. В някои каталунски фамилни имена буквата y е запазена, заедно с диграфа ch (използван само в крайна позиция и произнасян като /k/), напр. Pinyol (бълг. произношение: Пиньол), Salarich (бълг. произношение: Саларик).


Learn Catalan alphabet

Фонетика


https://bg.wikipedia.org/wiki/Каталонски език

https://www.omniglot.com/writing/catalan.htm

Cara al Sol - Falangist Anthem | 1936 Original

El Generalísimo - Francoist Spanish Song