Български Националистически Форумъ

На територията на България се срещат постоянно 33 вида Влечуги. Сред тях са 4 вида костенурки, представители на 2 семейства, 16 вида змии от 4 семейства и 13 вида гущери от 4 семейства. Освен тях два вида змии (степна усойница и аспида) не са наблюдавани от 30-те години на 20 век и се смятат за изчезнали в България, а от два вида морски костенурки (зелена морска костенурка и карета) са намирани само отделни екземпляри, случайно навлезли в Черно море през Босфора.

Най-скоро откритият вид е черновратата стрелушка, която е регистрирана за пръв път на територията на страната през 1979. Съществува известна възможност в бъдеще да бъдат наблюдавани и видовете Eremias argutas (гущер, срещащ се в Северна Добруджа) и Vipera xanthina (отровна змия, срещаща се в Беломорска Тракия).

Списък на видовете гущери

Семейство Anguidae -- Слепоци
род Anguis -- Слепоци
Anguis fragilis -- Слепок (Крехар)
род Ophisaurus -- Змиегущери
Ophisaurus apodus -- Змиегущер (Жълтокоремен гущер, Жълтокоремник)

Семейство Gekkonidae -- Геконови
род Cyrtopodion
Cyrtopodion kotschyi (Cyrtodactylus kotschyi) -- Балкански гекон (Нощен гущер)

Семейство Lacertidae -- Същински гущери (Гущерови, Гущери)
род Lacerta -- Гущери
Lacerta agilis -- Ливаден гущер
Lacerta praticola -- Горски гущер
Lacerta trilineata -- Ивичест гущер
Lacerta viridis -- Зелен гущер
Lacerta vivipara -- Живороден гущер (Планински гущер)
род Ophisops -- Змиеоки гущери
Ophisops elegans -- Змиеок гущер
род Podarcis -- Стенни гущери
Podarcis erhardii -- Македонски гущер
Podarcis muralis -- Стенен гущер
Podarcis taurica -- Кримски гущер

Семейство Scincidae -- Сцинкови
род Ablepharus -- Късокраки гущери
Ablepharus kitaibelii -- Късокрак гущер

https://bg.wikipedia.org/wiki/Влечуги в България



Стенният гущер (Podarcis muralis) е вид гущер, широко разпространен в Европа. Достига дължина от 20 cm.

Разпространение и местообитания


Стенният гущер е разпространен в Средна и Южна Европа с изключение на южните части на Пиренейския полуостров. На север ареалът му достига до южните части на Белгия и Холандия, Западна и Южна Германия, Словакия, Унгария и Централна Румъния до делтата на Дунав. В България се среща в цялата страна до надморска височина 1400 m, по изключение до 2100 m (връх Вежен).

Стенният гущер живее само в скалисти терени, включително изкуствени, като железопътни и пътни насипи, подпорни стени, кариери и други.

Поведение

Стенният гущер е активен през деня и се храни главно с насекоми. Зимува в кухини между камъните, като при топло време излиза да се припича и през зимата. Снася 2 – 6 яйца в началото на лятото. Малките се излюпват 50 – 60 дни по-късно и не се отличават по оцветяване от възрастните.

https://bg.wikipedia.org/wiki/Стенен гущер



Окраската на гърба варира от светло до тъмносива, често кафява, изпъстрена с неправилно разположени тъмни точки и чертички. По средната гръбна линия чертичките образуват надлъжна напрекъсната или слабо прекъсната ивица. Гушката при женските е жълтеникава, а при мъжките - портокаленочервена. Коремът е сребристобял или жълтеникав до огненочервен. Най-често огненочервен е при мъжките индивиди. На дължина достига до 20см. Стенният гущер е широко разпространен и е добре познат в цялата страна. Обитава скалисти и силно припечени места, лишени от растителност. Може да се види по зидове, каменни стълби на жилищни постройки по селата и пр. В южните скалисти склонове на планините се среща до 1900м. надморска височина. Той е бързо подвижен гущер, особено след като се напече на слънце. Катери се с лекота по отвесни скали и при опасност се скрива в скалните цепнатини. Зимува в кухини между камъните, като при топло време излиза да се припича и през зимата. За този гущер е много характерно бързото откъсване на опашката при опасност. Това е биологично приспособление. Откъснатата опашка подскача и привлича нападателя и гущерът може да избяга. На мястото на откъснатата опашка израства нова, но тя никога не достига дължината на предишната. Такава регенерирала опашка няма прешлени. В зависимост от местата, където се срещат - по-ниски или по-високи, размножаването му е през май-юни. Женската снася 2-6 яйца в края на лятото. Малките се излюпват 50-60 дни по-късно и не се отличават по оцветяване от възрастните. Храни се главно с дребни насекоми и по-рядко с охлювчета и червеи.

https://zasei.me/index.php?topic=234.0

Балканският гекон (Cyrtopodion kotschyi), наричан също нощен гущер, е вид гущер. Видът не е застрашен от изчезване. Той е единственият представител на семейство Геконови (Gekkonidae), срещащ се в България.

Разпространение и биотоп


Балканският гекон е разпространен в южната част на Апенинския полуостров, южните и източни части на Балканския полуостров, по островите в Източното Средиземноморие, в южните части на Крим, западните части на Грузия и Армения, средните и южни области на Турция, в Сирия и Палестина. В България се среща до надморска височина 450 m, като са представени три подвида:

C. k. bibroni – в Петричко-Санданската котловина
C. k. rumelicus – около Пазарджик, Пловдив и Асеновград
C. k. danilewskii – в Югоизточна България и по Черноморието до Варна на север

Балканският гекон е предимно синантропен вид – живее най-вече в селищата. Обитава планини, възвишения, склонове, храсталаци, крайбрежия и плажове.

Начин на живот

Балканският гекон е активен през нощта, като през деня се крие в пукнатини, покриви, и други части на сградите. Добре се катери по гладки повърхности и рядко слиза на земята. Храни се с насекоми и дребни паякообразни. Женските снасят най-често по две яйца в началото на лятото.

https://bg.wikipedia.org/wiki/Балкански гекон



Наричан също и нощен гущер. Дължината на тялото му достига до 8-9см. Тялото му е светлосиво до кафеникаво, по-рядко тъмносиво или почти черно.  Гърбът е с няколко W-образни напречни тъмни ивици, редуващи се с по-светли. Корема е бял, жълт или оранжев, без петна. Опашката му е къса, заоблена и покрита с остри люспи. Главата е заоблена, с големи изпъкнали очи. Крайниците са дълги, с дълги гъвкави пръсти и остри нокти, които помагат на гекона да се катери. Балканският гекон е активен през нощта, като през деня се крие в пукнатини, покриви, и други части на сградите. В България се среща до 450 мнв. Обитава най-вече селищата.  Добре се катери по гладки повърхности и рядко слиза на земята. Женските снасят в началото на лятото по 2 яйца, в редки случаи и само по 1 яйце. Храни се с насекоми и дребни паякообразни. Издава слаб писукащ звук. Може да променя нюансите в оцветяването си в зависимост от заобикалящата среда, физиологичното си състояние и при среща със себеподобни.

https://zasei.me/index.php?topic=234.0

Змиегущерът (Ophisaurus apodus; наричан също жълтокоремен гущер и жълтокоремник) е вид гущер, достигащ на дължина до 150 cm. Той е най-големият гущер, срещащ се в България, а и в цяла Европа.

На външен вид змиегущерът прилича на змия. Краката са труднозабележими – задните достигат дължина от няколко милиметра. Главата му не е отделена от тялото и е почти толкова висока, колкото и широка. За разлика от змиите има на главата си две ушни трапчинки, а очите му са снабдени с клепачи. Цветът му е кафяв, по-светъл по корема и главата. Малките са светлосиви, с по-тъмни ивици, и придобиват окончателния си цвят, когато достигнат дължина около 40 cm. Кожата има пръстеновидни гънки, които му придават вид на гигантски земен червей.

Разпространение

Змиегущерът се среща от крайбрежните части на Балканския полуостров, Южна Украйна и Русия през Кавказ, Мала Азия и Близкия Изток до Средна Азия.

В България змиегущерът е разпространен в югоизточните части на страната – Източните Родопи, долината на Тунджа, Сакар и Странджа и в няколкокилометрова ивица по черноморското крайбрежие до Шабла на север. Изолирани находища има в долината на река Русенски Лом. В миналото е наблюдаван и в Петричко-Саданската котловина, но днес се смята за изчезнал оттам. (Среща се в южните склонове на Беласица в района на ез. Керкини). Змиегущерите в България са от подвида O. a. thracius.

Змиегущерът предпочита скалисти терени, обрасли с храсти и треви. През лятото се крие в по-сенчести места, като гори или дерета.

Поведение

Змиегущерът се храни главно с охлюви и едри насекоми, по-рядко с дребни гущери и гризачи и малки на гнездящи по земята птици. Понякога негова плячка стават дори малки змийчета. Размножава се, като снася яйца.

Макар че е по-бърз от повечето змии и гущери, при опасност змиегущерът не бяга, а се опитва да се прикрие, поради което е лесно да бъде заловен. При това той никога не хапе, а само върти бронираната си опашка, която е покрита с твърди рогови ръбести люспи.

https://bg.wikipedia.org/wiki/Змиегущер



  Жълтокоремникът е безкрак гущер, познат още като змиегущер. Той е най-големият гущер, срещащ се в България, а и в цяла Европа. Достига дължина до 150см. На външен вид змиегущерът прилича на змия. За разлика от змиите обаче има на главата си две ушни трапчинки, а очите му са снабдени с клепачи. От двете й страни се забелязват малки зачатъци от крайници, които са труднозабележими - задните достигат дължина от няколко милиметра. Той има характерни кожни гънки от двете страни на тялото, които започват зад главата и достигат до опашката. Гърбът на възрастните индивиди е кафяв с маслинен оттенък, а младите са светлосиви с тъмни напречни ивици и придобиват окончателния си цвят, когато достигнат дължина около 40см. Коремът е по-светъл. Жълтокоремникът е най-дългият гущер у нас. Най-едрият екземпляр уловен у нас има дължина 144см. Жълтокоремникът обитава скалисти терени, редки храсталаци с висока трева, синори, лозя и др. Той е дневно животно. За укритие използва най-често дупки на гризачи, камъни, местата на изгнили корени и дървета и др. През лятото се крие в по-сенчести места, като гори или дерета. У нас се среща по цялото Черноморие и в Югоизточна България до Харманли. Като се има предвид общото му разпространение, приема се, че този гущер е източносредиземноморски елемент в нашата фауна.

 Размножава се през пролетните месеци. Женската снася 8-10 яйца под сухи треви и листа. Храни се с дребни охлюви, които поглъща с черупката, насекоми, гущери, понякога мишки и др. Въпреки големите си размери жълтокоремникът не е опасен. Никога не прави опит да хапе, а само върти бронираната си опашка, която е покрита с твърди рогови ръбести люспи.

https://zasei.me/index.php?topic=234.0

Късокракият гущер (Ablepharus kitaibelii) е вид дребен гущер от семейство Сцинкови (Scincidae), разпространен в Югоизточна Европа и Близкия изток, включително и в България. Достига дължина около 15 cm. Краката му са къси и при нужда от бързо придвижване ги притиска към тялото си и се движи като змия с извивки на цялото тяло. На цвят е медночервен, по-тъмен отстрани. Клепачите са неподвижни.

Разпространение и биотоп


Късокракият гущер се среща в по-голямата част от Балканския полуостров до Босна на запад и южните части на Румъния на север. Разпространен е и по островите в Източното Средиземноморие и Близкия изток от Синайския полуостров до Сирия и Армения. Среща се и в област в Унгария и Южна Словакия, изолирана от останалия ареал. В България е разпространен в отделни откъснати популации в по-голямата част от страната на надморска височина до 1100 m.

Късокракият гущер предпочита сухи слънчеви тревисти местности с редки храсти или дървета.

Начин на живот

Късокракият гущер е активен по здрач, когато лови насекоми, паякообразни и дребни охлюви. Живее главно на земята и не обича да се катери. При сухо и горещо време се крие под камъни и опадали листа. Женските снасят по 2 до 4 яйца с диаметър около 5 mm.

https://bg.wikipedia.org/wiki/Късокрак гущер[url]



Късокракият гущер е вид дребен гущер и достига дължина около 15см. Краката му са къси и при нужда от бързо придвижване ги притиска към тялото си и се движи като змия с извивки на цялото тяло. Тялото му е покрито с керемидообразно подредени, заоблени люспи с еднаква големина на гръбната и коремната страна. Окраската е с бронзов оттенък. Оцветяването на гушата варира от бяла до бледосива. Гърдите и корема са бели, сиви, бледо или по-интензивно оранжеви. Клепачите са неподвижни. Долната страна на опашката варира от гълъбовосива до стоманеночерна. Младите гущерчета не се различават по окраска от възрастните индивиди. В България е разпространен в отделни откъснати популации в по-голямата част от страната до към 1200м. надморска височина. Късокракият гущер предпочита сухи слънчеви тревисти местности с редки храсти или дървета. Пролетно и есенно време е активен почти целодневно (без най-горещите часове). Активен предимно по здрач, когато лови насекоми, паякообразни и дребни охлюви. Живее главно на земята и не обича да се катери. При сухо и горещо време се крие под камъни и опадали листа. Женските снасят по 2 до 4 яйца, като инкубационния период на яйцата продължава до 3 месеца.

https://zasei.me/index.php?topic=234.0

Слепокът (Anguis fragilis), наричан още и крехар, е вид безкрако влечуго, външно много напомнящо на змия, въпреки че всъщност принадлежи към подразред Гущери (Sauria).

Слепокът достига дължина около 50 cm, рядко до 65 cm. Отличава се от змиите по наличието на клепач, който може да покрива окото, и по преливането между главата и тялото. Кожата е гладка, люспите не се застъпват и, за разлика от змиите, слепокът я сменя на парчета, а не цялата наведнъж. Освен това езикът му не е раздвоен, както при змиите.

Разпространение и биотоп


Слепокът е разпространен в почти цяла Европа, с изключение на северната част на Скандинавския полуостров, Ирландия, югоизточните части на Пиренейския полуостров и средиземноморските острови. На изток ареалът му достига до река Тобол, среща се и в Мала Азия, Кавказ и Северозападен Иран. В България е разпространен в цялата страна, с изключение на областите с интензивно земеделие и в планините над 2000 m надморска височина.

Слепокът се среща в разнообразни терени, най-често в редки гори, ливади, скалисти местности. Важно за него е да има възможност за полуподземен живот – натрупани камъни, пънове, сипеи, почвени кухини.

Поведение


Слепоците са активни през деня и обичат да се припичат на слънце. Хранят се с охлюви и червеи. Известни са със своето дълголетие – в природата достигат възраст около 30 години, а на затворено – до 54 години.

Подобно на повечето видове гущери, слепокът може да откъсне опашката си без сериозна вреда за своето здраве, откъдето идва и името му крехар. Това му помага да се спаси от повечето хищници, които след опит да го заловят остават само с опашката му в ноктите си. Опашката израства отново, макар и най-често с по-малък размер.

Друга интересна особеност на слепока, рядка сред влечугите е, че е живороден. През август-септември женските раждат по десетина малки. Те първоначално са сребристи, като постепенно до третата си година придобиват окончателния си цвят.

Подвидове

Слепокът има два подвида:

• Обикновен слепок (Anguis fragilis fragilis Linnaeus, 1758) – среща се в по-голямата част от Европа
• Колхидски слепок (Anguis fragilis colchicus Nordmann, 1840) – среща се в Югоизточна Европа, Кавказ и Иран

Колхидския слепок се отличава по разделечените префронтални щитчета, наличието на ушен отвор и по-честото наличие на сини петна, особено при мъжките.

В България се срещат и двата подвида, като колхидският е обичаен за равнините с надморска височина под 550 m, най-вече в източната част на страната.

https://bg.wikipedia.org/wiki/Слепок



Крехарът е безкрак гущер, външно много наподобяващ на змия. Отличава се от змиите по наличието на клепачи, които могат да покриват очите, и по преливането между главата и тялото. Кожата е гладка, люспите не се застъпват и, за разлика от змиите, слепокът я сменя на парчета, а не цялата наведнъж. Това прави повърхността на тялото му гладка и лъскава. Освен това езикът му не е раздвоен. Окраската му е тъмнокафява с бронзов оттенък. При мъжките индивиди по гърба се виждат синкави петна. Младите екземпляри са по-светли, понякога до сребристи. Затова на някои места у нас този гущер носи името "стоманенка". На гърба има две надлъжни тъмни ивици, близо една до друга. Очите са много малки - при доближаване не бяга, затова е наречен "слепок". При хващане тялото се втвърдява и навива.


 На дължина достига около 50см. и рядко до 65см. Среща се в цялата страна до 1900м. надморска височина. Обитава разнообразни терени, най-често в редки гори, ливади, скалисти местности. Важно за него е да има възможност за полуподземен живот - натрупани камъни, пънове, сипеи, почвени кухини. Слепоците са активни през деня и обичат да се припичат на слънце. Крехарът е яйцеживороден, т.е. оплодените яйца се задържат в яйцепроводите на женската до пълното развитие на зародишите. Женската ражда през юни 8 до 12 малки, годни за самостоятелен живот. Малките първоначално са сребристи, като постепенно до третата си година придобиват окончателния си цвят. Известни са със своето дълголетие - в природата достигат възраст около 30 години, а в плен - до 54 години. Подобно на повечето видове гущери, слепокът може да откъсне опашката си без сериозна вреда за своето здраве, откъдето идва и името му "крехар". Това му помага да се спаси от повечето хищници, които след опит да го заловят остават само с опашката му в ноктите си. Опашката израства отново, макар и най-често с по-малък размер. Храни се предимно с голи охлюви, червеи, стоножки и различни насекоми. Не хапе.

https://zasei.me/index.php?topic=234.0

Ливадният гущер (Lacerta agilis) е вид средноголям гущер, разпространен в големи части от Евразия, включително и България. Той достига на дължина 25 cm, има светъл корем и тъмна ивица по гръба. Мъжките са по-тъмни на цвят, а през размножителния период стават яркозелени. Има няколко подвида, които значително се различават по окраската си.


Разпространение


Ливадният гущер се среща в обширна област от умерения пояс на Азия и Европа. На запад ареалът му достига до Централна Франция и южната половина на Великобритания, на север – до Южна Швеция и района на Санкт Петербург, на изток – до Байкал и западните области на Китай, а на юг – до Алпите, средните части на Балканския полуостров, Кавказ и северните брегове на Каспийско море, Аралско море и Балхаш.

В България ливадният гущер се среща главно в западните части на страната, до надморска височина 2200 m. Ливадните гущери от Западна България вероятно са от подвида L. a. bosnica. Има тяхна популация и в Добруджа и по североизточното черноморско крайбрежие. Извън тези места, в Източна България се срещат само отделни екземпляри.

Поведение

Ливадният гущер е активен главно през деня. Крие се под камъни и пънове и в дупки на гризачи, като и сам прокопава тунели. Храни се с едри насекоми, най-често – скакалци. През юни-август снася от 4 до 8 (рядко до 15) яйца, а малките се излюпват след 55 – 65 дни.

https://bg.wikipedia.org/wiki/Ливаден гущер


Окраската на ливадния гущер варира силно. Най-често гърбът е сив до кафяв. По отношение на окраската се различават три основни форми. Първата е характерна с три ясно очертани бели надлъжни ивици на гърба напречно, стъполовидно разположени тъмнокафяви до черни правоъгълни или ъглести петна. Такива гущери се срещат във Витоша, Рила, Осогово и Родопите. Другата форма е изумруденозелена окраска на гърба. Светлите ивици и тук са ясно изразени. Гущерите с такава окраска се срещат из високите полета. Гущерите от последната форма имат по-светлокафява окраска на гърба. Те се срещат в Североизточна България - Добруджа и Варненско. Мъжките индивиди са по-тъмни на цвят, а през размножителния период стават ярко зелени. На дължина достига до 25см. Ливадният гущер обитава ливади и затревени места или сухи варовити терени. В планините се среща до 2200м. надморска височина. Освен в споменатите по-горе места може да се намери още и в Средна гора и Странджа. Крие се под камъни и пънове и в дупки на гризачи, като и сам прокопава тунели. Размножаването в планините е през втората половина на юни или началото на юли, а в по-ниските места - по-рано. Женската снася 3-15 яйца в зависимост от размерите на гущера. Продължителността на инкубацията зависи от температурата. При по-ниска температура протича за около 60 дни. Ливадният гущер е активен главно през деня. Храни се с различни видове насекоми, паяци, стоножки, гъсеници, скакалци, понякога дребни охлювчета и др.

https://zasei.me/index.php?topic=234.0

Зеленият гущер (Lacerta viridis) е вид едър гущер, срещащ се в голяма част от Европа, където често може да бъде видян да се припича на скали или поляни. Достига на дължина до 35 cm, като опашката може да заема 2/3 от нея.

Мъжките зелени гущери имат по-голяма глава и равномерно зелено оцветяване с малки петна, по-изразени по гърба. Гърлото им е по-синкаво, отколкото при женските. Женските са по-тънки и имат по-равномерно оцветяване, а често и две до четири светли ивици, оградени с черни петна.

Разпространение и биотоп


Зеленият гущер е разпространен в ивица, пресичаща средната част на Европа от северния край на Пиренейския полуостров до централна Украйна. Среща се в Южна Европа, по-голямата част на Франция, западните, южните и югоизточните части на Германия, в Швейцария, Австрия, Чехия, Словакия и в Карпатите. Разпространен е и в най-северозападните части на Мала Азия.

В България се срещат два подвида – L. v. viridis в западната част на страната и L. v. meridionalis в Североизточна България и Тракия. На много места живеят едновременно представители и на двата подвида. Срещат се в цялата страна до надморска височина 1200 m, рядко до 1700 m в южните части на Пирин. Най-едрият екземпляр намерен в България е с дължина от 38 cm.

Зеленият гущер предпочита сухи и слънчеви места – скалисти терени и поляни, понякога обраснали с храсти или редки гори.

Поведение

Зеленият гущер се храни с насекоми, червеи, дребни гущери и дори мишки. В началото на лятото женската снася между 5 и 13 обли яйца с големина до 18 mm. Малките се излюпват след 2-3 месеца и първоначално са кафяви и с дължина 3-4 cm.

При опит за залавяне зеленият гущер хапе силно, но не е отровен и не може да причини големи вреди на човек.

https://bg.wikipedia.org/wiki/Зелен гущер



Окраската на зеления гущер варира в зависимост от възрастта и от условията на живот. В различните части на страната е различни. Младите са сивокафеникави със светли точици. С израстването те позеленяват, особено мъжките, които придобиват яркозелен цвят на гърба с черни или жълтеникави точки и петна. Женските също са зеленикави, но понякога се срещат и кафеникави. Често по гърба им се забелязват надлъжни светли ивици. При мъжките коремът е яркожълт,  гърлото тъмносиньо, а при женските коремът е бял, а гърлото бяло или жълтеникаво, по-рядко синкаво. На дължина достига до 38см., като опашката може да заема 2/3 от нея. Зеленият гущер е широко разпространен и добре познат в нашата страна. Обитава синури, редки храсталаци, каменисти места, обрасли с висока тревиста растителност и др. В сутрешните часове излиза по открити места и се пече на слънце, а често се катери по храстите. В планините може да бъде намерен до 1700м. надморска височина. При опасност и през нощта се крие най-често в дупки на гризачи, под корените на храстите и др. В по-южните райони на страната размножаването започва през май, а в по-северните - през юни. В началото на лятото женската снася между 5 и 13 яйца. Малките се излюпват след 2-3 месеца и първоначално са кафяви и с дължина 3-4см. Броят на яйцата зависи от размерите на женската. Храни се с бръмбари, мухи, мравки, паяци, дребни гущери и дори мишки. При опит за залавяне зеленият гущер хапе силно, но не е отровен и не може да причини големи вреди на човек!

https://zasei.me/index.php?topic=235.0

Живоро̀дният гу̀щер (Zootoca vivipara), наричан също планински гущер, е най-широко разпространеният вид в семейство Гущерови. В Европа се среща почти навсякъде освен в голяма част от територията на Италия, Гърция и Иберийския полуостров. Това е влечугото, чийто ареал достига най-далеч на север.

Описание

Живородните гущери имат издължени тела и къси крака. Имат груби люспи, чийто цвят по гърба варират от сиво и кафяво до бронзово и зелено. Обикновено мъжките гущери са по-тъмни от женските гущери. Те имат редове от бели петна отстрани, които се сливат в една линия, както и една черна линия по целия гръбнак. Живородните гущери също така имат голям брой черни петна, рапръснати по цялото тяло. Мъжките имат оранжеви или жълти коремчета с черни петънца, а женските имат кремави или бели коремчета. При гущерите, както и при други влечуги, колкото по-ярка е окраската, толкова по-отровно е самото влечуго.

Живородните гущери могат да достигнат до 18 cm на дължина, но обикновено са дълги между 10 и 16 cm.

Разпространение и местообитания


Живородните гущери са разпространени в Централна и Северна Европа, но отсъстват от фауната на средиземноморските страни и областите около Черно море. Срещат се и в Северна Азия, като това е най-разпространеният гущер в северните региони. В Ирландия например това е единственото влечуго. Разпространен е до Сахалин и Хокайдо на изток. В южната част от ареала се среща само във високите части на планините.

В България живородният гущер живее в изолирани популации във високите планини над 1200 m надморска височина и е смятан за глациален реликт. Среща се в Рила, Витоша, Пирин, между върховете Миджур и Тодорини кукли и Баба и Мазалат в Стара планина, както и във високите части на Родопите (в района на Смолян, Чепеларе, Доспат и Батак).

Живородните гущери предпочитат влажни места в близост до водоеми. Живеят на различни места, включително в гористи местности, блата; в равни местности, обрасли с ниски храсти; в пясъчни дюни, живи плетове от ниски дървета, мочурища и бунища.

Хранене и поведение

Хранят се с насекоми, паякообразни, охлюви и дъждовни червеи. Те зашеметяват плячката си като я разтърсват и после я поглъщат цялата.

Живородните гущери са активни през деня и прекарват сутринта и следобеда като се пекат на слънце или сами, или на групи, но не и когато горещината е непоносима по пладне. Те търсят храна, когато телесната им температура достигне 30 °C. Добри плувци са и се гмуркат под водата, когато са застрашени. За да заблудят неприятелите си, при опасност гущерите се разделят с опашките си. През нощта или когато са изплашени, те се подслоняват под дънери, камъни или опадали листа. В южните части на ареала са активни през цялата година, а на север зимуват в периода октомври–март, често на групи, и понякога излизат от зимния сън за кратко време, когато времето временно се затопли.

Размножаване

След като излязат от зимен сън, мъжките бранят размножителните си територии от другите мъжки. Чифтосването става през април-май.

Въпреки че в най-югозападните части на ареала живораждащите гущери снасят яйца, за вида е характерна неговата способност да ражда малките си, откъдето идва и името му. Малките прекарват над 3 месеца в яйчните мембрани в тялото на женската, от които обикновено излизат, когато тя ражда. Те обаче могат да останат в яйчната мембрана няколко дни, преди да излязат на бял свят, използвайки главите си, за да пробият мембраната. През юни–септември женската ражда от 3 до 12 гущерчета, а след този период те не получават родителски грижи. Малките се хранят активно от раждането си и бързо се разпръскват. Мъжките и женските стават полово зрели на около 2 и 3 години съответно.

Защита

Живородните гущери са широко разпространени и по принцип не са смятани за застрашен вид.

https://bg.wikipedia.org/wiki/Живороден гущер



Живородния гущер, наричан също планински гущер, има издължено тяло и къси крака. Окраската на гърба на живородния гущер е червеникавокафява или жълтеникавокафява до сива или сивокафява. За този вид е характерна една тъмна до черна ивица, понякога леко прекъсната, която се наблюдава по средната надлъжна гръбна линия. Отстрани на тази линия има по една бяла ивица. Коремът при мъжките е зеленикавожълт, синкавозелен или огненочервен, а при женските - жълт до бледопортокалов. При гущерите, както и при други влечуги, колкото по-ярка е окраската, толкова по-отровно е самото влечуго. На дължина достига до 10-16см., но някои индивиди достигат и до 18см. Живородният гущер е планински вид. Среща се високо в планините - не по-ниско от 1300м. и до 2900м. надморска височина. Срещат се и на самия връх Мусала, на Рила, Витоша, Родопи, Стара планина и рядко в Пирин. Обитава предимно влажните алпийски ливади, крие се в тревата и в дупки на гризачи. Понякога излиза на открити места, за да се грее на слънце. Добри плувци са и се гмуркат под водата, когато са застрашени. За да заблудят неприятелите си, при опасност гущерите се разделят с опашките си. Подвижността им е твърде слаба. В южните части на ареала са активни през цялата година, а на север зимуват в периода октомври–март, често на групи, и понякога излизат от зимния сън за кратко време, когато времето временно се затопли. След като излязат от зимен сън, мъжките бранят размножителните си територии от другите мъжки. Размножаването е в края на април и началото на май. Оплодените яйца се задържат в яйцепроводите над 3 месеца до пълното развитие на малките. Този престой на яйцата в тялото на майката зависи от температурата на външната среда. Малките се раждат към края на юни до началото на септември. Те са напълно развити и могат сами да търсят храната си. В зависимост от размерите на женската, тя ражда от 2 до 12 малки. Мъжките и женските стават полово зрели на около 2 и 3 години съответно. Храната на живородния гущер е сравнително разнообразна. Той улавя дребни насекоми, малки охлювчета, гъсеници, дребни земни червеи и др. Те зашеметяват плячката си като я разтърсват и после я поглъщат цялата.

https://zasei.me/index.php?topic=235.0

Змиеокият гущер (Ophisops elegans) е вид гущер от семейството на същинските гущери.

Описание

Гърбът на младите е светлосив с тъмни напречни ивици, а на възрастните е кафяв с маслинен оттенък. Коремът е по-светъл. Той е сравнително дребен - на дължина достига 15 см. Очите му са изпъкнали и за разлика от останалите гущери са без клепачи, както при змиите, откъдето идва името му.

Разпространение и местообитания

Разпространен е от северозападните части на Индия до южните и източни части на Средиземноморието. Среща се в Пакистан, Иран, Ирак, Йордания, Сирия, Ливан, Израел, в Кавказкия регион (Азърбайджан, Армения, Грузия), Турция, Кипър, Западна и Източна Тракия и островите в Егейско море, в Египет, Либия и Алжир.

В България се среща подвидът O. e. ehrenbergii, който е открит в няколко находища в Източните Родопи – при селата Мандрица и Меден бук. В миналото е намиран и около село Мезек.

Змиеокият гущер предпочита скалисти терени с тревиста и рядка храстова растителност.


Поведение

Основната храна на змиеокия гущер са насекомите. В края на юни женските снасят по 3 до 5 обли яйца с големина около 10 mm. В някои райони е наблюдавано и повторно снасяне.

https://bg.wikipedia.org/wiki/Змиеок гущер

Македонският гущер (Podarcis erhardii) е вид гущер, срещащ се в южната част на Балканския полуостров, включително и в България.

Разпространение и местообитания

Македонският гущер е разпространен в южните части на Балканския полуостров, от Северен Пелопонес на юг до Северна Албания, северната част на Северна Македония и южната третина на България на север. Среща се и на островите в Егейско море и на остров Крит. В България е разпространен подвидът P. e. riveti – в долината на Струма до Кочериново на север и в района на Свиленград, Ивайловград и Кърджали.

Описание

Дължината на тялото му е около 7 cm, а опашката е два пъти по-дълга. Главата е сравнително широка, а кожата е гладка. Цветът и шарките варират значително в рамките на вида. Основният цвят обикновено е сив или кафяв, понякога зелен. Женските често имат ивици. Отстрани две бели ивици са оградени от черни ивици или поредици от петна, а в средата на гърба може да има тъмна линия. Някои мъжки имат мрежести шарки, при които се смесват надлъжни и напречни линии и отделни петна. Коремът, а често и гърлото, са бели, жълти, оранжеви или червени, а на егейските острови – също зелени, сини или сиви.

Македонският гущер предпочита сухи и скалисти места с гъсти ниски храсти. По островите в Егейско море се среща и на открити места, като пясъчни дюни.


Среда на живот

Македонският гущер се катери много добре. Активен е през деня. Снася 2 – 4 яйца в края на май или началото на юни, като е възможно де снесе още веднъж около месец по-късно. Малките се излюпват през септември, като първоначално дължината им е 3 cm, а цветът им е като при възрастните. Периодът от ноември до февруари прекарва в зимен сън.

Храна

Храни се с членестоноги, най-вече насекоми.

https://bg.wikipedia.org/wiki/Македонски гущер

Кримският гущер (Podarcis taurica) е вид гущер, срещащ се в Югоизточна Европа. Достига дължина от 20-24 cm.

Разпространение и местообитания


Кримският гущер се среща в Централна и Източна Унгария, Трансилвания, крайдунавските области на Румъния, в Молдова и южната част на Украйна, включително Крим. Разпространен е и в източната и южната част на Балканския полуостров и островите в Егейско и Йонийско море. Отделни находища са открити на азиатския бряг на Босфора.

В България се среща подвидът P. t. taurica, който е разпространен в Дунавската равнина, Добруджа, Черноморието, Тракия и долината на Струма до Горна Козница. Не се среща в планините над 600 m надморска височина и в голяма част от Западна България.

Кримският гущер предпочита сухи местности с тревиста и храстова растителност.

Поведение

Основната храна на кримския гущер са насекомите. В края на юни до средата на юли снася 2-6 обли яйца с размер 9-15 mm, които се излюпват след около два месеца.

https://bg.wikipedia.org/wiki/Кримски гущер



Кримският гущер достига дължина от 20-24см. Централната гръбна част е оцветена в зелено, по рядко в кафяво. Зеленото оцветяване варира сезонно и е най-интензивно през пролетта, а през лятото и есента може да стане кафяво. Коремът при мъжките варира от жълт до оранжев и става по-ярък през размножителния период, при женските е бял. Гушата е бяла с ярко зелено-жълта периферия, като при мъжките често отчасти жълта или оранжева. Окраската на младите е като тази на женските. В България е разпространен в почти цялата страна, с изключение на високите части на Западна България. Не се среща в планините над 600м. надморска височина. Кримският гущер предпочита сухи местности с тревиста и храстова растителност. Навлиза в гори и храсталаци, където предпочита горски поляни. Среща се и по каменисти терени, с оскъдна растителност и крайморски пясъци. Основната храна на кримския гущер са насекомите. В края на юни до средата на юли снася 2-6 обли яйца с размер 9-15мм., които се излюпват след около два месеца.

https://zasei.me/index.php?topic=235.0

Горският гущер (Darevskia praticola) е вид гущер, срещащ се на Балканите и в района на Кавказ. На Балканския полуостров и в Северозападен Кавказ е разпространен подвида L. p. pontica, а в останалата част от ареала - L. p. praticola. В България се среща в изолирани находища около Видин, Белоградчик, Трън, Червен бряг, Костенец, както и в Североизточна България и Странджа.

Горският гущер предпочита да живее в дъбови гори, в които има поляни с рядка трева и опадали листа. В България се среща до надморска височина 600 m. Достига до 15 cm. дължина. Храни се главно с дребни насекоми. През юни снася 2-6 овални яйца с размер около 11 mm, а малките се излюпват около 55 дни по-късно.

https://bg.wikipedia.org/wiki/Горски гущер



Горският гущер достига до 15см. дължина на тялото. Гърбът на горският гущер е в различни нюанси на кафявото. Корема при мъжките ярко жълто-зелен, а при женските и младите жълт. Мъжките като цяло са по-контрастно и пъстро оцветени от женските, но има и изключения. Срещат се екземпляри и от двата пола, които са бледо оцветени и без контраст между отделните елементи на гръбната окраска. Младите не се различават по окраска от възрастните. В България се среща в изолирани находища около Видин, Белоградчик, Трън, Червен бряг, Костенец, както и в Североизточна България и Странджа. Този вид предпочита да живее в дъбови гори, в които има поляни с рядка трева и опадали листа. Избягва засушени гори. Предимно приземен вид, рядко се изкачва до около 1м. височина по храсти или дънери. През летните горещини мигрира към реки, потоци, долове или по-сенчести горски участъци. У нас се среща до надморска височина 1100м. Храни се главно с дребни насекоми. През юни снася 2-6 овални яйца с размер около 11мм., а малките се излюпват около 55 дни по-късно.

https://zasei.me/index.php?topic=235.0

Ивичестият гущер (Lacerta trilineata) е вид средноголям гущер, разпространен в южните, източни и крайбрежни части на Балканския полуостров и в Западна Мала Азия. В България се среща в Дунавската равнина на изток от Плевен, по Черноморието, в Горнотракийската низина и по долината на Струма на юг от Кресна. По Черноморието е разпространен подвидът L. t. dobrogica, а в останалата част от страната – L. t. trilrneata.


Ивичестият гущер предпочита сухи тревисти склонове, където се крие под камъни и храсти, в дупки на гризачи и други. Активен е през деня и се храни с насекоми, охлюви, паякообразни, по-рядко и с дребни гущери. Снася по 5 – 12 яйца, понякога по два пъти годишно. Малките и възрастните женски имат пет добре очертани светлозелени ивици по дължината на гърба си, докато възрастните мъжки са изцяло зелени и приличат на големи зелени гущери (Lacerta viridis).

https://bg.wikipedia.org/wiki/Ивичест гущер



  Гърбът на ивичестият гущер е жълто-зелен с едри тъмни петна, като при женските и младите мъжки личат 3 или 5 светли ивици по цялата дължина. От двете страни на тялото има един или два реда светли петна между ивиците, които са по-ситни при мъжките екземпляри и по-едри при младите. При новородените окраската между ивиците е много тъмна и петна почти не личат. Коремната страна е винаги едноцветна – различни нюанси на жълтото. При женските и младите индивиди е по-бледа, като най-ярък е участъкът пред огърлицата. В България се среща в Дунавската равнина на изток от Плевен, по Черноморието, в Горнотракийската низина и по долината на р.Струма на юг от Кресна. Ивичестият гущер предпочита сухи тревисти склонове, където се крие под камъни и храсти, в дупки на гризачи и други. Среща се и по каменисти терени. Катери се много добре и при опасност се спасява високо в короните на дърветата. Много често през летните горещини търси прохлада високо над земята. Дневноактивен и подчертано топлолюбив вид. Понякога е активен и в най-горещите часове на деня. Храни се с насекоми, охлюви, паякообразни, по-рядко и с дребни гущери. Снася по 5-15 яйца, понякога по два пъти годишно.

https://zasei.me/index.php?topic=235.0

Многоцветните (пясъчни) гущери (Eremias arguta) са вид влечуги от семейство Гущерови (Lacertidae).

Разпространени са в степите на Евразия от Северна Добруджа до Централна Азия.

Таксонът е описан за пръв път от Петер Симон Палас през 1773 година.


Подвидове

Eremias arguta arguta
Eremias arguta darevskii
Eremias arguta deserti
Eremias arguta potanini
Eremias arguta transcaucasica
Eremias arguta uzbekistanica

https://bg.wikipedia.org/wiki/Многоцветен гущер



Гърбът на пясъчният гущер е сивкав, с лек кафеникав оттенък и с четири надлъжни реда от бели издължени петна, като крайните много често се докосват и формират начупена ивица. Основните ивиците по гърба са тъмно оцветени и изпъстрени със светли петънца. Между крайните две редици има черни ъгловати петна. Коремната страна е сивкава или бяла. При младите петната по гърба са слети в шест светли ивици. Най-южното находище на вида е северно от гр.Констанца, на около 50км. от българо-румънската граница. Досега не е намиран в страната, въпреки че е възможно да се среща в Североизточна Добруджа. В Румънска Добруджа видът обитава крайбрежните райони, където се среща предимно по крайморските пясъци с рядка храстова и тревиста растителност. Доста пъргаво животинче – при опасност развива висока скорост и се свира между тревите, в дупки на гризачи и подобни други укрития. Затова, също така може да се нарече и пясъчен бегач. На дължина достига до около 17см. Основната му храна са различни насекоми.

https://zasei.me/index.php?topic=235.0


Обитава пустини и полупустини до степи. На места прониква в горската степ. Среща се и в планините, на надморска височина до 2000 м. Копае плитки дупки в меки почви. Използва и дупки на крастави жаби, гризачи, костенурки, както и пукнатини в земята. При преследване се крие в храстите. Започва презимуване в началото на октомври - ноември. През лятото е активен сутрин и вечер. Храни се с мравки, бръмбари, скакалци, буболечки, мухи, гъсеници и паяци. В люпилото има 3-12 яйца с дължина 1-1,6 см. Малките се появяват през май - юни, с дължина на тялото 2,8-3,5 см.

https://ru.wikipedia.org/wiki/Разноцветная ящурка

Странни създания от Родопите! "Не правете това у дома" - тестваме захапката на Зеления гущер!