Български Националистически Форумъ

Над 1000 артефакта откри екипът на д-р Христо Кузов при разкопки на древния град Марцианопол в Девня, стана ясно при закриването на археологическия сезон. Най-ценната находка е златен солид от времето на император Теодосий II, който допълва колекцията от монети от същия вид и номинал, открити при проучванията през 2019-2020 г.

Солидът от късната Римска империя ще бъде прибавен под №20 към монетно съкровище в експозицията на Музея на мозайките. Намерен е чак сега, защото е бил скрит в „реброто“ между отделните проучвани от археолозите квадрати, които са били съединени при тазгодишните разкопки. Сред новите находки са и около 1000 бронзови монети, няколко глинени лампи и два глинени съда, които тепърва ще  бъдат обработени и реставрирани.

„Тези от тях, които имат експозиционна стойност, в бъдеще ще бъдат изложени в Музея на мозайките“, поясни директорът му Иван Сутев. Той посочи, че през следващия археологичен сезон предстои проучванията в подножието на раннохристиянската базилика на Марцианопол да изяснят дали в античния квартал е имало една, или няколко сгради. Дотогава разкопките ще бъдат консервирани и обезопасени срещу иманярски набези чрез осветление и видеонаблюдение. Табела на мястото предупреждава, че преминаването през територията на археологическия обект е забранено, а за по-голяма сигурност екипът на музея лично огради проучвания периметър с предупредителна лента.

https://trud.bg/


Повече от 1000 артефакти са открили археолозите от екипа на д-р Христо Кузов при разкопките в Девня през Сезон 2023. Най-ценната находка е златен солид от времето на император Теодосий II, който допълва находката от златни монети от същия вид и номинал, открити при проучванията през 2019-2020 г.

Златната монета, която ще бъде прибавена под №20 към златното монетно съкровище в експозицията на Музея на мозайките, се е намирала в непосредствена близост до мястото, където са били открити останалите солиди от късната Римска империя. Причината тя да бъде намерена чак сега е, че монетата е била скрита в "реброто“ между отделните квадрати, проучвани от археолозите, които са били съединени при тазгодишните разкопки.

Освен новото попълнение в златната колекция, през Археологически сезон 2023 са били намерени поне 1000 бронзови монети, няколко глинени лампи и два глинени съда, на които предстои научна обработка и реставрация.

"Тези от тях, които имат експозиционна стойност, в бъдеще също ще намерят място сред експонатите в Музея на мозайките“, поясни директорът на културното учреждение Иван Сутев. Той коментира още, че приключилият археологически сезон е бил успешен, а проучванията в подножието на раннохристиянската базилика на Марцианопол, тепърва предстои да изяснят дали на изследвания терен в античния квартал е имало една, или няколко сгради. Това обаче ще стане ясно най-рано през следващия археологически сезон, смятат историците.

Разкопките в Девня ще дочакат неговото начало консервирани и обезопасени срещу набезите на иманяри и случайни търсачи на съкровища чрез осветление и видеонаблюдение.

Табела на мястото предупреждава, че преминаването през територията на археологическия обект е забранено, а за по-голяма сигурност екипът на музея лично огради проучвания периметър с предупредителна лента.

https://www.varna24.bg/novini/regionalni/Na-unikalna-nahodka-popadnaha-arheolozi-krai-Devnya-1891090

През настоящия археологически сезон, на два етапа, през месеците септември и ноември 2023 г., водолазен екип, ръководен от зам.-директора на Националния исторически музей проф. д-р Иван Христов, се проведоха подводни издирвания северно от устието на р. Камчия. Проучванията са част от проект „Подводни археологически проучвания в акваторията на антична крайпътна станция Еrite при устието на р. Panysos (Камчия)“ с финансовата подкрепа на  Министерство на културата и Националния исторически музей.

Първата находка на водолазния екип е оловен слитък. Любопитен факт е, че е достигнал водите на Черно море от римските мини в района на Корнуол, според ръководителя на проучванията. Има паралели на открити слитъци в Римска Британия, а предмета е с датировка 2-4 век. Историците напомят, че Корнуол и Девън доминират на европейския пазар за калай едва от късните римски времена, започвайки около 3-ти век сл. н. е., тъй като много испански калаени мини са изчерпани. Корнуол запазва значението си като източник на калай през средновековието и през съвременния период. Това е първата находка в български териториални води от такъв характер и датировка. Тежи 5,35  кг и според изръшените лабораторни изследвания в НИМ, включва 98% чист калай. Слитък от Черно море е бил подготвен за доставка за някоя раблотилница на сушата за изработка на бронзови предмети или монети.

Друг изключително рядък предмет привличащ вниманието на археолзите е ритуален съд, изработн от камък, наречен от древните гърци перирантерий (περιρραντήριον). Перирантерият (περι + ῥαίνειν) е древногръцки съд, използван в езическите култове като резервоар за светена вода. Изработена е от дялан камък, мрамор и по-рядко от печена глина. Откриван е в различни светилища. Предметът е първия подобен, излязъл под вода по нашето Черноморие. Изключително рядък е и на сушата. Дали каменният предмет попада в близост до устието на р. Камчия от потънал кораб или е бил на място в пределите на крайморско светилище остава загадка. Но не е случайно,че водолазите откриват половинка каменен щок съзнателно засечен като дар за светилище от пътуващи моряци.

При подводните проучвания са открити цели и фрагментирани амфори, както и железни котви от различни исторически периоди. Важна находка е локализирането на останките на потънал кораб от Османския период. От него на морското дъно лежи отлично запазен дървен кил. Водолазите изваждат две оръдия и фрагменти от керамични съдове. Корабът е потънал вероятно при лошо време, търсейки защита в малкия залив на нос Иланджик. Предполага се, че се е разбил върху трудно забележимите при буря плитко стърчащи морски рифове.


Проектът е свързан с провеждането не само на подводни издирвания, но и геофизични изследвания между устието на р. Камчия и нос Палеца, водени от инж. Кирил Велковски, сътрудник на Центъра за подводна археология в Созопол (ЦПА). Използвайки странично сканиращ сонар и многолъчев ехолот са локализирани границите на привидно изчезнал тайнтствен остров в близост до самото устие на р. Камчия. От получените данни може да се заключи, че е възможно в миналото рифа да е поддържал остров, който най-вероятно е абразирал. Този остров е отбелязан върху множество западноевропейски карти в периода 1452 г. – 1750 г. В голяма част от картите в този период впечатление правят изображенията на острови, които днес не съществуват или са с по-малки площи от картираните тогава. Специалистите от Института по океанология в гр. Варна споделят, че през Средновековието е наблюдавано спадане на морското равнище. Това е Корсунската регресия, носеща името на средновековния град Корсун (ант. Херсонес, днешен Севастопол в  Украйна). Очевидно през този период бреговата линия е била различна от съвременната и е напълно очаквано да е имало по-малки или по-големи острови, които са били от значение за средновековните навигатори (места за укриване при силни ветрове, рифови опасности и пр.). Вероятно такъв е случаят с острова пред устието на Камчия, наричан от местните рибари „Камчийския камък“. Островът предстявлява риф с леко издължена форма в посока север-юг, с ширина приблизително 520 м и дължина 870 метра.

Научни консултанти на изследванията са д-р Драгомир Гърбов (Федерално министерство на климатичните промени, околната среда, енергията и водите Камбера, Австралия) и доц. д-р Крум Бъчваров (университет Кънектикът, департамент Антропология). В екипа участват още:  Тодор Димитров – водолаз и фотограф на НИМ, инж. Тотьо Ангелов – картограф и геодезист, Тенчо Тенев – Управител на Общински водолазен център – гр. Созопол, Радостин Пенев (ЦПА), професионални водолази и приятели на музея.

Специалистите от Националният исторически музей посочват, че акваторията между Черни нос и нос Галата при гр. Варна е сред най-слабо изследваните под вода зони на северното българско Черноморие. По предложение на директора на ЦПА д-р Найден Прахов, започва целенасочени проучвания в тази акватория.

https://historymuseum.org/unique-underwater-15-11-23/

Варненският некропол, който е най-старото златно съкровище в света, продължава да изненадва археолозите. Изящни златни пръстени са сред най-впечатляващите сред 400-те артефакта, включени в изложбата „Българска археология 2023“ на Националния археологически институт с музей при БАН (НАИМ-БАН). Експозицията ще бъде открита за посетители до 26 май.

Директорът на НАИМ-БАН доцент д-р Христо Попов обяви, че 2023 г. е била успешна за българските археолози, като подчерта, че освен новите обекти са подновени и проучванията на стари такива.

Обекти

Изложбата представлява общо 30 обекта от различни исторически епохи – от неолита до Възраждането. Особено интересни са подводните проучвания в пристанището на Созопол и на потъналия край Китен кораб „Урдовиза", разказа доцент Явор Бояджиев. В созополския залив тепърва очакваме да открием уникални артефакти от потъналите кораби, категорични са учените.

Артефакти

Сред най-впечатляващите находки са праисторически накити от злато, мрамор и миди от Варненския некропол и Юнаците, костен скиптър от Провадия, бронзова флейта от Скутаре, бронзова фигурка на Хермес от Циле, средновековни накити от Лютица, Кавлаклак и Широково, порцеланови чашки за чай от Китай от „Урдовиза“.

Абсурди

Доцент Попов обясни и абсурдната ситуация, получила се с парите за археология. „За тази година бяха предвидени 5 милиона, но поради грешка, която е допусната при правенето на бюджета, в момента тази програма е извадена и е сложена в приложение номер 2, според което бюджетът ще бъде под 2,4 милиона. А реалната сума, необходима за археологически разкопки, е 7 милиона", поясни той.

https://telegraph.bg/bulgaria/novini/nameriha-novi-prysteni-v-naj-staroto-zlato.-potynali-korabi-v-sozopolskiia-zaliv-chakat-arheolozite-chinovnicheski-gaf-namaliava-dvojno-parite-za-razkopki-404752

Каменни улици от античната епоха и сребърни апликации за предмети с човешки изображения са открили варненските археолози при разкопки на ул. „Сан Стефано“ 27 във Варна. Това разкри ръководителят на проучването д – р Васил Тенекеджиев от Регионалния исторически музей, предаде репортер на Moreto.net. Той представи заедно с колегите си от РИМ резултатите от работата им по различни археологически обекти през изминалата година и по - значимите находки, на които са се натъкнали.

Разкопките в центъра на Варна са реализирани на терен, готвен за строеж на жилищна сграда. Преди няколко години е проучван съседният парцел.

На мястото има останки от най – различни епохи. Най–ранните са от елинистичната.

Най–интересната находка са две антични улици с каменна настилка, които се пресичат. Около тях има останки от сгради. Улиците са покрити с каменни плочи, под които минават канали за отпадните води. Всичко това е доказателство, че през античната епоха Одесос е бил един добре цивилизован град с улична мрежа, каза археологът.

Последният ремонт на улиците е бил в началото на 6 век. След това е имало голям катаклизъм довел до сериозни разрушения и пожар. Има сведения, че подобно бедствие е имало в средата на шести век около Калиакра, което е предизвикало голяма вълна, ударила морския бряг.

До една от улиците е намерена смачкана топка метални апликации с човешки изображения от сребро с позлата. Състоянието им е лошо, но се работи по реставрацията им.

Д–р Тенекеджиев разкри, че при проучването на раннохристиянската базилика в горите на село Звездица през 2023 е разкрито олтарното пространство с крипта под олтарната маса, кръщелен басейн, както и малък параклис като допълнение към основния олтар на храма.

През миналата година на интересни находки се е натъкнал и екипът на д -р Владимир Славчев, работил по разкопките на Некропола. Проучени са нови 11 гроба. За първи път са установени ритуални площадки от по – късно време. Повечето от погребенията са на лица от мъжки пол. Открити са няколко златни халки и монета. Особено внимание привлича огърлица с висулка от мидена черупка. На такова украшение археолозите попадат за първи път.

При разкопките на халколитното селище край Суворово през миналата година екипът на д -р Славчев се натъква на най – голямата колективна находка у нас на кремъчни пластини. Открити са общо 61. Вероятно са били в торбичка и заровени до крепостната стена може би като дар.

https://www.moreto.net/novini.php?n=491572

Крепостта Петрич кале край Аврен

Петрич кале е една от най-забележителните крепости в Северна България. Намира се на висока скала над село Аврен и предлага изключително живописна гледка. Крепостта е обитавана от късната римска епоха – IV век, почти без прекъсване до средата на 15 век. Тук през 1444 г. кръстоносната армия на Владислав IV Ягело разбива турския гарнизон по един много интересен начин.

Първите проучвания на Петрич кале са правени през 60-те години и са подновени едва през 2013 г. Археолозите продължават разкопките всяко лято и откриват нови и нови части от крепостната стена, от сгради и помещения.

Мястото предлага възможности за пешеходен и дори за екстремен туризъм.

Праистория: Първи човешки следи

Археологическият музей на Варна е един от най-големите в България. В него се съхраняват безценни паметници на световната култура - тайнствени съкровища и древни артефакти. Музеят печели международно признание и е повод за гордост за варненци и за всички българи.




Праистория: Най-старото обработено злато в света

Археолози проучват първите индоевропейци, живели по нашите земи, при спасителни разкопки в района на Ветрино, Варненска област. За БТА научният им ръководител доц. д-р Стефан Александров от Националния археологически институт с музей (НАИМ) към БАН посочи, че проучваният могилен некропол е от ранната бронзова епоха – края на 4-о – 3-о хилядолетие пр. Хр. Той уточни, че разкопките са финансирани от „Булгартрансгаз“ ЕАД, тъй като могилата попада в нейно трасе, а компанията изпълнява изискванията на закона.

Ветрино е известно в средите на учените, тъй като в района има повече от 100 такива некропола, допълни Александров. По думите му през тази година ще бъдат проучени две могили - настоящата и още една през следващия месец.

В тази могила учените са проучили 15 структури, от които 12 гробни. Трите са свързани с друг тип съоръжения, ползвани при действия, които се вършат преди, по време или след погребението. 11 от гробовете са от ранната бронзова епоха, допълни Александров и уточни, че последният вероятно е от 4 – 6 век след Христа.

Не знаем почти нищо за тези хора, те са живели тук преди 5 хиляди години и са нямали писменост, каза Александров. Според него е твърде вероятно всяка могила да е за отделен род. За да се докаже обаче тази теория, са нужни ДНК-анализи на намерените останки. По думите на Александров това предстои да се случи, като ученият изрази увереност, че средства могат да бъдат намерени.

Направените досега разкопки показват, че в могилата има един централен гроб, около който са наредени останалите във вид на дъга. Твърде вероятно е в него да е бил полаган родоначалникът. Посуда в гробовете се намира изключително рядко, каза още Александров. В централния обаче учените са намерели две сребърни висулки, което според научния ръководител на обекта подсказва, че човекът е имал висок социален статус приживе.

Всъщност, в момента проучваме първите индоевропейци, хората, които поставят началото на индоевропеизацията на Югоизточна Европа и не само на нея, допълни Александров. По думите му успоредно с археологическите проучвания през тази година ще бъдат направени и други интердисциплинарни анализи, които ще дадат възможност чрез методите на различни науки да бъдат изследвани по-точно погребалните практики.

На този етап не може да се каже дали погребаните са мъже или жени, допълни д-р Росица Манова от НАИМ. За учените представлява специален интерес, че телата са били покрити с червен пигмент. Такива оцветявания са открити във всички гробове. Много е важно да определим какъв е пигментът, защото са били съвсем умишлено покривани, явно е ритуална практика, свързана с тяхната космогония, обясни Манова. Тя каза още, че при настоящите разкопки учените наблюдават и ритуал с изгаряне на трупи, които се редуват с камъни. Взели сме проби от всякъде – от костите до могилния насип, които предстои да бъдат изследвани в институтите на БАН, допълни Манова.

На въпрос защо древните са полагали толкова усилия да издигат огромно количество пръст над некрополите си, доц. Александров посочи, че това си остава загадка. Има предположения, но няма как да бъдат доказани, посочи ученият. Би могло да се приеме, че могилата затваря пространство, фамилно пространство, но няма как да се каже категорично, бе позицията на Александров. Според него най-вероятно хората, живели тогава, са смятали, че както идват на тази земя, така трябва и да си отидат. Може би това е причината гробовете да се бедни на съдове и инвентар.

Обяснението за огромния брой могили в този район на настоящата Варненска област ученият обяснява с добри географски условия. Направени изследвания показват, че древните са се хранели основно с млечни продукти и месо. Били са скотовъдци, а районът е изключително подходящ, което обяснява и наличието на толкова много некрополи, обобщи Александров.

https://www.bta.bg/bg/news/lik/708565-arheolozi-prouchvat-parvite-indoevropeytsi-pri-spasitelni-razkopki-vav-varnensko

Археолозите от РИМ – Варна съобщиха този следобед за тази изключителна находка при проучванията на древния град - мраморна скулптура от римската епоха, малко по-голяма от човешки ръст.


Това е изключителна и много рядка находка. Тя е цяла от постамента до главата, има съвсем малки щети по изображението и лицето, както и отчупена китка. Изработена е от мрамор и е по-висока от човешки ръст. Изобразява мъж в зряла възраст с къса брада, облечен в римска тога. Според специалиста това е важно, защото Одесос е град с древна гръцка история, създаден през VI век пр. Хр. По думите му, когато попада в обхвата на Римската империя, новата власт запазва вътрешните структури на старите гръцки градове, затова традициите, административният език и вътрешното управление продължават да бъдат по гръцки маниер, обясни пред БТА гл. ас. д-р Васил Тенекеджиев от Регионалния исторически музей.


Представен е мъж на средна възраст с къса брада, облечен в тога, със свитък в ръка. Върху предната част на постамента има добре запазен надпис и от предварителното разчитане става ясно името на изобразения: Г(ай) Марий Хермоген. Липсва му само дясната китка, има и леки щети по лицето, така че предстои реставрация, преди да влезе в експозиция, съобщават от Archaeologia Bulgarica.
 

Статуята е открита при строителни дейности в зона с пясъчни наноси, извън крепостните стени на античния град. За нея своевременно е съобщил в музея строителният предприемач Георги Крайчев.


Предварителната датировка на скулптурата е към края на II – първата половина на III век.

Фактът, че този виден гражданин на Одесос е облечен в римска тога показва, че той е бил в близки връзки с римската власт, въпреки че е бил местен жител. Надписът върху постамента сочи, че името на изобразения е Гай Марий Хермоген, каза Тенекеджиев, но уточни, че това е предварителна информация и окончателното мнение ще дадат специалисти по епиграфика, които вече са поели разчитането. Изработката на статуята е много фина, особено лицето, което е направено с много детайли, посочи още археологът.

https://dariknews.bg/regioni/varna/nova-unikalna-nahodka-otkriha-pyrvata-izcialo-zapazena-statuia-ot-odesos-snimki-2397521

През тази година археолозите са работили върху близо 200 квадратни метра и са открили осем гроба.

Златни пиърсинги и меден прототип на съвременната рибарска кукичка са част от интересните находки, открити през тази година във Варненския некропол, разказа за БТА ръководителят на разкопките д-р Владимир Славчев.

През октомври археолозите са сложили точка на работата си в югоизточния сектор на некропола, което изяснява окончателно южната му граница. През следващата година проучванията ще бъдат в северната част на некропола. Ако получим финансиране, има шанс да успеем да приключим и с тази зона, допълни Славчев. По думите му ще останат необхванати западните части на некропола, но те са в частни терени. Така ще има работа и за бъдещите поколения археолози, каза още Славчев.

През тази година археолозите са работили върху близо 200 квадратни метра. Открити са осем гроба. С тях за последните четири години броят на проучените гробни места достига 35, или общо 336 в некропола.

В тези осем гроба имаше няколко изненади, допълни Славчев. По думите му като трупополагане, пози и ориентация на телата, нещата са непроменени в сравнение с миналогодишните проучвания. Изключенията са, че в единия от гробовете са открити дарове, положени върху краката, което е необичайно за тази култура, обясни археологът. И уточни, че обикновено съдовете са слагани зад главата на починалия. Другата изненада за археолозите е била в гроб на мъж, с положен керамичен съд върху гърдите.

За първи път изобщо за каменно-медната епоха и за този некропол намерихме нишов гроб, допълни Славчев. Той уточни, че този тип погребения са характерни за много по-късните времена. Според археолога няма как да се каже защо това погребение е направено по този начин, но не е изключено да има и други гробове - било проучвани по-рано, но в лошо състояние, или все още неоткрити, в които също да има ниши.

За пръв път през последните четири години археолозите са проучили и кенотафи – гробове, в които не са положени тела, а само дарове. Откритите символични погребения са две, по южната граница на некропола. Има различни интерпретации за кенотафите, обясни археологът. По думите му една от версиите е, че гробът е на човек, който е загинал далеч от родното си място и не е имало възможност тялото му да бъде прибрано. Славчев допълни, че изненадващо два от намерените през тази година гробове, са с женски погребения. По думите му те са много по-рядко срещани, не само във Варненския некропол, а изобщо при разкопките от времето на халколита. Златните пиърсинги са открити точно в единия от тези гробове. Тялото е на младо момиче – около 12-годишно, но по онова време вероятно то се е считало за възрастна жена. Едната обеца е била на долната устна на погребаната, другата – в района на талията й. И при двете женски погребения са намерени златни амулети и допълнителни украси.

Намерените пиърсинги отпреди близо 6500 години доказват, че няма нищо ново под слънцето, с усмивка коментира археологът. По думите му от същия период са откривани и игли, и багрила за изработване на татуировки. Ценно за археолозите е, че в един от женските гробове е намерен антропоморфен плосък костен идол. За първи път от началото на проучванията можем категорично да твърдим, че фигурката е носена като гердан на врата, подчерта Славчев.

При мъжките погребения през тази година археолозите са намерили две бойни брадви, направени от мед. Едната е открита в кенотаф, положена над дясното рамо на някаква фигура от органика, която вероятно е символизирала тялото на човека. При корозирането на медта в патината са се залепили мъниста, които обикновено са украсявали шапка или са се нанизвали на косите на погребаните. В случая обаче се вижда и отпечатък от игла за коса, най-вероятно дървена, която с времето е изгнила. Това най-после ни дава доказателство, че костените игли за коси са правени по дървени прототипи, обясни Славчев.

Че брадвите са бойни, а не са обикновени сечива, археологът е категоричен. Това е първото оръжие за близък бой, изобретено от човека, посочи Славчев. Откритите брадви не са заточени, масивни са и са се ползвали да пробият черепа на врага, а не да му се нанасят порезни рани. Имали са дръжки с дължина около 60-80 сантиметра, което е увеличавало неколкократно силата на удара. Едната от намерените брадви е тип „Девня“, характерна за култура „Варна“, която е много по-ефективна като оръжие, поясни археологът.

Славчев допълни още, че една от най-интересните находки през тази година в некропола е медна въдичка. Прототипът на съвременните рибарски кукички, естествено, е намерен в мъжки гроб. В този случай въдичката е направена от мед, а не от кост, както е характерно за тези времена, допълни Славчев. Пластинката е с дължина 4-5 сантиметра, заострена в двата края и малко по-широка в средата. Предполага се, че древните рибари през широката част са завързвали конеца, на острите части са надявали примамката и, когато рибата е започвала да яде, са дръпвали рязко, което е заклещвало „кукичката“ в устата на животното, каза Славчев.

Около халколитните некрополи все още има твърде много въпроси, допълни археологът. По думите му във всички разкрити е видно, че мъжките погребения са два пъти повече от женските. Освен това е  ясно, че не всички хора, живеещи в близкото селище, са били погребвани в некропола. Варненският е просъществувал близо 300 години (4400 – 4100 г. пр. Хр). В близкото селище са живеели поне 250-300 души и няма как за толкова години да има толкова малко погребения, обясни археологът. Никой обаче не може да отговори на въпроса какво са правели с телата на тези, които не са полагани в некропола. Не е ясно и на какъв принцип са избирани хората, на които са устройвани погребения. От намерените дарове може да се съди само, че водещият фактор не е бил позицията им в социалната йерархия, посочи Славчев.

Археологът допълни още, че по намерените кости в некропола не са открити следи от насилствена смърт. Няма данни и хората да са страдали от недохранване, което подсказва, че са живели спокойно и добре.

Екипът има желание част от откритите през тази година находки във Варненския некропол да бъдат представени и на годишната изложба на българската археология през следващата година, допълни Славчев. Той коментира още, че ангажимент за финансирането на  разкопките през октомври тази година е имало министерството на културата. Общината не е отпуснала средства. Екипът е работил с пари от бюджета на Историческия музей във Варна с идеята, че сумата ще бъде възстановена от министерството. Парите трябваше да бъдат преведени в края на октомври, но още ги няма, обобщи Славчев.

https://varnautre.bg/2024/12/11/637730-zlatni_piursingi_i_meden_prototip_na_ribarska_kukichka_otkriha_arheolozite_vuv_varnenskia_nekropol

Древен некропол с около 30 гроба бе открит на ул. “Козлодуй” в централната част на Варна при изкопни работи за строеж на голяма нова сграда. От няколко дни археолози работят на терен, а тепърва предстои антропологично изследване на намерените кости, за да бъде направена прецизна датировка.

 “Със сигурност погребенията са правени в два периода, като най-ранните са около III век”, каза пред “Труд news” Ася Стефанова, главен уредник на Римски терми и ръководител на проучванията. Според нея некрополът е бил извън крепостната стена на античен Одесос.

“Подобни находки не са необичайни. Разкриват се всяка година в охранителната зона на археологическия резерват. Последните бяха на улиците “Заменхоф” и “Дебър”, допълни Стефанова. По думите й в гробовете на ул. “Козлодуй” са намерени и керамични фрагменти, които ще бъдат изследвани.

https://trud.bg/

Археолози доказаха, че край нос Киллик е съществувало важно древно пристанище. По време на подводна експедиция бяха открити котви, амфори и керамика, които свидетелстват за активен морски трафик от I хил. пр. Хр. до Средновековието.

В периода от 17 до 23 септември 2025 г. в акваторията край нос Киллик, в близост до село Близнаци, община Аврен, се проведоха подводни археологически проучвания под ръководството на проф. д-р Иван Христов. В експедицията участваха водолази от Националния исторически музей, служители на Националната служба за охрана, както и доброволци и приятели на музея, съобщават от НИМ.

Изследванията обхванаха малкия залив южно от нос Киллик — зона, която е сред най-слабо проучените под вода участъци от  Северното Черноморие, посочват експертите.

Припомняме, първоначалните проучвания, проведени през 2023 г., доведоха до откриването на редица ценни находки, свързани с древното корабоплаване в Западния Понт: амфори, каменни щокове, калаен слитък, железни котви и останки от късносредновековен потънал кораб. На базата на тези открития археолозите изказаха хипотеза, че в района на нос Киллик е съществувало убежище за кораби при лошо време, както и активно пристанище, обслужващо античното селище Ерите.

Целта на втория етап от проучванията беше да се установят границите на пристанищната зона към късноантичната крепост Ерите, както и да се картографират важни подводни елементи – скали, рифове и концентрации на движими културни ценности.

Самата крепост Ерите е обозначена в известната антична карта Tabula Peutingeriana. Според данните в нея по черноморското крайбрежие в рамките на провинция Втора Мизия са съществували пътни станции, сред които Одесос (Варна), Ерите (при устието на р. Камчия) и Темплум Йовис (вероятно при днешния град Обзор). И трите са били важни пристанищни центрове, разположени директно на морския бряг или при устието на реки , тоест, сигурни пристанища.

В хода на тазгодишната подводна експедиция бяха регистрирани 348 фрагмента от антични и късноантични керамични съдове и амфори. Сред тях се разпознават амфори, произхождащи от Хераклея, Хиос, остров Кос, както и римски амфори от типове LR1 и LR2, северноафрикански амфори и други. Намерените фрагменти обхващат широк хронологически диапазон, маркиращ инвентара на плавателни съдове и типичната за пристанищни райони натрупани находки.


Сред най-ранните находки са три каменни котви с един отвор, които могат да се датират най-рано в началото на I хил. пр. Хр.

Изключително ценни са трите железни котви от римския период. Те принадлежат към тип „B“, известен в научната литература като „римски ранноимперски“ според класификацията на Г. Капитен. Особен интерес представлява и една желязна котва от Средновековието – тип „E“ (по същата класификация), характерен за периода VII–XI век. Тя е единственото сигурно доказателство за използването на залива и през Средновековието.

На базата на събраните данни може да се заключи, че акваторията южно от нос Киллик е функционирала като място за товаро-разтоварни дейности още от началото на I хил. пр. Хр. до началото на VII век. През късното Средновековие тук са потънали няколко плавателни съда. Геоморфологията на носа, който в миналото вероятно се е вдавал по-навътре в морето, е формирала естествена защитена пристанищна зона. В условия на лошо време тази зона е предоставяла сигурно убежище за кораби, които не биха могли безопасно да пристанат при устието на река Камчия.

Проведената експедиция съвпадна с успешно завършване на обучителните курсове на членовете на водолазната група на музея. Фотографът Тодор Димитров успешно премина курс за инструктор, а проф. д-р Иван Христов получи сертификат за три звезди по международната система CMAS (Confédération Mondiale des Activités Subaquatiques).

Предстоят разкопки на крепостта Ерите, където археолозите могат да очакват нови интересни открития.

https://bnr.bg/varna/post/102216260/arheolozi-otkriha-drevno-pristanishte-krai-selo-bliznaci

Църквата в местността „Джанавара“ се намира на около 4 км югозападно от град Варна и на около 1 км западно от квартал „Аспарухово“. Разположена е на североизточния склон на възвишението Джанавар тепе, недалеч от южния бряг на Варненското езеро.

Притежаваща уникална архитектура и красива художествена украса в лицето на изкусно изработени подови мозайки, храмовата сграда, която е изпълнявала функциите на манастирска църква, представлява една от най-интересните ранновизантийски църкви по българските земи.

Проучване

Старината е разкопана и проучена през 1911 – 1914 г. и 1919 г. от археолозите Херман и Карел Шкорпил с помощта на младия тогава архитект Ал. Рашенов. Дотогава развалините ѝ се извисявали като могила, известна сред старото местно население като „Зъмска могила“ или Илан тепе (Змийска могила) поради многото змии, които са се криели из рушевините. Според Шкорпил на мястото на могилата имало тракийско светилище, а в подножието на Джанавар тепе (от към канала) съществувало древно селище с име Варнас (Варна), което далеч предхождало елинския град Одесос. Приемайки таза теза, не се изключва възможността името на местността „Джана – вар“, а и това на днешния град - „Варна“, да има тракийски произход и да произлиза именно от „Варнас“.

Достатъчно показателен за значимостта на църквата и нейното място в световното културно наследство, говори фактът, че именно до нея (от южната ѝ страна) се намира гробът на първооткривателя ѝ – Херман Шкорпил.

След проучването разкритите стени на църквата остават да стърчат в продължение на десетилетия, до 60-те години на XX век, когато е направена частична консервация и реставрация, но не и на мозайките, които, поради опасност от разрушаването им, са повторно покрити с пръст, без да са изцяло заснети. Дълго време за описание на църквата безкритично се ползват предоставените от Шкорпил данни, в които липсва точно описание на мозайките (само се споменава за тяхното съществуване).
За да могат да станат мозайките достояние на науката и да се изясни оформлението и съвременното им състояние, през 1997 – 1999 г. екип от Варненския археологически музей с ръководител Александър Минчев провежда частични разкопки на църквата в местността „Джанавара“ и прави консервационно укрепване на мозайките, което поради липса на средства не е изцяло завършено.

От 2007 г. насетне на обекта се провеждат редовни археологически проучвания, отново под ръководството на Ал. Минчев, но вече с помощта на по-младия му колега Васил Тенекеджиев. За жалост разкопките се извършват „на парче“, спрямо отпуснатите средства, при което този уникален паметник на раннохристиянската култура остава все още нереставриран и не докрай проучен, и ако се продължава със същите темпове, не ще да бъде скоро.

Архитектура

Раннохристиянската църква има уникален и нетипичен за българските земи план. Представлява еднокорабна църква с вътрешна (вградена в източната стена) апсида, с по две помещения от източната и западната част, с едноделен нартекс и атриум с колонада от запад. Дължината ѝ е 31 м, а ширината - 28 м, а дебелината на стените на наоса е внушителна - 2,5 м. Долните етажи на четирите долепени помещения са изпълнявали култови нужди, а горните им етажи са били използвани като отбранителни кули. От едноделния нартекс на църквата се е влизало в двете западни помещения, северното от които е било баптистерий (кръщелня) с кръстообразна писцина (басейнче) в средата, а южното е с неизяснени функции. Приземните етажи на източните помещения са били пригодени за протезис (отляво на апсидата) и диаконикон (отдясно), като тях до горния етаж се е стигало чрез вити стълби, изградени в дебелината на източната стена. Вероятно от източните кули по галерии, разположени в горната част на широките надлъжни стени на наоса, се е достигало до подобни кули, разположени на втория етаж над западните помещения, в които няма данни за вътрешни стълби. Всички помещения имат характерна особеност - правоъгълни отстъпи в ъглите. При източните те са двойни при външните стени, а при западните всички отстъпи са единични. Това придава раздвиженост на вътрешната архитектура и не е познато от други раннохристиянски църкви в България.

Полукръглата апсида на църквата е също необичайна - вградена е в източната стена, което е необикновено за раннохристиянската архитектура у нас. Апсидата има двустъпален синтрон, някога облицован с мрамор, а пред нея е имало бема (леко издигната платформа) с олтарна маса в средата. Бемата е била отделена от наоса с мраморна олтарна преграда, от която сега са запазени само основните камъни. Почти в средата на наоса е имало мраморен амвон. При разкопките на братя Шкорпил е открита основата му, също от мрамор, а под нея е разкопана зидана тухлена гробница, в която е бил погребан много възрастен мъж. До него е имало мощи на неизвестен светец, увити в сърмена тъкан и поставени в малко дървено ковчеже.

Източно от криптата, под олтара, в специално иззидана скришница, е открит уникален комплект от три мощехранителници (алабастрова, сребърна и златна), поставени една в друга, като в най-вътрешната имало мощи на неизвестен светец (част от костите на китката) и частица от „Светия кръст“. Алабастровата мощехранителница е с формата на античен саркофаг с двускатен покрив. Сребърната е също във формата на саркофаг, но капакът му е закрепен с пантички, а златната е с формата на правоъгълно сандъче с плосък покрив и украсено със свастикообразен орнамент и разноцветни полускъпоценни камъни.
От запад църквата е имала портал с колони, от който се излизало в атрий (вътрешен двор) с колонади от север и юг и обща ширина 25 м. Дължината му е неизвестна, тъй като при първото проучване не е бил доразкопан или вече е бил силно разрушен в западната си част. Освен това, в страни на църквата са разкрити основите на отделни сгради (жилищни и стопански), което доказва, че в м. „Джанавара“ е съществувал раннохристиянски манастирски комплекс. Последният е бил защитен с масивен каменен зид с дебелина от 0,80 м.

Масивните стени на църквата са градени е от редуващи се пояси от дялани каменни блокове и тухли със спойка от хоросан и очукани тухли. Подовете на централния кораб, олтара и кръщелнята са били покрити с големи мраморни плочи, а на останалите три помещения - североизточното, югоизточното и югозападното с добре запазени при откриването им многоцветни мозайки. Цоклите на стените отвътре са били покрити с мраморна облицовка, а над тях е имало солидна мазилка със стенописи, от които са открити само миниатюрни късчета в синьо, зелено, червено, черно и бяло, но няма данни за фигурална живопис.
От намерените многобройни архитектурни фрагменти се разбира, че църквата е имала богата архитектурна украса. Разкрити са части от: мраморни колони, капители, прозоречни колонки, парапети и др. За жалост голяма част от останките на тази великолепна мраморна украса е била използвана през османското робство за производство на вар.
С уникалния си план църквата носи елементи на сирийските раннохристиянски строителни традиции, независимо от някои типологични традиции. Появата ѝ на това място може да се свърже с наличието на голяма колония преселници от източните провинции на Византийската империя, които се заселват в Одесос предимно през V – VI в. и създават свои религиозни общини. Няма съмнение, че храмът е бил една от най-представителните църкви в района на Одесос, а може би и една от най-ранните.
Планът на църквата намира единствен по-близък паралел в България с този на църквата от с. Иваняне (дн. квартал на гр. Банкя, Софийско). Планът ѝ има аналогии и с някои храмове от V в. в Мала Азия и Армения.

Изобразително изкуство

Голямо богатство на църквата в м. „Джанавара“ и блестящи представители на раннохристиянското изобразително изкуство намираме в лицето на нейните великолепни мозайки, заемащи обща площ от около 120 кв.м. Мозайките са изработени в техника оpus tesselatum от кубчета в бял, зелен, черен, червен и жълт цвят. Белите кубчета са от мрамор или мраморизиран варовик, черните и червените - от варовик, а зелените и жълтите - вероятно от шисти или туфи.
Мозайката в североизточното помещение (протезиса) е с дължина 7,60 м и ширина 5,70 м. Тя има бордюр с ширина 80 см, на който са изобразени на бял фон преплетени лози с листа и гроздове, излизащи от съдове, които наподобяват силно схематизирани вази. Централното правоъгълно поле е заето с "килим" от пресичащи се осмоъгълници, оформени от издължени, центрирани и различно оцветени шестоъгълници, с квадрат между тях.
Впечатляващо е, че подобен бордюр на мозайка от България не е познат. Доста близки по начин на представяне са изображенията на лози и гроздове в мозаечно пано от централния кораб на раннохристиянската базилика № 2 в Никополис ад Нестум (недалеч от с. Гърмен, Неврокопско) от края на IV - началото на V в. и от частично запазената мозайка в апсидата на базилика № 7 в Пауталия (Кюстендил) от втората половина на V - началото на VI век. Близки мотиви по оформление на лозите се срещат в някои мозайки от Израел - манастира "Св. Мартириус" в Ма'але Адумим от първата половина на VI в. и раннохристиянската базилика "Св. Стефан" в Хорват Беер-Шема.
За разлика от украсата на бордюра, централното поле на мозайката в североизточното помещение показва една много тривиална геометрична схема. Тя се среща често в различни варианти в България: в подовата мозайка на гробницата в Хисар от IV в., в "горната" църква "Св. София" в София - VI в., в базилика в Кюстендил от втората половина на V - началото на VI в. и др.

Подовата мозайка в югоизточното помещение (диаконикона), което е с размерите на протезиса, също е представена с бордюр, но с украса от вълнообразни бръшлянови клонки с листа и ластари на бял фон. Централното правоъгълно поле е украсено от очертани с черно пресичащи се кръгове с диаметър 66 см, които образуват четирилистно оформени разноцветни ромбове с конкавни стени, центрирани с различни по големина и цвят по-малки ромбчета. Тази доста семпла като схема мозайка прави впечатление главно със съчетанието и яркостта на цветовете си. Мотивът на бордюра - бръшлянови клонки, е един от най-разпространените в мозаечното изкуство на античността. Често срещана е и украсата на централното поле, намираща аналогии в много мозайки от България.

В мозайката на югозападното помещение на църквата, което, както и северозападното - кръщелнята, е с почти квадратна форма - с дължина 6,40 м и ширина 6,10 м, е използвана същата цветова гама. В нея също има, както и в югоизточното помещение, бордюр с украса от вълнообразни бръшлянови клонки с ластари на бял фон, но с големи зелени и червени листа. Тук централното правоъгълно поле е заето от шахматен мотив - редуващи се правоъгълници с размери 35 х 30 см. Подредбата им по цветове е: червено-зелено/бяло/червено и на следващия ред – бяло/червено/жълто. С отлично съчетанието на цветовете, тази мозайка внушава усещането за ярък и пъстроцветен килим. Шахматни мотиви са известни от мозайки в различни места из Балканите (базиликата на Раб, Хърватска) и Европа (базиликата на „Св. Апостоли" в Равена, античната катедрала в Парма).

Мозайките от църквата в м. „Джанавара“ са с отлично качеството на направата и имат много стабилна основа, изработена еднакво във всички помещения. Това ги е запазило сравнително добре въпреки вековете и съвременните вандализми. Тези особености подсказват, че те не са правени "на парче", а са резултат от цялостен и добре обмислен план. Дали са творба на един или на няколко майстора, е трудно да се каже, но ако се съди по орнаменталния бордюр, който е единствен засега на Балканите, твърде е вероятно оформлението на североизточното помещение да е дело на майстор-мозаист, поканен за целта от Изтока. Още повече, че нейната архитектура се свързва с Близкия Изток, и по-точно със Сиро-Палестинския регион. Най-близкият паралел на нейния план засега също е този район - църквата в Хорват Берашот (Израел), датирана в средата на VI в., и може би там трябва да се търси произходът на строителите ѝ и авторът на мозайките.

Кратка история на манастира

Досега проведените проучвания позволяват до голяма степен да се изясни историята на святото място. Разграничени са четири строителни периода. Последните данни показват, че изграждането на църквата се отнеса към втората половина на V в., като през този период са изградени и първите допълнителни помещения, оформящи манастирския комплекс. Тази датировка съвпада с времето на заселване на преселници (вероятно сирийци) в Одесос от източните провинции и потвърждава становището, че манастирът е обслужвал местна сирийска християнска общност. По-късните преустройства се отнасят към VІ в. (може би и направата на мозайките). Последният строителен етап е датиран с монети в началото на VІІ в. Окончателното унищожаване на манастира вероятно е настъпило през 614 - 615 г., с разорението на Одесос от авари и славяни. Векове след това, през османския период (началото на XIX в.), на върха Джанавар тепе в близост до руините на древния храм турците изграждат военно укрепление (табия), при което голяма част от стените на манастирските помещения са използвани като източник на строителен материал и биват унищожени – камъни са извадени и преупотребени, а мраморните облицовки от църквата са използвани за производство на вар чрез претопяване. Варта е била съхранявана в открита сред руините на манастирска сграда варница. Следва един век запустение, през който затрупаните руини на манастира са известни като Змийската могила. Уникалната църква става известна на света едва в началото на XX в., след като е открита и проучена от братята Шкорпил.

InfoSpravka.com