Български Националистически Форумъ

Тук в тази тема смятам да поместваме разни псевдонаучни и мегаломански статии, касаещи българската история 

ИСТОРИЯ НА БЪЛГАРИЯ

Корените на нашия народ трябва да се търсят няколко хиляди години назад след 681 г., която е определена като начало на българската държава. Българите са били духовната движещата сила на историческите събития разиграли се няколко хилядолетия преди Христа, а и след това. В световен мащаб, те са изиграли ролята на мъжкия принцип, който е "оплождал" древните народи с култура, религия и духовност. Нещо подобно се случва по време на събитията, разиграли се на Балканският полуостров през VI-VIII в., когато българите пренасят хилядолетните си културни и държавнически традиции и ги предават на славяните.

За скептиците ще посоча само древнобългарския календар, който е признат от всички световни специалисти в тази област за най-прецизния! Дори и днес, когато светът се гордее с космическите си постижения, не може да бъде създадена по-точна календарна система от древнобългарската! Това означава, че българите са познавали до съвършенство космическите цикли и движенията на планетата Земя в пространството. И то няколко хилядолетия преди Христа, когато повечето народи са живеели в епохата на каменната ера!

Все повече назрява необходимостта от написването на истинската история на България. В този сайт ще направим опит да осветлим някои факти от най-древната ни история, както и да разсеем някои от заблудите, които битуват в общественото съзнание.



Древно-българските държави

Дълги години в нашата историческа наука шества тезата, че българите са малко номадско племе от тюркски произход, появило се на историческата сцена след смъртта на Атила (453 г.). В края на шести век то попада под тюркска зависимост (ако сме тюрки – как попадаме под тюркска зависимост?), от която го освобождава кана субиги – Кубрат и създава държава. Според официалната историография тя представлява племенен съюз, просъществувал има-няма, малко повече от тридесет години. От друга страна, незнайно защо, недотам обичащите ни византийци нарекли този съюз Стара велика България. В края на седми век император Константин Погонат, едва успял да разбие арабите при Константинопол, потеглил начело на петдесет хилядна армия към делтата на р.Дунав, срещу “неголямата” войска на Аспарух. Там в продължение на няколко дни той не посмял да я нападне и се отправил към Несебър. Армията му пък била преследвана и избивана от “немногобройните” българи, яздещи дребни кончета от устието на р.Дунав до Варна. Не минали век-два и българите изчезнали сред славянското море.

Упоеният от подобни “исторически прозрения” днешен българин, изпада в недоумение, когато чуе твърдения, като това на покойния френски президент Франсоа Митеран, че “българският народ е един от създателите на цивилизацията на нашата планета” или на американския професор Норман Дейвис, че българите стоят “в ядрото на европейската цивилизация”.

Ако обаче надникнем в историческите извори от древността и средновековието, както и осланяйки се на последните археологични открития, ще видим, че българите са един от най-древните народи на земята. Притежавали са богати познания в областта на астрономията, строителството, земеделието, имали са своя писменост. Едно от най-големите им достойнства е, че навсякъде, където са спирали, са създавали държави със свое специфично устройство, с добре подредена административна и военна структура, и със съответните титли.


Какво казват летописите на Волжка България

През последните десетина години стана възможен достъпът до хрониките на волжките българи. Най-интересна информация откриваме в “Книга за хуните”, написана от Кул Гали (XII век) и в историческия сборник “Джагфар тарихъ”, съставен от Бахши Иман (1680г.).

Според Кул Гали преди 35 хиляди години древните предци на българите населявали Волгоуралския район - наричали го Ара или Ура, а себе си - жители на Ура-ара (арийци). През ледниковата епоха арийците живели в пещерите на Урал. Те се занимавали с лов и се сражавали с “потомци на зли духове” – човекообразни маймуни (неандерталци?). Една такава пещера, използвана за жилище, по стените на която има рисунки на мамути, коне, носорози, се е запазила и до днес на територията на Башкортостан и се нарича Шулгенташ.

Живели през ледниковата епоха, българите се научили и станали най-добрите майстори в обработването на различни видове кожа. Това тяхно умение е било известно и през Средновековието.

Когато климатът се затоплил и ледниците се оттеглили на север, българите започнали да се заселват в равнините около р. Волга. Цялата Волжко-Камска система те наричали РА (Ранга, Раха). Българите запазили това име чак до XIII век, както и понятието Раил, означаващо Волжко-Камска земя, или Волгокамец. И след като напуснали Урал, арийците запазили почитта си към планините и пещерите. Те вярвали също, че Бог (древните българи го наричали Ерсу, Едфу, Тангра, Тара) се появява по планинските върхове. За тях той е създал добрите духове - дивовете.


Първата българска държава

Преди около петнадесет хиляди години седем арийски племена създават съюз, който наричат Идел (иде – седем, ел – племена). Първоначално арийците-иделци се занимавали с лов на мамути, елени (ямал), зубри (атбуга), пещерни мечки. Затова древните предци на българите уважавали силно опитния нощен ловец – вълка. По-късно те опитомили някои животни, между които и кучето, и станали скотовъдци. С течение на времето част от тях започнали да се занимават със земеделие и преминали към уседнал начин на живот. Започнали да строят градове. През лятото скотовъдците живеели във временни селища, грижейки се за животните, а през зимата всички се събирали в родово-племенните центрове – градовете.

Преди около четиринадесет хиляди години съюзът на седемте племена успял да постави под своя власт цялата територия на Ара-Ура и образувал държавата Идел, чийто първи владетел бил Шам (Сам). След създаването на държавата те започнали да се наричат българи (различните фонетични варианти на името са – бул, бал, болгар, българ, балкар, буляр, биляр, бухар, бояр и други), което означава “черноглави” или “вълчи хора”, а също в смисъл на “господар”, на “знаещ”, “мъдър” човек (хора). Те продължили да строят все по-големи градове, научили се да обработват глина, да добиват метали – мед, а по-късно и бронз.

През периода 1965-1998 г. с помощта на спътникови снимки руски учени откриват в района на Южен Урал и Западен Сибир цяла протоцивилизация, която е разположена на площ с размери 150 на 400 км. Досега там са открити 17 града с 21 крепости, както и много неукрепени селища. Най-древните селища са с овална форма - Алданско, Исиней-1, Берсаут, Кизилско, а по-късните са кръгли. Това са Аркаим, Исиней-2, Синташта, Саръм-сакла.

Най-голям интерес от тази “страна на градовете”, която има монументални отбранителни съоръжения с комуникативни системи и изключителна планировка, предизвиква тайнственият град Аркаим. Отговаряйки на официални запитвания от американска страна, руският археолог Г. Б. Зданович отговаря, че това е свещеният град на Тангра и древните българи.

Обектите са засекретени и въпреки че волжките българи знаят за тях, и искат да ги изследват, руските власти и досега не дават разрешение за това.


Създаването на Шумер

Преди около дванадесет хиляди години от изток в Идел започват да навлизат угро-фините. Скоро след това в българското общество избухва междуособна война, като начело на враждуващите групировки застават двама братя – Алмъш и Газан. В края на краищата Газан е победен и с голям брой българи се изселва към централна Азия. Заселват Памиро-Хиндукушкия масив, Таримската котловина и планината Тян Шан. В тази област те развиват земеделието, строят градове, крепости, пирамиди, пътища, усвояват добива на желязо. Тук опитомяват коня и започват да наричат себе си именци. В този район съвременните учени откриха останки от древни градове (Лулан, Ния), много пирамиди, които са по-големи от тези в Египет, голям брой мумии на хора от индоевропейската раса, от така наречения кавказки тип. Установено е, че това население е било ирано-езично.

След нови размирици част от българите се оттеглят още по на изток - североизток, начело с Иджик. Покоряват китаите тюрки, които се намират по това време на много по-ниско ниво на развитие. В “Джагфар тарихъ” пише, че те събрали от китаите малки момичета, възпитали ги според българските традиции, а когато пораснали, ги взели за жени. Децата, родени от тези бракове, а също и себе си, те нарекли хони. Хуните запазили българските обичаи, но езикът им в голяма степен се тюркизирал.

В Средна Азия от основната маса на българите се отделят масагетите. Други потеглят на югозапад и завладяват западен Иран, Сирия, Ливан, Мала Азия. В района на двуречието те създават държава, която в чест на добрата дива Самар, наричат Самара (Шумер). Те са били носители на висока култура, която предават на местното население. Строят градове, организират добив на метали, развиват земеделието. Градовете били строени върху хълмове и опасани със стени. Във всеки от тях живеели около четиридесет – петдесет хиляди души. Такива са били Ур, Урук, Лагаш. Владетелят на града носел титлата лугал или енси. С шумерите са свързани и някои от названията на божествения пантеон в Месопотамия: Сирара (храм в Лагаш), Сарбату (магическо дърво, чиято сянка се простира от изгрева до залеза), Шарур (боздуган – оръжието на боговете), Кургарру ( безполово същество, което пази храната на живота).

През 3182 г. пр. Хр. значителна част от междуречието е заляно от водите на невиждан потоп. Загива и главния град на държавата Ат-Алан, а също и голяма част от българите. Някои от тях се спасяват в планината Урарат (Арарат). Потопът унищожава могъществото на българите в Шумер. В началото на III хилядолетие пр. Хр. в Месопотамия нахлуват семитите. Те постепенно изтласкват българите – арийци към устието на Тигър и Ефрат. Последният арийски владетел на Шумер е Зиези (посочен за родоначалник на българите в “Латински анонимен хронограф” от 354 г. от н.е.). Той е победен от семитския владетел Саргон Велики, който завзема престола. След смъртта на Зиези голяма част от българите се връщат обратно към Централна Азия.


Страната Балхара

Сведения за тази българска държава срещаме в редица исторически извори. Първият книжовен паметник, написан на санскрит “Ведите”, по-точно в “Атхартва веда”, пише, че на север от Индия живеят народите булинги, балхики, врики, хунга и хети. В “Махабхарата” (VII – X в. пр. Хр) балхиките (болхики) болги са сред най-споменаваните имена – над седемдесет пъти. В “Латински анонимен хронограф” пише, че българите произлизат от сина на Ной-Зиези, а в арменската география “Ашхарацуиц” (VII век) българите, заедно с масагетите, са споменати като най-развитите народи в Централна Азия. От описанията, които има в тези и в други писмени източници, става ясно, че тази българска държава е обхващала планината Имеон (Памир, Хиндукуш, Тян Шан), земите на запад от нея, както и Таримската котловина, между северен Тибет и Тян Шан. На запад и югозапад са се намирали и други арийски народи, на североизток – хуните и на изток Китай. Нейната столица е бил град Балх (в днешен северен Афганистан), който е бил наричан “люлката на царете”. Българите оказват огромно културно влияние в тази част на света. През XVII в. пр. Хр. китайците заимстват от българите календара, както и различни строителни умения, познания в областта на военното изкуство. Около 1800 г. пр. Хр. ариите, идващи от Памир и Хиндукуш завладяват северна Индия. В индийските източници, държавата Балхара се е славела с бързоногите си коне и красиви бойни колесници. Отделна прослойка от българите са били духовни учители и пазители на знания (брахмани). След завладяването на северна Индия осъществяват жреческа власт и разделят обществото на три съставни части – жреци, военни, производители.

През IV в. пр. Хр. до Балхара достигат войските на Александър Велики. Въпреки че печели някои битки, на великия пълководец не се отдава да завладее трайно българската държава. В края на краищата, след като една македонска армия е изтребена до крак от българите, той е принуден да сключи мир, а десет хиляди от своите войници жени за местни девойки.

С течение на времето в Централна Азия настъпва постепенно засушаване на климата и плодородната някога Таримска котловина се превръща постепенно в пустиня. Тези климатични промени, както и натиска на засилващия се Китай, предизвикват огромни раздвижвания на човешки маси. Част от хуните се предвижват на юг и запад. Това създава напрежение в района на Балхара. Първи век след Христа, един от царете на Балхара, който бил син на Праипати Кардама предава царството на сина си Саса Бинду, а сам се преселва в Индия. Отишъл със своя народ в Мадхиядеша (дн. Мадхия Прадеш), основава град с името Пратиштам. От този преселил се бактрийски цар произлязла една нова индийска династия, която носела името Кардама. Тя управлявала до XI век, а владетелската титла била “балхара”. Друга част от българите, още през IV – III век пр. Хр. се придвижила към Европа, където в Поволжието и при Урал се срещнали с останалите някога тука арийци.

В Памир обаче, до X век се запазва княжество с име Бургар, за което ни съобщава Ибн Хаукал (X век), Ибн ал Асир – 1024 г. До същото откритие достига и академик Бартолд.


Стара Велика България

В “Именник на българските канове” пише, че българите са имали своя държава в Европа 515 години преди Аспаруховите българи да преминат Дунава (680 г.). Текстът гласи “Тези пет князе управляваха оттатък Дунава петстотин и петнадесет години с остригани глави. И след това премина отсам Дунав княз Исперих, също и досега.” Тази българска държава възникнала през 165 г. в района на Кавказко-Черноморския басейн.

Арменският историк Мовсес Хоренаци (V век) пише, че още II в. пр. Хр. в Кавказ е имало българска земя.

В “География на Птоломей” (II век) е обозначено, че в земите на север от Черно море живее народ с името “буленсии”.

Подобни сведения откриваме в картата на Евсевий Хиероним (268 г.), а също и в летописите на Егише Вартапет (V век), Захарий Ритор (VI век), Михаил Сирийски (VII век).

Баварският историк Авентиус (XVI век) твърди, че българи и баварци имат общ произход и между V – I в. пр. Хр. са живели заедно в Кавказ. Такива сведения има и в хрониката на манастира Мелк.

В Кавказ и северното Черноморие са открити останки от множество български градове: Булкар – Балк, Анзи, Химар, Кумух, Салтов, Маяки и деснобрежното Цимлянско градище, както и съвременните селища Балхар и Кубачи в Дагестан. За създател на Стара Велика България се смята Авитохол, а неин последен владетел е Кубрат.

Още през IV век българи се заселват в Панония. По-късно, част от тях заедно с хуните на Атила достигат до Апенините и територията на днешна Франция. След смъртта на Атила в 453 г., българите започват системни нападения на земите на юг от Дунав, а от началото на VI век датират и първите трайни поселения на Балканския полуостров.

В края на VI век част от българските земи попадат под зависимост от западните тюрки. Тази зависимост е отхвърлена от Кубрат в началото на VII век. Братът на Кубрат Шамбат се отделя от Велика България и през периода 623 г. - 658г. създава държавата Дулоба със столица Киев. Разбит от франките, той се присъединява отново към брат си. След смъртта на Кубрат, в резултат на вътрешни междуособици, както и под натиска на хазарите, Стара Велика България се разпада. Аспарух създава Дунавска България, а брат му Боян (до 690г.) Черна България със столица Киев. Един от неговите потомци Джилки през 858г. премества столицата във Велики Болгар и става основоположник на Волжка България (до XVI в.).

Българските държави оставят дълбока следа в историческия процес с високоразвитата си организация и стройна уредба от норми, овладявайки пространството с добродетели като лоялност, търпимост, справедливост. Българската идея за държавност се оказва изключително жизнена. Въпреки преселенията и дори когато българските държави губят за дълго своята независимост, те отново възкръсват. В Европа българите създават втората след Римската империя държава, но като държавно устройство тя е коренно различна от гръко-римския модел - не е била робовладелска. България е най-старата европейска държава, просъществувала повече от осемнадесет века под едно и също име. Тя е съхранена и до днес от българския народ. През 2003 г. се навършват 1838 години от създаването на Стара Велика България и 1323 години от основаването на Дунавска България.

Иво Андровски - историк

В. АЛЕКСАНДРОВ: "ОРФЕЙ Е НАПИСАЛ ТРАКИЙСКА АЗБУКА ПРЕДИ ХИЛЯДОЛЕТИЯ"

Предлагаме ви интервю с агронома по професия и историк по призвание Венко Александров. Той е харманлиец, но дълги години живее в София. Фактите, които той изложи в залата на Историческия музей е събирал 30 години. Тъй като изложбата му в Харманли предизвика много коментарии, често нееднозначни, ви предлагаме да прочетете една част от онова, което той обясни на посетителите, тъй като практически не е възможно да публикуваме всичко.
,,Целта ми е да се повдигне самочувствието на българите, защото то е доста паднало, да се почувстваме горди с нашата писменост и нашата история”, определя значението на стореното от самия автор.

Авторът на изложбата обяснява за сходството на древнобългарски град с Града на Боговете - ШамбалаОт Иван Атанасов
Харманли

Г-н Александров, Вие твърдите, че траките са имали писменост?
Да. Професор Стефан Гай е първият човек, който преведе тракийската писменост. Той направи това от оброчната плочица от Градещница, която при радиовъглеродният метод е датирана на 6 хиляди години. Другата, която той е превел - това е сакралната плочица от Караново, е датирана от същия този период. Ето го превода, прочетете го, Стефан Гай е професор в Щатите.

А признато ли е това от другите учени?
И кои са другите учени!? Той първи превежда. Ами и траколозите трябва да си кажат мнението, но ги няма никакви в България. През 93-та година, месец юли, поетът Никола Гигов бе поканен в градската библиотека в София, която се намира на площад "Славейков" да каже каква е азбуката на Орфей. Тогава бяха поканени и историци, но нито един не дойде. Защо? Защото траколозите, начело с Александър Фол, пишат в своите трудове, че траките били безписмени. Може ли да си представите, ако дойдат там и се докаже, че са писмени, колко конфузно положение ще се получи. Затова те не дойдоха. Тази азбука на Орфей беше открита от един обикновен българин, който 40 години я е търсил в Родопите. Никола Гигов открива също и няколко каменни плочи с тракийска писменост. Те бяха представени от моят син, който е историк и се познаваше с Никола Гигов. Ако сравните тази азбука с кирилицата, ще видите, че сходството е 80%.

Разгаданото, според В. Александров, тракийсто писмо от професор Стефан ГайИ тя датира много от преди това?
Да, от XXIII век пр. Хр. Това, че гръцката азбука влиза в кирилицата, се оказа мит, защото тя е от VIII век пр. Христа. Разликата е 500 години. Азбуката не може да бъде измислена от един човек. Повечето хора знаем, че Орфей е бил музикант. Това е най-малкото за него. Защото той, заедно с брат си Лин и другите поети - Паламед, Аристен и финикиеца Кавен я измислят. Какво се получава по-нататък. Финикиецът казва: "Подарявай на гърците". Те от своя страна подаряват на Рим, Рим - на Европа и както виждате кръгът се затваря. Сравнението показва, че има 80% сходство с кирилицата. Това е нещо ново, което някои трудно го възприемат.

Какви доказателства можете да приведете в полза на това становище?
Аз не съм авторът на това становище. Ще трябва вероятно да попитате Никола Гигов. И не само той, и други изследователи има на тракийската писменост. Аз съм една трансмисия, един обикновен българин, който, опазил ме Бог, съм на един мегдан с историци и българисти.

Вие просто сте събрали много факти и ги показвате, така ли?
Разбира се. Аз по друг начин съм си вадил хляба. Роден съм в Харманли и съм завършил селскостопанска академия и 38 години съм работил като агроном. Това е истината за мен. И обичам историята на своя народ, това мога да кажа за себе си.
Тракийска писменост има и в една плочка от проф. Овчаров. Имал съм възможност да получа информация от българисти и историци, благодарение на моя син. В София се провеждаха Българиади, различни международни конференции по българистика, по история и много нови неща излязоха наяве. Когато ги споделя с мои близки, реакцията е различна. И първата е: "Това не може да бъде", "Това аз не го знам". Как ще го знаеш, като не си го чел, не си го учил, това са нови неща. Знам какво пише в Енциклопедиите и учебниците, но аз ви казвам нови неща, защото те се променят и се откриват нови. Преди години Никита Ремесиански превежда библията на тракийски език. Има такова нещо, тук в изложбата този факт не е отразен.

Защо не са известни? Какво е Вашето обяснение?
Аз имам обяснение, но не искам да го кажа. Знаете ли кой е шапката на Министерството на културата? За "Отворено общество" сте чували, нали?

Да.
Какво е "Отворено общество"?

Ами то се финансира от фондация на Сорос.
И какъв е Сорос? Той е едни милиардер, който дава парите, а който дава парите, той командва. Какъв му е интересът - аз не знам.

А защо сте използвали дърво, за да покажете вашите изводи…? Доста е интересно…?
Ами така съм намерил за добре. Това се казва гравирано дърво и е по-трайно.

Виждам, че сте направили списък с български документи в чужбина.
Преди години писах на президента Петър Стоянов. Писах писмо с един списък от 3 500 български ръкописни книги, които през време на робството са били изнесени, за да бъдат спасени от турците и гръцките фанариоти. Много от тях са били откраднати. Това беше един мой труд в продължение на 3-4 години. И знаете ли какво ми отговори той? "Нека останат там и те да говорят за нашата древна култура." Отговорът е много дипломатичен, обаче незадоволителен. Защо? Защото след втората световна война Русия и Германия, например, размениха крадените си ценности. А ние не можем да си поискаме нашето. И друг пример, че Евангелието на цар Иван Александър идва два пъти в България под името "Лондонското евангелие". Това просто аз не мога да го приема.
На повече от тридесет места по света има наши документи от историята ни. Аз ги посочвам тук, а те са сигурно много повече. Що да не си ги поискаме. След Освобождението никой не прави такава стъпка. Документи имаме във Виена, във Ватикана, Болоня, в Белград. И посочвам като пример само най-важните ръкописни книги. Това са факти - най-много се намират в Москва - 1300 документа. Веднага след Освобождението един руски офицер, с държавна поръчка изпратен в България , натоварва от великотърновските книгоохранилища три каруци с книги. Къде изнася - никой не знае. Нещо друго много фрапиращо - библиотеката на Патриарх Евтимий и Григорий Цамблак са били изнесени в манастира ,,Нямц", в Румъния. Знае се, че тази библиотека обхваща цяла една стая - от пода до тавана, обаче не дават достъп на българските учени до там.

А всичките тези книги публикувани ли са?
Знае се за тях. Друго е нещастието, че никой не прави стъпка да си ги поискаме. Хайде всичките няма да ги върнат, но да направят някаква политика. Защото стопаните сме ние. Този отговор на президента "Да останат там, да говорят за нашата култура, не ни удовлетворява.

Какво е изобразено на тази карта?
Българското духовно пространство се разпростира между четирите океана. Това не го казваме ние българите, руснак го казва. И в средните векове, през епохата на Възраждането, аз имам списъка на всички техни трудове, но тук само съм дал примери. Има историографи, които не са запознати с това. Това са данни, които съм взел от акад. Сергей Иванов и неговия колектив, това също е нещо ново. От една Българиада, която се състоя в продължение на един месец в София. Можете ли да си представите, че историята за България говори 50 хил. години пр. Христа. И руснакът доказва това.
А на тази карта е изобразен схематично духовният град на българските колобри, казва се Аркаим. Той се намира в Сибир, до Челябинск, до връх Кантен, съществувал преди 5 хил. години и е установено, че изчезва внезапно. Бил напуснат, но защо, не се знае. Но районът е засекретен от руските власти и не може от нашата Академия на науките да го изследват. Слушах една лекция на доцент Татяна Рулина. Тя ми подари една самолетна снимка, която представлява разрушения, нищо особено. Аз съм направил една художествена интерпретация с малко въображение, просто, за да има вид. И стана ясно, че всяка една къща съдържа задължително три неща. Това са пещ, кладенец и хладилник.

Какво разбирате под хладилник?
Хладилник, където те си съхраняват, може би зимник, това не е съвременният наш хладилник. Другите две неща са кладенец и пещ. Но интересното е другото - площадката за телепортиране.

А как е идентифицирана?
Не знам. Това го казва доц. Татяна Рулина в своя доклад и аз използвам тази информация. Другото, което каза е, че има сходство с града на Боговете Шамбала.

Владимир Цонев: Древните българи са потомци на атлантите
07.05.2007 17:05

Древните българи са потомци на потъналата преди 12 хил. години Атлантида, твърди изследователят Владимир Цонев, академик в създадената преди 12 г. Международна академия по българознание, иновации и култура (МАБИК), която в момента провежда конференция във Варна.

Изчезналият континент се е намирал между Северна Африка, Америка и Европа, а наименованията на отделните острови, останали от легендарната Атлантида в Атлантическия океан, подсказват тъкмо за традициите и бита на древните българи, смята г-н Цонев, който развива тезата си в близо 150 страници от новоизлязлата книга “Атлантида – земя на древните българи”.

Според автора етимологията на името на Азорските острови следва да се свързва с личното местоимение “аз”, в което се намира силата и слабостта на българина. Канарските острови напомняли за титлата на владетеля – кан, който е “субиги”, благословен от звездите да управлява на Земята. Остров Мадейра пък открито препращал към върха на свещената планина Меру, към светилището, носещо името Мадара, т.е. “земята на владетеля”.

Доколко тези, а и останалите твърдения и хипотези в книгата имат някаква стойност от научна гледна точка, може би не е толкова важно в случая, но четивото е написано увлекателно, богато е на илюстрации и определено е принос в българската литература, свързана с митологията около изчезналия континент.

В контекста на изказването на акад. Владимир Цонев по време на пресконференцията известният океанолог проф. Петко Димитров пък направо заяви, че варненската цивилизация, създала най-старото обработено злато в света, всъщност се появява като следствие от голяма и опустошителна война между митичните хипербореи и не по-малко митичните атланти около 9500 г. пр.н.е.

Акад. Христо Маджаров се спря по-подробно върху Варна и региона като започна с това, че Варна е един особен център от най-дълбоката древност до ранното Средновековие, когато Аспарух е избрал Римските терми на Одесос за своя резиденция.

Впрочем известно е, че единственият район от територията на България, в който са открити следи от обитаване през среднокаменната епоха или мезолита (във времето между 10 000 и 7 000 години пр. Хр.) е местността Побитите камъни. Сред пясъците на няколко от групите – Централна, Баново и Слънчево – са намерени множество специфични кремъчни сечива (микролити).

Христо Маджаров дори свърза древните мизи, според него предшественици на траките, с името на епохата – мезолит. Той заяви още, че МАБИК вече има и готовност да издаде учебник по праистория, която по общото мнение на неговите колеги напълно се пренебрегвала от официалната наука (СУ и БАН), занимаваща се главно със Средновековието.

Нашата държава е най-древната на планетата


   
Пламен Стефанов по образование е инженер, но цял живот се рови в историята на света и в частност в българската. В главата си е събрал толкова информация, че успешно би конкурирал много учени историци, твърдят негови приятели. Всъщност търсенията му са не в сферата на историята, която се тиражира масово и често е пълна с неточности, липси, дори фалшификации, а в областта на реално случилите се събития. Въоръжен със стремежа към истината, той не спира да търси. И открива зашеметяващи факти, част от които след време прочита в най-новите исторически изследвания на известни български учени.

"Аз не съм националист, изследвам българската история, защото съм българин, а това е достатъчно основание. Ходил съм много по света, контактувал съм с много националности, знам няколко езика, познавам много азбуки и с течение на времето се убедих в особения статус на нашия народ в този свят. Вече мога да потвърдя, че ние сме имали и ще имаме особена мисия в историята на света. Нашата роля винаги е била да сме носители на цивилизация. Българите навсякъде, където са минали, са строили огромни, красиви градове, организирали са държави. И Божидар Димитров наскоро говори в едно предаване, че ние, българите, не вдигаме въстания за национални, религиозни или икономически права, а за да правим държава. Явно това е закодирано в нас, защото навсякъде, където сме отишли, сме създавали огромни държави, дори империи. Уреждали сме ги по такъв начин, че след това топонимите да останат. Ако империите са били кървави, свързани с насилие, унищожение и робство, техните топоними бързо са били унищожавани от народите, заселили се на тяхно място. Топонимите на българите по целия свят са толкова много, че аз съм стреснат. Това говори, че те са носили цивилизация и са били уважавани от всички народи. Преди 10 - 15 години съм чел при различни автори за наши топоними, но ставаше въпрос за 10 - 15", разказва Пламен Стефанов.

Той бил провокиран да проследи историята на българите като изследва запазените им топоними по света от покойния Кръстю Мутафчиев, който пише за световните топоними. 10 години го имал предвид, но не бил направил нищо. Мутафчиев го провокира да провери сведенията, които дава, защото те не били доказани и всички го мислели за луд. През 1993 г. той издал трилогия, в която проследил историята на българите от преди 12 хил. години. Била много интересна и подробна, но без никакви доказателства. Авторът разкопавал в Странджа планина гробницата на египетската богиня Бастет. По времето на Тодор Живков го арестуват, когато убиват Людмила Живкова (Стефанов счита, че е убита) и 8 години лежи в затвора. Направо го смачкват, вземат му всички записки. "Аз се сетих, че българите може да са оставили топоними по пътя си, за което нито един историк не говори досега. Открих фрапиращи неща преди няколко години. На север от Монголия, където Мутафчиев пише, че преди 12 хил. години са били българите, съм открил две реки Яна, планина Мома, река Мома, град Дружина, поне 7 - 8 града с топоним Балабан, който е български. Чудех се откъде Мутафчиев може да знае цялата тази информация? Ако не е топонимно, няма как да проследиш този път. Преди година и половина, малко преди той да почине, разбрах, че е бил много близък на Людмила Живкова и е бил пратен на някаква длъжност в посолствотвото в Индия, където се запознава с Рьорих младши, който му разказва тази история за българите. Той пък я знае от своя баща Рьорих старши, за който е известно, че в сталинските години ходи да търси митичната страна Шамбала в планината Кайлас. За три дни той изчезва и тогава вероятно е бил допуснат и посветен. Рьорих младши разказва, че баща му се счита за наследник на българи. На друго място прочетох, че името Рьорих не идва от немски, а от древния български род Рюрик. Това, че един посветен разказва тази история, говори, че тя е много достоверна. Може историците да пискат, че няма факти, но... Затова се заех да проследя топонимно тези твърдения", продължава запаленият историк. Самият Рьорих не казвал никъде нищо за българите. Той само рисува картини и те говорят вместо него, знаят почитателите му. Информацията се предава само със загадки, тъй като самият той е казвал, че много неща няма да бъдат разбрани. Какво да каже по време на Сталинския терор, като са щели да го убият за нула време, припомня Стефанов. "Ще цитирам какво е казал Петър Дънов - Учителя Беинса Дуно малко преди да умре: "Историята за българите никой вече не може да я спре и да иска." И ето виж как е тръгнало: Рьорих, Кръстю Мутафчиев, Л. Живкова - тя е стигнала прекалено далеч в тези си занимания и затова е убита според мен. Самото КГБ е заинтересовано да крие историята от българите. Много документи за нашата история са взети оттук и са скрити в Русия и в КГБ. Христо Маджаров пише за тези неща. Във Ватикана също има много исторически извори. Там се разчита, че няма да отидем да си ги искаме, а ние трябва да го направим. Трябва да започнем да ровим, защото навсякъде в другите страни има информация за нашата история. Ние сме имали документи, но всичко е унищожено - колкото от турците, толкова и от гърците, които са получили право да се разпореждат с нас духовно. Проверил съм в няколко наши манастира. Като уважение към другите християнски религии ние сме правили преписи на нашите документи на гръцки, византийски, руски, арменски и на други езици. Сега в нашите манастири могат да се намерят документи, и то такива, които не ни трябват много, само на чужди езици. За много народи, които искат да играят съществена роля сега в света, не е изгодно нашата истинска история да излиза наяве. Но въпреки всичко най-големите наши помощници в момента са американците и англичаните, по простата причина, че те нямат древна история и все пак научно са заинтересовани да разберат как стоят нещата. Благодарение на тях през последните 20-30 години много факти излязоха наяве", твърди инженерът.

Остава топонимът само на някой, който е дошъл и ти е направил живота хубав, смята Пламен Стефанов. Независимо от смяна на религии, кланета и други превратности, местното население пази топонима, въпреки че този народ вече го няма там. По такива места, в които вече няма етнически българи, се срещат градове Куче или Куча, което е къща, Кан, реки Суек, Балхат, разбира от изследователските си търсения той. Отначало търси отделни топоними, но след това започва да се съсредоточава върху тяхната концентрация. Когато на едно място има по 15-20, направо не може да повярва. А такива места имало страшно много по целия свят. В Индия има повече български топоними от тези, които са в нашата България, твърди той. Особено в Северна Индия, която е в полите на Хималаите. Там се срещат поне 300 топонима "българ".

"Бях започнал да чета индийският епос Махабхарата и след като казах на моите приятели един ден, че цар Бхарата сигурно е цар Българата и е българин и сина му Панчо - толкова фрапиращо българско име, и още много от героите всъщност са българи, преди 1 месец излезе книгата на историка Петър Добрев, който твърди същото. Радвам се, че този българин го е доказал. Трябва екип от специалисти, на които да им се поръча национална задача от президента - ако имам власт ще го направя, да посетят всички тези места и да намерят доказателствата за нашата история. Няма начин да не са останали следи, щом аз намирам толкова много. Няма начин например в Иран да няма архиви, при условие, че българите са участвали в основаването на Индия и Иран. В Индия има страшно много архиви за нас - ето, те започнаха да излизат. Самата Махабхарата е за нас и веднъж за винаги трябва да го разберем. Защото индийците го знаят, а ние - не", разпалено настоява Стефанов.

Според него руският учен офталмолог Ернст Мулдашев не говори пряко за българите в своите книги, но казва, че в Индия всичко е записано и се пазят архиви от стотици хиляди години. Плевенчанинът счита руснака за свой духовен приятел, защото са извървели един и същ път - от атеизма към вярата. "Аз също съм учен - математик, физик, химик, топлоенергетик, и отдавна съм разбрал, че официалната наука се заблуждава в страшно много неща. Отдавна съм намерил обяснение на всички неща като ми е ясно, че нищо не знам, но поне знам накъде да търся. Самият Мулдашев се води татарин от българския град Уфа, който българите основават във Волжска България. Тя е разбита на няколко части - на чуваши, които са наследниците на кан Сувар, на татари - като голяма част от тях в момента се считат за българи. Татари са ги нарекли руснаците, за да изтрият спомена за Велика България. Тук византийците също ни наричат Велика България - навсякъде, където правим държава, съседите ни слагат по едно "велика" или отзад "гуру" или "гури". Това какво говори? Другите са ни казвали Велика България, не ние. Така че топонимите са нещо фантастично, ако се заровиш в тях. Когато става въпрос за хилядолетия, само по два начина може да се проследи случилото се - топонимно и чрез тайни знания, които се пазят от посветени, но се надявам, че ще излязат на бял свят", разсъждава Стефанов.

Според него нашите топоними са трудни за намиране, защото ние сме странен народ - произнасяме абсолютно всички възможни звуци в природата. Докато всички други народи все нещо не могат да кажат, забелязал е изследователят. Нашият топоним българ много трудно остава в чист вид, защото много народи дъвчат няколко звука в него - "ъ", например, имаме само ние. В арабските страни съчетанието "лг" става "х". При индийците също е така. И така "бах" фактически е "бълг". Най-малко на 10-15 места има Бахария по света, което всъщност е България. Съществува думата бахари. В Египет има поне 20 топонима Бахария и бахари. Има оазис Бахария, област Бахейра, град Калин, връх Абу Боян, град Борис. "Намерих река Булгар чай (чай означава река на местния език) до планината Талъш в Северан Иран, а по-късно Петър Добрев писа за нея. Божидар Димитров в едно предаване пък каза, че имали сведения, че талъшите се считали за българи. Най-фрапиращи са топонимите, на които е изменена само първата гласна - болгар, булгар. В Африка има градове Болгар и Булхар. И край тях намирам няколко Шар планини. Това не е случайно", с основание заключава плевенчанинът, изкушен от историята. Той е направил пълен анализ на всички вариации на топонима българ.

В Индия открива още няколко реки Бхери, Бхари, Бахари. Просто там топонимите били толкова много, че човек можел да се побърка, признава той. Стефанов установил, че голяма част от народите не могат да казват "л" и произнасят бъркари. Съседите ни казват бугари. В Япония още не е търсил, но е открил български топоними в цял Тибет, после до Тихия океан, много малко има на юг от Китайската стена и където е Китай, защото там всичко е променено. Най-много топоними има в Сибир, около езерото Байкал, защото там е диво и руснаците не са сменяли топонимите, информира Стефанов. В Монголия 1/3 от градовете имат топонима Боян в себе си и гурван, което е гарван. Има река Гарга в Сибир. На север от Китайската стена имало една голяма област, която се казва Тенгри. Голямо езеро Тенгри се намирало в Тибет. Там са и топоними с нашите имена Цачо, Цако, Дичо, Дико, Рачо. Поне 30 са топонимите, свързани с Тангра - Тенгри, Тангра, Тагра. В друга част на страната има Гангра, Джангра, Кангра. "Подозирам, че реката Ганг в Индия идва пак от Тангра. Защото има друга река, приток на Ганг, която се казва Гангра. Танг на български значи небесен. В този район има река Мадар, има щат Мадрас - Мадара е светилище на български. Има река Варна. Навсякъде, където идат българите, първият си град кръщават Българ, вторият - Варна. Не съм си изяснил какво значи Варна. Маджаров казва, че е начало на нещо. От Блаватска знам, че вара означава "там, където е създадено човечеството", разбрал е любителят историк.

Той ползва предимно руски карти, защото други нямало в нашите хранилища, а и те заедно с българските били най-подробни. От денонощно взиране в микроскопичните буквички под лупа Пламен си е повредил вече очите. Той смята, че е трудно да се проследят основните моменти от разселването на българите, тъй като топонимите са по целия свят и са от различни епохи. Една от сензациите за нашата история било откриването на древния град Аркаим, който датира поне от 7 хил. години пр. Хр. Още руснаците са казвали, че е град на българите и на бог Тангра. Той е изключително съвършен, затова информацията за него е засекретена. Знаят се съвсем малко факти - бил е с такива обогатени почви, каквите ние днес не можем да създадем, използвали са непознати строителни материали. Този град е в район, където след това е Волжска България, т. е. имало е наслагване на български култури дори през хиляди години. Маджаров твърди, че българите са живели в пустинята Такламакан. Наистина цялата пустиня е осеяна с наши топоними - най-голямата река е Кончедаря, има град Куче. Елена Блаватска и Мулдашев твърдят, че в тази пустиня е била най-старата цивилизация на земята. Знае се, че Такламакан е пустиня от 7-8 хил. г. пр. Хр. Така че ако българите са живели там, е било преди това. "Моето предположение е, че след това те са се разпръснали по цялата дъга, като някои клонове са подивели. Един от клоновете е отишъл при планините Памир и Хиндукуш и се е развил много. Той е дал най-древната държава Булхара, от където тръгва клонът, който е създал Индия като държава. Начело е този цар Кардам, който оставя Булхара на сина си. Това са така наречените арии. Ариите се делят на няколко вида, а ние сме българи. Маджаров твърди, че преди да дадат цивилизацията на Индия 2 хил. г. пр. Хр. част от българите са отишли към Иран. Те са се смесили с местните и са създали държавата. В действителност Иран като топоним идва от Ария - държава на арите. Друг клон, който е носител на голяма цивилизация, отива на изток от Такламакан и основава държавата Ордос. И сега в момента на север от Китайската стена един огромен район са казва Ордос. Ордос е ред. Орда не е тая тумба, за която пише Вазов - той не е бил историк, а изключително подредена войска (в английски order означава ред). Само с ред сме побеждавали, никой не може да прави държава без ред. И сега имаме нужда от същото. Трябва да се върнем към историята и да въведем ред, иначе не можем да се оправим", убеден е Стефанов. Той казва, че от държавата Ордос китайците са взели българския календар и са го нарекли китайски.

От Петър Добрев плевенчанинът научил, че Махабхарата съществува в писмен вид от 10-8 в. пр. Хр., но той не казвал от кога е в устен вид. Чрез свои изследвания с приятели философи Пламен Стефанов я датирал със сигурност - и самите индийци казвали, че битката за Махабхарата става 3112 г. пр. Хр.

Други клонове българи отиват в планината Тян Шан, в Алтай, на север. Навсякъде около Такламакан в радиус от няколко хиляди километра е осеяно с наши топоними. Няма друг народ с толкова топоними по света.

"Прави впечатление, че между различните държави от отделните клонове е съществувала връзка. Например Волжска България и Дунавска България даже са си разменяли войски. Самуил си връща стратегическите позиции, когато идва 160 хилядна войска от българи и кумани от Волжска България и се заселва тук. Учените се чудеха откъде Самуил е придобил военна сила, за да блъска византийците 30-40 години. Ето откъде. Те са поддържали връзка, а ние не знаем за тези неща, нямаме никакви документи. Затова трябва да търсим. Тези, които са били на север от Китайската стена, са направили 3 империи хуно. Последната империя е на Атила. Вече историците доказаха чрез Именника на българските ханове, че България започва в Европа от 165 г. пр. Хр. - пише го и в първия том за българската история, издаден от БАН тази година. Цялата държава е пренесена от Бълг в Памир. Тази държава се среща с хуните на Атила, но те не се избиват взаимно, а българите се вливат в хунската вълна, която също е българска. Дълго време византийските историци бъркат българите с хуните. В момента, в който Атила умира, отново се появяваме като българи. Тук трябва да говорим за различни клонове - това е работа за специалисти. Очевидно е, че хуни и българи не е едно и също, но е и очевидно, че са много близки. Няма случай в историята да се бият две български държави. С кумани и печенези сме били съюзници и никога не сме се били - явно са ни сродни. С татарите сме се били, защото не сме роднини", заключава Стефанов.

Преди време доказвал на свои приятели, че България е най-старата държава в Европа, която от 165 г. пр. Хр. съществува с едно и също име. В света имало четири държави, които са запазили имената си до днес - Китай, Египет, Индия и България. Индия сме я направили ние, така че тя отпадала. Коя е най-старата от трите? Египетската история започва от 3200 г. пр. Хр., Месопотамия започва от 3500 г. пр. Хр., а през 3112 г. пр. Хр. българската държава съществува най-малко 1 000 години преди това. "Ами ние вече спокойно можем да претендираме за най-старата държава в света, която си носи името. Не е случайно, че така наречената държава Булгаристан във Волжска България иска да се възстанови в момента. Откъдето е избягал Аспарух, гонен от хазарите, и в момента има малка държавица Бълкария в Кавказ, Русия", споделя любопитни факти плевенчанинът.

В момента той вади цитати от огромния многотомен труд на Елена Блаватска (1830-1891 г.). Нещо го накарало да търси в нейните съчинения дали споменава нещо за българите. И бил шокиран от откритото, което е известно на много малко хора. Елена Блаватска на едно място казва, че съвременният свят е много заблуден като смята, че Египетската и Месопотамската цивилизации са най-древните. Афганистанците днес (Афганистан идва от 19 в., няма го в историята. Имало е Бактрия.), които са полудиви племена, могат да претендират за много по-древна цивилизация. Тя отделя 10 листа в 3 т. за доказателство чрез астрономически събития, които са фиксирани в текста, че ведите са най-древните писмени човешки източници - поне от 20 хил. г. пр. Хр. "Ако ведите са следвали българите и цивилизацията, можем да си представим какво означава това. Тя твърди, че историята на атлантите започва от няколко велики царе като двама от тях са Бхури и Бхор. Блаватска пише, че днешна Индия само в последно време се казва така, а преди това е била Бхарата - Варша. И цар Бхарата - ама не този от Махабхарата, е основоположник на тази династия, която царува една калпа. Една калпа е 4 млн. и 200 хил. години! От всички 7 династии най-великата и допринеслата най-много за развитието на света е точно династията на Бхарата. Сещам се, че К. Мутафчиев пише, че българите са един от 7-те народа, оцелели след потопа", разкрива още сензационни факти Пламен Стефанов.

Запаленият по историята плевенчанин си е обещал, че ако изкара повече пари, ще тръгне да търси източници за българската история по света. Защото българите са славен народ, който е крайно време да научи истината за древното си минало.

Източник: http://www.bgsever.info/br-44_2005/stranici/str-11.htm

Дионис и походът на древните българи към Индия

Малцина знаят, че освен бог на виното и плодородието Дионис е известен също и като велик завоевател. Със своите вакханки и сатири той стига чак до Индия, покорява местното население и изгражда свещен град с име Ниса. Луций Ариан разказва, че преди идването на Дионис в Индия, местното население било номади непознаващи градове. Обличали се с кожи, ядели кора от дървета и сурово месо. Тракийския бог  им дал огъня, научил ги да орат и сеят, да правят вино, да строят, да коват оръжие, дал им също  закони и религия, като разбира се поставил себе си начело на новия пантеон. С други думи,  според Ариан Дионис е основателят на древната индийска цивилизация.

За далечното пътешествие на тракийския бог свидетелстват Филострат,  Еврипид, Хигинис, Цицерон, Сенека, Аполодор, Овидий, Нонус, Плиний, Страбон....Щом в толкова много извори се говори за забележителните деяния на Дионис, то походът му наистина трябва да се е състоял. За да може Херодот да нарече индийците най-големия народ, то някой е снабдил бащата на историята с тази информация, той лично не е пътувал из Централна Азия. За сметка на това траките са били известни с това, че са извършвали мащабни миграции на хиляди километри. Само те са могли да дадат на стария историк  данни за населението на далечна Азия. Преди Троянската война гърците не са били в състояние да навлезат дори в Черно море, та камо ли по-далеч.

Трайно присъствие на палеобалкански народи в Индия предполага наличие на топоними и хидроними имащи паралели с тези от земите на трако-пеласгите. Такива съществуват разбира се, става дума  за ведическите Имеус, Саряю, Кубха, Меру, Бара, Раса... Най-интересното е, че те показват връзка те не само с названия от древна Тракия, но с и с трако-пеласгийските топоними от Апенинския полуостров.

Индийската планина Имеус носи същото название както и тракийската Хемус ( Стара планина) и италийската Имеус. Иметос е пеласгийска планина, а най-древното название на Македония е Ематия. Древния корен е ХИМ отговарящ на арийските думи хима, зима значещи зима, студ, сняг. В превод Хемус, Имеус означава заснежен, бял, покрит със сняг.

Споменатата в Риг Веда река Кубха показва паралели с река Кубан ( чието  древно име е Хупанис), мизийската Хупанис и италийската Хипониум. Други сродни хидроними са пеласгийските Кефенос и Копаис. Коренът ХУП/ КУП е свързан с къпане, къпя се. Сродни са също и словенския глагол купати се, полския купач и т.н. В древността реката си е била естествено място за къпане.

Ведическата Сараю отговаря на пеласгийската Ахерон ( Азерон) и италийските Аесарис, Аусер. Всички те означават воден басейн и отговарят на думата езеро.

В река Бара арийците са поили конете си. Нейното име е свързано с тракийската дума пара/бара значещо река и разбира се старобългарската и словенска дума бара- рекичка.

Споменатата в древните писания на Индия река Раса показва връзка с италийското Руселе и тракийското Русион. Всички те означават течност, роса.

Свещенният за дионисовите поклонници връх Меру  съдържа частицата МЕР, имаща значение велик, голям и срещаща се в италийския топоним Мерела и тракийските Маронея и Вис-марос. Тракийския теоним Пирмерул също показва връзка. Трябва да се добави, че частицата мер ( велик) се среща в множество старобългарски имена като Владимер, Безмер, Ездимер, Мерил...

Едва ли толкова паралели между хидроними и ороними могат да се нарекат случайност. Освен това съществуват и други общи неща между древна Индия и Тракия. Луций Ариан споменава, че Дионис дава религия на индийците, като поставя себе си начело на пантеона. В арийската религия Брама е създателят на света. Брама отговаря на Бромий- един от епитетите на тракийския бог. Името на Дионис е свързано също с това на ведическия Диус Питар. Той е изестен  като бащата на боговете и е изобразяван като бик, както е изобразяван и Дионис-Загрей. В древните религии бикът е символ на първичната сила и плодородието.

Трябва да се поясни, че първоначало Дионис е бил тракийски цар, който е обожествен след смъртта си. След него други тракийски  благородници със същото име са разпространили култа му по три континента. В “Същността на боговeте” Цицерон споменава, че на римляните са извести четири божества с името Дионис... Един Дионис е покорил Индия, друг е ходил до Египет и е наречен Озирис там, трети достига Иберия....

Да се върнем към древният индийски пантеон. Земела, богинята на земята е наречена от индийците Мата Пртиви. Мата е старобългарската дума матъ- майка, а пртиви отговаря на нашата дума пръст, земя. В пантеона на ирано-арийците Пртиви носи името Зам (земя). Има и други богове, които са общи за траки и индийци. Тракийския Перкун е индийския Паржания, тракийския Керсул е индийския Кршна, тракийския Балин/Балей e индийския Баларама.

Виждаме, че твърдението на Ариан почива на реална основа, а именно, че тракийски цар (обожествен след смъртта си) е повлиял дълбоко населението на Стара Индия. В самите пурани ( древни индийски предания) намираме потвърждение за това. Там са споменати богоподобните бригус - бойци колесничари почитащи огъня и дали го на хората. Името на митичните бригус напомня на тракийския  етноним  бриги, чиито най-древни земи са Юго-Западна България и Македония. Според Хезихий родното място на Дионис се намира в Южна Тракия. Т.е. Дионис ( този, който е покорил Индия) е роден в древна Бригия и е бил цар на бригите. Счита се, че култът към бога на виното и плодородието е възникнал първо при бригите (фригите) и по-късно се е разпространил и сред родствените им племена.

Разбира се с армия, съставена само от едно племе би било невъзможно да се покори огромна страна като Индия. Нейните жители може да са били примитивни, но и много на брой. Безспорно  тракийския владетел e повел със себе си и други палеобалкански племена. Добър кандидат са гетите, наречени още скити, защото по херодотово време има гети в Тракия и гети ( големите/великите гети) в Централна Азия. Те са  споменатите в Риг Веда саки, за които Страбон обяснява, че са източните скити, чиито роднини са обитавали нашата Добруджа. Други участници в дионисовия поход трябва да са били киконите, защото Плиний Стари казва, че примитивното индийско племе касири е посетено от тях. Киконите обитават Южна Тракия през второто хилядолетие преди Христа, техните градове Висмарос и Маронея показват връзка със свещенния за Дионис връх Меру.

Обединените от тракийския цар бриги, скити и кикони  са успели сравнително лесно да покорят индийските племена. Облечените в сияйни доспехи тракийски колесничари са били страховита гледка за местното население. Да не говорим за въоръжените вакханки и облечените с кози кожи сатири. Разбира се първоначалния шок е бил заменен с облекчение, когато нашествениците от Балканите са започнали да учат дравидите как да подобрят живота си. Организираното земеделство и скотовъдството са били непознати на тъмнокожите обитатели на Индия. Занаяти и търговия още не са съществували при тях, но малко по малко траките са превърнали местното население в благоденстващ народ, като са им дали оръдия на труда и знания как да ги използват.Действително най-старите типове на оръжията и инструментите намерени в  древна Индия имат прототипи в Тракия. Названията също показват връзка с нашия език. Ведическото картака отговаря на нашето кортик, тапар отговаря на нашето топор (бойна брадва), сулака отговаря на нашето сулица ( копие), чашка отговаря на нашето чашка, а коша на кош.....

Дори най-старите названия за метали са смайващо близки. Ведическото кава е сродно с нашето кова, ковач, чешкото ков-метал и словенското ковина – метал. Ведическото жаликa / калаяса отговаря на нашата, чешка, сръбска, полска и словенска дума желязо/железо, а древноиндийското шавака отговаря на живак и нашия глагол шавам ( защото живакът е течен и е в движение, т.е. шава).

Важно сидетелство за тракийското присъствие в древна Индия са и паралелите между писмеността на Мохенджо Даро и много по-старата писменост на Градешница, Караново, Винча, Вълчи Дол и т.н. Става дума за около 20 знака, което изключва напълно възможноста за случайна прилика. Ще бъде отбелязяно също, че свастиката, често използвана в Индия се среща много по-рано в Неолитната цивилизация на Варна. Нашата украсена със свастики керамика е повече от хиляда години по-стара. Самата дума свастика е обяснима на български. СВАСТИ, ШАИШТА значи щастие на индо и ирано-арийски, а КА е умалителна частица, която се среща в санскрит и в наши думи като девойка, стопанка, седянка и т.н. Първоначално свастиката е била символ на благодатното въздействие на слънцето, което е и първото божество, почитано от човечеството.

В случай, че в многобройни исторически извори се говори за поход на тракийски бог ( обожествен цар) към Индия, то значи става дума за реално събитие. Това е потвърдено от хидроними и ороними свързващи Тракия и Индия, също и от паралелите между индийските е тракийските божества. Щом дори и материалните култури на Индия и Тракия показват голяма прилика, то е време историци и археолози да престанат да се оправдават, че няма данни и да се захванат с пренаписването на  нашата история. Дали сме толкова много на света, редно е да получим най-сетне признание за това. Името българин трябва отново да стане символ на просветление, доброта и духовна сила. В нашите вени тече кръвта на велики царе, на създатели и разпространители на култура. Това никой не може да ни го отнеме. Осъзнаем ли кои сме, ще започнем и сами да ковем съдбата си. Единствено  така ще получим бъдещето, което заслужаваме. Дедите ни са наричани богоравни, смайвали са много народи с качествата си, нека бъдем верни на предците си и да покажем на света какво можем!

Българи, вие сте потомци на благородници, дръжте се като такива!

http://sparotok.blog.bg/politika/2009/10/15/dionis-i-trakiiskiia-pohod-kym-indiia.416191

Автор: [Проф. Димитър Нанкинов

Така можем да обясним факта, че предците ни отглеждали в Родопите отвъдокеански пуйки

Векове наред се е наложила щампата, че Америка е открита от Христофор Колумб, въпреки че норвежците и исландците (които в 9-10 век достигат Гренландия) се опитват да оспорят това. С откриването на Америка е свързано пренасянето в Европа на някои животни и растения, типични за американската фауна и флора и срещащи се в диво състояние само на американския континент. Проследявайки времето на появата на тези животни и растения в Европа ние можем да докажем кога и от кой е била открита Америка.
Смята се, че от Америка в Европа е пренесена птицата обикновена дива пуйка (дива мисирка - Meleagris gallopavo) - станала родоначалник на различните породи домашни пуйки. В диво състояние тя живее по плоските възвишения на Северно Мексико и в южните райони на Северна Америка. Експедициите на Христофор Колумб обаче не са били в районите, където живее дивата пуйка, т.е. испанците са стигнали едва на хиляди километри южно от местата, обитавани от нея, а това значи, че те не са могли да я донесат в Европа.
Звучи сензационно, но приблизително 1500 години преди Христофор Колумб, българите, живеещи в Родопите са

отглеждали
пуйките като
домашни животни

и са готвели от тях курбани. За това се споменава в старите български народни песни "от праисторическа и дохристиянска епоха", събрани от Стефан Веркович и публикувани в сборника "Веда словена". В една от песните се разказва, че още преди появата на християнството, древните българи са имали цар-просветител Има, който ги учел как да опитомяват добитъка, как да запрягат воловете в рала и орат земята и как да готвят курбан от пуйки. Това название на птицата е древнобългарско и се обяснява със стария глагол пуя се (надувам се), който отразява много характерна особеност от поведението на мъжките птици (пуяците), когато ухажват женските. В песента се споменава и думата курбан - стар тракийски (древнобългарски) обряд, който се състои в заколване на жертвено домашно животно (в случая пуйка) и приготвяне от него на ястие, с което се гощават хората по случай семеен или народен празник. Този обичай може да се намери навсякъде в Евразия, където са живели или живеят българи. За съжаление, в нашите речници все още се пише, че курбан е турска дума. Споменаването й в дохристиянския период от нашата история, т.е. над хиляда години преди появата на турските завоеватели на Балканите показва, че курбан е тракийска (древнобългарска) дума (обичай), впоследствие проникнала в езика на поробителите. Най-новите изследвания на наши учени доказват, че българите са приели християнството директно от апостолите Павел, Сила (тракиец) и Андрей Първозвани (брат на апостол Петър) още в началото на първи век от новата ера, т.е. девет века преди официалното покръстване - легализирането на християнството от цар Борис Първи.
Рисунки на хранещи се пуйки намерихме в някои от миниатюрите на "Изборник Святослава 1073 г." оригиналът на който се пази в Държавния исторически музей в Москва. Доказано е, че той е част от "Цар Симеоновия съборник", съставен от българския презвитер Григорий между 915 и 920 г. в столицата Велики Преслав. Макар силно стилизирани и не добре запазени, но нарисуваните там птици са пуйки. Това

личи от висящото под клюна и на гърлото
образувание

от гола кожа (изключително характерен белег за тези птици). Много показателно е разноцветното оперение на нарисуваните птици, което ни дава основание да мислим, че пуйките са отглеждани като домашни птици във Велики Преслав (и въобще по нашите земи) доста отдавна, с тях е извършвана селекция и поради това са съществували различно оцветени индивиди. За сведение "Цар Симеоновия Съборник" е първата в Европа и най-богатата (четиритомна) енциклопедия, написана на древнобългарски език и съдържаща 784 (!) отделни съчинения. Присъствието на пуйки в миниатюрите на "Цар Симеоновия Съборник" е съществено и много важно доказателство, че в началото на 10 век, т.е. 500 - 600 години преди експедицията на Христофор Колумб, тези американски птици са развъждани в България.
В потвърждение на казаното можем да добавим, че при разкопки във Велики Преслав (столица на България през 9 - 10 век), нашите археолози намират 32 кости на домашна пуйка, като предполагат, че те са от края на 14 век. (По-точна датировка не е правена). Но даже и тази датировка напомня, че пуйките са отглеждани във Велики Преслав цял век преди пътуването на Христофор Колумб до Америка.
Едно от най-старите тракийски (древнобългарски) имена на птицата пуйка е мисирка (женска пуйка) и мисир (пуяк - мъжка пуйка). Интересно и много показателно е, че с името мисир в българския език се е наричало и все още се нарича Египетското Царство, а също пренесеното от Америка растение царевица. Египет е Мисир, Мисерлия, Земя Мисерлия, в древнобългарската (църковнославянската) книжнина, в българската литература от края на 19 век и даже в някои съвременни литературни източници. Най-новите изследвания на историците показват, че в разцвета на тракийската цивилизация, когато нашите предци древните траки са обитавали цялото Източно Средиземноморие (Балканите, Мала Азия и Египет), те са се славили като опитни мореплаватели и господари на моретата. Преди 5500 години техните кораби пускат котви в делтата на река Нил.

Траките основават
първата египетска столица Буто

пренасят в Северен Египет своята писменост, наука, култура и религия и владеят Египет в продължение на 2000 години. Предполагаме, че именно тогава (преди 3500 - 5500 години), в разцвета на тракийската цивилизация, тракийските кораби са напускали средиземноморския басеин, прекосявали са акваторията на Атлантическия океан и за около 10 дни са достигали бреговете на Америка. (През 1969 г. експедицията на норвежския изследовател Тур Хейердал извърши подобно плаване, като за една седмица на папирусна лодка пресече Атлантическия океан от бреговете на Мароко до о-в Барбадос). От Америка пуйката и царевицата са били пренесени от древните траки първоначално в Северен Египет и дълго време са отглеждани само там. И тъй като древнотракийското название на Египет е Мисир, то хората са започнали да наричат със същото име птицата пуйка и растението царевица. Впоследствие пуйката и царевицата, заедно с името им мисир (мисирка), са били разпространени по цяла Тракия и в съседните територии. Струва ни се, че древните траки пренасят от Америка в своите египетски владения не самата птица пуйка (мисирка), а нейните яйца, които са били излюпени под кокошки, тъй като в някои езици (като например в турския) и до днес пуйката е известна като египетска кокошка (misir tavugu).
Представените от нас материали показват, че Америка не е открита от Христофор Колумб в края на 15 - началото на 16 век. Със своите кораби, нашите предци древните траки са достигали до Америка още преди 3500 - 5500 години. Именно тогава, в разцвета на тракийската цивилизация, те са контактували с американския континент и са пренесли от там мисирката, царевицата, а също и други животни и растения.

Авторът е орнитолог, д-р на биологическите науки.

Вестник Атака

49 219 г. пр. Р. Хр. - Рождество на алпа Баръс-Мамил (Бури)  - прародителя на хората - в Мамил (Египет). Годината е баръс (тигър) или бури (вълк) по туранския календар. Негов баща е алп Кубар-Хурса (господар на мълнията и огъня), който понеже е баща на “отеца” на хората, бива наричан Бабай (скит. Папай) - “дядо”, а съпругата му - Аби (скит. Апи), “баба” (срвн. българския израз “дядо Господ”). Според Диоген Лаерций (“За живота и учението на философите”) това е Нил (;,\8@H с числова стойност 365 = дните на годината), син на Хефест, който пръв дал мъдростта на египтяните, живял 48 863 години преди Александър Велики (род. 356 г. пр. Р. Хр.).

30 627 г. пр. Р. Хр. - основаване на Стария Велик Туран (Иске Улуг Туран). Според хронологията на египетския жрец Манетон това е началото на историята, започваща с “династията на боговете”.

24 000 - 18 000 г. пр. Р. Хр. - Върхов момент на Ледниковата епоха - “Валдайско заледяване”.

14 953 г. пр. Р. Хр. - основаване на Идел от цар Джам-Иджик, син на алпа Аудан и алп-биката Байгул-Аби, родоначалник на династията Имен. Управлява 300 години (14 953 - 14 653 г. пр. Р. Хр.).

12 447 г. пр. Р. Хр. - преселение на група родове от Идел към Прибайкалието, където създават т.нар. Мальтинско-Афонтовска археологическа култура.

9654 г. пр. Р. Хр. - война с Идел (Туран); потъване на Кара-Арал (Атлантида; според Платон - “Тимей”; “Критий” - 9000 години преди посещението на Солон в Египет); начало на края на Ледниковата епоха и на големите преселения.

7502 г. пр. Р. Хр. - основаване на Самарското царство (Шумер) от цар Мар (Май), родоначалник на династията Мардуан-Дуло; управлява 300 години (7502 - 7202 г. пр. Р. Хр.).

3182 г. пр. Р. Хр. - потопът в Самар (Шумер); преселване на последния самарски цар Хон-Анбал и иделския пълководец Куберчек в Хин (Далечния Изток).

2847 г. пр. Р. Хр. - Рождество на Иджик-Хон, син на алпа Боян-Имен и родоначалник на българите; условно начало на Хунската Държава.

653 - 625 г. пр. Р. Хр. - “скитска” хегемония в Средния Изток по време на царете Буртас Бурджантай (грц. Прототюес, асир. Партатуа) и неговия син Маджи (грц. Мадюес). Начало на 600-годишния период на “Тазбаш” (“бръснатите глави” или “силните управления”) - 653 - 153 г. пр. Р. Хр.

597 г. пр. Р. Хр. - Рождество на учителя Мадар (Маджар, тиб. Шенраб Миво) - Осмия бурхан (“светия, пророк”) на тенгрианството (поч. 511 г. пр. Р. Хр.), основател на маджарството - клон на небесната вяра, известен още като маздеизъм (при иранците), митраизъм (на Запад) или бон (в Тибет и Монголия) - впоследствие изкривен от айярите-манихеи, последователи на еретика Маздак.

486 г. пр. Р. Хр. - Рождество на Аудан-Баръс (Джураш, сканд. Один, герм. Водан, Вотан), син на Алвар и герой на епоса “Шан талгау”. Основател на одинизма - клон на небесната вяра, разпространен сред северно-европейските народи. Сочи се като изобретател на Фуθарка [fuþark / futhark] - руническата азбука (сканд. Рунатюр - “Бог на руните”).

209 г. пр. Р. Хр. - възцарява се кан Вихтун (Бектун, кит. Мо-Дун, мадж. Безтер, Безтур, тюрк. Огуз-каган, волж.бълг. Тиган), сочен за основоположник на хунския клон на династията Дуло, при който Хунската Империя достига върха на могъществото си. Управлява до 174 г. пр. Р. Хр.

153 г. сл. Р. Хр. - възцарява се кан Авитохол, наречен Агарджа (“Разменвач”), защото  сваля Ер-Таш -  последния представител на династията Алан в Идел и установява властта на Булярския клон на династията Дуло (Хунгар, Оногур).

363 г. сл. Р. Хр. - възцарява се кан Баламбер (Бумюмбар, Булюмар), родоначалник на Атилския клон на династията Дуло; начало на Великото преселение на народите в Европа.

445 г. сл. Р. Хр. - възцарява се кан Атила (Атиле Айбат, Аудан Дуло), потомък на Баламбер.

453 г. сл. Р. Хр. - след смъртта на Атила се възцарява най-малкият му син - кан Ирник (Бел-Кермек), основател на Българското Царство (Стара Велика България или Аг Булгар Йортъ).

606 г. сл. Р. Хр. - възцарява се кан Курт, наречен Кубрат (“Обединителя”), потомък на Ирник, възстановил Стара Велика България.

669 г. сл. Р. Хр.  - разпадане на Стара Велика България.

866 г. сл. Р. Хр. - покръстване на Дунавска България (Кара-Бурджан); начало на 1200-годишния период на “проклятието на Тангра”.

Евентуално бъдеще (?)

2050 г. сл. Р. Хр. - година на “белия кон”; евентуална дата на раждането на Царя (новия Иджик; инд. Калки-Аватара).

2066 г. сл. Р. Хр. - Царят навършва пълнолетие; край на периода на “проклятието на Тангра”; начало на 18-годишната война (според пророчеството от Нарабанчи).

2084 г. сл. Р. Хр. - край на 18-годишната война; начало на новата епоха (?).

http://islan.dir.bg/_wm/library/item.php?did=540385&df=761083&dflid=3&GDirId=

Ще публикувам две статии от вестник "Атака", които според мен са образец на квазинаучна стъкмистика:



Кан Омуртаг (814-831 г.) е посветил на своя копан (чашник) Корсис един надгробен надпис, който започва с особен кръстен знак - монограм. В сравнително добре запазен митреум в гр. Остия, Италия, има кръст на бог Митра (трако-гръцкия Кронос, или египетския Ра), издълбан върху олтарна мраморна плоча, който изненадващо съвсем прилича на Омуртаговия.
 Ако кан Омуртаг е поставил пред своето име кръстния монограм на Митра (Мит-Ра, или Мит-Ре, т.е. "Ра/Ре, светлината"), то първият ред на надписа "Канас Ювиги Омуртаг..." би трябвало да се чете буквално "[Поставения от] Ре, Канас Ювиги Омуртаг...", или "[В името на] Ре, Канас Ювиги Омуртаг..."
 Надписът гласи: " [в името на Ре - б.а.] Канас Ювиги Омуртаг [рече - б.а.]: копан [чашник - б.а.] Корсис, от моите хранени люде, като отиде на война, се удави в реката Днепър. Той бе от рода Чакарар."
 Тъй като в плочата, посветена на Корсис, кръстният знак на Ре не се вижда достатъчно добре, ще покажем още една Омуртагова плоча, написана в памет на "Негавонас, зера таркан". Надписът гласи: " Канас Ювиги Омуртаг [рече - б.а.]: Негавонас, зера таркан, от моите хранени люде, като отиде на война, се удави в реката Тиса. Той бе от рода Кувиар."
 В подкрепа на казаното за монограма на бог Ре е

 самата титла Канас
 Ювиги, използвана в
 надписите на Омуртаг

 Да разчепкаме и нея. Двете думи в титлата са съставени от по два термина: Кана(с) - Ка-На, Ка-Ан, т.е. "Син на Небето" ; Ювиги - Юви-Иги, т.е. "[От] Тангра [поставен] владетел". Три от посочените термини - Ка, Ан и Иги - са ползвани от дълбока древност в Египет и Месопотамия ; четвъртият Юви е на българите в Азия. Макар че Иги има и тракийска връзка, доколкото Гиг (Гега) се наричат и сега гегите на родопските овчари, а Хик е пастирският жезъл на египетските фараони.
 Нашето тълкуване се потвърждава от титулуването на Омуртаг в другите му надписи, например в Чаталарския - "Канас Ювиги Омуртаг е от бога владетел", както и в Мадарския - "От бога поставеният владетел Канас Ювиги Омуртаг".
 Излиза, че в началото на IХ век българският кан Омуртаг е легитимирал своята власт с изречението: " Канас Ювиги Омуртаг ...", в което е скрит тайният смисъл: "В името на Ре, синът на Небето, от Тангра поставеният владетел Омуртаг".
 Защо Юви да се тълкува като Тангра? Защото Юви е фонетичният израз на идеограмата IYI, с която е обозначаван бог Тангра: фалическият символ I (Отеца) - звучи като "И", женският утробен символ Y/V (Майката) - звучи като "Ов", или "Ув", и отново фалическият символ I (Сина) - звучи като "И". Получава се И-ОВ-И (Иови), или И-УВ-И (Иуви), т.е. Юви.

 В Рим най-старото
 латинско име на
 висшия бог Ю

 или Йовис получило мъжки вариант Ю-питер (Ю-Отеца) и женски вариант Ю-нона (Ю-Майката) /Елена Блаватска. Разбулената Изида, с. 16, 17/.
 Необходимо е да дообясним средния знак от руната IYI - Y. Графемата Y е съставена от V - знака на Чашата-Утроба, предметен символ на Богинята-майка, и Фалическия знак I, поставен отдолу като столче на Чашата, по-скоро като Фалос, оплождащ Утробата. По този начин IYI може да се разглежда като руна-уравнение, изразяваща акта на сътворението: Отецът I и Майката V, съчетани в Овоида Y, дават Сина I. Оттам средният знак Y придобива четенето ОВ - Овоид, Яйце, в което се сливат женското и мъжкото начало. Съответно пълното четене на IYI става, както споменахме по-горе, И-ОВ/УВ-И, Иови или Иуви, т.е. Юви.
 Очевидно графиките на знаците V и Y са изведени от формата на чаша: в първия случай на обикновена чаша без столче, а във втория - на чаша със столче. Тези знаци, както и много други, представляват идеограми - графични знаци, чрез които опростено, схематично и стилно са изразени определени пиктограми .
 На пръв поглед като графично изображение знакът Y (или V) няма нищо общо с формата на яйце (сфера, овоид). Секретът е, че когато е с връхчето надолу, този знак изразява градивната половина на живота, а щом той се сглоби с обратния знак - с връхчето нагоре (пирамида или могила), изразяващ огледалната деградивна половина на живота, се комплектова двойната двупосочна пирамида. Нея жреците са виждали вписана в духовно-енергийна сфера (яйце), където протича пълният жизнен цикъл. Графично тази идея е представяна по следния начин: основата V плюс надстройката дава

 двойната пирамида,
 около която е описано
 яйцето на творението

 Пуруша, или първата сфера (Сефирот). Обаче тази тема ще ни изведе встрани от нашия предмет, затова с нея спирам дотук.
 Изглежда семантиката на божествените имена Юви и Тангра е била достояние само на българските висши жреци (боили), затова тя от древността до днес остава забулена в дълбока тайна.
 Впрочем този феномен е характерен за свещените практики в целия древен свят. Така например върховното божество на финикийците, халдеите и юдеите в Леванта и Месопотамия, разбирано като Духовен принцип на светлината (Ноут, Ноус), Демиург и пр., имало отначало мистично, тайно и непроизносимо име при различните народи: ИАО, IEVO, YAHO, от което сетне възникнало име, записвано с четири съгласни букви Йод-Хе-Вав-Хе, в латинска транскрипция YHWH, фонетично - YAHVE, YEHOVA /Е.Блаватска. Разбулената Изида, кн. II, с. 289/.
 Сега, когато очите ни се "отвориха" и "видяха" същината на херметичната символика на Омуртаг, дали не можем да надзърнем в тайните и на други български канове?


 Твърде любопитни са името и монограмът на Омуртаговия прадядо, известен от византийските хроники като кан Аспарух (665-700 г.). В "Именник на българските канове" създателят на Дунавска България е записан с антропонима Есперерих. Изглежда писарят, оставил ни "Именника", е бил посветен познавач, защото при детайлното разглеждане на тази именна форма намерихме, че всяка буква в нея тежи на мястото си: Ес-Пер-Ре-Рих, т.е. "[Ти] си цар, [поставен от] Отеца Ре".
 Почти идентично е името на този български кан, отпечатано с неговия монограм върху гърдите на сребърния орел, намерен сред артефактите на богатото канско погребение край с. Вознесенка, Южна Русия. В канския монограм са вплетени буквите Е С П О Р Е - Ес-Пор-Ре, т.е. "[Ти] си портата [на] Ре".
 Според нас Еспоре е прозвище на кана, което той е получил при церемонията за даване име на новороден член от българската аристокрация, или пък при погребение на загинал или починал знатен войн. Приемането на нова душа от небесния Тангра и съответно изпращането на стара душа към него е било прерогатив на висшия жрец, който единствено е можел директно да общува с бога.



Българският владетел бил пратен да управлява от самия бог Тангра, а това че кан Еспоре (Есперерих) е съвместявал владетелската функция с тази на висш жрец на Тангра, се вижда от самото му име: Ес-Пор-Ре, в което Ес (Еси) е формата във второ лице единствено число на старобългарския глагол Есмь (Съм), Пор е обичайно ползваната в древността форма на сакралния термин "порта", а Ре (Ра) е синът в троичния бог Тангра (Атон-Ес-Пор-Ре означава "[Ти] си портата [на] Ре", възглас, който са извиквали,

 когато канът е
 вдигал към небето
 новородено момче

 и е изричал за пръв път кръщелното му име.
 Именната форма Еспоре днес е непривична като мъжко име; по-добре стои името Еспор. Но подобната структура на другото българско име на кана - Атилкесе /Бахши Иман. Джагфар тарихи. Свитък от булгарски летописи, събрани в 1680 г. С., 2005, с. 24, 25/ - разсейва съмненията в този аспект. Впрочем сходна морфологична конструкция са имали антропонимите на египетски фараони като Менкауре, Джедкаре, Неферкаре и др. от IV, V и VI династия /Сергей Игнатов. Египет на фараоните. С., 2004, с. 179, 180/, не за друго, а защото суфиксите им са комплектовани от името Хор (Кор/Кар) и името Ре.
 Oт казаното дотук можем да направим извода, че българското боилско жреческо съсловие, в това число - избираните от него български канове, са знаели много добре, че Тангра (Тан-Г-Ра, т.е. "Атон-Гея-Ра") е троичен бог, в състава на който влиза синът Ра/Ре, за да извеждат от него своя произход и да легитимират изконното си право на народни пастири. Защото "Ти си портата на Ре" може да бъде обръщение само към върховния жрец на Тангра (касаещо в случая кан Еспоре), посредника между земните и небесните дела. Съгласете се, че гордите думи "В името на Ре, Канас Ювиги ..." са волеизявление на владетел с неоспорима власт, за какъвто с право се е смятал кан Омуртаг.
 Важно е да отбележим, че сакралната именна форма Ес-Пер-Ре-Рих съдържа два гетски/скитски/келтски термина: Пер - "отец" и Рих (Rix или Rex) - "цар". Това може да означава само, че

 духовно-светското
 върховенство на кана

 е било признато не само от българското, но и от гетското жречество, следвани от техните народи, които по това време са били в края на етническото си обединение. И че народът на Есперерих е бил не чисто мизийски, т.е. чисто български, а етносна сплав между Мизи и Гети, т.е. Масагети. Народът на Дунавска България, простираща се тогава южно и северно от р. Дунав, е бил масагетски преди пристигането на кана през 680 г., такъв е останал той и след това, само че под утвърдилия се етноним Българи.
 Има и друга възможност за тълкуване на кръстно-буквения монограм на Аспарух. Ако започнем четенето му от лявото рамо на кръста и го продължим по познатия вече начин, то ще получим "Песпоре", име, сходно с горното, което също подлежи на точно тълкуване чрез свещения език: Пес-Пор-Ре, т.е. "Пастирът [при] портата [на] Ре".
 Комбинацията на името Еспоре/Песпоре с божествения царствен Орел (Ор-Ел, т.е. "Бог Хор"), ипостаза на Дионис/Хор, който стиска в краката си Змията Хадес/Сет, афишира прекия произход на рода Дуло от великия бог. От друга страна

 Дуло се явяват
 кръвни роднини на
 тракийските царе

 които по същия начин изтъкват произхода си от бог Дионис, отпечатвайки на монетите си известния иконографски сюжет "Орел убива змия". Името Спарадок носи следния херметичен смисъл: Спа-Ра-Док, Сап-Ра-Кот, т.е. "Жезълът на Ра [произлязъл от] Котела [утробата на Богинята]". Естествено и този цар е съвместявал ролята на върховен жрец.
 Сакралният термин Сап (сопа, тояга) е ясен. Сопата, с усукана около нея лоза, е била атрибут и на бог Дионис. Правели я от здравото дърво Дрян - Д-Ра-Ан, Гея]".
 Сакралният термин Кот, синоним на Кап/Каб, е означавал "сътворителна утроба". Той е коренообразуваща основа на думи като котиле (котле, котиликус), котел, Котито ("Утробичка" - умалително прозвище на Бендида), топонима Котел и др.
 Конят, отпечатан на монетата на Спарадок, е ипостас на единия генетичен родоначалник на трако-българите - Посейдон, Орелът - на другия отец Дионис, а Змията - на Хадес, убиеца на Зевс и узурпатор на неговия трон.

 Орелът, уловил змията,
 е Дионис, победил
 чичо си Хадес

 и възстановил справедливия божествен ред.
 От друга страна животното Кон символизира представата за "Син/синове на слънцето" и неговото название (Ка-Он) означава точно същото. Оттам идва сакралният образ на българите в Тракия - тракийският конник, а същевременно и етнонимът на българите в Азия - Хон, Хони, или Хуни, т.е. "Синове на слънцето".
 Членовете на рода Дуло са се смятали и са били почитани като преки кръвни потомци на троичния бог Тангра, на сина Ра и особено на неговия внук Хор (Дионис). Българският народ, българската историческа общност и сериозните изследователи по света трябва да уважат светлата памет на Дуло, проявили се като добри народни пастири и всеотдайни държавотворци. Крайно време е да се отпуши пътят на историческата истина за тези големи личности и да узнаем всичко за тях и делата им.
 Разбира се, Есперерих и Омуртаг не са единствените в българската история.


 Българско или гръцко е писмото, на което са изписани коментираните текстове? Ако Кирилицата е съставена през втората половина на IХ век и ние се плъзгаме по пътя на най-лекото съпротивление, няма как да не ни се стори, че е гръцко. И все пак това е българска писменост!
 Да, гръцката и латинската писмености имат прилики със старобългарската. Това се дължи на общия им източник - писмото на бог Хор, т.нар. Бохарица.
 В Тракия нейни пазители били бесите, от средите на които произлизали тракийските царе; в Азия я съхранявало боилското съсловие на българите. В Северен Египет Бохарицата служила до IV в. на нуждите на култа на Атон-Ра и Хор, упражняван от бохаирския етнос, и до VII в. - на коптите-християни в цялата страна. В Елада финикийският вариант на Бохарицата бил донесен от Кадъм, син на Агенор, царя на гр. Тир. Но Агенор и Кадъм са внуци на бог Хор; като негови преки наследници те се явявали пазители на неговия култ и употребявали неговото писмо. В Италия Етруското писмо било привнесено от колонисти от гр. Тир и колонията му гр. Картаген, наричани Тирсени, т.е. Етруски.
 Явно и етруското писмо, което е станало прототип на латинското, произлиза от финикийска основа. Видно е: посочените няколко писмености са варианти, производни от Бохарицата.
 Така че не бива да се подлъгваме по приликите между българското и гръцкото писмо, а трябва да огледаме разликите.

Отивайки в Сирия, от Националния исторически музей в Дамаск ме заведоха на изток в района на Майлюля, където живеят арамеите – пише изтъкнатата наша етнографка Сава Костова. – Казаха ми, че те говорят на езика, който се говорел по времето на Иисус Христос. Посетихме един много стар християнски манастир на едно възвишение, пуснаха грамофонна плоча с църковно песнопение по времето на Спасителя.

С голямо учудване аз възкликнах: „Та това е българска народна песен!” Отговори ми се, че много българи, които идват тук, казват същото. Нима още тогава, че и до днес българската народна песен от страната на Орфей е имала такава въздействена сила като най-съвършено изкуство и от песнопение за Христос, днес звучи в Космоса...”

Култовата фраза „Господ е българин!” може и да не е толкова безсмислена! Всъщност, за да добием малко повече самочувствие, може да си припомним един древен паметник, познат на науката като „Анонмен хронограф”, макар и известен само като късен превод от 334 година от много по-древен оригинал. Там са дадени 21 най-древни народи. Почти всички са изчезнали.

За българите там се пише, че произлизат от внука на Ной Зиези. И като сме казали „А” да продължим с „Б”: внимателен анализ на „Книга за Енох”, написана преди 4 500 години, ни праща още по-далече, като българското родословие се свързва чак с Матусал, дядото на Ной. Това го твърди не някой наш съвременник от жълто вестниче, а арабският летописец Ал-Масуди (893-956).

Арабите прочее са и те един от малкото останали и до днес народи от ония 21 в хронографа. Самият Матусал пък е син на легендарния Енох, който разкрива тайните на небесната механика посредством българския календар, признат в наши дни от ЮНЕСКО за най-съвършен за всички времена. Китайският календар е само негово несъвършено копие.

Та този български народ, тръгнал от Черноморието преди 8 хиляди години след катаклизма, наречен Големия потоп, в многовековната си сухопътна одисея е оставил следи от себе си като се започне от Месопотамия и се мине през Шумер и Акад, Индия и Китай, Сибир и Кавказ, Волга и Дон, докато се установи – както се отбелязва в една приписка в Манасиевата хроника – „при брадатия цар Константин”, където „при своите братя отвъд Дунава дойдоха хората на кан Аспарух”.

Няма две мнения, че този народ, наричан в различни времена различно: траки, мизи, македонци, мирмидонци (Троянската война), но и много често булгари (например в индийския епос „Махабхарата”), се е срещал на най-неочаквани места. И едно от тях е там, където Иисус Христос е проповядвал първото християнство.

Прието е при това кой знае защо безусловно, че народите, сред които е излагал учението си Иисус Христос, са юдейски и арабски. Това са земите в „Герасианската страна, която е срещу Галилея” (Лука, 8:26). Веднаж, точно в тази земя, при Христос и учениците му идва човек, мъчен от бесове, името на които бил легион и го моли да го излекува. Сега да обърнем внимание на следния абзац: „А там имаше голямо стадо свине, което пасеше из гората...” (Лука, 8:32).

Всеки знае, че юдеи и араби, откакто светуват, не отглеждат и не консумират свинско месо! Наличието на голямо стадо свине в „Герасианската страна, която е срещу Галилея” говори недвусмислено за наличие на трайно установен по тия места друг етнос. И този етнос не може да бъде друг, освен български.

Наши учени в последните две десетилетия са дали достатъчно доказателства за неговите митарства. Ние ще се спрем обаче на друг аргумент. Откакто българите са на този свят, свинята трайно присъства в живота им. При това тя е не само храна, но и обредно животно. В деня Идинак (превърнал се след приемането на християнството в Рожденство Христово, популярно като Коледа, б. а.) канът или старейшината на селището или рода в този ден коли свиня в чест на Върховното божество. Този обичай остава жив и след приемането на християнството.

Има и други доказателства, че по земите, в които е проповядвал Иисус, са живели и българи. Например, че там се използва слънчев, а не лунен календар, както е при юдеи и араби, вън от „Герасианската страна срещу Галилея”. Дори погребалните обичаи по тия места се различават рязко от традиционните за юдеите и арабите и са точно копие на тия на българския етнос.

http://www.desant.net/show-news/23605/

От преданията и писанията на търговци и пътешественици, ДЪРЖАВАТА БЪЛГАРИЯ/ИДЕЛ/СЪЩЕСТВУВА ОТ ОКОЛО 35 000 ГОДИНИ!!!!!!!!!

Огромният български ареал (на север до Сибир, на юг до Северна Африка, на изток до Япония и на запад до Испания) винаги е представлявал шагренова кожа от малки полунезависими владения, дори недържавици, подчинени ако не на кана, то равностоен по мощ владетел!

Историческите доказателства и остатъци, маркиращи огромния ареал, в който се е разпростирала великата Голяма България.
Материалните и писмените доказателства за преоткриване на това величие чакат своите откриватели!

Ако нямате някакви пречки да се поровите в пекинската градска библиотека, за да се запознаете с копия от невероятно добре запазени древни манускрипти, описващи събития преди хилядолетия, няма как да не бъдете смаяни от срещите с историята!

Заинтересованите читатели /а такива за последното десетилетие и на пръстите на една ръка стигат при преброяване/ разбират от най-непретенциозен текст в превод, че около век преди Христа в северните провинции на днешен Китай са съществували поне…”ТРИ СИЛНИ ПРАБЪЛГАРСКИ ЦАРСТВА, известни с наименованията Хуцзе, Цзянкун и Динлин”.
Йероглифите на някой си Бан Хаун твърдят, че:

…”поради техните атаки е изградена Великата Китайска стена…”

Тя обаче, май е започната на места от самите българи.Защото някои от кулите са обърнати с бойниците си към вътрешността на Китай…

От друг манускрипт пък се разбира, че „династия Хуцзе произлиза от българския аристократичен клан Вокил, а от Дин лин - великият род Дуло”.
В пустинята Таклакаман, в подножието на планината Тян Шай в Китай са открити над 100 запазени мумии на прабългари, наричани Таримските мумии от Синцзян, датиращи на над 4 000 години, които са неоспоримо доказателство, че ТАМ Е ИМАЛО БЪЛГАРСКИ ДЪРЖАВИ !!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!

…В историческите анали остава твърдението, че на територията на днешна Корея са съществували ЧЕТИРИ ПРАБЪЛГАРСКИ ВЛАДЕНИЯ - Сила, Когурьо, Бегчерай (Бакирай или Бакхара) и Кая.
В историческите предания и манускрипти на сегашната държава на изгряващото слънце преди 3 500 години ПРАБЪЛГАРИТЕ от Бекче успяват да завладеят японските острови.

Те изтласкват коренните жители Аину или Емиши на север.

Именно те - ПРАБЪЛГАРИТЕ от Бекче, създават великата японска империя Ямато…!!!!!!!!!!!!!!!

Заради огромната човешка мощ и повелите на великите български канове древната българска империя е оставила трудно заличими от времето белези и следи навсякъде по Евразия.

А и онова което познаваме, съвсем не е малко. Но едва ли е всичко.

Източник: Галина Казанджиева, Facebook

http://www.plovdivglas.bg/154440/drzhavata-blgariya-sshestvuva-ot-okolo-35-000-godini.html

Св.св. Кирил и Методий се казвали Църхо и Страхота...

ДИМИТЪР ПАНЧЕВ: ИМЕНАТА НА КИРИЛ - ЦЪРХО - И НА МЕТОДИЙ - СТРАХОТА, СА ДОКАЗАНО С БЪЛГАРСКИ ПРОИЗХОД