Български Националистически Форумъ

Ценни находки бяха открити при спасителни археологически разкопки край новозагорското село Прохорово. Това каза в интервю за БТА проф. д-р Борис Борисов, който ръководи екипа от археолози.

Разкопките се финансират от дружеството "Прохорово майнинг" АД, което възнамеряват да отвори в района открити рудници за добив на мед.

От началото на юни екипът проучва т.нар. Голяма могила, част от некропол от три надгробни могили. Височината й е средно около шест метра, като е разположена върху естествен склон. Откритите петнайсет гроба са сравнително богати, особено един от тях, който вероятно ще се окаже първичният гроб, посочи проф. д-р Борисов.

"Най-богатият от проучените гробове е десетият", разказа той. "В него бяха намерени три глинени съда, сравнително добре запазени, три бронзови съда - две патери, чиито дръжки завършват със стилизирани животински глави и едно ойнохое (каничка за вино). Открихме умбо от щит - то представлява центърът на щита, като в случая е с много странни шипове, което го прави изключително рядко срещано.

От останалите гробове има доста интересни находки - накити, сред които части от златен венец, част от огърлица, две златни обеци и една диадема от женски гроб, която е от медна ламаринка, облицована със златен варак."





Извън рамките на могилата, в най-южната й периферия, е открита разкопана от иманяри колесница, която се свързва с този най-богат гроб, в който има и много добре запазен меч с накладки по дръжките и украси, които ще се видят след цялостната му реставрация.

Проф. Борисов уточни, че мъртвите са били погребвани в тези гробове след трупоизгаряне на клада вън от могилата.



Сред находките са и монети, които потвърждават датировката на археолозите, които отнасят откритите гробове към втората половина на първи и началото на втори век от н.е. или от Римската епоха.

Предположенията за това какви хора са били погребани в проучваните гробове са за местна аристокрация или тези, които са отговаряли за добива на мед и са били доста по-богати. Доказателство за това е доста фрагментиран и горял на клада златен нагръдник, открит в един от гробовете.





Предполага се също, че в могилата са положени роднински свързани хора.

В близост до настоящите разкопки е проучено съседното възвишение Богошина, където е разкопан некропол от 14 могили. Там могилите са сравнително малки, гробовете - бедни и ги свързвам с това население, обслужвало известния открит рудник, използван още от Халколита, оттам са добивали медна руда, разказа археологът.

През миналата година е проучвана втора могила от този некропол и са открити три основи от пещи, в които са топили медна руда. Това, според проф. Борисов, е сигурно доказателство за експлоатирането на рудника във всички епохи, защото тези пещи се датират в периода след втората половина на трети и до края на първата половина на четвърти век от Римската епоха.

На територията на цялата проучвана площ, където предстои да се разработват открити рудници за добив на мед, всичко подлежи на изследване, каза професорът. Археолозите ще имат възможност да възстановят изцяло историческата картина на живота в тази местност през различните исторически и археологически епохи, като се започне от Каменно-медната, откогато датира открития рудник, през Бронзовата епоха, двата периода на Желязната епоха, Римската и дори Средновековието.





Проучванията ще представят една цялостна картина на живота през тези епохи, находките ще бъдат предоставени на Историческия музей в Нова Загора.

https://impressio.dir.bg/lyubopitno/tsenni-nahodki-byaha-otkriti-pri-spasitelni-arheologicheski-razkopki-kray-selo-prohorovo

С.ПРОХОРОВО, 
02.09.2022 18:19
 (БТА)
Нови открития бяха направени почти в края на археологическите проучвания за тази година на т.нар. Голяма могила от некропола край новозагорското село Прохорово.  Това съобщи за БТА проф. д-р Борис Борисов, който ръководи екипа от археолози.

„Открихме погребан ездитен кон, който свързваме с най-богатия на гробни дарове, намерен досега гроб в могилата – гроб 10“, каза той. Според учените с него е свързана и една колесница, разрушена преди около десетина години от иманяри. В гроб № 10 бе открит много добре запазен меч, три керамични стомни, три бронзови съда и други интересни находки.

„Важно е да се спомене, че върху открита в гробните ями стомна, има графит, изписан на латиница, разказа още археологът. Това, според мен, е безкрайно интересно, защото тези графити най-често представляват знаци за собственост. След като са изписани на латиница, и са в Тракия, вероятно гробът е принадлежал на латинизиран трак, макар и в толкова ранна епоха – втората половина на първи век.“

В друг гроб е намерен съд, върху който, след като е почистен в лабораторни условия, е открит изписан графит на старогръцки. Надписът гласи, че принадлежи на Терес. Професорът уточни, че не става въпрос за цар Терес.

Първичните гробове в насипа на голямата могила се намират под миниатюрна каменна могилка, която археолозите отнасят към бронзовата епоха. Върху тях има около двайсетсантиметров куп от чакъл и камъни, което означава, че когато са започнали да натрупват насипа на голямата могила, те са стъпили върху мястото с праисторически гробове, разказа още ръководителят на екипа.

Досега археолозите са проучили осемнайсет гроба. Професор Борисов предполага, че ще има още един гроб в западния профил на могилата.

Голяма част от находките за изпратени за реставрация. Всички артефакти ще бъдат предоставени на Историческия музей в Нова Загора.

Спасителните разкопките се финансират от дружеството „Прохорово майнинг” АД, което възнамеряват да отвори в района открити рудници за добив на мед.

https://www.bta.bg/bg/news/bulgaria/regional-news/321799-novi-otkritiya-sred-koito-pogreban-ezditen-kon-i-sadove-s-grafiti-napraviha-ar

Откритията са направени при разкопки на средновековната българска крепост Вердица в местността Градището, близо до град Твърдица

Исторически музей – Твърдица провежда проучване на Средновековната крепост - Вердица в местността Градището, финансирано от Община Твърдица и Министерството на културата по проект на музея за проучване и полева консервация. Изясняване на стратиграфията (геоложки и археологически слоеве) на разкритите съоръжения в югоизточния сектор на крепостта започва през 2020 г. Целта на археологическите разкопки през 2022 г. е пълно разкриването на останките от църквата и изясняване на нейния план. Проучванията ще продължат 1 месец, като за тях са осигурени 30 000 лв. от Министерството на културата и 14 000 лв. от бюджета на Община Твърдица, казва за БНР – Радио Стара Загора археологът Красимир Велков, директор на Исторически музей - Твърдица и ръководител на разкопките.

До момента са разкрити значителни части от стенописите на църквата, разположена на 20 м на югоизток извън крепостните стени. Тя е еднокорабна с полукръгла абсида и притвор. Най-добре са запазени стенописите в северозападния ъгъл на притвора. В долната му част е оформен цокъл от правоъгълници с различен цвят, а над него на тъмнозелен фон се откроява част от права фигура на светец или монах, пострадал за християнската вяра.

За съжаление, времето и иманярските посегателства са довели до значителното унищожение на този впечатляващ български паметник от XII - XIII век, съобщават от общинската администрация.

Датировката на храма е направена въз основа на стила на строежите, както и по някои от находките - монети на българските царе Константин Асен, Иван Александър и Иван Шишман, сребърни обеци с позлата, византийски монети и др.


Българската средновековна крепост Вердица

Останките от средновековния град-крепост Вердица и църквата са открити през 1959 г. в местността Градището на 1,5 км североизточно от град Твърдица. Извършвани са проучвана под ръководството на проф. Стамен Михайлов и Елена Бацова.

Вердица е разположена върху рид, който от север, запад и юг е заобиколен от река Твърдишка. В тези посоки склоновете на рида се спускат почти отвесно към реката, правейки го недостъпен. Единствената сухоземна връзка е от изток със западния склон на връх Кутра.

Крепостта е известна от изворите. За Вердитца говори византийският поет Мануил Фил (ок. 1275 – ок. 1345) във връзка с византийските походи, предвождани от Михаил Дука Глава Тарханиот (пълководец по времето на императорите Михаил VIII и Андроник II Палеолог) срещу въстаниците на Ивайло.

В коментара си към „Български градове у Мануила Филъ” Константин Иречек свързва името Вердитца с Твърдица, като „голямо селище по шосе през Балкана за Елена”.

Проследявайки същите събития, Васил Златарски пише за Тарханиот, че той е “дошъл в Твърдица-Вердитца, при сегашното село Твърдица”.

Крепостта е идентифицирана и от ст.н.с. Атанас Попов като споменаваната от Мануил Фил крепост Вердитца. Тя се намира в началото на един от най-късите пътища от Тракия през Средна гора и Стара планина за Северна България. В нея е имало гарнизон, който е охранявал Твърдишкия проход.

Крепостната стена, издигната на това естествено укрепеното място, затваря пространство с площ 24 дка. Зидът е граден от ломени камъни, споени с бял хоросан. Все още има запазени части от него, които се издигат на 4 метра височина. Дебелината на външната стена е 3 м.

Според Попов голямата площ говори, че Вердитца е имала важно значение за отбраната на столицата Търново.

И днес легендите разказват за славата на старопланинските крепости. През 1279 г. се състои походът на византийския пълководец протовестиарий Априн срещу въстаниците на Ивайло, спрян при крепостта Девина (Община Котел) и завършил с унищожение на цялата ромейска войска. Легендата за Вердица също е свързана с тези събития, се казва на сайта на Община Твърдица.

https://www.nationalgeographic.bg/a/arxeolozi-otkrixa-casti-ot-stenopisi-na-crkvata-pri-krepostta-verdica

Две селища от късножелязната епоха (V-I в. пр. Хр.) бяха открити при археологически проучвания край сливенското село Глуфишево, съобщиха от Регионалния исторически музей (РИМ)“Д-р Симеон Табаков“ в Сливен.

Археолози от РИМ – Сливен, Нов български университет, млади учени от Чикагския университет (САЩ) и доброволци от Германия за втора година провеждат заедно археологически обходи в долината на Тунджа в община Сливен. Проектът се финансира от Министерството на културата.

Фрагменти от амфори показват, че обитателите на землището на Глуфишево през късножелязната епоха са внасяли вино или зехтин от Тасос. Твърде вероятно е, че те също са произвеждали и изнасяли вино с гроздето, което са отглеждали по склоновете на Лозбаир и Калебаир. Може би от тази епоха датират и първите пътни връзки между селищата, съхранени в спомена на местното население като “големия калдъръм” (свързващ селището с Кабиле) и “малкия калдъръм” (трасето му през римската епоха може да се проследи до Августа Траяна).

Екипът на РИМ – Сливен и партньорите им от Нов български университет са си поставили за цел да обходят равнинните части на община Сливен. Добавянето на нови археологически обекти към Археологическата карта на България е важно условие за опазването и интерпретирането на старините ни.

Докторантката в университета Харвард (САЩ) Полин Шонгов, чиито родители са от Сливен, засне редица интервюта с хората от Глуфишево, които разказаха за миналото на своя край. Предстои съставянето на кратък документален филм за проекта, посочват от музея.

https://sliveninfo.bg/

Край сливенското село Калояново се намира единствената каменна тракийска гробница по средното течение на река Тунджа. Това каза в интервю за БТА доц. Николай Сираков, директор на Регионалния исторически музей "Д-р Симеон Табаков" в Сливен.

От години институциите в Сливен имат намерение гробницата да бъде превърната в туристически обект, но все още това не е факт.

"Според мен гробницата трябва да бъде експонирана, коментира Сираков. Обектът е държавна собственост и би трябвало да бъде предоставен от областната управа за управление на община Сливен. Общината може да се разпореди музеят да се грижи за обекта, тя, като институция може да кандидатства и по проект за реставрация, консервация и социализация."

До могилата трябва да има достъп, подход, паркинг, информационен център, екскурзовод, допълни директорът на музея. Той бе категоричен, че имат готовност за експозиционен план, имат копия на предметите, открити там. "Замисляме да се направи и виртуална възстановка, чрез която да се разкаже за могилния некропол, от който е част и Калояновската гробница, посочи Николай Сираков. В този разказ ще бъдат включени и могилите в землището на селата Калояново и Тополчане. Там бяха открити редица артефакти при експедицията на д-р Георги Китов."


"Подкрепям отварянето на могилата като действащ туристически обект, защото това ще бъде голям плюс за селото и всички, които желаят да посетят обекта, каза пред репортер на БТА кметът на Калояново Танчо Петров. Тя е единствена по рода си в Югоизточна България, но в момента се намира в частен имот, заключена е." Кметът има идея къде може да бъде изграден паркинг.

Тракийската гробница била открита случайно през 1963 г. от собствениците на имота, в който се намира, разказа директорът на музея. Докато копаели пръст, открили гробната камера и са съобщили на съответните институции. Започнало проучване на могилата. Всички открити предмети се съхраняват в сливенския музей. Още тогава е имало идея могилата да бъде експонирана и около нея бил излят бетонов кожух, за да я предпазва. Поставени са били решетки. Държавата е отчуждила част от имота. Тогава са били направени и копия на откритите артефакти, които също се съхраняват в музея.

Сред откритите там предмети са червенофигурна керамика - пелике (керамичен съд, подобен на амфора) с изображение на завръщането на Аполон от страната на хиперборейците и изображение на Дионис. При покойника, погребан в могилата, е открит златен нагръдник, апликации. В предверието на могилата е погребан кон, заедно с украса за конската амуниция от сребърни пластини. Погребаният е бил воин, до него е имало меч, копия като гробни дарове. Предмет, който не е откриван никъде другаде в България, е железен лемеж - рало. "Това е много интересно, защото в гроб на воин е открит атрибут, характерен за земеделците", коментира археологът. По стените на могилата е открита и украса от бои. "Скорошно изследване на мазилката показа наличие на цинобър, посочи Николай Сираков. Това е скъп материал, който се използва предимно за царски погребения. Това означава, че погребаният е аристократ с високо положение."

Гробницата е с датировка 4 век пр.н.е. Тя е единствената каменна гробница по средното течение на Тунджа, такива гробници има предимно в Казанлъшко, обясни Николай Сираков. По средното течение на Тунджа гробните камери са били изградени от дървена конструкция, която не е запазена.

https://trip.dir.bg/novini/kray-selo-kaloyanovo-se-namira-edinstvenata-kamenna-trakiyska-grobnitsa-po-srednoto-techenie-na-tundzha

Постамент с надпис, посветен на жена философ на име Юлия Флавия Магна от трети век, бе открит при археологически проучвания край новозагорското село Караново. Това каза в интервю за БТА археологът проф. д-р Борис Борисов. Според специалистите върху постамента е имало статуя, която те се надяват да открият при бъдещи разкопки.

Тазгодишните проучвания са започнали на 3 септември. Директорът на Историческия музей в Нова Загора Генчо Димитров, който е заместник-ръководител на проучванията, заяви, че през този археологически сезон най-изненадващото и голямо откритие е голям мраморен постамент с надпис, доста добре запазен, с височина 174 см, в най-широката си част над 70 см и с тегло над тон и половина по предварителни изчисления. Паметникът носи десетредов надпис на старогръцки език. Въпреки няколко пукнатини, той е в добро състояние и се очаква да не създаде проблеми при пренасянето. „Идеята е находката да бъде експонирана вътре в музея, на първия етаж, за да може да ѝ се радват посетителите още от входа, защото самият паметник е доста значим за нашата географска ширина. Всъщност това е най-добре запазеният мраморен постамент с надпис в Новозагорско, откриван до момента“, посочи Димитров.

Теренната работа е довела до извода, че става въпрос за посвещение на Луций Геминий Тертул, който посвещава паметника на Юлия Флавия Магна. Името Флавия Магна не е типично за тази част на Тракия и е възможно тя да е била от друг регион и да се е заселила тук, каза още директорът на музея.  Особено интересно е, че надписът я посочва като философ – рядко срещано за жена в тази епоха. Според текста Луций Геминий Тертул увековечава паметта ѝ в чест на това, че му е извършила много услуги. Самият той е бил представител на конническото съсловие, високо поставена фигура, което подсказва, че жената е имала сериозен обществен авторитет и е била почитана.

Проф. Борисов припомни, че основната цел на тазгодишната експедиция е била да се изследва входът на светилището, който вече е локализиран, както и подът, открит още през 2022 г.

Той разказа, че първите разкопки на обекта започват през 1976 г. по време на строителството на канали от напоителната система „Средна Тунджа“, когато е засегната част от антична стена. Това налага провеждането на спасителни археологически дейности, които продължават с прекъсвания до 1985 г. Тогава са проучени три базилики, разположени една върху друга, изградени върху по-стара кръгла сграда, която според археолозите е светилище.

На обекта са намерени редица оброчни паметници, доказващи култовата функция на мястото. Проф. Борисов припомни, че още в края на XIX век там е открит голям надпис от 202 г., който свидетелства за възобновяване на светилище на бог Зевс Сабазий по времето на император Септимий Север и Каракала. По думите му в този култов център са почитани множество божества, сред които тракийският конник, Зевс, Хера, Аполон, нимфите и други, като се наблюдава силен религиозен синкретизъм.

„За първи път открихме външния пояс на светилището. Големият въпрос е дали е синхронен с вътрешния или принадлежи на по-ранен период. Засега не можем да дадем категоричен отговор, тъй като той е частично проучен, но в бъдеще предстои да бъде изследван подробно“, обясни проф. Борисов.

Мраморният постамент, посветен на Юлия Флавия Магна, ще бъде експониран в Историческия музей в Нова Загора. При тазгодишните разкопки са открити над 90 бронзови монети, керамика и др.

Образ на жена от XIV век е сред ценните находки, разкрити при археологическите проучвания на крепостта „Вердица“ край Твърдица, съобщиха от пресцентъра на общината. Разкопките се осъществяват по проект на Исторически музей – Твърдица с финансовата подкрепа на Министерството на културата и Община Твърдица.

Откритието е част от резултатите от тазгодишния археологически сезон в късноантичния и средновековен град „Вердица“ в местността Градището.

За девета поредна година екипът на музея изследва обекта, като последните находки хвърлят нова светлина върху живота и архитектурата на средновековната крепост. Археолозите са разкрили зидове на сграда, прилежаща към крепостната стена, изградена по времето на Асеневци. По тяхна преценка постройката вероятно е служила като казарма. Под подовото ѝ ниво е разкрита опожарена структура от V–VI век, където са намерени строшени глинени съдове, желязна кирко-брадва, тежест за тъкачен стан и бронзови монети – свидетелства за бурното минало на мястото.

Особено впечатляващо е откритието в района на църквата – останки от екзонартекс (от гръцки exo – „външен“ и narthex – „преддверие“) със срутен пласт мазилка, съдържащ множество фрагменти от стенописи. Сред тях археолозите идентифицират образ на млада жена, датиран в средата на XIV век – рядък пример за живопис от този период, който обогатява представите за художественото наследство на Твърдишкия край.


През 2023г. археолозите проучваха ковашка работилница.

https://novini.bg/article/2025101719564570744

За трета поредна година на селищната могила в местността „Мусовица“ край новозагорското село Кортен се провежда лятната практика по праистория на студентите от специалност „Археология“ във Великотърновски университет „Св. св. Кирил и Методий“.

Теренните археологически проучвания се ръководят от доц. д-р Таня Джанфезова от университета и Драгомир Марков от Исторически музей – Нова Загора. Разкопките се реализират основно по програма на Министерството на културата на Република България с финансовата подкрепа на Община Нова Загора, Великотърновския университет и Исторически музей – Нова Загора.

На място археологическия обект посетиха кметът на община Нова Загора Галя Захариева и кметът на село Кортен Игнат Игнатов. Те се запознаха с хода на проучванията, разговаряха с ръководителите и изразиха своята подкрепа за дейността, която допринася за опазването и популяризирането на богатото културно-историческо наследство на общината.

Тазгодишната теренна кампания вече разкрива интригуващи следи от обитаването на района през различни етапи на новокаменната епоха. Първите резултати дават основание археолозите да очакват нови значими открития, които ще допринесат за по-доброто познаване на праисторията на региона.

https://nabludatel.bg/news/prodalzhavat-arheologicheskite-prouchvania-na-selishtnata-mo

Археолози от Регионалния исторически музей (РИМ) „Д-р Симеон Табаков“ – Сливен са регистрирали няколко надгробни могили и селищни обекти при теренни издирвания в землището на село Камен, община Сливен. Сред интересните находки е кремъчен връх на стрела, който предстои да бъде подложен на специализиран анализ. Това съобщиха от музея.

Проучванията се провеждат по проекта „Издирване на археологически обекти и изучаване на древни ландшафти по поречието на р. Тунджа“, за който археологическият екип на музея за поредна година получава финансиране от Министерството на културата.

Основната цел е да бъдат открити и регистрирани неизвестни досега археологически обекти и да се допълни Археологическата карта на България с нова информация за културно-историческото наследство на Сливенския регион.

Теренните издирвания включват системни обходи, наблюдения и анализ на археологически материали, открити на повърхността. Методът е недеструктивен и не нарушава целостта на археологическите структури и културните пластове. Обектите се локализират, описват и документират, определят се географските им координати, а данните се въвеждат в географската информационна система на Археологическата карта на България.

Подходът позволява да бъдат изследвани обширни територии и да се събира информация за древните селищни модели и развитието на човешката дейност в района през различните исторически епохи.

Ръководител на проучванията е доц. д-р Николай Сираков, а заместник-ръководител – Теодора Недялкова от РИМ – Сливен. В обработката и анализа на откритите кремъчни артефакти за поредна година ще участва и доц. д-р Петранка Неделчева от Новия български университет.

Проектът е част от дългосрочната научноизследователска работа на музея за системно проучване, документиране и опазване на археологическото наследство в долината на река Тунджа. Издирванията в землището на село Камен продължават, като се очаква да предоставят нови данни за древното обитаване и развитието на селищната мрежа в Сливенския край.

https://dariknews.bg/novini/bylgariia/arheolozi-otkriha-nadgrobni-mogili-i-drevni-selishta-kraj-sliven-2469295