Археологически находки въ Сливенска область

[Hatshepsut]

Тази информация е от 2008 г.

Колесница с невиждана украса откриха археолози

Тракийска колесница с изключително богата украса бе открита край новозагорското село Караново. Датировката й е към периода от края на I до началото на III век.
,,Украсата на четириколката е изключителна, направо прекрасна", каза за DeltaNews археологът Веселин Игнатов, който ръководи проучванията на надгробната могила.

Украсата

Кошът на колесницата е украсен с две неоткривани до момента бронзови фигурки на бог Ерос, яздещ митично животно с предница на пантера и задница на делфин. Богът е с разперени криле. Отделно има две фино изработени фигурки на пантери, както и множество различни апликации. Според Игнатов, голямото струпване на украсата еднозначно говори, че тя е изработена в ателиета в околността. Колесницата е с приблизителни размери 4 на 6 метра.

[Hatshepsut]

Тази информация е от 2010 г.

Тракийските колесници – от семплите модели до разкоша

Археологът Веселин Игнатов от Историческия музей в Нова Загора е известен като експерт по античните колесници у нас. Всъщност, интересът му към старинните возила се ражда след иманярските набези в района, богат на археологически паметници. В стремежа си да изкопаят атрактивни предмети, иманярите разрушават ценни за науката и културното ни наследство aртефакти. Какво може да ни разкаже една добре запазена колесница, положена край гроба на богат тракийски аристократ? Много неща, отбелязва Веселин Игнатов – за самия погребален обред и вярванията на траките за отвъдното, за конструктивните умения на своите създатели, за изкуството, с което са изработени украсите в дизайна на някогашните превозни средства.

Оказва се, че разнообразието на античните коли е изключително, сред тях има предшественици на трабанта, но и на мерцедеса, шегува се Веселин Игнатов. Открити са както семпли возила, така и разкошно изработени праобрази на файтона. Колесниците, принадлежали на видни траки, са предимно за разходка – с различна конструкция, с меко или твърдо окачване, с разнообразни украси. Сред тях има закрити четириколки с големи размери, които са имали дори легло. Използвани са били за дълги преходи. Намерени са обаче и луксозни двуколки, които са за един човек. Собственикът им е ходил с тях на разходка из имението си или е отскачал до пазара. Те са богато украсени, с изключително изящни декорации. Металните апликации са били поставяни най-вече върху задната част или странично на колата, понякога и по самия ярем, сред тях има дори статуетки от бронз. Т. нар. навръшници пък държат ремъците и коланите, които осигуряват мекото возене в колата. Обикновено са направени от бронз във формата на животински или човешки изображения.

През миналата година Веселин Игнатов продължава разкопки, започнали по спешност през есента на 2008 г. – след сигнал от кмета на близкото село Караново.

"Иманяри бяха копали в една могила и бяха стигнали до колесница – разказва археологът. – Бяха унищожили част от коша, предполагам, взели са и някакви предмети. Това наложи да започнем проучвания.  Изследвахме античната кола, тя се оказа много интересна: със запазени следи от дървената конструкция, с много украси. Така решихме да изследваме целия погребален ритуал, да намерим гроба на собственика на колата, ездитните коне, всичко, което съпътства поменалните практики на траките. Гробът беше изключително богат, може би най-богатият за този период – средата на І век, с извънредно много дарове. Това показва, че човекът, положен в него, е бил от много заможна фамилия, близка до последната управляваща тракийска владетелска династия. Самите дарове в него са били скъпи и тогава, за сега да не говорим. Сред тях има 11 монети – една златна и десет сребърни. Има и сребърни чаши, които са нещо изключително – вероятно царски дар, даден приживе на видния тракиец."

Чашите са от т.нар. тип боскориале. Той носи името на антична римска вила, която е била затрупана от лавата на Везувий. Преди около 200 години там е открито огромно съкровище, което впоследствие се разпръсква. Някои от чашите попадат в Лувъра. Сребърните чаши, открити край Караново, са с превъзходни релефни изображения и позлата. Сред находките в гроба са и три златни пръстена,  бронзови, стъклени  и глинени съдове, тоалетно сандъче, плетена желязна ризница, богато въоръжение от три меча, три щита, осем копия, различни ножове. Известно е, че оръжието по това  време е било много скъпо. Обичаят за погребване с колесница в античността другаде в Европа почти не съществува, съвсем малко е бил застъпен в Панония, твърди Веселин Игнатов. Подобни примери има от хилядолетията преди новата ера в Китай, в Египет. Те обикновено се намират в царски гробници и са демонстрация на мощ и благополучие на фамилията, допълва археологът.

"Това е най-ранно датираното погребение с колесница тук – казва той. – По принцип Тракия почти винаги е съюзник на Рим и затова запазва най-дълго своята самостоятелност, има свои владетели. Последният тракийски цар Реметалк ІІІ, който прекарва голяма част от живота си в Рим, другарувайки с Калигула, след възцаряването на Клавдий се връща в Тракия. Но е убит от тракийската аристокрация с дейната помощ на съпругата му. След това Тракия става римска провинция. Но тракийската аристокрация запазва своята икономическа и политическа мощ, за което говорят и тези погребения."

Според Веселин Игнатов този археологически обект би могъл да бъде в полза на културния туризъм. Още повече, че в близост е и световноизвестната Карановска селищна могила, еталон за датирането на най-ранната европейска история.

"Целта ни е, и дано успеем да създадем един център за популяризиране на античните колесници и тяхното проучване. Да покажем различните видове коли. Защото ние имаме тази възможност – отбелязва Веселин Игнатов. – На този етап в света сега няма друг музей, който да може да възстанови три двуколки от това време, при това – с различни конструкции. Търсим за целта средства. Засега имаме един спонсор – банка,  с чиято помощ  започнахме първата възстановка, която, надявам се, до месец-два ще е готова. С първата реконструирана двуколка ще бъде направена и първата изложба. Ще се покажат и макет на колесницата, и оригиналните й части, и т.н. Дано да стигнем до основното –  да покажем на хората как са изглеждали тия скъпи погребения, какви са били битът и начинът на живот и най-вече какво представлява античната кола."

http://bnr.bg/radiobulgaria/post/100225691/trakiiskite-kolesnici-ot-semplite-modeli-do-razkosha



Археолози откриха гроб на знатен тракиец

[Hatshepsut]

Тази информация е от 2010г.

Брадва с животинска украса откриха археолози



Украсени керамични съдове и уникална култова бронзова брадва са открити при археологически проучвания на тракийско селище край сливенското село Загорци.

След два месеца работа ръководителят на проучващия екип Татяна Кънчева от Новозагорския Исторически музей направи заключение, че селището е от ранната и от късната желязна епоха.

Разкопките на обекта са продължили два месеца и свършват малко преди началото на строителството на отсечката Стара Загора - Нова Загора на автомагистрала Тракия.

Разкрити са руини на жилища ,основи на огнища и пещи, разнообразна битова керамика . Ще бъде реставрирана и изследвана най-интересната находка - култова брадва в известния зверинен стил, с бронзова ос и ажурна украса, изобразяващ пет диви и пет домашни животни.

Тя е играла ролята на жезъл при извършването на ритуали.

Mежду богато украсените съдове има разнообразни купи, бокали, тави за зърно, метални предмети.

В едно от жилищата е добре изградена пещ, която е с подложка от керамични фрагменти и площадка отпред. Намерени са 7 каменни калъпа за изливане на бронзови сечива - брадви, игли и др.

Обикновено при разкопки на обект се счита за добро постижение намирането на един калъп, а тук са цели седем, радват се археолозите. Голямо количество ръчни мелнички - хромели, каменни брадви, тесли са сред находките.

Намерени са две железни фибули (накити, наподобяващи безопасни игли), които се отнасят към типа тесалийски фибули. С предачеството са свързани намерените глинени прешлени за вретено, някои от които са украсени. Изключително интересна е богатата колекция от глинена антропоморфна култова пластика.

http://news.ibox.bg/news/id_1326480801

[Hatshepsut]

Тази информация е от 2011г.

Археолози откриха гроб от бронзовата епоха до село Камен, Сливенско

Екип от археолози от ТЕМП откриха гроб в Шекерджа могила край село Камен. Останките са на човек, погребан в поза ,,хокер", като дете в майчина утроба, ембрионална поза или полагане на трупа със свити, вързани крака. Погребението е било извършено от южната страна на могилата. Екипът на археоложката Диана Димитрова е намерил и амулет от кост. На този етап специалистите не могат със сигурност да определят датировката на погребението, както и пола на погребания човек.

,,Хокер" позата или позата на тяло, свито като ембрион в майчината утроба, била характерна за бронзовата епоха (не само за бронзовата епоха, но и за по-ранните епохи на неолита и халколита).

Археолозите започват работа на могилата на 20 юни, като 60 000 лева и тази година са осигурени от общината. Те заявявят, че ще работят, докато им стигнат средствата, като ще се старят да ги изразходват разумно и да правят икономии. До края на лятото те ще проучат три могили край Сливен. Археолозите се надяват да открият и други гробове в Шекерджа могила.

Преди известно време археологически екип под ръководството на доц. Борис Борисов от Великотърновския университет ,,Св. св. Кирил и Методий" при разкопки край димитровградското село Крум откри скелет на около 8000 години, погребан по подобен начин. Тялото е погребано до стената на неолитно жилище в характерна за епохата поза ,,хокер".

Също на около 8 хил. години беше скелетът на праисторическия мъж, открит това лято край врачанското с. Оходен и обявен за най-стария европеец.

https://www.chudesa.net/

Археоложката Дияна Димитрова, която се счита за наследница на Георги Китов в науката, откри гроб от бронзовата епоха в тракийска могила край сливенското село Камен. Гробът е от ранната бронзова епоха (около 3200-2000 г.пр.Хр.) и е много ценен от научна гледна точка, каза Димитрова. Тя ще изпрати останките за ДНК анализ. Това е петият гроб, който археоложката открива това лято в могилата край село Камен.
 
http://history.rodenkrai.com/new/novini/grob_ot_kamennata_epoha_do_selo_kamen_slivensko_i_oshte_novini.html

[Hatshepsut]

Тази информация е от 2012г.

Уникален подземен тунел откриха на Туида


Древна Туида - отново актуална

Свързващ подземен тунел откриха археолози в древното селище Туида над Сливен. Съоръжението свързвало античната крепост с река Новоселска. Според Николай Сираков, ръководител на екипа, проучващ древното селище, находката е много вълнуваща. В тунела имало стръмно каменно стълбище и добре запазена дървена конструкция, която е подпирала тавана. Пред журналисти Сираков изказа предположение, че съоръжението се е ползвало за доставяне на вода от реката, както и за бягство по време на нападения. Археолозите са открили и уникална свещ, датирана към V-VІ век.

Запознати с темата припомнят, че археологическите разкопки на Хисарлъка /както е известно от по-старо време/ край Сливен, започнали активно през 80-те години на миналия век, са прекратени през 1992 г., подновени през 2004 г. и наскоро отново подновени с идеята окончателното проучване и консервация на архитектурно-археологическите паметници, експонирането на крепостта с оглед на превръщането й в една от забележителните туристически атракции на града. Тъкмо новите археологически находки спряха ремонтите на пътя.

В намерен надпис от началото на ІІІ в. селището е наречено "тържище" и най-вероятно е спадало към територията на града Августа Траяна, (днешен Стара Загора). Добрите икономически възможности на селището са видни и от светилището на Зевс и Аполон. Селището е имало и таен проход към реката на запад. Крепостта избягва нашествието на готите през 378 г., но е разрушена при набезите на хуните през V вeк. Възобновена е по време на император Анастасий І (491-518), като новата крепост запазва плана на старата, но е значително по-укрепена.

Изключителна научна стойност има откритият в източната част на крепостта култов комплекс (от средата на IV - XIII в.), състоящ се от трикорабна едноабсидна базилика (за която се предполага, че е била разрушена от хуните и възстановена по времето на Юстиниан І. [527-565]) с внушителни размери и уникалният шестконхален баптистерий с писцина, който бил богато украсен със стенопис и мозайка. Това е специално помещение за покръстване, украсено с мозайки, част от които се съхраняват в Историческия музей - Сливен. Такива сгради са откривани в Крим, Северна Африка и на други места.Стратиграфията на паметника и богатите находки дават основание началото на крепостта да бъде отнесено към средата на IV в., като нейната история продължава до XIII в.

По-голяма базилика е била построена южно от крепостта, което свидетелства, че селището не се е ограничавало само до територията на укреплението (около 40 дка.), а се простира и в околната местност. От "Списъкът на Епифан" става ясно, че градът Туида/Цоида е седалище на епископ, подчинен на Адрианополската митрополия.

 С последното е свързан и любопитният факт, че до това време епископско седалище е бил по-големият и богат град Кабиле (между днешните Сливен и Ямбол). През IV век най-вероятно заради близостта на двата града, които са в различни провинции, Кабиле е напуснат, а населението му преместено в Диоспол (днешен Ямбол). Седалището на епископа обаче по неизвестни причини е преместено в Туида. Туида/Цоида престава да съществува около 598-599 г., когато отново е разрушен, най-вероятно от авари и славяни. Съществува хипотеза, че това е станало като част от голяма битка между аварите и византийския генерал Коменциус.

Районът на гр. Сливен влиза в пределите на Първата българска държава около 705 г., като част от заселаната със славяни област Загора, дадена на Тервел (700-721) според договора му с византийския император Юстиниан ІІ Ринотмет (685-695; 705-711). На мястото на Туида възниква старобългарско селище, чието име е неизвестно. Началото му не е датирано, но е преди 870 г., от когато е намерен оловен печат на княз Борис-Михаил (852-889). Българите ремонтират крепостните стени, дори водопровода при северната порта. Строят се нови сгради във вътрешността, някои от които са облицовани с мраморни плочи, изработени в каменоделни ателиета в Преслав. От този период са открити няколко тухли с гравиран върху тях прабългарския знак Ипсилон, фланкиран с две хасти ( ιΥι ).

Научна ценност са откритият печат на княз Борис I, колективната находка от железни оръдия на труда, богатата керамика, костените предмети и накити, значителният брой монети.

https://sliven-news.com/

[Hatshepsut]

Тази информация е от 2013г.

Археолози разкриха богато тракийско погребение


Гроб № 7 в Гурева могила, землище на с. Жельо войвода. Разкопки на Диана Димитрова – НАИМ-БАН


Реставрирани бронзови съдове – амфорка и патера с украси по дръжките, от гроб № 7 в Гурева могила
Снимки: М. Марков

Богат гроб от I век откриха археолози в Гурева могила, в землището до село Жельо войвода, Сливенско.

Находките са доказателство за запазване на погребалните обреди и силна тракийска аристокрация и по времето на Римската епоха. Имало е мощен тракийски династичен дом по горното течение на Тунджа в рамките на Одриската държава, разказва за в. ,,Аз Буки" археологът Диана Димитрова. Вече успяхме да реставрираме два от намерените артефакти, допълва тя.

В могилата е открита бронзова амфора с дължина около 15 см.

Нейните две дръжки са с уникална украса. Другото ценно откритие е брознова патера – съд, който по форма наподобява малък тиган. От едната страна дръжката завършва с лъвска глава, а от другата – с животно, съчетаващо черти на лъв и козел. И двата предмета са обредни.

Намерена е и бронзова монета, която все още не е датирана.

В момента тя се почиства, защото е горяла в огън. В гроба има още стъклени макримарии – съдове, които приличат на шишета с по-висока долна част и издължена шия, както и глинен балсамарий. С аристократа е било заровено сандъче, но от него са останали само бронзовите габърчета, с които са били заковани дъските.

Всичко това дава основание да се твърди, че тук е погребан богат аристократ, който демонстрира завидна икономическа мощ и афинитет към лукса, категорична е Димитрова. И преди сме намирали подобни предмети, но тези имат уникална украса. Траките винаги ни изненадват с нещо различно, коментира тя.

Погребението най-вероятно е вторично – едностъпалната гробна яма е вкопана в североизточната част на могилата. В момента екипът от археолози разчиства ритуална площадка с натрошени керамични съдове, която се намира в центъра на могилата.

Под нея най-вероятно ще разкрием друг гроб, който може да ни поднесе още по-големи изненади.

На този етап смятаме, че той също ще бъде от римската епоха, но ще знаем със сигурност, след като го проучим, разказва Димитрова.

Разкопките на могилата започват на 1 юли и по план ще продължат още две седмици. Археолозите вече са проучили голяма част от региона, който е много богат на могили. Разкопките се финансират от община Сливен, а намерените артефакти ще бъдат изложени в Регионалния исторически музей в града.

http://www.bnews.bg/article-82730

[Hatshepsut]

Тази информация е от 2014г.

Златна монета от VI век е открита в крепостта ,,Туида"

Златна монета от времето на византийския император Юстиниан I
(527-565 г.) беше намерена при разкопки на късноантична и
средновековна крепост Туида край Сливен. Това съобщиха от
пресцентъра на общината.
Монетата е била открита от Артьом Краско, студент в
Мелитополския държавен педагогически университет и участник в
международни археологически студентски практики, организирани от
Регионалния исторически музей и община Сливен.
По мнение на проф. Борис Борисов, ръководител на
археологическите разкопки, монетата е с висок процент на злато.
Според него тя е от средата на VI век и е сравнително рядка за
България.
Монетите от тази епоха на Византийската империя се наричат
солиди, като теглото на откритата е около 4,5 грама. Намереният
солидит ще бъде съхраняван в Регионалния исторически музей -
Сливен.
Археологическите проучвания започнаха на 16 юни, като в
експедицията са включени общо 30 студенти и преподаватели от ВТУ
"Кирил и Методий", МДПУ "Богдан Хмелницкий" в Мелитопол,
Украйна, и ТДУ "Григорий Цамблак" в Тараклия, Молдова.

https://m.dnes.bg/stranata/2014/06/27/otkriha-zlatna-moneta-ot-vremeto-na-iustinian-i-krai-sliven.230526

[Hatshepsut]

Археологически находки от музея в Нова Загора:

[Hatshepsut]

Карановската селищна могила край Нова Загора

Карановската селищна могила ще откриете само на десетина километра от Нова Загора в китното село Караново. Могилата била открита през средата на миналия век при разкопки в района. Установено било и, че е една от най-старите могили в Европа!

Могилата не е нещо необичайно за страната ни – тя е от типа селищни могили, каквито има в изобилие в България. Конкретно Карановската могила обаче се отличава от всички останали. Освен много стара, тя е и една от най-големите у нас. Нейната площ е цели 24 декара. Височината ѝ е 13 метра, а ширината ѝ – 150 метра. Дължината ѝ от 250 метра също е внушителна.
При разкопките могилата не била разкопана нацяло, но 17-те декара, които са били опознати, успели да представят голяма част от археологическото богатство на това забележително място. Благодарение на проучванията, проведени на основата на последователността в образуването на пластовете, спомогнали за изучаването на праисторическото селище. Именно с тяхна помощ била периодизирана културата на отделните слоеве, на базата на които е създадена и Карановкската хронологична система. На това място са застъпени всички праисторически епохи като се започне от новокаменната епоха и стигнем до бронзовата и развитието на хората на Балканския полуостров по това време.

Разкопки на това място били провеждани в продължение на почти петдесет години – от 1936 до 1984 година. Те са били извършени съвместно с Залцбургския университет, а всички експонати, открити в могилата днес могат да бъдат видени в музеите в Нова Загора и София. Според проучванията могилата е била населявана приблизително 30 века!
Сред най-любопитните открития в Карановската селищна могила бил кръгъл печат. Според археолозите той съдържа първите фази на писмеността изобщо. Експонатът дебел два сантиметра и има диаметър шест сантиметра. Гравиран е на древноевропейски, поради което се смята, че представлява знак за престиж, даван за особени заслуги.



На близо километър от селото е открита и базилика с могилен некропол, състоящ се от шестнадесет могили. Намерена при разкопките е гробница на тракийски аристократ, намерена е бойна колесница с впряг от два коня и куче, открити са сребърни и позлатени чаши, глинени съдове и множество други предмети, представящи римското изкуство.
Карановксата селищна могила е интересно място, което да посетите. Определено ще бъде любопитно и разглеждането на експонатите открити в нея, от които Ви дели едно интересно посещение на музеите в Нова Загора!

http://www.bgnow.eu/news.php?cat=2&cp=0&newsid=61987

[Hatshepsut]

Археолози разкриха огромна базилика в полето (видео)

Археолози разкриха огромна базилика на най-неочаквано място. Насред полето до Кермен, сливенско, изолирана от всякакви други селища, ранно-християнската църква най-вероятно е построена на място, което бележи смъртта на някой мъченик. Дали местните жители имат спомен за това свещено място и какво всъщност са търсили археолозите в полето на Кермен - разказва Мария Чернева и оператора Красимир Стоичков в поредицата "Пътуване в миналото".

Винаги при църквите е така - има си канони, има си строги правила за всичко - и за мястото, и за строежа. Затова последното нещо, което един археолог може да очаква да намери насред нищото, в полето, е базилика. Голяма базилика.

Уж поле като поле, ама не е. Явно има нещо много специално точно тук, за да построят огромна църква насред нищото.

Доц. д-р Христо Попов - ръководител на археологическите разкопки: Това е пространството между Южния Кораб на Църквата и северната баптистерия.
Дошли тук със съвсем друга задача - да проучат римска стопанска вила на големец от Августа Траяна. Геофизичните изследвания обаче показали и друго присъствие.

Доц. д-р Христо Попов - ръководител на археологическите разкопки: Тук се опитваме да видим дълбочината на фундиране на зидовете, тъй като сградата е била доста солидна. Значи говорим за трикорабна базилика от порядъка на 30 метра дължина, т.е. това е една доста монументална сграда.
Като дата от това, което излиза досега от проучваните, тове е една от най-ранните църкви в Сливенско, неизвестни до този момент.

А със сигурност църквата е била много важна за живота в района. Защото хората са се стичали към нея от далеч, най-близките населени места са на километри.

Д-р Веселка Кацарова: Ранно-християнската традиция по принцип се свързва със строителството на такива значими, все пак църкви, църкви на места, където са се случили мъченичества, но за съжаление тези данни ние сме ги загубили завинаги.
Построена пред 4 век, базиликата е съществувала едва 100-150 години. Разрушена при някое от многото варварски нашествия по времето на великото преселение на народите. С църквата обаче изненадите не са приключили.

Доц. д-р Христо Попов - ръководител на археологическите разкопки: Около 500 години по-късно, през 11-ти и 12 век на това място има некропол - вероятно по някакъв начин споменът за тази сграда се е запазил за това, че е осветено мястото. Знаете, гробищата не се правят на случайни места.
Погребенията, доста са разрушили самата църква, но пък останките също имат много история за разкриване. Най-много са детските гробове.

Борислава Гълъбова - антрополог: Което показва най-вероятно, че е имало някаква епидемия, която за съжаление са си отишли и то предимно деца до 7-годишна възраст.

БНТ: Каква да е тя? Шарка?

Борислава Гълъбова: Може и шарка, да.

Едно от най-интересните погребения тук на терена, което открихме, беше на дама, която се оказа бременна и вътре в тазовите кости, в тазовата област открихме костите на ембриона. Бебенцето се оказа в девети лунарен месец. Най-вероятно някакво усложнение по време на бременността за съжаление е предизвикало смъртта и на майката, и на бебето.

Малко преди църквата, тук на това място кипи оживен живот в богатата селскостопанска вила на един от градските съветници на Августа Траяна.

Доц. д-р Христо Попов - ръководител на археологическите разкопки: Много солидни зидове, близо метър дебелина на зидовете, изградени на хоросан, което означава, че са носили втори етаж.
Земята векове наред тук се е отплащала богато за грижите на хората. Втори, трети и чътвърти век районът е бил гъсто заселен, много повече отколкото сега.

Доц. д-р Христо Попов - ръководител на археологическите разкопки: Ние имаме информация за 7-8 села, които са синхронни, те са съществували по едно и също време в поне три големи комплекса.
Част от колоните и камъните от вилата, вероятно са били използвани по-късно за строежа на църквата до нея. Славни времена на възход и падение, за които сега свидетелстват единствено археологическите находки.

http://news.bnt.bg/bg/a/arkheolozi-razkrikha-ogromna-bazilika-na-nay-neochakvano-myasto

[Hatshepsut]

Бългapcĸaта Tpoя изникна край Нова Загора

Eĸипът нa Haциoнaлния иcтopичecĸи мyзeй (HИM) e c нayчeн pъĸoвoдитeл Mapтин Xpиcтoв и Илия Kиpoв отĸpиxa бългapcĸaтa Tpoя край Нова Загора. Намерени ca и дpyги пoгpeбaлни дapoвe, paзлични ĸepaмични или cтъĸлeни cъдoвe. Изpaбoтĸaтa им пpиличa нa пoдoбни пpeдмeти, paзĸoпaни в Tpoя и нeйнитe oĸoлнocти. Toвa пoдĸpeпя тeзaтa, чe дpeвният гpaд нa Дapдaнeлитe и ceлo Дядoвo cи пpиличaт, съобщи thelittlebg.com

B HИM вeчe имa eдин eĸcпoнaт oт paйoнa нa Tpoя – злaтeн тpaĸийcĸи вeнeц, зa ĸoйтo ce пpeдпoлaгa, чe e бил coбcтвeнocт нa тpaĸийcĸи вoeнaчaлниĸ, нaeт в Tpoянcĸaтa вoйнa.

Bидът нa cpeбъpния вeнeц, oтĸpит в Дядoвo, пoдcĸaзвa, чe тoй вepoятнo e пpинaдлeжaл нa чoвeĸ c виcoĸ coциaлeн и иĸoнoмичecĸи cтaтyc. Бижyтo пpeдcтaвлявa фpaгмeнти oт лиcтa и плoдчeтa нa pacтeниe. Hяĸoи oт чacтитe нa cpeбъpнoтo yĸpaшeниe ca cтoпeни, ĸoeтo пoдcĸaзвa, чe нeгoвият coбcтвeниĸ e бил ĸpeмиpaн.

B eдин oт гpoбoвeтe e oтĸpитo и пoчти изцялo зaпaзeнo дъpвeнo мъниcтo. Maтepиaлът и видът нa нaxoдĸитe пoдcĸaзвaт, чe cтaвa дyмa зa пepиoдa oт вpeмeтo нa pимcĸия импepaтop Дoмициaн /ĸpaя нa 1 вeĸ cлeд Xpиcтa/ дo вpeмeтo нa импepaтop Гeтa /нaчaлoтo нa 3 вeĸ cлeд Xpиcтo/. Moгилaтa e билa изгpaдeнa и изпoлзвaнa в цeлия тoзи пepиoд.

Haй-вepoятнo нaceлeниeтo e oт мecтни тpaĸи. Дo мoмeнтa пpoyчвaния oт pимcĸия пepиoд в ceлo Дядoвo нямa, тaĸa чe тoвa ca пъpвитe нaxoдĸи oт тoвa вpeмe в зeмлищeтo. Дядoвo e извecтнo c eдинcтвeнaтa пo poдa cи ceлищнa мoгилa. Tя e цeнeн пpaиcтopичecĸи пaмeтниĸ в Бългapия, ĸoйтo пpeдocтaвя инфopмaция зa ypбaниcтичнитe пpoцecи, paзвили ce в тpaĸийcĸитe зeми пpeз 3-2 xил.пp.н.e.

Taм e oтĸpитa yниĸaлнa cиcтeмa oт poвoвe oт cpeднaтa бpoнзoвa eпoxa ( 2 xил.пp.н.e.), oт ĸoитo нaй-вътpeшният, oблицoвaн c ĸaмъни poв, oгpaждaл вътpeшeн гpaд, или цитaдeлa, cвъpзaни c цapcĸo- жpeчecĸaтa влacт в paннoтpaĸийcĸoтo oбщecтвo. Ceлищнaтa мoгилa в Дядoвo e eднa oт нaй-гoлeмитe нa Cтapия ĸoнтинeнт. 30 гoдишни cъвмecтни пpoyчвaния нa бългapcĸи, xoлaндcĸи и япoнcĸи apxeoлoзи днec я пpeвpъщaт в eдин oт нaй- вaжнитe oбeĸти в Eвpoпa нe caмo зa yчeнитe oт цял cвят, нo и зa вcичĸи, интepecyвaщи ce oт paзвитиeтo нa чoвeшĸaтa цивилизaция.

C тaзи плaниpoвĸa oт 2 xил.пp.н.e. ceлищнaтa мoгилa, ĸaĸтo и дpyгитe тpaĸийcĸи мoгили, нaпoдoбявaт гpaдoycтpoйcтвeния плaн нa Tpoя. Te дaвaт ocнoвaния дa ce пpeдпoлaгa, чe в гpaдa нa Дapдaнeлитe e имaлo пpoцeca нa ,,тpaĸизaция", a oщe Oмиp oпиcвa, чe тpaĸитe ca били eдни oт нaй-вepнитe cъюзници нa Tpoя. Cxoдcтвoтo нa мoгилитe пpи Дядoвo и Tpoя нa тoзи eтaп нe ca дocтaтъчни дa ce пpaвят ĸaтeгopични иcтopичecĸи зaĸлючeния, нo пpoyчвaниятa в тaзи нacoĸa пpoдължaвaт.

Hяĸoи yчeни, пpoyчвaли paйoнa нa Дядoвo, пpeдпoлaгaт, чe cтaвa дyмa зa eднo и cъщo нaceлeниe, живялo и в Tpoя – тpaĸитe. Kepaмиĸaтa в двeтe мecтa e близĸa пo cъcтaв и изpaбoтĸa, ĸpeпocтнитe зидoвe ca пoдoбни, пepиoдът, в ĸoйтo двeтe ceлищa ca cъщecтвyвaли, cъвпaдa. Дядoвo нaпoмня нa Tpoя – ĸaтo ĸyлтypeн и oтбpaнитeлeн цeнтъp, ĸaтo нaчин нa coциaлeн живoт.

"Haдявaм ce мoят нacлeдниĸ, ĸoйтo oглaви HИM, дa пpoдължи пpoyчвaниятa в тoзи бoгaт apxeoлoгичecĸи paйoн, зaщoтo Дядoвo мoжe дa cтaнe eдин пpитeгaтeлeн цeнтъp зa бългapcĸия иcтopичecĸи тypизъм", пocoчвa пpoф. Бoжидap Димитpoв.

http://www.kmeta.bg/bulgapckata-tpoya-iznikna-kraj-nova-zagora

[Hatshepsut]

В Нова Загора намериха плочка с надписи отпреди 8 хилядолетия

Керамична плочка с древни надписи отпреди 8 хилядолетия откриха при теренно обхождане в чертите на Нова Загора археолози от експедицията на доц. д-р Красимир Ников от НАИМ при БАН.

Артефактът от късната новокаменна епоха /VІ-то хилядолетие пр. н.е./ е бил намерен върху земната повърхност в близост до праисторическо поселище край някогашния  хлебозавод в малкото тракийско градче, уточни д-р Веселин Игнатов от местния исторически музей. Според специалистите това е възможно най-старото свидетелство по нашите земи и евентуално в Европа за съществуването на т.нар. протописменост  много преди появата на писменост в древния Египет.

По думите на праисторика д-р Татяна Кънчева – Русева от СУ ,,Св. Климент Охридски" знаците върху плочката която с размери 10х3,5 см не са пиктограми, тя е предприела вече опити за разтълкуването  им. Тя е категорична, че новата находка е далеч по-стара от вече известните плочки от Карановската могила и селата Градешница и Орлово.

,,Тези плочки са носели определена информация за хората, населявали тези земи. Има мнения, че това е своеобразен обреден календар, но  други  изследователи ги свързват с далеч по-сложни отношения.", коментира д-р Кънчева. Тя е категорична, че не става дума за декорация или друг вид украса. На същото място са открити и  фрагменти от керамични съдове, на които има аналогични знаци, особен интерес представлявал техният огледален характер, уточни д-р Игнатов.

Историците напомнят, че от няколко десетилетия съществува хипотезата за т.нар. ,,дунавска протописменост", правени са опити за обясняване на знаците по до сега открити артефакти , но все още липсва цялостна теория.Предполага се, че тези плочки са били изключително ценни за прадедите ни и те са били съхранявани на специално място в жилищата им.Знаците са били нанасяни с остър предмет преди изпичането на плочката, познания за тях са имали ограничен брой наши предци, които са били от посветения кръг на жреците.

По думите на д-р Веселин Игнатов на същото място край някогашния хлебозавод при първоначалното проучване са били открити общо 6 плочки с аналогични ,,клинописни" знаци, част от тях са били фрагментирани,което предполага че мястото е било свързано с почитане на древен култ. Районът на Нова Загора е сред най-богатите на артефакти от новокаменната епоха, за съжаления те са все още твърде малко известни  и почти по никакъв начин не допринасят за развитието на културно-историческия туризъм .

Уникалният артефакт ще бъде запазен в историческия музей – Сливен,обясни директорът на културния институт Николай Сираков.

http://www.bgnow.eu/news.php?cat=2&cp=0&newsid=107382

[Hatshepsut]

Антично ранновизантийско селище северно от с.Караново


1-част


2-част


3-част

[Hatshepsut]

Васил Миков провежда първите разкопки на Карановата селищна могила

На 13 август се навършват 50 години от смъртта на изявения български археолог и праисторик Васил Миков.

Той започва земния си път на 4 април 1891 г. в село Ябланица (днес град) в семейството на местен обущар. Бащата на момчето умира твърде рано, но малко преди това семейството се преселва в Бяла Слатина, където Васил Миков завършва основното си образование. След това учи във Врачанската мъжка гимназия, а по-късно се записва като студент в Софийския университет ,,Свети Климент Охридски" в специалността история и география.

Още по време на следването си, Миков проявява жив интерес към археологията и прави първите си разкопки. През лятната си ваканцията в 1915 г. с разрешение на Министерството на народното просвещение бъдещият археолог разкопава две надгробни могили при село Угърчин, а през 1922 г. прави разкопки на три могили в района на Бяла Слатина. След това под ръководството на Георги Кацаров и Рафаил Попов взема дейно участие при проучването на могилния некропол до село Байлово.

През 1912-1913 г. той е мобилизиран и участва в Балканските войни. Когато България влиза в Първата световна война през 1915 г., е призован в Школата за запасни офицери и след като я завършва, е изпратен на фронта.

През 1916 г. подпоручик Миков е пленен и е отведен във Франция като военнопленник, където престоява в лагер до 1920 г. След като е освободен и се завръща в родната си, постъпва на работа в Народния археологически музей. През 1923 г. бива избран за дописен член на Археологическия институт и получава назначение като библиотекар на музея.

През 1925 г. става асистент на големия наш археолог Рафаил Попов, а през 1931 г. е повишен в ранг уредник на бъдещия Праисторически отдел на Народния археологически музей. В периода 1932-1938 г. е доброволен асистент по праистория в Софийския университет.

Командирован е от Министерството на народното просвещение първоначално в Румъния, а след това и в Полша да се запознае на място с праисторическите отдели в музеите на тези страни, с археологическите им паметници и най-вече с музейната им дейност.

Завърнал се от тази научна командировка Миков, става един от основателите на Праисторическия отдел в Народния археологически музей. Той се изявява като достоен продължител на делото и дейността на Рафаил Попов.

От 1946 г. той продължава преподавателската си дейност в Софийския университет като частен доцент по археология и праистория, но през 1949 г. преминава на работа в Археологическия институт при БАН, като същевременно е и уредник в Археологическия музей.

От 1960 г., вече като старши научния сътрудник, Васил Миков е назначен за ръководител на секцията по Праистория в обединения Археологически институт с музей към него.

Той е привлечен и за член на Върховния читалищен съюз, където развива твърде активна дейност, заради което е награден със специална грамота от Комитета за култура и два ордена ,,Кирил и Методий".

През 1958 г. Миков е поканен за член на Международния съюз по пра- и протоистория, а от 1966 г. е почетен член на Югославското археологическо дружество.

Избран е за член на Комисията по изкуство и култура, в която отговаря за опазване паметниците на културата. Включен е и в редколегията на специализираното издание ,,Архив за поселищни проучвания при БАН".

Научните му интереси са насочени в областта на археологията и праисторията, а също и на етнографията, топонимията и историческата география. Той е ръководител на над 40 археологически и праисторически експедиции в различни краища на България.

В периода 1924-1925 г. разкопава Балбунарската селищна могила, намираща се до Кубрат, а през 1935 г. прави разкопки на Малевата селищна могила при ямболското  село Веселиново. На следващата година провежда първите разкопки на Карановата селищна могила, а след това е един от главните проучватели на Деветашката пещера.

Васил Миков умира на 13 август 1970 г. в София.

Той ни оставя богато научно наследство, състоящо се от над 240 научни изследвания и повече от 60 научно-популярни статии. Той успява да събере над 40 000 местни названия и топоними и е проучил над 10 000 лични и фамилни имена.

От неговите трудове по-съществени са: ,,Праисторическите селища и находки в България" (1933 г.), ,,Идолната пластика през новокаменната епоха в България" (1935 г.), ,,Произход и значение на имената на нашите градове, села, реки, планини и места" (1943 г.), ,,Античната гробница при Казанлък" (1954 г.).

Бележка на редакцията: Могилата край Караново е място на непрекъснато човешко заселване от хилядолетия насам, като в седемте й ясно разграничими културни пласта са разкрити многобройни находки, свидетелстващи за бита и културата на древните хора от ранната новокаменна до ранната бронзова епоха.

Може би най-важният артефакт, намерен там, е така нареченият печат от Караново. Той е един от най-древните предмети, върху които има писмени знаци и е датиран от времето на късната каменно-медна епоха.

Открит е през 50-те години на ХХ век от археолога Васил Миков.



http://www.desant.net/show-news/53862

[Hatshepsut]

Проведоха археологически разкопки в Твърдица

Спасително проучване на гробове от плосък християнски некропол проведе Исторически музей - Твърдица в местността Мандрата в града.

Причината е  разкриване на части от скелети в профила на изкоп в тази местност. Разкопките са финансирани от Община Твърдица.

В проучените 10 гроба погребенията в тях са по християнския погребален обред. Само в гроб № 5 са регистрирани останки от дрехи – вероятно сукман. Запазени са части от тъкан и следи от метални нишки. Датировката на разкритите гробове е XVII-XVIII в.
В местността са регистрирани и следи от подградията на средновековния град Вердица от периода XIII-XIV век.

https://darik.bg/provedoha-arheologicheski-razkopki-v-tvardica

[Hatshepsut]

Откриха няколко бронзови съда при разкопки в Новозагорско

Това е станало при спасителни археологически проучвания


Откриха няколко бронзови съда при разкопки в Новозагорско


При спасителни археологически проучвания обект ,,Голямата могила" близо до землището на село Прохорово, община Нова Загора, бяха разкрити няколко гробни съоръжения.

В един от гробовете бяха открити четири бронзови съда, фрагментирана керамика и добре запазена стомна. Археолозите датират находката от края на I и началото на II век след Христа. В спасителните разкопки участват археолози от цялата страна под ръководството на проф. д-р Борис Борисов.



"Откритията се очаква да бъдат експонирани в музея на Нова Загора след реставрирането им", потвърди директорът му Генчо Димитров, който също участва в разкопките.

https://nova.bg/