Български Националистически Форумъ

Разпознаване: Среден по размери прилеп. Козината на гърба е дълга, вълниста. Окраската на гърба е златистожълтокафява. Долната страна жъртеникавокафява, рязко отделена от окраската на гръбната страна само в областта на шията. Муцуната, ушите и крилните мембрани са тъмнокафяви.

Размери:
LCp = 45 – 64 mm
LCd = 37 – 48 mm
LA = 12 – 17 mm
LR= 37 – 48 mm
G= 8 – 18 g
LCB = 14 - 15,6 mm


Разпространение: От Западна Европа до Източен Сибир и Северозападен Китай, на север задминава полярния кръг (Скандинавския полуостров) , на юг до Ирак, Ебрус, Памир и Западен Китай (но не в Тибет), Непал, Япония (Хонсю, Хокайдо), о. Сахалин.

Разпространение у нас: Немерен е само един екземпляр в Рила (Рибни езера, 2000 м.н.в).

Местообитание: Гористи ландшафти в по-северните части на ареала и планини в по-южните.

Поведение: Полетът е бавен и маневрен. Ловува над откирти места. В някои части на арела, отличаващи се с по-студен климат и ниска активност на насекомте през нощта, е наблюдаван да ловува през деня. През лятото използва хралупи, цепнатини в скали и сгради. Зимува (октомври-април) в пещери, като избира места със сравнително ниска температура – 1 - 5,5 градуса. Летните колонии обикновено са еднополови 40 - 60 женски. Предполага се че в някои части на арела си извършва миграции за намиране на убежища за зимуване.

Храна: Летящи насекоми с размери 3 - 30 мм.

Размножаване и развитие: Размножителни колонии се формират късно – в края на април. Женските раждат по две малки през втората половина на юни. Максималната продължителност на живота е 15 години.

Природозащитен статус: Строго защитен. Закон за биологичното разнообразие – Приложение 2 и 3, Бернска конвенция – Приложение II, Бонска конвенция – Приложение II, EUROBATS,Директива 92/43/ЕЕС – Приложение 4.

https://greenbalkans.org/prilepi/indexdetails.php?details=1&menu_id=48&elem_id=192

Разпознаване: Среден по размери. Козината е дълга. Преобладаващата окраска на гърба е черна, а върховете на космите са сребристосиви, поради което изглежда като заскрежен. Отдолу е по-белезникав – сивобял корем и бели гърди. В окраската има рязка граница между гърба и долната страна. Лицето, ушите и мембраните са кафеникавочерни. Ушите са закръглени. Крилата – тесни. Единствения европейски прилеп с две двойки млечни жлези.

Размери: LCp = 48 – 64 mm
LCd = 39 - 45mm
LTP= 8 - 10 mm
LA = 12 – 17 mm
LR = 40 – 47 mm
G = 12 - 20 g
LCB = 13,9 - 15,7 mm


Разпространение: Централна и Източна Европа, на север – до южните части на Скандинавския полуостров, петнисто в Западна и Южна Европа, Азия, на север достига 60 ° с.ш., а на юг до Иран, Афганистан, Хималаите и Южен Китай.

Разпространение у нас: Неизяснено, вероятно в цялата страна. В планините – до 2500 м.н.в.

Местообитание: Планински гори, културни ландшафти, села и градове.

Поведение: Подобно на другите прилепи с тесни крила има бърз, стремителен, праволинеен полет. Ловува над открити площи на около 20 м. Височина. Летните убежища са в тесни пространства във високи сгради, хралупи на дървета, почти винаги в близост до реки или езера. През топлата част на годината мъжките се събират на групи до 100 екземпляра, а женските формират малки размножителни колонии (10-100 индивида) или живеят поединично. Хибернацията е от октомври до март, в големи колонии, в скални цепнатини, пещери или подземия на сгради. Мигрира от Северна към Югозападна Европа. В Източна Европа (Русия) са регистрирани дълги есенни миграции – над 1000 км. Северно- и централноевропейските популации са сравнително стационарни.

Храна: Главно дребни летящи насекоми с нощна активност.

Размножаване и развитие: Копулацията е през есента или пролетта. Обикновено ражда по две малки в края на юни. За разлика от повечето видове прилепи у нас, женската на този вид по-често отглежда малките си самостоятелно, а не в размножителни колонии. Става жертва на сови – напр. горска улулица, бухал.

Природозащитен статус: Строго защитен. Закон за биологичното разнообразие – Приложение2 и 3, Бернска конвенция – Приложение II, Бонска конвенция – Приложение II, EUROBATS,Директива 92/43/ЕЕС – Приложение 4.

https://greenbalkans.org/prilepi/indexdetails.php?details=1&menu_id=48&elem_id=193

Разпознаване: Среден по размери прилеп с много къса муцуна и силно изпъкнало и закръглено чело. Козината е къса. Окраската на гърба е от сивокафява до пепеляво сива, а долната страна – по-светлосива. Муцуната, ушите и мембраните – сивокафяви. Ушите – къси, не надвишават височината на главата. Крилата са дълги и тесни.

Размери:
LCp = 50 – 65 mm
LCd = 50 – 60 mm
LTP = 9,5 – 11 mm
LA= 10 - 13,5 mm
LR = 42 – 48 mm
G= 8 -15 g
LCB = 14,1-15,5 mm


Разпространение: Мароко и Южна Европа (на север до Средна Франция, Швейцария, Австрия и Чехословакия), през Кавказ и Иран, по-голямата част от Китай и Япония, по-голямата част от Индомалайския регион, Нова Гвинея, Соломоновите острови, Австралия, Африка (без Сахарския район), Мадагаскар, Бисмарков архипелаг, о. Бугенвил.

Разпространение у нас: Чест и многоброен обитател на пещерите в ниските части на страната. Рядко в планините – вероятно по време на сезонните миграции.

Местообитание: Карстови райони.

Поведение: Дългокрилите прилепи са изключително добри и издръжливи летци. Хранят се често, далече от убежищата. Ловуват на 2-20 метра височина. У нас са изцяло свързани с пещерите. Летните убежища обикновено са малки, сухи и проветриви пещери или привходните части на по-големите пещери. Известни са случаи на находки (вероятно на мигриращи екземпляри), в плитки ниши, под покриви на сгради др. Силно колониален вид. Понякога формира многочислени колонии от порядъка на няколко десетки хиляди екземпляра, които образуват плътни струпвания по сводовете на пещерите. Обикновено колониите са смесени с други пещерни видове. Размножителните колонии обикновено се състоят от около 70% възрастни женски и до 30% възрастни мъжки. Зимува в пещери, от ноември до март, при температура 7-12 градуса. В България е известна една от най-големите зимни колонии, достигаща до 80 000 екземпляра. Извършва сезонни миграции през пролетта и есента, по време на които използва междинни временни убежища. Най-дългият прелет регистриран у нас е 100 км, а най-дългите известни миграции – 750 км.

Храна: Основната част от храната са нощни пеперуди, различни двукрили и бръмбари.

Размножаване и развитие: У нас копулацията обикновено е през есента (понякога и през пролетта) в „летните“ пещери. През този период прилепите са разпръснати на групи от 2 до 10-15 индивида из цялата пещера. Женските раждат по едно малко в края на юни, началото на юли. Полова зрелост достигана 2-годишна възраст. Максималната регистрирана продължителност на живота е 16 години.

Природозащитен статус: Строго защитен. Закон за биологичното разнообразие – Приложение 2 и 3, Бернска конвенция – Приложение II, Бонска конвенция – Приложение II, EUROBATS,Директива 92/43/ЕЕС – Приложение 2 и 4. IUCN 2002, категория рисков-потенциално застрашен.
Информация от проучванията на вида в НАТУРА 2000 в България, като част от проект „Картиране и определяне на природозащитното състояние на природни местообитания и видове - фаза I".

Разпространение в България: Пещерният дългокрил е типичен обитател на карстовите полупланински и планински райони. В България са известни около 190 находища (BENDA et al., 2003; ЦИЗП непубл. данни) (фиг. 1). Разпространен е на територията на цялата страна, без най-високите части на планините. Повечето находища са между 100 и 600 m н.в. Обитава целогодишно само подземни убежища – карстови и вулкански пещери, минни галерии, по изключение влажни мазета на необитаеми сгради. Формира размножителни колонии с численост от 500 до 10 000 екземпляра, често смесени с Myotis capaccinii. В страната са известни около 20 размножителни колонии и 5 летни неразмножителни колонии (ПЕТРОВ, 2010). Максимумът на ражданията е през периода 20 юни - 10 юли. Зимува само в подземни убежища при температура между 6º и 9º С. В България са известни 14 значими зимни убежища, всичките в пещери. Над 95% от зимуващата популация е в три от тях: Парниците, Деветашката и Дяволското гърло. Пещерните дългокрили са добри летци, с бърз и маневрен полет, което е предпоставка за денонощни хранителни (до ок. 20 km) и сезонни миграции между убежищата си от порядъка на 50 до 150 km. Най-дългият доказан прелет у нас е 118 km (BERON, 1963), но потенциално съществуват и по-дълги миграционни трасета, които видът използва (HUTTERER et al., 2005; PETROV & HELVERSEN, 2011).


Сто и седемдесет от известните 190 находища у нас са били потвърдени след 1990 г. Информацията за разпространението може да се счита като актуална и е пригодна за картиране на национално ниво и ниво зона. Най-новите данни за вида са събрани в рамките на проект „Картиране и определяне на природозащитното състояние на природни местообитания и видове“. След два сезона теренни изследвания (2011-2012), Miniopterus schreibersii  беше потвърден в 58 зони и новоустановен в 9 зони в мрежата Натура 2000 в България. Броят на регистрираните находища е 220.

Описание на вида. Ушите са къси и триъгълни и не достигат до върха на главата, която има гъста, къса и щръкнала козина достигаща до основата на носа Муцунката е къса и се забелязва слабо изразена гърбица на черепа си. Козината по гърба е сивкаво-кафява, понякога кафява или дори черна. Коремната страна е с леко по-светло сив оттенък. Крилото е много дълго и тясно, в състояние на покой третият и четвъртият пръст са сгънати навътре в ставата между първата и втората фаланга. Совалката е дълга 42.4 – 48.0 mm, D5: 48 – 56 mm, D3: 78 – 89 mm. Пенисът е тесен и дълъг. За повече подробности виж в българския превод на определителя на DIETZ & VON HELVERSEN (2004).

Заплахи за вида: сред основните заплахи за вида са безпокойството в пещерите, вандализма, затварянето на пещери или галерии, разрушаването на сгради и построени от човека конструкции,  както и интензифициране на земеделието, използване на биоциди, хормони и химикали, отстраняване на горския подлес, използване на биоциди, хормони и химикали (горско стопанство), генериране от ветрова енергия, замърсяване на подземни води.

Състояние на европейската популация на вида. Статусът на вида в 25-те страни-членки в периода 2001-2006 г. е определен като „Неблагоприятен-лош“ във всички региони от ареала на вида- Алпийски, Атлантически, Континентален, Панонски и Средиземноморски. Общият природозащитен статус на вида в предишния период за докладване по Чл. 17 в страните е бил „Неизвестен“ в Гърция и Испания, „Неблагоприятен-лош“ в Италия, Франция, Австрия, Словакия и „Неблагоприятен-незадоволителен“ в Португалия, Унгария и Словения (European Topic Center, 2009). Видът се счита за изчезнал в Австрия и Германия. Основните заплахи свързани с намаляването числеността на вида са употребата на пестициди и безпокойството свързано с пещерния туризъм и унищожаването на подземните убежища (HUTSON et al., 2008).

Състояние и тенденции –  България: Статусът на вида в България е определен от проекта за картиране в НАТУРА, като „неблагоприятен-незадоволителен“ със стабилна тенденция.

https://greenbalkans.org/prilepi/indexdetails.php?details=1&menu_id=48&elem_id=194

Разпознаване: Едър прилеп. Козината е къса, мека, фина. Окраската на гърба е тъмносива до сивокафява. Долната страна е по-светлосива. Лицето, ушите и мембраните са тъмносиви. Ушите са големи, допират се по средата на челото и са насочени напред, трагусът е малък. Крилата са дълги и много тесни - почти една трета от опашката е извън опашната мембрана.

Размери:
LCp = 80 – 98 mm
LCd = 44 – 60 mm
LTP= 10 – 12 mm
LA= 26 – 31 mm
LR= 57 – 65 mm
G= 25 – 50 g
LCB= 20,9 - 24,0 mm


Разпространение: Средиземноморските части на Европа и Северна Африка, умерените части на Азия.

Разпространение у нас: Намерен е в няколко находища в Пловдивско, край гр. Сандански и в Източни Родопи. С помощта на ултразвуков детектор е доказано неговото присъствие във високата билна част на Васильовска планина, района на гр. Самоков и долината на р. Осъм в близост до Деветашката пещера. Установен е в догадки на горска улулица в района на гр. Лъки 8Родопите/. Имайки предвид скрития начин на живот и недостъпните убежища, които правят трудно откриването му, може да се предположи че той има по-широко разпространение както в южните части на страната, така и на север от Стара планина.

Местообитание: Скалисти и планински райони със скални венци, високи сгради, мостове.

Поведение: Полетът е на голяма височина – бърз , праволинеен, с чести, но недълбоки махове на крилата Понякога изглежда като че ли лети по инерция.В допълнение към ултразувковите сигнали, при полет издава и писък, който се чува и от човека. Образува малки колонии от 5 до 50 индивида. Летните и размножителните колонии са в скали и стени на сгради. Индивидите в летните убежища комуникират помежду си и през светлата част на денонощието, издавайки силни ритмични звуци в чуваемия честотен спектър. По тези специфични звуци може лесно да бъде локализирано и тяхното дневно убежище. Има къса и прекъсваща хибернация, обикновено в пещери. Вероятно мигриращ.

Храна: Едри летящи насекоми

Размножаване и развитие: Копулацията е през есента и пролетта. Бременността продължава 75-85 дни.Ражда по едно голо и сляпо малко, което започва да лети след 3-4 седмици. Бозае 7-8 седмици, след което става самостоятелно. Полова зрелост достига вероятно на едногодишна възраст. Максимална продължителност на живота – 10 години.

Природозащитен статус: Строго защитен. Закон за биологичното разнообразие – Прил. 2 и 3, Бернска конвенция – Приложение II, Бонска конвенция – Приложение II, EUROBATS,Директива 92/43/ЕЕС – Приложение 4.

https://greenbalkans.org/prilepi/indexdetails.php?details=1&menu_id=48&elem_id=195

ИЛЮСТРОВАН ОПРЕДЕЛИТЕЛ НА ПРИЛЕПИТЕ В ЕВРОПА

Определителят е електронна публикация – първо издание 15.12.2004, и е преведен на български език.

Може да го свалите от нашата Download-секция:

https://bg-nacionalisti.org/BNF/index.php?action=downloads;sa=view;id=6373

Нова публикация в международното списание European Journal of Wildlife Research съобщава за установяването на най-голямата размножителна колония на прилепи от видовете малък подковонос (Rhinolophus hipposideros) и трицветен нощник (Myotis emarginatus) в световен мащаб. Тя се намира в Източните Родопи, в района на град Маджарово. Изследването е дело на колектив от български и чешки учени с водещ автор д-р Хелиана Дундарова от Института по биоразнообразие и екосистемни изследвания при Българската академия на науките (БАН), съобщи пресцентърът на научната институция.

България има богата прилепна фауна с големи колонии, установени в пещери, мини и други подземни убежища. Само малка част от размножителните колонии са разположени в сгради. По време на скорошни теренни проучвания в района на град Маджарово (Хасковска област) обаче беше открита най-голямата в света размножителна колония на малкия подковонос и трицветния нощник. Между 15 000 и 18 500 индивида от осем вида прилепи използват комплекс от антропогенни структури (изоставен воден резервоар и две сгради) като лятно убежище.

Находката от района на Маджарово потвърждава необходимостта от организиране на програми за редовен мониторинг и планове за действие за видовете прилепи, които ще осигурят опазването на размножителните колонии и спиране на тенденциите за намаляването на числеността на популациите.

https://www.bta.bg/bg/news/bulgaria/national-news/775396-ucheni-ot-ban-ustanoviha-che-nay-golyamata-razmnozhitelna-koloniya-na-dva-vida-

Πpилeпитe ca eдинcтвeнитe лeтящи бoзaйници в cвeтa и чecтo cпят, дoĸaтo виcят c глaвaтa нaдoлy. Πpичинaтa зa тoвa ce нaмиpa в мнoгo дaлeчнoтo минaлo.

Koгaтo пpилeпитe нe лeтят, тe чecтo виcят c глaвaтa нaдoлy, нaпpимep oт тaвaнитe нa пeщepитe. Ho зaщo пpилeпитe cпят c глaвaтa нaдoлy? Зa тoвa пишe Lіvе Ѕсіеnсе.

Биoлoгът Tapa Xoxoф ĸaзвa, чe пpичинaтa пpилeпитe дa cпят c глaвaтa нaдoлy вepoятнo e peзyлтaт oт тoвa ĸaĸ eдинcтвeнитe лeтящи бoзaйници в cвeтa ca eвoлюиpaли дa лeтят. Koгaтo пpилeпитe зaпoчнaли пpexoдa cи oт cyxoзeмни ĸъм лeтящи бoзaйници, тe пъpвo ca ce плъзгaли пo въздyxa ĸaтo лeтящи ĸaтepици.

Cпopeд биoлoгa Aлeĸcaндъp Лyиc, пpeдцитe нa cъвpeмeннитe пpилeпи мoжe дa ca ce ĸaтepили пo виcoĸи дъpвeтa и дa ca ce плъзгaли мeждy cтвoлoвeтe, ĸoeтo e дoвeлo дo paзвитиeтo нa cилни ĸpaйници. Cилнитe гopни ĸpaйници нa плъзгaщитe ce пpилeпи в ĸpaйнa cмeтĸa ca ce пpeвъpнaли в ĸpилa.

Tъй ĸaтo пpилeпитe нямaт ĸyxи ĸocти ĸaтo птицитe, тe нямaт тoлĸoвa пoвдигaнe, ĸoгaтo лeтят, ĸaзвa Xoxoф. Taĸa пpилeпитe вce oщe чecтo виcят c глaвaтa нaдoлy, зa дa cĸaчaт и лeтят.

Πoвeчeтo xopa биxa ce зaтpyднили дa виcят c глaвaтa нaдoлy ĸaтo пpилeпи. Ho тeзи живoтни пpaвят тoвa мнoгo пo-лecнo oт xopaтa пopaди нaчинa, пo ĸoйтo ca ce paзвили мycĸyлитe, cyxoжилиятa и нoĸтитe им.

Учeнитe ĸaзвaт, чe ĸoгaтo пpилeпът нaмepи мяcтo зa пoчивĸa, тoй cвивa пpиĸpeпeнитe ĸъм нoĸтитe мy мycĸyли и тe ce oтвapят. Koгaтo нoĸтитe дoĸocнaт пoвъpxнocттa, пpилeпът oтпycĸa тялoтo cи и пoзвoлявa нa тeжecттa мy дa издъpпa cвъpзaнитe c нoĸтитe cyxoжилия.

B peзyлтaт нa тoвa нoĸтитe ce пpидъpжaт ĸъм пoвъpxнocттa пo вpeмe нa нoщyвaнe и тeжecттa нa тялoтo нa пpилeпa дъpжи нoĸтитe зaтвopeни. C дpyги дyми, пpилeпитe изpaзxoдвaт минимaлнa eнepгия, зa дa виcят c глaвaтa нaдoлy, зaщoтo тeлaтa им ca oтпycнaти и гpaвитaциятa въpши цялaтa paбoтa вмecтo тяx.

Зa paзлиĸa oт xopaтa, пpилeпитe мoгaт дa виcят c глaвaтa нaдoлy зa дълги пepиoди oт вpeмe. Дoĸaтo тaзи пoзa пpичинявa нaтpyпвaнe нa ĸpъв в глaвaтa нa чoвeĸ, ĸoeтo c тeчeниe нa вpeмeтo вoди дo здpaвocлoвни пpoблeми, мaлĸият paзмep нa пpилeпa пoзвoлявa нa cъpцeтo мy лecнo дa изпoмпвa ĸpъв в цялoтo тялo.

Koгaтo пpилeпитe cвиĸнaли дa виcят c глaвaтa нaдoлy, дoĸaтo cпят, тoзи нoв нaчин нa живoт дoвeл дo няĸoлĸo дpyги чepти нa тeзи бoзaйници, ĸaзвa Xoxoф. Haпpимep, cĸeлeтитe нa пpилeпитe ca eвoлюиpaли дo лeĸи, ĸoeтo пoдпoмaгa пoлeтa.

Bиceнeтo нa пpилeпитe c глaвaтa нaдoлy в тpyднoдocтъпнитe мecтa cъщo ги пpeдпaзвa oт xищници ĸaтo coви, яcтpeби и змии.

Cпopeд yчeнитe, ĸoгaтo пpилeпитe ca нa зeмятa, тe вce oщe мoгaт дa излeтят oт изпpaвeнo пoлoжeниe, нo тoвa e пo-тpyднo, oтĸoлĸoтo дa зaпoчнaт пoлeт oт виcящo пoлoжeниe.

https://www.kaldata.com/

Първите представители на разреда са се появили тук преди около 60 милиона години

Международен екип от 137 изследователи от 64 държави, работещи заедно като част от консорциума Bat1K, комбинира геномни и фосилни доказателства, за да покаже, че прилепите, а оттам и полетът на бозайниците, най-вероятно са възникнали в Европа преди около 65 милиона години.

Учените са реконструирали еволюционната история на прилепите въз основа на генетични и палеонтологични данни. Оказва се, че тези бозайници са възникнали и са се научили да летят в Европа през късния палеоцен, преди повече от 60 милиона години. Скоро оттам те са се разпространили в Африка, а след това многократно са колонизирали Северна и Южна Америка, Азия и Австралия. Анализът също така потвърждава, че разредът Chiroptera е разделен на 21 семейства.

Резултатите от изследването са публикувани в списание Nature.

Прилепите са сред най-необикновените бозайници на Земята. Те са единствените бозайници, способни на истински активен полет. Повечето прилепи се ориентират и ловуват в пълен мрак, използвайки само звук. С повече от 1500 вида, разпространени по целия свят, прилепите представляват една пета от всички живи бозайници и играят жизненоважна роля в поддържането на здрави екосистеми чрез опрашване на растения, разпространяване на семена и консумация на огромен брой насекоми вредители.


Произходът и ранната еволюция на прилепите (Chiroptera) остават практически неизследвани. Фосилните останки за първи път разкриват останки от тези бозайници в ранния еоцен, преди 52–56 милиона години. По това време те вече са усвоили летенето, ехолокацията и са колонизирали Северна Америка, Европа, Азия и Австралия. Следователно е невъзможно да се определи от наличните фосили точно кога и откъде са възникнали прилепите.

Реконструкциите, базирани на сравнения на геноми, също все още не дават окончателен отговор на този въпрос. Това до голяма степен се дължи на факта, че учените са анализирали геномите на малък брой видове прилепи.

Проучването има за цел да събере и анализира референтни геноми на всички живи видове прилепи и плодоядни прилепи. Екипът е сглобил отново референтните геноми на 41 вида прилепи. Те са включили и предварително сглобени референтни геноми от още 62 вида. Общо авторите вече имат достъп до данни за 103 вида прилепи, представляващи всяко от 21-те живи семейства.

Картографиране на еволюцията на прилепите

Анализът определя 99,2% вероятност за европейски произход и отхвърли по-ранни предложения, които поставяха произхода на прилепите в Африка, Азия или Северна Америка.

Основните родословия на прилепите изглежда са се диверсифицирали в кратък период в ранния еоцен, преди около 56 милиона години.

Този период съвпада с палеоцен-еоценския термален максимум, рязък епизод на глобално затопляне.

"Подходът, който използвахме, за да моделираме еволюцията на изкопаеми и живи видове заедно, може да направи това, което други методи не могат: да идентифицира най-старата група изкопаеми прилепи, като същевременно вземе предвид геномните данни, и да разкрие кога и откъде са възникнали прилепите", посочва професор Лилиана Давалос (Liliana Dávalos), изследовател в университета Стоуни Брук.

Геномните данни, анализирани от изследователите, налагат реорганизирането на родословното дърво на прилепите.

Те поставят семейство, наречено Myzopodidae, открито на Мадагаскар, като най-ранния клон в рамките на надсемейство Vespertilionoidea.

Те също така идентифицират две други свръхсемейства, Emballonuroidea и Vespertilionoidea, като сестрински групи.

"Изключително е, че след десетилетия изследвания и противоречиви открития, най-накрая имаме стабилно филогенетично дърво, което сега можем да използваме, за да разберем правилно как са се развили уникалните черти на прилепите", заявява професор Ема Тийлинг (Emma Teeling), изследовател в University College Dublin и съосновател и директор на консорциума Bat1K.

"Ние също така разполагаме с геномите, за да разкрием молекулярната основа на тези зрелищни адаптации и да знаем къде попадат фосилните прилепи в това дърво."

Други резултати от екипа на Bat1K се отнасят до местата, където прилепите са прекосявали океаните.

Анализът подкрепя маршрут от Европа до Северна Америка през Северния Атлантик преди около 54 милиона години за една основна група, свръхсемейство Noctilionoidea, вместо преминаване през Беринговия регион.

Той също така отхвърля идеята, че прилепите са достигнали Южна Америка чрез прескачане от остров на остров от Африка.

"Вместо това, времето и маршрутът на Noctilionoidea, достигащи Северна и Южна Америка, съвпадат с разширяването на тропиците в средните географски ширини на Северна и Южна Америка и Европа и началото на издигането на островите на Панамския провлак, осигурявайки местообитание и северноамерикански маршрут за тази радиация на прилепите", обясняват учените.


Удивителният  еволюционен успех на прилепите

И въпреки изключителната им биология и екологично значение, учените се борят от десетилетия да отговорят на някои от най-фундаменталните въпроси за еволюцията на прилепите. Откъде са дошли прилепите? Каква е връзката между семействата прилепи? Кога са се появили летенето и ехолокацията? И как прилепите са развили необичайните черти, които ги отличават от другите бозайници? Това проучване дава отговори на много от тези дългогодишни въпроси.

Екипът анализира геномите и вкаменелостите, използвайки нови методи, и преработва еволюционното дърво на прилепите, разрешавайки няколко дългогодишни дебати за това как са свързани основните групи прилепи.

"Прилепите са един от най-великите експерименти в еволюцията. Този изключителен геномен ресурс - кулминацията на години международно сътрудничество на Bat1K - най-накрая ни позволява да разберем как е еволюирала тяхната забележителна биология“, коментира старшият автор и директор на Bat1K Соня Вернес (Sonja Vernes) от университета в Сейнт Андрюс.

Освен това, много видове прилепи показват забележителна устойчивост на болести и живеят изключително дълъг живот за размера си. Геномният ресурс, създаден за това изследване, предоставя на учените първата солидна еволюционна рамка за изследване на гените, стоящи зад тези черти. Тази работа би могла в крайна сметка да информира човешките изследвания върху стареенето, имунитета и устойчивостта на болести.

Фосилните доказателства също така предоставят важни улики за друга дългогодишна мистерия: кога прилепите за първи път са развили ехолокация.

Авторите поставят фосилен вид, наречен Vielasia, в най-стария клон на родословното дърво на прилепите. Това показва, че ларингеалната ехолокация предшества диверсификацията на съвременните прилепи, което предполага тясна връзка между полета и ехолокацията при най-ранните прилепи.

"В продължение на десетилетия съществува въпросът кое се е появило първо при прилепите - полетът или ехолокацията - и това е така, защото прилепите не могат да летят през нощта без някаква промяна във възприятието, която да им позволи да летят в тъмното", казва професор Давалос.

Позиционирането на фосилния прилеп Vielasia в най-стария клон на родословното дърво на прилепите показва, че ехолокацията предшества диверсификацията на съвременните прилепи. Откритието предполага, че две от определящите характеристики на биологията на прилепите, ехолокацията и активният полет, са били установени близо до произхода на самата група, което помага да се обясни изключителният еволюционен успех на прилепите през следващите 65 милиона години.

Екипът също така реконструира генома на предшественика на прилепа, показвайки как би изглеждал първият геном на бозайник, способен на полет.

Това дава на учените геномна карта за това как един род бозайници еволюира активен полет, усъвършенстван биосонар, изключително дълголетие и необичайна устойчивост на болести - основа за проследяване на генетичната основа на тези черти, които са от значение далеч отвъд прилепите.

https://nauka.offnews.bg/zhivotat/evropa-e-obiavena-za-rodno-miasto-na-prilepite-203687.html