Български Националистически Форумъ

Ако някой ми беше казал преди време, че се е изкачил от Етъра до връх Шипка пеша, щях да му отговоря, че е напълно луд. Обаче още преди 2500 години древногръцкият философ Хераклит е твърдял „Панта рей“ – всичко тече, всичко се променя. Парадоксът е, че тази максима се е оказала устойчива във времето, а той е вярвал, че промяната е реална, а устойчивостта – илюзия.


Като оставим настрана тези философски размисли, във втората неделя на май, в Деня на победата – ведър и слънчев, направихме точно този маршрут: Етъра – Соколски манастир – връх Шипка. Беше последен ден в редицата почивни дни покрай Великден, с претоварен трафик от завръщащи се след празниците. Ние пък решихме да отиваме, да отиваме към Шипка и то пеша по пътеките. Получи се чудесен преход, за който ще ви разкажа по-долу.

Местата, опорни точки в маршрута, са добре известни и обичани от поколения българи. Затова за тях няма много да разправям.


Начало на маршрута

Маршрутът започва срещу главния вход на музея на открито Етъра, вдясно от заведението. Има табелка. Следва се синя и зелена маркировка.


Може да се тръгне и от Соколския манастир, до който има асфалтов път.

Особености

Като цяло, пътеката от Етъра през Соколския манастир до връх Шипка върви само нагоре с много малко кратки изключения. На повечето места изкачването е съвсем плавно. Има и такива с по-голям наклон – това са началният участък над Етъра и участъкът преди пътеката да излезе на шосето под връх Шипка.

Съвет: Хубаво е да сте повече хора – пътеката е добре маркирана, но не изглежда да е много посещавана. Освен това, след манастира се минава близо до стар почивен дом, покрай който лаят доста кучета.

Маршрутът е дълъг близо 9 километра в посока с 800 метра денивелация, изминава се за около 3 часа и половина (без почивките) и може да се раздели на 5 основни етапа:

етап 1: Етъра – Соколски манастир: около 50 минути;
етап 2: Соколски манастир – третокласно шосе: около 50 минути;
етап 3: третокласно шосе – къмпинг Шипка: около час и 15 минути;
етап 4: къмпинг Шипка – в подножието на стъпалата към монумента: около 15 минути;
етап 5: стъпалата към монумента: около 20 минути.

Ние се изкачихме за малко под четири часа с включени кратки почивки – на манастира и в края на етап 2. Слязохме за два часа и 45 минути почти без почивки.

Следва малко повече информация за етапите.

Етап 1: Етъра – Соколски манастир

Координати: 42.803284, 25.349204.

Минавали сме го и преди и съм го описала подробно в тази статия: ТУК


На Соколския манастир е хубаво да направите кратка почивка и да попълните запасите от вода.

Етап 2: Соколски манастир – третокласно шосе

След манастира продължавате по асфалтовия път. Има упътващи табелки. Пътят не след дълго продължава в черен път, навлиза в гора и се движи успоредно на река Мокри дол.


Десетина минути след светата обител пътеката минава край бившата станция Хаджи Димитър. Маркировката е ваш верен гид. В един момент пътеката пресича реката, изкачва се на отсрещния бряг и се включва в широк черен път.


След още малко ходене се стига до открито място, на което черния път, по който сте вървели, пресича третокласно шосе. Мястото е открито и също е обозначено с табели. Подходящо е за кратка почивка.


Етапът се изминава за около 50 минути.

Етап 3: третокласно шосе – къмпинг Шипка

Маршрутът към връх Шипка пресича третокласния път и продължава нагоре в гората. Минава се през нещо като подвижен електростълб. Малко след него пътеката приближава главния път Габрово – Шипка и доста време се движи що-годе успоредно на него и под него. В началото на етапа пътеката все още е черен път, но малко след трафопоста тя завива наляво и преминава в горска пътека. В края на етапа с няколко бетонови стълби пътеката излиза на шосето към Шипка. Това се пада на обратен завой, във вътрешността на който е разположен бившият къмпинг Шипка.

Етапът се изминава за около час и 15 минути.

Етап 4: къмпинг Шипка – в подножието на стъпалата към монумента

Този етап е изцяло по асфалтовия път и по тази причина не е приятен, но за щастие е кратък. В началото на етапа може да се изкушите да съкратите завоя, като пресечете направо през къмпинга. Съветвам ви, недейте. Това сега е частен имот и е подсигурен с електропастир и много кучета. Минете си по шосето, не е чак толкова много.

След къмпинга се минава покрай стара бензиностанция.

Етапът завършва в подножието на стълбите към Шипка и се изминава за около 15 минути.


Етап 5: стъпалата към монумента

Това са близо хилядата стъпала към храм-паметника на връх Шипка. Може да се изкачите и по шосето към него до паркинга преди последната серия стълби. Вие си решавате. На мен този етап ми беше доста труден след многото ходене преди него.


Но пък чувството да бъда на този паметен връх, да се докосна за пореден път до подвига на българските опълченци и руските воини и да се насладя на великолепните панорами във всички посоки … чувството беше опияняващо!


Просто, няма как да се качиш на Шипка и да не усетиш това. В допълнение, усилията от изкачването пеша многократно усилват преживяното.

https://drumivdumi.com/etyra-sokolski-manastir-vryh-shipka/

Обект на тази статия са два изключително панорамни и в същото време нетрудни за изкачване върхове в Трънския край – Големи връх, висок 1481 метра и първенец на Ерулската планина, и връх Каменитица, висок 1327 метра, извисяващ се над село Ерул, дало име на планината. Двата върха са сравнително близо един до друг и имат чудесна пряка визуална връзка помежду си.


Напоследък наблягаме на кратки и леки пешеходни маршрути главно заради късия ден по това време от годината. Точно такива са маршрутите до тези два върха. Изпробвахме ги в последната събота на този ноември, която ни дари със слънце и почти тотална липса на вятър, време-подарък предвид факта, че есента е към края си. Два дни по-късно след тази ни разходка заваля първият градски сняг.

До колкото ми е известно, има още два популярни върха с името Големи връх – това са първенците на Парамунската планина (познат още като връх Стража) и Ездимирската планина. А връх Каменитица има и в Пирин. Тук разказвам за Големи връх и Каменитица в Ерулската планина.

Маршрутът Ерулски манастир – Големи връх

До Големи връх има три популярни маршрута – от село Душинци, от Ерулския манастир и от село Горочевци, последните два от които са маркирани. Ние избрахме този от Ерулския манастир като най-лек.

По-долу описвам точно него.

Начало: Ерулски манастир

Началото е от портата на Ерулския манастир. Той се намира на около 80 километра западно от София и на около 45 километра северозападно от Перник.


Пред портата на манастира има обширно място за паркинг и табелка към Големи връх. Поемате по черния път над манастира.

Начална точка на маршртута: 42.721976, 22.653971.
Големи връх: 42.699319, 22.657006.

За информация – Ерулският манастир „Света Троица“ е разположен в подножието на Големи връх. Централно място заема църквата, която според надпис на фасадата ѝ била построена на 10.06.1802 г. Според друг надпис, тя е паметник на културата. Иначе, за самия манастир се смята, че е наследник на много стар средновековен манастир.


Красиво и много приятно е мястото край манастира. Пред църквата човек може да види две високи, дебели и явно многовековни дървета, сплели клони нависоко – ясен и бук. Смята се, че са на повече от 900 години. Според една легенда, дърветата израсли на мястото, където в първите векове на турското робство били посечени Бука и Ясен – хубава местна девойка и нейния любим.

И още – в двора на манастира може да видите спретната манастирска сграда, интересна чешма, маси и пейки за отдих и паметник на загинали герои за България.

Особености на маршрута

От Ерулския манастир до Големи връх се стига за около час и 20 минути без бързане. Голяма част от маршрута е черен коларски път. Следва се червена маркировка, която е добра и на често. Още в началните части на маршрута върхът се вижда вляво нагоре.


Маршрутът може да се раздели на три части:

етап 1: Ерулски манастир – ловен заслон: 50 минути по черен коларски път с плавно изкачване;
етап 2: ловен заслон – билото: 20 минути по стръмна горска пътека;
етап 3: билото – Големи връх – билна панорамна пътека: 5 – 10 минути.

В етап 2 се стига до реброто на върха и от там се върви все по него. Накрая има камениста част. Това приключва на билото. Този етап е доста сенчест и стръмен, но не е много труден.


Етап 3 е само по билото и е наситен с прелестни панорами.


Самият Големи връх е изключително обзорен.


Аз успях да различа Витоша, Рила, Стража, Любаш, Руй. Малко натам по пътеката към село Горочевци се открива и гледка към село Душинци, което е в подножието на върха.


Слизането е доста по-леко и бързо, защото е само надолу и по-голямата част от него е по черния коларски път. Отнема около час. Единствено стръмната част, близо до върха е по-бавна за слизане, но според мен – нищо сложно.

Маркировката по целия маршрут е перфектна – червена, добре видима и начесто.

Нашето изкачване беше в разгара на ловния сезон. Имаше ловци по самата пътеката. Съобразиха се с нас, поздравиха ни и предупредиха по радиостанцията останалите да не стрелят, но по време на целия ни преход се чуваха далечни гърмежи.

Като слязохме, посетихме и манастира – тихо и спокойно място с обширен двор.

Маршрутът село Ерул – връх Каменитица

Начало

Маршрутът към връх Каменитица започва от обширен почти обратен завой при махала Мучи баба на У-образно кръстовище преди централната част на село Ерул. Там има стара автобусна спирка и широко място за паркиране. Всъщност, завоят обикаля върха – това ви го казвам за ориентация.

Начална точка на маршрута: 42.740757, 22.656677.
Връх Каменитица: 42.734578, 22.659275.

Особености

Превалили завоя, оставяте колата и тръгвате по тясната пътека вляво от табелката за двата вело маршрута. След гората излизате на открито и търсите пътека пак наляво, накъдето се намира върхът. Точно в подножието му има широко място като площадка. Още малко нагоре и сте на върха. А от там – гледките са неимоверно красиви и във всички посоки.


Изкачването до връх Каменитица отнема около 20 минути, а слизането дори по-малко време – около 15 минути. Маркировка няма, но според мен трудно може да се обърка.


Лично за мен гледките от връх Каменитица бяха ми харесаха повече от тези на първенеца Големи връх.


В заключение, маршрутът от Ерулския манастир до Големи връх, с допълнението – връх Каменитица, е чудесна идея за еднодневна разходка. Маршрутът не е труден и е сравнително кратък, а гледките са зашеметяващи. Препоръчвам!

https://drumivdumi.com/

Скален лабиринт Пешкето представлява огромна проходна пещера с отвори в горната си част. Подобна е на близкия Божи мост и Чудните мостове в Родопите. Вътрешната ѝ част освен на каменни образувания е богата и на растителност – предимно храсти и дървета, част от които се подават през отворите отгоре.

Къде се намира и как се стига

Пешкето се намира в източните покрайнини на врачанското село Лиляче, близо до местната река Лиляшка бара. Самото село е разположено на около 15 километра северно от Враца.

За да стигнете до скалния лабиринт, на влизане в селото следвате кафявите табелки за Божия мост, които ви отвеждат покрай църквата и малко след нея се пресича реката по мост, срещу който до табелата за Божия мост се появява и табела за Пешкето – наляво.

След моста завивате наляво и продължавате още малко. На последната пряка може да оставите колата и от там да продължите пеша по черния път по протежението на реката. Следват 5 минути ходене. В далечината ще видите беседка. Малко преди нея от другата страна на реката се намира скален лабиринт Пешкето. Външно, освен че е скала, мястото не издава за своята същност.


За да влезете в Пешкето, първо трябва да пресечете реката. Точно зад беседката има удобен брод от камъни и там е лесно да се пресече.


Като сте вече до скалата, ще видите, че има малък нисък вход навътре. Ако ви се лази няколко метра – пробвайте. Ако не, минете отляво на скалата и се качете по хълмчето. След съвсем малко ходене ще стигнете до големия вход на Пешкето.


Озовали се вътре, ще се натъкнете на гледки, които са доста различни от тези извън него.


Отделете си поне половин час за разходка из него и разглеждане. Тук-там има поставени дървени пейки.


Ние след като го обходихме се качихме отгоре, за да видим как е пейзажа.


Добре беше – освен гледките към селото, беше интересно да видим стърчащите от скалните дупки корони на дърветата.

https://drumivdumi.com/

Тази година Великденските празници се отличаваха не само с много почивни дни, но и с щедро слънце. В един от тях решихме да се разходим до скалния феномен Столо, недалеч от село Брезе. По целия маршрут бяхме съпътствани от много цъфнали минзухари и други пролетни цветя, а гледките бяха изобилни.


По-долу ще ви разкажа за този маршрут, който макар и не толкова нависоко е с високопланински релеф – красиви нагънати билни поляни, планински дипли и гледки надалеч. В хода на описанието ще намерите и линк за изтегляне на GPS трак на маршрута.

Столо се издига на около 1340 метра височина и представлява интересен скален венец, набразден с напречни линии и разцепен вертикално на няколко места. Това, че скалата е разцепена и в цепките зейва дълбока пропаст придава още по-голяма чудатост на феномена.

Къде се намира и как се стига до началото на маршрута

Отправна точка за пешеходния маршрут към скалния феномен Столо е горната махала на село Добравица. То се намира на около 58 километра северно от София и на около 19 километра северозападно от град Своге. За да стигнете до началото на маршрута, влизате в село Искрец и долу-горе в централните му части трябва да завиете на север към село Брезе. В Искрец има пътни указателни табелки към Брезе.

Стигате Брезе, подминавате мегдана му – малко площадче с паметник – и малко след това трябва да завиете остро надясно към село Добравица. На завоя има указателна стрелка. След завоя продължавате нагоре по хълма още около 4 км по тесен асфалтов път (сравнително добър с изключение на последните 400 метра) и стигате до махала Горна Добравица в подножието на скалния феномен Столо. Малко преди махалата вляво от пътя ще видите стар оброчен кръст. След кръста е удобно да оставите колата и да поемете пеша.


Координати на началото: 43.025911, 23.243712.
Координати на Столо: 43.029633, 23.249020.

Особености на маршрута

Още преди да се впуснете в прехода, погледнете скалите насреща, за да се ориентирате. Платото над тях са основната ви цел. За да стигнете до него, трябва да го заобиколите от запад (отляво), да минете в задната му част и да го атакувате от север през седловината със съседния връх Преспаница. Това е накратко.


Към момента маршрутът все още не е маркиран, но доколкото имам информация, скоро и това ще стане, благодарение на местното туристическо дружество Понория.

И така, оставяте колата и продължавате пеша. Минавате през цялата махала Горна Добравица. Тя е разположена точно под скалния феномен Столо. Тук е моментът да го огледате добре от ниското.


Излизате от селото и продължавате по черния път на север. Не след дълго, точно като подминете платото на Столо, стигате до подножието на нисък хълм с борова гора отгоре. Там някъде на хълма главният черен път продължава на север, а от него на изток (надясно) се отделя друг по-малък през боровата гора, по който вие трябва да хванете.

Една скоба – по главния черен път може да се стигне до село Зимевица над Искърското дефиле. В селото има интересна стара църква, а недалеч от Зимевица е разположено село Заселе, от което започва (или свършва) Вазовата екопътека към водопад Бовска Скакля. Затваряме скобата 🙂 .

На около 150 метра след боровата гора се завива надясно и се тръгва по ясно откроена пътека към седловината. Постепенно се набира височина, а гледките започват все повече да пълнят окото. В северна посока все по-ясно започва да се откроява връх Ком.


Като стигнете седловината, поемате в посока югозапад (надясно) и се насочвате към Столо. Преди да стигнете до него, трябва да изкачите близкия връх, който е с антена, и след това да се спуснете надолу към целта.


В тази част от прехода панорамите ви съпътстват в почти всички посоки.


Пешеходният маршрут от Добравица до Столо е дълъг около 4 километра, с 351 метра положителна денивелация и 108 – отрицателна. На нас ни отне около час и 40 минути да го изминем.


За информация, има маршрут и от другата страна на Столо, но той почти изцяло попада в частни пасища, обградени с електропастир и на места „подсигурени“ със зли кучета и аз не ви препоръчвам да навлизате в него. Още повече, че е и по-дълъг.

И още


Ако не сте изморени и имате време, преди да се върнете по обратния път към Добравица, от Столо може да продължите за кратко в посока обратна на тази, от която сте дошли. Целта са съседните скали, от които се откриват още гледки.


Преходът до Столо може да се комбинира с разходка до близкия водопад Добравишка Скакля и с посещение на Искрецкия манастир „Успение Богородично“.

https://drumivdumi.com/stolo/

Вълнуващо е някак да си от първите, докоснал се до новооткрито древно тракийско светилище. Светилище, за което все още не се знае много и не се знае от много хора. Точно такова е светилището край с. Ослен Криводол, недалеч от Мездра. То е открито съвсем наскоро и проучванията му са още в начален етап, но може да се окаже най-старото открито светилище в България…

В един шарен есенен ден, в тясна пролука между два пороя, с малка, но широко скроена откъм открития компания посетихме голямо по площ древно скално светилище, стара средновековна църква и панорамен връх с оброк. Звучи добре, нали? Реално беше още по-интересно.


Всички тези обекти са част от землището на село Ослен Криводол край Мездра. Селото явно се радва на деен кметски наместник, който милее за селото и иска да го покаже на света. Междувременно, човекът е създал и условия за туризъм – указателни табели, разчистени пътеки, информация за селото в интернет.

Докато подготвях статията, многократно разглеждах снимките ни от посещението и най-вече тези от светилището. Колкото повече ги гледах, толкова по-интересно ми ставаше. Съвсем нормално – новооткрит и загадъчен обект. В допълнение, колкото и да търсих информация за него в интернет, не намерих много. Съвсем нормално – новооткрит и непроучен до скоро обект. Затова, съвсем нормално, реших да се свържа с кмета на селото Роман Иванов с молба да ме насочи за повече информация. По-долу ще прочетете какво открих.

Къде се намира Ослен Криводол

Село Ослен Криводол се намира на около 110 километра североизточно от София, недалеч от Мездра. Разположено е в много живописна котловина. Главна спирка е мегданът на селото, на сред който си има стълб с табелки за всичко интересно, което може да се види, както и за улиците.


За ориентация, ако застанете с лице към заведението в центъра (на влизане откъм Мездра), по улицата надясно трябва да поемете за древното светилище, по тази наляво – към средновековната църква, а по диагоналната надолу и леко вляво към връх Глава. От това място срещу заведението върхът е възвишението от лявата ви страна.

Може да оставите колата на центъра и да се придвижвате до обектите само пеша, а може да спестите метри ходене, като кривнете за малко с нея по съответните улички. Ние точно така процедирахме.

За информация, думата Ослен означава магаре. Затова празникът на селото е Тодоровден. През селото протичат 3 малки реки, които се вливат в по-голямата Лишка река, която пък малко по на север се влива в Искъра.

Скално светилище Пещта

Посещение

То се намира в южните покрайнини на селото, местност Пещта. Това е и името му към момента.

Поемате по улицата надясно и карате още малко до последните къщи. Там ще трябва да оставите колата (ако все още сте с нея) и да продължите пеша по черния път. Координати: <43.107047, 23.791238>


След десетина минути стигате до бариера, <43.100859, 23.795725> . Малко след нея се показват първите мегалити. Малко по-натам към дерето са повечето скали със знаци.

След бариерата и преди тях се минава покрай един оброк в основата на вековно дърво, <43.097460, 23.798074> .


По маршрута има множество указателни табели, така че няма опасност да се объркате.


Самото светилище е доста обширно. На голяма площ се виждат скали с изсечени рисунки, странни (за мен поне) символи и ямки с различни форми.


Стига се до каменно легло на водопад, в долната част към дерето – малка пещера, още много знаци, измежду които обърнат кръст. Видяхме и един балансиран камък.


Знаците и символите са наистина много и разнообразни.


По пътя към светилището видяхме минзухари на доста места. А там по пътеката в дерето и местен посрещач 🙂


Видяхме и дървени лопатки от скорошни проучвания в района.

Информация

Тъй като не намерих почти никаква информация за светилището, реших да се свържа с кмета на селото Роман Иванов. От него разбрах, че са правени изследвания на обекта през март от Георги Ганецовски – археолог и директор на Регионалния исторически музей във Враца, и в края на август от Мила Салахи, изследовател на руни.

Ето какво още сподели кмета на Ослен Криводол Роман Иванов:

„Тази местност, наречена Пещта, е позната от много години на хората от селото. В района около нея на времето са водили на паша животните. През м. януари т.г. младо семейство от селото ни заведе там (мен и съпругата ми), за да разгледаме местността. Разхождайки се в района ни направиха впечатление странно оформени кръстове в скалите, правилни изсичания и др. форми, които не са резултат от ерозия или въздействие на вятъра и водата. По образование аз съм геолог, така че имам представа от този вид дейност върху скалните масиви. Направихме снимки и през м. февруари се свързах с Георги Ганецовски, показах му снимките и той прояви голям интерес. В началото на м. март заедно със своя колежка посетиха за първи път местността и откриха изображението на жената и мъжа върху скалата. След това започнахме да разчистваме терена и да откриваме почти навсякъде изображения и руни. Тогава археолозите казаха, че това е древно светилище, което се разпростира на голяма площ.„

Потърсих за информация г-жа Салахи и тя сподели с мен, че става въпрос за уникален по рода си скално-култов комплекс на възраст според нея най-малко 13 000 години пр. Хр., като тази датировка е въз основа на разчетени от нея знаци. Мила Салахи е успяла да направи общ план на светилището въз основа на разкритите намясто текстове. По направения план тя установила даже и наличието на кромлех, като част от комплекса, чието местоположение все още се пази в тайна.

След това разговарях и с археолога Георги Ганецовски. В отговор на въпроса ми за датировка той сподели, че все още проучването е на много ранен етап и към момента могат да се правят изводи по индиректни паралели. Съответно този тракийски светилищен комплекс може да се отнесе към новокаменната епоха 7-6 хилядолетие пр. Хр. Разгледано в контекста на намиращите се наблизо тракийски могили, които за съжаление са разкопани от иманяри, може да се посочи като активен период на съществуване – първо хилядолетие пр. Хр. „За момента – каза той – ние разполагаме само с изображенията върху скалите, които показват една многопластовост“, т.е. изображенията са правени по различно време, като има и такива от преди 30 години.

Като едно от най-интересните изображения в комплекса той открои изображение на Богинята майка в детеродна поза.

Аз се поинтересувах още дали има и други подобни обекти на територията на България, а г-н Ганецовски отговори, че обекти в такова съотношение – мегалит и природни дадености напомнят донякъде на долмени.

Попитах го още и за кромлеха, но той каза, че не е запознат със съществуването му.

Обектът предстои да бъде официално открит на 14 ноември.

Тук за паралел ще спомена за Гьомбекли тепе – обект в Турция, считан за най-древния мегалитен археологически обект в света. Датиран е 10 хилядолетие пр. Хр.

Средновековна църква „Свети Николай“

Тя се намира до гробището в северните покрайнини на Ослен Криводол. Координати: <43.116029, 23.7781093>.

От центъра на селото поемате по улицата вляво до края на асфалта. От там – пеша по черен път. Още в самото начало има отбивка вляво за близък извор. Ние се отбихме да го видим и вода да пием.


После се върнахме на черния път и продължихме към църквата.


Малко след последната къща на селото черният път се разклонява. На това разклонение трябва да се поеме наляво. Още малко и сте на гробището. Още в самото начало в него се открояват видимо стари надгробни плочи.


Вдясно от пътя се вижда това, което е останало от църквата. За жалост, значителна част от нея е безвъзвратно погълната от голямо свлачище надолу към реката. Останали са само парче от стряхата, половината от южната стена и половината от абсидата.


По време на нашето посещение, малко рисково, успяхме да видим частично запазените (не знам до кога) стенописи от вътрешната страна на южната стена. Много жалко, че тази църква няма да оцелее.

Стенописите са датирани от XIV или от XV в. Смята се, че по време на Второто българско царство самото село Ослен Криводол се е разполагало именно около тази стара църква. При падането на България под турско робство, селото е било с името Ослен, както се среща в първите османски регистри от 1430 г.

Повече информация за историята на Ослен може да се прочете в книгата „От Искър до Огоста“ с автор Богдан Николов.

Книгата я има в нашата Download-секция:

https://bg-nacionalisti.org/BNF/index.php?action=downloads;sa=view;id=4790

Връх Глава

Връх Глава, висок 340 метра, се издига в североизточните покрайнини на Ослен Криводол и се вижда от площада в селото. Подходът към него е в северните покрайнини. От центъра следвате табелката за Екопътека Глава и стигате до началото на път с трошенокаменна настилка в покрайнините. Пътят принципно е към ЖП гарата. В началото на пътя пак има табелка за пътеката към върха. Може да минете с кола още няколко метра по черния път до началото на пътека вдясно от него, откъдето започва директният щурм към върха. Координати: <43.113456, 23.791113>.

Върхът се изкачва леко и приятно за около 20 минути по обособена пътека, част от която минава през частен имот. Малко преди върха е направен кът за отдих, от който се открива чудесен изглед към селото. На близкото дърво е поставена и малка люлка за най-малките туристи.


Почти до самия връх се намира оброк „Свети Илия“ <43.114700, 23.794624>.


Това бяха трите места, които посетихме в тази късносептемврийска събота. Получи се интересен ден. Малко след като слязохме от върха започна порой.

В околностите на село Ослен Криводол има и останки от стари крепости. Засега нямам впечатления къде са, що са, но ще видим по-нататък и тази работа 🙂

https://drumivdumi.com/

Вълчанов мост над река Резовска беше едно от последните места, които посетихме при тазгодишното ни ходене в Странджа. Беше в края на септември и в началото на Странджанската китна есен.


С какво е интересен Вълчанов мост
Три основни неща правят Вълчанов мост толкова интересен:

на първо място – неговото местоположение и функция;
историята на моста;
загадъчното унищожаване на двата му свода откъм българската страна.
В допълнение, в наши дни може да се добави и едно четвърто нещо – мостът попада зад прословутата гранична ограда, построена преди 2-3 години. Това означава, че ако искате да го видите, служители на Гранична полиция трябва да дойдат и да ви отключат граничното съоръжение (оградата). Как става това, ще разкажа в следващия раздел.

Вълчанов мост свързва двата бряга на граничната река Резовска, наричана от местните Резвая, два бряга – единият на турска, а другият на българска територия.


Първоначално, мостът бил построен с пари и под давление на легендарния български хайдутин Вълчан войвода в началото на 19-ти век, за да осигури преминаването на местните хора от единия към другия бряг на реката – от Малко Търново към Малък Самоков (сега Демиркьой), което се налагало доста често. Дотогава мост не е имало, въпреки молбите на местните към турската власт.

Построеният мост бил дървен и разположен на стотина метра източно от сегашния мост. И до ден днешен могат да се видят останки от оригиналния Вълчанов мост в реката до турския бряг.

С годините старият дървен мост бил разрушен от буйните през зимата и пролетта води на река Резовска. През 1908 г. той бил изграден отново от мрамор с три свода и малко по-нагоре по реката. Новият мост пак бил наречен Вълчанов мост.


За унищожаването на двата свода на моста има две версии. Според първата, той е разрушен по време на Втората световна война. Според друга версия, мостът бил частично взривен малко след 1947 г., когато попаднал зад граничния кльон, с цел да възпрепятства нелегалното преминаване на реката.

Коя от двете версии е вярна не мога да кажа, но ще споделя, че когато бяхме там на място граничарите, които ни отключиха оградата застъпиха втората версия.

Както и да е. Големият парадокс на Вълчанов мост е в това, че в миналото той е бил построен, за да свързва, а днес е над река, която разделя.

Къде се намира и как се стига до Вълчанов мост

Вълчанов мост се намира на около 8 километра югоизточно по права линия от Малко Търново. До него може да се стигне по черен път, като разстоянието по пътя е около 11 километра.

За да посетите моста е необходимо не само да се регистрирате в Гранична полиция, но и да подадете заявление за посещението и да получите разрешение от граничните власти. Заявлението се подава в работен ден, като трябва да се посочи дата и час на планираното посещение, тъй като граничарите трябва да дойдат на място, за да ви отключат граничната ограда.

Ако не ви се занимава с подобни формалности, съветвам ви да се обърнете към Туристическия информационен център в Малко Търново. Те ще организират посещението до моста и ще уредят всички формалности. Разбира се, услугата се заплаща.

Ние бяхме малка група туристи и точно така направихме. От ТИЦ-а ни уредиха транспорт до моста с високопроходим автомобил (джипът се заплаща отделно от услугите на ТИЦ-а), а там на място имахме интересна беседа. Цялото посещение – отиване, връщане и беседа – ни отне около 2 часа.


На мен лично мястото ми хареса не само поради самотния мост и ехото от неговото легендарно минало. Красиво е там. Реката е съвсем бистра, тече си към морето, тиха е и спокойна на това място. Наоколо цари тишина и всеки един шум – на птичка или камъче – се чува ясно.

Легендата за построяването на Вълчанов мост в Странджа

На местните хора се налагало доста често да преминават от единия до другия бряг на река Резовска. Това било особено трудно зиме и на пролет, когато реката била най-буйна. Молбите им за построяването на мост над реката до турските управници оставали без отговор години наред. Вълчан войвода решил да помогне на хората и да изгради мост с хайдушки пари. А той имал голямо имане – натрупал го в продължение на години с обири на турски кервани и на древни светилища. Една скоба – с последното той се явява и един от първите известни иманяри по нашите земи. Но пък го правел за хората и за освобождението на България – помагал на местните с каквото може, давал пари за обучение на немалко българи, опитал също да призове Русия към война срещу Турция срещу част от събраното богатство и така да помогне за свободата на България. И до днес иманярите търсят Вълчановото имане.

При изграждането на моста се разчуло, че хайдутинът дал парите. Нещо повече – Вълчан се предрешил на дюлгерин и сам участвал и наблюдавал строежа. Турците се надявали да го заловят при освещаването на моста. На пиршеството по повод откриването на моста имало много хора, турците били нащрек и очаквали воеводата да се появи и да го заловят.

Изведнъж един от дюлгерите скочил към другия бряг на река Резовска и обявил, че той е самият Вълчан войвода. Турците онемели от тази дързост и не успели да реагират. Хайдутинът тозчас се покрил в дебрите на Странджа, а хорицата наоколо го изпроводили с възгласи: „Благодарим ти, войводо!“

Финал

Ако планирате посещение в района на Малко Търново, препоръчвам ви да имате предвид Вълчанов мост. Други интересни места, които не бива да пропускате са тракийската гробница в местността Мишкова нива, предполагаемата гробница на богинята Бастет, връх Градище – най-високият в българската част на Странджа, древен некропол в местност Пропада, тракийско светилище с провиралка в местност Камъка, водопад Докузак.

https://drumivdumi.com/

Връх Орфей, висок 2188 метра е втори по височина в Родопите. Това е и най-високата точка в Родопите, на която може да се качи човек, защото на първенеца Голям Перелик (2191 м. – само с 3 метра по-висок) има военен обект и достъпът е забранен.

Връх Орфей е изключително панорамен и до него се стига сравнително бързо и леко. Преходът е съпроводен с красиви гледки от високо. Ние го изкачихме в средата на този октомври, невероятно слънчев и топъл като за есен.


Връх Орфей е известен още с имената Карлъка и Широколъшки снежник. По-долу ще опиша маршрутът до него с начална точка малко след хижа Перелик. Има и друг маршрут, тръгващ от село Гела, който обаче е по-труден, заради голямата денивелация.

Как се стига до хижа Перелик и до началото на пътеката към връх Орфей в Родопите

Отправна точка за началото на маршрута към връх Орфей е един параклис на около километър и двеста метра след хижа Перелик, до който се стига с лека кола.

За хижа Перелик от Смолян поемате в посока село Стойките. За хижата трябва да завиете наляво на около 6-7 километра след Смолян. Има табелка. Продължавате по тесен, но добър асфалтов планински път. След около 4 километра асфалтът преминава в път с трошенокаменна настилка – равен и твърд. След още един километър стигате хижа Перелик. Продължавате още около 1 километър и 200 метра и стигате параклиса. Общо от отбивката за Перелик до параклиса са около 6,5 километра. До параклиса има заравнено място, удобно за паркиране, а срещу него от другата страна на пътя – беседка с чешма.


За информация, параклисът се намира на 2000 метра надморска височина, а неговите приблизителни координати са: <41.603255, 24.591371>.

Може да оставите колата и пред хижа Перелик и от нея да продължите по червената маркировка, която на места скъсява разстоянието по пътя, но според мен това са излишни 20 минути ходене, при това в тази част кой знае какви красиви гледки няма. Освен това, в самата хижа не може да се влезе за отмора – тя вече е частен обект. Поне такава табелка заварихме ние, а портата към двора беше закована, което недвусмислено говореше, че посетители там не са желани.

Накратко за маршрута към връх Орфей

Описваният маршрут за изкачване на връх Орфей е дълъг малко над 6 километра, изминава се за около 2 часа и 20 минути и може да се раздели условно на следните два основни етапа:

етап 1: параклис – седловина Говедарника (1 час и 20 минути);
етап 2: седловина Говедарника – връх Орфей (1 час).

Към това време е хубаво да си предвидите 15-20 минути за почивка. Преходът е сравнително лек, без големи денивелации, пътеката е мека в по-голямата си част – пръст или трева. По маршрута се следва червената маркировка към хижа Ледницата. Подсичат няколко родопски върха, затова се редуват кратки изкачвания и спускания, като най-сериозното изкачване е преди самият връх Орфей.

Обратният път отнема около 2 часа и 10 минути без почивките. Времето за изминаване е малко по-кратко, което се дължи на факта, че в тази посока спусканията са повече като разстояние.

Ние изминахме целия преход от параклиса до връх Орфей за около 2 часа и 40 минути с една голяма и няколко по-малки почивки. Върнахме се до колата за 2 часа и половина, като на връщане кривнахме към една чешма (етап 2) и към ръба на една от поляните, за да видим още панорамни гледки.

Надълго за маршрута

Следва подробно описание на маршрута.

Етап 1: параклис – седловина Говедарника

За начална точка приемам беседката с чешма (в нашия случай чешмата не течеше) до черния път срещу параклиса.


На това място маркировката – червена и колова – напуска черния път и тръгва по поляната надолу. Насреща е връх Голям Перелик – ще видите част от военните съоръжения. Ние си следваме маркировката.


Пресичаме един поток и започва първото изкачване по маршрута.


Следва друг поток, а ние си следваме маркировката (знам повтарям се, но по целия маршрут тя е наш ценен гид), която някъде в средата на хълма завива леко надясно през клека и влиза в горичка, за да подсече по-нататък върха от дясно (северно).

На това място право напред и нагоре продължава широка пътека към връх Перелик (в случай, че някой се интересува). Ние сме към връх Орфей.


Върви се през гората, следва ерозирал участък, пак гора. Където гората оредява се откриват и първите панорамни гледки.


В далечината назад се откроява кулата Снежанка над Пампорово. Като се излезе от гората се вижда обширна седловина. Там долу-горе се пада средата на маршрута. Може да си направите почивка.


Според картата на bgmountains.org седловината се казва Говедарника, върхът пред вас е Шабалиева Каба, а зад гърба ви е връх Малък Перелик, който също сте подсекли.


Етапът се изминава за около 1 час и 20 минути.

Етап 2: седловина Говедарника – връх Орфей

Продължаваме напред през седловината – имаме леко спускане, после равен участък, малко изкачване.


След това пътеката влиза в още една гора, след 10-15 минути излиза от гората на поляна и не след дълго стига до отбивка вляво към чешма. Според табелката, това е Мефраб чешма (чешмата се пада стотина метра надолу, ние я посетихме на връщане). Преходът в откритие участъци е съпроводен с много красиви панорамни гледки надалеч.


За връх Орфей продължаваме напред. От това място следва най-сериозното изкачване по маршрута – за кратко разстояние се преодоляват около 100 метра денивелация, тук е и по-каменисто, за разлика от преобладаващата мека пътека. Излизаме на билото, откъдето вече върхът се вижда вдясно. Има и стрелка към него.


Тук напускаме червената маркировка и тръгваме право нагоре към връх Орфей по ясно видима пътека.


Имаме още 50 метра денивелация, но наклонът не е стръмен. След по-малко от 10 минути сме на върха.


Етапът се изминава за около час.


Горе на върха

На връх Орфей има поставена каменна пирамидка със знаме и плоча с името на върха и височината му – 2188 метра.


Невероятни гледки се откриват във всички посоки.


Виждат се Роженската обсерватория, кулата на връх Снежанка, връх Перелик, множество заоблени родопски хълмове на юг – югозапад.


Още по-далече на югозапад – високите върхове на планината Боздаг в Гърция, на северозапад се вижда хижа Ледницата, а в далечината и Девин.


И още: как да изкачим връх Голям Перелик – първенецът на Родопите

Краткият отговор е няма как – точно на върха има военно съоръжение и достъпът е забранен. Ето как да се доближите максимално до върха.

Ако искате да го направите пеша, вижте по-горе етап 1 – до това място, където се отделя широката пътека към Перелик се върви около 15 – 20 минути. От там нагоре ограждението на военния обект вече се вижда и е на около 300 метра. Не можете да минете по-нагоре от оградата.

Другият вариант е от параклиса да продължите с кола нагоре по черния път. Той е твърд и добре поддържан от военните. На места има неравности, но бавно и внимателно може да се измине с лека кола в по-голямата си част.

След около 2 километра, считано от беседката, се стига до бариера и табела за забранен достъп. Връх Перелик се вижда в далечината сред военните постройки и съоръжения.

Ние се качихме по пътя с колата и стигнахме на 100-на метра преди бариерата. Там оставихме колата, защото пътят натам стана доста неравен. Последните метри ги взехме пеша. При бариерата останахме няколко минути, разлаяхме кучетата, поогледахме и после се върнахме при колата и от там към хотела. Беше вече залезно време и небето розовееше. Красив финал на един много приятен ден в най-високите части на Родопа планина.


Други интересни места, които може да посетите в района на Смолян са:

Каньонът на водопадите;
Момчилова крепост;
крепост Калето и каньон Горло до село Кошница;
пещера Голубовица;
изворът на река Арда.

И още

С връх Орфей и старото му име Карлъка е свързана една от най-хубавите родопски народни песни, превърнала се в химн на Родопите. Песента е свързана със стара легенда. Било времето на османското робство. Случило се така, че в едно родопско село мъжете били на гурбет далеч от къщите си, а в това време башибозуци кръстосвали селата. Една възрастна жена от селото, за да спаси момите от позор и безчестие, ги повела към близкия връх Карлъка и ги скрила недалеч от него в една пещера. Накарала ги да облекат овчи кожи и да се намажат с въглен. Така девойките били спасени. Когато мъжете се завърнали от странство, тръгнали да търсят любимите си в пещерата, но не ги познали с тези черни лица в овчи дрипи. Ала една девойка видяла любимия си, позабърсала си лицето, излязла напред и запяла:

Бела съм, бела, юначе,
цела съм света йогрела.
Един бе Карлък останал
и той не щеше остана,
ам беше в могла утонал.

В моглана нищо немаше,
сал едно вакло овчарче.
Сиво си стадо пасеше,
с меден кавал свиреше,
кавален дума думаше:

Галени га са ни зьомат,
технону бално колко е!

https://drumivdumi.com/

Във втората неделя на ноември, точно на Архангеловден, след цял месец принудително застояване се отправихме отново към Рила. Този път разходката беше съвсем лежерна, до Черната скала, но все пак успяхме да излезем от София и да хванем част от златната есен, която за малко да изпуснем, както ни се изплъзна в изолация пролетта. Какво да се прави, странна година…


Както и да е, след едномесечното заседяване се чувствах волна и свободна в свежата прегръдка на планината. Исках да попия всяка гледка, всеки мирис, всеки полъх.

Черната скала е природна забележителност в района на курорта Боровец. До нея води сравнително кратка и лека пътека, която се движи почти изцяло в гора. Маршрутът като цяло е доста сенчест и би бил идеален за разходка в летните жеги. А в разгара на златната есен, когато ние минахме по него, пейзажите бяха невероятно пъстри, дори в сенките.

Тази Черна скала всъщност е била зловеща в миналото, защото от нея са хвърлени и убити доста хора след 9.09.1944 г. без съд и присъда, според възпоменателна табелка, която може да се види намясто, както и метален черен кръст в памет на жертвите.

Как се стига

Маршрутът започва от североизточните покрайнини на курорта Боровец, от един паркинг, който ако идвате откъм Самоков се пада вдясно от шосето. Покрай паркинга има новопостроени сгради, някои от които зарязани.


На паркинга е поставено информационно табло с карта на Рила и отбелязани маршрути. Указателни стрелки до него – за хижа Марица, хижа Заврачица и Черната скала – сочат черния път нагоре към планината, по който трябва да поемете.

Координати на паркинга: 42.271888, 23.617426.

Координати на скалата: 42.260761, 23.642854.

Особености на маршрута

Пътеката е добре обозначена с указателни стрелки и на места със синя маркировка. Почти през цялото време се върви по широк черен път и общо взето на всичките му разклонения се държи ляво. Вие трябва да следвате главния черен път.


След около 50 минути ходене се стига до голямо уширение на пътя с маси и пейки за отдих. Точно преди тях вляво се отделя пътеката към Черната скала. Има си табелка.


За информация пътят нагоре продължава към хижите Марица и Заврачица.


От отклонението към Черната скала до нея самата се стига за около 5 минути, като преди това се минава покрай стара беседка.


Отгоре на скалата, а и малко преди нея се откриват хубави панорамни гледки на североизток към селата Радуил и Марица.


В далечината, още по на изток се вижда и град Долна баня. Мястото е обезопасено със стабилен метален парапет.


Целият маршрут е дълъг близо 4 километра и се изминава за около един час в посока.

Други места наблизо

Курортен комплекс Боровец, Дворец и парк Царска Бистрица, Самоков – метох „Покров Богородичен“, екопътека Бели Искър, крепост Шишманово кале, Белчин – Цари Мали град.

https://drumivdumi.com/

Разхождали сме се няколко пъти по тази прекрасна екопътека с невероятно много водопади. За последно бяхме там в разгара на миналата есен. В тази статия ще намерите пълна информация за целия маршрут на пътеката. В допълнение, за финал ще ви разкажа за още един водопад – Смолянският водопад, който си тече в покрайнините на града и който може да посетите на път към екопътеката.


Екопътека Каньонът на водопадите е много приятно място за разходка край Смолян. Изградена е в китна местност – резерват Сосковчето, и се вие покрай река Герзовска, а водопадите, които могат да се видят по нея са наистина много, откъдето и името на пътеката.

Един от водопадите по реката – водопад Орфей, висок 68 метра – е от най-високите в Родопите. Струите му се спускат надолу по голяма скала във формата на лира. Сърцето е друг интересен водопад по маршрута, водите му текат на две струи, образуващи очертанието на сърце.

Освен водопадите, интерес по пътеката будят три площадки за наблюдение с красиви панорамни гледки.

Как се стига

За да стигнете до екопътеката, трябва да тръгнете от Смолян в посока село Мугла. Малко след Смолян, при стар бетонов възел, трябва да се отклоните вдясно по тесен път с лош асфалт. Поставени са жълти стрелки-табелки за екопътеката. Може да продължите още малко по този път до неголям паркинг. Там най-добре оставете колата и продължете пеша, защото пътят става много лош, а и вече сте съвсем близо до началото на пътеката.

Координати на отбивката: 41.579493, 24.659579.
Координати на началото на пътеката: 41.581447, 24.659019.

Особености на маршрута

Маршрутът на екопътеката е кръгов и може да се раздели на четири етапа. Изминава се за около 3 часа, без да се включват почивките. За определеност в маршрута включвам и отсечката от паркинга до началото на пътеката.


Етап 1: паркинг – първи мост

Този етап представлява леко изкачване по широк път, голяма част от който е покрит с асфалт, но изронен с годините. Етапът се изминава за около 35 минути и приключва на първия мост над реката. От там насетне маршрутът е кръгов, като кръгът се затваря точно при този мост.


Етап 2: първи мост – първа панорамна площадка

От моста пътеката продължава леко надясно и нагоре. В зависимост от метеорологичните условия в района, предшестващи вашата разходка, може да се натъкнете на доста паднали дървета в реката. Все пак самата пътека се разчиства редовно и мостовете и стълбите се поддържат в добро състояние.


Този етап е предимно изкачване, на места по дървени стълби. Минава се по немалко мостчета. Тук ще се натъкнете на двата най-атрактивни водопада – Орфей и Сърцето, за които споменах.


Етапът се изминава за около час. Той приключва на панорамна площадка високо в скалите с невероятна гледка към Смолян.


Етап 3: първа панорамна площадка – първи мост

В началото на този етап ще се изкачите още малко, след което започвате спускане, на места – стръмно. Внимавайте да не се подхлъзнете. Пътеката се вие в гора. Минава се през втора панорамна площадка и после още една, която е леко встрани от пътеката. Има табелки за всяка от площадките.


Етапът се изминава за около 50 минути.

Етап 4: първи мост – паркинг

Това е етап 1 в обратна посока. Изминава се за същото време – 35 минути.

Като цяло, пътеката е добре обозначена и е оборудвана с удобни зони за отдих. Атракция в преминаването на маршрута са многото стълби и мостчета.

И още: Смолянски водопад

Той е един от няколкото чисто градски водопада в България – излива се от масивен скален венец, разположен между къщите в покрайнините на Смолян. Водопадът тече съвсем близо до главна улица. Въпреки това, ако не го знаете и минавате от там, едва ли ще се досетите, че наблизо има водопад.


За да стигнете до Смолянския водопад поемате към село Мугла и Каньона на водопадите в югозападните покрайнини на Смолян. Отбележете си началната точка на пътеката в навигацията.

Координати на началото на пътеката: 41.581445, 24.677216.


Там започва пътеката към водопада, която се отделя вдясно от улицата. Малко по-навътре в отбивката има избледняло информационно табло. Поемате покрай него нагоре по бетонната пътека към близката беседка. След това завивате леко вляво покрай нея и след още няколко метра сте до водопада.

https://drumivdumi.com/

Лято, време за планина и „върховни“ преживявания… Тук ще ви разкажа за един интересен, кръгов и живописен преход във високите части на Рила, започващ от ЦПШ Мальовица и обхождащ красиви езера – Йончевото езеро, Страшното езеро и няколко други. Това е добре раздвижващ преход за цял ден. Отнема около 6 часа само ходене без почивките. Не е от леките като трудност заради голямата денивелация – около 800 метра, но пък е добре маркиран, макар и с различен цвят маркировка в различните си етапи, което значи, че вероятността от объркване клони към нула. Подчертавам, че става въпрос за лятно преминаване по маршрута.


Планирах този маршрут преди около 3 години, но до този момент по една или друга причина, не успях да го осъществя. Това лято ми беше приоритет да мина по него. Направихме прехода в предпоследната събота на този август – слънчева и гореща. Беше си чисто бягство от градските жеги.

Честно казано, мислех си, че преходът ще е по-труден. Не че ми беше лесно при изкачването на баира след Йончевото езеро, но вертикалният скален участък след това си го представях някак „по-хард“, дори страшен. Нищо подобно. Ето и подробностите.

Как се стига до началото на пътеката за Страшното езеро

Отправна точка за началото на маршрута към Страшното езеро е паркингът пред хотел Мальовица в комплекс ЦПШ Мальовица (Централна планинска школа). Комплексът се намира в местността Меча поляна, на около 25 километра югозападно от град Самоков и на около 13 километра след село Говедарци. До комплекса се стига по асфалтов път, а там на място има достатъчно място за паркиране, а също и голям платен паркинг в началото на комплекса с цена 3 лв. за цял ден.

Накратко за маршрута до Йончевото езеро и Страшното езеро в Рила

Маршрутът от ЦПШ Мальовица до Йончевото и Страшното езеро в Рила се изминава за около 6 часа без почивките и може да се раздели на следните основни етапи:

Етап 1: ЦПШ Мальовица – Йончево езеро, 1:30;
Етап 2: Йончево езеро – Страшно езеро, 1:30;
Етап 3: Страшно езеро – хижа Мальовица, 2 часа;
Етап 4: хижа Мальовица – ЦПШ Мальовица, 50 минути.
Етапите 1 и 2 са предимно изкачване, етап 3 представлява дълго и стръмно спускане, етап 4 е също спускане, но с малка денивелация, при това по широк черен път. Разстоянието, което се изминава по целия маршрут е около 12 километра.

Следва подробно описание на етапите и какво да очаквате.

Надълго за маршрута

Етап 1: ЦПШ – Йончево езеро, 1:30

Пътеката започва от паркинга отляво на хотел Мальовица. Самият хотел се намира в горната част на комплекса. В този етап следвате зелената маркировка – тя е добре видима и доста начесто. Началото на маршрута е стръмно изкачване през гората над хотел Мальовица до станцията на стар влек до ски писта Ръждавица. За ориентир – този участък се изминава за около 20 минути. После пътеката пресича пистата и следва кратък равен участък пак в горичка.


След като се пресече едно поточе – Горна Прека река, се минава през горяла преди години местност, но вече повъзстановила се. Второ изкачване. В тази част има неприятни места – най-вече в улея нагоре с камъни и пепеляк. За щастие, не е много дълго. Като се изкачи баира е тъкмо удобно място за почивка.

Пътеката продължава и се спуска в долината на Средна Прека река, захранвана от водите на Йончево езеро. Тук някъде се включва синята маркировка. Пак следва малко изкачване покрай реката и остатъци от изгоряло, но е живописно. В края на етапа се минава през кратък участък с клек, а след него е Йончевото езеро – така красиво.


Етапът се изминава за около час и половина, но е хубаво да си предвидите поне 10 минути за почивка, докато вървите.


Допълнително, в края на етапа на брега на красивото Йончево езеро, ви съветвам да отделите време за по-дълга почивка, а и за да се насладите на очарователния пейзаж.


Йончевото езеро е разположено на височина около 2100 метра.


Етап 2: Йончево езеро – Страшно езеро, 1:30

За Страшното езеро продължаваме по синята маркировка, пътеката е вдясно от езерото. Минава се покрай скала с паметна плоча в чест на художника Христо Йончев (на него е кръстено и самото езеро) и после се изкачва склона диагонално нагоре.


Доста стръмно, няма спор. Не е леко, заради наклона. Сериозно кардио упражнение. В допълнение, теренът е каменист, но има и почва, която олекотява ходенето. Гледките назад към Йончевото езеро са прекрасни.


Изкатерваме високия хълм. Там горе може да се види едно изсъхнало езеро (вероятно в други, по-водни периоди не е изсъхнало). После прекатурваме склона, продължаваме малко надолу, а след това – право нагоре по скалите.


Катеренето по скалите е около 10 минути.


Долу в подножието изглежда по-тежко, отколкото е в действителност.


Изкатерваме скалите и пътеката завива надясно. Ако в този момент погледнем назад, в далечината виждаме едно малко, но красиво езеро със синеещи води – езеро Плиткачо.


След няколко минути ходене по пътеката напред се показва заслон Страшното езеро.


Вървейки към него, може да се насладим на още едно езеро – Горно Прекоречко езеро.


Самото Страшно езеро е след заслона в подножието на каменните върхове отсреща, още 5 минути и сме там.


Етапът се изминава за около час и половина.


Следва заслужена почивка и наслада. Езерото е обградено от островърхи скалисти върхове – масивният Попова капа и след това Малък, Среден и Голям Купен, изброени от изток към запад или от ляво надясно. Докато си почивахме край Страшното езеро, видяхме в далечината хора слизащи от връх Голям Купен. Ако имате време и сили, изкачете се малко по пътеката нагоре към върха вдясно от езерото, за да го погледнете от по-високо.


В езерото има и цветя – не знам как се казват, но са красиви и са близо до брега.

Страшното езеро е разположено на височина около 2450 метра.

Във Витоша също има връх с името Голям Купен. Намира се на маршрута между хижа Алеко и село Железница.

Етап 3: Страшно езеро – хижа Мальовица, 2 часа

От Страшното езеро преходът ни продължава в същата посока и надолу. В този етап следваме комбинирана жълта и червена маркировка.


Първо се минава покрай поредното красиво езеро – Тихото езеро, после покрай още едно – по-голямото от Камилските езера.


Всъщност, езерата, покрай които ви разходих до тук, с изключение на Йончевото езеро, са част от групата на Прекоречките езера (от името на реките – Горна и Средна Прека река, има и Долна, но тя е малко пО на изток от нашия маршрут).

Следва кратко изкачване и после пътеката минава по камъни, под които тече река – Малка Мальовишка река. Ориентировъчно, до това място се върви около един час от Страшното езеро.


След това започва едно безкрайно слизане в улей покрай реката с камъни и пепел, обрасъл в клек, стръмно надолу, леко неприятно за ходене, а и на места хлъзгаво. Половин час след като минете камъните над реката ще ви се открие първата панорама към хижа Мальовица. Бъдете внимателни и следете добре маркировката в следващите 15 минути, защото в един момент пътеката напуска улея, завива леко наляво и продължава надолу по сипей от камъни.


Ние пропуснахме тази отбивка и продължихме надолу в улея сред клека. Стигнахме до разклонение на пътеката, по което трябваше да поемем наляво – в посока хижата. Не след дълго се включихме в маркираната пътека, слизаща от каменния сипей.

В края на етапа, малко преди да се включи в пътеката между хижа Мальовица и ЦПШ Мальовица, се пресича Мальовишката река по брод от камъни. Това за мен си беше поредното предизвикателство. Вярно, реката не е кой знае колко буйна и дълбока, но пък и бродът не е стабилен мост.

Етапът се изминава за около 2 часа и всъщност завършва малко преди хижа Мальовица – пътеката от Страшното езеро се включва в черния път между ЦПШ и хижата, малко преди хижата.

Етап 4: хижа Мальовица – ЦПШ Мальовица, 50 минути

Етапът е плавно спускане с малка денивелация, при това по широк черен път по протежението на Мальовишката река. Той е добре познат за мен от изкачването на връх Мальовица преди време. Дълъг е около 4 километра и се изминава за около 50 минути до час. Тук маркировката е синя.

Няколко съвета

Ето и няколко съвета за изминаването на маршрута до Йончевото и Страшното езеро в Рила:

не ви съветвам да тръгвате при прогноза с голяма вероятност за валежи, защото на много места от маршрута ще бъде доста хлъзгаво;
ако го минете наобратно, неприятният участък в улея ще ви бъде в началото; да вярно има много изкачване и после на стената – стръмно слизане, но си мисля, че е по-добре;
подгответе се за целодневен преход в Рила – осигурете си достатъчно ранно тръгване, вземете си вода и сандвичи.

Защо е Страшно Страшното езеро в Рила?

Както споменах, името на Йончевото езеро е свързано с художника Христо Йончев – Крискарец, роден в Самоков през 1879 г., ученик на Мърквичка и Иван Ангелов. С него се свързва и името на Страшното езеро. Псевдонимът на художника – Крискарец – идва от махалата, в която е роден – Крискър (съкратено от край Искър).

Христо Йончев бил влюбен в Рила планина. Прекарвал голяма част от времето си в дебрите ѝ. Основна част от неговото творчество е посветена на Рила. Затова е наричан „художник и певец на Рила“. Другата мисия на живота му била събирането и опазването на „старините“ на град Самоков и връщането на възрожденската му слава. В продължение на години той полага големи усилия за изграждане на музея в града, където събира ценни експонати – икони, шевици, картини. Той е и първият уредник на музея. Повече за живота и творчеството на Христо Йончев – Крискарец може да научите тук:

https://www.samokovlib.com/hristo-ionchev-kriskarec/

Христо Йончев често пребивавал край бреговете на Страшното езеро в Рила – тогава то не се казвало Страшно. Веднъж обаче, там го застигнала страшна буря. Силен вятър раздвижил тъмните води на езерото, а гръмотевици тряскали по околните каменни върхове и свличали големи скални маси. Крискарец се изплашил и хукнал надолу към голямото езеро, което днес носи неговото име. Там срещнал приятели, които притеснени от окаяния му вид го попитали какво става, а той едва отговорил – „Страшно, езерото, страшно“. От тогава името на това красиво езеро е Страшното езеро.

https://drumivdumi.com/

В една слънчева октомврийска неделя се отправихме към любимата Витоша за полагаемото се седмично разтоварване и презареждане. Тя определено ни липсваше. Цяло лято не бяхме ходили натам, че трябваше да качваме Вихрен, да минем по Козя стена и още куп други неща. Затова пък я заварихме „яко“ напъстрена. Есента се беше развихрила с пълни сили.


Отново се насочихме към Златните мостове. От там неведнъж сме правили интересни кратки преходи – към хижа Кумата, към Копитото, към Боянския водопад. Ако се поразтърсите в блога, ще се убедите сами. Сега решихме да пробваме друг маршрут – от Златните мостове, през ресторант Пънчето, покрай хижа Еделвайс и пак Златните мостове. Избрахме го да е кръгов, а не с отиване и връщане, за да имаме разнообразни гледки около нас. Този маршрут също попада в категорията леки, кратки и приятни маршрути.

Ако и вие търсите разнообразни маршрути за разходка на Витоша, следващото описание, със сигурност ще ви бъде полезно.


Кратко описание на маршрута

Маршрутът, който избрахме, може да се раздели условно на следните етапи:

етап 1: Златните мостове – разклонението на пътеката (30 минути);
етап 2: разклонението на пътеката – ресторант Пънчето (30 минути);
етап 3: ресторант Пънчето – хижа Еделвайс: (15 минути);
етап 4: хижа Еделвайс – разклонението на пътеката (20 минути);
етап 5: разклонението на пътеката – Златните мостове (20 минути).

Етап 1: Златните мостове – разклонението на пътеката

Това е началото на маршрута. От Златните мостове се поема в посока село Кладница и хижа Селимица. Пътеката за натам започва точно срещу пътеката за хижа Кумата. Има си множество указателни табелки-стрелки. Няма как да не ги забележите. Ориентацията не е трудна с тези табелки. Пътеката се изкачва плавно нагоре. Минава се покрай хижа Панчо Томов и не след дълго се стига въпросното разклонение на пътеката – направо е за хижа Еделвайс, а надясно – към хижа Селимица и Кладница. Ние поехме в посока Кладница и се върнахме по другия клон на пътеката. Интересно е да отбележа, че няколко метра преди разклонението на пътеката, близката рекичка образува малък водопад.

Етап 2: разклонението на пътеката – ресторант Пънчето

В тази си част пътеката става доста безлюдна. Още в началото на етапа може да се види интересен каменен паметник на Георги Сава Раковски.


Малко след паметника, пътеката навлиза в горичка.


След около 20-25 минути пътеката излиза от гората и пресича обширна поляна, за да стигне до асфалтов път. Стотина метра от там направо по асфалтовия път е ресторант Пънчето – чудесно място за отмора.

Етап 3: ресторант Пънчето – хижа Еделвайс

След Пънчето се продължава нагоре по асфалтовия път. След кратко ходене  в ляво от асфалтовия път се разклонява пътека за хижа Еделвайс. До тук пътеката се изкачваше нагоре, а от тук – до края е само спускане.

Етап 4: хижа Еделвайс – разклонението на пътеката


Това е същото разклонение от етапите 1 и 2, т. е. тук кръгът се затваря. В тази си част пътеката се спуска доста стръмно надолу. Освен витошкия пейзаж, интерес в тази част на пътеката представлява паметникът на Пею Яворов.


Етап 5: разклонението на пътеката – Златните мостове

Това си е етап 1 в обратна посока.


Още интересни маршрути на Витоша от Златните мостове

Ето варианти за още интересни маршрути на Витоша, започващи от Златните мостове:

до село Кладница;
изминават се етапи 1, 2 и 3 на гореописания маршрут и от хижа Еделвайс се тръгва към Конярника и от там се слиза през хижа Кумата.

В заключение да кажа, че ние използвахме колата, за да стигнем до Златните мостове. Там бяхме приятно изненадани да видим автобус 63. Той обикновено се движи по удължения си маршрут до Витоша през летните месеци до средата на септември (само в почивни и празнични дни). Може да погледнете в сайта за разписанието на градския транспорт за актуална информация за линия 63. Според мен би било добре тези автобуси да се движат удължено целогодишно. Интерес определено има от страна на туристите!

https://drumivdumi.com/

Не знам кой първи е използвал думите „магията на Родопите“, превърнали се донякъде в клише, но трудно може да се намери по-точно и кратко определение за скалните феномени над родопските селца Небеска и Женда и прелестните гледки там. Посетихме ги в първия ден от поредното ни родопско приключение.


Отбихме се първо до скалното светилище над село Небеска, след това се разходихме до тракийската крепост и светилище Асар кая до село Женда, финал на разходките за деня сложихме при стария мост до село Ненково. Видяхме местата в този ред, така ги описвам по-долу.

Къде се намират селцата и как се стига

Женда и Небеска са две малки села в Източните Родопи, на няма и километър едно от друго. Те се намират в област Кърджали, на 240 километра югоизточно от София, на 76 километра югоизточно от Пловдив и на 38 километра северозападно от град Кърджали.

Ако идвате от север – северозапад, трябва да се насочите към Асеновград и после да поемете по шосето Асеновград – Кърджали, като на село Комунига напускате главния път и завивате надясно. От Комунига до Женда са само 9 километра, но пътят е тесен, криволичи и се пътува бавно. За сметка на това, шосето е заобиколено от изключително живописни и дивни гледки.

Когато ние пътувахме до там, малко след Комунига трябваше да спрем и да дадем предимство на виден местен пешеходец – една костенурка пресичаше шосето 🙂 .

Светилището до село Небеска

Светилището до село Небеска е древен култов комплекс, който се състои от различни скални форми. Най-голям интерес будят две от най-мащабните скали, по които се наблюдават няколко скално изсечени трапецовидни ниши.


От село Комунига се стига първо до село Женда. За Небеска още в началото на Женда се поема наляво по широк и стабилен черен път, който може да се измине с лека кола (поне при сухо време). По черния път карате около 700 метра до началото на Небеска, където е отправната точка за светилището. Там е удобно да оставите колата.

Координати на отправната точка: 41.773785, 25.187217.

Тръгвате пеша по близкия хълм. До първата скала с нишите се върви 5-10 минути в зависимост от темпото.

Скалата има интересна форма – на пластове е, отгоре си има козирка, под козирката се виждат няколко трапецовидни ямки, а под тях – ясно обособена каменна площадка в подножието на скалата. Като се погледне тази канара от различни ъгли, изскачат различни образи.


Пейзажът назад е от високо и се разгръща надалеч, за да обхване най-напред шепата каменни къщи в село Небеска (за жалост някои от тях полусрутени), в далечината Хасково и Димитровград, а после и близки и по-далечни заоблени родопски хълмове. Далече в ниското се вижда и река Боровица.


Другата голяма интересна скала е разположена малко по-надолу. По нея има повече ямки, но за да се видят трябва да се слезе от долната ѝ страна. Тя също е на пластове и с малко въображение може да ви се привидят още скални образи.


Много от скалните светилища са снабдени с провиралки – дупки в скалите, за които се смята, че са свързани с ритуали за здраве. Докато обикаляхме втората канара, минахме през загадъчен отвор в скалата. Не знам дали това е местната провиралка, но много прилича на нещо такова.


Тракийска крепост и светилище Асар кая до село Женда

За Асар кая се връщате до Женда, минавате през цялото село и продължавате още около километър до близките гробища. Точно преди тях вляво се отделя черен път. Той води до Асар кая. Там на отбивката е широко и е удобно за паркиране. На близкия хълм има антени, още един ориентир.

Координати:

на отбивката: 41.774760, 25.170272;
на Асар кая: 41.762740, 25.180637.
До Асар кая се върви около 30 минути.

От отбивката тръгвате по черния път покрай гробищата. Вляво се откриват гледки към Женда и Небеска. Не след дълго пътят навлиза в гора. Може да си имате и компания – наоколо пасат крави. На излизане от гората в далечината се вижда скална гъба, а точно над нея – обширно плато. Това е точно нашата цел. На платото се крият останките от тракийската крепост, а скалата на платото и гъбата под нея са част от тракийското светилище. Още малко ходене и сме на платото.


Крепостта общо взето е в насипно състояние, но не е малка. Когато ние бяхме там, шипките тъкмо бяха узрели и си набрахме.


Мястото е интересно с великолепните си гледки и с това, че е запазило останки от тези древни сакрални комплекси, за които все още няма утвърдена теза какви са, що са. Предполага се, че са свързани с погребалните традиции на траките.


Светилището, както споменах се намира точно под платото. За да стигнете до него, трябва да се върнете на черния път, да продължите още малко надолу по него и под скалата да завиете вляво по някоя от пътеките.


От този ъгъл под скалата се виждат няколкото трапецовидни ниши в горния ѝ край. Да се чуди човек как са дълбани тези скално изсечени паметници толкова нависоко!


Към скалната гъба се върви още 5-10 минути. Стигне ли човек до нея, разбира, че тя е не просто скален феномен – огромен камък с интересна форма.


В горната ѝ част също се наблюдават скално изсечени ниши. Нещо повече, ако обиколите гъбата, ще се удивите как различно изглежда тя от различните си страни.


Старият мост до село Ненково

Ако от село Женда продължите напред по тесния път не след дълго стигате до река Боровица – тя е една от големите реки в Родопите и по нея върви границата между Източните и Западните Родопи. За да видите моста, там при реката трябва да завиете наляво към Войново. Ако завиете надясно, ще се озовете до язовир Боровица. Там указателните табелки са в оскъдица, затова най-добре да ползвате навигацията.

Мостът се вижда от шосето малко след като се подмине село Ненково (селото в голямата си част е на другия бряг на реката). Край пътя има удобни места за спиране и слизане към реката.


Мостът е дълъг 58 метра, има 5 свода и асиметричен силует. Няма много информация кога точно е построен, но го наричат „Средновековен“. Освен това в района по левия бряг на река Боровица някога е минавал средновековен път от Беломорието до Филипопол (днешен Пловдив). Така че има резон в това име.


Когато го посетихме, вода почти нямаше, пеша стигнахме до другия бряг на река Боровица и после се върнахме по моста.

Мостът в наши дни не се използва. До самото село Ненково се стига по дълъг въжен мост.

Няколко километра по-надолу река Боровица се влива в Арда. На хълма при водослива се крият останките от средновековната крепост Патмос, за която вече ви разказах. Там Арда образува и един от най-красивите си меандри.

https://drumivdumi.com/

В навечерието на най-светлите празници и в най-късия ден от годината си направихме чудесна разходка в околностите на село Скрино и град Бобошево, кюстендилско. За първи път бяхме над селото през януари, но тогава беше люта зима и стръмният път към манастира не беше разчистен, затова трябваше да отложим посещението. Когато за втори път се насочихме натам, беше топла декемврийска събота с много силни ветрове.


Стартирахме с разглеждане на Руенския манастир. После направихме пешеходен преход по маршрут:

Руенски манастир – пещера на свети Иван Рилски – връх Бобошевски Руен – Кръст – Руенски манастир.

След това с колата посетихме още две любопитни места – средновековната църква Свети Тодор, недалеч от село Скрино, и Бобошевския манастир над града. Пътьом погледахме река Струма, която образува в района живописно дефиле.

Харесаха ми всички посетени места, но най-голямо впечатление ми направиха пещеричката-храм, връх Бобошевски Руен с невероятните си панорами и църквата Свети Тодор от времето преди турското робство.

Руенски манастир „Свети Йоан Рилски“

Къде се намира и как се стига

Руенският манастир се намира до село Скрино на около 93 км югозападно от София, които се изминават с кола за около час и 15 минути. Като влезете в село Скрино, още в началната му част трябва да завиете остро наляво по тесен и стръмен асфалтов път. Има табелки. Манастирът се намира на около 2,5 километра от тази отбивка. Достъпен е с лека кола. Пред портите му има обширно място за паркинг. Внимавайте през зимата при голям сняг – не винаги почистват пътя от с. Скрино към манастира. Казвам го от опит.

Кратка информация за манастира

Руенският манастир е сравнително нов. През 1995 г. започва изграждането на манастирската църква върху основите на по-стара църква. През 2003 г. храмът е осветен, а след това започва изграждането на сградите около църквата.


Съществуват предположения, че манастирът възниква още през 9-ти век, в годините след покръстването на българите. Предполага се също, че най-почитаният български светец свети Иван Рилски приема монашеско пострижение именно там в средновековния манастир и известно време престоява в него.

До наши дни са достигнали 16 жития на светеца. От тях е известно, че той се е родил около 876 г. в „селото, наречено Скрино, намиращо се в Средечка област“. Когато решил да се отдаде на монашество, той „постъпил в близкия манастир 'Св. Димитрий' под самия връх Руен“. Руенският манастир наистина е под самия връх Руен. От другата страна на върха обаче, пак под него се намира Бобошевският манастир „Свети Димитър“. За него се смята, че е бил първоначално изграден няколко километра северозападно от сегашното си място, от другата страна на Руен.

Както и да е. Сега Руенският манастир „Свети Йоан Рилски“ е много красив, добре направен, с много спретнат двор и манастирски сгради. В центъра на манастирския двор се намира храмът – неголям, но красив и отвън, и вътре. До него се издига висока камбанария. Мястото край манастира е много приятно. И нещо много важно – той е действащ, в него живеят монаси. Ние видяхме двама. На паркинга ни посрещна една приятно закръглена манастирска котка. В двора видяхме още три – всички те бяха охранени, с лъскав косъм и видимо добре гледани.


От портите на манастира започват пътеки за пещера, кръст и аязмо. Ние посетихме пещерата и Кръста. До аязмото не успяхме да стигнем поради напредването на времето ни. От манастира започва и маршрутът към връх Бобошевски Руен, с който ще ви запозная по-долу. Този връх Руен не бива да се бърка с другия връх Руен, първенецът на Осоговската планина.

Изкачване на връх Бобошевски Руен

Връх Бобошевски Руен е във Влахина планина не е много висок – около 1134 метра, но е изключително панорамен, защото е открит от всички страни. Гледките са невероятни и много надалеч – виждат се Рила и Пирин, Витоша, Осоговската планина. Тази откритост прави върха доста ветровит. По време на нашето посещение вятърът на самия връх беше толкова силен, че едвам се задържах. 10 метра по-надолу пак си беше ветровито, но вече се стоеше без усилия.

Отправна точка на маршрута към връх Бобошевски Руен е Руенският манастир. Ще ви го опиша така, както го изминахме ние. От манастира първо поехме към пещерата на свети Иван Рилски, след това към върха, слязохме обратно и свихме до Кръста, накрая се върнахме до манастира. Етапи на прехода:

етап 1: манастир – пещера: 10 минути;
етап 2: пещера – разклонение за върха: 5 минути;
етап 3: разклонение – връх: 30 минути;
етап 4: на слизане връх – разклонение: 25 минути;
етап 5: разклонение – кръст: 5 минути;
етап 6: кръст – манастир: 10 минути.
Целият маршрут се изминава за около час и половина без почивките. Ето и кратко видео за маршрута до върха.



Изкачване на връх Бобошевски Руен

Пътеките около манастира – до пещерата и кръста – са много добре обозначени и поддържани, оборудвани с указателни стрелки, множество пейки и кошчета за боклук.


Като цяло, преходът до върха не е труден – изкачването е плавно нагоре, няма опасни участъци, единствено липсата на „официална“ маркировка след разклонението в края на етап 2 може да се окаже малко предизвикателство, но пък пътеката е маркирана с парцалчета, при това доста на често.


В началния етап 1 към пещерата пътеката е леко стръмна на места, но от друга страна – разстоянието е кратко. За 10 минути най-много и сте там. Пещеричката е много интересна, защото е малка, а е направена като параклисче. Човек може там да запали свещичка.


В етап 2, от пещерата поемаме в посока Кръста. Има табелка. Пътеката плавно се изкачва. След около 5 минути ходене стигаме до разклонение на пътеката – вдясно е към връх Бобошевски Руен, а напред е към Кръста. Разклонението вдясно към върха не е много добре видимо, но ще се ориентирате по два знака:

вдясно от основната пътека има парцалчета по дърветата;
на това място основната пътека към Кръста, която досега се е изкачвала, започва да спуска.
Етап 3 е изцяло изкачване. В началото се върви през горичка по тясна, леко стръмна и малко камениста пътека. Ориентир са парцалчетата. След около 15 минути ходене пътеката излиза от гората и започват панорамните гледки. Целта – връх Бобошевски Руен е право напред, макар и да не се вижда още.


В тази част теренът също е малко каменист, има и храсти, нищо трудно. Наклонът е по-полегат и се ходи леко.


В последния участък към върха се върви в стръмен гол участък около 10 минути. Не след дълго върхът се вижда – останки от знамето и каменна пирамида.


Гледките са невероятни във всички посоки.


Там горе се вижда вече и Пирин – право напред.


Етап 4 е обратен на етап 3 и се изминава за по-кратко време, защото е само надолу, а маршрутът не е технически труден.


В етап 5, от разклонението поемаме надясно, т.е. в посока обратна на пещерата. След около 5 минути сме при Кръста, откъдето попиваме нова доза панорамни гледки.


В етап 6 от кръста първоначално се връщаме малко назад по познатата вече пътека и след няколко минути се отклоняваме по пътеката вдясно и надолу към манастира.

За информация, до връх Руен във Влахина планина може да се подходи и от другата страна – югоизточно откъм Бобошево. Начална точка на маршрута в този случай е хижа Яна, до която се стига с кола. Има указателни табелки. А ако имате подходяща логистика, може да направите преход от хижа Яна през връх Бобошевски Руен до Руенския манастир или обратно.

Когато се върнахме при манастира аз пак влязох за малко да постоя в двора му – много приятно място. А там, в двора отново дойде и компанията от 4 котки 🙂 .

От Руенския манастир се отправихме към Бобошево. В плана ни бяха старата църква Свети Тодор по път и Бобошевския манастир Свети Димитър.

Средновековна църква Свети Тодор

Да си призная, макар че исках да я видя, не очаквах да се впечатля кой знае колко от тази църква. По интернет бях виждала неугледния дървен кожух, построен около нея. Само че, се бях излъгала. Защо ли? И с просто око, без да си специалист видиш ли тази църква сам разбираш, че това е храм от времето преди турското робство – висок, НЕвкопан в земята. Онемях направо. Такава светиня да имаме … и в такова плачевно състояние. Макар и с големи разрушения, църквата е запазена до покрив. Запазени са частично и старите ѝ стенописи.


Църквата се намира близо до шосето на около километър и половина северно от Бобошево, малко преди отбивката за Скрино. Вижда се от пътя. Някъде там на отбивката може да се остави колата и да се отиде до църквата.

Църквата е описана за първи път от Константин Иречек. След това има различни датировки от различни наши учени историци, но всички те я отнасят между 11-ти и 14-ти век, като е най-вероятно тя да е построена през 12-ти век. В архитектурно отношение църквата е кръстообразна с една абсида. В нея са установени два живописни слоя.

Вълнуващо е да се посети такава българска старина, устояла на времето.

Бобошевски манастир и църква Свети Димитър

Последното място, което посетихме в този ден беше Бобошевският манастир. Той се намира на около 4 километра северозападно от Бобошево и до него се стига с кола. За манастира от центъра на Бобошево трябва да се насочите по уличките западно към планината. На излизане от градчето минавате покрай пистата за мотокрос и продължавате по шосето нагоре. След около 4 километра минавате покрай две хижи – Пионер и Яна. Малко след тях се намира манастирът.


От някогашния манастир е запазена само църквата, но дори само заради нея си струва да се разходите над Бобошево. Тя е обявена за архитектурно-художествен паметник на културата с национално значение и в нея могат да се видят много красиви средновековни стенописи. Интересно е също, че тя е доста висока в сравнение с други запазени и до днес средновековни църкви. Хубавото е, че е отворена за посетители, макар че осветлението е спряно и човек трябва да ползва светлина от телефон, за да разгледа стенописите, но пък това не е голям проблем.


Бобошевският манастир възникнал през 10-ти век, като първоначално се намирал над село Скрино. При падането на България под турско робство манастирът е разрушен, като още през 15-ти век бил възстановен, но на няколко километра югоизточно от първоначалното си местоположение. След възстановяването си, манастирът се превърнал във важен просветен център. Църквата била изписана през 1488 г. В архитектурно отношение тя е еднокорабна, едноабсидна, като през втората половина на 19-ти век към нея е достроен притвор. След Освобождението, за съжаление, Бобошевският манастир запада. Църквата е реставрирана изцяло през 2005 г.

Докато бяхме там, обиколихме църквата, за да я разгледаме от всички страни. Много е приятно мястото около нея – тихо, спокойно. До църквата има и чешма.

Получи ни се един богат на впечатления ден заради допира до няколко свети места, погледът от панорамен връх и бурния танц с ветровете.

https://drumivdumi.com/

Връх Райловско градище, висок 1199 метра, е част от Люлин планина. На него се е издигала стара крепост, откъдето идва и втората част от името му – градище. По-долу ще ви запозная с най-краткия маршрут за изкачването на върха. Той започва от хижа Люлин или по-точно от нейните величествени останки, сравнително лек е и трае около 20-25 минути в посока. Самият връх е панорамен и гледките, които се откриват от него са надалеч и във всички посоки. Единствено достъпът до хижа Люлин е неприятен, защото голяма част от някогашния асфалт липсва. Това е накратко.


Ние се изкачихме до върха в средата на този март. Денят беше сравнително топъл за сезона и на моменти – слънчев. По път видяхме щъркел, та приключихме с мартениците за тази година 🙂 .

Как се стига до началото на пътеката
Пътеката към връх Райловско градище започва от хижа Люлин над село Люлин, пернишко. Селото се намира на около 28 километра западно от София, които се изминават за около 30 минути с кола. След селото към хижа Люлин започва трудната част от пътя, дълга около 3,5 километра. Трудна, защото на много места асфалтът е изровен и има големи неравности. Теренът е за джип, не е подхоходящ за лека кола.

Ние бяхме с Тойота Ярис (къса и не от най-ниските) и минахме бавно и с повишено не, а с превишено внимание, и си беше изпитание. Имайте го предвид.


Както и да е. Съвсем малко преди хижата има широко място за паркиране. От там се тръгва пеша. Минава се покрай хижата и после се следва маркировката – жълта и синя.


От покрайнините на село Люлин само преди 4 седмици тръгнахме да изкачваме още един панорамен връх в Люлин планина – връх Криви камик, за когото вече ви разказах.

Особености на маршрута

Изкачването до върха ни отне около 25 минути. В по-голямата си част маршрутът е по черен коларски път. Следва се двойна маркировка – синя и жълта. Като цяло изкачването представлява кратка и лека разходка, само в един участък черният път е с изключително голям наклон, но може да се мине на зиг-заг леко встрани от него в горичката. След стръмния участък пътеките се разкланят – наляво (северно) и надясно (южно). За връх Райловско градище се поема надясно. Има табелка. След завоя надясно, ако се продължи по черния път също има стръмен участък, но маркираната пътека го заобикаля и плавно се изкачва към върха.


Връх Райловско градище е обзорен – откриват се гледки във всички посоки. Виждат се Витоша, зад нея – Рила, магистрала Струма, квартал Люлин в София. Срещу Райловското градище се вижда връх Криви камик, за който ви споменах по-горе.

Ето последователно гледките във всички посоки от връх Райловско градище.


И още

Ние бяхме чули за крепостта в района на върха. Слязохме малко надолу от другата му страна, за да потърсим останки. Видяхме известна концентрация на камъни, но не и цял градеж.

След това се върнахме на върха, полюбувахме се още малко на гледките и тръгнахме наобратно. Слязохме за 15-20 минути. А асфалтовият път от някогашната хижа Люлин до селото ми се видя още по-ужасен. Не тръгвайте по него с ниска и дълга кола. Той си е за джип.

До върха може да се подходи и от Дивотинския манастир. Някой друг път ще пробваме и от там да се качим.

https://drumivdumi.com/

В последната събота на октомври се отправихме на еднодневен преход в Рила. Минахме покрай две от известните Седем Рилски езера, видяхме още две отдалеч, а след това се спуснахме по долината на река Урдина и се разходихме покрай Урдините езера. Времето беше чудесно, направо като по поръчка – слънчево и тихо. Благодарение на безветрието, повърхността на всички езера, покрай които минахме, беше огледална, а яркото есенно слънчице меко беше подсилило цветовете на околния пейзаж. Така близките хълмове гиздаво се оглеждаха във водите.


Освен цялата тази красота се радвахме на неимоверно спокойствие. По време на близо деветчасовия ни преход срещнахме общо (по различно време) 7-8 души, бройка дори по-малка от нашата ентусиазирана групичка.

Накратко за маршрута

Всичко започна с придвижването ни от град София до началната станция на лифта за Рилските езера при курортното селище Паничище. Бяхме дружина ентусиазирани туристи, любители на планината и интересните преходи.

Маршрутът, по който минахме, мога да разделя на следните етапи с ориентировъчно време за изминаването им без включени почивки:

етап 1: начална станция на лифта – хижа Рилски езера (30 минути);
етап 2: хижа Рилски езера  – хижа Седемте езера, известна също като старата хижа (1 час);
етап 3: хижа Седемте езера – Зелени рид (1 час);
етап 4: Зелени рид – Рибното езеро (45 минути);
етап 5: Рибното езеро – езеро Голямата паница (45 минути);
етап 6: езеро Голямата паница – Яворова поляна (2,5 часа);
етап 7: Яворова поляна – Гьолечеца, под ЦПШ Мальовица (30 минути).

Надълго за маршрута

Следва малко по-подробна информация за всеки един от етапите.

Етап 1: начална станция на лифта – хижа Рилски езера

Този етап няма кой знае какви особености, освен това, че трябва да си предвидите подходящи дрехи за лифта – често там е доста ветровито.

Етап 2: хижа Рилски езера – хижа Седемте езера, известна също като старата хижа


Всъщност, това е началото на истинския преход. Пътеката в този етап не е трудна – широка е и няма големи денивелации като цяло. В края на етапа се минава покрай Долното езеро и Рибното езеро, и двете част от Седемте рилски езера.


На брега на Рибното езеро се намира и хижа Седемте езера, крайна опорна точка на етапа.

Етап 3: хижа Седемте езера – Зелени рид

От хижа Седемте езера и Рибното езеро пътеката за Урдини езера се изкачва плавно към каменния връх Харамията, като го подсича.


За ориентир тук служи зимната колова маркировка, отвеждаща до билото. В подножието на връх Харамията пътеката обикаля поредното красиво рилско езеро – Чанака.


То не попада в групата на Седемте рилски езера, нито пък е част от Урдините.


След като обиколи западно езерото, пътеката плавно тръгва нагоре към билото.


Когато се качвахме нагоре, неведнъж поглеждахме назад – едно след друго се откриваха и други езера от групата на Седемте.


Пътеката се изкачва доста на високо – около 2500 метра надморска височина. От хижа Седемте езера до Зелени рид денивелацията е повече от 500 метра.

В тези най-високи части видяхме и първия сняг.


Етапът завършва на централното рилско било, където се открива пряка гледка към връх Мальовица отсреща и към три от Урдините езера надолу.


Отгоре на билото (Зелени рид) си направихме почивка за обяд на интересна гледка – три от Урдините езера. Те са общо шест – Сухото, Рибното, Триъгълника, Удавника, Голямата паница и Малката паница. Там от билото, където похапнахме, се виждаха три от тях.

Преди да продължим с прехода към езерата, кривнахме малко от маршрута напред към ръба на рида, за да погледаме множеството планински върхове насреща, включително първенеца Мусала, връх Безбог в Пирин (леко на юг) и част от Стара планина при поглед на север. Невероятни гледки!


Етап 4: Зелени рид – Рибното езеро

След стабилната почивка на билото, започнахме дългото спускане. Трябваше да преодолеем повече от 1000 метра денивелация.

От централното планинско било се насочихме към първото Урдино езеро по пътеката. То също се казва Рибното езеро, като едно от Седемте рилски езера.


И ако до билото можеше да се осланяме на зимната маркировка, то от билото насетне маркировка нямаше, което си е една от трудностите на маршрута. Все пак да кажа, че натам пътеката криволичи покрай река Урдина, която може да служи за неотменен ориентир.


Първата ни спирка след билото беше около самото Рибното Урдино езеро с бистрите си води. Благодарение на дънната си флора, езерото изглежда като огромен изумруд, прострял се нашироко между околните хълмове.


Етап 5: Рибното езеро – езеро Голямата паница

Това е една от най-живописните части от пътеката – виждат се езерата, рекичката и насреща величествения връх Мальовица.


Към едно от езерата от групата Урдини (Сухото) се открива живописна гледка, макар и отдалеч.


По един от ръбовете, спускащи се от връх Мальовица, има пътека слизаща в тази част на планината. Надявам се, някой път да минем и по нея.

Пътеката минава покрай къщичка (овчарник) с пейки за туристи пред нея и тръба с течаща рилска вода, от която човек може да попълни водните си запаси за оставащата част от прехода.


Етапът завършва с едно от големите Урдини езера – Голямата паница, което събира водите на голям водопад, стичащ се от друго Урдино езеро – Малката паница. Когато ние бяхме там, езерото беше в сянка, което придаваше на водите му наситен мастилен цвят.


Етап 6: езеро Голямата паница – Яворова поляна

Пътеката и живописните гледки продължават надолу по река Урдина. Езерата останаха зад гърба ни. Следваха водопадите, бързеите и водоскоците на реката и двете високи рилски била, които я обграждаха.


В тази част се появи друга трудност на маршрута: пътеката минава неколкократно от единия на другия бряг на река Урдина и така реката трябва да се пресича многократно по брод от речни камъни. На едно от последните места за пресичане, тя си беше доста широка и просто нямаше как да си опазим краката сухи.


Друга особеност на пътеката в този участък е, че е доста камениста с някои стръмни фрагменти.


Етап 7: Яворова поляна – Гьолечица, под ЦПШ Мальовица

Това е финалната права на маршрута. След поляната има малко изкачване, като за последно и после – равно. Реката се пресича отново на няколко места – или по мост, или по дървени трупи. С минаването по трупите трябва да се внимава – ако са мокри, те са много хлъзгави и трудно се върви по тях.

При нас се получи така, че минахме този участък на тъмно, добре, че бяхме изрично предупредени да си носим челници. Вече беше доста захладняло, след скриването на слънцето, а падналата слана беше направила споменатите трупи над реката хлъзгави и трудни за преминаване. Цяло приключение!

След почти девет часа стабилно ходене (със все почивките, които представляваха малко повече от час и половина общо), приключението Урдини езера приключи. Беше страхотно. Без съмнение, всички от малката ни групичка бяхме доволни от постиженията.

Един съвет: ако тръгнете по маршрута, който току-що описах, непременно се подгответе с високи обувки, щеки и челник (дрехите според сезона се подразбират). Ако денят е слънчев, не забравяйте и слънцезащитния крем, независимо от сезона!

Лични впечатления и постижения

Това беше първият ни преход с планински водач, всъщност двама водачи – Любо и Нели. Благодаря сърдечно и на двамата за приключението и полезните съвети!

Оказва се, че да имаш водач по непознати и немаркирани пътеки е малко мързелива работа – не търсиш трескаво информация и упътване за маршрут преди деня на прехода, не следиш карти и маркировка. Само се наслаждаваш на гледките. Освен това те осведомяват наготово за всички интересни места – реки, езера, върхове, седловини и поляни, през които минаваш. Научаваш и полезни неща и тънкости на планинарството.

Аз за себе си открих удобството да ходиш на дълъг планински преход по нелек маршрут с щеки (вярно, че звучи сякаш съм открила топлата вода, но беше факт). До този момент си мислех, че щеките само ще ми пречат. А то, напротив – те намалиха част от напрежението в коленете, особено при слизане.

С помощта на щеките (и на водачите ни Любо и Нели, разбира се) преодолях притеснението, което имах при преминаване през река по брод от камъни. Откакто миналата година паднах в реката над село Чавдар към водопад Казаните, все ме беше страх да пресичам рекички и гледах да избягвам такива маршрути.

В заключение, маршрутът е страхотен, особено за по-напредналите любители-планинари. Ако сте начинаещи в планинските преходи, непременно първо понатрупайте малко опит. Преходът си е достатъчно раздвижващ, гледките са невероятни, а долината на река Урдина не е от най-посещаваните, така че спокойствието там е сигурно.

https://drumivdumi.com/

Каспичан