Български Националистически Форумъ

Тази информация е от 2016г.


Екип от археолози попадна на уникално златно сърце, което е било апликирано върху дреха на знатна особа, най-вероятно съпругата на цар Петър /927-970/ царица Мария. Украшението, изпълнено по техниката на клетъчния емайл, е открито на метър дълбочина в последните дни от проучването на Жилищния дворец на царската фамилия. Находката е уникална, след намирането на Преславското златно съкровище през 1978 г. не е излизала толкова добре запазена ценност, принадлежала на владетелската фамилия. Това разказа доц.д-р Стойчо Бонев ръководител на разкопките на резиденцията, която се проучва от осем години. Такива находки има само в световни музеи, Ермитажа, Лувъра и сред тези големи колекции е и преславският музей, където в петък сърцето беше показано пред журналисти и ще остане там.

Безспорно царският накит е произведен в Константинопол и е творение на императорско ателие през X век. Може да се направи само предположение, че е част от Преславското златно съкровище, каза доц.Бонев. Бижуто е с 5 цвята емайл – синьо, зелено, вишнево, бяло и слонова кост, които са върху 23-каратова златна подложка. Над 1000-годишното сърце е шедьовър, който няма стойност, никой не би се наел да го оценява. По време на разкопките пръв на него попаднал директора на преславския музей Пламен Сланев, който е част от проучвателния екип заедно с д-р Радостина Георгиева. Златната находка е открита по точно в двора на жилищния дворец. Не е ясно как е попаднало там.

Преди дни археолозите са открили и изключително красиви части от варовикови плочи, образци на декоративната скулптура, които са украсявали стените на централната зала на двореца. Те са били резбовани от преславски майстори и са с перфектно запазени палмети, розети, повлеци и кръстовидни изображения. Вече са показани на специалисти от Ермитажа, който поздравяват преславския екип за попаденията.

Смята се, че владетелската резиденция е заемала терен 22 м./19 м. Основите, широки два метра, са носили поне три етажа. Направена е нейна 3D възстановка, която дава мащабна представа на посетителите за красотата на уникалната постройка. Смята се, че западната й фасада е завършвала с колонада – 7 колони по 70 см в диаметър. Дворецът е строен 28 години и е започнат още от цар Борис, смята доц. Бонев.
Целият историко-археологически резерват е под денонощно наблюдение от видеокамери, има и жива охрана. В района сега се работи по разкопките на нова сграда, чието предназначение още не е известно.

Тази година проучванията на владетелската резиденция се реализират с 8 000 лв. приходи на общинския археологически музей, отбеляза кметът на Велики Преслав Александър Горчев, историк по образование. Иначе държавата е дала обидно малко средства по 6 000 лв. на други два екипа. „Столица носител на Златния век на българската просвета и култура не заслужава такова отношение по въпросите свързани с проучването“, отбеляза Горчев. Според него тук има работа за десет екипа, който да проучват района 1000 години.

https://trud.bg/

Пластината от Преславското съкровище може да се види в [Археологическия музей на Преслав.

Преславското съкровище е заровено преди нашествието на ромеите, следователно е от Х век - Велики Преслав пада в 971 година.

Иконографията е позната в средновековието, и изобразява летящата колесница на Александър Велики, която лети с помощта на грифони, които Александър мами с две парчета месо в ръцете си.

Изображението на Александър върху короната на българските владетели е сензационно.
Александър Велики е изобразен с нимб на светец, а и на главата си носи абсолютно същия тип корона с плочки, каквато са носели българските царе.


Това изображение от Венеция е с два века по-късно от изображението върху короната на българските владетели.

Изображение върху сребърна чаша, с три века по-късно от българското - ХІІІ век:


Източници:

- http://forum.all.bg/showthreaded.php/Number/2866346
- https://en.wikipedia.org/wiki/Preslav_Treasure

От нашата Download-секция може да свалите някои книги за археологическите находки от Велики Преслав

- книгата на Кръстю Миятев "Велики Преслав. Столицата на Симеон":

https://bg-nacionalisti.org/BNF/index.php?action=downloads;sa=view;id=7655

- книгата на Кръстю Миятев "Кръглата църква в Преслав":

https://bg-nacionalisti.org/BNF/index.php?action=downloads;sa=view;id=3269

- книгата на Йордан Господинов "Разкопки в Патлейна":

https://bg-nacionalisti.org/BNF/index.php?action=downloads;sa=view;id=7618

- очерка на Йордан Господинов "Преслав, минало, старини":

https://bg-nacionalisti.org/BNF/index.php?action=downloads;sa=view;id=7633

- книгата на Нели Чанева-Дечевска "Църкви и манастири от Велики Преслав":

https://bg-nacionalisti.org/BNF/index.php?action=downloads;sa=view;id=3254

- "Преславското златно съкровище: пресечна точка на Изтока и Запада в края на първото хилядолетие сл. Хр." - монография на Оксана Минаева:

https://bg-nacionalisti.org/BNF/index.php?action=downloads;sa=view;id=7602

От древни времена България е била дом на най-големите майстори ювелири. Днес, няколко хилядолетия по-късно, ние се удивляваме на техните произведения. Прочути сме с най-старото технологично обработено злато, открито в Европа, както и с уникалните съкровища на траките. Макар и не толкова известно, но също толкова изящно и прекрасно, е най-голямото съкровище от Първото българско царство, а именно Преславското златно съкровище. Макар и забулено в тайни, то е една от най-скъпоценните находки от българското Средновековие.

Както повечето намерени съкровища, така и това е било открито съвсем случайно. През есента на 1977 година земеделско поле в местността Кастана, на три километра от втората българска столица, е било разорано от трактори. На следващата година земеделски работнички от тогавашно ТКЗС отишли, за да засадят лозе в полето. При земеделските дейности, на няколко сантиметра под повърхността, предмети от жълт метал смаяли жените. Работничките се натъкнали на голяма огърлица, множество накити и монети. Всяка от тях занесла намереното у дома, но мълвата за това бързо се разнесла и скоро местни археолози, заедно с тогавашната милиция, тръгнали по домовете, за да съберат предметите и да ги разпитат.

Щом разбрали за мястото на откритието селскостопанските дейности били спрени и започнали археологически проучвания от екип на проф. Тотю Тотев. Площта за претърсване била около 400 квадратни метра. Разкопките разкрили, че там е съществувало бедно селище, най-вероятно предградие на Велики Преслав, което било изоставено или опожарено. Това дава основание укриването му да се отнесе към Х век, най-вероятно при превземането на Преслав от войските на Светослав през 969 година или византийските през 971 година. При теренните разкопки става ясно, че предметите са били сложени в ковчеже или торбичка в каменната печка на една бедна, полувкопана в земята землянка. Тракторите унищожили жилището и повредили голяма част от преметите. Тъй като тогава металните детектори не съществували, пръстта е била пресявана на ръка. Открити са над 120 златни и позлатени украшения – бижута, медальони и накити. Намерени са още посуда, принадлежности за дрехи, скъпоценни камъни и монети, като най-късните от тях са византийски – на император Роман II. Това го прави най-голямото средновековно съкровище, открито по нашите земи.


Освен голямото количество на премети, Преславското съкровището е уникално със своята обработка. Повечето украшения са от четиринадесет и двадесет и две каратово злато. Използвани са различни начини на изработка, като вграждане на перли и други скъпоценни камъни, гранулиране и специфичната ювелирна техника на клетъчен емал, която била много скъпа и луксозна, а притежаването на такива бижута е било изключително престижно. Няма данни тази техника да е била практикувана в столицата Велики Преслав, но е била широко разпространена в императорския двор, което дава основание историците да предполагат, че повечето от златните премети са произведени именно там.

Един от най-загадъчните предмети е пръстен-печат, изработен от злато и планински кристал. Върху кристала, от горната страна, е изобразено едно от най-почитаните събития в християнството – Благовещение. Сред  откритията има няколко типа апликации с растителни елементи, както и златни висулки. Открити са значителен брой наушници – украшения, които се закачат на диадемите на жените, изработени от злато и украсени с изумруди и перли, също и фино изработени медальони и скъпоценни камъни.

За връх на средновековното златарство се смята двустранната огърлица от Преславското въковище, датирана от X век. Тя тежи 227 грама и се състои от седем нанизани двулицеви плочки, върху които има изображения с трапецовидна форма. Те са свързани от фино изплетени от златни плетеници. В долния край на всяка плочка са запоени халки, от които се спускат нежни верижки, завършващи с капковидни медальони, които също са общо седем. Всяка плочка е украсена с различно изображение.


Отделно от тях, на други халки се спускат други верижки, завършващи с бисери. На плочките и медальоните, посредством разноцветен емайл са изобразени различни рисунки. Крайните плочки в двата края на огърлицата са с растителни орнаменти. След тях следват плочки със силно стилизирани птици, които в човките си държат клонка. Следващите две плочки изобразяват палмети. В древния изток композицията от птици и палмети образуват двете страни от дървото на живота. На централната плочка е образът на „Молещата се Богородица” или „Богородица Оранта”, която е с вдигнати ръце нагоре, а от двете ѝ страни има по един кръст. Изображенията по медальоните са същите, но с различна конфигурация. По средата отново е „Богородица Оранта”, но от двете ѝ страни следват два медальона, с изобразени птици на тях, а последните плочки от всяка страна са с палмети.

Най-важната находка е откритата диадема или по-точно няколко части от нея. Става дума за пет от общо предполагаемите девет плочки, които тя е съставлявала. Дори и не цяла, нейната художествена стойност я издига сред паметниците на културното ни наследство на световно ниво. Както при огърлицата, така и тук на всяка има различно изображение. От петте запазени на две от тях е изобразен грифони – митични създания между лъв и орел. На други две от плочките също са изобразени подобни животни, само че сенмуври – кучета-птици. Двете митични същества са подредени в ход наляво и надясно. На петата плочка, за която се предполага, че е била централна е изобразена една от най-разпространените средновековни сцени – „Възнесението” или наричана още „Полетът на Александър Македонски”. На нея Александър е изобразен на колесница, която също е теглена от митичните същества грифони. В Средновековието образът на Александър Велики е показвал власт.


Големият въпрос е чии са тези съкровища. Повечето историци предполагат, че колекцията е била подарък за сватбата на българския цар Петър I и византийската принцеса Мария-Ирина, състояла се през 927 година. Първо, техниката с клетъчния емайл е била присъща за византийския императорски двор и вероятно бижута с такава изработка са били присъщи само на царски особи. Тъй като в Средновековието диадемите са били владетелски инсигнии за глава, тоест предмети, които символизират властта се смята, че диадемата от Преславското съкровище е била носена от самата царица Мария. Това се подкрепя и от изображението на Александър Велики, символ на властта, в средата на диадемата. Оспорва се принадлежността на двустранната огърлица. Повечето се обединяват около тезата, че такова изящно бижу е било подходящо само за жена с фини размери като принцеса Мария. Други смятат, че тя е била носена от  съпругата на цар Симеон и свързват находката със Златния век.

Може би никога няма да научим произхода и съдбата на това средновековно българско съкровище. Може би някои от царския дворец е успял да избяга  от опустошаването на града с най-ценните предмети в двора и ги е скрил с надеждата, че ще се върне за тях по-късно, но така и не е успял. Днес тези находки се пазят в Историческия музей на гр. Велики Преслав. Там можете да се насладите от близо на майсторството на средновековните ювелири и да видите на живо част от единствената корона на български владетел, достигнала до нас.

https://bulgarianhistory.org/sakrovishte-veliki-preslav/

20 средновековни некропола са разкрили археолозите във Велики Преслав. На терена до Владетелската базилика работи екипа на д-р Петър Димитров и на д-р Мария Манолова.

Сред находките най-ценни са намереният фрагмент от керамична икона от столичния период на Преслав и част от средиземноморска раковина, каза Мария Манолова:



“Става въпрос за една естествена раковина, голяма. Но самият факт, че тя присъства тук и е достигнала до Преслав показва, че в този период, въпреки че не е бил столица вече Преслав, все още е поддържал много широки търговски връзки. Има такива данни, че подобни раковини, особено в Западно-Европейската част на Средиземноморието, са използвали и като сигнални тръби“.

Според археолозите северно от владетелската базилика се е оформил занаятчийски квартал, след падането на Велики Преслав под византийска власт.

Там се намира и големият Некропол с разкритите близо 540 гроба. Специалистите обаче все още не знаят къде са живели хората, погребани там.

https://bnr.bg/post/101160563

Златното съкровище от Велики Преслав се оказва много по-ценно, отколкото се предполагаше. Изработката на средновековните накити и химическия състав на златото и камъните бяха анализирани от научно изследователски институт в Майнц. След като успяха да възхитят света в Лувъра, реставрирани и в целия си блясък, най-големите съкровища от Велики Преслав може да се видят от днес в Националния археологически музей.

Открито е заровено в земята, недалеч от Преслав. Въпреки това, учените са почти сигурни от къде идва и дори на кого е. Византийската школа от 9-10 век и царските символи в накитите издават дарове на Царица Мария - внучката на византийския император от сватбата с българския цар Петър. Някои от накитите разказват и други любопитни истории. Като бягащите кучетата върху една от обиците, които нямат място в християнската иконография.

Д-р Андрей Аладжов, секция "Средновековна археология", НАИМ-БАН: В ислямската иконография чисто символично те изобразяват могъществото на носителя на наушниците на принц или друг владетел от османския халифат.
Вероятно е дар от някой арабски принц или владетел. Сферичните копчета изумяват с друго - оказва се че те са единственият образец в света, в който клетъчният емайл е положен върху извита повърхност, а не върху плоска. Това за специалистите е връх на една върхова за времето си технология. Копчетата носят и друга интересна история.

Д-р Андрей Аладжов: Самите копчета са открити след откриването на съкровището от селяните в Преслав. Всеки си е взел за себе си по нещо. И тогава народната милиция ги е събирала по домовете и е събрала две копчета. Но всъщност се оказва, че третото копче днес може да се види в Метрополитън Мюзиъм в Ню Йорк.
Химичният анализ на двустранната огърлица показал, че камъните не са аметисти, а рубини и гранати, кристалът не е планински, а флуоритен. Без огърлицата не минава нито една голяма изложба по света, както и без златната диадема. Според учените, тя вероятно е била носена от царя. Макар и не толкова скъпоценно и по-късно, малкото съкровище също интригува на кого е и защо е скрито в издълбана дупка в камък от стената.

Снежана Горянова, секция "Средновековна археология", НАИМ-БАН: Вероятно вградено в стената, затворено добре с каменна тапа и вероятно скрито от чужди очи. Притежателката му може и да ги е скрила за време, което не е благоприятно за нейния живот.
Освен златото, музеят представя още от съкровищата на Преслав. Самобитната рисувана бяла керамика, начело с керамичния иконостас, без аналог в света и епиграфските надписи и графити с глаголическо и кирилско писмо.

http://news.bnt.bg/bg/a/zlatnoto-skrovishche-ot-veliki-preslav-se-okazva-mnogo-po-tsenno

Велики Преслав – археологически открития 2019

Археолозите успяха да разкрият първите улици на Велики Преслав или съществуващата преди него военна крепост. Заедно с това вече е ясно как е планирана и построена първата българска столица, стигнаха и до водоснабвидетлана система на града. Проследявайки водопроводите, учените стигат до неочакван извод - водата за първенците на града изглежда е била токсична. Репортаж на Мария Чернева и Анна Андреева

Така е с археолозите. Никога не спират до основите. Трябва да стигнат и до замисъла на строителя. Затова сега проучват пространството между дворцовите сгради. Оказва се, че строителите са оставили доста улики, които разкриват прецизна планировка.

Снежана Горянова - ръководител на археологическите разкопки, НАИМ-БАН: Столичният град е добре и внимателно планиран предварително преди строителството още в ранните му етапи, добре водоснабден, водоснабдителната система е изградена планомерно, целенасочено още преди залагането на основите на сградите.
За сега археолозите са попаднали на 6 канала, които са снабдявали с вода града от близки височинни водоизточници.

Те са доста големи, значи е бил голям дебитът.

Снежана Горянова: Да, доста голяма е и възможността за доставка на водата, защото се използва по гравитачен път, т.е. трябва да се осигурява възможност при по-голям дебит да може да поемат тръбите този дебит.
Розов хоросан и подово отопление. Значи сме в банята.

Баните в Преслав определено следват византийския или римския модел. Но изглежда са били за индивидуално ползване.

Снежана Горянова: Но има известен регрес от римската традиция, където банята е била една обществена сграда за общуване, за обмен на мнения, за политика, за култура.
Освен вода за домакинствата, в книжовното средище очевидно водата е носела и естетика.

Снежана Горянова: Имаме сведения за Преслав, че кавхан Исбул, един от важните боляри в държавата, е построил водоскок, т.е. това е било достойно за отбелязване в историята, събитие, което е важно, нещо което може да направите като дар на владетеля
Водно огледало може би с водоскок - навремето си е било голям лукс.

Към лукса спадат и оловните тръби във владетелските Определено не са знаели колко е отровно това за тях.

Как им се е отразила обогатената с олово вода, няма сведения, можем само да гадаем. Археологическите проучвания засега могат да сложат край на други догадки. Какво е имало тук преди Преслав. За щастие, строителите на града не са разчиствали много. Не са си прочистили дори бъркалата за хоросан и първите улици на аула още са там.

Снежана Горянова: На укреплението на Преслав, което е съществувало още от времето на хан Омуртаг. Тъй като най-вероятно именно за Преслав се отнася това сведение за построяването на Аул на Тича. А не за известния сега Омуртагов аул при хан Крум.
От предстоличния период учените откриват и постаменти за голям дървен подиум, предназначението му още не е разгадано. Между дворцовите постройки откриват и дървени навеси за конете. Но разкритите до тук улици около двореца не носят следи от колела. Ще търсят отговорите при следващи проучвания.



http://news.bnt.bg/bg/a/arkheologicheski-otkriya-razkazvat-istoriya-na-vodata-i-ulitsite-v-preslav

В деня на българската археология 14.02. 2020 г. в реновираната зала „Съкровищница“ на Археологически музей „Велики Преслав“ Преславското златно съкровище отново ще посрещне гости, туристи, учени и любители.

След година на реставрация в гр. Майнц (Германия) и забележителни гастроли в музея „Лувър“ (Франция) и Национален археологически институт с музей при БАН (София), гостите на Великопреславския музей ще могат да се насладят на изящните накити от царския двор.

Повече от 40 години след откриването на съкровището, проведените реставрационно-консервационни дейности и научни анализи в Римско-германския централен музей в гр. Майнц, хвърлиха нова светлина върху техниките на изработка, състава на използваните метали и скъпоценни камъни в накитите. При проведените анализи учените са използвали единствено недеструктивни методи на изследване, целящи максималното съхранение на предметите. Резултатите от тях показват, че за изработването на накитите от Преславското златно съкровище не е използвано стъкло, освен за клетъчния емайл в различни цветове, разделени от тънки златни ивици. Новите изследвания показват, че скъпоценните камъните, за които се смяташе, че са аметисти, всъщност са светли рубини и гранати, а планинските кристали по двустранната огърлица – флуорити, използвани от византийските златари, непознати досега в други техни изделия.
Изследванията на скъпоценните камъни и материали показват високи технически познания при работата със сребърни и златни сплави и иновативни подходи при изработката на накитите.

Гамата от благородни метали показва, че съкровището е много по-ценно, отколкото досега се е смятало.

А коя е втората огърлица от съкровището посетителите на Археологически музей „Велики Преслав“ ще могат да открият през целия туристически сезон 2020 г.

През 927 година византийската принцеса Мария-Ирина Лакапина е принудена да напусне Константинопол, за да се отправи към Велики Преслав и да се омъжи за цар Петър I. За да се съгласи на сватбата с българския владетел, тя получава от дядо си - император Роман Лакапин - същинско съкровище: 640 грама злато, сребро, перли и скъпоценни камъни, на обща стойност колкото цял един дворец. Дали обаче този подарък е бил достатъчен, за да притъпи мъката на принцесата по родината? За това няма исторически сведения.

Историята по откриването на преславското съкровище също е много интригуваща. През 1978 година то е намерено случайно в една нива на 3 километра от днешния Велики Преслав - тракторист го закачва по време на оран с плуга и го разпилява. Експертите, извършили реставрацията, са категорични, че предметите от Преславското съкровище качествено са превъзхождали с много образците на българските художествени и занаятчийски работилници от същата епоха. Златните диадеми, огърлици, пръстени, плочки, обеци и останалите накити са били изработени от много опитни майстори. А такива количества са можели да бъдат притежание единствено на императорския дворец в столицата на Византия.

В началото на тази година проф. Станислав Станилов, чиято проучвателска дейност започва в Преслав написа книга под заглавието „Втората огърлица от преславското съкровище“. В нея той реконструира три от оцелелите медальони. Преди около две години всичките 186 предмета пристигат в София почистени и реновирани в научно-изследователския институт по археология в Майнц – Германия. Следите от предишни интервенции са премахнати, фрагментите от камъните и връзките отново укрепени на местата им, два изумруда, паднали от местата си, са монтирани обратно. Миглена Стефанова се свърза с археолога, за да поговорят за най-голямото съкровище от Средновековна България, в малко по-различен контекст.

През март проф. Станислав Станилов ще гостува в Археологическия музей във Велики Преслав, където под формата на лекция ще представи последната си книга „Втората огърлица от преславското съкровище“. А в нея на първата страница ученият е написал: “ В памет на Тотю Тотев с благодарност за вдъхновяващото начало“.

https://bnr.bg/shumen/post/101226901/za-vtorata-ogarlica-ot-preslavskoto-sakrovishte

Велики Преслав 1 част

ИГРИТЕ В СРЕДНОВЕКОВЕН ПРЕСЛАВ
„Дама”, „табла” и „шахмат”

Дългогодишните археологически проучвания в столичния център Велики Преслав хвърлят светлина върху различни аспекти от живота на жителите му. От облика на столичния град, през духовните дела до ежедневните дейности, между който и заниманията с различни игри. За мястото на игрите в ежедневието на средновековните българи имаме оскъдни писмени сведения. Ето защо особено важни са някои археологически находки, повечето от които са намерени във Велики Преслав.
При разкопки на един от големите преславски манастири в местността „Тузлалъка” са открити голям брой кръгли  жетони /пулове/, захвърлени в една от ямите за производствени отпадъци. Общо жетоните са 30, с кръгла форма, изработени от еленов рог, повърхността им е украсена с концентрични кръгови канелюри, а половината са оцветени с боя. С жетоните са открити и два зара за игра – също костени, с отбелязани на страните числата от едно до шест. Несъмнено археолозите попадат на запазен комплект от игра, наподобяваща днешната табла. За съжаление игралната дъска не се е запазила. А защо комплекта за игра е изхвърлен в ямата за брак към манастирската работилница? Вероятно нейната употреба е била в разрез с тогавашните религиозни норми на живот.
Друга игра, разнообразяваща ежедневието на средновековните люде, е известната и днес „ дама ”. Нейните характерни очертания  - три или два вписани правоъгълника, пресечени с напречни линии, се срещат врязани с остър предмет върху различни плоскости – камък, мрамор, керамика… .  Вероятно правилата са били същите като днешните. Във Велики Преслав и другите средновековни селища най-често се срещат „дами” начертани върху камъни и мраморни плочи от настилките, върху тухли и керемиди, но се предполага, че са използвали и дървени плоскости, които не са достигнали до нас. Находките са открити на различни места и в различни сгради – жилища на аристократи, на обикновено население, манастири, дори в дворците. Това показва широкото разпространение на играта „дама” сред всички прослойки на обществото.

Археологическите проучвания предоставят убедителни доказателства и за друга игра разпространена по българските територии – шахмат. Открити са няколко шахматни фигурки, три от които във Велики Преслав. Едната е открита в развалините на царския дворец – вероятно офицер, изработена от кост, висока 4,5см. Другата е открита в търговските помещения до южната крепостна стена. Също изработена от кост, с височина 3,5см. Ролята ù в играта е била на пешка. Третата фигурка е с неизвестно местонахождение, вероятно от къщата на някой преславски гражданин. Представлява кон  или конник. Запазена е само главичката, която вероятно се е втъквала в поставка. И тази фигурка е от кост. Различните места, на които са открити фигурите, ясно показва, че шахматът е бил разпространен сред всички социални слоеве на тогавашното общество.
Произходът и на трите игри е източен, а в Средновековна България са пренесени през Византия или чрез контактите на българите с арабския свят и Близкия изток.

Надгробен надпис на чъргубиля Мостич

Велики Преслав, местността Селище, гробница до църква № 1 в т.нар. Манастир на Мостич”

Варовик, трета четвърт на Х век
НАИМ при БАН, София

Надписът е открит през 1952 г. от Станчо Станчев-Ваклинов и Магдалина Станчева при провеждането на археологически разкопки в м. Селище. Изсечен е върху варовикова плоча, която е покривала гробна камера за вторично погребване. Той гласи:
Сьдє лєжнтъ Мостнчь чрьгѹбылlа бывын прl Сѵмєонѣ цр҃н н прl Пєтрѣ цр҃н ос(м)нѭ жє дєсѧть лѣтъ сы оставнвъ чрьгѹбыльство l вьсє lмѣниѥ быстъ чрьноризьць l въ томь сьврьши жнзнь своѭ
Тук лежи Мостич, който бе чъргубиля при цар Симеон и при цар Петър. Бидейки на осемдесет години, като остави чъргубилството и всичкото (си) имущество, стана черноризец и в това (състояние) свърши живота си.
След името на погребания е изписана неговата длъжност – чъргубиля. Тя представлява славянизирана форма на засвидетелстваната от по-ранни паметници (пра)българска форма ичиргу боил. Ичиргу боилът е изпълнявал функциите на  военачалник на т. нар. вътрешен (ичиргу) т. е. столичен военен гарнизон и предводител на дипломатически мисии от името на владетеля. Ичергубоилът e споменат в още три надписа – Хамбарлийският надпис на Крум, Пресиановият надпис от Филипи, т. нар. инвентарен надпис от Преслав, а също и в следните писмени източници: списък на българските пратеници на VIII Вселенски събор от 869-870 г., съставен от Анастасий библиотекар, в приписка към Чивидалското евангелие и в адреса на едно писмо на папа Йоан VII от 879 г.

https://shumenonline.bg/

Възстановка на наземно и полувкопано жилище от ранния следстоличен период се експонирани в Стария Преслав по интересен за туристите начин. В северната част на дворцовия център, на два метра дълбочина под краката на посетителите, се открояват керемидените покриви на жилища.

„И двете жилища са от ранния следстоличен период, от края на 10 и началото на 11 век”, пояснява проучвателят на терена доц. д-р Мария Манолова от БАН. Тя работи в екип с доц. д-р Петър Димитров на метри от Владетелската базилика и асфалтовия път, пресичащ старините. Затова посетителите на стария град, които влизат от Северната порта, могат да видят непосредствено до пътя, керемидените покриви от ранното средновековие. Те са първите и единствена засега, възстановени на преславските старини, по този привлекателен начин от оригинални материали, намерени при разкопките. До тях е възстановен и кладенец от същия период.

За работата през сезона д-р Мария Манолова каза още, че когато са завършвали проучването на сектора се очертали гнезда на дървени стълбове. „Очерта се редица от дупки от колове, които са поддържали конструкцията. Това, което първо намерихме, е керемиденият пласт и всички керемиди, които виждате са оригиналните. Отдолу в хоросана се очертаха дупките от подпорите, които са поддържали цялата конструкция”, обясни археологът.

На въпроса дали тази идейна реконструкция е иновация във възстановяването на исторически постройки, доц. д-р Мария Манолова обясни, че решението за подобно експониране е тяхно. „По този начин ние искаме да покажат и следстоличния период на Преслав, защото тук се експонира предимно столичният период, който е много бляскав, много привлекателен и интересен, но Преслав продължава да живее до средата на 13 век. През това време има специфична архитектура и материална култура, които по никакъв начин не са познати и не са показани на туристите. Затова решихме заедно с експонирането на столичната сграда, на север, да експонираме и тези вкопани и наземни постройки от следстоличния период”, обясни археолог Мария Манолова.

На същия терен са открити и каменни зидове с дебелина от 1.5 м, които очертават монументална сграда от царско време. Тази сграда започва от Владетелската църква и продължава на север. Така на терен от 100 квадрата проучвателите на стария Преслав показват едновременно уникална архитектура от столичния период и жилища, населявани два века по-късно. За същия терен археолозите твърдят, че е бил обитаван активно до 60-те години на 13 век.

След края на разкопките започна извозване на десетки кубически метра земна маса, извадена от двуметровите изкопи на проучвателната площадка.

Продължават разкопките в старата българска столица Велики Преслав. Екипът на археолозите Мария Войкова и Петър Димитров работи върху разкриването на голяма административна сграда, намираща се в съседство на владетелската базилика във вътрешния град. Единият от ръководителите на разкопките - Петър Димитров, поясни, че вътрешният град е един голям комплекс със собствена отбранителна система, който е бил центърът на столицата, създаден изцяло да подслони владетеля и неговите близки, целия държавен апарат, администрацията, висшият църковният клир и военната аристокрация. Тази сграда е била част от целия този комплекс, който е бил разположен на площ от 240 декара. Към момента по-малко от една трета от него са проучени археологически.

Според археолозите в най-славните си години, докато е бил българска столица, Преслав е бил съизмерим с Багдад и Константинопол. Според другия ръководител на разкопките Мария Войкова градът е бил огромен, с много квартали и това е причината археолозите и до ден-днешен да не са го проучили. Направените през годините разкопки обаче показват, че архитектурата особено във владетелския комплекс, е била невероятно представителна. Царят и приближените му са живеели в лукс, а зоната, в която са се намирали палатите и най-красивите църкви, е била абсолютно забранена за обикновените хора. Разкопките обаче доказват, че и редовите граждани също са имали много приличен стандарт на живот.

По отношение на следстоличния период - около 13 век, в момента археолозите попадат на ями за депониране на отпадъци, разказа другият ръководител на разкопките на обекта Мария Войкова. Те са били разположени непосредствено до домовете на тогавашните жители на Преслав.

Петър Димитров посочи още, че през настоящата година най-после има протокол с решение на междуведомствената комисия какви трябва да бъдат границите на резервата във Велики Преслав. Документите са в Националния институт за паметниците на културата, само че за да приключи окончателно процесът, е нужно да се произнесе и Народното събрание. Според Димитров най-хубавото е, че територията в рамките на укрепленията в древния град е изключително държавна собственост. Извън тях обаче има много възстановени имоти на частни собственици.

Тази година работата на археологическия екип по разкопките във Велики Преслав е  подпомогната и от студенти-доброволци от университети от Испания.



http://www.bta.bg/bg/video/show/id/0_wb3uxtnf

Българската архитектура може да се похвали със свои достижения още в периода, когато столица на страната е Преслав. Едно от тях несъмнено е Златната църква. Наричана още Кръглата или Симеоновата църква, тя представлява едно уникално свидетелство за епохата.

Златната църква символизира обособяването на българската култура от византийското влияние, проникнало в страната след покръстването, тъй като била построена в много различен вид от църковните архитектурни решения от IX-X в. Тя се превръща в архитектурния израз на зараждащата се българска империя, чийто създател Симеон приема себе си за равнопоставен на византийските василевси.

Построена като дворцов богослужебен храм, Златната църква съчетава в себе си всички характерни черти на Преславската цивилизация – всеизвестната рисувана керамика и каменна пластика. Тя е издигната около 907 г. в района южно от владетелския дворец, близо до устието на река Тича. Нейното прозвище ни е известно, благодарение на съхранена хроника на книжовника Тудор Докс, който ни разказва за построената от Симеон „Света Златна църква“ в годините след неговото възшествие на престола.


Руините ѝ днес са отъждествени с постройката от хрониката заради съответстващото местоположение. До този момент няма открит нейн аналог по българските земи или всъседните държави. В градежа на Златната църква се наблюдават както византийски и елинистични мотиви, така и римски, традиционно български и дори франкски.

Опитите да бъде открит нейния първообраз ни до съществуващи по същото време църкви като Св. Богородица в Константинопол или тази в Екс ла Шапел (днес Аахен), но нито една не отговаря изцяло на постройката в древната българска столица. За вдъхновител, ктитор и дори проектант на Кръглата църква често се сочи самия цар Симеон, който активно участвал в изграждането на всеки един елемент от Преславската култура – книжнина, градоустройство и църковно строителство.

Като символ на Преслав и на владетелската династия, Златната църква била орнаментирана с пищна украса. Богослужебният храм бил облицован с мраморни плочи с инкрустирани в тях рисувани керамични плочки и стъклени пластини. Релефно украсени с флорални и геометрични мотиви каменни корнизи опасвали високите ѝ стени и фасади.

Триизмерната преславска пластика била представена чрез стилизираните във формата на животински глави водоливници. Предпочитано било изобразяването на лъвски глави, което и показва колко стари са корените на тази стилистика в българските държавни символи. Масивни колонади поддържали основния скелет на зданието, увенчано с полусферичен купол.

Самите колони също били превърнати в произведение на изкуството, като техните капители и основи били покрити с релефни изображения на лозови листа, грозде и дори ловни сцени. Редици колони опасвали и атриума, своеобразен преден двор , павиран с мраморни плочи, прилежащ към богослужения храм. Йоан Екзарх ни предава впечатлението, което църквата и Преслав като цяло прави на своите съвременници:

Когато някой беден чужденец дойде отдалеч до предверията на царския двор и ги види, диви се. И чуди се, като пристъпи до вратата, като влезе вътре и види от двете страни постройки, украсени с камъни и с дърво нашарени и прочие. А като влезе във двореца и види високи статуи и църкви, украсени изобилно с камък дърво и багри, вътре пак – с мрамор и мед, сребро и злато, не знае на какво да ги оприличи, защото в своята земя не е виждал такова нещо, а хижи сламени и бедни.

Та им се чуди като чели си е изгубил ума… и ако някой го попита, когато се върне в своята земя, какво евидял там, той ще каже, че не знае как да го разкаже. Само със собствените си очи бихте могли да се начудите както подобава на тази красота.

https://bulgarianhistory.org/zlatna-curkva/