БНС - Новини

[Hatshepsut]

Дискусия ”По кой път трябва да поеме българският национализъм?”

Една от основните задачите, която стои пред българските националисти е изграждането на ясна стратегия, за това как да се води борбата за да бъдат постигнати целите ни. Което означава не просто формулиране на основни приоритети, но и поетапно формиране на по-широк общ фронт на база споделени ценности и съответното дългосрочно планиране. За да може да се пристъпи към това обаче, първо трябва да изясним, както се казва – кой къде стои, как вижда нещата и дали изобщо говорим на един език. 

С тази цел, ние от Български Национален Съюз започнахме една нова инициатива, която считаме за стъпка в правилната посока. А именно, поредица от дискусии с личности, активни в националните среди, които могат да представят своя поглед върху различни въпроси. Основната цел на дискусиите е да бъдат с практическа насоченост. Намерението ни е да каним не само хора от групи и организации, с които така или иначе, вече работим заедно в своеобразната мрежа, която сме изградили през годините, но и нови лица имащи по-различен и интересен поглед. Ще се стараем и да стимулираме активността на публиката, за да се получи още по-задълбочено обсъждане на темата. По този начин се надяваме, не просто да изясняваме различни въпроси, но и да надграждаме и от това да следват конкретни действия.

Съвсем естествено, първата дискусия, с която стартирахме инициативата бе озаглавена ”По кой път трябва да поеме българският национализъм?” Тя се проведе на 30 октомври в централния щаб на БНС. Четирима участници бяха поканени, за да представят своето виждане за курса по който следва да се развива национализма у нас. Това бяха Георги Драганов – създател и редактор на портала “Война и мир” и организатор на различни граждански инициативи; Христо Иванов – член на ръководството на Национален младежки комитет на ВМРО; Александър Александров – председател на фондация “Общность Съ Идеал” и учител по история; Пламен Димитров – водач на софийската структура на БНС и отговорник  за международните контакти на Организацията. Модератор на дискусията бе Цветелин Пенков от БНС.

Всеки от участниците имаше възможност да направи кратко изложение на идеите си, след което да отправи въпрос или коментар към казаното от другите. Във втория панел с въпроси и коментари се включи и публиката.

Пръв своето виждане сподели Георги Драганов. Той започна с кратка ретроспекция на някои от ключовите моменти в развитието на българския национализъм, задачите, които са стояли пред него и пътя по който е водена борбата за решаването им. Така стигна до нашето съвремие и проблемите, пред които сме изправени. Драганов разкритикува лансираната основно от Запад идея за гражданския национализъм, отричащ етническата принадлежност и подчерта, че основните два стълба на националното ни движение трябва да са кръвта и културата. Като основен приоритет той посочи тяхното опазване, а като една от целите пред нас, привличане и работа с големите български общности, останали извън пределите на България.


След него говори Пламен Димитров. Отправна точка в неговия анализ бе актуалното състояние, в което се намираме – а именно, състояние на тотална културна война, която различните клонове на левичарството водят срещу всички компоненти на традиционното общество, включително семейството. Демографската криза, която е най-сериозният проблем пред нас е следствие именно от негативните културни промени, изменили начина на мислене и ценностната система на голяма част от народа ни. Затова като основен приоритет той посочи борбата в културната сфера и влиянието върху мисленето на младите. Даде и пример със стратегията на нашите противници, успели да овладеят основно западните общества, но вече проникващи и тук. За да се обърнат процесите, според Димитров е необходимо да се изгради една своеобразна мрежа от структури, работещи в една посока, една мозайка от патриотични проекти, които да доведат до коренна промяна в мисленето на хората.

Трети изказа своята теза Христо Иванов от младежката структура на ВМРО. Той акцентира върху необходимостта да се работи за това, обществото ни да осъзнае нуждата от национален идеал и следването му, като сплотяващ фактор, преодоляващ различните форми на разединение. Наблегна и върху нуждата не просто да се опазват, но и да се популяризират онези фундаментални за съществуването ни като народ елементи – като националната памет и традициите ни. Именно те са и това, около което можем да се обединим. Иванов призова всеки индивидуално да даде своя принос, независимо,че може да му изглежда малък, защото именно чрез натрупване настъпва качествената промяна.

Александър Александров бе последния представил своите виждания по темата. След като изложи накратко, какво вижда като позитивно и какво като негативно в развитието на националното движение, той наблегна основно на два аспекта. Нуждата, според него, от по-голям прагматизъм и избягване на маргинализацията. Именно в по-прагматичния подход той вижда основата за едно последващо по-широко сътрудничество с различни формации.

Последва интересна и разгорещена дискусия, както между участниците, така и с включването на публиката. В нея разбира се, не можа да се избегне напълно и изместване от основната тема, но в крайна сметка, обсъждането влезна в рамки. Дори след обобщенията на коментаторите и края на официалната част, разговорите продължиха и в по-неформална обстановка и на по-широки теми.

Радваме се на показания интерес и голямата активност на всички посетители. И също така, благодарим на основните участници в дискусията за интересния диспут, който се получи. Скоро предстоят нови подобни събития. Всеки, който има интерес, може да следи страницата ни, както и каналите ни в социалните мрежи, където ще бъде публикувана информация своевременно.

https://bgns.net/

[Hatshepsut]

Лекция за италианския поет и воин Габриеле д'Анунцио

На 29 май се проведе лекцията “Габриеле д'Анунцио – битие и творчество” в щаба на Български Национален Съюз. Неин лектор бе 18-годишния Борис-Михаил попТодоров, който представи успешно обширния живот на италианския поет. попТодоров, който е може би единственият преводач на д'Анунциевата поезия в България, успя да се справи с тежката задача, представяйки за около час и половина голяма част от делото и творчеството на италианеца. Той се справи не само защото проявява интерес към историята, но и защото е прекарал известно време в италианската образователна система и познава езика и културата на д'Анунцио.

Свидетелство за това беше специално подготвената от лектора брошура, която всеки посетител получи, състояща се отчетири преведени стихотворения и една авторска статия:

La Pioggia nel Pineto (Дъждът в борикаша) / 2. Il Vulture Del Sole (Хищникът на Слънцето) / 3. Gli Indizii (Следи) / 4. La Tregua (Примирието) и статията “Индуизмът и мистичният естетизъм на Габриеле д'Анунцио” (Una sensualità rapita fuor de' sensi).
Лекцията имаше за цел да представи малко известния, но действително основоположен мислител, идеолог и творец на Европа и именно поради това бяха положени големи усилия в добрата презентация на д'Анунцио пред публиката. Асистент на лектора бе Тодор Щраков, който състави визуалната презентация и монтира субтитрите на преведения от попТодоров кратък документален филм за смъртта на поета и процесията в негова памет.

Внимателно бяха подбрани няколко архивни ленти: бяха прожектирани кадри от освобождението на град Фиуме; единственият аудио и видео запис на поета; представянето на неговия дворец – Il Vittoriale degli italiani (Викториалът на италианците) и късометражния документален филм “Габриеле д'Анунцио – в светлината на безсмъртието”.

В приятна атмосфера, с хумор, но и с преклонение, лекторът скицира биографията на поета: неговите младежки години, прекарани в търсене на слава и успехи, неговите трудни години като журналист и писател, затрупан с дългове и проблеми, неговия запазен почерк в съблазняването и присъщата полигамия, неговия пламенен национализъм – любовта към Италия, заради която губи дясното си око и заради която се впуска в множество безумни акции и предприема храбри, но безсмислени нападения.

Публиката остана изненадана от величието в характера на поета-демиург, което за едни е признак на декадентство, а за други признак на свободен дух.

За това, че аудиторията възпреми с истиниски интерес чутото, свидетелстваха множеството въпроси към лектора в края на мероприятието. А за положения труд той без възнаграден и с бурните аплаузи в края.

https://bgns.net/

[Hatshepsut]

Лекция за лидера и създателя на фалангисткото движение Хосе Антонио

На 23 април се проведе лекция, която имаше за цел да запознае аудиторията с живота, развитието и историята на Хосе Антонио Примо де Ривера и фалангисткото движение в Испания. Лектор за пореден път беше професор Никола Алтънков, който освен че има дълбоки познания по най-различни исторически теми, е и бил жив свидетел на много от тях.

Бурният 20 век е белязан от създаването на стотици движения и възхода на редица личности и нови идеи, които често обаче биват пренебрегвани, споменавани единствено в малки научни кръгове, поставяни под общ знаменател, без да се вниква по-дълбоко в техния генезис и същност. Тази лекция имаше за цел да ни запознае с една такава личност и нейното движение.

Тя започна с историческа ретроспекция на Испания и нейното развитие до 20 век. Професор Алтънков успя за няколко минути да предаде и обобщи създаването на държавата, нейното развитие, подем и падение до времената на миналия век. Продължавайки професорът обясни, че личности като Хосе Антонио не са случайни, а че са резултат на обстоятелствата и наследството от същата тази история.

Следващата част от лекцията бе фокусирана върху семейството, и най-вече бащата на Хосе Антонио, който е управлявал държавата в едни бурни времена за тогавашната испанка държава. Присъстващите се запознаха и с ранната биография на бъдещия лидер на Фалангата, както и времената на разпад, в които той израства.

Една не малка част от лекцията бе посветена на разглеждане и сравнение на фалангисткото явление и идеи с други движения. Това движение е слабо познато в Европа, но както професор Алтънков подчерта и показа, то е изиграло съществена роля в развоя на гражданската война в Испания и последвалото формиране на новата държава под ръководството на Франсиско Франко. Фалангистките иконимически идеи оказват силно влияние върху Испания от 20 век и те имат своето отражение дори и днес.

С красноречиви примери професор Алтънков сравни испанското движение с други политически движения от миналия век и позицията му спрямо тях. Бяха описани едни от основните характеристики на фалангизма като отхвърлянето на консуматорският капитализъм и нивелиращият комунизъм, по-умерената позиция върху отношенията между човека и държавата и корпоративната структура на икономиката.

В края на лекцията професора сподели желанието си младите българи да се стремим към идеализма и отдадеността на личности като Хосе Антонио Примо де Ривера. След края на изложението аудиторията имаше възможността да зададе своите въпроси. Те бяха свързани с испанската гражданска война, българо-испанските взаимоотношения и сравнение на фалангисткото движение с подобни български явления от 20 век.

https://bgns.net/

[FELDMARSCHALL]

Някой знае ли фейсбук профилите на Пламен Димитров и Звездомир Андронов. Не ги намирам в търсачката.

[Hatshepsut]

Някой знае ли фейсбук профилите на Пламен Димитров и Звездомир Андронов. Не ги намирам в търсачката.

Може изобщо да нямат профили във фейсбук 

[Hatshepsut]

БНС почисти паметника на двамата легионери от Харманли убити от комунисти

В началото на пролетта и затоплянето на времето младежката организация на Български Национален Съюз за поредна година разгърна своята дейност извън пределите на столицата. Тази година първата акция беше по почистване и възстановяване на плочата на двамата легионери – Тома Павлов и Тодор Милушев, зверски убити от ръката на комунистически терористи на 16 май 1934 г.

В ранната сутрин на 27 април младите националисти тръгнаха от София към Харманли. Към тях се присъединиха членове от структурата на БНС в Пловдив и младежи от Млада гвардия.

Самата паметна плоча се намира в центъра на Харманли, в градската градина. Но въпреки централното ѝ местоположение националистите завариха плочата в окаяно състояние – обрасла в бурени и плевели и изхвърлени боклуци. В контраст с това, в същата градина се извисяваше отвратителен комунистически ,,тотем”, който изглеждаше добре поддържан.

Без да губят време младите родолюбци се заеха с задачата си. Започнаха с основно почистване на терена от всякакви боклуци. След старателното събиране на отпадъците, те се захванаха с премахването на всички бурени, треви и плевели, които бяха обрасли около паметника. Специално внимание беше обърнато на самата паметна плоча, която носи имената на тези две момчета, убити заради своите убеждения. Много внимателно и старателно бе почистена със специално подбран препарат за надгробни паметници, който запазва и поддържа каменната повърхност. Работата завърши със засипване на бял мраморен чакъл около плочата, който ѝ придаде достоен вид.

В края на деня  младите националисти поднесоха цветя и запазиха минута мълчание в памет на двамата младежи и всички свидни жертви на комунистическия терор.

Тодор и Тома са били все още деца, не са били войници, нито представители на властта. Но това не спира националните предатели – комунистите, да им отнемат живота по най-жесток и подъл начин. Двамата млади легионери са били пламенни идеалисти, точно като представителите на българската националната младеж, които почистиха скромната паметната плоча, повече от 90 години след убийството им. Именно тази духовна връзка между две различни поколения български националисти се стараят да възстановят младежите от БНС.

https://bgns.net/

[Hatshepsut]

Днес ни напусна професор Никола Алтънков.

Безспорно тъжен ден за българския национализъм. Целият живот на професор Алтънков може да служи за пример на младите български националисти. Той е преминал през ужасите на лагера "Белене", а след това над 30 години е бил една от водещите фигури в Българския национален фронт - организацията на българските националисти в емиграция, за да се завърне след 10 ноември 1989 година в своята Родина и да помогне с каквото може на възраждащото се национално движение.

Професор Алтънков беше уникален с това, че дори в много напреднала възраст никога не отказа покана да говори пред нас и през последните няколко години изнесе серия от лекция в щаба на Български Национален Съюз. Всеки, който е присъствал на тези лекции и е имал възможността да размени лично няколко думи с него, може да потвърди, колко позитивен и енергичен човек беше той и колко се радваше да бъде сред млади хора, пред които не демонстрираше никаква високомерност или арогантност, характерна за някои други личности от това поколение.

От сега нататък за нас ще остане дългът да запазим и разпространяваме неговото духовно наследство, оставено ни под формата на редица книга, и да се борим за налагането на националната идея, на която той остане верен през целия си живот.

Светла памет на професор Никола Алтънков! Мъртъв е само този, който е забравен!

От ФБ страницата на БНС

[Hatshepsut]

На 9 септември почетохме паметта на борците срещу червения терор с лекция за горяните и тяхната съпротива

Навръх една от най-черните дати в новата ни история почетохме паметта на всички борци, които се изправиха срещу комунистическия режим. Решихме, че най-правилният начин за това е като осветим тяхната борба. Лектор бе един от най-старите членове на БНС – Любомир Липошлиев, който през годините е отделил много време, за да проучва този за съжаление слабо познат епизод от нашата история.

Лекцията започна с увод, който хвърли светлина върху годините далеч преди завземането на властта от комунистите и започна от битката при „Добро поле“ през 1918 г. Това имаше за цел да покаже на аудиторията, че Горянското движение има своите корени далеч преди борците в него да започнат битката си. Любомир разказа за дружбата между земеделци и комунисти, за вината на Александър Стамболийски за сърбизирането на Македония и за предателската политика, която води заради угодничеството към Югославия. Изложи интересни факти, около „войната“ между правителството на Стамболийски и дейците на ВМРО, които убиват тогавашния министър на вътрешните работи Александър Димитров, както и че активно участват в свалянето на земеделското правителство.

След този анализ на изминалите събития лекторът премина към фактологическата част и създаването на четите на Горянското движение като започна отново с членовете на ВМРО, които са верни на Иван Михайлов и убедени антикомунисти. Именно те като хора с богат боен опит са тези, които дават тласък в борбата. Друга съществена причина е опита за македонизация на населeнието в Пиринска Македония, където комунистите искат насилствено да превърнат българите в „македонци“. Това отключва огромна вълна от недоволство дори сред редиците на комунистите. Последната капка е т.нар. колективизация, когато се създават ТКЗС-та и земята и поминъка на хората биват насилствено отнети. Така в редиците на горяните се събират хора с много различни политически убеждения – националисти, демократи, земеделци и дори членове на БКП.

Любомир беше подготвил карта, на която показа различните окръзи в страната, където се сформират отрядите. Разказа за операция „Елен“ и четата на Герасим Тодоров, който се взривява с граната малко преди да бъде заловен, а комунистите събират тленните останки в торба и ги излагат като трофей в родното му село Влахи. Цитира извадки от документи на държавна сигурност като протоколи от разпити, доклади и доноси срещу горяни и техни помощници в села и градове. Изложи данни за подривната дейност на борците, както и за инфилтрирането на шпиони сред тях. Изчете много протоколи за ликвидирането на много от дейците и обърна внимание на много отделни личности. Зверствата по време на разпити, тежката съдба на ятаците, които помагат на бойците и нелекия живот зад граница. Уви времето не позволи да покаже всички материали, които беше подготвил, така че остана материал и за следващи лекции.

В края както винаги имаше множество въпроси особено от най-младите сред аудиторията, които искаха да разберат повече за дейци и случки от различни краища на България, за отзвука в чужбина и още много други неща.

Това е и целта на подобни събития – да събират и увличат все повече млади, будни хора, които с трезв поглед към миналото да изградят бъдещето на България.

https://bgns.net/