БНС - Новини

[Hatshepsut]

Поклонение до Дойран

Дойран безспорно е едно свято място за народа ни. Там българските герои падаха в свиреп бой, бранейки народа и Отечеството ни. Напояваха обилно с кръвта си сухата земя, за да платят цената на свободата ни. От там душите им се възнасяха към небесата, защото с жертвата си за нас, те печелеха вечния живот. И вечната признателност на всеки, у който е жив българския дух. Там малкият ни, но храбър народ разби армиите на две от Великите сили по това време – Великобритания и Франция. Там българският дух триумфира и славата на героите ни се разнесе за да отеква във вековете. Там генерал Владимир Вазов се превърна в легенда.

За това и нашето двудневно посещение по тези места може да се нарече само поклонение. Сто години по-късно, растителността е покрила склоновете, по които са били разположени българските позиции. Времето и зложелатели също са казали своето по отношение на паметници и укрепления. Въпреки това обаче, все още личи в каква непревземаема крепост са били превърнати ридовете от българската войска. Траншеи и бункери са осеяли местността. Фердинандовата чешма, посветена на загиналите герои от 34 пехотен троянски полк, която е възстановена през 2010 година, също напомня за онези славни времена.

Усещането да вървиш през позициите, които някога са бранели дедите ни. Да нощуваш в гората, в която някога на пост са стояли храбрите ни воини. Да се спуснеш в окопите, спрели вълна след вълна нашественици. Да влезеш в бункерът, някога наричан с ужас от англичаните “Окото на дявола”. Да видиш четири скромни кръста, забити на дърво, напомнящи за четирима славни синове на майка България, оставили костите си там. Да наблюдаваш местността от мястото, на което някога е стоял самият генерал Вазов… Това е едно преживяване, което трудно може да бъде описано. Но е нещо, което заслужава да почувства всеки, който е запазил жив и буден в себе си българския дух.

Повече снимки тук: https://bgns.net/

[генерал Жеков]

БНС несъмнено бе фактор в национализма,но днес нещата не стоят точно така.Смяната на ръководството доведе до необратими загуби за цялата организация,като по моя лична оценка-над 90%(включвам и себе си в това число) от бившите активисти и членове,не вярват,че между сегашното и БНС отпреди 10години може да бъде поставен знак за равенство точно поради смяната на хората на върха в организацията.

[Hatshepsut]

Една здрава и силна в организационно и идеологическо отношение организация не трябва да е на 100% зависима от персоналния фактор и би трябвало да може да надживее лидера си.

[Hatshepsut]

БНС с нов централен щаб

Новата година започна с нова, положителна промяна за Организацията. От 2019 година, Български Национален Съюз е вече с нов централен щаб в София. Новото помещение е значително по-удобно от предишното и позволява, както събирането на по-голям брой хора, така и провеждането на далеч по-разнообразни мероприятия.

Първото официално събитие, което ще проведем в него е откриването на кампанията за Луковмарш. Тя ще започне с лекция на проф. Никола Алтънков, посветена на личността и делото на Илия Минев – най-дългогодишният политически затворник по време на комунистическия режим, член на ръководеният от ген. Христо Луков Съюз на Българските Национални Легиони, носител на легионерската идея до последния си час. Лекцията ще започне от 17:00 часа на 6 януари (неделя), а адресът на щаба е ул. „Сър Стивън Рънсиман“ 1.

https://bgns.net/

[Hatshepsut]

91 години от саможертвата на Мара Бунева

На 13 януари в Скопие почетохме годишнината от подвига и геройската саможертва на Мара Бунева. Възпоменанието традиционно се организира от Българския културен клуб в Скопие, като в него се включват различни организации и неформални групи от днешните предели на България, Македония и Западните Покрайнини. То започва с панихида в църквата “Св. Димитър” и продължава с поклонение на паметната плоча на Мара Бунева, край един от мостовете над река Вардар. Обичайно първи провеждат церемония ВМРО-БНД, които ежегодно организират транспорт от страната за събитието.

Тази година ние, от Български Национален Съюз, проведохме обща церемония с нашите приятели от младежката организация “Бял фронт” и другарите ни от „Национална Борба“ Македония, с които вече няколко години си сътрудничим успешно.

Церемонията започна със слово на водача на БНС – София, Пламен Димитров. “Днес сме тук за да почетем саможертвата на една млада българка, която обичаше народа ни повече от собствения си живот” – с тези думи започна речта, припомняща колко много бе пожертвала Мара Бунева за нас. Умна, красива, изключително чаровна – жена притежаваща всичко необходимо, за да си осигури лек и безметежен живот. Но избрала пътя на дълга, пътя на справедливото възмездие. Защото тя се превърна именно в инструмент на възмездието, разстрелвайки Велимир Прелич – главният мъчител на народа ни в окупирана Македония. Отмъщава за онеправданите и беззащитните. А това, че се прострелва, за да не попадне жива в ръцете на врага, не е самоубийство. Защото самоубийството е акт, продиктуван от страх и отчаяние, а Мара Бунева показва точно обратното – безумна смелост и решителност. Това е върховна саможертва, за да опази делото. Делото в името на нашия народ, който тя обичаше повече от собствения си живот. Любов и саможертва, за които сме призвани да се покажем достойни.

Второто слово на церемонията бе на Цветелин Пенков от софийската организация на БНС. Той говори за борбата на предците ни и опитите на враговете да смажат народа ни. Опити, в крайна сметка, оказали се напразни, заради саможертвата на герои като Мара Бунева. Фактът, че на самата церемония присъстваха хора, разделени от три граници демонстрира ярко, че духът ни е все още жив и борбен. За това, че днес на нас се пада да продължим тази духовна и културна борба, водена от предците ни, напомни в края на речта си Цветелин Пенков.

В краят на церемонията бе положен венец на плочата на Мара Бунева и участниците коленичиха за минута мълчание в памет на героинята. След официалната част имахме възможност да поговорим с нашите другари от Македония и да обсъдим бъдещи планове.

https://bgns.net/91-години-от-саможертвата-на-мара-бунева/

[Hatshepsut]

Лекция „Визия националист“ се състоя в централния щаб на БНС

На 12 май в централния щаб на Български Национален Съюз бе проведена лекция на тема „Визия националист“. Лектор бе дългогодишният член на БНС Цветелин Пенков. Основната цел на лекцията бе да разясни какво впечатление за себе си и идеологията трябва да оставя българския националист в обществото.

Цветелин Пенков наблегна на няколко основни аспекта от поведението, което трябва да притежава един националист. Започвайки от  външния вид и стигайки до начина на общуване с различни събеседници. В началото на лекцията бе наблегнато на вредното влияние на различни субкултури и движения, което имат върху народа ни и в частност над младите. Основната теза бе, че външния вид е първото впечатление, което оставяме в хората, с които общуваме. Както гласи старата българска поговорка – „по дрехите посрещат, по ума изпращат“ или по-точно казано, колкото по спретнат изглеждаш, толкова по-подреден изглежда и умът ти. И така те възприемат околните хора.

Но по-голямо внимание се отдели на начина, по който трябва да общува един националист с хората около него, тъй като в ежедневието на човек се налага да води много разговори с различни хора и трябва да умее по правилния начин да представи идеологията на национализма пред сънародниците ни. Независимо с кого общуваме, дали политически противник или човек, който не е до толкова осведомен по политически въпроси, един националист винаги трябва да води разговор спокойно, без да се отдава на своите емоции. И още по-важно е да аргументираме добре своите тези с факти и да демонстрираме богата обща култура.

За край на представянето, лекторът завърши с това, че националиста винаги трябва да търси начин да се усъвършенства – както в професионалния така и в личния си живот, както умствено така и физически.

https://bgns.net/

[Hatshepsut]

Почетохме полк. Борис Дрангов

На 26 май се навършиха 102 години от смъртта на един от най-заслужилите военни герои в новата ни история – полк. Борис Дрангов. По традиция Български Национален Съюз почете паметта на бележития офицер с възпоменание. На паметната дата, членове и симпатизанти на БНС се събраха пред паметника на полк. Дрангов в двора на Военната академия в София.

Церемонията започна със слово на Пламен Димитров, водач на софийската организация на БНС. Акцентът в речта му бе личността на полк. Дрангов, като олицетворение на това, какво означава да си националист на дело. Той припомни важни моменти от живота на Полковника, разкриващи неговата безрезервна отдаденост към народа ни. Роден за водач, винаги близо до подчинените си, воден от принципа, завещал на бъдещите офицери – във всяка битка, било то на фронта или в живота, да командват не “Напред!”, а “След мен!”. Дрангов всякога поставя доброто на България и народа ни над всичко, дори над собственото си семейство. Това е записано в негово писмо до съпругата му, а животът му е доказателство за тези думи. Спирайки се на този момент, Пламен Димитров подчерта приликата между Полковника и друг от големите ни герои – Христо Ботев. Това писмо на Дрангов силно напомня за писмото на Ботев до любимата му Венета. Но двамата си приличат и по друго – безкрайната им непримиримост към всяка несправедливост, една от главните причини да са така обичани от народа ни.

За да разкрие и третата прилика между двамата герои, Пламен Димитров се опря на думите на друг един национален герой – ген. Христо Луков. Той припомни речта на Луков, пред студентите в Софийския университет, в която Генерала говори за двете начала, които са вдъхвали силата на българския дух – творческото и борческото. Защото винаги сме били народ на войни и просветители и когато тези две начала са били еднакво силни, България е била в подем. Като пример за личност, съчетала тези две така важни начала, ген. Луков с възхищение сочи поетът и революционер Христо Ботев. Но тук, според Димитров, спокойно можем да наредим и полк. Дрангов. Защото освен, че се доказва като доблестен войн и блестящ командир, Полковника ни оставя едно безценно писмено наследство. “Помни войната” не е просто учебник за офицерството, тя е един своеобразен кодекс на честта, синтез на една философия. Принципите описани там са приложими за всяка сфера на живота и са ключ към това, как да водим достоен живот, изпълнен с чест. Нещо, което Дрангов демонстрира на практика.

Речта си Пламен Димитров завърши са цитат на полк. Дрангов: „За да живее, България има належаща нужда от нравствени великани, а не от безмълвни и поцепени нравствени кастрати. За да побеждава, България трябва да се води от възвишени характери, а не от безмълвни, роболепни самопоклонци. Ново вино не се налива в стари мехове. Така е било, така е и така ще бъде и инак не може да бъде. Помнете дълбоката поука на почитания наш пустинник “Причина за изчезване на всяко държавно устройство е безгрижието в развалата. Помнете и усърдно, чисто метете стълбата само отгоре надолу!”

След него реч държа Цветелин Пенков от софийската организация на БНС. Той наблегна на голямата отговорност, която носим пред подвига и саможертвата на герои като полк. Дрангов. Защото именно от нас зависи, саможертвата на героите да не остане напразна и граденото от предците ни да не бъде разпиляно. Всеки, който счита себе си за националист е длъжен да поеме тази отговорност и да следва пътя, който ни е посочен от славните ни предшественици. Във времена като днешните, когато самото ни оцеляване като народ е поставено на карта, в примера на Дрангов и в писменото му наследство можем да открием онзи нравствен компас, който да ни изведе на верен път и да спаси народа ни от гибел. Но дали ще го последваме, зависи единствено от нас. Пенков подчерта, че именно убежденията, които имаме и осзънаването ни като националисти в днешната обстановка ни различава от масата, а промяната ще дойде единствено от нас самите. Той завърши с призив към всички, които се определят като националисти никога да не губят своя идеализъм, както и да не помислят за умора или отказ, а да помнят примера на герои като полк. Борис Дрангов.

В края на церемонията, присъстващите поднесоха цветя на паметника на героя, след което застанаха на колене и запазиха минута мълчание в негова чест.



https://bgns.net/почетохме-полк-борис-дрангов/

[Hatshepsut]

Среща с българи от Западните покрайнини

На 15 юни в централния щаб на БНС се проведе среща с наши сънародници от Западните покрайнини – активисти, борещи се за запазване на българщината в този край, откъснат от Родината ни по силата на Ньойския диктат. Наши гости бяха Димитър Димитров-Треперски и Иван Николов – двама от доказалите се водачи на българската общност в Босилеград, понесли редица репресии от сръбските власти през годините, заради упорството, с което отстояват българската кауза. Третият ни гост, подпомагащ това дело, бе доктор Валентин Янев. Самият той живее в София, но предците му са от Западните покрайнини и от години е съпричастен на борбата на сънародниците ни в този край. Той бе един от тримата български лекари, демонстративно арестувани в Сърбия през 2017 г., защото оказват безплатна медицинска помощ на българи в Босилеград.

Срещата започна с исторически обзор, който д-р Янев направи на сръбската агресия срещу българското население в Западните покрайнини, започнала още през Междусъюзническата война. Припомни и зверското убийство на петима български офицери, извършено от сърбите, за по-късното поругаване на гробовете им и за възстановяването на мястото, извършено с усилията на Димитър Димитров-Треперски.

След него говори Иван Николов, които е председател на Българския културно информационен център в Босилеград. Той направи анализ на външнополитическите грешки на българската държава и на пропуснатите възможности Западните покрайнини да бъдат върнати в пределите на България. Действия, напълно възможни, според международното право, тъй като днешна република Сърбия на практика не е държавната формация към която са присъединени Западните покрайнини, по силата на Ньойския диктат. Николов се спря и на актуалните проблеми на сънародниците ни, останали под сръбска власт. Говори за неадекватната и безхаберна политика на българската държава по отношение на Западните покрайнини, която само е дала увереност на сръбските власти да продължат произвола там.

В последвалата дискусия бяха засегнати много от наболелите проблеми в Западните покрайнини – от умишлената икономическа изолация на района, целяща постепенното му обезлюдяване, през историческите фалшификации от сръбска страна, посегателствата срещу културата и паметта на българската общност (част от които е и продължаващата сага с паметни плочи на невинните жертви от цивилното население, избити по време на Босилеградския погром от 15-16 май 1917 г., на чието поставяне все още се пречи). Засегнат бе и може би най-сериозният проблем в момента – тежкото замърсяване на водите в района, причинено от минодобива и престъпния отказ на българската държава да окаже натиск, за да се вземат мерки срещу това. И именно в тази връзка гостите разказаха и за последното посегателство срещу БКЦ “Босилеград” – буквално ден по рано е бил унищожен билборда, поставен на клуба, като част от опита да се даде гласност на сериозния екологичен проблем.

Макар възможностите ни в момента да не са големи, ние ще се стараем да правим всичко по силите си, за да подкрепяме нашите сънародници в Западните покрайнини в борбата им за опазване на българщината. Те трябва да знаят, че в България все още има националисти, които не са ги забравили и които не са безразлични към проблемите им. Самата среща бе част от една цялостна кампания, с която организацията ни иска да покаже, че и точно 100 години след подписването на Ньойския диктат, ние не сме се примирили с тази несправедливост извършена срещу народа ни.

https://bgns.net/западните-покрайнини/

[Hatshepsut]

Проведе се семинар „Дигитална сигурност за националисти“

На 7 юли в централният щаб на БНС се проведе семинар, посветен на дигиталната сигурност и мерките за защита на личната информация, които да са от полза в борбата на всички съвремени български националисти. Лектор бе председателя на Български Национален Съюз, Звездомир Андронов, който от над 10 години е ангажиран с темата.

Присъстващите имаха възможност да се запознаят с всички най-базови мерки, които могат да вземат, за да подобрят значително нивото си на сигурност в дигиталната среда. Бяха разгледано всичко най-основно – от това как да се изберат добри и сигурни пароли, през защитата на самите устройства и преносимите носители, използването на подходящи криптиращи програми. По отношение на интернет сигурността, бяха разгледани най-подходящите антивирусни програми, както и програми, позволяващи да следите връзките, които различни апликации, инсталирани на вашия компютър осъществяват с устройства в мрежата. Предложени бяха браузъри и търсачки, които максимално ограничават информацията, която може да бъде събирана за вас от трети страни. Криптираната връзка, чрез използване на VPN също бе разгледана. Подходящи варианти за бекъп на данните и алтернативни на Google drive виртуални пространства за съхранение на данни, позволяващи криптиране на информацията, също бяха обсъдени. Воденето на комуникация също бе основна тема. Бяха предложени подходящи варианти на криптирани мейл услуги и чат приложения. Последната точка в семинара бе посветена на социалните мрежи и поведението, което да имаме там.

Цялостното представяне бе съпроводено и с много полезна информация за законите в различни държави и съответно, нивото на достъп на различни служби до информацията, съхранявана от компании в съответните страни. Към презентацията бяха включени и редица полезни линкове, както към допълнителна информация, така и към много полезни програми и приложения.

https://bgns.net/дигитална-сигурност/

[Шишман]

Както се казва - на умрело куче нож да вадиш. Имали военизирана структура ха-ха. Били религиозно нетолерантни - да към вярата на своят народ.



Гешев иска забрана на съюза организирал Луковмарш: Имали са военизирана структура

Във връзка с разпоредена от главния прокурор на Република България Иван Гешев проверка по реда на гражданско-съдебния надзор за законосъобразност на дейността на сдружение с нестопанска цел, на 10 февруари 2020 г. Софийската градска прокуратура (СГП) внесе в Софийския градски съд (СГС) искова молба за прекратяване регистрацията на „Български национален съюз Еделвайс“ (БНС-Еделвайс). Това съобщиха от пресцентъра на Апелативна прокуратура - София.
В рамките на извършената проверка, СГП е събрала голям обем доказателства, които констатират, че дейността и целите на „БНС-Еделвайс“ се различават от декларираните такива в устава на сдружението с нестопанска цел. В последните десет години сдружението е организатор на прояви, които противоречат на чл. 44, ал.2 от Конституцията на Република България, който забранява дейността на организации, чиято дейност е насочена срещу суверенитета, териториалната цялост на страната и единството на нацията, към разпалване на расова, национална, етническа или религиозна вражда, към нарушаване на правата и свободите на гражданите, както и организации, които създават тайни или военизирани структури, или се стремят да постигнат целите си чрез насилие.

http://glasove.com/categories/novini/news/geshev-iska-zabrana-na-syyuza-organiziral-lukovmarsh-imali-sa-voenizirana-struktura

[Hatshepsut]

Прокуратурата иска забрана на Български Национален Съюз

https://bgns.net/

Днешната новина, че прокуратурата иска забрана на Български Национален Съюз, не ни изненада особено, като се имат предвид събитията от последните няколко седмици. Даже смело може да кажем, че точно това очаквахме да се случи в дните преди Луковмарш. Още когато главния прокурор Иван Гешев разпореди прокурорската проверка преди 3 седмици, без тя да бъде провокирана от нищо конкретно, на нас ни стана ясно, че противниците на факелното шествие в памет на ген. Христо Луков, които от години се опитват с всякакви средства да провалят това напълно законно мероприятие, са намерили инструмент, с който най-накрая да постигнат пъкленото си дело. Последните събития показаха, че прокуратурата се е поставила в услуга на тези антибългарски кръгове и сега тя действа като техен изпълнител на мокри поръчки.

Аргументите за забраната, които се споменават в прессъобщението на прокуратурата, са повече от смехотворни и абсурдни. Очевидно бързайки да завършат проверката преди провеждането на Луковмарш тази година, прокурорите са се чудили какво да си изсмучат от пръстите, за да може да внесат исковата молба за забрана на БНС в Софийски градски съд. Особено твърдението, че нашата организация е “военизирана структура”, защото използваме униформи и термина “комендант” в уведомления за мероприятие до Столична община, шокира със своята нелепост. Да, наши членове носят униформи на определени събития на Съюза, и то не от 3 седмици, когато ненадейно Иван Гешев реши, че трябва да бъдем проверявани, а от 19 години, от когато е регистрирана и функционира нашата организация. Ние никога не сме го крили, напротив на страницата ни съвсем ясно е описано защо носим униформа, какво представлява тя и какво символизира (Може да прочетете подробно тук). Ако от това може да се съди, че ние сме военизирана структура, то на всеки, който някога е носил футболна тениска, трябва да се гледа като на професионален футболист.

Подробно ще коментираме аргументите на прокуратурата за забраната, обаче когато имаме възможност да се запознаем с тях официално. Защото в момента информация получаваме само от прессъобщенията на държавното обвинение. След като видим официалната искова молба с приложените доказателства, заедно с нашите адвокати, ще подготвим и защитата ни пред съда. Но ако наистина прокуратурата използва като аргументи това, което представи пред медиите, то едва ли ще има съдия в България, колкото и да е компрометирана съдебната ни система, който да постанови забрана на БНС.

През всички 19 години от своето съществуване, Български Национален Съюз е организирал стотици публични мероприятия и е развивал обществена дейност, като винаги е спазвал българското законодателство и когато е било нужно сме съгласували нашите действия със съответните държавни институции. Няма нито един случай за тези години, когато на наше събитие да е нарушен обществения ред или наш член да е осъден за дейност, свързана с работата на организацията.

Затова под искането за забрана на Български Национален Съюз прозира все по-ясно лицето на настъпващия тоталитаризъм в България. Да, този тоталитаризъм носи демократична маска и пипа доста по-фино от този, по времето на комунистическата диктатура, но и той има същата цел – да ликвидира всеки истински опозиционен глас и да репресира всеки неудобен за антинационалния елит. Така бавно, но сигурно, се превръщаме в дисиденти в тази корумпирана политическа система и сме принудени ежедневно да усещаме нейните удари, макар и те да са маскирани като действия на институции в правова държава. Но да не забравяме, че и Народния съд е имал официална легитимация в системата, в която той е функционирал!

За съжаление ударите срещу нас не идват само от репресивните органи на държавата. За това съдим от едно изречение в изявлението на прокуратурата, което ни направи силно впечатление. То гласи: “В последните десет години сдружението е организатор на прояви, които противоречат на чл. 44, ал.2 от Конституцията на Република България, …”. БНС развива дейност от 2001 година, а не само от 10 години. И през тези 19 години дейността на организация е била приблизително една и съща, защо обаче прокуратурата счита, че само през последните 10 години нашите прояви противоречат на Конституцията? Много подозрително става, като се има предвид, че точно преди 10 години бившия водач на БНС Боян Станков-Расате беше свален от поста си и изключен от Съюза. Същия този Расате, след като стана известно, че прокуратурата е започнала проверка срещу нас и след трагичната смърт на нашия бивш член Емил Крумов, изведнъж се появи от нищото и даде няколко интервюта за големи медии, в които се представяше като председател на БНС и говореше от името на някакво “върховно водачество на БНС” (орган с това име никога не е имало в Български Национален Съюз). В тези интервюта той изрече куп нагли лъжи, както за починалия Емил Крумов (който бе отвратен от поведението на Станков и това бе една от причините да се оттегли), така и за нашата организация. Говорейки от името на БНС, той очевидно се опитваше да натрупа негативи на гърба на Съюза. И по всичко личи, че той не е бил мотивиран от тези си действия само от озлоблението си към членовете на нашата организация, които преди 10 години позорно го изхвърлиха от нея, а действията му са синхронизирани с тези на прокуратурата и той напълно подкрепят нейната цел. От много години се говори, че Боян Станков-Расате е използван от службите в България или че върши услуги на дадени задкулисни кръгове в страната ни. Макар никога да не е имало неопровержими доказателства за това, неговите изяви през последните дни, заедно с въпросното изречение на прокуратурата недвусмислено водят в тази посока. Но каквито и да са мотивите на Расате, е факт, че със своите действия той е вреден за българския национализъм и помага на тези, които искат да спрат Луковмарш и работят срещу единството на българските националисти.

Като български националисти ние сме свикнали да понасяме репресиите на властта. Но затова имаме светлия пример на легионерите преди 1944 г., чиято организация нееднократно е била забранявана, и въпреки това не са се пречупили. Имаме и примера на титани като Илия Минев, които дори под най-тежкия комунистически терор не са се отказали от националните си идеали и са ни завещали своя борбен дух. Затова каквото и да се случи от тук нататък, ние няма да предадем нашите предци и ще продължим борбата за национално мощна и социално справедлива България!

[Hatshepsut]

На 5 октомври започва делото за забрана на БНС

https://bgns.net/

На 5 октомври в Софийски градски съд е първото заседание по искането на прокуратурата за забрана на Български Национален Съюз. Делото е уникално за България след 1989 г., защото за първи път се иска забрана на една организация по политически причини. С това днешна демократична България прави още една крачка на доближаване към тоталитарните методи на действие срещу инакомислещите, познати от комунистическа България.

Делото за забрана на БНС стана факт след като на 17 януари тази година главният прокурор Иван Гешев разпореди да бъде направена пълна проверка на дейността на организацията. Самата проверка не беше предизвикана по никакъв начин от дейността на Съюза, който през всички 19 години от съществуването си е работил в рамките на закона, дори и когато е бил подлаган на репресивни действия от страна на държавни органи. Затова за външни наблюдатели съобщението за проверката може би е дошло изненадващо. Но за ръководството и членовете на БНС тази новина не дойде неочаквано.

Дълги години Луковмарш, мероприятието с което организацията е най-известна, беше трън в очите на различни антинационални, либерални кръгове. В следствие на което се опитваха с явни и по-прикрити средства да издействат забрана за събитието. След като обаче всичките им опити не дадоха резултат, поради простата причина, че протичането на Луковмарш винаги е преминавало при стриктно спазване на българското законодателство и обществения ред, тактиката беше сменена. Щом не успяха да забранят Луковмарш, те се насочиха към ликвидиране на неговия организатор.

За тази цел любезно предостави услугите си главният прокурор Иван Гешев. След възложената от него проверка, подопечната му институция набързо откри “причини” за забрана на БНС, които бяха оформени в искова молба до съда, написана “на коляно”. Че с това се изпълняваше директно волята именно на противниците на Луковмарш, стана веднага ясно от поздравително писмо на Световния еврейски конгрес до Иван Гешев, в което в прав текст беше похвален за инициативата за забрана на Съюза.

Заради бързането да се изпълни поръчката и да се обяви новината за исканата забрана преди тазгодишния Луковмарш, прокурорите буквално са били принудени да си изсмукват аргументи от пръстите. Резултатът от това е искова молба изпълнена с абсурдни и дори трагикомични твърдения, които трябва да убедят съда в нуждата от забрана на БНС. Освен стандартното обвинение в насаждане омраза по етнически, расов и религиозен принцип, е добавен аргумента, че Български Национален Съюз е паравоенна организация и черешката на тортата, че нарушава чл. 5 от Парижкия мирен договор от 1947 г., с който са уредени условията на мира между България и победителите във Втората световна война. За да компенсират липсата на основателни аргументи и най-вече доказателства за тях, от прокуратурата са заложили на количеството, като са добавили над 250 страници приложение към исковата молба. В огромната си част административни документи, без никакво реално отношение към делото. Повече за аргументите на прокуратурата и “доказателствата”, които ги подкрепят, може да научите от специалния епизод на нашия подкаст “Свободен сигнал”.

Как ще бъдат оценени тези аргументи, предстои да се разбере през следващите месеци, когато трябва са се проведат няколко заседания на делото за забрана на БНС. На пръв поглед искането на прокуратурата изглежда предварително обречено, заради абсурдната си обосновка. Но това е само при едно безпристрастно отношение на съда към делото. За такова отношение няма обаче никаква гаранция, като се има предвид влиянието на кръговете, които стоят зад искането за забрана и които със сигурност имат и своето лоби в съдебната система.

Допълнително, постоянното нарастване на политическите репресии срещу отделни членове на БНС, като например делото в Комисията за защито от дискриминация срещу водача на Съюза Звездомир Андронов, дават основание да се смята, че решението на съдебния състав ще бъде взето под политически натиск, а не следвайки буквата на закона. Дали Темида ще бъде сляпа или ще станем свидетели на един политически процес, наподобяващ на делата в Народния съд през 1945 г., предстои да разберем следващите месеци. Но още на първото открито заседание в понеделник от 10:30 часа в съдебната палата, ще си проличи дали ни очаква обективен съдебен процес или зле скалъпен съдебен фарс.

[Hatshepsut]

Съдът отхвърли иска на прокуратурата за забрана на организаторите на Луков марш

Софийски градски съд с решение от 16 февруари 2021 г.отхвърли иска на прокуратурата за заличаване регисграцията на сдружението Български национален съюз "Еделвайс" (БНСЕ), който всяка година организира шествието в памет на ген. Христо Луков, известно като Луков марш..

Ако съдът беше уважил иска на прокуратурата, това щеше да е първата съдебна забрана на неправителствена, гражданска организация след 10 ноември 1989 г.

Съдът не прие доводите на прокуратурата, че сдружението насажда етническа и религиозна омраза, тъй като ги намира за недоказани. Конституцията не позволява да бъдат заличавани организации, които не извършват незаконна дейност и при чиито публични прояви не е установено нарушение на обществения ред, посочва съдът.

По време на делото съдия Венета Цветкова възложи и експертна историческа справка за личността на ген. Христо Луков, и също за летеца Димитър Списаревски и за един от лидерите на ВМРО Тодор Александров, които също се честват от БНСЕ, но в историческата справка беше представен само ген. Луков. Експертната справка беше изготвена и представена пред съда от директора на Държавна агенция "Архиви" доц. Михаил Груев.

"Както личността на Л. (ген. Луков - бел. ред.), така и същността на СБНЛ (Съюза на българските национални легиони - бел. ред.) не са еднозначни и са многопластови в исторически аспект, като търпят развитие с годините, поради което автоматичното привързване на идеологията на сдружението единствено с историческите анализи за извършвана от СБНЛ антисемитска дейност и при подражаване на нацисткия модел по отношение на организацията и униформите, е необосновано. От една страна, предвид заслугите на Л. като военен експерт и приносът му за укрепване на българската армия в периода между двете войни, както и липсата на каквито и да е доказателства за антисемитска дейност на същия или нацистка пропаганда, генералът, както сочат и свидетелите, е митологизиран именно заради военните си заслуги за запазване териториалната цялост на държавата с осигуряване защита чрез укрепване на българската армия. От друга страна, СБНЛ също се свързват и като носители на родолюбиви идеи за единение на нацията и държавната територия. Следователно, не може автоматично да се приеме, че организираните шествия и чествания са проводник на забранени идеологии и разпалват към етническа, расова или верска омраза" - се казва в решението на съда.

През януари 2020 г. прокуратурата възложи на ДАНС да извърши проверка на БНСЕ и по-късно поиска от СГС да заличи регистрацията с мотиви, че сдружението насажда расова, етническа и религиозна вражда и освен това е създало военизирана структура, тъй като органирирало военизирани игри. На първото съдебно заседание бяха разпитани свидетели, които отрекоха игрите им да имат военен характер.

Любопитна подробност от експертната справка е, че и легионерският съюз, който е бил изключително съставен от гимназисти и студенти, и РМС /Работническият младежки съюз/ са били преследвани от официалните български власти /призовавани и предупреждавани да преустановят дейността си/ през периода на неутралитета на Царство България, обявен в началото на Втората световна война през септември 1939 и запазен до 1 март 1941 г.

Решението на съда идва сред силен натиск и съпротива от различни организации и партии и отляво, и отдясно, като БСП излезе и със специална декларация, да бъде забранен Луков марш. Министерството на външните работи остро осъди шествието, организирано от БНСЕ на 13 февруари. а социалните мрежи се изпълниха с противоречиви коментари.

Тази година шествието беше разделено на малки групи от полицията сред безпрецедентно полицейско присъствие от НДК до къщата на ген. Луков. В речите на ръководителите на съюза - Звездомир Андронов и Пламен Димитров, преобладаваше остър протест и нападки срещу властите заради опита за забрана на организацията им, възхвала на историческите примери на патриотизм, но не се чуха ксенофобски елементи.

Решението на съда можете да прочетете тук: https://legalacts.justice.bg/S
То може да се обжалва пред Софийския апелативен съд.

От прокуратурата засега няма коментар.

https://www.dnevnik.bg/

[Hatshepsut]

Обиколка на старите български столици и крепости

В това да пазиш и почиташ паметта на народа си се крие ключа към по-доброто бъдеще. Както няма къща без основи, така и човек без памет е изгубен и обречен. И обратно – ако стъпиш на това, което предците ти са градили през вековете, може да издигнеш нов и устойчив градеж. Да се учиш от техните успехи и от техните грешки ти помага да израстваш, утвърждава твоето себеуважение, но и уважението ти към другите и те кара да се стремиш да си по-достоен човек.

Историята, разбира се, не е сключена единствено между страниците на книгите. Тя е навсякъде около нас, а нейните материални следи ни помагат да се докоснем до онова, което е било, да се почувстваме по-близо до нашите предци. Да усетим, че сме част от нещо по-голямо, простиращо се през вековете – нашият народ, обхващащ не само поколението ни, но и безброй поколения назад във времето, както и тези, които идват след нас.

Поради тази причина културно-просветната дейност, като част от вътрешната подготовка на нашите членове и особено на младежите ни, не се изчерпва в организирането на различни курсове, лекции, семинари и сходни събития, но включва пътувания и посещения на различни места дълбоко свързани с историята на народа ни.

Като част от тази програма на 3 и 4 септември предприехме една мащабна обиколка обхванала старите столици на Българското царство и някои от най-значимите военни и културни центрове от средновековния период. Пътуването ни започна рано сутринта в 7:00, когато потеглихме от София към Велико Търново. Първата ни спирка в столицата на Второто българско царство бе архитектурно-музейния резерват Царевец. Възходът на тази крепост и Търновград започва с въстанието на Асеневци от 1187 година, освободило България от византийско владичество. Търново е обявено за столица на възстановената българска държава, а съвременниците сравняват величието на града с Рим и Константинопол. Твърдината пада през 1393 г. по време на османското нашествие, когато въпреки героичната съпротива на защитниците, ръководени от свети Патриарх Евтимий, градът е подло предаден от представител на еврейската общност (народният разказ за това е намерил отражение в стихотворението на на Иван Вазов “Жидов гроб”).

Там посетихме реставрираният Дворцов комплекс, Патриаршеската църква на крепостта, Балдуиновата кула и разгледахме останките от различните сгради, поместили се в крепостта. След Царевец се отправихме към църквата “Свети Четиридесет мъченици” – един от най-известните средновековни паметници в града, дълбоко свързан с българската история и държавност. Храм построен по времето на цар Иван Асен II, запечатал делото на Търновската художествена школа. В църквата се намират и едни от най-значителните старобългарски епиграфски паметници – Омуртаговата, Асеновата и граничната колона от крепостта Родосто от времето на хан Крум. Там е и гробът на един от най-умелите ни владетели – цар Калоян (1197 – 1207). Именно първо там на 22 септември 1908 г.  княз Фердинанд I обявява Независимостта на България. Един изключителен храм, символизиращ, както връзката между вяра, битие и стремежи на народа ни, така и дълбоката приемственост между трите български държави, надмогнала бурите на времето.

Следващата дестинация в пътуването ни бе Велики Преслав – градът, който е бил столица на Първото българско царство в периода 893 – 972 г. Някога изключително важен цивилизационен център, седалище на първата българска книжовна школа, с огромно значение не просто за България, но и за целия славянски свят. Тук са творили изявените средновековни писатели и учени като Наум Охридски, Константин Преславски, Йоан Екзарх, Презвитер Козма и Черноризец Храбър. А градът се е нареждал сред най-красивите и величествени градове на Югоизточна Европа. Преди да посетим музеят и крепостта обаче се отбихме в етнографската “Карталова къща”, съхранила традиционната стара българска архитектура и типичния селски бит от XIX век. Тя е единственият подобен паметник, запазил се в Преслав и определено е чудесно място, заслужаващо внимание.

Обиколката ни продължи с посещение в археологическия музей, събрал интересна експозиция, чийто най-ценни експонати са накитите от Преславско златно съкровище от Х век. Средновековният град е разположени на площ от 3,5 кв.км. и пълното обхождане на руините би отнело цял ден. Но при посещението ни успяхме да разгледаме вътрешния град с Дворцовия център, останките от храмове и сгради, възстановената Южна порта и руините на Златната църква. Особено приятно впечатление направи популярността на обекта като място, на което младоженци идват след венчавката си, показвайки, че тези които са призвани да създават нов живот, почитат и помнят предците си. Първият ден от пътуването ни завърши в Шумен, от където двудневната ни обиколка по българските старини щеше да продължи.

Неделната сутрин започна с кратка разходка из центъра на града и отдаване на почит на Паметник на загиналите във войните след 1878 г. шуменци. Последва посещение на Шуменската крепост – една твърдина с богата история. Селището на това място, създадено от гетите, за пръв път е укрепено около V век пр.н.е. Впоследствие става римско владение, но вековете и нашествията казват своето и крепостта запада. Възстановена е отново от българите, като през IX в. твърдината се превръща във важно средище. Поради близостта си до столицата има ключово значение по време на Първото българско царство, а в периода на Втората българска държава, Шумен се превръща в един от най-развитите градове в Средновековна България. След падането на България под Османско иго в крепостта е разквартируван турски гарнизон. Краят й настъпва през 1444 г., когато по време на последния кръстоносен поход, воден от крал Владислав III Ягело, християнските войски от поляци, унгарци, чехи, власи и много присъединили се българи, превзема твърдината, след което тя никога не е възстановена.

След Шумен се отправихме към легендарната и мистична Мадара. Вероятно всеки посещавал този археологически резерват е изпитвал онова особено усещане, което поражда мястото, пазещо човешките следи още от праисторически времена. Там разгледахме впечатляващата Голямата пещера, запалихме по свещ в скалния параклис, посветен на Св. Пантелеймон и разбира се, съзерцавахме Мадарският конник – един от най-ярките символи на България. Той е и уникален по своя характер, защото е единственият скален релеф в Европа от периода на ранното средновековие. Поради тази причина е обявен от ЮНЕСКО за паметник на световното културно наследство. Пътеката в подножието на Мадарския конник води до средновековните руини в близост, а по скалната стълба с 386 стъпала човек може да стигне до останките на Мадарската крепост, разположена върху платото. Гледката, която се открива от там е невероятна. Някога твърдината е охранявала пътя към столицата Плиска. Краят и е свързан с османското нашествие по земите ни, като пада през 1388 г.

Друг интересен факт, който трябва да се спомене за съвременното село Мадара, разположено близо до резервата е, че църквата е именувана “Св. Георги и Св. Тривелий”. Свети Тривелий е не друг, а канонизираният български владетел Тервел – спасителят на Европа, разбил арабите под Константинопол. Това е чудесен пример за връщането към заслужената почит към този български светец, популяризирането му. По стечение на обстоятелствата, 3 септември, денят в който започнахме нашата обиколка е и денят в който Православната църква почита паметта му.

От Мадара отпътувахме към Плиска, първата българска столица на Дунавска България – от 681 до 893 г. В съвременния град Плиска, първата ни спирка бе комплексът Двор на кирилицата. Обект създаден по случай 1150 години от покръстването на българския народ, от арменецът Карен Алексанян, силно впечатлен от българската история и делото на светите братя Кирил и Методий и техните ученици. Днешна Плиска е разположена на доста малка част от площта на някогашния престолен град. Столицата на Първото ни царство на Балканите е била огромна за средновековните мащаби, разположена на 23,3 кв. км. (за сравнение, по това време площта на Константинопол е 14,5 кв. км., а на Рим – 13,7 кв. км.) За времето си тя е един от най-големите и богати градове, не само в Европа, но и в света. Този мащаб се усеща, когато човек посети днешния историко-археологически резерват. Само размерът на вътрешния град е достатъчно впечатляващ. В пределите му е разположен и музеят, събрал изключително интересни артефакти от града. Сред които и предмети и блокове носещи знакът IYI, древен символ, превърнал се в олицетворение на българската държавност.

Да носиш на рамото си емблема с този древен символ и да стоиш до едно от древните му изображения от Първото ни царство е несравнимо усещане. От разпоредителя в музея научихме и къде приблизително е мястото, на което е открита каменната плоча с издълбания върху и символ. Там и отидохме, за да развеем българския трибагреник със същия този древен знак на нашата държавност върху му. Над хиляда и триста години по-късно. Една устояла през вековете приемственост, жива и до днес. Останките от градежите и откритите съоръжения, църкви и инфраструктура свидетелстват за високото цивилизационно ниво на предците ни. Особено впечатляваща е и отчасти реставрираната Голяма базилика, в близост до вътрешния град. Тя е завършена около 875 г. и е била сред най-големите християнски храмове в продължение на векове. Храмът бе и последната ни спирка, преди да се отправим обратно към София. От някогашната столица на Първото ни царство поехме към настоящата столица на Третата ни държава. София, макар и сред най-древните градове на Европа, тепърва ще пише историята си като столица на България. А каква ще е тя, зависи и от нас. Такива размисли ни съпътстваха по пътя обратно, докато се завърнахме в късните часове, някъде около 2:00 след полунощ.

Много повече може да се каже за всяко от местата, които посетихме. Много може да споделим и от личните си преживявания. Но вместо да пишем обширни материали, бихме насърчили всеки от вас не просто да се поинтересува повече за тях, но най-вече да ги посети. Защото определено е изживяване, което си струва и което те обогатява.

Това пътуване ни върна не само към някогашното величие на България, но припомни и през какви катаклизми е преминал народът ни. Много от тези исторически паметници са силно разрушени, за разлика от подобни на други места по света. Това потресаващо ниво на разруха на тези старини не е просто наследство от Османското иго. То е белег за жестоките времена и ужасяващите изпитания през които народът ни е преминал – нещо, което често забравяме. Защото има много запазени паметници от стари цивилизации, които безвъзвратно са изчезнали. Много други племена са се изгубили като прах, разпилян от ветровете на времето, дори без да оставят диря след себе си. Но ние сме оцелели. Запазили сме се и кръвно и културно и духовно. С огромни усилия, много кръв и жертви. Величествените ни столици са били опожарявани, разграбвани и сривани със земята. Но народът ни е отстоявал. И се е въздигал като феникс от тези пепелища. Можем да го направим и сега, дори в тези нови, тежки времена на демографска катастрофа, политическа криза и борби между чужди сили за господство над земята ни. Просто трябва да си припомним, кои са предците ни и да следваме техните завети – да браним род, вяра и Отечество. Ако не се отклоняваме в тази борба, ще пребъдем и ще надживеем онези империи, които искаха да ни владеят и които рухнаха и се изгубиха.

https://bgns.net/

[Hatshepsut]

Двудневна обиколка из забележителни места в Родопите

Като част от културно-просветната програма, насочена към по-младите членове на БНС, на 8 и 9 октомври предприехме двудневна обиколка в страната, включваща посещения на места и забележителности свързани както с историческото наследство на народа ни, така и с природното богатство на България. Доказала се във времето истина е, че колкото по-добре човек познава родното във всичките му измерения, толкова по-силна е волята му да го брани, съхранява и развива. Затова и задължителна част от подготовката на младите националисти е свързана с опознаването на Родината и историята на народа ни в дълбочина.

Първата спирка от пътуването ни бе Асеновата крепост – старото укрепление, издигащо се там където свършва плодородната Тракийска низина и започва мистичната Родопа планина. Историята на тази твърдина се простира далеч назад във вековете. Най-ранните археологически находки даващи сведения за заселване датират от V-ІV в. пр. Хр., когато траките издигнали първото укрепление тук. Крепостта се развива през римската и ранновизантийската епоха. През ранното средновековие влиза в пределите на Първата българска държава. Разцвета и идва по време на Второто българско царство, когато през 1231 г. цар Иван Асен II подсилва и достроява крепостта. Именно от Асеновия надпис, поставен след внушителните строителни дейности, твърдината носи своето име (“В лето 6739 индикт четвърти от Бога въздигнатий цар Асен на българи, гърци и други страни постави алекси Севаста и изгради този град”). Османското нашествие носи разрухата на това място. Най-добре запазената сграда в комплекса, двуетажната църква „Света Богородица Петричка“ е уникален обект, тъй като е първият храм в православния свят, в който се появява кула. Храмът и днес е действащ и имахме възможност да запалим по свещ при посещението ни. По време на обиколката из руините, компания ни прави дружелюбния котарак, чийто дом е крепостта. След като се докоснахме до магията на това място, пътуването ни продължи.

Асеновата крепост

Природният феномен “Каменните гъби” бе в близост до маршрута, който бяхме избрали и решихме да го посетим. Защитената местност е наистина интересна. В зависимост от светлината, оттенъците на каменните образувания преливат от розово и зеленикаво до ослепително бяло. С природният феномен е свързана и местна легенда, носеща споменът от зверствата на османските поробители. Преданието гласи, че четири сестри, убити от турците, се превърнали в тези бели скали.

Каменните гъби

Древният Перперикон бе следващата дестинация, която посетихме. Заселен още в зората на цивилизацията – преди около 8000 години, считан за свещено място, свързано с култа към слънцето. Разцветът му започва още през XVIII-XII в. пр. Хр. и придобива огромно влияние в древния свят. Именно тук се предполага, че е бил оракула на Дионис, който според Светоний предсказва бъдещата слава на Александър Македонски, като и издигането на Октавиан Август като император на Рим. Счита се и че Перперикон е мястото, където през V век Св. Никита Ремесиански е покръстил бесите. Градът се превръща във важен християнски център, средище на епископията откъдето са управлявани Родопите по време на ранното християнство. Владян от траки, римляни, готи и византийци, градът влиза в границите на Българското царство. Стратегическото му място и важността му като богат областен център през целия период на VII-XIV в. е повод за много военни сблъсъци между България и Византия. Краят на Перперикон идва с Османското нашествие. Укрепеният град оказва сериозна съпротива на турските нашественици, но пада през 1362 г. Подложен е на грабеж и пълно унищожение, като оцелелите жители са продадени в робство по тържищата в Близкия Изток. След векове на забрава сега, благодарение на усилията на археолозите, руините на града са достъпни за посещение. Така имахме възможност да се докоснем до хилядолетната история на мястото и да видим различните пластове, съхранили останките на няколко епохи.

Перперикон

Пътят ни продължи към следващата местна забележителност, и един от символите на Родопите – Дяволският мост. Известният архитектурен паметник се извисява над живописния пролом изсечен от река Арда, на около 10 километра северозападно от град Ардино. Първите запазени свидетелства за мост тук са от римско време. Римският мост е бил част от античния път с голямо значение за империята, Виа Игнация – свързващ Бяло море и Тракия през прохода Маказа. Явно вековете са казали своето, защото през XVI век, по заповед на султан Селим I, мостът е престроен и резултатът е днешният мост. Вероятно съоръжението е дело на местен майстор. Както често се случва в народното предание, този впечатляващ обект е избран за да запечата една легенда с дълбок смисъл. Легендата за майстора и дявола напомня от векове, че човек никога не бива да сключва споразумение със злото, защото винаги ще изгуби несравнимо повече от това, което ще получи. Една послание, което вероятно е свързано и с вълните на ислямизация в Родопите – напомнящи на местните, че за временна облага не бива да жертват вечното.

Дяволският мост

Последното паметно място, което посетихме през първия ден от пътуването бе Паметникът костница на връх Средногорец, по-известен като Родопската Шипка. Прекрасен и величествен монумент, достоен да овековечи геройският подвиг на юнаците от 21-ви Средногорски полк. Сравнението на тези боеве от Балканската война с отбраната на връх Шипка по време на Освобождението, никак не са случайни. Като значимост и демонстрирана храброст и доблест, юнаците под командването на полковник Владимир Серафимов се доказват като достойни продължители на освободителното дело. Подвигът им е ключов, за да донесе свобода на Родопския край повече от 30 години след Освобождението на Отечеството. Поради това и близкото село е преименувано от Аламидере на Полковник Серафимово. Самият паметник костница е завършен през 1934 година. Усещането на това място, трудно може да се предаде с думи, но посещението му е просто задължително, особено за младите родолюбци.

Вечерта ни завърши в близкото курортно селище Пампорово, където в приятна компания имахме възможността да обсъдим събраните впечатления от деня и да се насладим на традиционните родопски ястия. Рано на следващата сутрин потеглихме към Велинград, за да вземем участие в традиционното възпоменание за Владо Черноземски. Тъй като междувременно се оказа, че ще подраним за мероприятието, взехме решение да се отбием на някое от другите исторически места, които ни бяха по път. Оказа се, че най-близо до нас и с най-малко отклонение от пътя е местността Побит камък, до едноименното село. Една от версиите за този обект е, че е много древен менхир, част от отдавна разрушено светилище, подобно на Стоунхендж. След краткото ни посещение в тази красива местност, отново поехме на път. Във Велинград се присъединихме към нашите другари за да почетем годишнината от подвига на Владо Черноземски.

Побит камък

Последната спирка от обиколката ни бе крепостта Цепина, на около 30 минути път от Велинград, разположена на възвишението край село Дорково. Историята на това населено място също започва от дълбоката древност – V хилядолетие пр. Хр. След IX век пр. Хр. на възвишението е изградено тракийско светилище на племето беси. Покръстването на Тракия превръща мястото в духовно средище и на хълма е изграден голям манастирски комплекс, чиито останки личат и днес. Крепостта влиза в пределите на българската държава в средата на IX век. Тя ще играе важна роля в историята ни през следващите векове. Завладяна е от Византийската империя през XI в., но е отново освободена при управлението на цар Калоян. Именно той поставя начело на твърдината деспот Алексий Слав. След убийството на Калоян, Алексий Слав не признава властта на Борил и се отделя като самостоятелен владетел, като Цепина се превръща в негова столица. Могъщата крепост, с площ от 25 дка и масивен замък, успява да устои във вековете, чак до дните на Османското нашествие. След девет месечна обсада, защитниците й в крайна сметка се предават, когато водоснабдяването на укреплението е прекъснато. Турците разрушават твърдината, но манастирският комплекс се запазва чак до 1666 година, когато е унищожен при една от вълните на насилствена ислямизация. Днес обекта не е толкова подробно разкопан и проучен в цялост, но под насипите на времето личат останки на някога могъща и значима крепост. Гледката, която се открива от руините на върха, подсилва още повече особеното усещане, което поражда това величествено място.

Гледката от крепостта Цепина

Събрали толкова богати впечатления, само за два дни, се отправихме обратно към забързаното ежедневие на столицата. Безспорно това бе едно запомнящо се пътуване, което ни отведе не само до различни забележителни места в Родината, но и ни пренесе мисловно в различни епохи от богатата история на нашите земите. Често не оценяваме достатъчно това богатство и огромното значение за цивилизацията, което има. Необходимо е да го ценим, както и ключовата роля, която народа ни е играл в изковаването на европейската цивилизация. Защото там бъдещите поколения могат да открият вдъхновение за нови и достойни дела.

https://bgns.net/

[Hatshepsut]

Отдадохме почит на Владо Черноземски

С поклонение до родното място на Владо Черноземски почетохме паметта на героя и годишнината от саможертвения му подвиг. На 9 октомври, по традиция, членове и симпатизанти на БНС се събраха във Велинград за възпоменанието. Скромната паметна плоча до църквата “Св. Троица” е единственият материален обект напомнящ за това, че имено в този край на България се е родил един от най-достойните синове на народа ни, съзнателно избрал тежката участ да е инструмент на възмездието за всички изтерзани и онеправдани наши братя и сестри, жертва на великосръбския шовинизъм. Именно на този малък, но толкова важен паметник се проведе нашата церемония.

Пред събралите се пръв говори Тодор Щраков от младежката организация на БНС. Той припомни бурните времена, сполетяли народа ни и как начинът, по който Черноземски избира да посрещне трудностите, го превръщат в герой. Именно в тези дни на най-тежки изпитания изгрява цяла плеяда звезди на борците ни за национално обединение. Церемонията продължи със словото на дългогодишният член на БНС Иван Милев, който е и един от най-добре запознатите с темата “Македония” наши съратници. В речта си той представи един много задълбочен поглед над събитията от епохата, разкриващ още по-ярко значението на саможертвения подвиг на Владо Черноземски.

Официалната част завърши с поднасяне на венец пред плочата на героя и минута мълчание в памет на загиналите за националния идеал. Но оживените дискусии продължиха и след това. Голяма чест за нас бе присъствието на племенницата на Владо Черноземски – 93-годишната Денка Христова. Жената разказа много интересни истории, свързани с именития ѝ родственик. Особено ярко запечатан в паметта ѝ е моментът от последната ѝ среща със знаменития ѝ вуйчо. Въпреки че е била едва 5-6 годишна, тя си спомня как Черноземски събира роднините си на своеобразна прощална вечеря, макар да не я обявява като такава. Малко по-късно ще извърши атентата в Марсилия, жертвайки живота си, за да накаже един от най-големите българомразци – сръбския крал Александър Караджорджевич.

Специално за събитието някои от съратниците ни бяха довели и дечицата си. Най-малките участници бяха на възраст между 1 и 5 години. Каква по-добра илюстрация за възстановената връзка между поколенията националисти от това и присъствието на 93-годишната племенница на един от най-големите ни национални герои. България ще я има, докато има кой да предава този пламък от поколение на поколение.

https://bgns.net/