Нови книги на БНС

[Hatshepsut]

БНС с нова книга

Български Национален Съюз издаде своята втора книга, след биографичната брошура за генерал Христо Луков, която беше част от кампанията за отминалия вече Луковмарш – 2012. Новото заглавие, което БНС издава, отново е свързано с мероприятията, отпреди тазгодишното факелно шествие в памет на Генерала, а именно с международната националистическа конференция – ,,Европа на свободните нации, а не диктатура на евробюрократите". Докладите, които бяха прочетени на този първи по рода си паневропейски патриотичен форум у нас от родни и чужди лектори, бяха събрани в един общ сборник, който нарекохме – ,,Борба за национална Европа". Към тях добавихме и някои други материали, автори на които са едни от най-изтъкнатите фигури на движението ,,Новите десни" – Пиер Кребс и Пиер Виал и които материали са от фундаментално значение за европейския национален светоглед и нашата културно-цивилизационна същност.

Сборника ,,Борба за национална Европа" ще бъде и първата книга за издателството на Български Национален Съюз – ,,Нова България". То ще бъде специализирано в издаването на национално – патриотична литература, касаеща както съвременността, така и миналото. Особено внимание ще проявим към някои позабравени, но много важни националистически автори, творили и издавали преди 9-ти септември, като Борис Дрангов, Любомир Владикин, Александър Цанков и мн. др.

Книгата може да закупите от тук.

[Hatshepsut]

Издателството на Български Национален Съюз – "Нова България", издаде своята втора книга. След сборника "Борба за национална Европа", събрал докладите от Международната националистическа конференция – "Европа на свободните нации, а не диктатура на евробюрократите", провела се през февруари 2012 г., от печат излезе и книгата на полковник Борис Дрангов – "Помни войната", превърнала се в библия за много поколения български офицери.

   Тази книга трябва да се прочете от всеки българин, още повече от всеки войник, офицер и националист. Един от големите проблеми на нашето време е, че сме започнали да забравяме за съветите на полковник Дрангов загинал в бой на завоя на река Черна, през Първата световна война.

   Борис Дрангов е бащата на българската военна психология и педагогика. Както днес така и по онова време също е имало реформа в Българската армия и  точно поради тази причина всичко, което е написал е напълно актуално и днес. Българите са били същите хора, каквито сме и сега. Въпреки недостатъците си, сме побеждавали във всички битки, които сме водили, точно защото сме имали командири и родолюбци като полковник Дрангов. Дали някога тези времена ще се върнат, няма как да знаем. Но едно е сигурно, ако искаме това някога да се случи, то задължително минава през прочита и осмислянето на неговите завети!

Книгата може да закупите от ТУК.

Източник: www.bgns.net

[Hatshepsut]

Излезе книгата "Неизменният атропологичен облик на българите"

Когато имаме време, публикуваме информация за нови и интересни книги, които си заслужава да се прочетат. Днес Ви представяме една книга, която по великолепен начин развенчава един мит, който отдавна е загнезден в главите на съвременните българи. Това е митът за "смесеността" на българския народ, който според общоприетото мнение днес, е един миш-маш от всички народи и племена, които през някакъв период от историята са били или са преминавали през тази територия. В "Неизменният атропологичен облик на българите" са събрани статии и изследвания, издавани още преди 9.9.1944 г., които доказват, че българския народ, като естествено образувала се общност от хора в продължение на хилядолетия, е доказуема обективност, а не абстрактно етническо самосъзнание. По-надолу може да прочете два кратки откъса от книгата, а от ТУК може да си я закупите.

Всъщност българинът се отличава с извънредно силен усет за запазване здравето и жизнеспособността на потомството. Това се дължи отчасти на патриархално, съхранителното въздействие на турското владичество в продължение на пет века, през които останалите европейски народи са били подложени на народностни и културни дифузионни промени. Това се дължи отчасти на живота сред природата и на наблюденията върху нея и особено на боравенето с растения и с домашни животни. "И куче да вземеш, от сой го вземи", казва българинът. А той наистина прилага в своя живот тази истина. При избор на снаха или на зет нашите здрави селяци наблюдават родителите, вземат предвид съществуването на физически и душевни недостатъци в семейството, с което ще се сродяват, на много места устройват най-подробно оглеждане и т.н. Преди стотина години цяло севернобългарско село се размирило задето най-имотният селянин поради лакомия взел от съседно село епилептична снаха. Още тогава възникнала тъжна народна песен и още след три поколения, значи сега, в наше време, една трета от селото вече е поразена от епилепсия. Но то е пък изолирано от околните села, които не се сродяват с него. Такъв усет и такова чувство за отговорност има българският селяк към жизнеспособността на потомството си. Народните ни песни са богат източник за примери. Само полукултурни среди, които са се откъснали от българския корен се сродяват с гнилоча. Родовият усет на българина отива дори до крайност. На село вземат много рядко снаха или зет от съседно село и то главно при вдовство или при други неблагоприятни случаи. На този усет се дължи и слабата асимилаторска способност на българския народ в миналото. Докато съседните ни народи смятат за свой всеки инородец, който добие тяхното народностно съзнание, българинът смята, например, за чужди и онези малцина българи, чиято прабаба или чийто прадядо е бил инородец. Този усет отива дори до страх от сродяване с чужденеца. От там и търсенето дори на капка чужда кръв у някои сънародници и същевременно готовността за лични оскърбления на тази основа в случай на лоши отношения. Българинът е склонен да не признава за българи дори части от българския народ. Докато съседните народи искат непрестанно откъсването на части от българския народ, българинът е по-скоро склонен да забрави своето, отколкото да помисли за вземане на чуждо население. Тази черта не е добра, защото води към губене на своето, но тя има и добра страна. Тази черта се дължи, може би, отчасти и на историческото ни минало, но тя е характерна за българина и трябва да се запомни, защото обяснява до голяма степен заключенията на изследванията, които ще бъдат изложени по-нататък.
...
Сегашният състав на българската нация е съкровищницата на нашите дарби и на гордото минало на българщината, тя е живото тяло на днешна България и днес е изходното начало за мисията, която животът ни е възложил.
Малцина си дават сметка за истинската сила и за необикновеното могъщество на голите думи и на празните формули. Само тактиците на интернационализма са усетили и използвали тази сила. А заблудените им последователи са възприели по заповед боравенето с тях и се придържат строго към тактиката на своята пропаганда. Мнозина се чудят на упорството и на фанатизма на някои марксисти и лъжедемократи. Те обаче, не схващат, че имат насреща си хора, които по-малко мислят, а повече вярват и които идеологизират думи и формули, на които робуват. От това тъкмо робуване произлиза не само неяснотата в мисленето, но още и упорство и непоправимост. Робът на думата изпитва страх, когато помисли, че трябва да я напусне, но не само защото вярва, но защото усеща, че щом изостави тази своя слепешка тояга, ще остане без опора. Тъй като се е отрекъл да мисли със собствения си ум, той е станал отдавна духовен слепец.
Никой народ не е пострадал толкова, колкото българският, от това робуване. Така, например, в стремежа си да отричат всичко българско, пораженците втълпиха на интелигенцията ни заблудата, че ние сме крайно смесен народ, който представял забъркана кръвна смесица от разни народи и че затова не сме си мязали един на друг, а всеки различно изглеждал.
Разбира се, че само специалистът може да установява подобни работи и то когато има на разположение изследователски материал. А обикновеният човек има само лични и най-често неверни впечатления за такива неща. Гражданинът не вижда разликата между овцете от едно стадо, но овчарят познава всяка овца от стадото и то отдалече. Това доказва обстоятелството, че многобройни научни факти остават и до днес неизползвани за националното ни образование и възпитание. Нашето общество е заблудено дори върху най-основните истини на българската действителност. Странно е, но българската интелигенция не познава дори физическия образ на българина. Ето доказателствата:
Ако попитате първия срещнат "интелигент", дали в Северна или в Южна България хората са по-мургави, той ще ви отговори, че южнобългарите са по-мургави. А всъщност процентът на мургавите е малко по-висок в Северна България.
Ако попитате същия "интелигент", дали севернобългарите или южнобългарите са по-високи на ръст, той ще ви отговори, че севернобългарите са по-високи. А всъщност това не е вярно.

https://bgns.net/

[Hatshepsut]

Съюзът на българските национални легиони и неговата борба – Един легионер разказва

Съюзът на българските национални легиони е бил най-многобройната и дейна националистическа организация в България преди 9 септември 1944 г. Според някои източници е наброявал до 250 000 членове. Неговото влияние върху младежта от времето между двете световни войни е толкова силно, че дори 45 години комунистически терор не успяват да го заличат и след 10 ноември 1989 г., вече основно белобради старци, продължават делото му, под една или друга форма.

И въпреки това, феноменът СБНЛ е доста слабо изследван от българските историци. Книги на тази тематика е почти невъзможно да се намерят. А тези, които се намират, са пречупени през идеологическите разбирания на авторите, като в преобладаващите случаи те са повлияни от марксизма.

Настоящата книга обаче, е може би единствената по рода си. Защото нейния автор, Иван Григоров, е не само деен член на СБНЛ преди 9 септември, но и един от най-активните дейци на Легиона, след падането на комунизма. Както повечето легионери и той минава през месомелачката на комунистическия репресивен апарат. Осъден е от народния съд на 10 години затвор за това, че е бил водач на легионерска секция в една бургаска гимназия.

Всичко това прави Иван Григоров много автентичен и ценен източник на информация относно СБНЛ. В книгата си, той се спира на най-важните исторически моменти и събития, маркирали развитието на тази организация. От създаването и в началото на 30-те години на 20 век, та почти до наши дни. Също така е отделено внимание на основните характеристики на Легиона – идеология, структура, символи, униформи и т.н. Присъстват биографични данни за едни от най-емблематичните и известни дейци на СБНЛ. И всичко това е допълнено с богато приложение от автентични документи и снимки, някои от които за първи път виждат бял свят.

https://edelweiss-press.com/

[Hatshepsut]

Оживелият подвиг –
Каймакчалан и Европейската война през погледа на потомците

Pътуването е част от същността на модерния човек и това надали се нуждае от особени доказателства. В нашия свръхтехнологичен и комерсиализиран свят, в който разстоянията са нещо твърде относително, едно пътешествие до ,,другия край на света" е въпрос на часове. Впрочем, психологическата бариера е започнала да пада поне от епохата на Кръстоносните походи и на т.нар. Велики географски открития, да не говорим за авантюристичния, завоевателния, откровено пиратския и все пак и, не на последно място, ,,познавателен" тип пътешествия още от зората на човешката история. Така или иначе, пътуването –не само като преместване от точка ,,А" до точка ,,Б" и всякаквидруги ,,точки", клонящи към безкрайност, е влязло дълбоко внашата природа. В пъстрата палитра от културно-политическии естетически нагласи, интелектуални ,,моди" и ценности намодерния човек особено място заемат пътуванията в духана Хемингуей или Керуак, масовия тип поклонничества къмИндия или Тибет, към други екзотични и ,,езотерични" местаи посоки... Няма съмнение, че тези процеси, обхванали презотминалите десетилетия стотици хиляди, предимно млади хора,са и своеобразна терапия на последиците от кървави войни,социални катаклизми, пълзяща меркантилност и бездуховност...
В нашия български живот, при цялата противоречивост на случилото се и случващото се през XX и XXI в., пътуването на свой ред покрива все по-обширни физико-географски и духовни пространства. При нас, навярно в по-силна степен от други нации, се пробужда стремежа към пътуване, в което ,,пресичането" на пространството и времето е извикано, често пъти неочаквано за конкретния човек, от повика на семейната, родовата, местната и националната памет. Без това ни най-малко да влиза в противоречие с универсалните ценности, които древен европейски народ като нашия притежава от дълбините на своята богата и изпълнена с обрати история. Затова нашето пътуване ,,по български" е както към конкретни български места, често напълно забравени или, което е по-вярно, осъдени на забрава, така и своеобразна инициация на преоткриване на собствените ни корени. Пътуване – колкото към ,,себе си", толкова и ,,в себе си", в самите нас като личности и национален организъм.
Казвам всичко това, опитвайки се да съпреживея мислите и чувствата на авторите на една непретенциозна, но и без всякакво преувеличение, необикновена книга, която вече е в ръцете на читателите. Редно е още тук да благодарим на двамата съставители – на изследователя историк, адвокатът по професия Георги Кременаров, автор на няколко сериозни проучвания за Първата световна война, и на художника Василен Васевски, в чиято писателска дарба се убеждаваме още от първите прочетени редове. Впрочем, дълбоко осъзнатият, интелектуално осмислен патриотизъм е присъщ на всички автори, предоставили свои текстове на Г. Кременаров и В. Васевски – текстове, които отразяват вълненията на всяко отделно пътуване, но и на общия поход, осъществен по зова на кръвта. Всеки от авторите открива ,,своя Каймакчалан" през потъналите в прахоляка на отминалото време родови спомени, стари снимки, по чудо запазени реликви от една война, която народът ни с право беше нарекъл ,,Освободителна".
Всеки от тези модерни, образовани и чувствителни, същевременно смели и решителни българки и българи, потомци на героите от Каймакчалан, по свой начин е усетил зова на кръвта. Нещо повече, на отговорността пред миналото, която, както се оказва, е и дълг към съвремието и бъдещето. По непретенциозен и повече от убедителен начин един от нашите автори споделя с читателя: ,,... Постепенно вълнението пред подвига на нашите деди ме обзе дотолкова, че започнах да търся всякакви нови източници на информация – интернет архивни сайтове, снимки, стари списания или антикварни книги с пожълтели и разпадащи се страници. Чувствах се като откривател на един цял, забравен и загубен свят ..."
Никак не е случайно, че едно от есетата на Георги Кременаров, поместени в книгата, носи до болка вярното заглавие ,,По местата на забравата..." Забравата, която в най-голяма степен се дължи на ... забраната, на онова абсурдно табу, наложено от тоталитарния режим върху собствените ни герои, мъченици на България, пролели кръвта си не ,,... по чукарите на Македония...", а по върховете на онази българска земя, която се таи в гънките на генетичната ни памет, на българските ни души. И затова непременно трябва да цитираме книгата ,,Каймакъ–Чаланъ" на Красимир Узунов, която нерядко играе ролята на своеобразен пътеводител за нашите автори. Пътеводител – не толкова исторически и географски, колкото на духовните измерения на епопеята Каймакчалан. И понеже стана дума за забравата, ще си позволя да изрека няколко реда от едно мое старо стихотворение, посветено на моя прадядо, загинал също в Първата световна война. Не на Каймакчалан, а при Дойран, но това в случая е без значение.
...
Толкова забрава се забрави
в тебе, незапомнено отечество,
толкова погинали в пръстта ти...
Духовете им къде побира
не земята шепа, а небето,
свило се доникъде над тебе?
...
Друга е територията на онази България, която е в съзнанието и представите на нашите предци, друго е и нейното небе. Нека опазим поне него.

Тази книга, изградена от текстовете на Георги Каменаров, Василен Васевски, Тодор Масов, Станимир Няголов, Петя Големанова, Кръстьо Кръстев, Светлана Ленева, Огнян Кованджиев, архимандрит Атанасий Султанов, Соня Кичева, Дима Шопова и Ваня Симеонова е не само акт на преклонение, на синовна и християнска съпричастност към деди и прадеди, но и на отвоюване на историческата истина – отвоюване не с манлихери, щикове и гранати, а със силата на духа и интелекта, на сърцето и разума. Или, както признава Василен Васевски:
,,Какво означава днес за мен името Каймакчалан? Освен полутъмна страница от родовата ми история, той е един неизпълнен дълг. Неизпълнен, защото всички ние – и предишните поколения, а и нашето – сме виновни пред загиналите герои. И трябва да се срамуваме, че сме позволили подвига на каймакчаланци да бъде забравен. Официалната политика и наложеното "отгоре" мълчание по темата не могат да ни извинят. Трябвало е да има начин, чрез който паметта ни да остане будна ... Поне веднъж в годината е можело да си спомняме за страшнатабитка от 1916 г. Тогава Каймакчалан нямаше да бъде почти напълно изтрит от българското съзнание. Дано предците някога да ни простят..." И още, този път за шепата пръст от върха, ,,... която да оставя в родния Сливен, както и частица от безсмъртния им дух, с която да бъда повече човек и повече българин..."
Винаги съм си мислел, че Родината не е просто понятие, патетичен вопъл или боен вик, а ... живо същество. Да, форма на мета-съзнание, огромен многолик разум, в който времето и пространството не се подчиняват на обичайните физически закони. Тази книга ме кара да бъда още по-силно убеден в това. Защото познанието ,,Каймакчалан", сътворено от авторите наистина ни прави повече човеци и повече българи.

Проф. Пламен Павлов

https://edelweiss-press.com/

[Hatshepsut]

Сръбско-българският антагонизъм
Автор: Живко Войников



,,Синко, ако избухне война и ти не знаеш на коя страна да застанеш, удари по българите, няма да сгрешиш."

сръбска поговорка

 

,,Сърбия винаги е била наш враг, а при това не отявлен, а коварен – вълк облечен в овча кожа. Тази вражда, основана върху завистта, датира от древни времена и доказва за лишен път, че сърбите не са се въодушевлявали никога от чувството на "славянство", когато техните народни интереси, макар и не жизнени, са били в игра... Какво ще каже светът за тази нация на коварства и подлости, доказани многократно и то през течение на вековете, как ще дамгоса историята този народ на конспиратори и убийци – това не ни интересува. Но за нас българите се налага заключението, че Сърбия е била и продължава да бъде наш заклет враг..."

д-р Васил Радославов

 

В настоящия труд на д-р Живко Войников са засегнати всички аспекти на сръбско-българското противопоставяне: етническата граница между двата народа, различията в културата и езика, въоръжените конфликти и дипломацията, идеите за Велика Сърбия, Югославия и македонска нация, особеностите на националния характер на сърби и българи. Написаното представлява всеобхватно и задълбочено изследване на сръбско-българския антагонизъм, започнал преди възстановяването на българската държава през 1878 година и продължаващ до ден днешен.

https://edelweiss-press.bg/

[Hatshepsut]

Войната като обществено явление и неизбежно зло

Автор: ген. Никола Жеков

Защо, въпреки неоспоримите си жестокости и страдания, които предизвиква, войната е неизменна част от човешката история, от най-дълбока древност до наши дни?

На този въпрос отговаря ген. Никола Жеков, главнокомандващ Българската армия през Първата световна война.

Като човек, чийто професионален живот е преминал в армията и е бил участник в няколко войни, ген. Жеков дава своя отговор без излишна емоционалност и морални проповеди. Макар воин по призвание, той по никакъв начин не се опитва да омаловажи ужаса, който носи войната, нито да я идеализира. Той обаче разбира, че просто с пацифистки призиви и пожелателно мислене, тя няма как да бъде премахната като средство за решаване на проблеми между отделните държави и народи.

Ген. Жеков открива основната причина за воденето на война в човешката природа. И затова смята, че макар човечеството непрекъснато да израства в културно, икономическо и технологично отношение, то има още дълъг път за извървяване, преди да може ,,да зарови томахавките" и да заживее напълно миролюбиво, ако въобще някога това бъде възможно. На базата на този извод той предупреждава, че прекаленото отричане на войната, като средство за постигане на жизнените интереси на един народ, може да доведе до пагубен нихилизъм и в крайна сметка до загуба на свобода и независимост.

Излязла за първи път през 1930 година, тази книга е изключително актуална и днес, когато войната е все още реалност, макар и начините на воденето ѝ да са се променили много от онова време. Разбира се, необходимо е да се отчете епохата, в която е писана, с нейните политически и социални специфики.

https://edelweiss-press.bg/

[Hatshepsut]

Словото на Богдан Филов

Речите на Богдан Филов са изключителен документ на времето. Те хвърлят светлина върху ситуацията в страната и представите на управляващите. Една част от тях са и програмни текстове с ключово значение за разбиране на характера на режима, принципите, от които се ръководи правителството. Те представят официалната, публична позиция на управляващите по събитията от международен и вътрешнобългарски характер.

Богдан Филов е не само забележителен учен, но и политическа личност, която е олицетворение на една епоха. Това определя значението на тази книга. С нея се разширява представата за късните години на авторитарния режим на цар Борис III в България и се обогатява познанието за историята на страната в началото на 40-те години на ХХ в.

Николай Поппетров

 
Настоящият сборник съдържа всички по-значими политически речи на проф. Богдан Филов в качеството му на министър-председател на Царство България. Повечето от тях са произнесени на заседания на 25-ото Обикновено народно събрание и са по повод събития като: връщането на Южна Добруджа в пределите на България, присъединяването на България към Тристранния пакт, освобождението на Македония и Беломорието и др.

https://edelweiss-press.bg/

[Hatshepsut]

Българското етническо присъствие в Западна Тракия и Одринско XIX  – XXI в.

Автор: Румен Иванов
Тегло    0.480 kg
Година на публикуване    2023
Страници    364
Корица    Мека
Размер    14.4 х 21.4 см

Книгата ,,Българското етническо присъствие в Западна Тракия и Одринско XIX  – XXI в."  от Румен Иванов е поредното  актуално и оригинално  заглавие на изследванията в ново време,  което продължава темата за българското етническо присъствие и неговите следи днес в най-южните предели на българската етническа територия в някогашната Османската империя, признати като такава с преобладаващо българско население и от Посланическата конференция в Цариград  през 1876 г. и от фермана за учредяването на Българската екзархия през 1872 г., останали по силата Берлинския договор от 1878 г. извън границите на съвременната българска държава.
Авторът се позовава на  основните източници за географията и историята на Тракия през елинистичния и римския периоди, разглежда и някои съвременни теории за произхода на траките, които променят традиционните ни представи за тях. Спира се и на сведенията за ранните прониквания в Тракия  на славянските племена и особено  на прабългарите преди възникването на Дунавска България, които са оставили трайни  следи в традиционната култура на българите в разглежданите райони. Разясняването на демографията и статистиката, която трябва да даде представа за народностния характер на Тракия до Балканските войни (1912-1913 г.) е най-проблемната задача, за решаването на която  Румен Иванов се позовава не само на познатата ни литература, но борави и с много изворови източници.
В книгата е осветлен и един твърде малко засяган въпрос в българската историография, свързан с броя и разселването на българомохамеданите в Турция в периода след Руско-турската война от 1877 – 1878 г. и  Балканските войни, включително и до нашето съвремие.
За първи път, в българска публикация е разгледан цялостно въпроса за изселено население от българско потекло с произход  от Източна Тракия, България, Вардарска Македония и Мала Азия, попаднало като патриаршистско в Гърция. Посочени са конкретни селища на заселване.
В заключение Румен Иванов повдига и въпроса за появата през последните десетилетия  на едно тревожно явление,  как отделни автори  с претенции за право и на ,,друга гледна точка",  в грубо погазване на историческата истина, въвеждат в обръщение  ненаучни тези и понятия, които целят да накърнят единството на българската нация, изопачават  манипулативно  исторически събития, включително и такива на територията на Тракия, без при това да срещнат реакцията на съответните държавни институции, чийто задължение е да пазят националната памет и историческата правда, каквато я показва не само българската, но и световната историческа наука.

Съдържание
– Предговор
– Граници, обхват и населяване на областта
– Другите етноси в Източна и Западна Тракия в началото на XX в.
– Чужди и български свидетелства за националния характер на Одринско и Беломорието
– Демография и статистики. Народностният характер на Тракия до Балканската война
– Тракийският въпрос в международните отношения, политика и проекти
– Съвременното българско етническо присъствие в Западна Тракия. Стари и ,,нови" българи.
– Съвременното българско етническо присъствие  в Одринска Тракия. Селища с българи  мюсюлмани в Европейска Турция.
– Допълнение – 1: Разселване на българи от Тракия в България
– Допълнение – 2: Българско по произход население от Източна Тракия, България, Вардарска Македония и Мала Азия, изселено като патриаршистко в Гърция
– Допълнение – 3: Какво показват генетиката и антропологията
– Допълнение – 4: Етнически групи в Гърция
– Допълнение – 5: Етнически групи в Турция
– Заключение
– Библиография

https://edelweiss-press.bg/

[Hatshepsut]

Бялата смърт – Симо Хаюха

Едва ли има човек, който поне малко се интересува от военна история и не е чувал за Симо Хаюха. Със своите 542 потвърдени убийства, мълчаливият финландец е най-смъртоносният снайперист на всички времена. Още по-впечатляващо изглежда постижението на Хаюха, като се вземе предвид, че е направено само за 98 дни по време на Зимната война между Финландия и Съветския съюз, при това с пушка без оптичен мерник. Затова днес той е модел за подражание за снайперисти от цял свят, които грижливо изучават неговите бойни умения.

,,Бялата смърт" – така съветските войници започват да наричат мистериозния стрелец, който ден след ден покосява с точни изстрели техните другари. Но много малко хора знаят нещо повече за човека зад това страховито прозвище. Затова офицерът от финландската армия Тапио Саарелайнен се заема със задачата да опише историята на този герой на финландския народ. Саарелайнен има щастието да се среща многократно с Хаюха и да научи от първо лице подробностите около участието на снайпериста във войната срещу Съветския съюз.

Покрай тайните, зад които се крие успехът на Симо Хаюха, като неговия характер и техника на стрелба, авторът описва и атмосферата на Зимната война и нейното значение за финландците, като малък народ, който се изправя срещу многократно превъзхождащ го враг, за да защити Родината си.


Зимната война

Това е войната между Финландия и СССР, която се води през зимата на 1939/1940 г. Плановете на Кремъл за бърза и лесна победа, която да добави нови територии към СССР, а защо не и анексиране на цяла Финландия, са осуетени от самоотвержената и мъдра финландска отбрана. Тя се възползва максимално от природните дадености и суровите климатични условия в този северен край и нанася тежък удар по репутацията на Червената армия. СССР в крайна сметка печели войната, но постига много по-малко от желаното с цената на големи загуби, а финландския отпор вдъхва кураж и на други народи, над които е надвиснала болшевишката опасност.

Нетипичното време за водене на бойни действия, стратегията и хитростите, използвани от финландците в Зимната война, и до днес събуждат сериозен интерес и са източник на много изумителни истории. Една от тях е тази за легендарния Симо Хаюха.


За Автора

Тапио Саарелайнен е майор от финландската армия и доктор на военните науки. На младини се състезава по стрелба с пушка и в продължение на десетилетия обучава снайперисти за въоръжените сили на своята Родина.

Саарелайнен е автор на множество книги и статии на военна тематика. Прекарал е много време в изследване на живота и постиженията на Симо Хаюха, като между 1997 и 2002 година многократно интервюира легендарния снайперист.


Детайли

Тегло    0.323 кг
Автор  Тапио Саарелайнен

Година на публикуване    2021

Страници    254

Корица    Мека

Размер    14.3 х 20 см

https://edelweiss-press.bg/

[Пешо]

БНС притежават издателство "Еделвайс"? Нямаха ли "Перо и меч"?

[Hatshepsut]

БНС притежават издателство "Еделвайс"? Нямаха ли "Перо и меч"?

Не съм сигурен в това, пренесох темата от стария форум и по инерция публикувам тук книгите на издателство Еделвайс 

[Hatshepsut]

Татяна Долмова представи своята книга за СБНЛ

На 11 януари в Централния щаб на БНС се състоя представянето на книгата на историка Татяна Долмова, озаглавена ,,Предпоставки за възникването и идейна еволюция на СБНЛ". Събитието привлече множество симпатизанти и любители на историята, които с интерес се запознаха с новия труд, разглеждащ ключов етап от развитието на българския национализъм.

Водещ на събитието бе Пламен Димитров, който изигра важна роля за създаването на динамичен и смислен диалог между авторката и публиката. С точни въпроси той насочи дискусията към важни и често пренебрегвани аспекти на легионерската идеология и история.

Дискусията се фокусира върху няколко основни теми. Сред тях бяха причините, поради които легионерите и до днес са разглеждани през призмата на етикета ,,фашисти", наложен им от комунистическата власт. Обсъдено бе мястото на Съюза на българските национални легиони (СБНЛ) спрямо демократичните, авторитарните и тоталитарните модели на управление в Европа от междувоенния период. Важен акцент бе поставен и върху национализма на легионерите – какво го е отличавало и какви са били техните идеи за политическата и стопанската организация на българското общество.

Татяна Долмова демонстрира завидна експертиза и задълбочен подход в изследването си. Тя подчерта, че обективният прочит на тази част от българската история изисква освобождаване от идеологическите ограничения – както от комунистическата пропаганда, така и от съвременния неолиберален дискурс. По време на дискусията бе акцентирано и върху необходимостта от преосмисляне на понятието ,,демокрация", което все повече се превръща в куха фраза.

Презентацията бе последвана от оживена дискусия с публиката, която зададе множество въпроси, обогатяващи разговора. Сред тях бяха въпроси за ролята на СБНЛ в съпротивата срещу тоталитаризма, за възможността идеите на легионерите да намерят приложение в съвременен контекст, както и за личните мотиви на авторката да се заеме с тази тема. Долмова отговори с изчерпателност и аналитичност, което предизвика заслужено одобрение сред присъстващите.

Събитието не мина и без признание от утвърдени имена в областта. Проф. Никола Алтънков, автор на книгата ,,Нарекоха ги фашисти", поздрави Долмова за нейния труд и подчерта значимостта му за българската историография.

Книгата на Татяна Долмова обещава да стане основополагащ труд за всички, които се интересуват от историята на легионерското движение. Тя не само допълва съществуващите изследвания, но и предлага нова, обективна перспектива върху темата, която със сигурност ще провокира по-нататъшни научни дебати и размисли.

https://www.lukovmarsh.info/




За книгата:
Легионерството е една умишлено избягвана в научния и обществен дебат тема. Възникнало като реакция срещу несправедливия Ньойски диктат, през 30-те години на XX в. то се превръща в най-масовото младежко движение у нас. В годините след ВСВ легионерите са първите, които се противопоставят на налагащата се комунистическа диктатура, дават стотици жертви, но излъчват и най-ярките представители на автентичното българско дисидентство.

Стъпвайки главно върху идейната еволюция на СБНЛ, настоящото изследване търси отговор на редица въпроси. Защо и до днес в общественото съзнание представата за легионерството се пречупва през призмата на наложения им от комунистическата власт етикет ,,фашисти"? Къде се ситуира Легионът на фона на трите основни политически модела в междувоенна Европа: демократичния, авторитарния и тоталитарния? Какъв е обективният прочит на понятието ,,национализъм" и в какво се изразява национализмът на легионерите? Могат ли техните идеи за политическа и стопанска организация на българското общество и държава да се впишат в една широкодемократична рамка и приложат ефективно в нашата съвременност?

За автора:
Татяна Долмова е възпитаник на историческия факултет на Софийския университет. Посвещава усилията си на учителската професия, която практикува в продължение на 38 години. Освен в няколко столични училища, от 2003 до 2007 г. работи като преподавател по история и цивилизация в българското училище ,,Христо Ботев" в Будапеща. В последните години от учителската си практика преподава в Испанската езикова гимназия в София, където води профилираното обучение по история и цивилизация. Участва в авторски колективи по създаването на учебници, учебни помагала, както и в рецензиране на такива.

https://www.lukovmarsh.info/produkt/

[Hatshepsut]

Другите за генерал Луков

Тази книга идва като естествено продължение на ,,Генералът говори. Речи и статии на ген. Христо Луков", излязла през 2021 г., също от издателство ,,Перо и меч". В нея бяха събрани над 70 речи и статии на генерал Христо Луков.

Но, ако в книгата от 2021 г. думата имаше самият генерал Луков, за да се защити от клеветите на недоброжелателите, то в настоящия труд тази възможност е дадена на тези, които най-правдиво могат да дадат оценка за личността му – неговите съвременници.

В ,,Другите за генерал Луков" са събрани над 60 статии посветени на Генерала. По-голямата част от тях са написани и публикувани в Царство България, но има и такива, които излизат след  10 ноември 1989 г. Всички те (без една) са били публикувани в периодичния печат, а някои от по-новите и в новинарски портали в интернет.

Важно е да се подчертае, че в този сборник не са включени просто статии, в които е споменато по един или друг начин името на генерал Луков, а са избрани само тези, които са изцяло посветени на него и разкриват интересни биографични факти, личностни качества или черти на характера.

След прочита на тази книга у читателя трябва още по-ясно (при положение, че е прочел и ,,Генералът говори") да изкристализира реалният образ на генерал Христо Луков, изчистен от всички неистини и заблуди, наслоили се върху него през годините.

Корица: мека
Страници: 228
Формат: 14 х 20 см

СЪДЪРЖАНИЕ
Въведение
Част I. Министър на войната
Част II. В запаса
Част III. След убийството
Част IV. След 10 ноември 1989 г.

https://www.lukovmarsh.info/