Междуетническитѣ отношения въ Македония

[Hatshepsut]

Тази информация е от 2014г.

Междуетническите отношения в Македония са критични

Междуетническите отношения в Македония са критични. Тази оценка направи Астрид Торс, върховният комисар на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ) по въпросите на малцинствата. Тя представи във Виена специален доклад, изготвен след посещението й в западната ни съседка през юни, информира агенция ТАНЮГ.

Торс посочва, че етническата поляризация на обществото е била централна тема в разговорите й с политическото ръководство на страната.
„За съжаление тенденциите към политическо разделение още повече се задълбочават – инцидентите придобиват междуетнически характер и не се отнасят само до сигурността. Макар че на политическите лидери това им е пределно ясно, не съществува съгласие за начина, по който да се реши този проблем”, отбелязва представителката на ОССЕ.

Върховният комисар добавя още, че междуетническият диалог може да позволи и ревизия на Охридското споразумение с цел да се води по-ефикасна политика в бъдеще.
Припомняме, че Охридското споразумение бе подписано през август 2001 г., за да сложи край на конфликта между македонските въоръжени сили и т. нар. Армия за национално освобождение на етническите албанци. Сблъсъкът между тях заплашваше да достигне големи размери и да се разшири, което можеше да доведе до непредвидими последици.
Европейският съюз настоява за спазване на Охридското споразумение, докато македонците смятат, че то дава прекалено големи права на албанците. Албанците пък са на мнение, че споразумението не се спазва достатъчно стриктно.

В Македония напоследък редовно избухват прояви на насилие, които имат и етническо измерение.
В началото на месеца по време на протест в Скопие на етнически албанци, изразяващи възмущение от доживотната присъда по т. нар. дело „Монструм“, бяха ранени полицаи и служители на съда. На въпросния съдебен процес шестима етнически албанци бяха осъдени за убийството на Велики четвъртък през 2012 г. на петима македонци край Смилковското езеро. Криминалното деяние бе квалифицирано от магистратите като тероризъм, а в заключителната си пледоария от прокуратурата заявиха, че обвиняемите са извършили убийството само за да предизвикат страх сред православното население.

В началото на тази седмица осем от демонстрантите, проявили насилие по време на протестите, бяха изправен пред съда. Те бяха обвинени, че на 4 юли са ранили 20 полицаи, четирима от които са получили тежки телесни повреди, а също и че са нанесли щети на сградите на две съдилища в Скопие.
През май пък имаше друг изблик на етническо насилие, след като беше прободен смъртоносно с нож един абитуриент, опитал да попречи на крадец на велосипеди.

Неговият убиец се оказа етнически албанец. След този инцидент тълпи от гневни македонци се насочиха към квартал, населен предимно с етнически албанци, като нападнаха магазини, кафенета и ресторанти, за които се предполага, че са собственост на етнически албанци.
При размириците бяха ранени полицаи и изпочупени няколко полицейски автомобили.

http://www.desant.net/show-news/30808

[Hatshepsut]

Тази информация е от 2015г.

Въоръжената група, елиминирана в Куманово, планирала много нападения

Въоръжената група, елиминирана в Куманово, планирала много нападения в Македония с цел дестабилизиране на страната. Това заяви късно снощи в телевизионно обръщение македонският президент Георге Иванов, цитиран от Асошиейтед прес. Той говори след извънредно заседание на македонския Съвет за национална сигурност в Скопие. Иванов прекъсна визитата си в Русия в събота, когато в Куманово избухнаха въоръжени сблъсъци.

"Полицията предотврати координирани терористични нападения в различни райони на страната, които щяха да предизвикат сериозно дестабилизиране, хаос и страх", заяви Иванов. "Членовете на групата са екстремисти и престъпници със забележителна военна подготовка и умения. Ето защо ние платихме толкова скъпа цена със загубата на човешки животи", добави той.

При сблъсъците загинаха най-малко 22 души - осем полицаи и 14 нападатели. 37 полицаи са болници в Скопие, някои от тях – в тежко положение.

Премиерът Никола Груевски заяви вчера пред журналисти, че групата от над 40 въоръжени мъже планирала нападения срещу държавни институции, спортни събития и големи търговски центрове, и че те имали боен опит от региона и от Близкия изток. Груевски изтъкна, че групата не била подкрепяна от местното албанско малцинство.

В понеделник стана ясно, че лидерите на двете парламентарни албански партии в Македония – Демократичен съюз за интеграция (ДСИ) и Демократическа партия на албанците (ДПА) Али Ахмети и Мендух Тачи не отишли на заседанието на Съвета за национална сигурност. Според македонското електронно издание Фактор, цитирано от агенция Фокус, двете партии са изпратили свои представители. Засега няма информации какви заключения са били приети на срещата, но според македонския сайт ДСИ и ДПА са се разграничили от заключенията на Съвета за национална сигурност.

Днес съд в Скопие постанови, че задържаните при полицейската акция в Куманово остават в ареста с 30-дневна мярка за задържане. Общо 30 души бяха задържани след двудневни сражения между полицията и въоръжената група в Куманово. Те са обвинени в тероризъм, нарушаване на конституционния ред на страната, вражески действия, трафик на оръжие. Според телевизия Сител, всичките са признали, че са влезли нелегално в страната. Сред задържаните има 18 граждани на Косово, двама граждани на Македония с постоянно пребиваване в Косово, девет македонски граждани и един албански гражданин, с постоянно пребиваване в Германия.

Според македонското електронно издание 1мк лидерите на терористичната група, която се сражаваше с македонската полиция в Куманово, са били охранители на лидера на Демократичния съюз за интеграция (ДСИ) Али Ахмети и на бившия премиер на Косово Рамуш Харадинай. Става дума за Деме Шеху и Бег Ризай.

Според вчерашното изявление на говорителя на МВР на Македония Иво Котевски лидери на групата били Мухамед Красничи (командир Малишеви), Мирсад Ндрецай (командир НАТО), Сами Укшини (командир Соколи), Бег Ризай (командир Бег) и Деме Шеху (командир Юник). Според албаноезични медии Шеху бил член на Армията за освобождение на Косово и е участвал във войната 1999 г. По-късно участвал и в конфликта в Македония през 2001 г., след което става охрана на Али Ахмети, а често бил виждан с други високопоставени лица от партията на Ахмети. Бег Ризай също бил член на АОК в зоната Дукаджин в Косово, която ръководел Рамуш Харадинай. След войната става охрана на Харадинай.

https://www.mediapool.bg/vaorazhenata-grupa-eliminirana-v-kumanovo-planirala-mnogo-napadeniya-news233888.html

Терористите планирали тотална война в Македония

Освободителната народна армия - крило на Армията за освобождение на Косово, пое отговорност за атаката в Куманово и обяви, че създава Република Илирида.
Въоръжената група, елиминирана в Куманово, е планирала много нападения в Македония с цел дестабилизиране на страната, каза в телевизионно обръщение македонският президент Георге Иванов.

"Полицията предотврати координирани терористични нападения в различни райони на страната, които щяха да предизвикат сериозно дестабилизиране, хаос и страх", заяви държавният глава.

"Членовете на групата са екстремисти и престъпници със забележителна военна подготовка и умения. Ето защо ние платихме толкова скъпа цена със загубата на човешки животи", добави той.

Премиерът Никола Груевски заяви пред журналисти, че групата от над 40 въоръжени мъже планирала нападения срещу държавни институции, спортни събития и големи търговски центрове, и че те имали боен опит от региона и от Близкия изток.
 
Груевски изтъкна, че групата не била подкрепяна от местното албанско малцинство.

Говорителят на МВР на Македония Иво Котевски заяви по-рано, че полицейската акция в Куманово е приключила, а терористичната група е разбита.

При сблъсъците загинаха най-малко 22 души - 8 полицаи и 14 нападатели, заяви Котевски. Убитите терористи носили униформи на Армията за освобождение на Косово, добави той.
АОК е бивша сепаратистка организация, която се бореше за отцепване на северозападната част на Република Македония и присъединяването ѝ към Косово.

Въоръжената група възнамерявала да нападне пет полицейски управления едновременно, предаде македонското електронно издание Net Press.

Кървавите сблъсъци (ако изключим протесите срещу правителството на Груевски) започнаха на 21 април, когато 40 въоръжени косовари превзеха караулен пост в македонското с. Гошинце, близо до границата с Косово. 4-ма полицаи бяха взети за заложници, по-късно освободени. Говорителят на МВР Иво Котевски определи нападението като "терористичен акт".

Бившият член на АОК Абедин Зимбери обаче обяви, че инцидентът е сценарий, подготвен от правителството.

"Очевидно целта е да се отвлече вниманието на гражданите от онова, което се случва. Казвам им, че няма да им успее, тъй като гражданите не искат война“, добави той.

През последните два месеца Македония е в тежка политическа криза. Опозицията направи разкрития за тежки корупционни схеми на Никола Груевски и най-близкото му обкръжение, включващи кадруване в съдебната система и изборни манипулации, както и тотален контрол над медиите. Груевски многократно обвини опозицията, че иска „да предизвика междуетнически конфликт”.

https://dnes.dir.bg/news/makedonia-terorizam-kumanovo-19036339

[Hatshepsut]

Ардиан Лимани: Българската народност трябва да се включи в Конституцията на Република Македония

Интервю с Ардиан Лимани, член на ръководството на политическа партия „УНИТЕТИ” в Македония. Професор Лимани е историк по образование и работи в Института за духовно и културно наследство на албанците в Македония.

Уважаеми проф. Лимани, Вие сте член на ръководството на партия „Унитети”. Защо се създаде тази партия и кои са основните идеи на тази политическа организация?

Партия „Унитети” се създаде, за да защитава интересите на албанските граждани, които не се представляват от съществуващите партии, а се представляват само интересите на индивиди от тези партии. Те са се отдалечили от техните идеи, за които са основани, и с тези идеи печелеха избори. „Унитети” дойде като последица от тяхното потъване в корупция и икономически престъпления. С публикуването на незаконните подслушвания се потвърдиха съмненията, че много политици са заложници на партията на бившия министър-председател Никола Груевски и с това те самите станаха пречка за политическите процеси, за които и бяха избрани. При тези обстоятелства, се роди нуждата от основаването на политическата партия „Унитети”, с авторитетни фигури, с чисто минало, с младежи, с цел продължаване развитието на политическия процес за постигнаето на гражданското равенство между албанците и македонците в държавата.

Как оценявате междуетническите отношения в Македония? Кой е пътят за тяхното подобряване?

Междуетническите отношения имат два момента. Гражданите между себе си имат функционални отношения. Те си сътрудничат и не си създават пречки между себе си. Докато политиците, в името на гражданите, създават ситуации за влошаване на отношенията, искайки да покажат, че са в защита на интересите на етническата общност, която представляват, гарантирайки им изключителни права в държавата, в този случай Македония като държава на македонците, с една етноцентрична политика, сблъсквайки се с реалността, защото Македония е мултиетническа държава и има мултиетническо общество, докато политиката на властта е етноцентрична, да вземем за пример проекта „Скопие 2014”, където се изхарчиха над 200 милиона евро за възвеличаването на историята на македонците, обезобразявайки центъра на града, който е публично пространство за всички граждани. Върху това те издигат своя образ.

Ще се проведат ли парламентарните избори в Македония на 11 декември или отново ще има отлагане?

Провеждането на парламентарните избори на 11 декември зависи от партиите във властта, които фактически причиниха тази политическа криза в държавата. Разбира се и външният фактор, който е въвлечен като посредник в преговорите между опозицията и властта, за да създаде елементарни условия за провеждането на честни избори, след като е доказано, че държавните институции са завладени от партията на власт, в този случай от ВМРО-ДПМНЕ.

Има ли вероятност албанските опозиционни партии в Македония да се обединят в предизборна коалиция?

Сред албанските опозиционни партии („Унитети”, „Беса”, Движението за реформа на ДПА, Национално демократично възраждане и Партията за демократичен просперитет) има няколко партии, които проявяват желание за осъществяване на това обединение, но и колебание сред други. Много е рано да се говори за някакво окончателно решение. Това ще се разбере, когато наближат изборите. „Унитети”, за разлика от другите партии, има за своя собствена цел обединението на извънпарламентарните албански партии, с цел максимализирането на изборния резултат за нуждата от политическо факторизиране.

Може ли да си сътрудничите със СДСМ и с други македонски партии преди изборите и бихте ли се включили в правителствена коалиция с македонските партии и при какви условия?

Председателят на партията генерал Гъзим Острени се срещна публично с председателя на СДСМ, Зоран Заев и разговаряха за партийните програми. Но решението за включването или невключването в коалиция може да се вземе от конгреса на партията, след разглеждането на някои евентуални възможности. Това зависи и от програмите на партиите. „Унитети” вече представи няколко точки като част от програмата:

Изменение на Преамбюла
Официалното използване на албанския език
Избирането на президента от парламента
Реорганизацията на начина на избиране и на компетенциите на Комитета за междуетнически отношения
Вкарване на разпоредбата за одобряването на решенията в Конституционния съд
Промени в организацията на местното самоуправление и регулиране на справедливото и адекватно представителство
Равно разпределяне на държавния бюджет
Това са точките, за които СДСМ трябва да даде своето мнение и да бъде готова да ги приеме и да ги подпише с посочването на конкретни срокове. В една такава ситуация „Унитети” ще бъде готов за една предизборна или следизборна коалиция. Без изпълнението на тези условия, ние няма да приемем да бъдем формални участници във властта, само за да заменим настоящата партия, а за да внесем нов дух на разбирателство за съвместно управление.

От интерес за Вашата публика е първата точка от нашата програма. „Унитети” иска Преамбюлът на Конституцията на Република Македония да се допълни с включването на българската народност, или да се направи неговото изменение по начин, че да не се споменават етическите общности, а гражданите без разлика.

Как оценявате работата на Специалната прокуратура и ще има ли ефект за борбата с корупцията?

Специалната прокуратура разследва съмнителните случаи, които произлизат от незаконните подслушвания. Въпреки това, тя няма компетенцията на съда. Дори тя да ги предаде делата в съда, който от досегашната практика почти не приема като релевантни случаите, инициирани от прокуратурата, защото е известно, че съдебната власт не е независима, и като последица тук е зациклянето.

Отношенията между България и Македония са разстроени в няколко области. Какви са принципите на „Унитети” за отношенията на Македония със съседите?

В своята дългосрочна програма „Унитети” се ангажира, че със съседите трябва да изграждаме добри и взаимни отношения. Проблемите в отношенията със съседите забавят напредъка на Македония и стават пречка за нашите граждани. Политическите елити винаги не искат да разрешат въпросите със съседите, защото хората на властта нямат интерес да се изправят пред предизвикателствата, които носи регионалната политика. Интерес на нашите граждани е приключването на всички отворени въпроси със съседите, развитието на добрите политически, икономически, културни и други отношения.

Вие сте историк и познавате добре балканската история. Възможно ли е историците от балканските страни да започнат общи изследователски проекти?

Историците си сътрудничат един с друг въз основа на контактите, които имат. Въпреки това, науката в балканските страни, тук и историята, е поставена на ниско ниво. Историците нямат сериозни изследователски проекти, защото техните държави не им дават подкрепа. И ако те нямат сериозни проекти, оттук не могат да си сътрудничат на най-високо ниво. Въпреки това, има доста конференции, макар че са доста формални и с нередовни издания. През периода на социализма имаше повече сътрудничество между историците отколкото сега. Заслужава да се спомене организирането на една обща албано-българска конференция в Струга през 2013 г. за „100-годишнината от Охридско-Дебърското въстание”. Ние подкрепяме идеята за сътрудничеството между историците в региона на Балканите, това би служило за увеличаване на разбирателството посредством аргументирането с факти на историческите истини, които ще се поставят в служба на сътрудничеството между нашите народи.

1.11.2016

http://obshtestvo.net/

[Hatshepsut]

Албанско знаме над Самуиловата крепост скандализира Охрид

Огромно албанско знаме беше развяно на Самуиловата крепост в Охрид днес на обяд, съобщиха местният канал "Охриднет" и електронното издание МКД. Непосредствено под македонския флаг е бил поставен няколкометров албански флаг, който се е виждал от всички страни на Охрид. За случая е съобщено на местните органи на реда в Охрид, а от полицията разследват случая.

По информация на портал "Охрид скай" фолклорен танцов състав от Косово е поставил албанското знаме, предаде скопският телевизионен канал "1ТВ". Медията пише, че извършителите са искали да направят "танцов пърформанс". Голяма част от членовете на танцовия състав вече са задържани от полицията.

Подобен инцидент не се случва за първи път. През 2012 г. млад мъж издигна също албанското знаме на стълб на Самуиловата крепост. Година по-късно група млади албанци също опитаха да поставят албанско знаме в близост до крепостта.

За подобен вид злоупотреба се предвижда глоба от 200 до 2000 евро.

Самуиловата крепост е една от основните забележителности на Охрид. Тя е част от средновековна крепост, обграждала последната столица на първата българска държава Охрид, днес Северна Македония, и по-късно наречена в чест на цар Самуил.

http://glasove.com/categories/novini/news/ogromno-albansko-zname-nad-samuilovata-krepost-skandalizira-ohrid


За Георг Прекоцай, предполагаемият танцьор от Косово, няма нищо спорно в това, че той и неговите приятели от групата „Арбреши“ са разпънали албанското знаме на Самуиловата крепост. Охрид е албански град, заяви той, след като беше осъден и изгонен от Македония със забрана да влиза в страната през следващите 5 години.

Реакции дойдоха и от България, където казват, че крепостта е „паметник на българската история и култура и спомен за цар Самуил“, предава скопското електронно издание „МКД“.

В интервю от град Дяково, Косово, пред албанската информационна агенция ИНА (Ilirya News Agency), Прекоцай заяви, че групата е отишла в Охрид и Струга, за да отбележи 552-та годишнина от битка на Скендербег в рамките на защитата на албанските територии от османските завоеватели, а това е „наша земя и Охрид е албански град“.

„Аллах ни е дал тези територии, те ще бъдат наши и никога няма да ги оставим. От времето на Скендербег на Самуиловата крепост се е веело албанското знаме. Това е наша земя и няма да спрем. Това е арберска (албанска) земя, земя на Гиорги Кастриоти (Скендербег)...“, заяви Прекоцай пред ИНА.

В понеделник на този инцидент реагира и председателят на македонския парламент Талат Джафери, който заяви, че косовският танцьор Гиорг Прекоцай, който развя огромното албанско знаме на охридската крепост, е получил прекалено строго наказание.

В емисията „Клик плус“ на „ТВ 21“ той заяви, че разпъналите албанското знаме са работници в сферата на културата и изкуството и затова наказанието е трябвало да бъде по-меко.

Реагираха и от албанската опозиционна партия „Алианса на албанците“, които съобщиха, че са загрижени във връзка с реакцията на Сектора за вътрешни работи – Охрид, понеже според тяхната информация, двама членове на фолклорната група от Косово са били арестувани от страна на полицията заради разпъването на албанското знаме на Самуиловата крепост.

На инцидента от втория ден на Великден реагираха и в България.

„Неприятно е, че Самуиловата крепост в Охрид, която е паметник на българската история и култура и е спомен за цар от Самуил – един от най-големите българи за всички времена, става предмет на подобна намеса. Ако този инцидент заслужава реакция, той трябва да бъде свързан не само с нападението срещу Република Северна Македония, но и с атаката срещу българското историческо наследство. Трябва да има реакция от българска страна“, е позицията на историка Пламен Павлов.

Той призова организаторите на подобни фестивали и участниците, без разлика дали са от Македония, Косово или която и да е друга страна, да не погазват историята, защото според Павлов, „това е едно морално престъпление и влошава климата на добросъседство в съвременна Европа и на Балканите“.

„Без разлика дали тези хора, които разпънаха знамето са наясно с това, което правят, това е петно върху традиционно приятелските отношения между българския и албанския народи. Няма съмнение, че днешният албански национализъм сънува Велика Албания и прекрояване на границите на Балканите“, подчерта Пламен Павлов.

https://lupa.bg/news/provokator-razpanahme-albanskoto-zname-zashtoto-ohrid-e-albanski-grad_5508news.html

[Лина]

Лошо няма, нека видят тъпите сърбомани как изглеждат в нашите очи 

[Hatshepsut]

Приравниха българите в Северна Македония с гюпците

Костадин Филипов
Източник: бюлетин "Българите на Балканите и по света", № 7, 2019 г.

В последните си дни преди да излезе в лятна ваканция, парламентът на Северна Македония включи в дневния ред на заседанията си и предложението, несено от депутати от всички парламентарни групи, да бъдат определени още десет празника за всички етнически общности в страната, вкарани в графата „други“ на Конституцията.

Сега вече е на ход пленарната зала – първо четене, второ четене, прием. Свой ден за празнуване, който ще бъде и неработен, ще получат словенците, унгарците, поляците, балканските египтяни, хърватите, черногорците, арменците, българите, гърците и руснаците, които живеят в Македония.

Разбира се, това щяло да стане с промяна на съответния Закон, с който се определят реда и списъка на официалните празници в държавата. В аргументацията за въвеждането на десетте нови празници се посочва, че покрай общностите, които са изброени и записани в Преамбюла на Конституцията, на основата на данните от последното преброяване на населението в страната живеят още членовете на десет етнически общности. Тези общности са организирани в съответни сдружения на граждани, в които се грижат за своята културна и етническа идентичност.

 С приемането на предложените изменения и допълнения на Закона за празниците щяло да се сложи край на дискриминацията и изключването за членовете на общностите, познати в Преамбюла като „други“. В рамките на духа на изграждането на концепцията за развитието на едно общество на всички и тази категория граждани щели да бъдат равноправни и с еднакви възможности заедно с останалите граждани, които имат право на свой неработен ден, важен за съответната собствена история, култура, идентичност на отделната общност. Малко сложничко, но като се зачете човек, май му става ясно. За неработен ден на „членовете на българската общност“ е предложен 22 септември, Денят на независимостта на България. Да видим сега това предложение искрено ли е, или е поредната проява на лицемерие, която би трябвало сериозно да обиди българите оттатък границата, но и нас самите тук, в България.

Първо, посочените десет етнически общности, определени като „други“, били „на основата на данните на последното преброяване на населението“. Последното и единствено засега преброяване в суверенна и независима Македония се проведе през октомври 2002 г., а данните от него бяха официално съобщени няколко месеца по-късно, през пролетта на 2003 г. Задържането на обявяването на резултатите имаше чисто политически характер, колкото и той да е несъвместим с една нормална и рутинна статистическа операция.

Проблемът беше да бъдат така натъкмени процентите за албанците в държавата, че те да отговарят на постоянните претенции на лидерите на тази общност за повече колективни права. И което е по-важно и съществено – да са в духа на подписания преди малко повече от година Охридски рамков договор, поставил край на въоръжения конфликт през лятото на 2001 г. и политически, и административно преобразил изцяло тогавашната Република Македония.

Албанската общност трябваше да получи резултат по-голям от 20%, за да може да ползва своя майчин език като служебен на всички места, в които албанците са повече от този процент от населението. След дълги месеци натъкмяване, политически натиск и задкулисни закани, бе записано – 25,7%. През 2011 г. тогавашният премиер Никола Груевски реши да повтори преброяването. Дадоха му европейски средства, пратиха му европейски наблюдатели и уж всичко тръгна добре, но четири дни преди края на операцията, лично той – Груевски, я прекъсна.

 Бил се уплашил от временните анализи на резултатите, според които в населените предимно с албанци градове и села в Западна Македония, пък и отсам Вардар, анкетьорите работели недобросъвестно и изкарвали албанците много повече, отколкото са. Сега, внимание: и в двете преброявания – едното относително успешно, но политизирано, а другото – провалено, хората с българско самосъзнание в Република Македония наистина бяха в графата „други“.

 Ако не се лъжа, през 2002 г. като българи се бяха декларирали някъде около 1700–1800 души, повечето от Западните покрайнини, живеещи в Република Македония. Страхът за откровена проява на българската си принадлежност, трупан и насаждан толкова години по времето на Титова Югославия, си беше казал своето. Това пък даде основание на властите да потриват доволно ръце, защото с посочения резултат можеха достатъчно лицемерно да отклоняват всеки опит, колкото и плах да е той, за регистриране на сдружения на българите или за повече равноправие. Я се вижте колко сте, стига сте пискали! Сега, 17 години по-късно, нещата очевидно са се променили, но няма официални данни това да бъде потвърдено. Властите, поне вербално, обещават еднакво равноправно и цивилизовано отношение и към българите в страната, каквото и да означава това.

В интервюто, което взех за БНТ веднага след избирането на Стево Пендаровски за президент, той обеща, че със старата практика на тормоз и преследване към българите в държавата вече е приключено. Да видим… Добре, а за кои българи в Северна Македония става въпрос? За останалите с българско чувство „само няколко семейства“, за които покойният първи президент на страната и дългогодишен белградски апаратчик Киро Глигоров говореше в парламента в Скопие, когато публично и официално гордо се похвали, че дебългаризацията на Македония вече е окончателно приключила. Беше ясно, че Глигоров няма да поиска отново да се кандидатира за президент, въпреки че имаше право.

Затова тази негова констатация се прие като част от политическото му наследство. Да, такова наследство остави той на своите следовници: дебългаризирана Македония, за което беше работил цял живот – от участието си в първото заседание на АСНОМ на 2 август 1944 г., до последния си дъх като политик и човек… Или може би става дума за стотиците членове на Българския културен клуб – Скопие от цялата страна, на чиито прояви отидоха и премиерът Заев, и президентът Пендаровски. Или за симпатизантите на създадената неотдавна партия ГДУ (Гражданско-демократичен съюз), която вече започна политическата борба.

Или пък за онези десетки хиляди македонци с българско гражданство, за които в Скопие се опитват да наложат тезата, че са поискали паспорти предимно от икономически съображения. Като си помисли човек, все пак цифрата на убедените в българската си принадлежност сигурно е много по-голяма от онези от преброяването от 2002 г. И вероятно е далече по-голяма от онези общности, записани в Преамбюла на Конституцията, като власи, роми, турци и босненци, да речем, и които не се страхуват да се декларират така, както се чувстват без опасност от репресия.

Извинете, ама да сложиш всички тези хора, декларирани българи в една кошница заедно с „балканските египтяни“ или гюпците, както ги наричат в моя роден Петрич, или с поляци, руснаци, унгарци, украинци, пък и с арменци, много моля… Моят приятел, дългогодишният популярен радиожурналист Еди Емирян преди години беше дошъл на гости докато работех в Скопие и когато го попитах колко са арменците в Македония, той вдигна рамене и отговори, че едва ли има едно-две семейства, или поне той не знае за повече. Да не говорим за поляци, унгарци и руснаци, поне аз не съм чул за тях, а ни вкарват в компанията им. Не ни е там мястото.

Но къде е – ето това е тема за истински дебат, който предстои и който Македонският научен институт може би трябва да започне. Впрочем, той вече започна с Декларацията на МНИ по повод Договора между България и Северна Македония от 1 август, представен на пресконференция в БТА. Значи, трябва да продължи. Дали простото включване на българите в Преамбюла на Конституцията изчерпва въпроса, или все още държим на исторически оправданата теза, че ядрото на изкуствено създадената така наречена „македонска нация“ е в основата си българско. И никакво друго.

Второ, как пък не избраха да ни „дадат“ някакъв празник, който да свързва хората от двете страни на границата. Има ги толкова много, съвместната комисия спори за тях, дори правителствата на двете държави вече определиха някои от тях тъкмо по предложение на комисията – Светите братя, техните ученици Наум и Климент, цар Самуил. А има и още толкова много други.

Не подценявам значението на датата 22 септември 1908 г. за държавността и независимостта на България, но все пак, не е ли по-добре да поискаме дата, която тясно свързва българите от двете страни на границата.

 Така че да определиш 22 септември за неработен ден за българите в Северна Македония по лицемерие е равно на това да пратиш на първото съвместно честване на 24 май тази година на делото за християнизацията на славяните на светите братя Кирил и Методий в Рим в „Сан Клементе“ начело на държавната си делегация албанеца и мюсюлманин Талат Джафери. Нищо против човека Талат, естествено, познаваме се, свестен е. Но лицемерието си е факт.

http://www.mni.bg/2019/07/bulgari-grafa-drugi.html

[Hatshepsut]

Македонските албанци отхвърлиха модел на ВМРО-ДПМНЕ за промяна в конституцията

Албанските партии в Република Северна Македония реагираха на предложението на ВМРО-ДПМНЕ в конституцията на страната да бъде формулирано, че тя е унитарна държава, с малцинства в нея, като тази формулировка, заимствана от конституцията на Хърватия, е приемлива за опозиционната партия, която при това условие би подкрепила включването в преамбюла на конституцията всички общности според преброяването от 2021 г.

От Демократичния съюз за интеграция призоваха ВМРО-ДПМНЕ да участва в работната група, която правителството създава, за да бъдат формулирани конкретните промени в основния закон на страната, пишат медиите в Северна Македония.

"Вярваме, че след това решение ВМРО-ДПМНЕ трябва да изпрати свой представител в работната група за конституционни промени и да започне процес на изготвянето им. По време на разговорите те ще видят, че включването, а не изключването на общностите в държавата ни, прави тази страна по-обединена, по-хармонична и по-европейска", обявиха в съобщение от ДСИ.

От Алианса на албанците реагираха с позиция още вчера, като заявиха, че предложението на ВМРО-ДПМНЕ показва пълно непознаване на реалността.

"Времето на господство на един етнос в Северна Македония приключи веднъж завинаги и не може да има връщане към това състояние. Македонците са 54%, а албанците 30% и заедно не съставляват процента на хърватите в Хърватия, който е над 90%. Представянето на албанците в предложението им като национално малцинство за пореден път показва, че манталитетът им се е върнал десетилетия назад и това е жалко", изразиха своята позиция от Алианса за албанците.

Ако преамбюлът на конституцията бъде променен, от Алтернатива посочиха, че ще настояват да бъде обсъдена идеята им за предефиниране на държавата, а предложението на ВМРО определят като ретроградно и неприемливо.

"Смятаме, че при наличие на такива предложения и воля преамбюлът на конституцията да бъде формулиран в посока македонска национална държава, се създават възможности за сериозно отваряне на нашата тема за предефиниране на държавата", подчертават от Алтернатива, добавяйки, че е ясно, че предложението идва в момент, в който ВМРО-ДПМНЕ мисли за резултатите си на следващите избори.

https://www.dnevnik.bg/sviat/2023/04/04/4468380_makedonskite_albanci_othvurliha_model_na_vmro-dpmne_za/

[Hatshepsut]

От нашата Download-секция може да свалите книгата на Ивайло Марков - Миграции и социо-културна динамика. Албанците от Република Македония. Издание от 2015г.

https://bg-nacionalisti.org/BNF/index.php?action=downloads;sa=view;id=7202