Български възрожденци, родени въ Македония

[Nordwave]

Български възрожденци, родени в Македония

Македонците заемат важно място сред българските възрожденци. Самият Паисий Хилендарски, който се сочи като основоположник на Българското възраждане с написаната от него през 1762г. първата българска история, е от Пиринска Македония (Банско). Не случайно именно той – монахът от Македония, изрича думите, които стават мото на Възраждането “О, неразумне и юроде! Поради что се срамиш да се наречеш българин и не четеш по свой язик и не думаш? Или не са имали българи царство и господство?”. След като Паисий поставя началото, цяла плеяда македонци се изявяват като активни възрожденци – и в борбата за създаване на светско образование и нова българска култура и особено и борбата за независима от Цариградската патриаршия българска национална църква (Българската екзархия). Тук, поради естеството на темата, е дадена малка част от македонците – дейци на Българското възраждане:
Агапий Врачански – неизв. , с. Колиндър, Солунско – 5. Х. 1849г., Враца. Врачански епископ от 1833 до1849 г., убит от турците.
Васкидович, Емануил – 1795, Мелник – 30.ІХ.1875, Свищов. Възрожденец, учител и книжовник, един от основоположниците на българското светско образование, създава едни от първите български учебници
Дичо Зограф (Д. Кръстев Дичев) – 1819, с.Тресонче, Дебърско – ок.1872. Зограф, изрисувал много църкви в дн. Западна България.
Държилов, Киряк Динков – нач. на ХІХв. , с. Дръжилово, Воденско – около 1870, Солун. Книжар, печатар и обществен деец. Има книжарница и печатарница с български книги. Подържа връзки с Д. Миладинов на когото изпраща народни песни, сътрудничи на в. “Дунавски лебед”на Г.С. Раковски и на в. “Цариградски вестник” и “Македония”.
Костенцев, Михаил – 1832г., Щип – 1929, София. Отваря първата българска книжарница в София.
Неофит Рилски (Никола Митев Караабов) –1793, Банско –4.І.1881. Виден просветител.
Панарет Пловдивски (Петър Иванов Мишайков) – 1805, с. Пътеле, Леринско – 26.ХІ.1883, Пловдив. Висш духовник, деец на черковно-националните борби, от 1872г. пловдивски екзархийски митрополит.
Павлов, Димитър – Роден през 1850г. в Прилеп, делегат на Църковнонародния събор през 1871г.
Робеви – влиятелен род от Охрид, взел активно участие в Българското национално възраждане – в културно просветните националноцърковните борби.
Робев, Димитър Атанасов – 1822, Охрид – 1890, Битоля. Един от създателите на българската община в Битоля (1869) и неин председател. Народен представител на християнското население от Битолско в турския парламент (1877). Участва в избора на Йосиф І за български екзарх (1877).
Робев, Константин Ангелов -1818, Охрид – 18.І.1900, Битоля. Възрожденски деец и лекар, активен участник в борбата с Цариградската патриаршия за независима българска църква.
Робев, Никола Атанасов – 1831, Охрид – 17.VІІ.1906, Битоля. Активен участник в борбата за независима българска църква, подпомага изграждането на българската църква и училище в Битоля.
Станишев, Антон Гешов – 1828, Крушово – 1904, Никопол. Известен резбар, работил с братята си върху иконостаса в църквата на Рилския манастир.
Станишев, Нако Стоянов – 1810, Кукуш – 1875, Кукуш. Приятел на Д. Миладинов, участник в борбите за независима българска църква и новабългарска просвета.
Арсений (Арсо) Мартинов – 1843 – 7.VІІ.1868, от Велешко. Участник в Първата българска легия (1862), десетник в четата.
Антон Стоянов – 1844 – VІІ.1868, от Куманово.
Божил Димитров – неизв., Куманово. Заловен и затворен в Сен Жан Д` Акр (дн. Ако, Израел), там и умира.
Георги Кочев – 1847 – VІІ.1868, от Кучово село Скопско.
Георги Кръстев – неизв. – VІІ.1868, от Куманово.
Манол Наков – неизв. – VІІ.1868, от с. Горни Тодорак, Кукушко, участвал и в Първата българска легия.
Нено Спиров – 1849 – VІІ.1868, от Воден.
Никола Иванов – 1846 – VІІ.1868, от Прилеп.
Сотир, Пейов (Пеев) – 1843 – VІІ.1868, от Велес, участвал във Втората българска легия.
Спиро Георгиев Джеров – 1836 – VІІ.1868, от Битоля, десетник, участвал във Втората българска легия.
Филип Димитров – 1845 – VІІ.1868, Куманово.
Христо Николов Македонски – 30.VІ.1835 – 5.VІІ.1916, от с. Горни Тодорак, Кукушко. Участва в Първата и Втората българска легия, хайдут в Стара планина (1864/65). След разгрома на четата успява да се спаси, участва в подготовката на Старозагорското въстание (1875).
През пролетта на 1876г. в България навлиза още една голяма чета – тази на Хр. Ботев. Тя има обща численост около 200 души, като от Вардарска и Егейска Македония са:
Перо (Петър) Спасов Симеонов – 1848, Велес – 1876, в бой с турците. Втори войвода след Ботев.
Антон Куков – неизв., Охрид – 1876.
Атанас Николов Свещаров – 23.ІІ.1847, с. Горно Броди, Серско – 12.ІІІ.1930, Асеновград.
Вълчо Добрев Андов – неизв.Велес- 1876, десетник.
Димитър Кючуков (Малкия) – от Крива Паланка, участва по-късно и в Кресненско-Разложко въстание (1878/79).
Петър Джорджев – 1840, Битоля.
Сава Букорещлиев – от с. Плевня, Драмско.
Тодор Христов (Княза) – около 1850, Битоля – 1876.
Христо Иванов – от с. Калкан дере, Тетовско. След Освобождението е адвокат в Пловдив.
Антонов, Георги (Г. А. Сюраджиев) – неизв. Кочани – след 1878г. Пандурин в светогорските манастири, през 1876 г. заедно с 33 другари от родния му край отива в Одеса, като след започването на Руско-турската война 1877-1878 г. идва в българските земи и като води чета в Етрополския балкан, в тила на турските войски, подпомага руското настъпление.
Буфски, Константин (К. Трифонов, поп Константин) – неизв., с. Буф, Леринско – след 1880. В началото на 1862 организира въстание в Битоля, арестуван и осъден на 15г. строг тъмничен затвор. През Руско-турската война 1877/78г., води чета в дн. Югозападна България, участва в Кресненско-Разложко въстание 1878/79г.
Везников, Константин Иванов – 1848, Крушово – 1878, връх Щипка. По професия е лекар. През 1877г. се записва в Българското опълчение и е лекар на трета опълченска дружина, участва в боевете на Шипка (9 – 11. VІІІ.1877), където и загива.
Везников, Стоян – неизв., Крушево – неизв. През Руско-турската война е главен помошник на М. А. Хитрово при формирането на български чети.
Ильо Марков (Ильо войвода, Ильо Малашевски) – 1805, с. Берово, Малашевско – 17.ІV.1898, Кюстендил. Харамия, 20 години пандурин на Рилския манастир. След 1848 г. води чета в Малашевско, Пирин и Рила. През 1862 г. постъпва в Първата българска легия в Белград, през Сръбско-турската война 1876 г. е начело на голям български доброволчески отряд. През Руско-турската война 1877/78 г. води чета в Ловешко – в турския тил. Участва в Кресненско-Разложкото въстание 1878/79, а през Сръбско-българската война 1885 г. действа с голяма чета, съставена от македонци, в сръбския тил. След появата на четите на ВМОРО, престарелият вече Ильо войвода дава ценни съвети, а много от четниците на път от България за Македония, преминавали през дома му за да получат неговата благословия.
Мишайков, Петър – неизв. Битоля – неизв., Варна. Участник в националноосвободителното движение, през 1867 г. участва във Втората българска легия. Председател на българския революционен комитет в Турно Мъгуреле, участва в общото събрание на БРЦК, помага при подготовката на Априлското въстание 1876г.и Ботевата чета 1876г.
Попгеоргиев, Димитър (Д. Беровски) - 1841, с. Берово, Пехчевско – ХІІ.1907, Кюстендил. Участник в националноосвободителното движение. Участва в Първата българска легия (1862), секретар на българската община в с. Берово, организира Разловското въстание 1.V.1876г. След Освобождението се установява в Кюстендил и заема високи административни постове. Един от ръководителите на Кресненско-Разложко въстание (1878/79), на което е началник щаб. През Сръбско-българската война (1885) организира македонски доброволчески чети в помощ на българската войска.
Попгеоргиев, Костадин – неизв., Берово – неизв. Брат на горния, активен участник в българските църковнонационални борби. Действа с чета в турския тил по време на Руско-турската война. Един от ръководителите на Кресненско-Разложкото въстание.
Трайкович, Димитър (Д. Т. Чернев) – 1817, Велес –1880, София. Участник в националноосвободителното движение, дарява пари за строителството на български училища, член на Софийския революционен комитет, доверено лице на В. Левски. От 14.ІХ.1879 до 30.VІ.1880 е кмет на София, тогава е приет първият цялостен регулационен план на столицата.

http://www.promacedonia.org/ks/ks_1.html

[Hatshepsut]

114 години от смъртта на Кузман Шапкарев, чийто предсмъртни думи са: "Мили мои, пазете българщината в Македония"

„Моят дядо – Любомир, на който и аз съм кръстен, винаги поставяше акцент върху патриотизма и борбата на Кузман Шапкарев за запазване на българщината“. Tова заяви за БГНЕС Любомир Талев, пра-пра-внук на големия деец на Българското Възраждане в Македония Кузман Шапкарев.

Днес се навършват 114 години от смъртта на българския възрожденски книжовник, фолклорист и виден български възрожденец Кузман Шапкарев.

Любомир Талев обясни, че спомените за Кузман Шапкарев са достигнали до него от разказите на неговия дядо – Любомир Шапкарев, който е син на най-малкия син на Кузман Шапкарев – Иван. „Аз съм слушал много за дядо Кузман, за живота в Македония и делото му. От дядо ми за първи път съм чул думите на Кузман Шапкарев: „Че ние славяните в Македония, българи сме и такива желаем да си останем“, както и последните думи на смъртния му одър, които са завет към всички нас : „Мили мои, пазете българщината в Македония“, заяви още пра-пра-внукът, спомняйки си последните думи на възрожденеца.

Димитър Антов, общински съветник от групата на „Патриоти за София“ също почете паметта на Кузман Шапкарев. „Той е един от революционерите, които се борят за Освобождението на Македония, заедно с Гоце Делчев и други национални герои. За да бъдем верни на хората като Кузман Шапкарев, ние трябва да продължаваме да говорим за това какво е Македония за нас. Македонската страна е наше дете, което се възпитава от враговете ни да ни мрази. Ние трябва да бъдем обрани в своите критики към македонците, затова, което те са сме виновни ние – родителите. Затова ние трябва да защитаваме своята история, не сме съгласни с това, което сърбите говорят на Македония, дори и с руското влияние в РСМ, но ние трябва да имаме търпеливост към македонската страна, защото тя е наша кръв“, каза още Димитър Антов, след което положи цветя пред паметната плоча на Кузман Шапкарев.

Кузман Шапкарев е роден в град Охрид на 1 февруари 1834 г. Работи като учител по гръцки и български език в Струга, Охрид, Прилеп, Кукуш и Битоля, след което основава мъжката и девическата гимназия в Охрид. Шапкарев поддържа кореспонденция с Екзархията и подпомага усилията за изпращане на български владици в Македония. Има много знаменити творения, сред които сборникът “Български народни умотворения”, който съдържа 1300 песни, 280 приказки, описания на народни обичаи и облекла, и в предговора, на чиято първа част заявява че: ...богатството на българските песни в Македония е неисцърпимо, а особито по селата и по-малките градове е изворът не само на песните, но и на всекакъв вид народни умотворения, прикаски, н. п., пословици, гатанки, игри, обичаи, суеверия и пр., които вкуп очьртават народний ни бит и живот, а най-осезателно характеризират и определяват националността на населението, у което се намират”. /БГНЕС

https://faktor.bg/bg/articles/114-g-ot-smartta-na-kuzman-shapkarev-izrekal-predsmartno-dumite-mili-moi-pazete-balgarshtinata-v-makedoniya

[Hatshepsut]

Григор Пърличев - патриот, мъченик и родолюбец, който пробужда българите в Македония

На 18 януари се навършват 195 години от рождението на Григор Пърличев.

Григор Пърличев е велика и голяма личност в нашата литература, в нашата политическа, културна и духовна история. Той и братята Димитър и Константин Миладинови имат изключителни заслуги за възраждането на македонския край на България. Това са патриоти, мъченици, родолюбци, които ние трябва да тачим, трябва да се изучават в учебниците от нашите деца.

Григор Пърличев се ражда на брега на Охридското езеро, започва книжовния си път в едно охридско килийно училище, след това учи в Гърция и учителства из Македония. На поетическия конкурс през 1860 година – най-голямото литературно събитие в живота на гръцката столица – неговата поема „Сердарят“ получава лавровия венец – най-високото литературно отличие по това време в Гърция.

През 1862 г. предлага на конкурса и втората си голяма поема „Скендербей“, но журито познава характерния му стил и вече не му дава наградата, което довежда до нови разгорещени полемики в атинския печат. Анализът на поетическите качества на творбите му открива уникално, несрещано дотогава в гръцката литература сливане на художествените енергии на три типа поетики – фолклорно-епична, антична (омировска) и индивидуално-творческа.

Така с двете си поеми Пърличев се представя като един от най-интересните феномени в историята на балканските литератури: той съчетава традициите на българския и древногръцкия епос, подчинявайки художественото си дело на най-голямата балканска идея на епохата – борбата за освобождение от многовековното чуждо потисничество. А по това време, когато в Атина се води полемиката около втората му поема „Скендербей“, нейният автор, върнал се в родината, за да „гине или отмъсти за смъртта на Миладиновци“, както сам отбелязва в автобиографията си, води своята юнашка, епична битка за замяна на гръцкия език с български в училищата и църквите, за национално пробуждане на българите в Македония.

Пърличев учителства в различни градове из Македония, също и в Солунската българска мъжка гимназия и в Габрово, работи известно време в Народната библиотека в София, но посвещава усилията си главно на борбата за отвоюването на училищата и църквите в Македония и на превръщането им от гръцки в български, води упорита борба за обособяване на Охрид като самостоятелен център на независима българска епархия. По негова инициатива през 1869 година в Охрид е създадено и първото българско читалище “Св. Климент”. Подложен е на преследване, затвор и тормоз от фанариотските и турските власти, няколко пъти се правят опити да бъде убит.

Пърличев развива публицистична дейност на страниците на българските възрожденски вестници “Време”, „Македония“, “Право”, на списание “Читалище” и др., пише детски стихотворения, оди, сатири, превежда „Илиада“.

Сатиричният му талант се проявява особено силно в памфлета “Плач крокодилский” (в. “Македония”), в който пародира гръцките “скърби” за изгубените позиции в най-българската българска земя – Македония. В дописките си отразява положението в Охрид и в цяла Македония, публикува свои речи, противодейства на пагубната фанариотска политика, която се стреми да погърчи българското население, поддържа активни връзки с Петко Славейков и други възрожденски дейци от всички български краища, включително и от цариградския кръг, пише известните си изключително интересни творби „Мечта на един старец“ и „Автобиография“.

В края на живота си посвещава много време и усилия на критично изследване на древногръцката история, литература и философия. С цялата си литературна, просветна, обществена и политическа дейност Григор Пърличев не само се нарежда сред най-видните дейци на Българското национално възраждане, сред най-големите ни и талантливи възрожденски поети.

В родния край на Пърличев от много десетилетия се правят опити за „помакедончване“ на неговия образ, но забравят, че голямата личност не можеш да я фалшифицираш. Тя е като слънцето – от който и край да го погледнеш, все със същата сила блести. / БГНЕС

https://www.bgnes.bg/grigor-parlichev-patriot-machenik-i-rodolyubec-koyto-probujda-balgarite-v-makedoniq

[Hatshepsut]

От нашата Download-секция може да свалите книгата на Климент Скопаков - Григор Пърличев. Историко-литературен очерк. Издание от 1911г.

https://bg-nacionalisti.org/BNF/index.php?action=downloads;sa=view;id=8138