Политическитѣ партии въ Северна Македония

[Hatshepsut]

Целта на темата е да бъдат представени по-значимите политически партии в Северна Македония.

ВМРО-ДПМНЕ


Знаме на партията

ВМРО – Демократическа партия за македонско национално единство е една от големите политически партии в Северна Македония. Партията се определя като народна партия с християн-демократическа ориентация, която работи за влизането на Северна Македония в НАТО и Европейския съюз. Международни наблюдатели определят ВМРО-ДПМНЕ като националистическа партия.

Предпоставки и основаване

След смъртта на Йосип Броз Тито през 1980 г. започва постепенен процес на дезинтеграция на Югославия, към края на десетилетието се появяват първите признаци на партиен плурализъм в Социалистическа Република Македония. Македонската емиграция в Западна Европа се активизира, и в началото на 1990 г. група около Драган Богдановски основава Координационан съвет на Демократическа партия за македонско национално единство (ДПМНЕ). Богдановски е избран за председател, Панко Стаматовски от Австралия за заместник-председател, членове са Миле Илиевски и Страхил Пеев от Швеция, Йонче Трайчевски от Австралия, Борис Петков и Данчо Бойковски от САЩ, както и Стоян Ковачев от Франция. На 23 януари Драган Богдановски изпраща искане до югославските власти за регистрация на партия ДПМНЕ. На 6 февруари е изпратено писмо до българското правителство, а скоро след това и на гръцкото. През април Драган Богдановски заедно с Гоце Македонски, Мануил Яковлевски и Ставо Доневски провеждат първо заседание за основаването на ДПМНЕ в Берлин, Германия. Скоро след това с тях се свързва Владо Транталовски, който привлича към организацията Люпчо Георгиевски и Борис Змейковски, като на събрание в Мюнхен между 31 май – 2 юни 1990 година те определят целите на партията, изборната програма и други технически аспекти, като е решено официалното ѝ име да е ВМРО-ДПМНЕ, а учредително събрание да се свика на 17 юни 1990 година в Скопие. За председател на учредителното събрание е избрана Дияна Транталовска, секретар Биляна Тренталовска, с членове Златко Тръпковски и Перо Мицевски, проф. Венко Въчков е избран за председател на преброителната комисия. За председател на ВМРО-ДПМНЕ е избран Любчо Георгиевски по предложение на Драган Богдановски. За негови заместници са избрани Доста Димовска и Димитър Църномаров, а Борис Змейковски за генерал секретар.

Партията официално е регистрирана на 5 август 1990 г., като се определя за идеологически наследник на онези кръгове, които са се борили за самостоятелност на Македония от Югославия, и на жертвите на политическите репресии. На посещение на нейни представители в България е уговорено Република Македония да бъде призната за независима държава. ВМРО-ДПМНЕ печели с голямо мнозинство първите многопартийни избори в Социлистическа Република Македония през 1990 г. На 6–7 април 1991 г. в Прилеп се провежда Първият конгрес на ВМРО-ДПМНЕ под наслов „Самостоятелна и независима Македония, връщане към идеята за самостоятелност“, като Драган Богдановски е избран за почетен председател.

Редица скандали, спорни политически решения, намесата и инфилтрацията на тайната полиция в политиката на партията, водят до частично разцепление във ВМРО-ДПМНЕ. Димитър Църномаров е изключен от ВМРО-ДПМНЕ през 1993 г. и създава собствена партия ВМРО-Татковинска. През следващите години се създават паралелни политически организации от отцепници като ВМРО Обединена, ВМРО-ВМРО на Борис Змейковски, ВМРО Истинска, ВМРО Гоцева, ВМРО-Македонска на Борис Стоименов, ВМРО-ДП на Владимир Голубовски, ВМРО-ДОМ, ВМРО-МНМ на Любчо Мирчевски и други.

ВМРО-ДПМНЕ при Люпчо Георгиевски

През 1994 г. ВМРО-ДПМНЕ минава в опозиция, на 6–7 май 1995 г. се провежда Вторият конгрес на ВМРО-ДПМНЕ в Кичево[16]. През 1998 г. отново печели изборите. Партията сформира четвърто поред правителство на Република Македония в коалиция с Демократическата партия на албанците и Демократическата алтернатива, като за министър-председател е избран Люпчо Георгиевски. На президентските избори през 1999 г., побеждава кандидатът на ВМРО-ДПМНЕ Борис Трайковски, който загива трагично в самолетна катастрофа през 2004 г. През 2002 г. ВМРО-ДПМНЕ губи парламентарните избори, главно заради нестабилността на страната след военния конфликт в Република Македония от 2001 г.

ВМРО-ДПМНЕ при Никола Груевски

На конгрес на партията през май 2003 г. в Охрид, Любчо Георгиевски подава оставка като председател на ВМРО-ДПМНЕ и основава своя партия ВМРО Народна партия. За нов председател на партията е избран Никола Груевски. Кандидатът за президент на изборите през 2004 г., Сашко Кедев губи от Бранко Цървенковски. През 2006 г. ВМРО-ДПМНЕ печели парламентарните избори, а Никола Груевски става министър-председател на Република Македония. Изпълнява тази длъжност до днес с няколко поредни правителства. През 2009 г. кандидатът на ВМРО-ДПМНЕ за президент Георге Иванов печели изборите. До май 2017 г. ВМРО-ДПМНЕ управлява непрекъснато почти 11 години и има пълната власт на местно и държавно равнище. На изборите от декември 2006 партията печели само относително мнозинство и от края на май 2017 г. е принудена да премине в опозиция. Губи местните избори през октомври 2017 г.

ВМРО-ДПМНЕ е критикувана за своята политика на „антиквизация“, при която страната се стреми да затвърди древните македонски фигури като Александър Велики и Филип II Македонски. Към тази политика се върви от идването на власт през 2006 г., и по-специално, тъй като Македония не получава покана за НАТО през 2008 г., като начин за оказване на натиск върху Гърция, както и в опит за изграждане на нова идентичност на базата на предполагаема връзка към древността. Антиквизацията е изправена пред критики от академичните среди, като показва слабост на археологията и на други исторически дисциплини в публичния дискурс, както и опасността от маргинализация. Политиката също привлича критики на вътрешния пазар, като етническите македонци в рамките на страната, които виждат това като опасно разделяне на между тези, които се определят с класическата древност и тези, които се определят със славянската култура на страната. Етническите албанци в Република Македония я определят като опит да ги маргинализира и изключи от националния наратив. Политиката, която също твърди, че са етнически македонци много от националните герои на България, като например Тодор Александров и Иван Михайлов, получава критики от страна на България, и се счита, че има отрицателно въздействие върху международната позиция на страната. Чужди дипломати предупреждават, че политиката на антиквизация намалява международното съчувствие към Република Македония в спора за именуване с Гърция. СДСМ – основната опозиционна партия, се противопоставя на проекта и твърди, че паметниците в проекта може да струват шест до десет пъти по-малко от това, което правителството плаща, което може би вече надхвърля 600 милиона евро.

https://bg.wikipedia.org/wiki/ВМРО-ДПМНЕ

Герб на партията

Сайт на ВМРО-ДПМНЕ: https://vmro-dpmne.org.mk/

Фейсбук-страница: https://www.facebook.com/vmromakedonija/

Страница в Туитър: https://twitter.com/VMRO_DPMNE

Канал в Youtube: https://www.youtube.com/user/vmrodpmnemacedonia

[Hatshepsut]

Удба и създаването на ВМРО-ДПМНЕ

Автор: Доц. д-р Спас Ташев, ИИНЧ при БАН

След края на 1944 г. комунистическият режим в Югославия си поставя задачата да работи за разединението, отслабването и унищожаването на македоно-българските организации зад граница, като ударът е насочен срещу Иван Михайлов и Македонските патриотични организации в САЩ, Канада, Бразилия, Аржентина, Австралия, Нова Зеландия и Западна Европа.

През 1952 г. в. „Македонска трибуна“ пише за първите югославски емисари, „че тези сърбо-комунистически агенти на Тито уж са дошли, за да пишели статии или книги за Америка, но всъщност тяхната главна задача е да пропагандират пропадналата политика на влаховци, колишевци и титовци“. През 1953 г. Югославия дори се опитва да организира прояви в залата на македоно-българската църква „Св. Св. Кирил и Методий“ в Торонто, но се натъква на отпора на протойерей Харалампи Илиев. Той заявява: „Ние не можем да отпуснем нашата зала на комунист, на представител на комунистическото управление в Македония, срещу което ние се борим“.

Към края на 50-те години в Белград правят извода, че за да успее македонистката пропаганда зад граница, в нея трябва да присъства умерен и контролиран антикомунизъм. За целта се създава фиктивна група, която непрекъснато обявява преместването си в Германия, Франция, Холандия или Швеция. Започва да се твърди, че тайно в Европа се свикват „македонски“ конгреси, но през 1973 г. МПО достига до информацията, че „пропагандният материал на готово идва от Скопие“.

По-важни са разкритията за лицата, които извършват тази дейност. „Има и такива, които Интерпол е търсил заради нечестни техни постъпки. Има и титовци, които са в ролята на „критици“ към режима на Тито... Компанията не скрива, че скопските големци и управленията там счита за свои. Но е длъжна да ги критикува по някои точки - в интерес на главния план - да се работи против българщината... Тези неща са писани от централката само за демагогия, с други думи - за да бъдат заблуждавани някои наивници, които биха си казали: „Бре, тия хора са против Югославия, против Тито и неговото управление“.

На 8 март 1973 г. МПО съобщава, че представител на тази група, без да споменава името му, „преди години беше започнал да пише до покойния вече Любен Димитров (бивш редактор на „Македонска трибуна“) писма, в които се представяше като българин. Но други честни хора намериха за нужно да изпращат до Любена писма, в които същият хитрец ги уверява, че македонските славяни били от македонска народност“.

Години по-късно, през 1991 г., избухнал скандал в Скопие принуждава МПО да разкрие подробности. По това време новосъздадената партия ВМРО-ДПМНЕ е напусната от Драган Богдановски, смятан за неин създател. В статията „Дали ВМРО-ДПМНЕ плува в български води“, той се разграничава от Любчо Георгиевски, тъй като е присъствал на срещата на ръководството на МПО в Детройт на 1 и 2 ноември 1991 г., „пропускайки“ да спомене, че той също е бил там. По този повод на 26 декември МПО дава подробности за срещата, но и изнася информацията за контактите си с Драган Богдановски: „може би той (Д. Богдановски) ще си спомни за неговото желание да бъде редактор на „Македонска трибуна“... Или той не си спомня за срещите, които е имал с членове на МПО“. Така е разкрито, че той е човека, който в миналото се е представял като българин, а в същото време е агитирал в полза на югославския македонизъм.

Окончателното разплитане на случая стана през 2013 г., когато Любчо Георгиевски обяви, че „Богдановски има досие от най-малко хиляда страници, в които дава известия за УДБА“. Тази информация е потвърдена от Божин Павловски, за когото Д. Богдановски под псевдонима „Рашомон“ е предавал информация на югославските тайни служби.

Трудно е да се каже кога точно е станало пречупването на Драган Богдановски. Неговият дядо е участник в Илинденско-Преображенското въстание през 1903 г. в четата на Атанас Бабата от Пазарджик. През 1948 г. е арестуван и осъден на 4 месеца затвор, но през 1950 г. напуска Югославия, а от 1954 г. обявява, че създава Македонския национален фронт и издава вестник „Македонска искра“. През 1958 г. се премества в Норвегия, където твърди, че „издава“ македонистките списания „Македонска лоза“, „Свободна Македония“, „Македонска нация“ и вестник „Македония“. През 1972 г. организацията му се трансформира в Движение за освобождение и обединение на Македония (ДООМ).

Дейността на Драган Богдановски е наблюдавана от близките на Иван Михайлов, а според неговия личен сътрудник Вида Боева-Попова, по това време той се „вмъкваше по емигрантските лагери в свободния Запад, за да клевети оцелелите млади хора от ярема на титовата Югославия, да бъдат върнати обратно в „рая“ на Тито. Начин за ликвидиране на българите емигранти. Другата задача на УДБА бе Драган Богдановски да фигурира като „редактор“ с името си на списанията, издавани в Белград и тайно пренасяни в Швеция и Норвегия, където бе гнездото на УДБА. За кражби бе търсен от Интерпол, а и за убийства“.

Официалната македонска версия твърди, че през 1977 г. Д. Богдановски е отвлечен в Париж и нелегално прехвърлен в Югославия, където е осъден и излежава 11 години затвор. Според други обаче той е пренесен от ръководителя на УДБА в СР Македония Тошо Шкартов и по този начин е скрит от издирващия го Интерпол, а през последвалия период е обучаван от югославските служби. Факт е, че в края на 80-те отново се появява в Швеция, където формира Демократичната партия за македонско национално единство (ДПМНЕ), а през май 1990 г. в Берлин подготвя основаването на ВМРО-ДПМНЕ. В същото време в архива на югославската УДБА се пазят негови агентурни донесения от този период.

Това показва, че целият процес на политически преход в Скопие е бил контролиран, като основната цел е била да не се допусне възникването на български формации. Това ясно личи от последвалата съдба на българското крило във ВМРО-ДПМНЕ, представлявано от нейния зам.-председател Димитър Църномаров. При създаването на партията, в устава и е записано, че се налага ревизия на официалната македонска историография, поради което Д. Църномаров предлага да започне да се изнася истината.

Впоследствие чрез интриги от страна на групата около Д. Богдановски, във ВМРО-ДПМНЕ се налага разбирането, че „сега не е времето“ за подобна ревизия. Въпреки че в края на 1991 г. Богдановски влиза в конфликт с председателя на ВМРО-ДПМНЕ Любчо Георгиевски поради провеждащата се „българизация“ в партията и я напуска, инфилтрираните агенти на УДБА продължават да разчистват българските елементи. През септември 1993 г. Д. Църномаров е изключен за това, че е участвал в честване на годишнина от Илинденско-Преображенското въстание в България. Той заедно с 3500 свои привърженици създава смятаната за българска ВМРО-Татковинска партия. На 8 март 1995 г. е арестуван и задържан за повече от три денонощия, като полицията конфискува цялата документация на партията и всички негови книги на книжовен български език. По време на тези разпити е удрян по главата с приклад от автомат, в резултат на което зрението му е увредено. На 18 октомври 1995 г. Д. Църномаров и активистите на ВМРО-Татковинска партия Христо Пецев и Григор Цурев са арестувани и отведени в окръжния затвор в Струмица. В контролираната от правителството в Скопие преса д-р Църномаров постоянно е обявяван за „българофил“. Като последица от този физически и психически тормоз, на 3 януари 1996 г. той получава инфаркт. Други малтретирани са Траян Годев, Тихомир Яйналиев, Димитър Николов, Лиляна Стоименова и др.

Това е само един епизод от пречупването на демократичният порив в днешна Северна Македония, вследствие на което ВМРО-ДПМНЕ се превърна в отявлена антибългарска партия, проводник на сръбските интереси край Вардар.

https://trud.bg/

[Panzerfaust]

В днешна РСМ всички политически партии са сръбско гюбре.

[Hatshepsut]

ВМРО - Народна партия


Герб на партията

ВМРО - Народна партия е политическа партия от Северна Македония. Партията е с християн-демократическа ориентация, като работи за влизането на Северна Македония в НАТО и Европейския съюз.

ВМРО-НП е сред основните критици на ВМРО-ДПМНЕ, конкретно за проекта „Скопие 2014“ и неуспешните преговори по спора за името на страната с Гърция.

Партията е основана от Любчо Георгиевски, след като се отказва от председателския пост на ВМРО-ДПМНЕ през 2003 г. Любчо Георгиевски е „неформален лидер“ на ВМРО-НП, докато първи председател е Весна Яневска, а след нея Георги Трендафилов. На парламентарните избори през 2006 г. ВМРО-НП получава 57 204 гласа или 6,1% от общия вот, като получава шест депутатски места. Заради несъгласие с политиката на партията през март 2007 г., депутатът Георги Оровчанец напуска партията, а през юни 2007 г. от нея са изключени депутатите Весна Яневска и Валентина Божиновска.

На предсрочните парламентарни избори в Северна Македония през 2011 г., ВМРО-НП получава 28 217 гласа или 2,51% от общия вот, като не успява да вкара собствени депутати в народното събрание. До 1 февруари 2012 г. председател на партията е Мариян Додовски, който обаче я напуска и се присъединява към ВМРО-ДПМНЕ. На 15-ия извънреден конгрес на партията от 26 февруари, Любчо Георгиевски е избран на негово място за председател, но съдът в Северна Македония отказа да впише приетите промени. Според Любчо Георгиевски това е опит на управляващата партия да се саморазправи с опозицията. Половин година по-късно Любчо Георгиевски все пак е вписан като председател на ВМРО-НП.

На предсрочните парламентарни избори през 2014 г. получава само 16 772 гласа или 1,5% от общия вот и нито един мандат. На предсрочните парламентарни избори от декември 2016 г. е част от коалиция „ВМРО за Македония“, като печели 24 505 гласа или 2,06% от общия вот, не печели места в парламента.

https://bg.wikipedia.org/wiki/ВМРО - Народна партия


Цели на партијата:

Слобода, солидарност и правда
Создавање на единство во слобода и одговорност
Еднаквост и партнерство помеѓу мажот и жената
Семејството - столб на општеството
Младите - иднината на нашата држава
Почитување на искуството на возрасните граѓани
Нашата култура - израз на националниот идентитет и отвореност
Модерно и квалитетно образование
Медиумите - израз на слободата и одговорноста
Развој на принципите на слободната пазарна економија
Подобрување на конкурентноста на Македонија како земјоделски и индустриски потенцијал
Осигурување на социјална правда и реструктуирање на социјалната држава
Консолидација на демократијата
Заштита на социјалната држава и владеењето на правото
Борба против корупцијата
Живеење на заеднички живот со луѓе од различни националности.

https://mk.wikipedia.org/wiki/ВМРО - Народна партия


Програма на ВМРО - Народна партия 2014


ВМРО Народна партија - Обраќање на претседателот Љубчо Георгиевски (VMRO Narodna partija)


Фейсбук-страница на партията: https://www.facebook.com/vmronarodnapartija

[Hatshepsut]

Социалдемократически съюз на Македония

Социалдемократическият съюз на Македония (СДСМ) е една от най-големите политически партии в Северна Македония.

СДСМ е образувана на 20 април 1991 г. и е наследник на Македонската комунистическа партия. До 2004 г. председател на партията е Бранко Цървенковски, след което е избран за президент на Северна Македония. Оттогава начело на СДСМ застават последователно Владо Бучковски, Радмила Шекеринска, Зоран Заев, който напуска този пост в полза на Бранко Цървенковски през пролетта на 2009 г., когато изтича мандата му като президент на страната. От 2 юни 2013 г. председател на партията отново е Зоран Заев. Други по-важни членове са Никола Поповски, Илинка Митрева, Никола Кюркчиев и други. СДСМ е пълноправен член на Социалистическия интернационал и е асоцииран член на Партията на европейските социалисти.

Партията губи изборите през 1998 г., но на законодателните избори, 15 септември 2002 г., партията се превръща в най-силната партия, печелейки 60 от 120 места в парламента на Македония като основна партия на алианса Заедно за Македония, воден от СДСМ и Либералнодемократическа партия . Заедно за Македония управляваха в коалиция с Демократичния съюз за интеграция.

Дългогодишният бивш лидер на партията беше Бранко Цървенковски, който беше министър-председател на Македония от 1992 до 1998 г. и от 2002 до 2004 г. След това Цървенковски беше избран от Социалдемократическата партия за президент на Македония на пост, който заемаше до май 2009 г. Председателството беше поверено на Владо Бучковски, който беше лидер на партията и министър-председател до парламентарните избори през 2006 г. СДСМ е член на Прогресивния алианс и асоцииран филиал на Партията на европейските социалисти (ПЕС). На 30 ноември 2005 г. един от най-видните членове на СДСМ Тито Петковски, който се кандидатира за президент през 1999 г. и зае второ място, напусна партията, за да създаде Нова социалдемократическа партия . Това е второто голямо разцепление от СДСМ, като първото е разцеплението от 1993 г. на Петър Гошев, който създаде Демократическата партия.

На проведените през 2008 г. парламентарни избори в Северна Македония коалицията Слънце (от която СДСМ беше водеща партия) беше победена, като получи 27 от 120 места. На последните местни избори от 2009 г. социалдемократите победиха в 8 от общо 84 общини в страната. Социалдемократическият съюз на Македония е втората по големина политическа партия и основната опозиционна партия в страната. През май 2009 г., след приключване на 5-годишния мандат на президент на Република Македония, Бранко Цървенковски се завръща в СДСМ и е преизбран за лидер на партията. Той реорганизира партията дълбоко, но подаде оставка след поражението на партията на местните избори през 2013 г. През юни 2013 г. за нов лидер е избран Зоран Заев.

Партията беше победена на общите избори през 2014 г. от ВМРО-ДПМНЕ, но резултатите не бяха признати и опозиционните партии бойкотираха парламента. От февруари до май 2015 г. Заев пусна подслушван материал, в който се твърди, че премиерът Никола Груевски е шпионирал незаконно над 20 000 граждани. През май в Скопие започнаха големи протести, включително членове на СДСМ. Големи тълпи се събраха на протест на 17 май, настоявайки за оставка от Груевски, който отказа да се оттегли и организира проправителствен митинг на следващия ден. Броят на протестиращите се оценява на над 40 000. Заев заяви, че броят на протестиращите е достигнал 100 000 и каза, че някои от тях ще останат там, докато Груевски не подаде оставка. Дипломати от Европейския съюз предложиха да посредничат за разрешаване на кризата. Политическата криза беше превишена със споразумението от Пржино от юли 2015 г., което задължи преходно правителство със СДСМ от ноември 2015 г., оставка от Груевски през януари 2016 г. и предсрочни парламентарни избори на 11 декември 2016 г. На изборите на 11 декември 2016 г. партията спечели почти 440 000 и 49 депутати, което беше вторият най-добър резултат в историята на СДСМ след резултата от 2002 г. През февруари 2017 г. Заев започна преговори с младши партньори за формиране на мнозинство в парламента.

Преди парламентарните избори през 2020 г. партията се ребрандира, като промени логото си, за да бъде подобно на други европейски социалдемократически партии, и промени основния си цвят на червен.

Партийни лидери

Бранко Цървенковски (1991 – 2004)
Владо Бучковски (2004 – 2006)
Радмила Шекеринска (2006 – 2008)
Зоран Заев (2008 – 2009)
Бранко Цървенковски (2009 – 2013)
Зоран Заев (2013 – 2021)
Димитър Ковачевски (2021 – днес)

Българофобия

По време на изборите за кмет на Скопие през 2021 г. СДСМ под ръководството на Зоран Заев се опита да се облагодетелства от българофобията, като обвиняват опонентката им Данела Арсовска, че е българка, защото уж притежава български паспорт. Публикуван е банер във Фейсбук от партия СДСМ в същия ден, когато лидерът Зоран Заев обвини Арсовска, че е българска гражданка. Графиката гласи „Ще изляза, ще гласувам!“ и „Скопие НЕ се нуждае от български кмет“.

https://bg.wikipedia.org/wiki/Социалдемократически съюз на Македония


Сайт на партията: https://sdsm.org.mk/

Фейсбук-страница: https://www.facebook.com/SDSMakedonija/

Туитър-страница: https://twitter.com/sdsmakedonija

Канал в Youtube: https://www.youtube.com/user/SDSMtube

[Hatshepsut]

Доскоро изобщо не бях чувал за тази партия, но покрай протестите срещу френското предложение за вдигане на Българското вето разбрах за нейното съществуване. По първоначални наблюдения, за мен това е крайно лява комунистическа или неокомунистическа партия, която има чувствително влияние в обществото за подобни формации (над 4%). Последното не е особено оптимистично, но не е и чак такава изненада, все пак антифашизмът е един от основните темели на съвременния македонизъм, а и самата "македонска нация" е зачената от комунистите 

Понеже на български език не можах да намеря никаква пояснителна статия, ще резюмирам накратко информацията за тази партия от руската Уикипедия.

Партия Левица


Емблема на партията

Партията се самоопределя като социалистическа (според мен това не е особено убедително), основана е на 14 ноември 2015г., неин лидер е Димитър Апасиев, професор по право в Щипския университет „Гоце Делчев“.

Основните идеи на партията са: движение към социализъм, ляв патриотизъм (като нашия Копейкин), антиимпериализъм и секуларизъм. Организационно партията е изградена на принципите на демократическия централизъм (колко познато звучи) 

Партията се обявява срещу консерватизма, клерикаризма и патриархата, също така поддържа каузата на ЛГБТ общността   

"Левица" е единствената партия в Македония, която чества "деня на победата" 9 май.

Партията е за безплатно образование и здравеопазване, а като главен източник на проблемите посочва неолиберализма и дивия капитализъм...

Лидерът на партията Димитър Апасиев

Партията е за неутрален статут на Македония, против членството в НАТО.

Партията е против Преспанския договор с Гърция и не приема името "Северна Македония".

Партията е резервирана спрямо членството на страната в ЕС.

https://ru.wikipedia.org/wiki/Партия Левица


Сайт на партията: https://levica.mk/

Фейсбук-страница: https://www.facebook.com/PartijaLevica

Туитър-страница: https://twitter.com/levica_partija

Канал в Youtube: https://www.youtube.com/channel/UCk1hX0b1siSQjAkyAFGqmCQ

[Hatshepsut]

Либерално-демократическа партия


Емблема на партията

Либерално-демократическата партия (ЛДП) е партия в Северна Македония, член на Либералния интернационал. Лидер на партията е Горан Милевски.

Партията е наследник на Демократическата и Либералната партия, които се обединяват на 19 април 1997 г. Първи председател на партията е Петър Гошев, тогавашен председател на Демократическата партия.

През 2000 г. от партията се отцепва група начело със Стоян Андов, която възстановява Либералната партия. Същата година участва в местните избори, а през 2002 и 2006 г. в парламентарните избори в рамките на коалицията За Македония заедно, образувана около СДСМ. През 2005 г. нова група начело с Лиляна Поповска се отцепва и създава партията Демократично обновление на Македония.

През 2002–2006 ЛДП участва в коалиционното правителство, водено от СДСМ, а от 2006 г. е в опозиция.

На парламентарните избори на 5 юни 2011 г. партията участва самостоятелно и получава 16 551 гласа, което е слаб изборен резултат. Партията не получава нито едно депутатско място и на следващия ден председателят ѝ Йован Манасиевски подава оставка. На негово място е избран Андрей Жерновски.

На местните избори през 2013 г. ЛДП отново влиза в опозиционната коалиция около СДСМ, като лидерът Андрей Жерновски печели изборите и става кмет на община Център. На парламентарните избори през 2014 г. участва в опозиционната коалиция и спечелва две депутатски места. Въпреки решението за непризнаване на резултатите и бойкот на парламента дотогавашната заместник-председателка Роза Топузова-Каревска остава в парламента, поради което е изключена от всички ръководни органи, но не и от самата партия.

От 1 февруари 2015 г. председател на ЛДП е Горан Милевски. На изборите през декември 2016 г. печели три депутатски места като част от коалицията около СДСМ и участва в правителството на Зоран Заев с подпредседателя си Зоран Шапурич, който е министър без ресор.

https://bg.wikipedia.org/wiki/Либерално-демократическа партия


Сайт на партията: https://ldp.mk/

Фейсбук-страница: https://www.facebook.com/LDPMakedonija/

[Hatshepsut]

Партия ДОМ


Емблема на партията

Демократично обновление на Македония (ДОМ) е политическа партия в Северна Македония. Партията официално се застъпва за зелената идея. Основана е на 26 ноември 2005 г., а официално на 28 януари 2006 г. с учредително събрание. За председател на партията е избрана напусналата Либерално-демократическата партия Лиляна Поповска. На парламентарните избори през 2006 г. печели едно депутатско място, заето от Поповска като председател на партията.

Знаме на партията

ДОМ подкрепя правителствата на Никола Груевски, а нейната представителка Соня Лепиткова е заместник-министър (2006–2011) и главен секретар (от 2011) в министерството на околната среда. На парламентарните избори ДОМ през 2008, 2011 и 2014 участва като част от коалицията около ВМРО-ДПМНЕ, при което лидерката Лиляна Поповска е избирана като единствен депутат от ДОМ в управляващото мнозинство.

След 2015 г. ДОМ изоставя съюза с ВМРО-ДПМНЕ и преминава в противополжното опозиционно обединение около СДСМ. На парламентарните избори през 2016 г. излъчва двама депутати - Лиляна Поповска и Мая Морачанин. На партиен конгрес на 28 октомври 2018 г. Поповска предава ръководството и за председател е избарана Мая Морачанин.

https://bg.wikipedia.org/wiki/Партия ДОМ


Сайт на партията: https://dom.org.mk/

Фейсбук-страница: https://www.facebook.com/zelenapartija

Канал в Youtube: https://www.youtube.com/channel/UCLusD2KnE83JubBWHtboJrQ

[Hatshepsut]

Демократически съюз


Емблема на партията

Демократически съюз е политическа партия в Северна Македония.

Основана е на 25 март 2000 г. Председател на партията е Павле Траянов. На изборите през 2002 г. получава 1,2 % от гласовете, но не успява да получи мандат. През декември 2003 г. влиза в коализицията „Трети път“, където още са Демократическа алтернатива и Социалистическата партия на Македония. След излизането на партията Демократична алтернатива от коалицията, ДС остава там, а после заедно с другите партии от коалицията влиза в изборния блок, начело на който застава ВМРО-ДПМНЕ. На изборите от 2006 г. партията получава един депутатски мандат и в Събранието влиза председателят ѝ Павле Траянов.

След избухване на политическата криза партията през началото на 2016 г. преминава в опозиция, а на 15 юни 2016 г. е сменен нейният представител в изпълнителната власт зам.-министърът на външните работи Драгана Киприяновска.

https://bg.wikipedia.org/wiki/Демократически съюз


Сайт на партията: http://demokratskisojuz.org.mk/

Фейсбук-страница: https://www.facebook.com/demokratski.sojuz/

Туитър-страница: https://twitter.com/Dem_Sojuz

Канал в Youtube: http://www.youtube.com/user/demokratskisojuz100

[Hatshepsut]

Социалистическа партия на Македония


Емблема на партията

Социалистическата партия на Македония е политическа партия в Северна Македония, основана на 22 септември 1990 година. Неин председател до 2020г. е Любисав Иванов-Дзинго, а понастоящем - Любчо Димовски.

От 2003 тя е в съюз с ВМРО-ДПМНЕ, ръководена от Никола Груевски. През 2006-2017 г. участва в нейните коалиционни правителства.

На парламентарните избори през 2008 година партията е част от коалиция „За по-добра Македония“, в която получава 3 места в македонския парламент на парламентарните избори. През 2011 година като част от същата коалиция партията отново получава 3 места, a на изборите през 2020г. - две места.

https://bg.wikipedia.org/wiki/Социалистическа партия на Македония

https://mk.wikipedia.org/wiki/СПМ


Сайт на партията: https://spm.org.mk/

Фейсбук-страница: https://www.facebook.com/socijalistickapartijanamakedonija

Канал в Youtube: https://www.youtube.com/channel/UCvsRnrXzIynKsEdBcnF5hdw

[Hatshepsut]

Партия Родина


Емблема на партията

Изглежда тази партия е създадена наскоро, за нея не намерих никаква пояснителна информация 

От статусите на партията, публикувани в нейната фейсбук-страница, си правя изводите, че идеологически тази партия е много подобна на партията Левица... разтягат локуми срещу "бугаризацията", НАТО и ЕС, иска им се да са с Русия и БРИКС и т.н.

Сайт на партията: https://rodina.org.mk/

Фейсбук-страница: https://www.facebook.com/rodina.makedonija

Канал в Youtube: https://www.youtube.com/channel/UCHwlELkHypgfsoNqAbcmI6g


П.П. Активист на тази партия е Ламбе Алабаковски - чалгар и ненормалник, който запали Българския клуб в гр.Битоля



Lambe Alabakovski feat. Darko Dimitrov - Vrati mi go srceto

[Hatshepsut]

Продължавам с някои от албанските партии

Демократичен съюз за интеграция


Емблема на партията

Демократичният съюз за интеграция (на македонска литературна норма: Демократска унија за интеграција; на албански: Bashkimi Demokratik për Integrim) е политическа партия на етническите албанци в Северна Македония.

Сформирана е три месеца преди провеждането на парламентарните избори в Република Македония през 2002 от бивши членове на така наречената Армия за национално освобождение (АНО) - паравоенно образувание, което през 2001 г. води сражения с правителствените части на Република Македония. Нейният лидер е Али Ахмети.

На изборите през 2002 г. ДСИ печели 11,9% от гласовете (70% от гласувалите за партията са етнически албанци), което я прави най-голямата политическа партия на албанците в македонския политически спектър. След изборите, ДСИ влиза в правителствена коалиция заедно с СДСМ и с Либералнодемократическата партия (ЛДП).

На парламентарните избори през 2006 година партията формира коалиция с Партията за демократически просперитет (ПДП) и Демократическата лига на бошняците. Тази коалиция печели 12.2% от гласовете и 16  места в парламента. Въпреки че партията печели 13 депутатски места, понеже нейните партньори от предишната власт губят изборите, тя не е поканена да участва в новото правителство на новоизбрания премиер Никола Груевски. Нейното место е заето от втората по големина албанска политическа партия, Демократическата партия на Албанците (ДПА). Все пак, след предсрочните парламентарни избори през 2008 година, партията се връща във властта в коалиция с ВМРО-ДПМНЕ на Груевски.

На парламентарните избори през 2011 година ДСИ печели 10.2% от гласовете и 15 депутатски места, 3 места по-малко от предишните избори. Най-добрият изборен резултат на ДСИ е на парламентарните избори през 2014 година, когато печели 153,646 гласа или 14.2% и 19 депутатски места. Обаче две години по-късно, на предрочните парламентарни избори през 2016г. партията получава най-лошия си резултат - само 86,796 гласа или 7.5%.
От 2016г. партията е в коалиция със Социалдемократическия съюз на Македония (СДСМ).

На изборите през 2020г. партията печели 104,699 гласа (11.48%) и 15 депутатски места в парламента.

https://bg.wikipedia.org/wiki/Демократичен съюз за интеграция

https://mk.wikipedia.org/wiki/ДУИ


Сайт на партията (на албански език): https://bdi.mk/

[Hatshepsut]

Демократическа партия на албанците


Емблема на партията

Демократическата партия на албанците (ДПА) е една от политическите партиии на етническите албанци в Северна Македония. Основана е през юни 1997 г. след обединението на Партията за демократически просперитет на албанците (ПДПА) и Народната демократическа партия (НДП).

Народната демократическа партия е основана през август 1990 г. като по-радикален конкурент на Партията за демократичен просперитет.

ПДПА е основана през 1994 г. от по-радикалните членове на ПДП, начело с Арбен Джафери и Мендух Тачи, след като също се отцепват от НДП.

След изборите през 1998 г., ДПА влиза в коалиционното правителство, водено от ВМРО-ДПМНЕ и участва в управлението на страната до 2002 г. На парламентарните избори през 2002 г. ДПА печели 5,2% от гласовете и 7 мандата в Събранието и преминава в опозиция.

Лидер на ДПА е Мендух Тачи.

На парламентарните избори през 2002 година ДПА получава 5,2% от гласовете и 7 мандата в парламента и преминава в опозиция. На парламентарните избори през 2006 година ДПА има 7,5% от гласовете и 11 мандата и повторно влиза в правителството. На предсрочните парламентарни избори през 2008 година, ДПА повторно получава 11 мандата, а на предсрочните парламентарни избори през 2011 година - 8 депутата. След предсрочните парламентарни избори през 2008 година ВМРО-ДПМНЕ прекратявва традиционното партньорство с ДПА и формира коалиция с най-голямата албанска партия в парламента Демократичен съюз за интеграция (ДСИ). Оттогава ДПА е в опозиция.

https://bg.wikipedia.org/wiki/Демократическа партия на албанците

https://mk.wikipedia.org/wiki/ДПА


Сайт на партията (на албански език): https://gurra-pdsh.org/

[Hatshepsut]

Граждански демократичен съюз


Емблема на партията

Граждански демократичен съюз  е северномакедонска дясноцентристка политическа партия, основана на 18 март 2018 година. Неин председател е Петър Колев.

Първата пресконференция на инициативния комитет за формиране на партията се състои на 6 декември 2017 г. в хотел „Мариот“ в Скопие, където представя своите основни принципи. На конференцията присъства бившият председател на сдружението „Македонско–българско приятелство“ – Петър Колев, както и бившият председател на ВМРО–НП – Георги Трендафилов. Пресконференцията не е отразена от медиите в Северна Македония, въпреки че на нея присъстват повече от седем медии.

Партията е основана на 18 март 2018 година като за неин председател е избран роденият в село Ново село (община Щип) – Петър Колев, самоопределящ се за етнически българин, бивш член на българската ВМРО-БНД и председател на сдружението „Македонско–българско приятелство“.

Резултати от избори

През май 2019 г. се провеждат избори за кмет на 3 общини – Дебър, Ново село и Охрид. Партията излъчва свой кандидат за кмет на община Охрид – Михаил Трендафилов, който се класира на 3–то място с 5,89 %.

https://bg.wikipedia.org/wiki/Граждански демократичен съюз


Фейсбук-страница на партията: https://www.facebook.com/GragjanskoDemokratskaUnija

[Hatshepsut]

Не възнамерявам да се спирам подробно на останалите политически партии в Северна Македония.
Пълният им списък може да видите тук:

Партии РСМ

Възможно е за в бъдеще да се появят нови политически субекти, а някои от сега съществуващите да бъдат заличени.
Темата остава отворена