Археологически находки въ Русенска область

[Panzerfaust]

Откриха останки от римски къщи в частен имот в Русе

Археолози от Русе вършат избавителни разкопки в частен парцел, директно до римската цитадела „Сексагинта Приста“

Археолозите отстраняват пластове пръст от двора на русенец, който е на метри от римския кастел „Сексагинта Приста“ и попадат на остатъци от 3 къщи, осведоми

Откриват и разнообразни находки.

"Над 220 са основно монети, само че и има и други забавни като фибули, брусове, тежести за стан. За в този момент най-вече са от срока 4-5 век, само че има и по-ранни, не знаем единствено дали има тракийски материали, както има на другия терен ", сподели археологът доктор Върбин Върбанов.

Оказва се, че още през 2007-ма година особено основана комисия е обрисувала хипотетичните граници на тогавашната римска цитадела Сексагинта Приста по целия рид и в този момент археолозите са готови какво да чакат при изследванията.

Има ли изгубени пластове по този венец?

"Има, да. Преди 2007-ма сигурно са унищожени сходни здания, само че по-късно го съблюдават хората. 2015 та беше първото токова желание за градеж, в този момент е вторият човек, който се обажда, ще има и други. Част от къщата е разрушена още при градежа на тази улица през 60-те ", изясни доктор Върбанов.

Според експертите, в страната има обитаеми места, в които къщите наподобяват като от римско време. За да си ги показват хората, просто би трябвало да ги посетят.

"Примерно в Горско Абланово, където още се строи по същия начин-каменен цокъл и нагоре с кирпич. Покривът е с керемиди-римски, които са по- характерни от нашите ", сподели доктор Върбанов.

Очакванията на археолозите са с напредването на разкопките да стигнат до пластове от 2-3 век. Основания за това има дава откритата досега керамика.
https://novini247.com/novini/arheolozi-ot-ruse-pravyat-spasitelni-razkopki-v-chasten-imot-neposredstveno-do-rimskata_4328506.html

[Hatshepsut]

В Сексагинта Приста откриха напълно запазено огнище от времето на траките

Домашно ритуално огнище есхара, се разкри на Сексагинта Приста, съобщават от русенския музей.

То е от времето на траките - около I в. пр. Хр. до I век. Открито е in situ (на място) като част от оборудването на тракийски дом.

До този момент на Сексагинта Приста са намирани отделни части от такъв тип огнище, но за пръв път такова се открива цяло. То представлява изравнена повърхност, оцветена, с издълбан кръст по диагоналите. Върху него древните траки са извършвали ритуали, като вероятно са изгаряли своите дарове към боговете.

Макар и частично разрушено, ще се направи опит огнището есхара да бъде пренесено в музея.

Настоящите разкрития в имота, който е частна собственост, станаха възможни благодарение на инвеститор, след договор за проучване с РИМ-Русе.

https://www.desant.net/show-news/58700

[Hatshepsut]

Голяма селищна могила край гр. Русе

Едно от най-значимите праисторически селища в Североизточна България. Могилата е забелязана и изследвана още в зората на българската археология от братята Шкорпил. Херман Шкорпил през 1904 г. прави първите сондажи във високата 10 м, широка 50 м и дълга 98 м могила. Намерените тогава артефакти слагат началото на сбирката на Русенския исторически музей. Проучването на могилата е дълго и внимателно – през 1912 г. Карел Шкорпил сондира южната и северна част на могилата и изважда огромен брой находки. През 1921 г. новосъздаденото Русенско археологическо дружество продължава изследванията. Цялостно проучване на обекта се прави от 1948 до 1953 г. Установени са 20 строителни хоризонта, като първото заселване е началото на каменно-медната епоха, преди 7000 г., а края на обитаване – в началото на бронзовата епоха.

Интерес представлява откритото най-голямо глинено изображение на Великата богиня-майка, датирано в периода 4300-4200 г. пр. Хр. Релефът изобразява бременната богиня, с вдигнати благославящи ръце. Смята се, че фигурата изразява култа към плодородието. Една от важните находки, с която с право се гордее Русенският музей, е най-голямото златно изображение на Богинята-майка от периода на каменно-медната епоха. Заедно с нея са експонирани още 3 златни предмета: златна спирала, гривна и кръгла апликация.

Един от най-загадъчните артефакти в колекцията на музея е древен земеделски календар, изобразен върху глинена плочка. В центъра на петоъгълната плоча е врязан соларен (слънчев) символ – спирала, въртяща се в посока обратна на часовниковата стрелка, а от двете ѝ страни, вертикално са издълбани по 5 хиксообразни знака. Освен врязване на фигурите има и попълване на линиите с червена боя. Правилната форма на петоъгълника може да се възприеме и като постройка с двускатен покрив – храм на слънчевото божество, в чиито център е изображението на бога, а останалите знаци символизират поклонниците, с вдигнати за прослава ръце. Във фондовете на музея има над 7000 предмета, намерени в голямата селищна могила, всеки от които е носител на информация за живота в онова далечно време.

https://www.10te.bg/obshtestvo/10-balgarski-arheologicheski-obekta-sas-svetovno-znachenie/

[Hatshepsut]

В крепостта "Кале Широково" е открита една от най-късните антични монети в Северна България


"Монетата е на римския император Констанс II. Тя е отсечена през 651 година и е от бронз. Това е една от най-късните антични монети, откривана в днешна Северна България по време на археологически проучвания", казва археологът Деян Драгоев

РУСЕ, 
13.04.2023 08:30
(БТА)

В крепостта "Кале Широково" в Русенско е открита една от най-късните антични монети в Северна България. Това съобщи за БТА уредникът в отдел "Археология" към Русенския исторически музей Деян Драгоев.

"Монетата е на римския император Констанс II. Тя е отсечена през 651 година и е от бронз. Това е една от най-късните антични монети, откривана в днешна Северна България по време на археологически проучвания", обясни Драгоев.

Той ще представи тази вечер в Русенския екомузей резултатите от археологическото проучване на "Кале Широково" през миналата година. Късноантичната и средновековна крепост е разположена на естествено защитен скален нос при сливането на реките Баниски и Черни лом.

Драгоев каза, че с целево финансиране от страна на Министерството на културата и от община Две могили, със съдействието на кмета Божидар Борисов, е проучен участък от основната крепостна стена с прилежащата й кула номер 2 и протейхизмата (спомагателна стена) на късноантичното укрепление.

"Разкритите стени смайват със своите размери и техника на градеж. Изградени са от големи до 2 м в дължина каменни блокове, върху които археолозите откриват множество знаци, поставяни от древните майстори каменоделци. Документираната широчина на крепостната стена и кули е от 3,50 до 4,80 м, което я превръща в най-широката известна понастоящем крепостна стена в днешните български земи", обясни археологът.

По думите му благодарение на мощната си укрепителна система, изграденото в средата на V век укрепление успява да преживее аваро-славянските нашествия от края на VI век, превръщайки се в една от трите засвидетелствани крепости в долината на река Русенски лом с регистриран живот в първата половина на VII век.

Екипът от археолози е успял през миналата година да проучи и част от средновековно жилище от времето на Второто българско царство.

През средновековната епоха укрепената територия е разширена.

"Карел Шкорпил предполага, че в развалините на Широковското кале трябва да се търси споменатия през XII век от арабския географ ал-Идриси град Агранзинос. Други учени отъждествяват крепостта със средновековния български град Кръстовец", обясни археологът.

https://www.bta.bg/bg/BTA-plus/440338-v-krepostta-kale-shirokovo-e-otkrita-edna-ot-nay-kasnite-antichni-moneti-v-sev

[Hatshepsut]

Български и немски археолози откриха римска сграда край Новград

Преди дни приключи поредният етап от съвместния проект на Националния археологически институт /НАИМ/ към Българската академия на науките и Института по праистория и средновековна история на Университета в Тюбинген /Германия/. Това съобщиха за Актуално Свищов от пресцентъра на община Ценово. Разкопките се провеждат всяка пролет и есен от 2018 година. Археологическата експедиция е съсредоточила вниманието си в района на Таш баир около Новград. По думите на д-р Свен Конрад, ръководител на разкопките, с различни методи са изследвани селища, укрепления и гробни комплекси от различни епохи. В района на Таш баир се наблюдава висока концентрация на важни археологически обекти. От една страна това се обяснява с удобното местоположение и добрите условия за заселване. По думите на археолозите възвишенията на Таш баир са били почти непрекъснато обитавани от неолита до края на Първото българско царство.

И тази есен в продължение на месец на разкопките работиха български и немски археолози. От българска страна участваха д-р Владислав Живков от НАИМ, д-р Върбан Върбанов от Регионалния исторически музей в Русе и Светлана Тодорова – докторант в НАИМ. От немска страна освен д-р Конрад се включиха и двама студенти. В помощ на специалистите бяха и 14 души от местното население.

„В този участък на Дунавския лимес за първи път беше изследвана римска сграда, открита чрез геомагнитни изследвания. След разкритията се оказа, че сградата е с приблизителни размери от 13х9,80 метра и е ориентирана в посока север-юг. В северната страна тя има портик, състоящ се от три колони и анти, т.е. разширените странични стени, оформящи входната зона“, сподели д-р Конрад. По мнението на специалистите сградата е с основа от ломени камъни в льосова спойка с прикрепен зид от глинени тухли, а покривът е бил изграден с керемиди. Участниците в разкопките са на мнението, че част от камъните, използвани за градежа, са били извадени и използвани отново. Сградата е пострадала допълнително и от съвременната обработка на земята. По време на експедицията в района изследователите успяха да открият сравнително голямо количество от инвентара на къщата като фрагментирани керамични съдове, лампи, хромел за зърно, железни инструменти. Сред находките се отличава и малко оловно огледало. Според откритите материали сградата може да се датира в периода от края на втори до началото на трети век. Към момента не е ясна причината за напускане на сградата, чийто покрив впоследствие се е срутил.

Две са хипотезите на археолозите за предназначението на къщата. Първата е, че тя е основната сграда на вила рустика – типично римско земеделско имение. Другата е, че представлява част от село. При първата възможност римското вилно стопанство трябва да включва и стопански сгради, чието проучване предстои. „Въз основа на нашите предишни проучвания можем да заключим, че вилата или селището очевидно е била част от гъсто населен район в този участък, където Янтра се влива в Дунава. Предвиждаме римският селищен живот и негоното развитие в района на река Янтра да бъдат във фокуса на съвместните българо-германски изследвания през следващите години“, допълва проф. Конрад.

https://actualnosvishtov.com/balgarski-i-nemski-arheolozi-otkriha-rimska-sgrada-kraj-novgrad/

[Hatshepsut]

Представят резултатите от археологическото проучване на Кале Широково


Разкритите крепостни стени смайват със своите размери и техника на градеж

На 18 април, четвъртък, от 18:00 часа в Историческия музей уредникът в отдел „Археология“ при Регионален исторически музей – Русе Деян Драгоев ще представи резултатите от археологическото проучване на Кале Широково през 2023 г.

Късноантичната и средновековна крепост е разположена на естествено защитен скален нос при сливането на реките Баниски и Черни Лом. С целево финансиране на Министерство на културата и Община Две могили в периода 2020 – 2023 г. е проучена значителна част от укрепителната система на късноантичния обект.

В хода на археологическото проучване е установено едновременното изграждане на двете успоредни крепостни стени – основна с прилежащите ѝ кули и спомагателна стена (протейхизма). Разкритата фортификация смайва със своите размери и техника на градеж.

Документираната широчина на основната крепостната стена е от 3,50 до 4,80 м, а на протейхизмата - 2,80 м. Изградени са от големи до два метра в дължина каменни блокове, върху които има множество знаци, поставяни от древните майстори каменоделци.

През 2023 г. археолозите с помощта на доброволци и ученици от Математическа гимназия „Баба Тонка“, организирани в „Лятна школа по археология Кале Широково“, успяват да проучат входа на протейхизмата, охраняван от две плътни триъгълни кули и каменната стълба, отвеждаща до бойната платформа. Установено е местоположението и на входа на основната крепостна стена, който ще бъде главната цел на проучването през настоящия сезон.

През 2023 г. са проучени и няколко средновековни структури и жилища, които показват, че терена на по-ранната крепост е бил плътно застроен и обитаван по времето на Българското средновековие.

https://www.dunavmost.com/novini/predstavyat-rezultatite-ot-arheologicheskoto-prouchvane-na-kale-shirokovo

[Hatshepsut]

Археолозите в Червен откриха златна монета от XIII век

Нови находки от Средновековния град хвърлят светлина върху обитаването на крепостта

Златна монета от времето на никейския император Йоан III Дука Ватаци (1222 – 1254) е сред първите ценни находки, открити по време на новия археологически сезон в средновековния град Червен. Монетата е намерена в южното подножие на Междинната крепостна стена, в западната част на града, и добавя нови елементи към хронологията на обитаване на западния хълм на Червен.

Тази находка е част от 57-ата поредна археологическа кампания, която се фокусира върху разкриването на нов сектор от Междинната крепостна стена. Екипът, ръководен от археолога Светлана Великова от Регионалния исторически музей – Русе, и с научна консултация от доц. д-р Деян Рабовянов от Националния археологически институт с музей – БАН, Филиал Велико Търново, работи активно върху изследването на западния хълм. През последната седмица са изследвани скални изсичания и основите на сгради, разположени северно от стената.

Наред с перперата, сред откритите находки се отличават монети от периода XIV – XV век, върхове на стрели, украшения, както и фрагменти от трапезна и кухненска керамика. Откритите материали затвърждават историческата значимост на укрепителното съоръжение и хронологичното му свързване с бурния период след османското завоевание на Червен през 1388 г.

През 2023 година археолозите потвърдиха съществуването на Междинната крепостна стена, разкривайки 20-метров участък, югоизточно от Църква №16. Откритите находки, сред които 462 артефакта, включващи монети, керамика и въоръжение, показват, че стената е била изградена след османското завоевание и е функционирала в началото на XV век – време на въстания и военни конфликти. Специалистите предполагат, че стената е играла ключова роля по време на въстанията на българите и походите на влашкия войвода Мирчо I Стари на юг от Дунав.

Разкопките в Червен са подкрепени от Министерството на културата чрез програмата за теренни археологически проучвания и консервация за 2024 година. В тях участват експерти от Русенския музей, както и археолози, докторанти и студенти от редица университети в страната, включително Софийския университет „Св. Климент Охридски“, Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий“ и Русенския университет „Ангел Кънчев“.

https://www.dunavmost.com/novini/arheolozite-v-cherven-otkriha-zlatna-moneta-ot-xiii-vek

[Hatshepsut]

Археолози откриха уникална находка край Русе

Откриха интригуваща находка на Кале Широково

Изцяло запазен сфероконус предизвика вълнение сред археолозите

Археологически екип от Регионалния исторически музей в Русе направи изключително рядко откритие по време на разкопки в крепостта "Кале Широково". Ръководителят на експедицията Деян Драгоев и неговите колеги попаднаха на напълно запазен керамичен съд, известен в научните среди като "сфероконус".

Откритието предизвика вълнение сред специалистите, тъй като подобни артефакти са рядкост в българските земи. Досега сфероконуси са намирани само в няколко исторически обекта в страната, включително древните столици Плиска и Преслав, както и в Силистра, София и Перник.

Интересното при тези съдове е, че те имат широко разпространение в огромен географски ареал - от Египет на югозапад, през Близкия изток и Средна Азия, до Кавказ и Китай на изток. Това поставя въпроса за тяхното предназначение и произход, който все още е обект на оживени дискусии сред учените.

Експертите предлагат различни хипотези за функцията на сфероконусите. Някои смятат, че са служили като контейнери за съхранение и транспортиране на ценни алхимични продукти, живак или други редки химични елементи. Други предполагат, че са били използвани за пренасяне на козметични масла и лекарства. Има и теория, че са служили като бутилки за различни спиртни напитки.

Една от най-интригуващите хипотези е, че сфероконусите всъщност са били ръчни запалителни гранати, използвани за разпръскване на известния "гръцки огън" - легендарно оръжие от средновековието.

В контекста на българската история, появата на сфероконусите се свързва с присъствието на печенегите - номадски народ, който е имал значително влияние в региона през XI век. Всички досега открити подобни съдове в България са датирани в периода между 30-те и 60-те години на XI век.

Находката от "Кале Широково" хвърля нова светлина върху историята на региона и потенциално може да разкрие важни детайли за търговските и културните връзки на средновековна България. Предстоят подробни анализи на артефакта, които биха могли да дадат повече информация за неговия произход и предназначение.

Откритието още веднъж подчертава богатото археологическо наследство на Русенския регион и важността на продължаващите проучвания в района. То също така показва, че дори и в добре изследвани обекти като "Кале Широково" все още има възможност за изненадващи и значими открития.

https://www.dunavmost.com/novini/arheolozi-otkriha-unikalna-nahodka-krai-ruse

[Hatshepsut]

Откриха златно съкровище при разкопките в средновековния град Червен

Археолозите се натъкнаха на впечатляваща колекция от над 400 артефакта

Археолози разкриват нови тайни от средновековния град Червен.

Археологическият сезон в средновековния град Червен приключи с впечатляващи открития, хвърлящи светлина върху отбранителната система и ежедневния живот на древните обитатели. Екипът от специалисти, ръководен от Светлана Великова от Регионален исторически музей - Русе, съсредоточи усилията си върху проучването на Междинната крепостна стена на западния хълм на Червенския скален рид.

Разкрити 50 метра от древната крепостна стена

В рамките на месец и половина, през септември и октомври, археолозите успяха да разкрият общо 50 метра от крепостната стена. Съоръжението, с ширина между 2,00 и 2,40 метра, е изградено от ломени камъни на калова спойка. Историческите данни сочат, че укреплението е издигнато в края на 14-ти - началото на 15-ти век, непосредствено след установяването на османска власт над средновековна България.

Богата колекция от над 400 артефакта

Археологическият екип се натъкна на впечатляваща колекция от над 400 артефакта. Сред най-значимите находки се откроява златна перпера на никейския император Йоан III Дука Ватаци, управлявал от 1222 до 1254 година. Открити са също повече от 10 сребърни монети, включително емисии на цар Иван Шишман, султан Баязид Първи и емир Сюлейман Челеби.

Уникални накити и предмети от бита

В едно от помещенията северно от Междинната крепостна стена археолозите попаднаха на два сребърни наушника с позлата, запазени в изключително добро състояние. Разкрити са и множество метални предмети, свързани с ежедневието на средновековните обитатели - обков, кухненски ножове и крепежни елементи. Отбранителният характер на съоръжението се потвърждава от намерените върхове на стрели и халки от ризница.

Мистериозен керамичен фрагмент

Сред многобройните керамични находки особен интерес предизвиква фрагмент от устието на съд, оформен като лице на същество с митичен произход. Този артефакт подчертава богатата духовна култура на средновековните обитатели на Червен.

Международен екип от специалисти

Разкопките са осъществени от екип, включващ специалисти от Русенския музей, Сливен и Павликени, както и докторанти и студенти от водещи български университети - Софийски университет "Свети Климент Охридски", Пловдивски университет "Паисий Хилендарски", Великотърновски университет "Свети свети Кирил и Методий" и Русенски университет "Ангел Кънчев". Научен консултант на проекта е доцент доктор Деян Рабовянов от Националния археологически институт с музей - БАН, Филиал Велико Търново.

Археологическата кампания е финансирана чрез спечелен проект по Програмата за теренни археологически проучвания и теренна консервация на Министерство на културата.

https://www.dunavmost.com/novini/otkriha-zlatno-sakrovishte-pri-razkopkite-v-srednovekovniya-grad-cherven

[Panzerfaust]

Селище от късната желязна епоха върху площ от 39 декара е открито до село Тръстеник

Между Агенция „Пътна инфраструктура“ (АПИ) и Националния археологически институт с музей при Българска академия на науките (НАИМ-БАН) беше сключен Договор № Д-112/ 07.10.2019 г. за извършване на спасителни теренни археологически издирвания по трасето на инфраструктурен проект „Автомагистрала „Русе – Велико Търново“. За отчитане на изпълнението е представен Научен доклад, в който са посочени регистрираните по трасето на автомагистралата археологически обекти.

Съгласно научния доклад по договор № Д-112/07.10.2019 г. в участъка от км 31+740 до км 31+960, попада археологически обект № 7, който е посочен за извършване на предварително проучване. Обект № 7 се намира в землището на с. Тръстеник, общ. Иваново, обл. Русе. Представлява селище от късна желязна епоха (II – I в. пр. Хр.). Общата площ на археологическия обект е 39 дка, от които около 19 дка попадат в рамките на сервитута на автомагистралата.

327 хил. лева без ДДС са отделени за проучването на обекта, като това ще сторят специалистите от Националния археологически институт с музей на БАН.
https://rousse.info/