Археологически находки въ Русенска область

[Hatshepsut]

Тази информация е от 2011г.

Археолози откриха църква от XIII в. в средновековния град Червен

Археолози откриха църква, строена през XIII век в средновековния град Червен.

Разкопките се проведоха в периода юли-август от археолога Стоян Йорданов, уредник в Русенския исторически музей, и неговия екип от британски студенти.

Църквата е издигната през XIII век по време на Второто българско царство и се е намирала върху територията на спрял да функционира некропол.

Представлява еднокорабна и едноабсидна постройка.

Църквата е разрушена от земетресение и възстановена за кратко веднага след завладяването на град Червен от османските турци, когато е съществувала само няколко години. По-късно руините й са били запълнени с баластра по време на почистването на крепостния ров.

Върху една от стените на църквата е разкрит 4-редов надпис-графит, който предстои да бъде разчетен. Проучванията в средновековния град Червен се провеждат всяка година, като резултатите от разкопките през 2010 г. дадоха възможност да се предположи съществуването на още една църква.

http://news.ibox.bg/news/id_1450517790

[Hatshepsut]

Тази информация е от 2013г.

Археологически разкопки в с.Бъзовец

Селищна могила от преди 6600 години проучват русенските археолози. Тя се намира в землището на село Бъзовец. Засега са открити изгорели останки на мъж и жена, които по всяка вероятност, са били погребани ритуално в собствения им дом.

 Близо до опожарената постройка археолозите се натъкнали на втора къща, повдигната на дървени колони. Предположението на ръководителя на разкопките Димитър Чернаков е, че домът е бил на заможен човек или сградата се е използвала за съхранение на храна. Изследователите са намерили и керамични съдове, както и вещи от бита на хората, живели през каменно-медната епоха.

 Селищната могила близо до река Баниски Лом е в обработваема земеделска площ , затова и горният й пласт е унищожен. Прадполага се, че размерите й са били значително по-големи.

 В разкопките, които ще продължат и през следващия сезон, участват и студенти от четири университета.

Археолози откриха 107 древни находки в селищна могила до с. Бъзовец

Археологическите разкопки на селищната могила се проведоха през месец юли и август 2013 г с научен ръководител Димитър Чернаков (Регионален исторически музей – Русе), доц. д-р Явор Бояджиев (НАИМ – БАН) - научен консултант, инж. Дончо Караколев – художник, студенти по археология от Нов български университет, Великотърновски университет „Св. св. Кирил и Методий“, Университет на гр. Дъръм, Англия и студенти по български език и история от Русенски университет „Ангел Кънчев“. Проучванията се осъществиха с финансовата подкрепа на фирма „Терекс и Ко“, Регионален исторически музей – Русе и материална подкрепа на кмета на селото г-н Георги Малев и Спас Генов – арендатор на терена.

Oбект на изследване през този сезон бяха откритите през 2012 г. останки от две сгради и част от разрушена укрепителна система, датирани от първата половина на кеменно-медната епоха (4800 – 4550 г. пр. Хр.). Първата сграда е имала колово-плетена конструкция, обмазана от двете страни с глина. Пред входа е имало преддверие – навес. Подът на постройката е обмазан и вторично опален върху предварително наредени камъни, между които има спойка от сиво-зелена глина. Oткрити са предимно фрагменти от керамични съдове и животински кости в повишено количество, находки от кремък – ножове, стъргалки, чукалки, кост – длета, шила, две гривни от мида Spondylus, използвани както за разменно средство, така и за накити. Сградата е била използвана за жилище.

Този сезон продължи и изследването на отритата миналата година втора постройка, която се намира непосредствено северно до предходната. Тя е имала същата конструкция като първата, но е била двуетажна. Уточни се, че нейната дължина или ширина е 10 м. Тя била от типа „наколни къщи”. Бяха открити останки от четири носещи дървени колони, но общият брой на колоните вероятно е бил много по-голям.

Пространството под тях е било използвано за съхранение на дървен материал, по всяка вероятност за огрев. Върху колонадата е била изградена дървена скара от греди, обмазани от горната си част с глина и оформящи подовото ниво на постройката. Върху него са открити деструкции от керамична пещ приблизително с квадратна форма при основата. Постройката е имала и участък, който е бил двуетажен, но не се е разпростирал върху цялата й площ. Вероятно той е бил ползван за всекидневно обиталище, тъй като върху пода на втория етаж, който е имал поне пет етапа на обмазване и е опален, бяха открити фрагменти от натрошени съдове и находки от керамика – плочка и гривна, кост – шила, длета, накитни предмети, рог – копачки, кремък – ножове и стъргалки, бойни топки.

Сградата е била унищожена от силен пожар, доказателство за което са откритите множество мазилки и обмазки оранжево-червени на цвят с отпечатъци от колово-плетената конструкция, овъглена дървесина и петна от пепел. Резултатите от палеоботаничния анализ на проби от сградата показва наличие на семена в повишено количество от голозърнест ечемик и уров. Долният етаж от къщата е използван за хамбар. Не е открит нито един цял съд или значима находка в постройката, което е свидетелство, че нейните обитатели са имали време да изнесат най-ценната покъщнина и да избягат, преди пожарът да е изпепелил всичко.

В могилата са открити общо 107  находки от керамика, кост, камък, мидени черупки,  антропоморфни фигури, сечива за всекидневни нужди, накити и предмети с култово предназначение.

http://kafene.bg/

[Hatshepsut]

Тази информация е от 2013г.

Уникална находка откриха край Русе!

Сред стотиците артефакти, намерени по време на разкопките край русенското село Бъзовец, е и гривна, датирана от преди 7 000 години

Уникално бижу откриха археолози край Русе. Сред стотиците находки, намерени по време на разкопките край русенското с. Бъзовец, е и гривна, датирана от преди 7 000 години. Накитът е част от артефакти от керамика, камък, мидени черупки, антропоморфни фигури и сечива, използвани в ежедневието на хората, обитавали по това време земите на днешна България, съобщи сензационната новина БЛИЦ

Учените попаднали на множество предмети с култово предназначение при разкопките на селищна могила до с. Бъзовец. При проучването на терена са открити останки от две сгради и разрушена укрепителна система, обясниха археолозите. Според тях находките са датирани от първата половина на каменно-медната епоха, което е приблизително 4800 – 4550 година преди Христа.

Първата сграда е имала конструкция от преплетени колове, които са обмазани с глина от външната и вътрешната си страна. Пред входа е имало навес и малко предверие. Подът на постройката също е бил подмазан и вторично оплетен върху предварително подредени камъни. Спойката между елементите на сградата е направена от сиво-зелена глина.

http://www.chudesa.net/

[Hatshepsut]

Тази информация е от 2013г.

376 древни гроба разкрити по трасето на газопровода край Русе

376 гроба от тракийско, римско и старобългарско време намериха археолозите от Русенския исторически музей по трасето на газопроводната връзка между Русе и Гюргево, която се изгражда в момента.
Археологът от Русенския исторически музей Деян Драгоев обясни, че те са в некропол край близкия до Русе град Мартен, предаде БТА.

Обектът е бил проучен по най-бързия начин, тъй като попада в отсека от маршрута на системната газопроводна връзка България - Румъния.

По думите на Драгоев гробовете се отнасят към няколко големи исторически епохи.

"Имаме осем гроба от късножелязната епоха - от времето на траките, както и множество гробове от времето на ранната Римска империя. Представен е и периодът на късния Рим и късноантичната епоха - IV-VI век. Част от гробовете принадлежат на варварско население, което Римската империя е наела да охранява границите си", обясни Драгоев.

Открити са много красиви части от коланни гарнитури с апликирани полускъпоценни камъни, намирани много рядко в България.

Изследвани са няколко ранносредновековни гробове от XI век на войници с пълен набор на въоръжение - мечове, бойни брадви, копия, съхранили се добре.

Още в самото начало на разкопките специалистите са попаднали на обреди от около V-IV век пр. Хр. с доста интересни ритуали - погребан воин с отсечена глава, положена в скута му, погребения на кучета и други животни, с накити от злато и сребро, пише БГНЕС.

Последните като хронология разкрити гробове се отнасят към Второто българско царство - от края на XII и първата половина на XIII век.

Проучени са били и землянки от времето на Първото българско царство - от X век, с множество съдове от това време.
Намерена е и находка от 12 гърнета.

Бил е открит и зидан с тухли и керемиди гроб от II-III век, ограбен през средновековната епоха.
Там са открити множество малки накити от благороден метал - две златни обеци, костена игла със златен варак и стъклен амулет от червено стъкло на божество.

"Там е било погребано момиче на възраст до 15 години. На ръката й имаше пръстен-ключ, вероятно за ковчежето, което иманярите през XIII век са откраднали от зидания гроб", обясни Драгоев.

Открити са и множество скелети на деца от периода на Второто българско царство, загинали вероятно от липса на храна или епидемии.

В некропола на 150 метра от римската крепост Тегра има накити - бронзови и сребърни монети, както и цели керамични съдове.

Драгоев обясни, че ще бъде извършен антропологичен анализ на скелетите, чрез който ще бъде направен опит да се разкрие как са живеели хората някога, от какво са боледували, с какво са се хранили през тези 2000 години назад.

Находките от гробовете ще бъдат изложени в обновения Исторически музей в Русе.

https://dnes.dir.bg/

[Hatshepsut]

Полускъпоценни находки говорят за древен металургичен център край Русе

По две брадвички от каменно-медната епоха са открити следи от обработка на мед и злато


Брадвичка от жадеит   Източник: Регионален исторически музей Русе

Две брадвички, намерени в разкопки край Русе, най-вероятно ще докажат съществуването на металургичен център в региона през каменно-медната епоха, съобщи археологът от Русенския исторически музей Димитър Чернаков.
Сечивата са изработени от полускъпоценния камък жадеит. Жадеитът, както и нефритът, има криптокристалинна преплетено влакнеста структура, което определя неговата жилавост и здравина. Наименованието му произлиза от испанското piedra de ijada и означава бъбречен камък.
Първата брадвичка е открита при разкопки на Русенската селищна могила в пласт от късната каменно-медна епоха (4550-4200 г. пр. Хр.). Върху повърхността ѝ са открити следи от обработката на мед и злато.
Втората е намерена наскоро в пещерата "Водна" край село Табачка, в пласт от ранната каменно-медна епоха (4800-4700 г. пр. Хр.). Тя е преизползвана от по-стара и по-голяма брадва, вероятно деформирана от употреба отново за обработка на метал.
Материалът, от който са направени предметите, е установен от френския професор Пиер Петрокен, който ръководи екип по проучването на подобни находки от времето на късната праистория на Европа.
"Предполагаме, че мястото на металургичния център за обработка на злато и други метали е в пещерата край Табачка", съобщи археологът от Русе.
Подобни металургични центрове от същата епоха според археолозите е имало до Варна, край Дуранкулашкото езеро, край Малко Търново, както в Сърбия и в Румъния.
Освен като безценни инструменти, изработени от изключително рядка и ценна суровина, двете находки трябва да се разглеждат и като предмети с много висока социална стойност, свързани с посветените в най-древната металургия и първата обработка на злато в човешката история.

https://www.vesti.bg/razvlechenia/lyubopitno/nahodki-govoriat-za-dreven-metalurgichen-centyr-kraj-ruse-5997982

[Hatshepsut]

Средновековният град Червен

Източник: http://zvezdichka.blog.bg/turizam/2009/12/16/srednovekoven-cherven-posreshtash-pyrviia-sniag.455863 (със съкращения)

Въпреки че в момента Червен е село, но по времето на Второто-българско царство то е било средновековен град и бил грандиозен по своите размери. Вярно е, че сме ходили по различни старини и крепости, но това, което видях като мащабност наистина ме изненада много приятно. Не очаквах, че града в далечното минало е бил толкова голям. В територията на крепостта видях наистина уникални неща. Още повече, че имаше възстановка на рисунки на някои от обектите и само за миг човек да се пренесе в онова време и попада в един приказен град.



Средновековният град Червен е се е развил като важен военно-администратиовен, стопански и църковно-културен център на Второто българско царство. Той се състои от укрепен вътрешен град с две части, разположен върху висок скален рид, пазен от крепостна стена, подсилена с бойни кули и неукрепено подградие в подножието.



 

Крепостните стени на места достигат дебелина 3м. Те следват извивките на скалния рид. Градени са от сравнително дребни ломени камъни, споени с бял хоросан, които са били типични за времето на Втората българска държава. В тях били наредени надлъжно и напречно дървени греди.
Първото нещо, което се изпречква пред очите на човек е източната крепостна стена с 3-те бастиона.







По високия склон имаше останки от зидове от жилищни сгради.





Това, което ми направи впечатление е големия брой на църквите, които видях в територията на крепостта – останки на общо 12 църки. Някои, от които са много интересни и наистина ще бъдат уникални, ако има възможност да се възстановят. Поне на рисунките, където правеха възстановка на различни обекти ми изглеждаха такива.
Тръгвайки по протежението на северната крепостна стена отминах останките на църква №6, църква №7





жилищни и стопански сгради и достигах до голям замък, принадлежал на червенски болярин,



бойната кула, която е съхранена в много добър вид и е висока около 12м.




 

[Hatshepsut]

 
Основния център на града, заедно с феодалния замък е оформял така, нар. Цитадела, която е била солидно укрепена от крепостни стени и бойни кули.







В двора на замъка се намира църква №3,



жилищни помещения, а също и помещения със стопански и отбранителен характер.
Тази църква е разположена срещу входа на замъка и допълва и раздвижва линиите на сградите и стените около нея с полукръглия си план и полукръгли ниши.



В двора се намира и водохранилище, издълбано в земята.



При нападение стените и бойната кула в югоизточната част защитавали населението в замъка.
В източната част на Цитаделата се е намирал градският площад, с две големи църкви около него - църквите № 2 и № 4.



Митрополитска църка №2 е много красива на външен вид или поне това, което беше останало от нея.





Може да ме радва факта, че творците са били неизменна част от нашата родина, знайни и незнайни, творили са, градила са и са извайвали красота. Вижта дебелината на зида само...



Всичко са правели с надеждата да бъде здраво и да просъществува, но факт е, че много малко е достигнало до нас като знание и възможности... Защото не сме съумели да го опазим... Градът е разрушен по време на османското нашествие през 1388 г. Близо до митрополската църква №2 се намира и църква №4.



И двете църкви правят впечатление с фасадите си, които са живописни с редуващи се пояси от камък и тухли, а украсата във високите части на стените е с цветни керамични орнаменти.


 

[Hatshepsut]

 
Западната крепостна стена на цитаделата, която разделя града на две части, е най-добре запазена. В северната й половина се издига кула, която е един от малкото запазени образци на българското крепостно строителство от XIV век. Кулата има четвъртита форма със страна 8,5 м и височина отвън 12 м. Построена е върху основите на подковообразна ранновизантийска входна кула.



В горния си край завършва с бойна площадка, заградена с парапет със зъбци. Под тази площадка се намира еркерно наддадено помещение, също пряко свързано с отбранителните функции на кулата.





В северозападния ъгъл на цитаделата в близост до бойната кула и срещу замъка била построена казармена сграда с обширни помещения за градския гарнизон.



Откъм западната крепостна стена в близост до кулата имаше оформен път с изсечени каменни стъпала, поради наклона на терена.







Там се намираше така наречената западна порта. Това, което ме впечатли са камъните от които са изграждани крепостните стени. Каква ли сила е била необходима, за да бъдат повдигнати и то на такава голяма височина тези огромни късове с правилна правоъгълна форма...



А тук от външната страна на цитаделата кулата се виждаше в истинската си височина. Това, което се забелязваше, че е градена от различни камъни, което свидетелствува за различни периоди на изграждане през времето.
Прекосява се малко дървено мостче и постепенно се навлиза в така наречения същински град.



Той е построен в ниската част на скалистия рид и вероятно там е живеел социалният елит на тогавашното общество. Тук се намират църква №10 и митрополитска църква №1.



Митрополитската църква № 1 е построена върху най-високата част на вътрешния град. Тя представлява голяма, триапсидна, кръстокуполна постройка със звънарница. Начина на строеж е редуване на пояси от камък и тухли и вграждане на декоративни керамични панички.





Това, което забелязвах в църквите в същинския град и около тях, че имаше много каменни гробове (саркофази).



Пред мен отново се разкри белоснежната пътека. Чудех се дали да продължа.
Пътечката съответно ме изведе до църква №11, която предполагам, че е била епископска резиденция, защото точно до църквата имаше снимка от такава или как би изглеждала във възстановения си вид.





Това, което ми прави впечатление, че около всяка църква има съсредоточени и постройки за живеене и около тях може би се е изграждала крепостна стена. Реших, че няма да рискувам повече в това студено време и е време да се връщам, а и краката ми бяха позамръзнали и крачолите ми се бяха понамокрили. Като се върнах разгледах отново картата на средновековен Червен и разбрах, че от средновековния град съм изпуснала само бронзолеярните и портата на крепостта. Но бях доволна от видяното и впечатлена от внушителните размери на средновековния град.

[Hatshepsut]

Крепостта „Червен“ край Русе

Червен е бил един от най-значимите военно-административни, църковно-културни
и стопански центрове по време на Второто българско царство

Червен е средновековен български град крепост – един от най-големите и значими военни, стопански и църковни центрове на Втората българска държава (XII – XIV в.) и важна спирка по пътищата от река Дунав към вътрешността на страната. Намира се на около 30 километра южно от Русе, в границите на природен парк „Русенски Лом“.

Стратегическо разположение

Градът е разположен в дълбоко врязаната стръмна скалиста долина на река Черни Лом, върху висок скален рид, обграден от три страни от реката. На места височината на скалите e 100 м, като само от изток се слива плавно с околния терен. До останките на средновековния град водят 235 каменни стъпала. Независимо от природната защитеност на мястото, то е било допълнително укрепено със сложни крепостни съоръжения. Удобното местоположение и надеждната отбрана са наложили Червен като важен военен център, който е защищавал столицата Търново от север. Именно стратегическото разположение на крепостта, благоприятните условия в долината на реката и близостта до столицата предопределят бурното развитие на града.

Произход на името

Съществуват няколко предположения за произхода на името. Една от тезите е, че градът е основан от преселници руси, които идват тук, бягайки от татарите, и пренасят името на своя град Червен от Галичка Русия. Други учени предполагат, че името произлиза от цвета на железните руди лимонит и хематит, използвани при железодобива в района – при топенето на желязото нощем небето се е озарявало в огненочервено и се е виждало отдалече.



От бронзовата епоха до османското нашествие

Заради естествената защитеност на местността, още към края на бронзовата епоха тук се заселват траките. Животът върху високата част на скалния рид продължава през V – І в. пр.Хр. и се развива през римско време в периода І – ІV в. При нахлуването на хуните през V в. цяла Мизия и Тракия опустяват. В края на VІІ в. славяни и българи подновяват заселването на района.

Червен става един от най-значимите военно-административни, църковно-културни и стопански центрове по време на Второто българско царство (XII – XIV в.). Градът е втори по големина в Северна България. Влиянието му нараства след 1235 г., когато става седалище на средновековната българска Червенска митрополия, а територията му нараства значително. Червен се превръща в стопански център с развити железодобив, строителство и дървообработване, битови и художествени занаяти. Крепостта има добре развита градоустройствена структура, сложна фортификационна система и плътно застрояване.

Градът е превзет и изгорен от османските турци, но по-късно са възстановени укрепителните съоръжения и той се използва като гарнизон за османските войски. Някои от църквите са преустроени в джамии и в най-високата част на билото е изграден нов мюсюлмански храм. През ХVI в. животът в крепостта затихва, населението напуска платото и Червен окончателно запустява.

Архитектура и устройство на крепостта

Средновековното селище е включвало вътрешен град – цитадела, построен върху високото скално плато, и външен град, разположен в подножието западно от нея. Интересен е фактът, че цитаделата (с площ около 2 000 кв. м) е изградена като типичен феодален замък, подобно на Царския дворец в Търново. Планът ѝ е с неправилна форма, като максимално е използвана естествената защитеност от скалите. Постройките са разположени около открит вътрешен двор, в който е имало църква. Редуването на бял камък и тухла, както и арките, обрамчени с два реда тухли и украсени с керамични панички, раздвижват цялостната картина.



Вътрешният град е опасан от висока крепостна стена, достигаща дебелина 3 м, подсилена с 3 четвъртити бойни кули. В северния ѝ край се намира главната крепостна порта, широка 2,50 м, пазена от две кули. Крепостните стени на Червен са градени в типичен за времето на Втората българска държава стил – от дребни ломени камъни, споени с бял хоросан, с наредени надлъжно и напречно дървени греди. Забележително е водоснабдителното съоръжение на цитаделата, изградено до реката, в нейното южно подножие, което е осигурявало вода по време на обсада. В засводено помещение под кулата е каптиран извор с голям дебит. Оттук извежда тунел, който достига подножието на отвесната скала, а по нея са изсечени стъпала, които водят към замъка.

Тринадесетте църкви

Срещу замъка се намират останките на катедралата на Доростоло-Червенската митрополия. Тя е една от 13-те църкви, разкрити в града, съградени в стила на Търновската архитектурна школа. Смята се, че е построена набързо през втората половина на ХIV в. под заплахата на настъпващите османски орди, когато висшият клир е трябвало спешно да се прехвърли от по-слабо защитения същински град в цитаделата.

През 1235 г., когато Червен става седалище на средновековната Червенска митрополия, в източната част на цитаделата, до градския площад, са изградени още две църкви. Някои от храмовете са вградени в крепостната стена с каменни блокове и врязани кръстове.

За по-добра ориентация при проучванията и публикациите, църквите са номерирани. Най-големи и представителни са църквите № 2 и № 4 в цитаделата и № 1 и № 10 в западната част на рида. Те обединяват в плана си кръст и купол със здрава архитектурна конструкция. Сравнително добре запазени са стенописите в църквите № 5 и № 10. Архитектурата им се отличава с обширни наоси и големи притвори, над които се извисява кула звънарница, а във фасадите се редуват камък и тухли.

Археологически находки

Червен е археологически обект с голям принос за оформяне на съвременната ни представа за градоустройството на средновековните български градове и техния стопански и културен живот. При археологически проучвания в района са разкрити останки от обществено-административни сгради, много жилища и други интересни находки – монетни съкровища, накити, керамика, предмети от бита, занаятчийски инструменти, оръжия.

Интересна находка са кръглите бойни топки с диаметър 0,50 м. Някои от тях са издялани от камък, подобен на кремък, а други – от варовик. Според археолозите бойните топки са боеприпаси за каменометните машини в замъка.

В западния край на същинския град са разкрити работилници с изсечени в скалата дълбоки пещи за топене на желязо. В стените им се забелязва канал за подаване на технологично необходимия въздух, а наоколо е открито голямо количество желязна шлака – явно това са следи от металургичното производство на Червен, което се е базирало на лимонитни руди, пръснати из района.

https://www.economy.bg/

[Hatshepsut]

Тази информация е от 2014г.

Археолози откриха гроб на тракийска принцеса-воин

Гроб на тракийска принцеса-войн е бил открит при извършените през миналата година разкопки на надгробна могила край русенското село Брестовица от екип, ръководен от археолога Върбин Върбанов.
Това съобщиха днес от музея в Русе, предаде БТА. Принцесата-войн е била погребана в края на V век и началото на IV век пр. Хр. Сред погребалните дарове, сребърни обеци и фибула е открито и въоръжение - желязно копие, което обикновено се полага в мъжките гробове. От музея информираха, че през миналата година се е състояло и археологическо проучване в античната крепост Скаидава при село Батин. Там са били направени два сондажа с обща площ около 50 кв. метра, като откритите находки са от късноелинистическата, римската, късноримската и средновековната епохи. Разкрита е и част от сграда от XIII век.

http://www.novini.bg/news/190789

[Hatshepsut]

Тази информация е от 2015г.

Керамична глава на Дионис откриха археолози при разкопки на крепостта Сексагинта приста

През месец юли бе проучен нов отсек от югоизточната крепостна стена на крепостта Сексагинта Приста, изградена през 4 век сл. Хр. Стената е с дължина от 20 метра, а на места е с височина от над седем метра. Поради силната денивелация крепостната стена се е показала под съществуващия терен, след намесата на археолозите. В процеса на работа са открити монети и керамика от периода 4 – 11 век сл. Хр. Общо откритите към момента монети са над 300 броя.

Керамична глава на Дионис е сред находките, които са впечатляващи. Открита е керамика от 10-11 век – това е времето на ранносредновековното българско селище, а от османския период има изобилие на фини стъклени съдове, внос от западноевропейските страни.

Преди време, в други части на Сексагинта Приста бяха открити бутилки с надпис „Cognac“ – коняк, както и бутилки от Бордо, съдове за емфие, порцелан от Великобритания.

Археологическото проучване се осъществи в частен имот, което в Русе се случва за пръв път. Собствениците от „Травика“ ООД подписаха договор за проучване с музея, а екипът на археолога Върбин Върбанов направи археологическите разкопки. Комисия, изпратена от Министерството на културата, регистрира финала на проучването и в близките дни ще се произнесе по съдбата на културната ценност – крепостната стена на Сексагинта Приста.

http://arenamedia.net/news.php?newsandpromotion_id=26499

[Hatshepsut]

Тази информация е от 2015г.

Праисторически находки от село Бъзовец

Археолози начело с Димитър Чернаков се натъкнаха на гладилка от мрамор, която по форма наподобява компютърна мишка и вероятно е използвана за обработка на твърди материали като кост, камък, керамика. Това съобщиха от Регионалния исторически музей /РИМ/ в Русе.
При третите поредни разкопки на селищната могила край село Бъзовец са открити общо 164 находки от керамика, кост, камък, мидени черупки, антропоморфни фигури, сечива за всекидневни нужди, накити и предмети с култово предназначение.
В централната част на могилата от средата на каменно-медната епоха (4600 - 4450 г. пр. Хр.) са изследвани останки на три сгради. Те са част от праисторическо селище. Една от тях е двуетажна, която е рядкост в българската праистория.
Вероятно селището от средата на каменно-медната епоха е унищожено от силен пожар при вражеско нападение, сочат разкопките. Всички открити досега сгради са изгорели. Сред овъглените находки има много бойни топки и костени брадви. Предполага се, че огънят във всички постройки е започнал от външната страна.

https://www.trud.bg/


За трета поредна година Регионален исторически музей – Русе проведе археологически разкопки на селищната могила до с. Бъзовец с научен ръководител Димитър Чернаков.
Тазгодишният интерес на археолозите беше насочен към централната част на могилата на най-късния запазен строителен хоризонт, датиран в средата на каменно-медната епоха (4600 – 4450 г. пр. Хр.). Изследвани са останки на три сгради, част от праисторическо селище, една от които двуетажна. Ще отбележим, че едва в последните години археолозите разпознават двуетажните постройки от праисторията, които все още са рядкост у нас.
Резултатите от разкопките сочат, че вероятно селището от средата на каменно-медната епоха е било унищожено от силен пожар, причинен от вражеско нападение. Доказателствата за това са немалко. Разкопките показват, че всички открити до момента сгради са изгорели, сред находките има голям брой бойни топки и костени бойни брадви, впечатление прави огромното количество въглени в целия културен пласт, както и наблюдението, че огънят във всички постройки е започнал от външната страна.
Особен интерес буди гладилка от мрамор, която по форма наподобява компютърна мишка и вероятно е използвана за обработка на твърди материали като кост, камък, керамика.
Открити са 164 находки от керамика, кост, камък, мидени черупки, антропоморфни фигури, сечива за всекидневни нужди, накити и предмети с култово предназначение.

http://www.chernomore.bg/

[Hatshepsut]

Тази информация е от 2015г.

Разкриха нови находки в селищна могила

През месеците май, юни и септември 2015 г. се проведоха археологически проучвания в центъра на село Каменово, организирани и финансирани от РИМ – Разград и Министерството на културата. Ръководители на екипа са доц. д-р Явор Бояджиев – НАИМ – БАН и Димитър Чернаков – РИМ – Русе, заместник ръководител – Дилен Дилов – РИМ - Разград. Обект на изследване е прилежащата площ към селищната могила в близост до съвременни постройки.

В района на сградата на читалището е изследвана малка част от голяма работилница за кремъчни сечива. Там е открит голям брой кремъчен материал - ядра за отцепване на кремъчни сечива, заготовки за сечива, готови сечива и продукти на дебитажа. Проучена е площадка, обмазана с глина, върху която се е осъществявал работния процес по производството на кремъчни оръдия на труда. Голяма част от кремъчните конкреции първоначално са били нагрявани, след което посредством посредник са били отделяни от тях заготовки за различни по вид и предназначение сечива. Суровината е доставяна от кариери в съседните села Равно и Топчии. Производственият център е стратирал дейността си през ранната каменно-медна епоха в границите на селищната могила (4800 г. пр. Хр.). Следствие на демографски и икономически  причини през късната каменно-медна епоха (4500 – 4200 г. пр. Хр.) той се е разраснал вече извън очертанията на селището и е заел една значителна територия, върху част от която сега се намира съвременното село Каменово. Готовите изделия са били обект на дистрибуция по цялата южна част на Балканския полуостров. В почти всички изследвани праисторически обекти в България голяма част от кремъчния материал е с произход от село Каменово.

Проучи се и част от терена на  двора на бившето училище,  при  строежа на което през 1910 г. са унищожени множество гробове с инвентар от късната каменно-медна епоха. Разкрити са общо 8 гроба. Те са част от голям некропол, датиран във втората половина на каменно-медната епоха (4500 – 4200 г. пр. Хр.). Погребаните са положени в свито положение в ями, вкопани в лъоса. Всички лежат на лявата си страна с глави, ориентирани към изток-североизток, някои от тях организирани в редици. По време на извършването на погребенията като превантивна мярка мъртвите са посипвани с дребни въглени, както и с бучки червена охра. В почти всички гробове е открит гробен инвентар, състоящ се от керамични съдове, кремъчни сечива, мъниста от мидата Spondylus и от различни скали. Всички скелети принадлежат на жени на възраст 14 – 50 г., както и на деца. Според изследванията на антрополог те са от средиземноморски расов тип.

Интерес представява двоен гроб, в който са открити скелет на жена на възраст 40 - 50 г. заедно с друг - на дете на 1 г. Гробът е имал горно покритие от нетраен материал, вероятно от дърво, върху който са положени с устието надолу два големи керамични съда.

Друга интересна находка е отново гроб, върху чиято надземна част са открити фрагменти от общо 3 съда, които са били положени върху него и след това ритуално счупени след извършването на погребението.

Разкопките следващия сезон ще продължат.

https://dariknews.bg/

[Hatshepsut]

Разкриха основите на шестнадесета църква в средновековния Червен

Вероятната датировка за храма е ХІV век

Археологическото лято в Червен започна на 10 юли, като в рамките на един месец се проучва напълно нова крепостна зона, съобщиха от РИМ-Русе.

Вниманието на специалистите е насочено към западната част на средновековния град, където е разположена втора крепостна стена. Ръководител на проучването е археологът Стоян Йорданов. Както и минали години, участват  студенти от различни университети в Обединеното кралство по програма „Erasmus+”. В археологическите разкопки този сезон вземат участие и колеги специалисти от Русе, Сливен, Клисура и Павликени.

Още в първите дни на проучването става ясно, че разкопаваната структурата е основа на църква – шестнадесета, разкрита до момента на територията на средновековния Червен. Тя е разположена от едната страна на крепостната порта, с ширина от 6 метра и вероятна дължина – 13 метра. Размерите и начинът на градеж я отвеждат сред най-преставителните храмове на територията на средновековния град.  От северната страна на църковната постройка, както и в нейната вътрешност се разкриват четири гробни камери.

Разкрити са множество фрагменти от стенописи в разнообразни цветови нюанси, които някога са украсявали стените на постройката. Вероятната датировка за храма е ХІV век.

Средновековният град Червен е един от най-големите военно-административни, стопански и църковно културни центрове на Второто българско царство (ХІІ-ХІV в.). Когато достига своя връх в развитието си, територията му включва вътрешен град, разположен върху високо скално плато в извивка на р. Русенски Лом и външен град, заемащ неговото подножие. Изцяло запазена е триетажната бойна кула на западната стена на градската цитадела.

Градът израства като голямо търговско-занаятчийско средище, с развити железодобив, железообработване, златарство, строителни, художествени, битови и други занаяти. След 1235 г. става седалище на Червенската митрополия. В околността му възникват много скални манастири.

Червен е археологически обект със значим принос в изучаването на средновековната българска култура. Началото на археологическото проучване е поставено през 1910/1911 г., а от 1961 г. разкопки се провеждат всяка година. Разкрити са замък, крепостни стени, два подземни водоснабдителни прохода, църкви, обществено-административни сгради, много жилища и значими археологически находки. Национален археологически резерват от 1965 г.

http://www.desant.net/show-news/40949

[Hatshepsut]

Археолози проучват Сексагинта Приста в Русе

Археолози проучват римската крепост Сексагинта Приста в Русе. И тази година Министерството на културата подкрепя финансово разкопките, като осигурява около 13 000 лева, съобщиха от Русенския исторически музей.
В рамките на месец специалистите ще успеят да довършат участък от югозападната крепостна стена с U-образна бойна кула. Проучвателите са в непосредствена близост до "порта принципия" - параден вход на крепостта, който води към "Принципията" - щаб на войската, сърцето на крепостта.
Още от повърхността археолозите са попаднали на ценни находки - черни керамични лули от османския период. Черната керамика е характерна за Русчук от 18-19 век, описвана е от пътешественици, но всъщност музеят няма добри експонати от този период. Предстои да се достигне до връзката на U-образната кула с крепостната стена, да се проучи тракийското ниво на обитаване на мястото и да се слезе до стерилен пласт. Археолозите са фиксирали и две ями от тракийско време. Според ръководителя на разкопките - археологът Никола Русев, тъкмо на такива места се откриват множество керамични съдове, понякога и нефрагментирани. На Сексагинта Приста вече са разкрити и проучени над сто ями, а повечето от тях са култови места, където траките са принасяли жертва - храна, поставена в съдове. Върху светилището от ями (датирано от ттт век пр. Хр.) по-късно се изгражда Храм на Аполон (III век сл. Хр.), където се пренасят култовите практики на древните обитатели.

http://www.bta.bg/bg/c/BO/id/1639103
...



https://pochivka.bg/seksaginta-prista-krepost-e878

[Hatshepsut]

Представят резултатите от археологическите проучвания на Сексагинта Приста

Една от най-интересните находки от 2018 г. са 25 каменни пулчета за игра

В сряда, 13 март, от 18,00 ч. в зала „Княз Александър I“ на Историческия музей в Русе археологът Върбин Върбанов ще представи резултатите от теренните археологически проучвания на късноримския кастел Сексагинта Приста, проведени през изминалата година.

През 2018 г. Сексагинта Приста бе сред археологическите обекти, одобрени за целева финансова подкрепа за теренни проучвания от Министерство на културата. Предвидената площ за разкопки бе около 50 кв. м.

Важен резултат от проведените археологически проучвания е разкриването на част от римска сграда. Проучени са още две ями от ХІХ век, от римско време, късноелинистически пещи и 14 ями от същия период.

През 2018 г. на Сексагинта Приста са открити 101 находки, 20 от които са монети от предримски и римски период, както и от ХІХ век. Особен интерес представляват намерените 25 каменни пулчета за игра.



http://www.desant.net/show-news/48942