Археологически находки въ Бургаска область

[Hatshepsut]

Византийски печати и над 40 монети са открити при археологически проучвания на крепостта „Маркели“ край Карнобат


Района на крепостта "Маркели" край Карнобат

Византийски печати и 46 монети са открити при археологическите проучвания на крепостта „Маркели“ край Карнобат през това лято. Сред монетите има ранновизантийски от VI век, основно от управлението на император Юстиниан I, както и анонимни монети от X–XI век, съобщиха от Историческия музей „Атанас Игнатиев Караиванов“ в Карнобат.

Проучванията са проведени през юли и август от екип с ръководител доц. д-р Димчо Момчилов и заместник-ръководител д-р Росица Христова, директор на музея. Те са част от проекта „Археологически проучвания и теренна консервация на югоизточен сектор и южна крепостна стена на късноантичната и средновековна крепост Маркели“, финансиран със субсидия от Министерството на културата.

От музея отбелязват, че това е първият проект за проучване на крепостта, получил държавно финансиране. При него археолозите са проучили около 30–40 метра от югоизточния ъгъл на укрепителната система. Разкрити са част от югоизточната ъглова кула и южната крепостна стена.

„Усилията през настоящия археологически сезон бяха насочени към разкриване на част от внушителната ранновизантийска крепостна архитектура, а именно югоизточната ъглова кула и част от южната крепостна стена“, коментира ръководителят на разкопките доц. д-р Димчо Момчилов.

Установено е, че укрепителната система е изградена чрез древната строителна техника опус микстум. Крепостните стени са с масивен градеж, като дебелината на източната стена достига 3,40 метра, а на южната – 4,10 метра. Основата на югоизточната кула се намира малко над кота 217, на около шест метра под запазения гребен на източната крепостна стена.

Сред находките са апликации, две от които са добре запазени старобългарски, датирани от IX–X век. Открита е ранновизантийска и битова керамика от XI–XII век, включително фрагменти от свещници, както и старобългарска керамика с врязана украса и сграфито керамика.

При тазгодишните проучвания за първи път в рамките на каменно-тухленото укрепление са открити и отделни фрагменти от римска керамика. До момента такава керамика е намирана в района на землените лагери и в обсега на римския мост.

В източния край на югоизточната кула е започнало разкриването и на допълнително изграденото източно укрепление. От вътрешната страна на южната крепостна стена са установени значителни разрушения.

През периода на Първото българско царство Маркели е сред градовете, които често се споменават във връзка с българо-византийските военно-политически отношения през VIII–IX век. С археологическите проучвания през 2026 г. са възстановени системните научни изследвания на крепостта. Първите проучвания на Маркели започват през 1986 г., като тази година се навършват 40 години от началото им.

https://www.bta.bg/bg/news/lik/1214883-vizantiyski-pechati-i-nad-40-moneti-sa-otkriti-pri-arheologicheski-prouchvaniya-

[Hatshepsut]

Напредва реставрацията на средновековния град Русокастро

Напредват консервационно-реставрационните работи на средновековния град Русокастро, съобщиха от Община Камено.

В рамките на дейностите по проект MOBIGATE BGTR0200044 са изцяло консервирани и отчасти реставрирани западната крепостна стена на замъка, двете кули при централния вход на средновековния град, стълбището към цитаделата, казармата и самостоятелна стена с кръгла кула.

Предстои работа по портите на главния вход и изнесената крепостна стена между двете привратни кули. Градежите са надзидани със защитен градеж с височина до 1 м, като общата височина на оригинала и консервационния зид на места е над 5 м.

Реставраторите изпълняват стриктно предписаните мерки от страна на Националния институт за недвижимото културно наследство към Министерството на културата.

Използват се камъни от градежа на стените, които са събрани при разкопките от археолозите на Бургаския музей. Така се запазва оригиналният изглед на местния червен камък, откъдето идва и името на крепостта – Русокастрон на гръцки означава буквално „Червената крепост“. Причината точно за този цвят е, че в местната скала, откъдето е добиван строителен материал за градежите, има високо съдържание на желязо. При окисляването ѝ тя добива ръждив, червен цвят, откъдето и името на средновековния град.

Освен консервационно-реставрационните мерки започва изпълнението и на социализацията във вътрешността на обекта. Поставят се декингови пътеки, по които да се движат безопасно посетителите през археологическия обект. Очаква се работите да приключат през следващия месец, като се очаква през ноември обектът да бъде представен пред широката публика.

През това лято археологическата експедиция, организирана от Регионален исторически музей – Бургас, разкри нови 60 м от западната крепостна стена на града, две неизвестни кули, стъкларско ателие и над 300 движими културни ценности – медни и сребърни монети, върхове на стрели, шпора, над 20 керамични съда и мн. др.

Проучванията са финансирани от Министерския съвет на Република България и Община Камено. Дейностите са част от системната работа на Община Камено по социализация и представяне на средновековния град Русокастро.

Проект MOBIGATE – BGTR0200044 е съфинансиран от Европейския съюз чрез Програмата (Interreg VI-A) IPA България – Турция 2021–2027.

https://bnrnews.bg/burgas/post/536145/napredva-restavratsiyata-na-srednovekovniya-grad-rusokastro

[Hatshepsut]

Новооткрит надпис свидетелства за престижа на Акве калиде в древността

Императорският надпис, открит тази година при консервационни и реставрационни дейности  в античния термален комплекс Акве калиде, вече е разчетен и научно интерпретиран от епиграфа гл. ас. д-р Николай Шаранков от Софийския университет „Св. Климент Охридски“.

Текстът е разположен върху постамента на статуя на император Траян (98–117 г. сл. Хр.), издигната тук през 100 г.

Проучванията на знаковия обект се ръководят от доц. д-р Димчо Момчилов. Надписът започва с пълната титулатура на императора, както е било прието в римско време. Траян е представен като син на божествения Нерва, своя предшественик, който го осиновява. Следват титлите император, Цезар, Август, Германик, дадени му заради победите над германските племена, върховен жрец, носител на трибунската власт и „Баща на отечеството“.

Посочената пета консулска длъжност позволява надписът да бъде датиран точно в 100 г. От него става ясно и кой е поръчал статуята. Решението е взето от градския съвет, устроен по образеца на римския Сенат, на римската колония Деултум, чиито останки се намират край днешното село Дебелт.

Текстът е изписан на латински, което също е показателно за връзката му с Рим. В този край на Тракия се е говорило предимно на гръцки език и повечето надписи от Акве калиде са на гръцки. Но латинският е бил езикът на римската власт и администрация. 

Изборът на Акве калиде за разполагането на императорската статуя не е случаен. Големите римски терми, изградени при император Нерон (54–68 г. сл. Хр.), са били сред най-посещаваните в Тракия и са привличали посетители от цялата империя, сред тях високопоставени управници и римски офицери. Моментът също е особен. Само година по-късно, през 101 г., Траян започва войната срещу даките отвъд Дунава. Пътищата, водещи натам, са били мнго оживени. Затова Деултум избира да засвидетелства почитта си към императора именно в Акве калиде, където статуята е могла да бъде видяна от най-много хора.

Находката допълва поредицата от значими латински надписи, открити на това място.

През 2015 г. тук беше намерен надпис от времето на император Нерон, който свидетелства за изграждането на термите, а през 2022 г. – олтарът, посветен на нимфите от Марк Обсеквант.

Всичко това говори, че още от първите десетилетия на римското управление Акве калиде е било свързано с императорската власт и е било едно от най-значимите места в Тракия.

https://bnrnews.bg/burgas/post/548370/novootkrit-nadpis-svidetelstva-za-prestizha-na-akve-kalide-v-drevnostta

[Hatshepsut]

Разчетоха императорски надпис на близо 2000 години, открит в Акве калиде край Бургас

Императорски надпис, открит при консервационни и реставрационни дейности в античния термален комплекс Акве калиде край Бургас, вече е разчетен и научно интерпретиран. Находката разкрива, че през 100 г. сл. Хр. по решение на градския съвет на римската колония Деултум в комплекса е била издигната статуя на император Траян.

Надписът е разчетен от епиграфа гл. ас. д-р Николай Шаранков от Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Той е изписан на латински език върху постамента на статуя на император Траян, управлявал Римската империя от 98 до 117 г. сл. Хр. Археологическите проучвания на Акве калиде се ръководят от доц. д-р Димчо Момчилов.

Надписът разкрива кой е поръчал статуята на императора

Текстът започва с пълната титулатура на Траян, както е било прието в римската епоха. Императорът е представен като син на обожествения Нерва – негов предшественик, който го осиновява и определя за свой наследник.

Следват титлите император, Цезар, Август, Германик, върховен жрец, носител на трибунската власт и „Баща на отечеството“. Титлата Германик е свързана с победите му над германските племена.

Според представената научна интерпретация надписът се датира в 100 г. сл. Хр. Той разкрива и кой стои зад издигането на императорската статуя – градският съвет на римската колония Деултум, чиито останки се намират край днешното село Дебелт.

Градският съвет е бил организиран по образеца на римския Сенат, а решението за поставянето на статуята е изразявало почитта на колонията към императорската власт.

Защо статуята е била поставена в Акве калиде?

Изборът на античния термален комплекс не е случаен. Големите римски терми, изградени по времето на император Нерон (54–68 г. сл. Хр.), са били сред най-посещаваните в Тракия.

Минералните бани привличали хора от различни части на Римската империя, включително високопоставени управници и римски военни.

Историческият момент също е от значение. Само година след издигането на статуята, през 101 г., Траян започва военната си кампания срещу даките отвъд река Дунав. Пътищата в региона били оживени, което превръщало Акве калиде в подходящо място за публично засвидетелстване на почит към владетеля.

Поставянето на статуята именно там е осигурявало възможност тя да бъде видяна от голям брой посетители.

Латинският надпис доказва връзката с римската власт

Особен интерес за изследователите представлява езикът на надписа. Той е изписан на латински, въпреки че в тази част на Тракия преобладаващият говорим език е бил гръцкият.

Повечето надписи, открити в Акве калиде, също са на гръцки. Използването на латински в случая подчертава официалния характер на посвещението и пряката му връзка с римската администрация.

Новата находка допълва поредицата от значими латински надписи, открити в античния комплекс през последните години.

През 2015 г. археолозите откриха надпис от времето на император Нерон, който свидетелства за изграждането на римските терми. През 2022 г. беше намерен и олтар, посветен на нимфите от Марк Обсеквант.

Според изследователите тези открития показват, че още през първите десетилетия на римското управление Акве калиде е имало важни връзки с императорската власт и е заемало значимо място в обществения живот на провинция Тракия.

https://vburgas.bg/razchetoha-imperatorski-nadpis-na-blizo-2000-godini-otkrit-v-akve-kalide-krai-burgas/