Археологически находки въ Бургаска область

[Hatshepsut]

Ценна находка е открита при археологическите проучвания в средновековният град Русокастро


Пирамидалният бронзов печат - надписното поле е квадратно, с размери 9 х 9 мм. Върху него майсторски е гравиран човешки бюст във фас

При разкопките на укрепеният проход с кула-кладенец археолозите попаднаха на прекрасно запазено подпечатващо средство – пирамидален бронзов печат

Нова ценна находка откриха археолозите, проучващи средновековният български град Русокастро. При разкопките на укрепеният проход с кула-кладенец те попаднаха на прекрасно запазено подпечатващо средство - пирамидален бронзов печат, съобщават от Регионалния исторически музей в Бургас.

Това по същество е частен печат, принадлежал на представител на елита в средновековния град. Той може да е бил аристократ, духовно лице или богат търговец, водещ кореспонденция с различни хора на Балканите.

При всички случаи обаче, това не е печат на представител на държавната аристокрация - при подобни случаи върху печатите се надписва титлата на притежателя му, което липсва при новооткритата находка от Русокастро.

Подобни печати са известни най-вече от Североизточна България. Там те масово навлизат в края на IX и особено през X и XI в., под влияние на традицията във Византия, която от своя страна продължава римските стандарти при водене на кореспонденция. От това време е известен дори личния печат на цар Симеон Велики, изработен от лазурит. Подобни подпечатващи средства обаче се използват и по-късно, през XII-XIV в.

Пирамидалният бронзов печат

Археолозите, проучващи средновековния град Русокастро припомнят, че тук са открити многобройни находки от Първото българско царство - керамика, апликации от войнишки колани, дори един амулет с руни.

Новооткритият печат е с изящна пирамидална форма. Дръжката му завършва с ухо, през което е минавала верижка или кожен ремък за провесване на шията. Надписното поле е квадратно, с размери 9 х 9 мм. Върху него майсторски е гравиран човешки бюст във фас.

Много добре са изобразени лицето и дълга дреха, за която археолозите първоначално не изключват да е расо. Напълно възможно е притежателят на печата да е духовно лице, но това е все още в сферата на хипотезата. Проучванията върху находката продължават.

Разкопките на средновековният град Русокастро се изпълняват от археолози на Регионален исторически музей - гр. Бургас, и са финансирани от Община Камено и Министерството на културата на Република България.

https://impressio.dir.bg/lyubopitno/tsenna-nahodka-e-otkrita-pri-arheologicheskite-prouchvaniya-v-srednovekovniyat-grad-rusokastro

[Hatshepsut]

Средновековният град с крепост Русокастро разкри една от най-големите си тайни - 29.08.2022

Средновековният град с крепост Русокастро издаде една от най-големите си тайни - как цар Иван Александър е успял да си върне крепостта от византийския император. Археологическите проучвания тази година изненадващо откриха там укрепен проход.
На къде води той разказват Мария Чернева и операторът Мартин Костов в поредицата "Новини от миналото".
Подробностите вижте във видеото!

[Hatshepsut]

Тази сутрин: Археолози разкриха второто антично пристанище на Аполония Понтика

[Hatshepsut]

Неизвестна крепост, ключова за Аполония Понтика, откриха до Созопол

Огромна крепост, построена от първите аполонийци до Созопол, е откритието, което успя да изненада археолозите. До разкриването на древната цитадела, учените нямаха никакви основания да подозират наличието ѝ. А проучванията сега показват, че крепостта е била много важна за функционирането на Аполония Понтика и развитието на търговията.

Откриват следите им съвсем неочаквано, след лазерно сканиране на Меден рид. Знаят за древните рудници, от които аполонийци са черпили мед, но нищо не подсказвало, че в района има и друго - крепост на 15 километра от морето. А медната руда е първопричина древните елини да основат своята колония тук, удобното пристанище е на второ място.



Стабилните крепостни зидове, цитаделата, възможността за контрол и на пристанището, и на търговията говорят за съществена част от живота на колонията.

"Всичко, което откриваме, показва, че това е част от града Аполония Понтика. Всичко тук е гръцко", казва Павлина Девлова – ръководител на археологическите разкопки.

Постепенно учените разкриват подробности от живота тук. Помагат им учениците от Класическата гимназия. Показват това, което трябва да е параден вход.

"Това е един доста голям вход, размерите му са точно четири метра. Влизаме в пространството пред крепостната стена, във вътрешността на крепостта, където вероятно е била ситуирана част от търговската дейност", казва Павлина Девлова.



Без гористата растителност сега, оттук се разкрива невероятна гледка към стария град и към медните рудници. Но това е и най-уязвимото място за крепостта, което обяснява и наличието на многобройни каменни топки. Те са складирани за всеки случай.



Тук археолозите очакват да намерят и голяма павирана улица - връзка с южния вход на крепостта. На изток смятат че са разкрили цитаделата и издайнически за строителите улики:

"Барбукан - отводнителна система и тя има пряк паралел с храма на Аполон в Милет", обясни Павлина Девлова.



Липсата на следващо обитание на крепостта е причина, зидовете да бъдат запазени в оригиналния си градеж с метри. Но най-интересни са помещенията до западната крепостна стена, където откриват късове руда. Рудата на Медни рид е с изключително високо съдържание на мед и мината е експлоатирана от траките дълго преди да дойдат преселните от Милет.

"Траките са го обработвали, но аполонийци извеждат на много мащабно търговско ниво добива, продажбата и обработката на полиметалната руда, която се добива в Медни рид", разказва Павлина Девлова.

Крепостта не е била разрушавана или опожарявана. Построена през 5 век пр. Хр., функциите ѝ затихват с идването на римляните. Те със сигурност са знаели за ценната суровина, но вероятно са имали други, по-добри алтернативи.

https://bntnews.bg/news/neizvestna-krepost-klyuchova-za-apoloniya-pontika-otkriha-do-sozopol-1210078news.html

[Hatshepsut]

Как са живели тракийските владетели край Бродилово и Синеморец

Проучванията на двата владетелски дома край с.Бродилово и с.Синеморец, разтварят една от най-неясните страници от историята на Древна Тракия-периодът от ІІ-І век пр.Хр.
В този период, на фона на военните конфликти между Рим и Понтийското царство разиграли се на Балканите, в частност на територията на Странджа планина, се оформя едно от най-мощните и значими тракийски царства-Астейското царство, просъществувало до І в.сл.Хр., но за съжаление все още слабо проучено от съвременната ни историография и археология.
Откритият преди 10 години в Бродилово владетелски тракийски дом от преди 2000 години, най-вероятно е бил опожарен при военни действия, тъй като цялата покъщнина е била затрупана под останките на срутените покрив и стени от жилищата.



Домът е с площ от 1,5 декара и е ограден от крепостна стена с дебелина от 2,40 м. Самата стена е запазена на 1-1.5м. височина. При разкопките е разкрита част от охранителната кула, която е разположена в най-достъпната част към обекта.
Във вътрешността на обекта са били разположени жилищните и стопански постройки. В тях се откриха най-интересните археологически находки. Домът е бил опожарен най-вероятно при военни действия, тъй като цялата покъщнина е била затрупана под останките на срутените покрив и стени от жилищата.



Запечатала се е една интересна ситуация непокътната над II хилядолетия. В едно от помещенията бе открит олтар (жертвеник). Около него се разкриха много керамични съдове местна изработка и голямо количество вносна гръцка керамика – кантроси, лекит, амфори; мегарски чаши с богата орнаментика от растителни мотиви и такива с изображения на хора и др.



Някои от съдовете бяха пълни със зърно, жито, просо и др. На места са складирани купища от железни заготовки, явно за изработка на оръдия на труда и оръжия. Сред най-интересните находки от обекта са меч тип – махайра и един меч тип – ромфея (характерен тракийски меч използван в периода III-I век пр.н.е.).
Мечовете от типа ромфея са сред най-рядко срещаните в България, като до сега те се откриваха главно в Родопите – разказа ръководителя на обекта Деян Дичев.
Проучванията на двата обекта, край Бродилово и Синеморец, позволява да се изясни в голяма степен хронологията на тяхното съществуване. Най-вероятно тяхното построяване и обитаване започва в последната четвърт на ІІ в.пр.Хр., в периода на разцвета на царството на Мостис, а унищожаването им трябва да се отнесе към началото на втората четвърт на І в.пр.Хр.



В този период двата дома са във владенията на Астейското царство управлявано от Садала І, който през този период е на страната на Митридат VІ Евпатор в коалиция със Западнопонтийските градове срещу Рим.
Според археолозите домът е съществувал от края на ІІ до началото на І в.пр.Хр., когато е опожарен и унищожен. Вероятно това са събитията около войните между Рим и Митридат VI, които се водят в тази част на Балканите. По това време се сформира и едно от най-мощните тракийски царства – това на астите, чиято история без съмнение е свързана и с новооткрития владетелски дом край с. Бродилово, както и с проучвания подобен дом край Синеморец.



Тези два обекта са синхронни по време на живот и също така са загинали вероятно при едно и също военно събитие.
И двата дома са били на много богати и влиятелни владетели. За това свидетелства откритото в дома край Синеморец изключително монетно съкровище.



През 72 г.пр.Хр. римският пълководец Марк Лукул води наказателен военен поход срещу Западнопонтийските градове и тракийските им съюзници в региона. Най-вероятно, именно при този военен конфликт са унищожени домовете край Бродилово и Синеморец.
По богатството на материалите открити в Бродилово и съкровищата от Синеморец (златните накити от гробната находка и сребърните монети) виждаме, че тази част на Странджа е била изключително богата и е играела важна роля в политическото и икономическото пространство на Астейското царство.



Точно там са били открити и последните две изключително интересни монетни съкровища.

https://www.burgasnews.com/

[Hatshepsut]

Антични рудници за добив на злато разкриха край Созопол

Антични рудници за добив на злато разкриха край Созопол, информират от фейсбук страницата Archeologia Bulgarica. Откритието е направено от интердисциплинарен екип под ръководството на археолога проф. д-р Иван Христов (НИМ).
"След анализа на теренната работа и лабораторната обработка на пробите от Шарлан баир и Алефо тумба над полуостров Буджака вече е сигурно – откритите рудници (рупи) и малката скална галерия, изсечена в скалите на Шарлан баир, са резултат от дейност за добив на злато преди много векове.

По време на обходите на Шарлан баир са разкрити и основите на сграда от елинистическата епоха; намерени са още останки от дълга над 400 м оградна стена на източния склон, южна оградна стена с дължина около 150 м, основи на три сгради на северозападния склон, три каменни могили. „Очевидно в района е съществувал важен комплекс. Ако успеем да докажем, че конкретно елинистическата постройка на върха е била свързана по някакъв начин с рудника там, ще имаме сигурни репери за специфична рударска дейност през III в. пр. Хр.“, коментира проф. Иван Христов пред Archaeologia Bulgаrica. На този етап той и другите специалисти от проучването – геологът гл. ас. д-р Стефан Велев (СУ „Св. Кл. Охридски“) и инж. Тотьо Ангелов („Картпроект“), консултантите доц. д-р Красимир Ников (НАИМ-БАН) и доц. д-р Даниела Стоянова (СУ „Св. Кл. Охридски“) – допускат рудни разработки преди и след тази дата.

Рудниците са вкопани в най-високата част на Шарлан баир, във високи до 4 м скали. Дъното им е запълнено с дребни ломени камъни, част от експлоатирани рудни жили. На различни места около тях са заснети отвали от рудни късове. В скалите и в отделни блокове са документирани следи от разломявания, дело на въоръжена с метални инструменти човешка ръка.

Рудните разработки обхващат площ от 8 дка. Взетите проби са изследвани в лабораторията на „Евротест-контрол“ ЕАД със средства на програма Инфрамат. Допълнителни изследвания са проведени и в лабораторията на Медет - Асарел в Панагюрище и в Централната лаборатория по консервация и реставрация на НИМ, така че не може да има никакво съмнения в заключенията на специалистите, дори на този ранен етап.

Интересен детайл е, че някога братя Шкорпил са обозначили Шарлан баир с името „Дракуса кале“. В карти от първата половина на XX век местността е известна и като Дракуса сая. Думата „дракус“ е производна на „караконджул“ (демонично същество от фолклора). Това вероятно има нещо общо с преданието, че на връх Шарлан баир имало дълбоки пещери със скрито „голямо имане“, но тези, които дръзнели да го потърсят, намирали само бърза смърт заради злите демони, „пазачи“ на съкровището.

Разбира се, съвременните изследователи знаят, че в геоложко отношение Шарлан баир попада в Източносредногорската магматична област, че за района са характерни множество медни, златни и полиметални находища. Хълмът, на който се разполагат археологическите структури, е изграден предимно от вторични кварцити. В няколко образеца, намерени от геолози от предходни години, съдържанието на злато е над 0.03 г/т.

Аргументираните доказателства за наличието на древна рударска дейност включват наличието на шлаков материал, вторични кварцити и хидротермални скали, генетически свързани със златото, както и на подходящи разломни зони за локализирането на златни жили. Но макар да е отдавна известно, че в района има множество медни и полиметални находища, предоставяли в течение на хилядолетия на повърхността богати и лесни за преработка минерали, дори самородни метали, досега липсваха."

https://bnr.bg/post/101796788/antichni-rudnici-za-dobiv-na-zlato-razkriha-krai-sozopol

[Hatshepsut]

Ценна находка е открита при разкопките на средновековния град Русокастро

При редовното проучване на крепостта Русокастро е открита ценна монета – сребърен грош на Изабела дьо Вилардуен, княгиня на Ахая и Морея, херцогиня на Торес, кралица на Сардиния и титулярна кралица на Солун.
Монетата е с изключително високо качество. Подобни монети, известни и като „торнезета“, не са чак толкова редки; такива се откриват в Южна Тракия и Родопите, а цели 22 са открити и в крепостта Русокастро. Такива са открити и в Созопол и Ахтопол.

В случая монетата е особено ценна, понеже попада в редките емисии, отсечени при Изабела дьо Вилардуен в столицата на Морея – град Кларенсия. Самата Изабела е с изключително динамична съдба. Родена в семейството на Гийом II дьо Вилардуен – княз на Ахая, в п-в Пелопонес в днешна Гърция. През 1271 г. се омъжва за Филип Анжуйски, син на краля на Сицилия Шарл I Анжу; след смъртта му сключва брак с Флоренц дьо Ено, брат на графа на Холандия и Зеландия Ян II, и конетабъл на Неаполитанското кралство. Бракът е сключен през 1289 г., след което двамата младоженци веднага отиват в княжество Ахайа. Именно тогава започва отсичането на грошовете, един от които е открит при Русокастро. За трети път Изабела се омъжва през 1301 г. за Филип I Савойски – господар на Пиемонт.
Откритата монета, с която монетите на Ахая в Русокастро вече са 23, потвърждава динамичните връзки между Североизточна Тракия и южното Черноморие с Пелопонес, и специално с княжество Ахая, между 1263 и 1303 г., когато крепостта Русокастро и изобщо тази част на Балканите е отново във византийско владение. Обяснението за тези тесни контакти тепърва предстои, но Бургаските археолози, извършващи разкопките, вече са си поставили за цел да разрешат този проблем.
Сред останалите находки, открити до този момент, са монети на цар Иван Александър и на някои византийски императори, железен боен нож, железни инструменти и др.
Разкопките на българския средновековен град Русокастро се финансират от Община Камено и Министерството на културата на Република България, и се изпълняват от Регионален исторически музей – Бургас.

https://burgasmuseums.bg/bg/article/tsenna-nahodka-otkrita-pri-razkopkite-srednovekovniya-grad-rusokastro-938

[Hatshepsut]

Нова рядка находка е открита в средновековния град Русокастро

Археолозите от РИМ – Бургас, проучващи българския средновековен град Русокастро, откриха съвсем нова находка – сребърен грош на сръбския крал Стефан Урош II Милутин.

Той управлява Сърбия от 1282 до 1321 г. На монетата са изобразени от лицевата страна Иисус Христос, а на обратната – кралят заедно със св. Стефан.

Монетата е копие на венецианските грошове-матапани, които са най-стабилната валута на Балканите в края на 13 – началото на 14 в. поради тежестта си и високата проба сребро.

При тях обаче са представени дожът, от чието име е отсечена монетата, и св. Марко – покровителят на Венеция.

Крал Стефан Урош II Милутин е владетелят, който успява да разшири териториално Сърбия за сметка на българските земи в Браничево на северозапад и Македония на югозапад. При неговото управление кралство Сърбия се уголемява неимоверно, за сметка освен на български, но и на византийски земи на север от Солун. Канонизиран е за светец, а мощите му се съхраняват в църквата „св. Неделя“ в София.

Крал Стефан Урош II Милутин се е женил цели пет пъти, като една от съпругите му е българската принцеса Ана Тертер, дъщеря на българския цар Георги I Тертер. Една от дъщерите му – Ана-Неда, е първата съпруга на българския цар Михаил III Шишман Асен.

За археолозите монетата е важна, понеже такава находка за пръв път се открива в средновековния град Русокастро. Тя разширява картината на известното досега монетно обращение в града.

Разкопките на средновековния български град Русокастро се изпълняват от Регионален исторически музей – Бургас и са финансирани от Община Камено и Министерството на културата на Република България.

https://www.gramofona.com/burgas-lyubopitno/nova-ryadka-nahodka-e-otkrita-v-srednovekovniya-city-rusokastro

[Hatshepsut]

Пороят в Царево разкри безценна находка – старата Митница на Василико

Възстановяването и експонирането на тези зидове ще е много сериозно доказателство за историята на богатото в древността Василико

Природното бедствие, което сполетя Царево на 5 септември 2023 г. и нанесе поражения на инфраструктурата, бизнеса и обикновените хора за десетки милиони левове и отне 4 човешки живота, ще остане в историята и с разкриването на уникална археологическа находка.

Днес репортер на Флагман.бг бе повикан от местни жители, които забелязали стари каменни зидове под оголения хълм над скандално известния това лято бутиков плаж „Василико” в старата част.

Това, което заснехме, бе веднага показано на директора на Регионалния исторически музей доц. Д-р Милен Николов. Неговият научен екип от археолози работи в този район от 2012 г., когато за първи път в историята на южния черноморски град започва реализация на мащабния проект Виапонтика.

Именно под ръководството на доц. Николов е изследван районът в непосредствена близост до мономенталната базилика „Успение Богородично”, изградена през 1810 г. – представляваща най-големия православен храм на Южното Черноморие от периода на Османското владичество като безпристрастен белег за богатството на стария град Василико.

Доц. Николов заяви пред Флагман.бг току-що следното:

„Заснетото днес от репортерския ви екип под самата църква в посока плажа и към старата ветрена мелница заслужава сериозно внимание и още утре аз ще отида на място. Това, което съм виждал през последните 10 години там, са все съдове и основи на къщи от 16, 17, 18 и 19 век, които са били напълно унищожени при големия пожар през 1883 г. Всички те обаче са от камъни на калова спойка. Във вашите кадри аз виждам градеж от камък и бял хоросан, което е от ранния османски период. Уверено мога да кажа, с много голяма вероятност, че са се разкрили части от голяма административна сграда – Митницата. Смятам, че незабавно мястото трябва да се маркира, зидовете да се почистят, да се подредят и да се експонират с подходяща указателна табела, защото това е сериозно доказателство за старата история на Царево. Не можем да възстановим автентичната сграда, защото нямаме никакво доказателство как е изглеждала. В профила на хълма досега бях виждал останки от Средновековието, но сега пороят напълно е отнесъл пръстта в морето и е разкрил основите на Митницата”, каза доц. Николов и допълни, че веднага ще сформира своя екип за утре.

Плажът „Василико” е до нос Кастро, върху който се извисява църквата „Успение Богородично”. Години наред чакълестата ивица с малко пясък и дължина не повече от 130 метра, привличаше гостите в старата част на града със своите кокетни заведения, водни колела и лодки. Това лято обаче, концесионерът Иван Вълчев го превърна в бунище и даже пусна багери в средата на август, опитвайки се все пак да го пусне в експлоатация, но така и не успя, заради неспазването на редица изисквания по закон.

https://www.flagman.bg/article/302306

[Hatshepsut]

Новооткрит надпис в Деултум разказва за един от първите управници на римската колония

Археолози откриха надгробен надпис на латински иезик, вграден в една о портите на римската колония Деултум. Съдържанието му разкрива възхода на един от първите управници на града - Квинт Касий Модест, съобщи проф. Людмил Вагалински. Той проучва със своя екип  късноантичната фортификация на римската колония. 

Надписът е най–старият надгробен надпис до сега намиран в некропола на колонията и той датира от края на I век след Христа. Той е много добре запазен, на латински е и дава конкретна информация за управлението на града.

„Съдържанието е твърде интересно и разкрива възхода на един от първите управници на колонията. Модест от секретар в местния сенат се издига до главен жрец на императорския култ. Бил е и главен магистрат. Отговарял е за преброяване на населението и отчитане на имуществото на гражданите, което се е извършвало на 5 години – това е отговорност, смятана за връх на административните длъжности в римските градове. Така той е достигнал до трите най - важни длъжности в града“, разказа проф. Людмил Вагалински.

Археологът коментира, че в тези времена заемането на високи постове носело много рискове и много от хората, предпочитали да живеят спокойно и кротко, а Модест отдал живота си на Деултум. Той служел достойно и всеотдайно на своята общност и спечелил уважение и добро име. Точно това личи от надписа, които управникът поръчал да бъде създаден приживе, воден от гордост и чувство за изпълнен дълг, след като отдал живота си за развитието и благоденствието на колонията.

Според проф. Вагалински местните жители са използвали надгробна плоча в изграждането на портите на колонията, 200 години след времето на  Модест, защото са били принудени на бързо да строят нова крепост. Най – вероятно те са бързали да се защитят от варварски нападения.

Работата по разчитане на надписа е на епиграфа д-р Николай Шаранков ( СУ "Св. Климент Охридски ).

Разкопките в Деултум ще продължат до средата на октомври, като екипът на проф. Вагалински работи за поредна година по проучването на фортификацията на римската колония.

Още два екипа очакват финансиране за да продължат с проучванията си в римската колония, която със сигурност може да разщкаже още интересни истории за хора и събития. 

https://bnr.bg/burgas/post/101886922/novootkrit-nadpis-v-deultum-razkazva-za-blestashtata-kariera-na-edin-ot-parvite-upravnici-na-rimskata-kolonia

[Hatshepsut]

Откриха 6-метрова бойна кула в Русокастро в края на археологическия сезон

Бойна кула, използвана в миналото като наблюдателница и за отбрана, е открита в средновековната крепост Русокастро. Находката е намерена буквално в последните дни на археологическия сезон и непосредствено преди приключване на разкопките.

От някогашното внушително бойно съоръжение са останали само руини от основите му, като е разкрита едната от стените. Според изследователите съоръжението е около 6 метра и вероятно е било с правоъгълна форма по план. През изминалото лято на 2023 г. откъм вътрешното лице бе разкрита монументална крепостна стена с дебелина от 1 до 3 м и дължина 52 м. Откъм външното лице на крепостта пък са разкрити общо 20 метра от стената.

Монети

Открити са многобройно количество движими находки, сред които близо 40 монети и един оловен печат с изображение на св. Димитър Солунски. Сред монетите преобладават български на цар Иван Александър, но има и сребърни екземпляри на Ахейското деспотство, сръбски грош и дори едно торнезе на френски крал, отсечено във френския град Тур. Става въпрос или за крал Луи IX Свети, или за крал Луи Х Вироглавия. Тази монета е изключителна рядкост за Балканския полуостров.

Печат

През август при проучване на укрепения проход с кула кладенец археолозите попаднаха на прекрасно запазен пирамидален бронзов печат. Това по същество е частен печат, принадлежал на представител на елита в средновековния град. Той може да е бил аристократ, духовно лице или богат търговец, водещ кореспонденция с различни хора на Балканите. При всички случаи обаче това не е печат на представител на държавната аристокрация – при подобни случаи върху печатите се надписва титлата на притежателя му, което липсва при новооткритата находка от Русокастро, обясниха от екипа.

Подобни печати са известни най-вече от Североизточна България. Там те масово навлизат в края на IX и особено през X и XI в., под влияние на традицията във Византия, която от своя страна продължава римските стандарти при водене на кореспонденция. От това време е известен дори личният печат на цар Симеон Велики, изработен от лазурит. Новооткритият печат е с изящна пирамидална форма. Дръжката му завършва с ухо, през което е минавала верижка или кожен ремък за провесване на шията.

https://telegraph.bg/bulgaria/novini/otkriha-6-metrova-bojna-kula-v-rusokastro-v-kraia-na-arheologicheskiia-sezon.-izskochiha-iznenadvashti-nahodki-ot-srednovekovieto-392796

[Hatshepsut]

Археолози проучват североизточната вътрешност в средновековния град Акве Калиде край Бургас


Акве Калиде

Археолози проучват североизточната вътрешност на ранновизантийската баня в античния и средновековен град Акве Калиде край Бургас. Проучванията се осъществяват от с финансирането на Община Бургас, съобщиха пред БТА от Регионалния исторически музей (РИМ) в града.

Оттам посочиха, че след като през 2022 г. е установено местоположението на калдариума, през настоящия археологически сезон той вече е окончателно разкрит в сравнително добре запазено състояние.

Паралелно с това продължава отварянето на хипокаустното помещение и на античния канал. Откритите находки - фрагмент от оброчна плочка с надпис, изящни теракоти, части от лампи, монети, за пореден път препотвърждават активното му използване още в Античността, което се свързва с наличието на нимфеум в тази зона.

От голямото количество монетен материал от Античността и ранновизантийската епоха отново доминират монетите от 4-и век, казаха от музея. Усилията на археолозите са насочени и към разкриването на открития през миналата година басейн в обсега на античния каптаж, използван до неотдавна, а по-късно бетониран.

Изцяло нов момент в тазгодишната археологическа кампания е установяването на няколко средновековни жилищни сгради над ранновизантийските структури. Те показват едно плътно застрояване и интензивен живот от края на 12 в. - началото на 13 в.

Разкрита също така е по-голямата част от средновековна отводнителна система, състояща се от две шахти и тръбопроводи. Синхронни са и материалите от художествена керамика с преобладаваща сграфито керамика, печат и множество монети.

Археологическите ценности, намерени и разкрити назад в годините в Акве Калиде - крепостни стени, римските бани с топъл и студен басейн, различни средновековни помещения, са достъпни за туристите чрез изградени пасарелки, които улесняват преминаването и разглеждането им.

Мястото се намира на около 14 километра северозападно от центъра на Бургас между бургаските квартали "Ветрен" и "Банево".

https://impressio.dir.bg/kaleydoskop/arheolozi-prouchvat-severoiztochnata-vatreshnost-v-srednovekovniya-grad-akve-kalide-kray-burgas

[Hatshepsut]

Открито е най-древното археологическо свидетелство за християни на територията на България

При проучване на погребение на юноша в некропола на римския град Деултум (при с. Дебелт, между Бургас и Средец) през лятото на 2023 г. археолозите откриват амулет, представляващ навито на тръбичка сребърно листче. Веднага са забелязани части от няколко букви, но едва след внимателното разгъване може да се прочете целият текст на старогръцки език, който завършва с името на Христос. Амулетът е забележителен заради ранната си дата – втората половина на II или началото на III в. сл. Хр., която го превръща в първото споменаване на Христос, първата поява на кръстния знак и най-ранното археологическо свидетелство за християни по българските земи.

Датирането на амулета е сигурно, тъй като се определя от няколко независими фактора. Формите на някои букви са специфични и са характерни само за периода II – началото на III в. Погребението е част от некропол, който не е бил използван след първата четвърт на III в., т.е. това е най-късната възможна дата. Тялото на покойника не е положено с глава на запад, каквато е стандартната практика при по-късните християни. Особеностите на текста също насочват към време, когато християнството е било съвсем млада и все още проправяща си път религия.

Амулетът е изработен от тънко сребърно фолио с правоъгълна форма, върху което с остър инструмент е изписан текстът. След това фолиото е навито, а получената крехка тръбичка е поставена в калъфче от плат или кожа, за да се запази от повреда и да може да се носи като висулка на шията или скътана в дрехите. Амулетът от Деултум е открит встрани от черепа и вероятно е бил сложен там по време на погребението. В гроба не са открити други предмети в съответствие с правилото на ранните християни да се въздържат от гробни дарове.

Текстът върху сребърното листче гласи: „Гавриил, Михаил, Пазител – Христос“. Всяко от имената започва на нов ред, като Христос не се е събрало на един ред и последната му буква е добавена отдолу. Призоваването на архангелите е често срещано в магическите текстове – и еврейски, и християнски, и езически. Но в тях почти винаги се изписват имената на четирима, а понякога и на повече архангели. Тук числото четири е запазено, обаче виждаме само двамата архангели, споменати в Новия Завет – на първо място Гавриил, който според Евангелието на Лука възвестява ражданията на Йоан Кръстител и Исус, и Михаил като пръв воин в борбата срещу Дявола според Посланието на Юда и Откровението на Йоан.

Следващата дума „Пазител“ (ΦΥΛΑΞ) е едновременно и определение на Христос, и указание за функцията на амулета да пази своя носител. В името на Христос първата буква Х е завъртяна на 45 градуса, така че да получи формата на кръст – особеност, позната от някои много ранни християнски надписи. Към ранна дата насочва и изписването +ΡЄICTOC с ЄI вместо I. Употребата на кръста и включването само на архангелите Гавриил и Михаил категорично потвърждават, че амулетът принадлежи на християнска общност, а датировката му го превръща в най-стария християнски паметник с най-ранното споменаване на Христос от територията на България.

В надписи, видими за всички, ранните християни никога не заявявали открито религиозната си принадлежност. Тя била загатвана чрез невинни изображения като птици или риби, или с изрази, които не събуждали подозрение. Говорело се не за Иисус Христос, а само неопределено за „Бог“ или „Господ“ – думи, които били използвани и от езичниците за техните божества. Единственият ранен пример от България за споменаване на Божия Син е в надгробен надпис от Пловдив, античния Филипопол, от първата четвърт на III в. В него обаче името Иисус е предадено чрез шифър – вероятно познат само на християните – като числото 888. Докато в амулета от Деултум, закътан и недостъпен за чужди очи, било безопасно името Христос да се появи без кодове и недомлъвки.

Откриването на толкова ранен християнски паметник именно в Деултум не е неочаквано, защото римската колония е първото селище със сигурно засвидетелствана християнска общност и епископ по нашите земи. Ранната история на християнството на територията на България е слабо позната. В християнската литература има сведения за проникването му още през апостолските времена и за ранни местни мъченици, но много от тези сведения са с легендарен характер или откровено анахронистични, създадени след официализирането на християнството с цел да докажат претенциите за древни корени на местни християнски общности. Показателен е примерът със света Севастиана, представена като ученичка на апостол Павел, загинала мъченически по времето на император Домициан (81-96 г.), но същевременно свързана с град Марцианопол (дн. Девня), създаден едва през II в. сл. Хр.

Най-ранното литературно свидетелство за християни по нашите земи, в чиято достоверност не можем да се съмняваме, е за участието на епископа на Деултум в борбата на срещу учението на монтанистите в края на II в. сл. Хр., приблизително по времето, когато се датира и новооткритият християнски амулет. Според „Църковната история“ на Евсевий Кесарийски през 90-те години на II в. антиохийският патриарх Серапион повел борба срещу възникналата няколко десетилетия по-рано монтанистка ерес и я изобличил в писмо, което било разпространявано в църквите в Мала Азия и Черноморския регион. За да подсили авторитета му, той помолил и други църковни предстоятели да се подпишат. Сред тях бил и „епископът на Дебелт, римска колония в Тракия“, който и по-рано се бил проявил в схватката с монтанизма заедно със Сотас от Анхиало (днес Поморие), вероятно епископ на този град.

Името на епископа на Деултум се предава в изданията на текста като Елий Публий Юлий, но ръкописите и античните сирийски и латински превод на текста дават и други варианти като Аврелий вместо Елий или Юлиан вместо Юлий. Като жител на колонията той е римски гражданин с три имена и вероятно потомък на ветеран, получил граждански права и заселен в Деултум по времето на император Хадриан (с пълно име Публий Елий Хадриан). Писмото на Серапион е от началото на 90-те години на II в., но първият епископ на Деултум е заемал длъжността и преди това, може би още от 70-те години на II в. А наличието на борба между различни християнски течения в Деултум през последната четвърт на II в. само по себе си е доказателство за развита и достатъчно голяма християнска общност в града. Не са известни имената на следващите епископи на Деултум – едва през V в. имаме сведения за двама от тях, участвали в църковни събори, но археологическите данни за разцвета на християнството в града са многобройни.

https://www.archaeologia-bulgarica.com/

[Hatshepsut]

В района на Созопол се е живяло около 2 хилядолетия преди гръцката колонизация, каза пред БТА доц. Христо Попов

В района на Созопол се е живяло през бронзовата епоха, през халколита, медните находища, които са разположени по хълмовете и са познати отдавна, са били използвани още от праисторията. Така че, от това, което виждаме като находки, има следи - и то много ясни от тези периоди, които далеч предшестват гръцката колонизация, може би с 2 хилядолетия. Това разказа пред БТА директорът на Националния археологически институт с музей (НАИМ) при БАН доц. Христо Попов.

Той отбеляза, че по време на подводни проучвания в пристанището на Созопол и на потъналия край Китен кораб „Урдовиза" са открити интересни находки. В товара на кораба, потънал в района на Китен, са открити добре запазени китайски чаши с китайски йероглифи, които са надяват някой да може да разчете.

„При пристанището на Созопол – на дъното, под тинята и пясъка има огромно количество отпадъци, изхвърлени от корабите. За нас, като археолози, има съдове, които са в прекрасно състояние – просто са леко счупени, пукнати, не са представлявали ценност за тези, които са търгували с тях и са ги изхвърляли“, разказа той. Търговците ги изхвърляли, защото вече не могат да ги продадат, но за археолозите са изключително ценни като информация, допълва още директорът на НАИМ-БАН.

Всички те са част от седемнадесетата изложба „Българска археология 2023“ на Националния археологически институт с музей при БАН, която ще бъде открита тази вечер. Експозицията съдържа над 400 експоната от 30 различни като вид и хронология обекти от праисторията до Възраждането.

В изложбата с експонати участват 23 музея. Сред най-впечатляващите находки са също праисторически накити от злато, мрамор и мида Spondylus от Варненския некропол и Юнаците, богато украсена антропоморфна керамична фигура от Балей, костен скиптър от Провадия, каменни главнярници от Пауново, колективна находка от 76 монети от Аполония, бронзова флейта от Скутаре, бронзова фигурка на Хермес (Меркурий) от Циле, средновековни накити и елементи от костюма от Лютица, Кавлаклак (Шуменско) и Широково (Русенско). Изложбата включва постери с допълнителна информация.

https://www.bta.bg/bg/news/lik/618399-v-rayona-na-sozopol-se-e-zhivyalo-okolo-2-hilyadoletiya-predi-gratskata-koloniza

[Hatshepsut]

Средновековен некропол откриха на мястото на бъдещата автогара в Созопол

Средновековен некропол откриха при разкопки на мястото на бъдещата автогара в Созопол

Интересни находки открива екипът на Явор Иванов – ръководител на археологическите разкопки и Димитър Недев – директор на Археологическия музей в Созопол още в първите дни на спасителните разкопки на терена, на който ще бъде изградена автогарата в Созопол.

Теренът е със широчина 30м. и дължина 20м. В североизточния ъгъл се проучва каменна постройка, чието предназначение все още не е ясно. Вероятно става въпрос за жилище от 12-13в. В пласта над нея са открити два оловни печата от 13в. с изображения на светци и надписи, които са свързани с кореспонденция, вероятно между висши духовници.

Южно от това място до момента са разкрити 10 погребения и препогребения. „Както и в съвременния свят, при смърт на близък роднина, той се погребва в гроба на по-рано починал член на семейството. Възможно е да има напластяване от 10-15 погребения едно върху друго“, обяснява Явор Иванов. До момента при разкопките са открити няколко скелета на деца и дори на бебе. Предполага се, че е погребано над някой от своите родители.

Човешките останки са добре запазени. Ориентирани са с глава на запад по християнския обичай. Керамиката, която е открита е от 11 до началото на 13 век. До момента не са открити гробни дарове, освен монети и керамика. Открити са още железни гвоздеи, но няма следи от дървена конструкция, в която да са били забити. Погребенията са в гробни ями.

Южно от този сектор се разкрива структура от малки и средно големи ломени камъни. Това може да е постройка в дълбочина или път до други структури, като тепърва ще се установи нейното предназначение. Тя ще даде по-обща картина върху това какво се намира в провлака между стария и новия град на Созопол. Там бяха извършени проучвания по време на строежа на водния цикъл 2012г-2013г. и беше открита еднокорабна църква срещу сградата на общината и други погребални структури.

При сегашните разкопки дълбочината, до която са стигнали археолозите е около 3м. Работата продължава в дълбочина, като очакванията са в средновековния некропол да има голяма наситеност с погребения и препогребения. Археолозите се надяват да се проучат погребалните обичаи на местните хора през Средновековието.

Според Явор Иванов в дълбочина се очаква да се открият други по-ранни погребения от 4в., по-надълбоко и римски, а най-отдолу и от Късно елинистичната епоха, каквито са открити в близост до обекта при предишни разкопки.

В югозападния ъгъл е открит голям питос – съд за съхранение на зърнени култури, но понякога и за погребения. Откритият на обекта съд е бил празен, но ще се изследва за органични останки.

Източно от него е разкрита малка дъга от ломени камъни и най-вероятно това е хоризонта на този средновековен пласт.

https://namoreto.bg/244917-2/

[Hatshepsut]

Разкриха манастир от XI век при разкопки на мястото на бъдещата автогара в Созопол

Манастир, датиран около края на XI в., е разкрит по време на първия етап от разкопките на мястото, където предстои да бъде построена новата автогара в Созопол. Това обявиха от пресцентъра на местната община.

При разкопките, които се извършват от екип на Археологическия музей в Созопол, ръководен от директора Димитър Недев, археолозите са достигнали до над 6 метра дълбочина. Предстои ровът да се укрепи, за да могат разкопките да продължат.

В границите на открития манастир е имало църква от след средата на XII в. От нея са разкрити две трети от наоса, или основната част на храна. Проучва се и притворът. От манастира е проучен  детайл, който обхваща сграда, състояща се от три помещения  от северното крило на манастира. Предполага се, че той е съществувал до средата на XIII в. След втората четвърт на XII в. около манастира се формира голям християнски некропол, който продължава до втората половина на XIII в.
Открити са голямо количество находки, свидетелстващи за живота в манастира. Те са били съхранени в ями, тъй като в съдовете, използвани в тези християнски култови центрове, не е трябвало да напускат свещеното пространство. 

Сред находките има канделабри от XII и началото на XIII в. Открити са и множество белоглинени керамични съдове с подглазурна украса. Сред тях има и такива с местна изработка, които имат характерно излъскване и вълнообразна декорация, която дава възможност за много точно датиране. То се потвърждава и от монетните находки. Монетите са скифати – извити монети от времето на царуването на Комнините.
Намерени са също няколко кръста - реликварии, кръст с орнаменти от полускъпоценни камъни, както и обеци. Това е рядкост, тъй като в християнските погребения от този период рядко се срещат гробни дарове, обяснява Недев. 
В края на XIII в. манастирът и църквата са унищожени от пожар. За това свидетелстват както пластовете от въглени, така и обгорелите стенописи. Те са падали в продължение на няколко години и са разпръснати почти в целия обем на църквата, включително и в пространството на притвора.

Според директора на местния археологически музей Димитър Недев находката от стенописи е много интересна и богата. Разкрити са части от лицата на трима светци, надписи, които включват както имената на светци, така и части от молитви. Тяхната идентификация предстои да бъде направена след извършване на реставрацията на стенописите.
След унищожаването на църквата върху нея е изграден път. Според Димитър Недев това е много странно обстоятелство, защото свещените пространства по принцип не са се неглижирали. Недев има идея улицата да бъде запазена и откритията да бъдат експонирани в бъдещата автогара.
Във втория период  от съществуването на църквата тя вероятно се е използвала основно за погребения. Вижда се прекъсване от север и от юг на масивния ѝ зид, който е широк около 90 см. Гробовете около нея са един в друг, като до момента проучените погребения са над 120. Ако се броят и препогребванията, те стават над 160, допълва експертът.
Църквата е изградена върху по-ранно християнско или византийско некрополно пространство. От него са разкрити два от т.нар. цистови гроба, или гробници. Едното погребение е на дете. Там също има ями, в които се откриват големи количества керамика.

Находките потвърждават резултатите от предишни проучвания, че под ранно християнския некропол ще бъде документиран и проучен римски некропол. Почти на едно ниво с него се откриват и елинистични гробове от III до началото на I век пр. Хр.

Предстои археологическият обект да бъде посетен от комисия на Министерство на културата. Плановете са разкопките да бъдат възстановени отново през есента. Те се осъществяват със съдействието и помощта на Община Созопол.

Първият етап от разкопките започна в края на март тази година по искане на Министерството на културата, в което бе посочено, че преди строителството на терена трябва да се извършат археологически дейности. В средата на юни 2023 г. в Созопол се проведе и поредно обществено обсъждане на проекта за изграждане на гарата.

https://dariknews.bg/regioni/burgas/razkriha-manastir-ot-xi-vek-pri-razkopki-na-miastoto-na-bydeshtata-avtogara-v-sozopol-2383787