Документи - Царство България

[Hatshepsut]

УКАЗ
№2
НИЕ БОРИС ІІІ
С БОЖИЯТА МИЛОСТ И НАРОДНАТА ВОЛЯ
ЦАР НА БЪЛГАРИТЕ
Обявяваме на всички наши верно-поданици, че ХХІ обикновено Народно събрание през І-вата му редовна сесия, в 18 заседание, държано на 4 януари 1924 го., гласува и прие,
Ние утвърдихме и утвърдяваме следния
ЗАКОН
за защита на държавата


Чл. 1. (Изменение от 16 март 1925 г.) Забраняват се всякакви организации, групи или техни поделения, които проповядват или подбуждат било към насилствено изменение на установения от Конституцията държавен и обществен строй, било към насилствено завземане на властта, или които за постигане на същите цели искат да си служат с престъпление, въоръжени акции, насилия или терористически действия.
Също се забраняват и ония организации или групи, които с пари или други средства подпомагат по-горепосочените организации или групи.
Чл. 2. (Изменение от 16 март 1925 г.) Който създава организации, групи или техни поделения, посочени в чл. 1 от тоя закон, или става член на такива организации, групи или поделения, се наказва: създателите и организаторите със строг тъмничен затвор, но не по-малко от 10 години и глоба от 50 000 до 500 000 лв., а членовете - със строг тъмничен затвор до 5 до 10 години и глоба от 50 000 до 200 000 лв.
Чл. 3. (Изменение от 16 март 1925 г.) Който набавя средства, укрива, улеснява, поддържа или подпомага със съвети или по друг начин посочените в чл. 1 организации, групи, техни поделения или техни членове, наказва се: със строг тъмничен затвор до 8 години и с глоба от 30 000 до 150 000 лв.
Чл. 4. Който приема, крие, превозва, събира или приготви оръжие, уреди или избухвателни предмети и вещества, като знае или според обстоятелствата трябва да предполага, че могат да послужат за деянията, посочени в чл. чл. 1, 8 и 13 на настоящия закон, наказва се: със строг тъмничен затвор до 8 години и с глоба от 30 000 до 300 000 лв.
Чл. 5. (Изменение от 16 март 1925 г.) Членовете на организации, групи или техни поделения, за които е реч в чл. чл. 1 и 2 на тоя закон, както и лица, които са подпомагали такива организации или групи по начин, посочен в чл. чл. 3 и 4, се освобождават от наказание, ако съобщят на властта за тяхното съществуване и за лицата, които влизат в тях, преди тя сама да ги е открила.
Чл. 6. (Нов: от 16 март 1925 г.) Който устно, писмено или чрез печатни произведения върши пропаганда или агитация за промяна на политическия или икономическия строй на държавата чрез престъпление, насилие или терористически действия, се наказва със строг тъмничен затвор не по-малко от 5 години и глоба от 50 000 до 500 000 лв.
Чл. 7. (Нов: от 16 март 1925 г.) Който устно, писмено или чрез печатни, художествени или други произведения подбужда към вражда, омраза или престъпление спрямо отделни класи или слоеве на населението или установените власти и с това може да поставя в опасност обществения и правов ред в страната, се наказва със строг тъмничен затвор от 3 до 8 години и глоба от 50 000 до 300 000 лв.

Чл. 8. (Стар чл. 6 от 25 януари 1924)Който проповядва или организира бунт или подбужда към такъв, в войската, джандармерията, полицията или в някои техни части, наказва се с смърт или с строг тъмничен затвор не по-малко от 10 години и глоба от 50 000 до 500 000 лв. Ако последва бунт, участниците в бунта, ако не са военнослужещи, се наказват: с строг тъмничен затвор до 10 години и глоба от 30 000 до 300 000 лв.

Чл. 9. (Стар чл. 7 от 25 януари 1924) Който проповядва или организира неподчинение в войската, джандармерията, полицията или в някои техни части или подбужда към неподчинение, наказва се: с строг тъмничен затвор до 10 години и глоба от 30 000 до 300 000 лв.

Чл. 10. (Нов: от 16 март 1925 г.) Печатните и други произведения, за които е реч в чл. чл. 6 и 7 на тоя закон, се изземват по заповед на прокурора. До издаването на такава заповед полицията може да вземе всички мерки, за да спре разпространението на казаните произведения. Едновременно със вземането на тези мерки полицията съобщава на прокурора за това. С издаването на заповедта за изземване прокурорът повдига углавно преследване срещу отговорното лице.

С иззетите предмети по-нататък се постъпва съгласно чл. 37 от наказателния закон.
Също се конфискуват и тайните печатници с всички принадлежности, които служат за печатане на произведения, забранени по тоя закон.
Собствениците на явни печатници, които съзнателно са допуснали печатането на произведения, забранени по чл. 6 от тоя закон, се наказват като съучастници. Ако ли са допуснали това по непредпазливост, наказват се с тъмничен затвор и с глоба от 10 000 до 100 000 лв.

Чл. 11. (Стар чл. 8 от 25 януари 1924; Изм. от 16 март 1925, Допълнен от 29 април 1925) Който разруши военни материали или инсталации, железопътни, пощенски или телеграфни и телефонни съоръжения, мостове или други пътни съоръжения, водни или други пътни съоръжения, минни съоръжения, водни или осветителни инсталации, държавни и обществени сгради, както и онзи, който унищожава и разграбва хранителни припаси, наказва се с смърт или доживотен строг тъмничен затвор и глоба от 200 000 до 500 000 лв.

С същото наказание се наказва и онзи, който разруши или запали обитаема сграда или колиба, или изобщо помещение, което временно служи за жилище, с цел да всее смут и терор.

Помагачите в извършване на престъпления по тоя член се наказват, според важността на тяхната дейност за извършването им, с смърт или строг тъмничен затвор, не по-малко от 10 години и с глоба от 200 000 до 500 000 лева.

Чл.12. (Стар чл. 9 от 25 януари 1924) Който в време на обществено бедствие, метеж или размирица използва създаденото положение в вреда на обществената сигурност и спокойствие, с цел да набави имотна облага за себе си или за другиго, наказва се: с строг тъмничен затвор до 15 години и глоба от 50 000 до 500 000 лв.

Чл. 13. (Нов: от 16 март1925) Който напусне местожителството си и влезе или се зачисли в чета, съставена и въоръжена с цел да върши престъпления против държавата или обществената сигурност, държавните или частните имущества, учреждения или съоръжения, или против живота на длъжностни или частни лица, наказва се с смърт.

С същото наказание се наказват и лицата, които укриват, дават убежище или храна, или набавят други средства на членовете на подобни чети.

Тези лица се освобождават от наказание, ако чрез своевременно съобщаване на властта за местопребиваването на четата или на отделни нейни членове, спомогнат за тяхното залавяне.

Имотите на осъдените по този член лица служат за обезщетение на всички вреди и загуби, причинени от действията на четата или на онези нейни членове.

Онзи член на четата, който се предаде на властта преди да е извършено от него или от четата деяние, което по този закон се наказва с смърт, и посочи другарите си и тяхното местонахождение, се освобождава от предвидената по-горе отговорност.

Член на чета, който се предаде на властта, след като той или четата са извършили престъпно деяние, или спомогне за откриването и залавянето на другите членове от четата, не може да бъде наказан повече от 15 години строг тъмничен затвор.

Чл. 14. (Стар чл. 10 от 25 януари 1924; Изм. от 16 март 1925) Който влиза в връзка с лице, група или сдружение, намиращи се в чужбина, за подготвяне или извършване на едно от посочените в чл. чл. 2, 3, 4, 6, 8, 9, 11, 12 и 13 престъпни деяния, както и онзи, който подпомага по какъвто и да е начин сдружение, група, лице или печатно издание в чужбина, които работят против държавния строй или обществения и правов ред в страната, наказва се с строг тъмничен затвор не по-малко от 5 години и глоба от 50 000 до 300 000 лв.
Чл. 15. (Стар чл. 12 от 25 януари 1924; Изм. от 16 март 1925 г.) Забранява се внасянето на печатни, литографирани, ръкописни, художествени и други произведения, за които иде реч в чл. 6 и 7 от тоя закон.
Такива произведения се задържат от пощенските власти или административните органи и се предават на прокурора при областния съд, който издава заповед за тяхното изземване. С тези произведения по нататък се постъпва съгласно чл. 37 от наказателния закон.
Лицата, които внасят или разпространяват, или като получат такива произведения, не съобщят за това на властта, се наказват със строг тъмничен затвор до 5 години и с глоба от 5 000 до 50 000 лв.
Вносът на такива произведения се допуща само за научни цели, и то с разрешение и с посредството на Министерството на народното просвещение.
Чл. 16. (Стар чл. 13 от 25 януари 1924; Изм. от 16 март 1925 г; Допълнен от 29 април 1925) Ако организация или група, за която е реч в чл. 1 на тоя закон, предприема метежи, бунтове, терористически действия, убийства или друго някое общо-опасно престъпление за постигане на посочените в същия член цели, виновните лица се наказват: подбудителите, организаторите, предводителите и извършителите с смърт, а останалите членове и помагачите с смърт или с строг тъмничен затвор не по-малко от 10 години и всички с глоба от 200 000 до 500 000 лв.

Чл.17. (Стар чл. 14 от 25 януари 1924) Заедно с главното наказание наложено по кой и да е член от настоящия закон, виновниците се лишават от граждански и политически права по чл. 30 от наказателния закон за срок определен от съда.

Предметите, които са служили или са биле предназначени за извършване на едно от посочените по-горе престъпления, се конфискуват

За гражданските вреди и загуби заедно с виновните отговарят солидарно и посочените в настоящия закон организации, към които се числят виновните, с всичките си имоти, макар и записани на чуждо име.

Чл. 18. (Нов от 16 март 1925) Онзи, който знае, че се приготовлява някое друго от посочените в тоя закон, престъпни действия и не съобщи за това на властта, наказва се с тъмничен затвор.

(Нова ал. от 29 април 1925) Онзи, който укрива или спомага да избегне лице, за което знае или по обстоятелствата трябва да предполага, че е извършило престъпление по чл. 11 или чл. 13 от тоя закон, се наказва с наказанието от тоя закон за укриването или подпомагането да избегне лице.

Ако укриването или подпомагането да избегне е извършено от възходящи, съпруг, син или дъщеря, то назанието е до 15 години строг тъмничен затвор и глоба до 200 000

Онзи пък, който укрива или спомогне да избегне лице, за което знае или по обстоятелствата трябва да предполага, че е извършило вякое от предвидените в тоя закон престъпни деяния с изключение на деянието предвидено в чл. 13, се наказва с строг тъмничен затвор до 5 години и глоба от 20 000 до 100 000 лева. Тая наредба не се прилага спрямо низходящите, възходящите, съпрузите, братята и сестрите на укриваното лице.

Чл. 19. (Нов от 16 март 1925) Който по предвидения в чл. 6 от тоя закон начин проповядва, оправдава или възхвалява създаването на споменати в чл. 1 организации, групи или техни поделения, или пък оправдава, одобрява или възхвалява извършването на всяка от посочените в чл. 2, 3, 4, 6, 8, 9, 11, 12, 13, 16 и 18 деяния, се наказва с строг тъмничен затвор от 3 до 10 години и с глоба от 20 000 до 300 000 лв.

Чл. 20. (Стар чл. 15 от 25 януари 1924; Изм. от 16 март 1925) Онзи, който се числи като член на забранени по този закон организации, групи или техни поделения или им съдейства, както и онзи, който е привърженик на комунистически, анархистически или насилнически методи на обществено-политическа борба, не може да заема никаква държавна, окръжна или  общинска служба, нито да бъде член на Народното събрание или на някое самоуправително тяло. Ако такова лице заема държавна, окръжна или общинска служба, то се уволнява: ако пък е избрано за народен представител, окръжен или общнски съветник или училищен настоятел, то губи мандата си. Решението за това се взема за народните представители от Парламента, а за окръжните и общински съветници и училищните настоятели – от окръжния съд.

Непосредственият началник, който съзнателно назначава или задържа на служба такива лица, се наказва по чл. 44 от наказателния закон.

Чл.21. (Стар чл. 16 от 25 януари 1924) След влизане в сила на настоящия закон, въз основа на представени от Министерството на правосъдието дании Върховният касационен съд – углавно отделение – веднага обявява в “Държавен вестник” това и дава петдневен срок на заинтересованата страна да даде ако иска, писменно своите обяснения, след което в разпоредително заседание, в седмодневен срок, постановява разтурването на посочените в чл. 1 от настоящия закон новообразувания, или съществуващи до сега организации, групи или техни поделения под каквото име и да се прикриват те. Имотите на разтурените организации и групи и на техните финансови и стопански институти постъпват в полза на държавата.

Всички сделки, направени след 12 септември 1923 г., с които такива организации, групи и поделения отчуждават имотите си или пък поематзадължения спрямо трети лица, се смятат безпричинни и са нищожни по право, обаче на страните на тия сделки се дава право да доказват противното по общо основание.

Чл.22. (Стар чл. 17 от 25 януари 1924; Изм. от 16 март 1925, Допълнен от 29 април 1925) Делата по тоя закон са подсъдни на окръжните съдилища и се разглеждат по спешност. Присъдите на тези съдилища са окончателни и подлежат на касационно обжалване. При обявено военно положение за дадено място веднага действат военнополеви съдилища, придадени към съответните войскови части, които на самото място пристъпват към съдене и наказване на виновниците.

(Нова ал. от 29 април 1925) При разглеждане делата на тоя закон, се прилагат и правилата на чл. 650, ал. 2, 651, ал. 2, 653, 654, 654а и 656 ал.2 на углавното съдопроизводство, а същия закон. същото важи и когато при обявено военно положение, делата се гледат от военните следователи и военно-полевите съдилища, като в този случай правата на съдебните следователи се упражняват от военните следователи, тези на прокурора – от военния прокурор, тези на окръжните съдилища – от военно-полевите съдилища и тези на Върховния касационен съд – от Военно касационния съд.

Спрямо виновните по чл. 13 от настоящия закон прилага се Закона за изтребление на разбойниците.

Чл. 23. (Нов от 29 април 1925) Съдът, който прилага закона по същество, по предложение на прокурора и с мотивирано определение, прогласява за обявен престъпник всяко лице, което до изтичането на 15 дни от публикуването в “Държавен вестник” и в някои местни вестници, ако има такива, че се дири от властта като подозрено в престъпление по настоящия закон, не се яви и не се предаде и не подлежи на обжалване, но то може да бъде изменено или отменено от същия съд, ако изменилите се обстоятелства наложат това.

Имената на обявените престъпници, с указание за тяхната самоличност, се обнародват в “Държавен вестник”. Всеки гражданин може да залови обявен престъпник и да го предаде на властта. Всеки гражданин при преследването и залавянето на такова лице има правото на полицейските органи.

Чл.24. (Стар чл. 18 от 25 януари 1924, Изм. на чл. 23 от 16 март 1925; Изм. на чл. 24 от 29 април 1925) Мярката за неотклонение за всички престъпни деяния по тоя закон е задържане под стража, с изключение на случая в чл. 7, по отношение на който се прилагат наредбите за углавно съдопроизводство.


Заповядвам настоящия закон да се облече с държавния печат, да се обнародва в “Държавен вестник” и да се тури в действие.

Изпълнението на настоящия указ възлагам на Нашия Министър на правосъдието.

Издаден в София на 23 януари 1924 година.*

На първообразния с собствената на Негово Величество ръка написано:

“БОРИС ІІІ”


Приподписал,


Управляющ Министерството на правосъдието,

Министър на обществените сгради, пътищата и благоусгройството: Я. Д. Стоянчов


Първообразния указ е облечен с държавния печат и зарегистрован под № 960 на 24 януари 1924 година.

Пазител на държавния печат,

Управляющ Министерството на правосъдието,

Министър на обществените сгради, пътищата и благоусгройството:

Я. Д. Стоянчов



На първообразния с собствената на Негово Величество Царя ръка написано:

“Одобрено БОРИС ІІІ”

Изменение първо от 16 март 1925 г., Министър на правосъдието Цв. Бобошевски, зарегистриран под № 1362 от 14 март 1925 г.; “Държавен вестник” бр. 240, Указ № 5
 Изменение второ 29 април 1925 г., Министър на правосъдието Цв. Бобошевски, зарегистриран под № 1415 на 29 април 1925 г. “Държавен вестник” бр. 21 Указ № 7

[Hatshepsut]

УКАЗ

№3

НИЕ БОРИС ІІІ

С БОЖИЯ МИЛОСТ И НАРОДНАТА ВОЛЯ

ЦАР НА БЪЛГАРИТЕ


Обявяваме на всички Наши поданици, че ХХV-то обикновено Народно събрание, през втората му редовна сесия, в 32-то заседание, държано на 24 декемврий 1940 год., гласува и прие.

 

             Ние утвърждаваме следния

 
ЗАКОН

ЗА ЗАЩИТА НА НАЦИЯТА


Дял І

За тайните и международни организации

Глава І

Общи разпоредби

 

Чл.1. Тайните и международни организации, определени по този закон, се забраняват. Съществуващите такива се разтурят.

Чл.2. Под организации по смисъла на този закон се разбира всеки състав от хора, с съответно ръководство, без оглед на устройството му – дружество, сдружаване, клуб, комитет, общество, ложа, религиозна и друга секта, кръжок, фондации,институт и други такива – които пряко или прикрито преследва идеални цели.

Чл.3. Тайна организация по смисъла на този закон е онази, която преследва скрити цели, или има скрито устройство, или действа скрито, или задължава членовете си да пазят тайна по делата й.

Чл.4. Международна организация по смисъла на този закон е онази, която е зависима от чужбина в идейно, организационно или материално отношение.

Този закон не засяга международните организации, които съществуват по силата на международни конвенции, или които са образувани по почин на властта, или се намират под ръководството на властта.

Чл. 5. Министерският съвет, по доклад на Министерството на вътрешните работи и народното здраве, определя и обявява кои организации попадат под разпоредбите на този закон.

Чл. 6. Този закон не се прилага към организациите, които подпадат под разпоредбите на: закона за защита на държавата, наредбата закон за защита безопасността на държавата и наредбата-закон за разтуряне на партийно-политическите организации.


Глава ІІ

За разтурянето на тайните и международни организации

Чл. 7. Всички сега съществуващи тайни и международни организации, които се засягат от този закон, са длъжни незабавно да преустановят всякаква дейност.

Ръководствата на тези организации, както и ръководствата на съществувалите към 1 януарий 1940 г., такива организации, са длъжни в месечен срок от обявяването им по реда на чл. 5 да представят в Министерството на вътрешните работи и народното здраве:

а) устав на организацията, а, ако такъв няма, сведение за нейното име, цел, средства и устройство.

б) списък на лицата, участвали в ръководните дела.

в) подробен опис на имуществата, вземанията и архивите на организацията с указание у кого се намират, като се посочат и онези, които са у подставени лица или в дружества, образувани с цел за прикриване имуществото на организацията.

Ръководствата на организации, които имат таен или международен характер, но не са били регистрирани по реда на наредбата-закон за държавния надзор върху дружествата и сдружаванията, са длъжни да изпълнят разпоредбите на настоящия член в месечен срок от влизането на закона в сила макар, че не са обявени по реда на чл. 5 от този закон.

Лицата от ръководствата на тези организации, които с цел да укрият исканите сведения по този член не изпълнят разпоредбите на същия, се наказват с тъмничен затвор и глоба от 5000 до 50000 лв.

Забележка. Лицата от ръководствата на нерегистрирани организации, които изпълнят разпоредбите на този член, не се наказват по чл. 21 от наредбата-закон за държавния надзор върху дружествата и сдруженията.

Чл.8. Списък на разтурените по този закон организации се съобщава от Министерството на вътрешните работи и народното здраве на съответните съдилища, за да заличат от дружествените регистри тези от тях, които са били вписани като юридически лица.

Чл.9. Който образува или се числи, поддържа или подпомага явно или тайно една тайна или международна организация в Царството или в чужбина, обявена за такава по реда в чл. 5, се наказва с тъмничен затвор и глоба от 1000 до 100000 лв. и се лишава от правата по чл. 30 от наказателния закон – пунктове 1 до 4 включително и пункт 6.

Глава ІІІ

За ликвидация на разтурените тайни и международни организации


Чл. 10. Имуществата на разтурените по този закон организации (членове 3 и 4), както и съществувалите към 1 януарий 1940 такива организации, се изземват в полза на касата за обществено подпомагане, която ликвидира с безспорните задължения на организацията до размера на актива им. Считат се за безспорни онези задължения на организацията, които са установени с писмени доказателства, заверени по нотариален ред, или са установени, или ще бъдат установени по съдебен ред, или, ако произтичат от фискални нарушения, не се дължат по вина на ръководните лица на тези организации. Касата не поема пасива на онези организации, които не са били регистирани съгласно действуващите закони.

За дела за установяване по съдебен ред задължение на организации по предшестващата алинея, интересите на държавата се представляват от касата за обществето подпомагане или упълномощено от нея лице. По тия дела се допускат само писмени доказателства.

Чл.11. Ръководството на организация, определена в чл. 10 от този закон, е длъжно веднага да предаде намиращите се в него имущества и книжа на организацията или да посочи лицата, у които те се намират, на Министерството на вътрешните работи и народното здраве, щом това бъде поискано.

За неизпълнение наредбите на този член, виновните се наказват с тъмничен затвор и глоба от 5000 до 50000 лв. и могат да бъдат лишени от правата по чл. 30, пунктове 1 до 4 включително и 6, от наказателния закон.

Чл. 12. Всички лица, на чието име или в чието владение се намират имущества или архиви на организация, посочена в чл. 10, или които имат задължения към такива организации, са длъжни в месечен срок от обявяването им по реда на чл. 5 да заявяват пред Министерството на вътрешните работи и народното здраве за тези имущества, задължения и архиви, като приложат съответното за тях описание, и да ги предадат веднага на министерството, щом това бъде поискано.

Под разпоредбите на този член подпадат и всякакви дружества, които са образувани от организации, посочени в чл. 10, с цел да служат за прикриване на имуществата им.

За неизпълнение наредбите на този член, виновните се наказват с тъмничен затвор и глоба от 1000 до 100000 лв. и могат да бъдат лишени от правата по чл. 30 пунктове 1 до 4 включително и 6, от наказателния закон.

Чл. 13. Изземването на имуществата и книжата на организациите, посочени в чл. 10, става въз основа на заповед на Министъра на вътрешните работи и народното здраве.

Вземанията на тези организации се събират по реда на закона за събиране на преките данъци от държавните бирници, въз основа на заповед на Министра на вътрешните работи и народното здраве и въз основа на изпълнителен лист.

Чл. 14. Всички отчуждени и обременявания с тежести на имущества, принадлежащи на организации, посочени в чл. 10, както и всякакво поемане на дълг от същите; направени след 1 януарий 1940 г., са нищожни по силата на този закон.

Приобретателите на така отчуждени имущества са длъжни да изпълвят разпоредбите на чл. 12.

Приобретателът на имущества от организация, определена в чл. 10, както и заемодателът на такава, които не са сключили сделката с цел да се укрие активът на организацията, могат, ако сделката е извършена през времето от 1 януарий до 30 септемврий 1940 г., да търсят от касата за общестевно подпомагане пратеното от тях, стига да установят, че сумите са постъпили в разтурената организация. Установяването на това става по съдебен ред, с иск на общо основание. В случай, че касата за обществено подпомагане бъде осъдена, тя отговаря само с актива на организацията.

Дял II.

За лицата от еврейски произход

Глава I.

За произхода

Чл. 15. От еврейски произход са лицата, на които поне един от родителите е евреин. Не се смятат от еврейски произход ония лица, които са родени или ще бъдат родени от заварени от този закон смесени бракове, между приели християнството лица от еврейски произход и лица от български произход и са приели или ще приемат християнството като първа своя религия.
Чл. 16. Всички лица от еврейски произход (съответно техните законни представители или наследници), без оглед на поданството им, са длъжни в месечен срок от влизането на закона в сила да обявят произхода си в общинското управление и в съответното полицейско управление, за да се отбележи в регистрите на общината, в личната карта и в полицейската картотека за лицата от еврейски произход.
За неизпълнението на този член виновните се наказват с тъмничен затвор и глоба от 1000 до 100 000 лв.
Чл. 17. При съставяне акта за раждане на лице от еврейски произход трябва да се декларира в съответната българска община точното име на новороденото. Общините издават билет за кръщение на основание акта за раждане. Синагогалните настоятелства (еврейската община) при обрязването са длъжни да дават на новороденото името, което е посочено в билета за кръщаване, издаден от съответната българска община. Същото име задължително се вписва и в рожденото свидетелство.
Всички лица от еврейски произход са длъжни да носят името, посочено в акта за раждане. Това име трябва да фигурира във всички останали книжа и документи, като лична карта, дипломи за образование, призивни свидетелства, уволнителни билети, данъчни партиди, търговски фирми и др.
Чл. 18. Заварените от настоящия закон лица от еврейски произход, които имат разлчни имена в някои документи, неотговарящи на името, посочено в акта за раждане, са длъжни в тримесечен срок да представят препис от акта за раждането, по който да се поправи името във всички книжа и документи, посочени в предидущия член.
За родените преди 1893 г. трябва да се представи рождено свидетелство от съответната еврейска община.
Родените в България лица от еврейски произход, които са приели българско поданство по натурализация, трябва да представят акт за раждане в съответната община. Родените вън от пределите на страната трябва да представят заверен препис от акта за раждане, съставен от съответната община на държавата, в която са родени.
Чл. 19. При покръстване на лица от еврейски произход актът за раждането може да бъде поправен в съответната община само след протоколно определение на надлежния съд, като новото име се вписва в регистъра на населението, но се запазва и старото (еврейското) име.
Лица от еврейски произход и от женски пол, покръстени и омъжени за българи, запазват като второ име своето моминско име по баща (еврейското).
На лица от еврейски произход се премахват окончанията -ов, -ев, -ич и пр. в презимената и фамилните им имена. Същите остават такива, каквито са посочени в актовете за раждането или рождените свидетелства.
Чл. 20. Осиновяване и припознаване на лица от еврейски произход не се допуска от лица от български произход.
 
Глава II.

Общи ограничения

Чл. 21. Лицата от еврейски произход не могат:
а) да бъдат приемани за български поданици: жените от еврейски произход следват поданството на мъжете си;
б) да бъдат избиратели или избираеми както в публичноправни избори, така и в избори на всякакви дружества и сдружавания с идеална цел, освен ако изборът се отнася до организации само на лица от еврейски произход. Всички лица от еврейски произход, заварени от този закон на изборни длъжности, които не могат да заемат съгласно тая разпоредба, са длъжни да напуснат тия длъжности в месечен срок от влизането на този закон в сила;
в) да заемат държавни, общински или други служби на публичната власт, както и служби в частноправни организации - освен в организации само на лица от еврейски произход - които имат някои публичноправни привилегии, или които се подпомагат материално от публичната власт. Те не могат да бъдат и агенти или представители на държавни, общински или автономни дирекции, институти и др. Всички лица от еврейски произход, които заемат такива служби, са длъжни да ги напуснат в месечен срок от влизането на закона в сила;
г) да се откупуват от военна служба, а се свикват на общо основание, но служат само като трудоваци в отделни трудови групи; негодните за трудова служба се облагат със съответния военен данък;
д) да членуват в организации, които се намират под надзора на Министерството на войната; е) да встъпват в брак или в извънбрачно съжителство с лица от български произход; бракове между лица от еврейски произход и българи, сключени след влизане на закона в сила, се считат за несъществуващи;
ж) да държат под каквато и да е форма за домашна прислуга лица от български произход; заварената прислуга от такива лица трябва да бъде освободена в 15-дневен срок от влизането на този закон в сила.
За неизпълнението наредбите на този член виновните се наказват с тъмничен затвор и глоба от 1000 до 30 000 лв.
Чл. 22. В учебно заведение, българско или чуждо, непредназначено само за евреи, в което се приемат ограничено число учащи, могат да се приемат лица от еврейски произход в размер, определен от Министъра на народното просвещение, и то само ако няма кандидати българи.

Глава III.

За местожителство на лица от еврейски произход

Чл. 23. След влизането на този закон в сила, никое лице от еврейски произход не може да се установи на ново местожителство без разрешение на Дирекцията на полицията. За неизпълнението на тази разпоредба виновните се наказват с глоба от 3000 до 25 000 лв. от Министъра на вътрешните работи и народното здраве и се възстановяват на старото си местожителство.
Не се допуска лицата от еврейски произход да се установяват за в бъдеще на ново местожителство в София.
Министерският съвет може, по доклад на Министъра на вътрешните работи и народното здраве, да определя селата и градовете, или части от тях, в които не могат да живеят лица от еврейски произход, както и да определя на живущите в такива селища нови местожителства.
 
Глава IV.

За имотите на лица от еврейски произход

Чл. 24. Лица от еврейски произход не могат да притежават, владеят или държат под наем, лично или чрез подставени лица, непокрити полски имоти, а в селските общини, изключая курортните такива и покрити имоти.
Притежателите от еврейски произход на непокрити имоти са длъжни в тримесечен срок да ги предложат за покупка от държавния поземлен фонд при Министерството на земеделието и държавните имоти. Фондът откупува тези имоти по реда на закона за трудовата поземлена собственост. Покритите имоти в селските общини, изключая курортните такива, собственост на лица от еврейски произход, последните са длъжни да ги продадат в едногодишен срок на българи или дружества само с български капитали.
Непредложените на държавния поземлен фонд непокрити имоти и неликвидираните покрити имоти на лица от еврейски произход в упоменатия по-горе срок се изземват в полза на касата за обществено подпомагане със заповед от Министъра на вътрешните рабти и народното здраве.
Лицата от еврейски произход, които наемат непокрити полски имоти, са длъжни да ги напуснат до 1 октомври 1941 год., към която дата наемните договори се развалят по силата на този закон, освен ако договореният срок изтича по-рано.
 
Глава V.

За професионалната и стопанска дейност на лицата от еврейски произход

Чл. 25. Упражняването на свободна професия, търговия (изключая амбулантната) и индустрия от лица от еврейски произход е допустимо за всяка свободна професия, търговия (изключая амбулантната) и индустрия в такъв процент от общия брой на упражняващите тази професия в царството, какъвто е процентът на населението от еврейски произход в страната. Така определеният брой на лица от еврейски произход за всяка свободна професия, търговия (изключая амбулантната) и индустрия се разпределя по населени места с оглед броя на населението от еврейски произход в населеното място към общия брой на населението от еврейски произход в страната.
Министерският съвет в срок до шест месеца от влизане закона в сила определя сроковете и начините за приложение постановленията на горната алинея.
Чл. 26. Министерският съвет може, по доклад на Министъра на търговията, промишлеността и труда, да ограничава, цялостно или частично, личното или капиталовото участие на лица от еврейски произход в някои клонове на търговията, индустрията, занаятите или друг вид стопанска дейност, а по доклад на Министъра на финансите и на Министъра на търговията, промишлеността и труда - да взема мерки за установяване и надзираване имотното състояние на лицата от еврейски произход.
Постановленията на Министерския съвет, взети въз основа на този член, не подлежат на никакво обжалване.
В срок един месец от влизането на този закон в сила, всички лица от еврейски произход, които имат имоти в царството, са длъжни да декларират имуществата си - движими и недвижими - пред Българската народна банка, по образец, даден от последната. Същите лица са длъжни при поискване да дават отчет пред Българската народна банка за положението на имуществото си, включително и за направените от тях разходи. Такъв отчет дават пред Българската народна банка и всички излизащи от пределите на царството лица от еврейски произход за левовете, добити от ликвидация на имуществото им в страната, както и за разходването на тия левове. Разполагаемите левове от ликвидация на имуществата им, спестявания и други те са длъжни да внасят по текуща сметка при местна българска банка. Тегленията по такава сметка стават под контрола на Българската народна банка. На излизащи вън от пределите на царството лица от еврейски произход, които не изпълнят тази разпоредба, паспорт и виза не се дават.
Отчет пред Българската народна банка дават и лицата, на които е поверено управлението на неликвидираните имущества на изселилите се или изселващи се лица от еврейски произход. Нарушителите на този член отговарят по закона за търговия с външни платежни средства, като нарушенията се констатирват с акт, по реда, указан в същия закон.
Укритите имущества на лицата, посочени в този член - движими и недвижими имоти, пари, ценности и други - където и да се намерят, се конфискуват в полза на касата за обществено подпомагане, с заповед на Министъра на вътрешните работи и народното здраве по донесение на Българската народна банка.
Чл. 27. Лицата от еврейски произход не могат:
а) да бъдат собственици, акционери и участници с капитал под каквато и да е форма в учебни заведения или в предприятия за всякакъв вид театри, за кина, за издаване на печатни произведения, за производство и търговия с филми и грамофонни плочи, увеселителни заведения, както и в предприятия за хотели и за производство и търговия с оръжие, а в дружества за кредит да участват с повече от 49 % капитал и гласове. В 6-месечен срок от влизането на този закон в сила такива права на лица от еврейски произход трябва да бъдат ликвидирани или прехвърлени върху лица от български произход и български поданици или на дружества с български капитали. Неликвидираните или неотчуждените съгласно тази разпоредба права се изземват в полза на касата за обществено подпомагане със заповед на Министъра на вътрешните работи и народното здраве;
б) да бъдат на каквато и да е ръководна служба - управители, директори, редактори и други ръководни служби в предприятия, посочени в буква "а" на този член. Такива лица са длъжни, в месечен срок от влизането на този закон в сила, да напуснат службите си;
в) да бъдат заклети експерт-счетоводители, митнически посредници и комисионери;
г) да търгуват с държавни, общински и гарантирани от държавата ценни книжа и с благородни метали;
д) да бъдат членове на управителни съвети, на контролни съвети, директори, поддиректори, прокуристи и търговски пълномощници в каквито и да било, макар и чисто еврейски обществени или частни кредитни учреждения и банки. Такива лица са длъжни в месечен срок от влизането на този закон в сила да напуснат службите, които заемат, като Министърът на вътрешните работи, след вземане мнение на управителя на Българската земеделска и кооперативна банка, ако кредитното учреждение е кооперативна банка, или на управителя на Българската народна банка, ако кредитното учреждение е частно или акционерно, назначава за временни членове на управителния и контролния съвети само българи. Овакантените неизборни места (директори, поддиректори и пр.) се попълват с назначени от временния управителен съвет българи. Общи събрания за избиране на редовни членове на управителния и контролния съвети трябва да се свикат в тримесечен срок от влизането на закона в сила;
е) да бъдат собственици и управители на аптеки, дрогерии и санитарни магазини.
Съществуващите такива трябва да ликвидират предприятието си в срок от една година от влизане закона в сила. Главната дирекция на народното здраве обявява ликвидираните аптеки за свободни, съгласно чл. 269 от закона за народното здраве.
Разпоредбите на този член не се отнасят за учебни заведения и за предприятията за издаване на печатни произведения, предназначени само за лица от еврейски произход.
Лице от еврейски произход, което не изпълнява разпоредбата на този член, се наказва с тъмничен затвор и глоба от 4000 до 50 000 лв., като капиталът, с който е участвувал, се изземва в полза на касата за обществено подпомагане със заповед на Министъра на вътрешните работи и народното здраве.
Чл. 28. В никое дружество или предприятие, в което не е изключен достъпът на лица от еврейски произход, не се допуска те да заемат, за всеки вид чиновническа служба поотделно, повече места от българи.
В дружества или предприятия, в които капиталът не е предимно еврейски, лица от еврейски произход не могат да участвуват в ръководните служби като членове на управителни и надзорни съвети, директори, прокуристи и други такива.
Забележка. Към дружествата, в които капиталът не е предимно еврейски, се приравняват при всички случаи по този закон и дружества на лично участие, в които членовете не са в мнозинство евреи. Въз основа на това правило се определя и кои дружества са с предимно чужди капитали, съответно с предимно чуждо лично участие.
Службите, които по този член не могат да се заемат от лица от еврейски произход, трябва да бъдат освободени в месечен срок от влизане на закона в сила, като за заместването им се постъпва съгласно чл. 27, буква "д".
За неизпълнение на разпоредбите на този член виновните лица, които заемат тези служби или от ръководството на съответните дружества и предприятия, се наказват с тъмничен затвор и глоба от 1000 до 30 000 лв.
Чл. 29. Забранява се прехвърлянето на предприятия, акции, дялове и въобще участие с капитал под каквато и да е форма, както и на всякакви недвижими имоти и учредяване на вещни тежести върху такива, принадлежащи на лица от еврейски произход, на чужденци по произход, или чужди поданици, или дружества с предимно чужди капитали.
Чл. 30. Всички сделки на лица от еврейски произход, извършени противно на разпоредбите на този закон, са нищожни по силата на закона. Нищожно прехвърлените права се изземват в полза на касата за обществено подпомагане със заповед на Министъра на вътрешните работи и народното здраве по реда на глава III от дял I.
Чл. 31. Разпоредбите на чл. 30 се отнасят и за сделките на лица от еврейски произход, посочени в чл. 29 и извършени след 1 септември 1940 г., а за сделките им с акции - от последното общо събрание на акционерното дружество, станало преди 1 септември 1940 г. За тези сделки се дава 6-месечен срок от влизане на закона в сила, в който приобретателят на права по тези сделки е длъжен да ги прехвърли на лица от български произход и български поданици или дружества с предимно български капитали. След изтичането на този срок непрехвърлените права се изземват по посочения в чл. 30 ред.
Чл. 32. Лицата от еврейски произход не могат да участуват като предприемачи в обществени предприятия (по смисъла на закона за бюджета, отчетността и предприятията или други закони), концесии и доставки, било лично или чрез подставени лица.
Заварените от този закон обществени предприятия с предприемачи от еврейски произход се довършват, ако не се касае за концесии, съгласно с поемните условия. А концесиите се считат за унищожени по силата на този закон и се ликвидират, ако в концесионния договор не е предвиден ред за това, от нарочна ликвидационна комисия, назначена от Министерския съвет. Решението на тази комисия се одобрява от Народното събрание.
Чл. 33. Разпоредбите на този дял II от закона не се прилагат за следните лица от еврейски произход:
а) които са родени в България и са имали непрекъснато местожителството си в България до влизане на закона в сила са български поданици и са приели християнството до 1 септември 1940 година;
б) които до 1 септември 1940 година са встъпили в брак с лице от български произход и са приели християнството до влизане на закона в сила.
Същите разпоредби на дял II, изключая тия на пунктове "а", "б", "е" и "ж" от чл. 21 и членове 26 и 27, не се прилагат за лицата от еврейски произход, които са били доброволци във войните или са военноинвалиди, или са наградени с орден за храброст.
Лица от еврейски произход, сираци от войните, във всички случаи на състезание с други лица от еврейски произход, се предпочитат при прилагане разпорежданията на членове 25 и 26 от настоящия закон.
Правото за използуване от разпоредбата на този член се установява с писмени доказателства по молба на заинтересувания от съответния по местожителството областен съд. Съдът се произнася в разпоредително заседание след заключението на прокурора.
 
Дял ІІІ

За противонационални и съмнителни прояви

Глава І

За противонационалните прояви.

Чл. 34. Който върши в страната действия, които увреждат името и достойнството на държавата или нацията, или върши противодържавни или противонационална пропаганда, или накърнява националното чувство на българи, се наказва с тъмничен затвор и глоба от 1000 до 50000 лв. Същото наказание се налага и на български поданик, който върши такива работи в чужбина.

Чл. 35. Организации или предприятия, които вършат пропаганда в полза на чужда държава, се забраняват и разтурят с заповед на Министерството на вътрешните работи и народното здраве, а с имотите им се постъпва по реда на дял І, глава ІІІ.

Който сътрудничи по какъвто и да е начин, на такива организации и предприятия, се наказва с тъмничен затвор и глоба от 1000 до 50000 лв.

Разпоредбите на този член не се отнасят до организации и предприятия, които съществуват въз основа на международни конвенции или на решение на Министерския съвет.

Чл. 36. Който, с цел за саботаж, не извърши възложеното му обществено предприятие или повреди стоки и производствени средства, или намали производството си, се наказва с строг тъмничен затвор до 5 години, ако не подлежи на по-тежко наказание по други закони.

Глава ІІ

За съмнителните прояви.

Чл. 37. Без предварително разрешение на Министерството на вътрешните работи и народното здраве никое начинание с идеална цел не може да получи каквато и да е материална помощ или дарение от чужбина.

За неизпълнение на тази наредба виновните се наказват с строг тъмничен затвор до 1 година и глоба от 1000 лв до 30000 лв.

Чл. 38. Никой не може да бъде подставено лице за покриване на каквато и да е собственост на чужд поданик или чужденец по произход.

Който свои като подставено лице каквато и да е собственост на чужд поданик или чужденец по произход, е длъжен да го декларира пред съответния околийски съдия в 3 месечен срок от влизането на този закон в сила, от който момент той (подставеното лице) се смята пълномощник на действителния собственик.

За неизпълнение на тези наредби виновниците се наказват с тъмничен затвор и глоба от 1000 до 30000 лв.

Чл. 39. Всички чужди поданици, на които законите забраняват да притежават недвижими имоти в определени населени места, а имат такива, са длъжни да ги ликвидират в едногодишен срок от влизането на този закон в сила. Ако не сторят това, тези имоти се изземват безвъзмездно от общините въз основа на решение на съответния общински съвет, одобрено от Министъра на вътрешните работи и народното здраве.

Дял ІV

Особени разпоредби

Чл. 40. Организации могат да членуват в международни съюзи, институти и др. само с предварително разрешение на Министерството на вътрешните работи и народното здраве.

Чл. 41. Организации, които членуват в международни съюзи, институти и др., са длъжни в месечен срок от влизането на закона в сила да заявят за членуването си пред Министерството на вътрешните работи и народното здраве и да поискат разрешение за членуването си.

Ръководните лица на организацията, споменати в алинея първа на този член, които не изпълнят разпоредбата на същата алинея, се наказват от Министъра на вътрешните работи и народното здраве с глоба от 1000 до 10000 лв.

Чл. 42. Организация, която без разрешение от Министра на вътрешните работи и народното здраве започне да членува или продължи членуването си в международен съюз, институт и др., се разтуря с заповед, която се съюбщава на ръководството на организацията.

Членовете на ръководството на организацията, които турят в изпълнение едно решение за членуване на ръководената от тях опганизация в един международен съюз, институт и др. без да имат разрешение от Министра на вътрешните работи и народното здраве, се наказват от последния с глоба от 1000 до 20000лв.

Чл. 43. Никаква международна среща, конгрес, конференция, научна, културна, спортна, туристическа или друга такава сбирка, не чоже да стане в Царството, нито може да се участва в такава в чужбина без предварително Министърът на вътрешните работи и народното здраве да разреши начинанието за нейното организиране, съответно за участие в нея.

За неизпълнението на тази наредба виновните се наказват от Министра на вътрешните работи и народното здраве с глоба от 500 до 50000 лв.

Чл. 44. В случаите, посочени в членове 40, 41, 42 и 43 Министрът на вътрешните работи и народното здраве дава или отказва разрешението, след като вземе мнението на съответния министър и на Министерството на външните работи.

Чл. 45. Който не изпълни никак или както трябва една разпоредба на властта, издадена по приложението на този закон, се наказва с тъмничен затвор и глоба от 1000 до 30000 лв., ако не подлежи на по-тежко наказание

Чл. 46. Длъжностно лице, което не изпълни никак или както трябва постановленията на настоящия закон и разпоредбите, издадени по неговото прилагане, се наказва, ако не подлежи на по-тежко наказание, с тъмничен затвор и глоба от 1000 до 30000 лв и се уволнява.

Чл. 47. Лицата, които пряко или косвено укриват или спомогнат за да се укрият или прехвърлят на чужди поданици, чужденци или дружества с предимно чужд капитал имущества, принадлежащи на лица от еврейски произход или подлежащи на изземване на този закон, отговарят и граждански пред касата за обществено подпомагане, солидарно, до размера на най-голямата стойност, която са имали да укрият или отчуждени имущества след укриването или отчуждаването им.

Чл. 48. Глобите, налагани по този закон, са в полза на касата за обществено подпомагане.

Чл. 49. По делата, подсъдни на областните съдилища, образувани съгласно този закон, предварително следствие не се извършва. Въз основа на производството от прокурора дознание, което трябва да стане в 7-дневен срок, той внася делото в съда с обвинителен акт, след като предварително определи мярката за неотклонение на обвиняемия.

Областният съд разглежда делата най-късно в двуседмичен срок от постъпването на обвинителния акт. По тези дела сроковете  по членове 306 и 308 от закона за наказателното съдопроизводство са тридневни.

Присъдите на областните съдилища подлежат само на касационно обжалване в двуседмичен срок от произнасянето на резолюцията. Присъдата трябва да бъде приготвена в 3-дневен срок от това произнасяне.

Върховният касационен съд разглежда делата най-късно в месечен срок от постъпването им.

Чл. 50. Тоя закон отменява разпоредбите на всички общи и специални закони, които му противоречат.

За приложението на този закон се издава специален правилник.


Заповядваме настоящия закон да се облече с държавния печат, да се обнародва в “Държавен вестник” и да се тури в действие.

Изпълнението на настоящия указ на Нашия министър на вътрешните работи и народното здраве.

Издаден в София на 21 януарий 1941 година.

На първообразния с собствената на Негово Величество ръка написано:

“БОРИС ІІІ”

Приподписал,

Министър на вътрешните работи и народното здраве:

П.Д.Габровски


Първообразният указ е облечен с държавния печат и зарегистриран под № 6322 от 21 януарий 1941 г.

Пазител на държавния печат:

Министър на правосъдието: В. Митаков


На първообразния с собствената на Негово Величество Царя ръка написано:

“Одобрено БОРИС ІІІ”


Доклад до Негово Величество Царя

№ 398

Ваше Величество,

На основание чл. 45 от Конституцията, чест имам, да помоля, Ваше Величество, да благоволите, да одобрите чрез подписване на тук приложения указ, приетия от ХХV-то обикновено Народно събрание през втората му редовна сесия, в 32-то заседание, държано на 24 декемврий 1940 год. “Закон за защита на нацията.

Гр. София, 15 януарий 1941 година.

Министър на вътрешните работи и народното здраве:

П.Д. Габровски

[Hatshepsut]

КОНСТИТУЦИЯ
НА
БЪЛГАРСКОТО КНЯЖЕСТВО

(Приета на 16.04.1879 г.)
Глава I
ЗА ТЕРРИТОРИЯТА НА КНЯЖЕСТВОТО

1. Намаляванье или уголемяванье территорията на Българското Княжество не може да стане безъ съгласието на Великото народно Събрание.
2. Исправянье границите, ако не става въ места населени, може да бъде разрешено и отъ Обикновенното Народно Събрание (чл. 85, т. 1).
3. Территорията административно се дели на окръжия, околии и общини.
Особенъ законъ ще се изработи за наредбата на това административно деленье върху начала за самоуправление на общините


Глава II
КАКВА Е КНЯЖЕСКАТА ВЛАСТЬ И КАКВИ СЪ НЕЙНИТЕ ПРЕДЕЛИ

4. Българското Княжество е монархия наследственна и конституционна, съ народно представителство.
5. Князьтъ е Върховенъ представитель и глава на Държавата.
6. На Българский Князь се дава титлата - СВЕТЛОСТЬ, а на наследника на престола титлата - СИЯТЕЛСТВО.
7. Безъ съгласието на Великото Народно Събрание Българский Князь не може да бъде същевременно управитель на друга некоя държава.
8. Лицето на Княза е свещенно и неприкосновенно.
9. Законодателната власть принадлежи на Князя и на народното представителство.
10. Князьтъ утвърждава и обнародва приетите отъ Народното Събрание закони.
11. Князьтъ е върховенъ началникъ на всички военни сили въ Княжеството, както въ мирно така и въ военно време. Онъ раздава военните чинове по закона. Който постъпя въ военна служба, дава клетва, че ще да е веренъ Князю.
12. Испълнителната власть принадлежи Князю; всите органи на тая власть действуватъ отъ негово име и подъ неговъ върховенъ надзоръ.
13. Съдебната власть въ всичката нейна ширина принадлежи на съдебните места и лица, които действоватъ отъ името на Князя. Отношенията на Князя къмъ тия места и лица се определяватъ чрезъ особни наредби.
14. Князьтъ има право да смекчава или да отменява наказанията спроти начина, който е определенъ въ правилата на криминалното съдопроизводство.
15. Князьтъ има право за помилованье въ криминалните дела. А правото за амнистия принадлежи на Князя заедно съ Народното Събрание.
16. Изложените въ членове 14 и 15 правдини на Князя не се простиратъ и на пресъдите, по които съ осъдени министри за некакво нарушение Конституцията.
17. Князьтъ е представитель на Княжеството въ всичките му сношения съ иностранните държави. Отъ негово име и съ пълномощие отъ Народното Събрание се свързватъ съ Правителствата на съседните държави особни сговори за работи по управлението на Княжеството, за които се изисква участието и съдействието на тия правителства.
18. Наредбите и распорежданията, които излазятъ отъ Князя, иматъ сила въ такъвъ случай, когато те съ подписани отъ надлежните министри, които приематъ на себе всичката за нихъ отговорность.

Глава III
ЗА МЕСТОПРЕБИВАВАНИЕТО НА КНЯЗЯ

19. Князьтъ е дълженъ да се намира постоянно въ Княжеството. Ако на време излазя изъ него, той си назначава Наместникъ, който, докле отсътствува Князьтъ, ще има правдини и длъжности, определени съ особенъ законъ. За излазяньето си изъ Княжеството и за назначаваньето Наместника си Князьтъ обявлява народу чрезъ прокламация.
20. Наслединикътъ на престола такожде требва да живее въ Княжеството и може да излазя изъ него само съ съгласието на Князя.

Глава IV
ЗА ГЕРБА НА КНЯЖЕСТВОТО, ЗА ПЕЧАТА И ЗА НАРОДНОТО ЗНАМЕ

21. Българский Държавенъ гербъ е златенъ коронованъ левъ на тъмночървено поле. Надъ полето Княжеска корона.
22. На държавний печатъ се изображава гербътъ на Княжеството.
23. Българското народно знаме е трицветно и състои отъ белъ, зеленъ и червенъ цветове, поставени хоризонтално.

Глава V
ЗА НАЧИНА, ПО КОЙТО ЩЕ СТАВА ПРЕСТОЛОНАСЛЕДИЕТО

24. Княжеското достоинство е наследственно въ мъжката нисходяща права линия на първий избранъ Князь. За наследството ще се изработи особенъ законъ.

Глава VI
ЗА ПЪЛНОЛЕТИЕТО НА КНЯЗЯ, РЕГЕНСТВОТО И ЗА НАСТОЙНИЧЕСТВОТО


25. Царствующий Князь и Наследникътъ на престола се считатъ пълновръстни на 18-та си година.
26. Ако Князьтъ встъпи на престола преди да е достигналъ тоя възрасть, то до пълнолетието му се отрежда Регенство и настойничество.
27. Регентството състои отъ троица Регенти, които се избиратъ отъ Великото Народно Събрание.
28. Царствующий Князь може още при живе да назначи тримата Регенти, ако Наследникът на престола е непълновръстенъ, но за това се иска съгласието и утвърждението на Великото Народно Събрание.
29. Членовете на Регентството могътъ да бъдътъ министри, председательтъ и членовете на Върховното съдилище, или пакъ лица, които съ занемале безукорно тия длъжности.
30. Членовете на Регентството, при встъпваньето си въ тая длъжностъ, даватъ въ Великото Народно Събрание клетва, че ще бъдътъ верни на Князя и на Конституцията. Следъ това чрезъ прокламация къмъ народа, те обявяватъ, че наченватъ да управляватъ Княжеството въ пределите на Княжеската власть и отъ името на Князя.
31. Князьтъ, откакъ достигне пълнолетие и даде клетва, встъпя въ управлението на Княжеството, и за това известява на народа чрезъ прокламация.
32. Въспитанието на непълновърстний Князь и управлението на имота му се поръчва на овдовелата Княгиня и на настойници, назначени отъ Съвета на Министрите по съгласие съ Княгинята.
33. Членовете на Регенството не могътъ да бъдътъ и настойници на непълновърстний Князь.

Глава VII
ЗА ВСЪПЯВАНЬЕТО НА ПРЕСТОЛЪ И ЗА КЛЕТВАТА

34. Следъ смъртьта на Князя, Наследникътъ му встъпва на престола и незабавно се распорежда за да се свика Великото Народно Събрание, предъ което той дава следующата клетва:
"Кълнъ се во име Всемогущаго Бога, че свято и нерушимо ще пазя Конституцията и законите на Княжеството, и че въ всичките си распореждания ще имамъ предъ очи само ползата и доброто на Княжеството. Богъ да мие на помощь."

Глава VIII
ЗА ОБДЪРЖАНЬЕ НА КНЯЗЯ И НА КНЯЖЕСКИЙ ДОМЪ

35. Народното Събрание определява за обдържанье на Князя и на неговий дворъ шесть стотини хиляди франки на година.
Това количество не може да бъде нито уголемено безъ съгласието на Народното Събрание, нито намалено безъ съизволението на Князя.
36. Народното Събрание определява обдържаньето на Наследника на престола, отъ какъ той достигне пълнолетието си.

Глава IХ
ЗА ВЕРАТА

37. Господствующа въ Българското Княжество вера е Православно-Християнската отъ Источно Исповедание.
38. Българский Князь и потомството му не могътъ да исповедватъ никоя друга вера, освенъ Православната. Само първий избранъ Българский Князь ако принадлежи къмъ друга вера, може да си остане въ нея.
39. Българското Княжество отъ църковна страна, като съставлява една неразделна часть отъ Българската църковна область, подчинява се на Св. Синодъ - Върховната духовна власть на Българската църква, гдето и да се намира тая власть. Чрезъ последнята Княжеството съхранява единението си съ Вселенската Въсточна Църква въ всичко, що се отнася до догмите на верата.
40. Християнете отъ неправославно исповедание и друговерците, бил природни подданници на Българското Княжество, било приети въ подданство, а така също и чужденци, които постоянно или само временно живеятъ въ България, ползуватъ се съ свобода на вероисповеданието си, стига испълнението на техните обреди да не нарушава съществующите закони.
41. Поради религиозни убеждения никой не може да отбегнува отъ испълнението на дейсвующите и задължителни за всекого закони.
42. Църковните работи на християне отъ неправославно исповедание и на друговерци, управляватъ се отъ техните духовни власти, но подъ върховний надзоръ на надлежний министръ, споредъ законите, които ще се издадътъ за тоя предметъ.

Глава Х


43. Българското Княжество се управлява точно споредъ законите, които се издаватъ и обнародватъ по начина, който е показанъ въ Конституцията.
44. Ни единъ законъ не може да се издаде, допълни, измени, и отмени, докле той по напредъ не се обсъди и приеме отъ Народното Събрание, което има право така също и да тълкува неговий истинни смисълъ.
45. Приетий отъ Народното Събрание законъ се представя на Князя за утвърждение.
46. Следъ като се утвърди отъ Князя, законътъ въ пълний си текстъ треба да се обнародва. При обнародванието на закона треба да се каже, че той е приетъ отъ Народното Събрание. Никой законъ нема сила и действие, докле той не се обнародва.
47. Ако би държавата да се заплашва отъ некоя външна или вътрешна опасность, а Народното Събрание не би могло да се свика, то само въ такъвъ случай Князьтъ, по представление на Министерский Съветъ и подъ обща отговорность на Министрите, може да издава наредби и да прави распореждания, които иматъ задлъжителна сила като законъ. Такива извънредни наредби и распореждания се представятъ за одобрение на първото, свикано следъ това, Народно Събрание.
48. Показаните въ по горний (47) членъ распореждания въ никой случай не могътъ да се относятъ до нареждание данъци и държавни берии, които всекога ставатъ съ съгласието на Народното Събрание.
49. Само Народното Събрание има право да решава, упазени ли съ всичките показани въ тая Конституция условия, при издаваньето на некоя законъ.
50. Распореждания, за да се введе единъ въ действие и да се вземътъ потребните за това мерки, зависятъ отъ испълнителната
власть.

Глава ХI
ЗА ДЪРЖАВНИТЕ ИМОТИ

51. Държавните имоти принадлежътъ на Българското Княжество и съ техъ не могътъ да се ползуватъ нито Князьтъ, нито неговите роднини.
52. Начинътъ, по който ще се отстъпватъ и залагатъ самите имоти, а така също и распорежданието съ приходите имъ, ще се определятъ съ законъ.
53. Държавните имоти се управляватъ отъ надлежний Министръ.

Глава ХII
ЗА ГРАЖДАНЕТЕ НА БЪЛГАРСКОТО КНЯЖЕСТВО

Делъ I
Общи правила
54. Всички родени въ България, които не съ приели друго подданство, също и оние, които родени другъде отъ родителье, български подданници, броятъ се подданници на Българското Княжество.
55. Чужденци могътъ да приематъ Българско подданство, като утвърди това Народно Събрание.
56. Всекой подданникъ на Княжеството може да се отрече отъ подданството, следъ като си изслужи по напредъ военната служба и като испълни другите си длъжности спрямо Държавата, по особенъ законъ, който ще се изработи.
57. Всичките Български подданници съ равни предъ закона. Разделение на съсловия въ България не се допуща.
58. Титли за благородство и други отличия, също и ордени не могътъ да съществуватъ въ Българското Княжество.
59. На Князя се предоставя да отреди единъ знакъ за действително отличие въ време на война и само за военни лица.
60. Съ политически правдини се ползуватъ само гражданете на Българското Княжество, а съ граждански правдини, спроти законите, се ползуватъ всички живущи въ Княжество.
61. Никой въ Българското Княжество не може ни да купува, нито да продава человечески същества.
Всекой робъ отъ какъвто полъ, вера и народность да бъде, свободенъ става, щомъ стъпи на Българска территория.
62. Законите за благоустройството и полицейските закони еднакво съ задължителни за всички лица, които живеятъ въ Княжеството.
63. Всички недвижими имоти които се намерватъ въ Княжеството, макаръ би че принадлежале и на чужденци, се намиратъ подъ действието на Българските закони.
64. Въ всички други случае положението на чуждите подданници се определява отъ особни за това закони.
Делъ II
За държавната и общественна служба
65. Само Български подданници могътъ да заематъ длъжности по държавна, общественна и военна служба.
66. И чужди подданници могътъ да се приематъ на служба, но за това всекой пъть се изисква разрешението на Народното Събрание.
Делъ III
За правото на собственността
67. Правата на собственността съ неприкосновенни.
68. Принудително отстъпванье имотъ може да стане само заради държавна и общественна полза, и то съ справедлива и предварителна заплата. Начинътъ, по който може да става такъво отстъпванье, има да се определи по особенъ законъ.
Делъ IV
За даждията и Държавните берии
69. Всекой подданникъ на Българското Княжество, безъ исключение, длъженъ е да плаща определените по закона даждия и държавни берии и да носи тегобите.
70. Князьтъ и Наследникътъ на престола се освобождаватъ отъ всекакви даждия, държавни берии и тегоби.
Делъ V
За военната служба
71. Всекой Български подданникъ е дълженъ да служи въ военна служба, по наредений за това законъ.
72. По работи криминални военни лица се съдятъ отъ военни съдилища само тогава, когато се намерватъ на действителна служба.
Делъ VI
За личната неприкосновенность, за неприкосновенностьта на жилищата и корреспонденцията
73. Никой не може да бъде наказанъ безъ пресъда отъ надлъжний съдъ, която е вече добила законна сила.
74. Затвори и претърсвания по къщията могътъ да ставатъ само споредъ правилата, които съ изложени въ законите.
75. Никому не може да се наложи наказание, което не е установено отъ законите.
Мъчения при какво да е обвинение, също и конфискуванье на имотъ се запрещаватъ.
76. Ако би се появиле некои събития, които би могле да нарушътъ общественната безопасност, то Князьтъ може да спре въ цело княжество или въ отделни места действието на 73 и 74 членове, но задължава се да внася таквия свои распореждания за подтвърждение въ първото Народно Събрание.
77. Частни писма и частни телеграфически депеши съставятъ тайна и се броятъ неприкосновенни.
Отговорността на длъжностните лица за нарушение тайната на писма и депеши ще се определи по особенъ законъ.
Делъ VII
За народното учение
78. Първоначалното учение е безплатно и задължително за всите подданници на Българското Княжество.
Делъ VIII
За свободата на печата
79. Печатътъ е свободенъ. Никаква цензура не се допуща, също и никакъвъ залогъ не се иска отъ писательете, издательете и печатарете.
Когато писательтъ е познатъ и живее въ Княжеството, издательтъ, печатарьтъ и раздавачьтъ нема да се преследватъ.
80. Свещенното Писание, богослужебните книги и съчинения отъ догматическо съдържание, определени за употребление въ православните църкви, тъй също и учебниците по Закона Божий, назначени за употребление въ училищата на православните, подлежътъ на предварително одобрение отъ Св. Синодъ.
81. Престъпления по делата на печата се съдятъ, по закона въ общите съдебни установления.
Делъ IХ
За свободата на събранията и за съставянье дружества
82. Жительете на Българското Княжество иматъ право да се събиратъ мирно и безъ оръжие, за да обсъждатъ всекакви въпроси, безъ да искатъ по-напредъ за това дозволение.
Събирания вънъ отъ зданията, подъ открито небо, напълно се подчиняватъ на полицейските правила.
83. Българските граждане иматъ право да съставляватъ дружества безъ всекакво предварително разрешение, стига само цельта и средствата на тия дружества да не принасятъ вреда на държавний и общественъ поредъкъ, на религията и добрите нрави.
Делъ Х
Право за подаванье прошения
84. Всекой Български подданникъ има право да подава на надлъжните власти прошения, подписани отъ едно лице, или отъ много лица (коллективно). Учреждения, установени по закона, иматъ право да подаватъ прошения чрезъ своите представителье.

Глава ХIII

ЗА НАРОДНОТО ПРЕДСТАВИТЕЛСТВО

85. Представителството на Българското Княжество се заключава въ Народното Събрание, което бива:
1. Обикновено.
2. Велико.

Глава ХIV
ЗА ОБИКНОВЕННОТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ

Делъ I
За състава на Обикновенното Народно Събрание
86. Обикновенното Народно Събрание се съставя отъ представителье, избрани направо отъ народа, по единъ представитель на десетъ хиляди души отъ двата пола.
Представительете съ избиратъ за три години.
Избирателье съ всички български граждане, които иматъ възрастъ по горе отъ 21 година, и се ползуватъ съ граждански и политически правдини.
Избираеми за представителье съ всички български граждане, които се ползуватъ съ граждански и политически правдини и съ на възрастъ по горе отъ 30 години и да съ книжовни (грамотни). За редътъ на изборите ще се изработи особенъ избирателенъ законъ.
87. Представительете представятъ не само своите избирателье, но и целий народъ. За това те не могътъ да приематъ отъ своите избирателье никакви задължителни за себе инструкции (наставление).
На представительете се дава пълна свобода да обсъждатъ нуждите на България споредъ собственното си убеждение и съвесть.
88. Щомъ се открие заседанието, Народното Събрание, подъ Председателството на най старий по годините изъ помежду членовете си, пристъпа веднага къмъ избора на Председатель и подпредседателье.
89. Народното Събрание избира между своите членове толко секретаре, колкото му съ потребни за работите.
90. Министрите могътъ да се намиратъ въ заседанията на Събранието и да взиматъ участие въ препирните. Събранието е длъжно да изслушва министрите всекой пъть, когато они искатъ дума.
91. Князьтъ може на место министрите, или заедно съ нихъ, да назначава особни коммисаре, за да даватъ на Събранието обяснение по внесенните проекти и предложения. Коммисарете въ тие случаи иматъ, като министрите, правата, които съ показани въ предидъщий 90 членъ.
92. Събранието може да поканва министрите и коммисарете да дойдътъ въ заседанието, за да даватъ потребните сведения и разяснения. Министрите и коммисарете съ длъжни да дойдътъ въ Събранието и да дадътъ лично исканите обяснения. Министрите и коммисарете, подъ своя отговорность, могътъ да премълчаватъ таквия работи, за които ако се разгласи не увреме, може да се повредътъ държавните интереси.
Делъ II
За свободата на мненията и за неприкосновенността на членовете отъ Събранието
93. Всекой членъ на Събранието има право да исказва свободно своето мнение, и да дава гласъ по свое убеждение и съвестъ.
Никой не може да иска отъ него за исказаното мнение сметка, или да подига за това срещу него гонение.
94. Правата на председателя и отговорността на членовете отъ Събранието за редъ и приличие въ заседанията определяватъ, се въ особенъ Правилникъ за вътрешний редъ на Събранието.
95. За сторените въ заседанието на Събранието отъ членовете му погрешки и престъпления, които съ предвидени отъ криминалните закони, виновните въ това могътъ да бъдътъ теглени на съдъ само по решение на Събранието.
96. Членовете на Народното Събрание петь деня до отваряньето и презъ всичкото време, докле траятъ заседанията, не могътъ да бъдътъ затваряни и съдими, освенъ въ случаете, когато они се обвиняватъ за престъпления, за които се налагатъ по криминалний законъ най тежки наказания. Въ тие случае за затваряньето требва незабавно да се яви на Народното Събрание, само съ разрешението на което може да стане тегленьето на съдъ.
97. Представительете не могътъ да бъдътъ затваряни за дълговете петь деня до отварянието и презъ всичкото време, докле траятъ заседанията на Събранието.
98. Редътъ, по който става заместяваньето на умрелите или излезнъли членове на Събранието, определява се по избирателний законъ.
Делъ III
За публичността на заседанията въ Народното Събрание
99. Заседанията на Народното Събрание ставатъ дверемъ отвореннимъ.
100. Председательтъ, министръ, коммисаръ, а също и членове на Събранието, на брой не по-малце отъ трима, могътъ да предложътъ да не се пущатъ въ заседанието външни лица.
Такъво предложение се разглежда дверемъ затвореннимъ и се решава отъ присъствующите членове по вишегласие.
101. Казаните въ членъ 100 решения на Събранието Председательтъ обявлява дверемъ отвореннимъ.
102. Никой съ оръжие не се пуща въ залата на заседанията, нито въ зданието, гдето е Събранието.
Военни стражи и въобще въоръжение сили не требва да се турятъ ни при вратите на залата на заседанията, ни въ самото здание, ни близо до зданието, освенъ ако Събранието по вишегласие само пожелае това.
103. Събранието има своя вътрешна полиция, която е подчинена на председателя.
104. Събранието само си определява вътрешний редъ и делопроизводството.

Глава ХV
КАКВИ РАБОТИ ИМА ДА ВЪРШИ НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ

105. Народното Събрание има:
1). Да обсъжда законопроекти, споредъ членъ 44.
2). Да обсъжда предложения за държавни займове, за уголемяванье, намаляванье, или турянье данъци и всекакви берии, а също и за расхвърляньето и за реда на събираньето имъ;
3). Да опрощава изостанъли даждия и всекакви недобрани берии, на които прибираньето се вижда невъзможно.
4). Да обсъжда ежегодний бюджетъ на приходите и расходите;
5). Да предлежда сметките за разнасянье на суммите, които съ назначени по бюджета.
6). Да преглежда сметките на Върховната сметна палата, която е длъжна да му представя подробни изложения за испълнението на бюджета.
7). Да подига питания за отговорността на министрите.
106. Събранието има право да приема всекакви прошения и жалби и да ги предава на надлежните министри. Нему се предоставя право да назначава испитателни коммисии по управлението. Министрите, като ги запита Събранието, длъжни съ да даватъ обяснения.
107. Членовете на Събранието иматъ право да правятъ на Правителството запитвания, а надлежните министри съ длъжни да отговарятъ на тия запитвания.

Глава ХVI
ЗА РЕДА ПО КОЙТО СЕ ВНОСЯТЪ И РАЗГЛЕЖДАТЪ ПРОЕКТИТЕ И ПРЕДЛОЖЕНИЯТА

108. Законодателната инициятива принадлежи на Князя и на Народното Събрание.
109. Законопроектите и предложенията на Правителството се внасятъ въ Народното Събрание отъ надлежните министри по Княжеска заповедь.
Всекой представитель също може да внесе въ народното Събрание законопроектъ или предложение, ако те съ подписани отъ една четвъртина отъ присъствующите представителье.
110. Всекой законопроектъ или предложение, които съ внесени въ Събранието, могътъ да се вземътъ назадъ, ако не е станало още свършено гласоподаванье.
111. Народното Събрание може да прави въ внесените проекти изменения, допълнения и поправки.
112. Ако Правителството не склони на измененията, допълненията и поправките, направени върху законопроекта му, оно може или да си го вземе назадъ, или да го внесе повторно, както е билъ испърво, съ обяснения и забележки, или пакъ да го внесе съ ония изменения и допълнения, които найде за сгодни.
113. Ни единъ законопроектъ, еднъжъ отхвърленъ на цело отъ Събранието, не може да бъде внесенъ безъ изменение въ Събранието презъ същата сесия. Такъвъ проектъ може да бъде внесенъ въ друга сессия.
114. Гласоподаваньето върху влезнълий за разглежданье въ Събранието проектъ или предложение допуща се само въ такъвъ случай, ако се намиратъ въ заседанието повече отъ половината на всите членове.
115. Членовете на Събранието требва да гласоподаватъ лично, явно и устно. Гласоподаваньето може да бъде и тайно ако това поискатъ не по-малце отъ десетъ членове.
116. Събранието решава по вишегласие.
117. Ако гласовете се разделятъ на равно, проектътъ или предложението се брои отхвърлено.
118. За всекоя наредба, станъла въ Събранието и представена на Князя, решението княжеско требва да се даде, докле трае същата сессия.

Глава ХVII
ЗА БЮДЖЕТА


119. Бюджетътъ се представя на Народното Събрание за разглежданье ежегодно.
120. Бюджетътъ, откакъ се приеме отъ Народното Събрание, представя се на Князя за утвърждение.
121. Народното Събрание разглежда проекта на Бюджета, статия по статия, и ако измени или отмахне некоя отъ нихъ, излага причините, които го каратъ да направи това.
122. Кога се случи да не може да се свика Събранието, а треба да станътъ разноски, които не могътъ да се оставятъ за после, има сила и действие бюджетътъ на последнята година подъ отговорностъ на министрите, докле да се одобрятъ нихните распореждания отъ Народното Събрание въ първата сессия, която има да стане.

Глава ХVIII
ЗА ДЪРЖАВНИТЕ ЗАЙМОВЕ

123. Ни единъ заемъ не може да се направи безъ съгласието на Народното Събрание.
124. Ако би, не въ периода на заседанията на Събранието, да се види, че е нуждно да се направи за дьржавата заемъ за покриванье на извънредни разноски, които не могътъ да се оставятъ за после, то се свиква незабавно Народното Събрание извънредно.
125. Ако бы за свикването на Народното Събрание да се посрещнътъ важни спънки, то Князьтъ по представление на министерский Съветъ, може да разреши заемъ до единъ милионъ франки, съ условие, че той ще се одобри отъ найблизкото Народно Събрание.
126. За статии, за които не е билъ отреденъ кредитъ, Князьтъ може по ръдътъ и въ позаканите въ предъидъщий 125 членъ случае, да разреши разноските отъ парите на хазната, но тия всички разноски не бива да надминуватъ триста хиляди франки.

Глава ХIХ
ЗА СВИКВАНЬЕТО НА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ

127. Князьтъ свиква Народното Събрание редовно всека година. Сессията трае отъ 15 Октомврий до 15 Декемврий. Но по некои важни работи Събранието може да се свиква и извънредно.
128. Местото и както е речено въ Членъ 127, времето на Събранието се паказватъ въ распорежданьето на Князя за свикваньето на Събранието.
129. Редовните заседания на Събранието може да се продължатъ по взаимно съгласие на Князя и на Народното Събрание.
130. Князьтъ отваря и затваря Събранието или самъ, или поръча това на друго лице, което е особено за това упълномощено.
131. Предъ отваряньето на Събранието, всите му членове у едно време, споредъ обредите на верата си, даватъ тая клетва:
"Кълнъ се во име Единаго Бога да пазя и да браня Конституцията и, при извършваньето на длъжностите си въ това Събрание, да имамъ едничко предъ очи общото благо на народа и на Князя, колкото ми стига разумътъ и съвестта. Богъ да ми е на помощь. Амин."
132. Духовните лица клетва не даватъ, но се обричатъ тържественно да вършатъ всичко по съвесть, като иматъ предъ очи само общото благо на държавата и на Князя.
133. При отваряньето на Събранието, въ Княжеското слово се описва положението на държавата и се показватъ проектите и предложенията, които има да бъдътъ внесени въ Събранието за разглеждане.
134. На Княжеското слово Събранието представя Князю адресъ за отговоръ.
135. Следъ като свика Събранието, Князьтъ може да забави срока на неговите заседания, но не за повече отъ два месяца. Ново отлаганье презъ същата сессия може да стане само по съгласие на самото Събрание.
136. Князьтъ може да распуща Събранието и да назначи нови избори на народни представителье.
137. Нови избирания треба да ставатъ не по късно отъ два, а новото Събрание треба да бъде отворено не по късно отъ четири месеца следъ распущаньето на прежнето Народно Събрание.
138. Членовете на Народното Събрание, не могътъ да се събиратъ на сессия, безъ да бъдътъ свикани от Князя; също те не могътъ да се събиратъ на заседания следъ като се отложи, затвори или распущи Събранието.
139. Членовете на Народното Събрание, които живеятъ не въ същото место, гдето заседава Събранието, получаватъ както наднични пари, така и всички пътни разноски за отиванье и връщанье. Колко ще бъдътъ разноските, това ще се определи по особенъ законъ.

Глава ХХ
ЗА ВЕЛИКОТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ

Делъ I
Какво има да върши Великото Народно Събрание
140. Великото Народно Събрание се свиква отъ Князя, или отъ Регентството, или отъ Министерский Съветъ.
141. Князьтъ свиква Великото Народно Събрание:
1). За да обсъжда въпроси за отстъпванье или разменяванье на некоя часть отъ территорията на Княжеството.
Тие въпроси се решаватъ по вишегласие отъ членовете, които съ въ Събранието.
2). За да измени или прегледа Конституцията. Решението на тие предмети изисква вишегласието на две третини отъ всите членове на Събранието.
142. Великото Народно Събрание може да бъде свикано отъ Регенството, само за да обсъди въпроси за отстъпванье или разменяванье на некоя часть отъ территорията на Княжеството.
Тие въпроси се решаватъ по вишегласие отъ членовете, които съ въ Събранието.
143. Министерский Съветъ свиква Великото Народно Събрание:
1). За избиранье новъ Князь въ случай, ако би царовавший Князь да се помине, безъ да остави подиря си Наследникъ. Избираньето става по вишегласие на две третини отъ членовете, които съ въ Събранието.
2). За избиранье Регенти, кога Наследникътъ на престола е непълновръстенъ.
Избираньето става по вишегласие на членовете, които съ въ Събранието.
Делъ II За състава на Великото Народно Събрание
144. Великото Народно Събрание се съставя отъ представителье, избрани направо отъ народа. Числото на тие представителье е равно съ двойното число членове на Обикновенното Народно Събрание като се взематъ по двама представителье отъ всеки десетъ хиляди жителье отъ двата пола. За реда на Изборите ще са издаде особенъ избирателенъ законъ.
145. Председатель, подпредседателье и потребното число секретаре се избиратъ отъ самото Събрание изъ помежду членовете му. А преди избираньето имъ председателствува най старий по годините изъ помежду членовете на събранието.
146. Великото Народно Събрание има да разглежда само ония работи (чл. 141 - 143). заради които по Конституцията то е било свикано и распуща се, щомъ се свърши решението имъ.
147. Къмъ Великото Народно Събрание се относятъ и членове 87, 90, 92, 93 - 104, 114, 115, 131 и 132, отъ тая Конституция

Глава ХХI
ЗА ВЪРХОВНИТЕ ПРАВИТЕЛСТВЕНИ УРЕДБИ: ЗА МИНИСТЕРСКИЙ СЪВЕТЪ И МИНИСТЕРСТВАТА

148. Върховните Правителствени Уредби съ:
1). Министерский Съветъ.
2). Министерствата.
149. Испълнителната власть подъ върховний надзоръ и ръководството на Князя (чл. 12) принадлежи на Министрите и на техний Съветъ.
150. Министерский Съветъ състои отъ всичките Министри. Единъ отъ техъ, по изборъ отъ Князя, назначава се за председатель на Съвета.
151. Освенъ общите дължности въ обикновенно време, на Министерский Съветъ въ некои долуспоменъти случае се присвояватъ тия права и длъжности:
1). Кога се случи да се помине Князьтъ безъ Наследникъ, Министерский Съветъ поемва управлението на Княжеството и вътре въ единъ месецъ свиква Великото Народно Събрание за избиранье новъ Князь.
2). Министерский Съветъ поемва управлението на Княжеството и тогава, когато Князьтъ при смъртта си не отреди Регентство. Великото Народно Събрание за избиранье регенти требва да бъде свикано такожде вътре въ единъ месецъ. (т. 1).
3). Ако подиръ смъртта на Князя овдовелата Княгиня остане непраздна, то, докле тя роди, управлението на Княжеството принадлежи на Министерский Съветъ.
4). Ако би да се помине некой отъ Регентите, то Министерский Съветъ свиква Великото Народно Събрание, за да избере новъ Регентъ наместо починълий, по определений редъ въ т. 2.
5). Министерский Съветъ въ оние случае, що се споменуватъ въ точки 1 - 4 отъ тоя членъ, като поемва управлението на Княжеството, обявлява за това съ прокламация на народа.
6). Докле Министерский Съветъ управлява Княжеството, онъ не може да менява Министрите.
7). Членовете отъ Министерский Съветъ, когато временно управляватъ Княжеството, добиватъ само министерската си заплата.
152. Министрите се назначаватъ и уволняватъ отъ Князя.
153. Министрите съ отговорни предъ Князя и Народното Събрание съвокупно за всичките общи мерки, които те взематъ, и лично всекой единъ за всичко, което е той извършилъ по управлението на поверенната нему частъ.
154. Всекой оффициаленъ актъ, какъвто и дае, като се подпише отъ Князя, требва да бъде такожде подписанъ, или отъ всичките министри, или само отъ надлежний министръ.
155. Народното Събрание може да предава министрите на съдъ за измена на отечеството или на Князя, за нарушение Конституцията, за предателство или некаква вреда причинена на Княжеството за лична полза.
156. Предложенията за предаванье министръ на съдъ требва да ставатъ писменно и да съдържатъ едно по едно всичките обвинения, и да съ подписани най малко отъ една четвъртина отъ членовете на народното Събрание.
157. За да се предаде министръ на съдъ изискватъ се гласовете на две третини отъ присъствующите членове.
158. Министрите се съдятъ отъ особенъ Държавенъ съдъ, на който съставътъ ще бъде определенъ по особенъ законъ.
159. Князьтъ не може да опрости единъ обвиненъ министръ безъ съгласието на Народното Събрание.
160. Испълняваньето на законите се поръчва на върховни управителни уредби, които се наричатъ Министерства.
161. Министерства има шесть:
1). Министерство на Външните работи и Исповеданията.
2). Министерство на Вътрешните работи.
3). Министерство на Народното Просвещение.
4). Министерство на Финансите.
5). Министерство на Правосъдието.
6). Военно Министерство.
162. На чело на всеко едно министерство намира се министръ.
163. Князьтъ има право да назначава лица на всичките Правителствени длъжности.
164. Всеко едно длъжностно лице дава клетва, че ще е верно на Князя и на Конституцията.
165. Всякое длъжностно лице отговаря за своите действия по службата си.
166. Длъжностните лица, които съ назначени на служба отъ Правителството, иматъ право да добиватъ пенсия, основата и количеството на която ще бъде определена по особенъ законъ.

Глава ХХII

ЗА НАЧИНА, ПО КОЙТО МОЖЕ ДА СЕ ИЗМЕНЯВА И ПРЕГЛЕЖДА КОНСТИТУЦИЯТА

167. Предложения за изменение или преглежданье Конституцията ставатъ по същий начинъ, който е нареденъ и за издаванье законите (ср. членъ 108 и 109).
168. Речените въ горний 167 членъ предложения се считатъ приети, ако за техъ подадътъ гласъ повече отъ две третини отъ всичките членове на Народното Събрание.
169. За разглежданье речените въ членъ 167 предложения свиква се великото Народно Събрание, което по вишегласие на двете третини отъ всичките членове на Събранието решава въпроси, които се относятъ до изменението и преглеждането на Конституцията.

[Hatshepsut]

Независимостта на България е провъзгласена с Манифест на 22 септември (5 октомври нов стил) 1908 г. в църквата "Св. Четиридесет мъченици" в старопрестолния град Търново. Независимото Българско царство е признато от Великите сили през пролетта на 1909 г. От Освобождението до независимостта на България, държавата е трибутарно княжество.

Манифест към българския народ

По волята на незабвенния Цар Освободител, великият братски Руски народ, подпомогнат от добрите ни съседи, поданици на Негово Величество Румънския Крал, и от юначните Българи, на 19 февруарий 1878 година сломи робските вериги, що през векове оковаваха България, някога тъй велика и тъй славна. От тогава и до днес, цели тридесет години, Българският Народ, непоколебимо верен към паметта на народните дейци за своята свобода и въодушевяван от техните завети, неуморно работи за уреждането на хубавата си земя и създаде от нея под Мое ръководство и онова на о' Бозе почившия Княз Александър, държава, достойна да бъде равноправен член в семейството на цивилизованите народи.

Винаги миролюбив, Моят Народ днес копнее за своя културен и икономически напредък; в това направление нищо не бива да спъва България; нищо не треба да пречи за преуспяването ѝ. Такова е желанието на Народа Ми, такава е неговата воля - да бъде според както той иска.

Българският народ и Държавният му глава не могат освен еднакво да мислят и едно да желаят. Фактически независима, държавата Ми се спъва в своя нормален и спокоен развой от едни узи, с формалното разкъсване на които ще се отстрани и настаналото охлаждение между България и Турция.

Аз и Народът Ми искрено се радваме на политическото възраждане на Турция. Тя и България - свободни и напълно независими една от друга, ще имат всички условия да създадат и уякчат приятелските си връзки и да се предадат на мирно вътрешно развитие.

Въодушевен от това свето дело и за да отговоря на държавните нужди и народното желание, с благословението на Всевишния прогласявам съединената на 6 септемврий 1885 година България за независимо Българско Царство и заедно с народа си дълбоко вярвам, че този Ми акт ще намери одобрението на Великите Сили и съчувствието на целия просветен свят.

Да живее свободна и независима България!

Да живее Българският Народ!



Издаден в древната столица Велико Търново на 22 септември 1908 год., двадесет и втората година от Моето царуване [Фердинанд] Министър Председател и Министър на Обществените Сгради, Пътищата и Съобщенията: [Ал. Малинов] Министър на Външните Работи и на Изповеданията: [Ст. Паприков] Министър на Вътрешните Работи: [М. Такев] Министър на Народното Просвещение: [Н. Мушанов] Министър на Финансите: [Ив. Салабашев] Министър на Правосъдието:[Т. Кръстев] Министър на Войната: [генерал Д. Николаев] Министър на Търговията и Земледелието: [А. Ляпчев]

http://www.pravoslavieto.com/history/20/1908_nezavisimost/index.htm

[Hatshepsut]

От нашата Download-секция може да свалите Търновската конституция (с промените от 1893г. и 1911г.)

https://bg-nacionalisti.org/BNF/index.php?action=tpmod;dl=item141