Посичането на Санстефанска България

[Nordwave]

Посичането на Санстефанска България

На 1(13) юли 1878г. в Берлин е посечен възторгът на българската нация, застанала пред свободата след вековното робство. В Германия е ревизиран предварителния мирен договор от последната Руско-турска война 1877-1878 г. Краткотрайният живот на Санстефанска България приключва.

На 3 март 1878 г. в Сан Стефано Русия подписва мир с Османската империя. Договорът възстановява Българската държава на политическата карта на Европа след почти петвековно отсъствие. За нейни граници се определят границите на създадената със султански ферман Българска екзархия през 1870 г. и включват земи, населени изключително с българско население.

На 1 юни 1878 г. в Берлин съобразно с Лондонското предварително споразумение на Русия с великите сили (Германия, Австро-Унгария, Великобритания, Франция и Италия) започва конгрес, на който се решава съдбата на България.

Заседанията се ръководят от германския канцлер Ото фон Бисмарк. Участват официални делегации от Русия, Австро-Унгария, Великобритания, Италия, Османската империя и Франция. В някои заседания участват представители на Гърция и Румъния. В Берлин присъстват и министър-председателят на Сърбия И. Ристич и председателят на Сената на Черна Гора Божо Петрович. На конгреса най-бурни са дискусиите по Българския въпрос, по въпроса за съдбата на Босна и Херцеговина и за бъдещето на Закавказието.

Решенията на Берлинския конгрес разпокъсват българската нация. От територията северно от Стара планина до р. Дунав и бившия Софийски санджак се формира Княжество България с площ 63 752 кв. км и с население около 2 000 000 души.

Тракия (Южна България) под названието Източна Румелия остава зависима от турския султан провинция и обхваща 35 901 кв. км площ с население 815 946 души. Тук българите имат изключително мнозинство с 573 560 жители. След тях идват турците, българомохамеданите, гърците, циганите, евреите, арменците и т.н.

Одринско, Беломорието и Македония са върнати на Османската империя. Северна Добруджа е дадена на Румъния, а Нишкият санджак (Западните покрайнини)- на Сърбия.

Общо извън Княжеството остава територия около 150 000 кв. км с над 2 500 000 българи. По време на Възраждането българската нация има най-голям етнически масив на Балканите, а след 1878 г. остава с най-малка държава.

Върху Княжеството се стоварват всички финансови и икономически задължения, които Османската империя има към европейските държави.

Договорът остава в сила до Балканската война (1912-1913), но част от клаузите му остават неприложени или са насилствено променени в хода на събитията. Османската империя не провежда обещаните по чл. 23 реформи в областите, населени с християни, което е предпоставка за продължаване на българското националноосвободително движение в Македония и Одринско.

Вестта за подписването на Берлинския договор предизвиква масово недоволство. По-дейните българи не се задоволяват с писането на протести и възнамеряват да продължат националноосвободителната борба от Възраждането.

В Търново е създаден първият комитет „Единство". През лятото на 1878 г. мрежа от такива комитети бързо се разпростира в Северна и Южна България. Като ръководни центрове се налагат комитетите в София и Пловдив. Сред ръководните комитетски дейци са Петко Каравелов, Стефан Стамболов, Драган Цанков, Иван Евстратиев Гешов и др.

Най-острата реакция на решенията на Берлинския конгрес е Кресненско-Разложкото въстание. То започва на 5 октомври 1878 г. Голяма група въстаници преодоляват съпротивата на турския гарнизон в Кресна и много скоро почти цялото поречие на Струма е освободено. През ноември турските власти отстъпват Разлог и Петрич. Скоро обаче се изчерпват боеприпасите и оръжието.

Временното руско управление се дистанцира от въстанието, понеже Петербург не иска да нарушава Берлинския договор. Последните огнища на въстанието са потушени през май 1879 г.

Въпреки че опиянението от Сан Стефано трае само няколко месеца и на практика 3 март е само една крачка към 1 юли, Санстефанският мирен договор, ако не територии и самостоятелност, дава на България идеалът за национално единство.

Към този идеал страната ни се стреми десетки години след 1878 г. Този идеал води до смелото обявяване на Съединението между България и Източна Румелия, води до непобедимия устрем на Българската армия пред стените на Одрин, води до две национални катастрофи...

[Hatshepsut]

На 1(13) юли 1878г. е подписан Берлинският договор. Съгласно него Румъния получава Северна Добруджа, Сърбия - Нишко и Пиротско, Високата порта си връща Македония и Одринска Тракия. Между Дунав и Стара планина е създадено васално Княжество България (63 752 кв. км и 1 740 000 души), а на юг от Балкана - автономна област Източна Румелия (35 901 кв. км и 816 000 души).
Берлинският договор е международен акт, подписан на 13 юли от представители на държавите, участвали в Берлинския конгрес (1878 г.). Главното му предназначение е ревизията на Санстефанския договор (1878 г.). По силата на Берлинския договор току-що освободилата се българска държава е разпокъсана на няколко части.
1. Териториите между река Дунав и Стара планина заедно с тогавашната Софийска област образуват Княжество България начело с княз, избиран пряко от народа. За да бъде признат за законен български владетел, той трябва да получи съгласието на Великите сили (Русия, Англия, Франция, Австро-Унгария, Германия и Италия) и Османската империя. За управлението на Княжеството се предвижда Органически устав (конституция), изработен от събрание на местни първенци. Срокът на Временното руско управление в България се намалява от 2 години на 9 месеца. Намиращата се в Княжеството османска армия трябва да напусне неговите предели и да се замени с местна народна милиция. Новата българска държава се поставя във васална зависимост от Османската империя и се задължава да и плаща ежегоден данък. За нея остават в сила всички договори, подписани между западните велики сили и Османската империя до избухването на Руско-турската освободителна война 1877-1878 г., и др.
2. Земите между Стара планина и Родопите се обособяват в отделна автономна област под произволното име Източна Румелия. Управлението и се възлага на генерал-губернатор, назначаван от Високата порта и одобряван също така от Великите сили, участвали в Берлинския конгрес. В негова подкрепа трябва да действа Областно събрание, избирано от населението, живеещо в Областта.
3. Македония и Одринско остават отново в пределите на Османската империя под пряката власт на султана, т. е. за тези две български области не се предвижда каквато и да било промяна в статута им от времето преди Руско-турската освободителна война (1877 г.-1878 г.). Османската империя приема единственото задължение да подготви и проведе в тези две области реформи, чрез които да бъдат изравнени правата на християнското население с тези на мохамеданското.
4. Градовете Пирот и Враня се предават на Сърбия, а Румъния получава Северна Добруджа като компенсация за Бесарабия, която по силата на Санстефанския договор се предоставя на Русия. В Берлинския договор са включени и клаузи, отнасящи се до съседните балкански страни. Румъния, Сърбия и Черна гора се признават за независими държави, но се задължават да поемат изплащането на съответната част от държавния дълг на Османската империя.
Големи придобивки с Берлинския договор получава Австро-Унгария. На нея се предоставя правото да окупира в продължение на 30 години Босна и Херцеговина, да държи свои войски в Новопазарския санджак, който остава в пределите на Османската империя, и да контролира бреговата линия на Черна гора по Адриатическо море. На свой ред Англия узаконява своето право да заграби гръцкия о. Кипър.
Берлинският договор съществува формално до избухването на Балканската война (1912 г.-1913 г.). Някои негови клаузи са променени още при Съединението на Източна Румелия с Княжество България през 1885 г. и при провъзгласяване независимостта на България през 1908 г., но повечето от тях остават в сила и след тази война.

[Hatshepsut]

Реч на Стефан Стамболов за Берлинския договор:

    "Един царски ферман, господа, преди осем години дойде, та съедини българската нация в едно цяло под жезъла на един духовен началник – Екзархът. Тоя ферман начерта в същото време и границите на нашето целокупно българско отечество с епархиите, които влизаха в кръга на България и ведомството на Екзархията. Тая целокупна България бе духовно-черковно наше отечество.

    После дойде една европейска международна конференция, в лицето на която Европа на тая черковно-духовна основа утвърди политически автономни граници и призна единството на българската нация в тия граници.

    Най-после дойде Руско-турската война и Санстефанския договор. В него както нашата Освободителка, тъй и самата Турция признаха тия граници на нашето целокупно отечество, като създадоха в тях една политическа нова млада държава, наречена Българско княжество. Но в Берлин разсякоха тая България. Разсякоха това наше мило, драго, цяло Отечество на пет части…

    Защо ни разсякоха на пет къса?

    За да ни направят повече сакати, повече недъгави и немощни, да ни направят да се влачим вовеки и да прекараме един жалък, тежък национален, политически и исторически живот! Да бъдем ние политически просяци – божаци, и да живеем от милостинята, от трохите, от подаянията политически, от благодетелството и кефовете дипломатически на европейската дипломация, додето бъдем отново поробени.

    Разсякоха нас, млад, енергичен, пълен с жизненост народ, който в течение само на десетина години можа, има крепката воля и себеотрицание да даде за своята независимост повече от петдесет хиляди жертви-мъченици; нас – чийто полета, пътища, усои и кътища се покриха с пепел, кости и сълзи!

    И сега те ни канят да пристъпим – не, да се довлечем до оная троха, която берлинските джелати благоволиха да ни подхвърлят! Не! Ние имаме право, ние искаме да си останем здрави! Ние имаме право и ние искаме да ни оставят ръцете, краката и другите части цели и невредими; ние искаме да остане нашия национален организъм цял, неосакатен.

    Дават ни свобода, а вземат здравето ни, лишават ни от възможност, от условията за живот!

    Защо ни е нам тая свобода, когато тя само ще ни напомня някогашното ни крепко, здраво и жизнено тяло?

    Да просим, да се влачим и да живеем страдалчески живот – ний, които имаме бъдеще, бъдеще светло, славно, както що имаме и минало светло и славно…

    Не! По-добре е, господа представители, да бъдем пак роби, както бяхме, но да бъдем една нация в едно отечество, способни и жизнени да водим борба и да прогресираме. Ние искаме – и трябва това да го кажем високо да ни чуят всички – или всички българи свободни да бъдем в една независима държава, или всички пък роби, подвластни на Турция. Веригите на робството турско лесно ще съкрушим, ако останем под тая Турция, ако бъдем в онова положение, в каквото ни постави цариградската европейска конференция, отколкото сега.

    Где са, господа представители, где са нашите мили градове Ниш, Пирот, Враня и Лесковац? – дадени на сърбите… Где е Тулча и Добруджа? – дадени на Румъния… Где е Одрин, Солун, Дебър, Битоля, Охрид, Скопие, Прилеп, Велес, Щип и други страни на нашето отечество? Где?

    Где е Пловдив, Батак, Панагюрище, Сливен, Казанлък, Стара Загора и Карлово – елмазите на нашето отечество? Отцепени от нас чрез турски гарнизони…

    Мъчно. Мъчно и боли…

    Нека не приемем Берлинския договор!

    Нека извикаме високо, високо, да ни чуе Европа и нейните дипломати и владетели: “Вие ни сякохте, без да ни викате, без да ни изслушате, без да ни кажете вината, поради която ни сечете. Но ние ви казваме: боли, боли и мъчно… Дайте ни нашето общо отечество, каквото то бе определено от вашата конференция в Цариград и каквото то бе създадено на Сан-Стефанския договор!”

[Hatshepsut]

Преди 144 години Великите сили разделят България на Берлинския конгрес


Берлински конгрес, художник Антон фон Вернер, 1881

На 13 юли 1878 г. е подписан Берлински договор. Заключителния документ е изработен по време на Берлинския конгрес и с него се уреждат промените в положението на Османската империя след Руско-турската война (1877-1878).

Берлинският договор свива територията на българското княжество, в земите между Дунав и Стара планина и дотогавашния софийски санджак. Между Стара планина и Родопите се обособява автономна област Източна Румелия, а Македония, Източна Тракия и Западна Тракия остават под пряката власт на султана. Сърбия запазва завладяното през войната Южно Поморавие с градовете Ниш, Пирот и Враня. Черна гора също се уголемява териториално, но придобивките ѝ на адриатическия бряг са поставени под австро-унгарски контрол. Австро-Унгария окупира Босна и Херцеговина, както и Новопазарският санджак.

Северна Добруджа е предоставена на Румъния като компенсация за Южна Бесарабия, отнета ѝ в полза на Русия. Русия се разширява и в Кавказ с градовете Батуми и Карс. Договорът изисква от Османската империя да приложи и видоизмени устава за ограничена автономия на Крит. Великобритания узаконява правото си да окупира Кипър.

Съдбата на България е решена без нито един българин. Методий Кусевич, тогава архимандрит и протосингел при Пловдивската митрополия, обръща публично внимание на подготвяните от Англия и Австро-Унгария несправедливости спрямо българския народ и организира подписки от всички земи, които да бъдат занесени до Берлинския конгрес.

Важно е поколенията да знаят участниците, решили съдбата на България:

Великобритания: Бенджамин Дизраели, Роберт Гаскойн-Сесил, Одо Ръсел,

Австро-Унгария: Андраши, Алойс Граф Кароли, Хайнрих Карл фон Хаймерле,

Германия: Ото фон Бисмарк, Бернхард Ернст фон Бюлов, Хлодвиг цу Хоенлое-Шилингсфюрст,

Италия: Луиджи Корти, Едуардо до Лоней,

Русия: Александър Горчаков, Пьотър Шувалов, Барон д'Убри,

Франция: Уилиям Анри Уадингтон, Сен Валие, Пол Депри и

Османска империя: Александър-паша Каратеодори, Карл Детроа ( Мехмед Али паша ), Садуллах бей, Мъкртич Хримиян

Румъния: Михаил Когълничану, Йон Братиану,

Гърция: Теодорос Делигянис, Петрос Браилас-Арменис

Сърбия: Йован Ристич

Черна гора: неизвестен представител

По силата на този Берлински договор българските територии, установени от Цариградската конференция от 1876 г., са разделени на 7 части: васалното Княжество България, автономната провинция Източна Румелия, Северна Добруджа (предадена на Румъния), Македония, Източна Тракия и Западна Тракия (които запазват статуса си на интегрална част от Османската империя), и Западните покрайнини (предадена на Сърбия). Това предизвиква силно недоволство сред българите. До голяма степен решенията на този конгрес предопределят политиката на България през следващите десетилетия, насочена към обединение на териториите, населени с българи, но останали извън държавните граници.

https://faktor.bg/bg/articles/ot-redaktora-predi-144-godini-velikite-sili-razdelyat-balgariya-na-berlinskiya-kongres

[Hatshepsut]

Проф. Павлов: Българите от цяла Македония протестираха срещу Берлинския конгрес

Ако тръгнем да реабилитираме Берлинския конгрес, защото днес съществуват такива опити, ще бъдем много далеч от историческата истина. Клеймото върху него няма как да бъде изтрито в нашата история, защото той довежда до едно гигантско разпокъсване на нашия народ, на неговите естествени етнически граници, признати в султанския ферман за създаване на Българската екзархия.

Това заяви в интервю за БГНЕС историкът проф. Пламен Павлов по повод на сключения на днешната дата преди 144 години Берлински договор.

„Берлинският договор е легитимната форма на завършването на Руско-турската освободителна война /1877-1878 г./, за професионалните историци той има научно значение, но за българското общество, в неговото съзнание, водеща винаги ще бъде емоцията. Много от нашите беди днес се дължат в голяма степен на решенията на Берлинския конгрес. Там европейският концерт взема съдбоносни решения за бъдещето на българския народ без изобщо да го пита“, подчерта проф. Павлов.

Той припомни, че ако разтворим протоколите на Берлинския конгрес, ще видим, че там се отделя изключително голямо място на Гърция и на нейните „законни“ права върху Румелия, Варна и други български територии, като същевременно се говори много малко за България.

„Разпокъсването е факт. Ако днес тръгнем да реабилитираме договора, защото има и такива опити, ще сме много далеч от истината“, категоричен е историкът.

Според него трябва да се помни какво реализира Берлинският конгрес и че той направи това без да отрича българското етническо мнозинство в тези разпокъсани територии.

Проф. Павлов смята за погрешни опитите, включително и на интелигентни хора, в последно време да се отрече съществуването на Санстефанския договор.

„Такъв договор има и той е сключен между двете воюващи страни. За съжаление, той е един доста авантюристичен подход на руската дипломация, който торпилира споразуменията, които Русия е сключила с Австро-Унгария в Райхщад и Будапеща и гласните или негласни договорки с Великобритания. Когато мислим Сан Стефано и Берлин, ние трябва да имаме предвид, че когато нямаш държава, така се постъпва с един народ“, подчерта ученият.

Проф. Павлов смята, че трябва да ценим факта, че е възстановена българската държава, но не можем да изпадаме във възторг към Берлинския договор – нещо, което той без съмнение не заслужава.

От съвременна гледна точка, хората в днешна РС Македония би трябвало да си спомнят за онези адреси, които пращат всички български общини от цяла Македония и в които искат да бъдат част от Княжество България, заяви проф. Павлов.

„Днес скопската пропаганда не просто отрича тези факти, тя ги игнорира. Отдава го на някаква митична българска пропаганда, което е пълна глупост. Достатъчно е да погледнем какво пише най-известният славист по онова време проф. Григорович. При посещението си в Македония през 1843 г. той говори единствено и само за българи и не вижда никакви други славяни. И не само той…Има огромни планини от исторически извори, които потвърждават неговите наблюдения“, каза историкът.

Той със съжаление отбеляза, че днес в Скопие продължават да се разиграват абсурди и нископробни постановки.

„Самият страх от българизация показва, че вдъхновителите на тази истерия очевидно знаят за какво става дума. Става дума за българи или както казва големият писател Младен Сърбиновски – отродени българи, които са отродени на сила. Все пак съществува някаква надежда, че ще се върнат към здравия разум“, заяви проф. Пламен Павлов. /БГНЕС

https://bgnes.bg/news/prof-pavlov-b-lgarite-ot-tcala-makedonia-protestirakha-sreshchu-berlinskia-kongres/