Чествуването 1981г. – 1300 години България

[Hatshepsut]

1300 години България


Паметникът „Създатели на българската държава“ край Шумен

„1300 години България“ са поредица от чествания и събития, организирани в България през 1981 година по повод годишнината от създаването на Първата българска държава.

Предистория

За първи път споменаването на големия юбилей като събитие, изискващо по-специално отбелязване, се случва на Юлския пленум на БКП от 1968 г. във връзка с решение на Политбюро на ЦК за написване на многотомна история на България. По това време управляващият елит все още е далеч от идеята за грандиозно честване на годишнината. В началото на 70-те години редките споменавания на 1300-годишнината продължават да са преди всичко в контекста на перспективите пред историческата наука, но с напредване на десетилетието това постепенно започва да се променя.

На 3 юни 1976 г., с решение №477 на Секретариата на ЦК на БКП, на Комитет за изкуство и култура е дадена позиция на водеща структура в предстоящата всеобща организационна и ресурсна мобилизация за идеята 1300-годишнината на българската държава да бъде тържествено отбелязана. Малко по-късно се създава и „Държавна работна комисия 1300“, която по-късно става „Национална координационна комисия 1300 години България“, с председател Людмила Живкова, чиято е основната заслуга по замисленото грандиозно честване.

Подготовка

Идеята на Людмила Живкова е годишнината да не бъде отбелязана с еднократен тържествен акт, а с мащабна културна програма, предлагаща събития през цялата 1981 г. За целта са създадени координационни органи на вътрешно и международно ниво, в които участват близо 2800 души. През 1978 г. комисията представя „Национална програма за развитие и координация на дейностите, свързани с 1300-годишнината от основаването на българската държава“, която старателно описва всички инициативи, които ще бъдат свързани с тържественото отбелязване на годишнината. Според програмата са обособени седем ключови области – „Изкуство и култура“, „Просвета и образование“, „Наука и технически прогрес“, „Икономика“, „Непроизводителна сфера“, „Средства за масова информация“ и „Международна дейност“.

В годините преди 1981 г. са заснети някои от най-известните български исторически филми като „Хан Аспарух“ и „Мера според мера“, организират се най-различни изложби, не само в България а и зад граница. Важно място в организирането на тържествата заема и строителството на величествени паметници, които и до днес остават едни от най-големите и масивни на територията на България. Сред тях е Националният дворец на културата в София заедно с паметника „1300 години България“, паметникът на създателите на българската държава в Шумен, както и този на незнайния войн в София. Еуфорията е повсеместна, като дори се стига до куриозните ситуации, в които ученици са карани да правят утринно бягане от 1300 метра, а в завода за изолирани проводници в Смолян всеки работник е придуман да постигне „1300 лева годишна икономия на материали“.

Честване

Тържествените събития започват още през 1980 година – по Българската телевизия са представени 80 филма от поредицата „1300 години България“, а изложби на известни творци отварят врати една след друга. Кулминацията на честванията настъпва през 1981 г. През януари започва Панорама на българско кино, през март Обща художествена изложба – преглед на българското изобразително изкуство, през септември във Велико Търново се провежда Национален театрален преглед. Тържествено са открити и по-голяма част от строящите се паметници, а на телевизионните зрители са представени исторически филми, които по-късно се превръщат в непреходни класики. Официални тържества се провеждат под формата на 13 тематични юбилейни дни от 19 април до 20 декември, а на 20 октомври 1981 година се състои и главното честване във все още не напълно завършения Национален дворец на културата, на което Тодор Живков прочита тържествена реч.

Впоследствие честванията са определяни като „грандомански“ от българофобите в България.

https://bg.wikipedia.org/wiki/1300 години България

[Hatshepsut]

1981 – 13 века българска държава

Годината 1981 ще се запомни с изключителното по размах и вложени средства начинание на България да се представи пред света по начин, който на съвременен език наричаме национална имиджова презентация. По повод 1300-годишния си юбилей, страната ни организира амбициозно честване с богата програма от събития у нас и по света. Завършена е реставрацията на крепостта Царевец във Велико Търново, а от режисьора Въло Радев е създаден авангардният за онова време мултимедиен спектакъл „Звук и светлина“, който и днес привлича туристи в старопрестолния град. Издигнати са и паметници, сред които внушителният „Създатели на българската държава” в Шумен и будещият и днес противоречиви мнения и страсти „1300 години България” в София. В същата година в столицата е открита сградата на Националния дворец на културата, който продължава да е най-големият културен институт у нас.

Емил Александров – заместник на Людмила Живкова в Комитета за култура, и член на вътрешния кръг от експерти, създали концепцията за юбилейното честване, припомня в своята книга „Култура и лична власт“ тези събития: „Главното честване се състоя в Народния дворец на културата на 20 октомври 1981 година и докато Тодор Живков четеше доклада, на 200 метра от залата, в духа на наложилата се традиция, кипеше усилена работа: довършваше се паметникът, посветен на 1300-годишнината. Нашите намерения наистина бяха амбициозни. Основното в тях бе всеки българин и всяка институция да даде своя принос за подобряването на сектора, в който работи и живее. И в този смисъл честването не трябваше да се изразява в тържествен акт, а да е няколкогодишен процес, който да доведе до положителни промени в стопанския, културния, политическия и социалния живот.”

В Златния фонд на Българското национално радио се пази запис от словото на Живков от 20 октомври 1981 година, в което той изразява своята гордост от богатата ни история.

„Другарки и другари, непреходното величие на делото на нашите прадеди е, че българската държава, за разлика от тогавашни държави на нашия континент, се изграждаше върху принципа на народността, като държава на един народ – българският. Тя възникна върху три основни етнически съставки: прабългари, славяни и траки, които формираха една народност – българската. Това беше първата славянска държава, която възвести политическата и духовна пробуда на многомилионния славянски свят, помогна му да се приобщи към тогавашната цивилизация и му даде неудържим тласък да застане в нейното чело. Слава на великите първостроители, под чието водачество българският народ създаде своя централизирана държава: хановете Аспарух, Крум и Омуртаг, Княз Борис І, царете Симеон, Самуил, Асен и Петър, Калоян и Иван-Асен ІІ. Българската земя отдавна е била средище на велики за своето време култури, които са влияели върху нашата, и които древният ни народ творчески е влял в своята култура. Но има едно дело в миналото ни, което в голяма степен обяснява нашата народностна и национална устойчивост и несъкрушимост – делото на гениалните Кирил и Методий и техните ученици.”

Ден по-рано – на 19 октомври, пък е премиерата на първата българска суперпродукция с холивудски размах – филма „Хан Аспарух“ на режисьора Людмил Стайков по сценарий на Вера Мутафчиева. В главната роля е актьор-дебютант, непознатият на публиката Стойко Пеев. Снимките продължават 11 месеца, с участието на невъобразимите 60 000 статисти, с някои от най-мащабните в историята на световното кино каскади с коне, а в снимачна площадка е превърнато плевенското село Рибен. И до днес не се знае точната сума, вложена в снимането на най-амбициозния филм в 100-годишната история на българското кино, който след триумфалния си успех в България събира сериозна публика и в най-преситената от кино страна – САЩ. В Златния фонд на Българското национално радио откриваме кратък запис от филма:

„Аз, Хан Аспарух, обявявам тази земя за държава на българите. И нека тези, които идат след нас и носят нашето име, я обичат и пазят… Казах!”

В обществен план организирането и честването на 1300-годишния юбилей е едно от безспорните постижения на България в най-новата й история. В личен план обаче то е свързано с крушението на човешки съдби. На 21 юли 1981 г. умира Людмила Живкова, при не напълно изяснени обстоятелства, които и до днес подхранват слухове и теории на конспирацията. През следващите години на близките й сътрудници – дипломата Живко Попов /издигнал се до поста заместник външен министър/ и Емил Александров, неин заместник в Комитета за култура, които са сред идеолозите на мащабното отбелязване на юбилея, са скалъпени показни процеси и са вкарани в затвора. Днес своеобразен символ от времето на юбилея е рушащият се паметник „1300 години България” в градината пред НДК, от който е останал скелетът, но си е отишъл духът. (Статията е от 2015г, този паметник беше разрушен през 2017г., и съвсем правилно) 

https://old-news.bnr.bg/radiobulgaria/post/100547908/1981-13-veka-balgarska-darjava

[Hatshepsut]

Военен парад по повод "13 века на България"- 1981 г.

[Hatshepsut]

Изгледах целия парад от 9 септември 1981г., публикуван в предишния постинг.
Впечатленията ми са, че 1300-годишната история на България е оставена очевидно на заден план, изместена от помпозността и червената пропаганда  Единственият портрет на българин, който видях в клипа е на бай Тошо, и то издигнат някъде по периферията, а на челно място на партийния дом висят огромни портрети на Маркс, Енгелс и Ленин – и тримата нямащи нищо общо с българската история и държавност… Освен това забелязах, че редом с българските знамена по пилоните са окачени и знамената на СССР  А пък в произнесената реч на парада се говореше най-вече за партията, българо-съветската дружба и строителството на социализма в България. Общо взето, в този парад няма нищо извън рутината на соц-а, въпреки значимия и уникален повод – честването на 13-вековната ни история 

[Hatshepsut]

Национален дарителски фонд „13 века България“

Националният дарителски фонд „13 века България“ е благотворителна организация в България. Има статут на юридическо лице със седалище в София.

Официален сайт: https://fund13veka.bg/

Има за цел да организира и подпомага дарителската дейност от български и чуждестранни физически и юридически лица в подкрепа на образованието, науката, културата, възстановяването и опазването на исторически и културни ценности, здравеопазването и други социални сфери.

История

Учреден е като фонд „1300 години България“ с Постановление № 51 на Министерския съвет от 17 декември 1981 г. във връзка с честването на 1300 години от създаването на българската държава.

Със Закона за Националния дарителски фонд „13 века България“, публикуван в Държавен вестник, бр. 12 от 9 февруари 2001 г., фондът е преобразуван, утвърдени са основните му цели и задачи, както и структурата и начинът му на управление.

Със средства на фонда:

• е построен 12-метров паметник на Съединението в Пловдив (1985)
• е построен музеят „Земята и хората“ в София (1986)
• е построен мемориалът на загиналите български войни за Обединението на България в Разград (2020)
• са възстановени военни гробища в Добрич и Тутракан (2019)
• са реставрирани къщите музеи на Борис Христов (2006) и Панчо Владигеров (2005) в София
• е започнато изоставеното строителство на Дом на българите в чужбина (1983 – 1995) в София

Структура

Структурата на Фонда включва централното управление в София и регионални поделения в Самоков, Трявна и Сливен. Органите за управление на Фонда са Управителният съвет и изпълнителният директор. По право членове на УС са министрите на културата, на здравеопазването, на образованието и науката и на труда и социалната политика.

Изпълнителни директори

Недялко Петков (1989 – 1990)
Кин Стоянов (1992 – 1995)
Александър Миланов (1995 – 1996)
Кин Стоянов (1997 – 2005)
Тошо Пейков (2006 – 2010)
Греди Асса (2010 – 2015)
Митко Тодоров (2015 – 2018)
Слава Иванова (2018 – ?)
Бисера Йосифова (? –)

Почетен знак „13 века България“

През 2016 г. управителният съвет на фонда с председател Вежди Рашидов, по това време министър на културата на Р. България, приема статут за критериите, условията и реда за връчване на почетен знак на името на фонда. Съгласно статута почтеният знак се присъжда на български и на чуждестранни граждани, обществени организации, творчески съюзи, граждански сдружения, търговски дружества и др. за особени заслуги в областта на дарителската дейност, образованието, науката, културата, възстановяването и опазването на исторически и културни ценности, здравеопазването и други социални сфери, свързани с основните цели и дейност на НДФ „13 века България“, както и принос за развитието и престижа му.

Носители на почетен знак „13 века България“:

Георги Йорданов
Цанко Живков
Серги Гьошев
Кин Стоянов
Тошо Пейков
Стефан Данаилов
Греди Асса
Мария Стайкова
Златко Паунов
Васил Геров
Димитър Казаков
Георги Лозанов
Димитър Коруджиев
Вера Мутафчиева
Деян Енев
Георги Величков
Боян Биолчев
Миглена Николчина
Любен Петков
Клео Протохристова
Национална гимназия за приложни изкуства „Тревненска школа“, Трявна
Български форум на бизнес лидерите
Вера Ганчева
Цветана Цанова
Анастасия Толева
Райна Стефчева
Национална художествена гимназия „Цанко Лавренов“, Пловдив
Виктория Василенко
Михаил Малеев
Иван Кънев

https://bg.wikipedia.org/wiki/Национален_дарителски_фонд_„13_века_България“


Един коментар относно почетния знак на фонда: българският лъв трябва да е коронован, а не с дизайна от времето на бай Тошо 

[Hatshepsut]

Една добра идея от далечната 1980г. – изкуствоведът Кирил Кръстев предлага по повод 1300-годишнината от създаването на Българската държава в българската азбука да бъдат върнати старобългарските букви Ѣ и Ѫ, премахнати от азбуката през 1945г.
За съжаление, това предложение не е прието от тогавашното партийно и държавно ръководство 

[Hatshepsut]

По повод годишнината от създаването на българската държава, преди 45 години в Добрич и Исперих са открити паметници на хан Аспарух


Толбухин (16 октомври 1981) Откриване на мемориалния комплекс „Хан Аспарух“ в града. На снимката: поглед към възпоменателния мемориал в град Толбухин (сега град Добрич)

По повод годишнината от създаването на българската държава през 681 г., преди 45 години – на 16 октомври 1981 г. в Добрич (тогава Толбухин) и Исперих са открити паметници на хан Аспарух. Това може да се намери в бюлетините на БТА. Откриването им е част от общонародния юбилей в рамките на програмата „1300 години България“. Същия ден е прожектиран и филмът на Людмил Стайков „Хан Аспарух“.

В бюлетин „Вътрешна информация“ на БТА четем за събитието в Добрич:

Тръгнаха българите от тази земя...

Толбухин, 16 октомври 1981 г. /Кор. на БТА Ат. Пеев/ На възвишението в южните покрайнини на най-големия ни добруджански град октомврийският ден събра хиляди участници в тържеството по случай откриването на внушителния паметник на основателя на българската държава хан Аспарух.

Присъстваха членът на Политбюро на ЦК на БКП и председател на Министерския съвет Гриша Филипов, секретарят на Постоянното присъствие на БЗНС Алекси Иванов, министрите Белчо Белчев и Иван Сакарев, заместник-министърът на Народната отбрана адмирал Иван Добрев, заместник-председателите на Комитета за култура Пейо Бербенлиев и Тодор Рибаров – главен секретар на Оперативното бюро на Общонародния юбилеен комитет за честването на 1300-годишнината от основаването на българската държава, секретарят на Националния съвет на Отечествения фронт Хамди Мустафов, председателят на Съюза на българските художници, народният художник проф. Светлин Русев, дейци на културата, ветерани на революционните борби от Толбухинския край, герои на социалистическия труд и ветерани на труда.

Тържеството откри първият секретар на Окръжния комитет на БКП, Димитър Димитров. „Празничният ден на този красив хълм, на този свиден кът от добруджанската земя, е празник за всеки българин – каза той. – Прекланяме се пред величието и безсмъртието на тези, които са стъпили за първи път на тази свещена земя, наричана отначало Малка Скития. Народът ни се преклонява пред подвига на хан Аспарух. Той ни е необходим такъв, какъвто е – величествен, мъдър, безстрашен.“

В изграждането на паметника участваха и много трудещи се.

Паметникът е дело на лауреатите на Димитровска награда – народния художник и скулптор проф. Величко Минеков и заслужилия архитект Иван Николов. Бронзовата фигура на първостроителя на българската държава е висока 18 метра. Изправен върху стремената на буен кон, с властно вдигнат меч над главата и с поглед към града, хан Аспарух като че ли предупреждава за вечни времена, че оттук започва България. Пиедесталът е върху стена, която символизира времето, както и онези борчески традиции и богатата духовна култура на нашия народ, съхранили свободолюбивия му дух и стремежа му да съществува със своя история и бъдеще.

Вдясно от паметника е пресъздаден момент от преданието за Кубрат и синовете му. В подножието на паметника има водна площ, сред която са поставени четири гранитни камъка. Водната площ символизира река Дунав, а гранитните камъни – четирите граници на родината ни. В средата на този своеобразен кръст ще гори вечен огън, който заедно с водата – символ на обновлението, ще пренася във времето и пространството успехите на българския народ. На срещуположния бряг на водната площ е разположена група от пет бронзови войнишки фигури.

На стената на паметника е отбелязана свещената година за всеки българин – 681. Още дванадесет гранитни камъка по централната алея ще напомнят с надписи върху тях за бележити годишнини от историята на българската държава.

Слово на тържеството произнесе другарят Гриша Филипов. Той каза, че първостроителят на българската държава хан Аспарух остави дълбока следа в европейската история и даде нови измерения в съдбата на Балканския полуостров. В съюз със славянските племена на тази древна земя прабългарите на хан Аспарух са положили основите на българската държава. Тя стана люлка и крепост на българския дух, традиции и култура. (…) Ние черпим силата на българския дух, вземаме оня свещен огън от нашите предци, който не загасна и през най-злокобните години на робство и гнет. Огън, който гори за вечни времена във всяко българско сърце. Аспаруховите българи и славянските племена се обединиха в яка сплав и създадоха държава, наследила древни цивилизации, сътворила висока материална и духовна култура. Тази култура е огромен влог в културния ренесанс на славянските народи, ценен принос в духовната съкровищница на човечеството.

„Прекланяме се пред подвига на нашия народ, сътворил миналата и днешна слава на България“ – каза по-нататък другарят Гриша Филипов. В пантеона на българското безсмъртие достойно място зае народният вожд, политикът и военачалникът хан Аспарух, чиито подвизи се нареждат сред делата на големите държавници на средновековието. Неговото име ще живее наред с имената на братята Кирил и Методий, на богомилските водачи, на народните будители, хайдутите и апостолите на Априлското и Илинденското въстание, на първите социалисти и героите от септември 1923 година, на падналите в борбата срещу фашизма и капитализма и в Отечествената война, на хилядите знайни и незнайни дейци на революционните борби. България показа на какво е способен един малък, но талантлив и героичен народ. Добруджанският край и неговият Толбухински окръг, цялата ни страна, измениха своя облик. На качествено ново равнище е материалната и духовната ни култура. (…)

Навлизайки в четиринадесетото си столетие, българският народ е горд с героичното си минало, уверен в своя днешен ден, спокоен за бъдещето на България. (…) С тези чувства на признателност и родолюбие стоим днес пред историческото дело на основателя на българската държава. (…)

По поръчение на ЦК на БКП и лично на генералния секретар на ЦК на БКП и председател на Държавния съвет другаря Тодор Живков, другарят Гриша Филипов откри паметника на хан Аспарух и запали вечния огън. На паметника има надпис: „На основателя на българската държава хан Аспарух – от признателните потомци“.

Пред величествения паметник бяха положени много венци и цветя. Другарят Гриша Филипов откри и новата сграда на Драматичния театър „Йордан Йовков“. Проектът е дело на архитектите Рачо Стоянов и София Брънекова и на инж. Петър Вълчев от „Главпроект“ в София. Монументално–художественото оформление на сградата е дело на колектив с ръководител заслужилия художник Иван Кирков от София.

Представена бе пиесата „Двубой“ от Иван Вазов в постановка на колектива на Народния театър „Иван Вазов“ в София. Постановката е дело на режисьора Никола Петков.

И в Исперих:

Празнува преобразено Лудогорие

Разград, 16 октомври 1981 г. (Кор. на БТА Хр. Аврамова) Днес тук започна празникът „Преобразена земя“, посветен на 1300–годишнината на България. На тържественото юбилейно заседание доклад за 13–вековния път на българската нация изнесе първият секретар на Окръжния комитет на БКП Анастасий Дончев.

Своя родолюбив дух и национално самосъзнание пренесе и утвърди през вековете и древната лудогорска земя. (…)

В град Исперих, на юбилейното тържество в центъра на града, се стекоха хиляди хора. Членът на Политбюро на ЦК на БКП и председател на НС на Отечествения фронт Пенчо Кубадински откри паметника на основателя на българската държава хан Аспарух. Той откри и мемориалния комплекс в Разград, изграден в памет на загиналите народни синове от Лудогорието.

Тържества се състояха и в останалите селищни системи в окръга.

Юбилейната 1300–годишнина на страната бе ознаменувана и с откриването на много нови обекти в окръга – училища, детски градини, паметни плочи, музейни сбирки, търговски обекти и др.

Същата вечер в София е прожектиран за първи път филмът на Людмил Стайков „Хан Аспарух“:

Филм за създаването на българската държава

Тази вечер в Народния дворец на културата „София“ за първи път бе прожектиран филмът „Хан Аспарух“. Сценарист е Вера Мутафчиева, режисьор – Людмил Стайков. Творбата е посветена на 1300–годишнината на българската държава. Тя е най-голямата продукция на българската кинематография, продукция, която нашата общественост очаква с много голям интерес. Този извънредно сложен филм е заснет за по-малко от една година. Филмът ни отвежда в края на VII век, който ще влезе в историята като „български век“, защото на света се появява новата държава на българи и славяни. Делото на нейния основател – хан Аспарух, е двигател на филмовото действие. Ролята на първия български владетел изпълнява младият актьор Стойко Пеев.

Във филма участват и Антоний Генов, Васил Михайлов, Ваня Цветкова, Петър Слабаков, Стефан Гецов, Георги Черкелов, Богомил Симеонов, Аня Пенчева, Мари Сюр, Йосиф Сърчаджиев, Стойчо Мазгалов, Джоко Росич и много други. В най-масовите сцени на филма участват десетки хиляди души.

Оператор на филма е Борис Янакиев, музиката е от Симеон Пиронков, художник-постановчик е Богоя Сапунджиев, а художник на костюмите е Милка Начева.

На прожекцията присъстваха другарите Александър Лилов, Тодор Божинов, Цола Драгойчева, Петър Дюлгеров, Стоян Караджов, Стоян Михайлов и Чудомир Александров, както и заместник-председатели на Държавния и Министерския съвет, членове на Държавния съвет, завеждащи отдели на ЦК на БКП, министри.

Тази вечер бяха прожектирани първите две части на филма – „Фанагория“ и „Преселението“.

https://www.bta.bg/bg/ot-arhivite/1224105-po-povod-godishninata-ot-sazdavaneto-na-balgarskata-darzhava-predi-45-godini-v-